преди 22 минути, miro20 написа:

21 м  ·

"Руситѣ сѫ били единъ най-дивъ и най-варварски народъ, както сѫ си и досега останали такива въ най-голѣмата си часть. Българитѣ сѫ ги най-напрѣдъ покръстили, дали сѫ имъ писменость, Свещеното писание и първото образование. Това е познато вѣки отъ цѣлия свѣтъ и тѣхнитѣ учени го признаватъ. Но какво благодарение сѫ отдали тия на българитѣ за това благодѣяние! Ето: Разорили и завладѣли Волжското имъ пространство и порусили досущъ тамошнитѣ българи, като имъ наложили насила езика си. До врѣмето Великаго Симеона, Царя Български, южнитѣ страни на Русия, които днесъ назоваватъ Малорусия*, сѫ били населени отъ българи, съставяли сѫ часть отъ Българското обширно царство, но и тия сѫ паднали въ рускитѣ мѫчителски рѫцѣ и днесъ сѫ досущъ порусени. Освѣнъ историята, коя свидѣтелствува, тѣхниятъ езикъ, пѣсни и обичаи сѫ още живи доказателства за това. Тѣ още не приематъ да се назоваватъ и руси!

...Всѣкога проклета Русия, когато е имала бой съ Турция, лъгала е бѣднитѣ

простодушни Българи, че ужъ тѣхъ иде да освободи! Но нейната цѣль всѣкога е

била да имъ разори милото Отечество и да ги прѣселва малко по малко въ земитѣ

си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и отъ това, щото тя ни въ

единъ си договоръ съ Турция нищо добро не е спомѣнала за Българи, ако и да е

имала най-добри удобства за това. Тя всѣкога е само своята политика гледала,

а собствено за завладѣтелнитѣ си планове е имала грижи, какъ по-добрѣ да ги

приложи въ дѣйствие. На това тя, освѣнъ лукавщини, безбожно е употрѣбявала за

орѫдие и православната вѣра и ползвала се отъ по-набожнитѣ и простодушнитѣ

Българи, които въ тѣхъ врѣмена сѫ гледали на нея като на единъ спаситель!" _____________________________________________________________________

На 2 април* отбелязваме 205 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ТИТАНА - ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ ( по стар стил *).

Спекулантино, Раковски умира 1867-ма. Плюл е по Русия заради споровете между двете църкви. Няма как да е знаел, че именно братска Русия ще изпълни мечтата му и десет години след смъртта му ще ни освободи от "османското присъствие" и "мирното съжителство"

преди 38 минути, miro20 написа:

Това всъщност е заявка на психодясната жълтопаветна общност, че те имат свой личен прочит на историята, където фактите са без значение, а манипулациите позволени, защото целта е да се мрази на всяка цена Русия и Православието и да се обслужват господарите ,които дават грантове.

Всеки,който си позволи да преподава параистория като жълтооаветните в училище, просто е говорител на тази секта и трябва ясно да се обозначи като проводник на чуждо разузнаване. Не като историк, а като ползвател на чужди грантове.

С тези хора човек не може да се разбереш с добро или като професионалист. Те са бесновати, посредствени и агресивни. Факти и доказателства не ги вълнуват. Те мисловно и духовно не са българи."

През 1979 г. в 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб „Союз 33”, в който лети българския космонавт Георги Иванов. Командир на полета е Николай Рукавишников. Полетът, продължил 1 ден, 23 часа и 1 минута, нарежда България сред първите шест космически държави в света, а Георги Иванов става първият българин летял в космоса.

С малко закъснение.

13 април 1941 г.: Великобритания бомбардира София за първи път

17 април 1879 година Александър Батенберг е избран за български княз

Преди 149 години започва войната, останала в историята на България като Освободителна

На 24 април 1877 г. (12 април по стар стил) руският император Александър II обявява война на Османската империя с манифест в град Кишинев.

Тази война, останала в българската история като Освободителна, е предизвикана от жестокото потушаване на Априлското въстание (1876 г.) и неуспеха на Цариградската посланическа конференция да намери мирно решение на Българския въпрос.

В навечерието на войната от 1877–1878 г. отношенията между Руската и Османската империя са в състояние на тежка дипломатическа криза, известна като Източната криза (1875–1878). Напрежението достига критична точка поради съчетанието от масови християнски въстания в Турция и засилващия се панславизъм в Русия.

Жестокото потушаване на Априлското въстание (1876 г.) в България и въстанието в Босна и Херцеговина (1875 г.) настройват руското обществено мнение силно срещу Високата порта.

На Цариградската посланическа конференция (декември 1876 – януари 1877 г.) Великите сили предлагат на Турция план за реформи и автономия на българските земи. Османското правителство, насърчавано от Великобритания, категорично отхвърля тези предложения, което прави военния конфликт неизбежен.

Русия се стреми да възстанови позициите си в Черно море и на Балканите, загубени след Кримската война (1856 г.).

За да си осигури неутралитет, Русия сключва Райхщатското споразумение (1876 г.) и Будапещенската конвенция (1877 г.) с Австро-Унгария, като се съгласява да не се създава голяма славянска държава при разпад на Турция.

Манифестът за обявяването на войната е прочетен по време на тържествен парад, като веднага след това руските войски започват настъпление през Румъния.

На 15 юни 1877 г. основната част от руската армия извършва успешно форсиране на река Дунав с десант при Свищов, което бележи началото на военните действия на Балканския полуостров.

Към руската армия се присъединяват близо 10 000 български доброволци, организирани в Българското опълчение, които изиграват решаваща роля в ключови битки.

Войната приключва на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор, който възстановява българската държавност.

Fakti.bg - Да извадим фактите наяве

9 юни 1815 г. Виенският конгрес разделя Европа

Той е свикан през септември 1814 г. след свалянето от власт на Наполеон Бонапарт

Fakti.bg - Да извадим фактите наяве

13 юли 1878 г. Берлинският конгрес разделя България на тр...

Началото на националните трагедии на България

Frognews

Ирония на съдбата: 11 август, дата на две освобождения -...

На 11 август през 1877 г. на Шипка се водят решаващи боеве по време на Руско-турската война, известна в България като Освободителна. Има и друг 11 авг...

Александър Стоянов 

1 д  ·

Вчера се навършиха 58 години от интервенцията на Варшавския договор за смазване на Пражката пролет. Тази интервенция бе официално провокирана от #България, действаща като маша на СССР.

Вече шесто десетилетие позорът за родината ни остава, породен от блюдолизците на Кремъл у нас, които по същото време предлагаха страната ни да стане република на Съветския съюз.

Жалко е, че България никога не е имала своята Пражка пролет. Тъжно е, че поколенията у нас така и не се обединиха за обща кауза, насочвайки гнева си към тоталитарния деспот.

Днес Чехия е модерна, европейска държава, прегърнала ценностите на ЕС и живееща в друго време, по-напред от нашето. Само че в Прага през 1968 г. народът излезе да се бори за свобода и справедливост, а в България през 1968 г. доброволци излязоха, за да идат и да потъпчат свободата на чехите и словаците.

58 години по-късно ясно си личи кой народ е постъпил правилно.

27 август: Когато Вашингтон посрещна най-опасната жена на планетата

През късното лято на 1942 г. правителството на САЩ живее с тревогата от война, която се води на хиляди километри през океана. Американското общество следи с напрежение новините от Източния фронт, където Червената армия води кървави битки за всяка педя земя.

Точно в този момент във Вашингтон пристига млада жена с военна униформа, чиято история вече е преминала през вестникарските хроники на целия свят. На 26 г. Людмила Павличенко вече носи зад гърба си триста и девет потвърдени елиминирания на противникови войници и офицери по време на обсадите на Одеса и Севастопол.

Пристигането ѝ в американската столица бележи исторически прецедент. Тя става първият съветски гражданин, приет лично от първата дама Елинор Рузвелт в Белия дом. Посещението е част от официална делегация, изпратена с цел да спечели подкрепата на американската общественост за отварянето на втори фронт в Европа.

Зад политическия натиск обаче бързо се разгръща една неочаквана човешка история между две забележителни жени, принадлежащи на два коренно различни свята.

Срещата в Белия дом и сблъсъкът с пресата

Първата среща между Елинор Рузвелт и Людмила Павличенко се превръща в началото на дълбоко взаимно уважение. Съпругата на американския президент Франклин Делано Рузвелт кани младия снайперист да остане да живее в Белия дом по време на престоя си.

За момичето от Бела Церква, което само преди няколко месеца е било в рововете на кървавия Севастопол, луксът на Вашингтон изглежда като извънземен свят.

Американските журналисти обаче посрещат снайперистката с необичаен за фронтовата ѝ реалност фокус. Подлагайки я на разпит по време на пресконференциите, репортерите не се интересуват толкова от тактиката на водение на бой или от преживяното под обстрел, колкото от нейния външен вид.

Питат я дали използва грим на фронта, защо униформата ѝ няма по-женствена кройка и дали пудрата би пречила на точното прицелване. Павличенко реагира с достойнство и хладнокръвие, припомняйки, че под зеления сукман тя носи белезите от четири ранявания и че в униформата ѝ са загинали нейни другарки.

Словото, което смълча Америка

Елинор Рузвелт бързо осъзнава, че зад сдържаното поведение на младата съветска жена се крие изключителна сила на духа. Първата дама организира за нея обиколка из цялата страна, като я придружава в редица градове. По време на тази обиколка Павличенко говори пред десетки хиляди американци, опитвайки се да им обясни реалността на войната в Източна Европа.

Най-големият ѝ триумф идва по време на реч в Чикаго, където пред огромна тълпа тя произнася думи, останали завинаги в историята. Павличенко се обръща към присъстващите мъже и казва, че е на 26 г. и вече е унищожила триста и девет фашистки окупатори.

Тя пита господата дали не им струва, че са се крили зад нейния гръб твърде дълго. Залата замръзва за секунда, след което избухва в бурни аплодисменти. Това обръщение променя нагласите на много американци и превръща Павличенко в истинска легенда отвъд Океана.

Приятелство отвъд границите и идеологиите

Пътуването на Павличенко из Съединените щати оставя дълбока следа у самата нея, но най-трайното постижение от тази мисия остава приятелството ѝ с Елинор Рузвелт. Въпреки идеологическата пропаст между Вашингтон и Москва, двете жени запазват писмена връзка през следващите години.

Когато през 1957 г. Елинор Рузвелт посещава Съветския съюз по време на Студената война, тя настоява да се срещне отново с Людмила в нейното скромно московско жилище.

Далеч от протокола и охраната, двете се прегръщат като стари приятелки, припомняйки си онези дни на 1942 г., когато един снайперист от Севастопол разтърси съзнанието на американския континент.

Vesti.bg

27 август: Когато Вашингтон посрещна най-опасната жена на...

През късното лято на 1942 г. правителството на САЩ живее с тревогата от война, която се води на хиляди километри през океана. Американското общество следи ... Прочетете цялата новина тук на Vesti.bg

Калин Манолов  ·

Следване

5 ч  ·

На днешния ден през 1889 в Париж по поръчка на Азиатския департамент е отровен председателят на Народното събрание Захари Стоянов. На 8 декември 2022 портретът на Захари Стоянов изчезва от стаята, в която президентът Румен Радев връчва мандататите за съставяне на правителство. Заменен е с Иван Вазов.

Прочетете тези цитати от Захари Стоянов, и ще разберете защо.

“С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 Русия опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно“. Предговор към второто издание (1886) на „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ от Георги С. Раковски, Русчук, 1 март 1886 г.

„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…“ Русчук, 1-й Март 1886 г.

''Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше ''ура“. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градове, украсени с имена ''Московска“, ''Александровска“, ''Аксакова“, ''Паренсова“, ''Гуркова“, ''Славянска“, ''Николаевская“, ''Невская“ и пр. да блещука и нещо като: ''6-ий септемврий“, ''Сливница“, ''Драгоман“, ''Батенберг“ и т. н.

Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи...Но хората, които са унищожили Полша, Украйна и Бесарабия, не искат да слушат.

Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира... Това правителство (руското) иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз-добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!'', 1886

„С руското правителство е невъзможно помирение…Едно искат – те да управляват България, а не ние… Какво остава на нас, българите? Едно от двете: или ще се управляваме сами, или пък ще се хвърлим в ръцете на чужди хора, ще се откажем от своето човешко и българско съществуване. Ще приеме ли българският народ да се самоубие и да сложи на шията си по-тежък синджир, отколкото бе първият (турският)?“ „Средство да имаш врагове“, 1886 г.

„… Ако руският крак стъпи някога в нашите райски земи, то нашите полета и плодородни места няма да ги владеят български, но руски стопани. Тогава българският народ ще да опита какво значи робство, което той не е и сънувал даже и във времето на турците. Руското робство е нещо нечуто и невидяно. На зверовете турци никога в ума им даже не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия…“ в. „Свобода“, 1888 г.

Почивай в мир, Апостоле!

Александър Стоянов 

1 ч  ·

Документът, с който СССР обявява война на България. Ако се зачетете, ще видите, че СССР признава България за неутрална страна, но избира точно в този момент, когато, както самите руснаци пишат, всички германски армии са разбити навред из Европа, да тълкува българския неутралитет като враждебен спрямо Мисква.

Забележете съветската логика - в нито един момент до 5 септември 1944 г. България, въпреки изброените случаи на уж оказана подкрепа за Вермахта, не е провокирала Съюза, но точно сега, когато кабинета на Муравиев води преговори с Великобритания и САЩ в Кайро, СССР вече не може да търпи и приема, че всъщност България е враждебна държава, въпреки че нито един български куршум не е бил изстрелван против СССР.

Този документ съдържа цялото безгранично лицемерие на Империята на злото и е разобличаващо доказателство за несъстоятелните теории на българските русофили. Четете внимателно и ще видите как нашите национални предатели днес жадно гълтат от кремълското бяло сладко.

Текстът на български:

ДО ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ

Нота

На 5 септември 1944 година в 7 часа вечерта Народният комисар на външните работи на СССР В. М. Молотов, по поръчение на Съветското правителство, връчи на пълномощния представител на България в СССР И. Стаменов нота със следното съдържание:

„Повече от три години България на дело помагаше на Германия във войната против Съветския съюз. Съветското правителство се съобразяваше с това, че малката страна България не е в състояние да се противопостави на мощните въоръжени сили на Германия в момент, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа. Съветското правителство търпеше това положение. Съветското правителство търпеше и това, че българските управляващи среди помагаха на германците да се евакуират от Крим и да спасят остатъците от разбитите германски войски в южната част на Съветския съюз.

Но през лятото на тази година настъпи дълбока криза в състоянието на германските въоръжени сили. Притисната в клещи от съветските войски от изток и от съюзническите войски от запад, които се извършиха десант във Франция, Германия се оказа в катастрофално положение и нейните въоръжени сили, разбити поголовно, бяха принудени да отстъпват по всички фронтове. Германия окончателно загуби Италия. Германия загуби Франция. След това Румъния отпадна от Германия. Отпада дори такава малка страна като Финландия, тъй като тя вижда, че продължаването на приятелските отношения с Германия води страната към гибел.

Съдбата на Германия е решена. Войната е окончателно загубена от Германия.

При такъв обрат на събитията можеше да се очаква, че България ще реши да използва благоприятния момент и, следвайки примера на Румъния и Финландия, ще се откаже от прогерманската политика, ще скъса с Германия и ще се присъедини към антихитлеристката коалиция на демократичните страни.

Въпреки това българското правителство и сега отказва [българия обявява неутралитет на 26 август и вече има делегация за преговори в Кайро - Бел. А.С.] да скъса с Германия, провежда политика на така наречения неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия против Съветския съюз, като спасява отстъпващите ѝ сили от преследването на Червената армия и им предоставя база на българска територия за създаването на ново огнище на съпротива от страна на Германия срещу силите на антигерманската коалиция както на сушата, така и по море [абсолютно невярно - в България няма почти никакви германски войски в този момент - бел. А.С.]

Съветското правителство не може да разглежда тази политика на България по друг начин, освен като фактическо водене на война в лагера на Германия против Съветския съюз — политика, провеждана и сега, въпреки коренното влошаване на военното положение на Германия и въпреки че България сега има пълната възможност, без да се страхува от Германия, да скъса с Германия и по този начин да спаси страната от гибел.

Поради това Съветското правителство не смята за възможно повече да поддържа отношения с България, скъсва всички отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, тъй като на дело тя и по-рано се е намирала в състояние на война със СССР, но и Съветският съюз от този момент нататък ще се намира в състояние на война с България.

**Москва, 5 септември 1944 година,

7 часа вечерта.“

Източник: «Внешняя политика СССР в период Отечественной войны», т. II, Москва, 1946, с. 181–183.

Както е тръгнало Мирко Умния ще бъде поредният в банлистата ми...

Честит празник!

Честит ден на Съединението!