... трудно може да се впише в каквито и да било стилови рамки.

Идеята ми за тази тема е нещо като peer-to-peer. Всеки смуче информация от другия. Всеки споделя...кхъм...така да го нарека музикалната си обща култура в тази сфера.

И нека сега аз да пробвам да направя кратък обзор на информацията, която в момента се мотае в главата ми и да се изявя със скромните си критични умения

Алтърнатив (alternative) музиката се появява в резултат на експерименти, за това спокойно можем да си я наричаме и експеримантална. Ако питате мен няма разлика, защото всичко което чуете и не може автоматично да бъде определено като някакъв стил (било то поп, рок, метъл, гръндж и т.н) автоматично се слага в графата "alternative", което спокойно си минава просто за експеримантъл.

В тази сфера хората се изявяват като някакви невероятни гении, пред които Аинщайн може само ананас да яде. Виждала съм всякакви изроди, който не използват инстументи, а естествени звуци, като например количка от супермаркет (ест. по нея се дрънка с някаква метална пръчица). Но хайде да не навлизаме толкова много в дълбините на independent style- a, а да караме направо. Сега ще ви светна за някой (макар, че повечето ги знаете, но някой не) хорица, които правят алтърнатив музика и я правят адски добре:

Анимационерите

Нека започнем с родното и българското. Това са четирима сладури, които са се събрали през 97-ма привлечени от идеята да правят музика, която да е супер индивидуална и да не се вписва в каквито и да било стилове и т.н. Тези пичове притендират за експериментаторство и го притендират с право. За повече информация прилагам google или просто www.animacionerite.com

Depeche mode

Когато говорим за alternative не можем просто хей така да пропуснем добрите стари депешари. Вярно, че те подходиха малко по-комерсиално към нещата, но все пак са one of a kind или поне бяха по времето когато се превърнаха (айде да не кажа първата) алтърнатив група. Правят някакъв супер шантав поп с много електроника, а Мартин Гор пише мрачните (колкото и да отричат, текстовете им са мрачни) тектове и перфекто подглася с вокалите си на фронтмена им Дейвид Геън (айде Геън ще го напиша, макар че е Гахан). Лириките му са за онази вече така разпространена тема - животът. Но той пише (и пее) за онзи живот, който ние простосмърните познаваме. Онзи красиво-грозен, сюрриелистично-реален, гадно-хубав живот, който свършва със смърт. Той умее да излее емоциите си в музиката, умее да пише за болката, а Дейв прекрасно превежда тези емоции.

И все пак тримата вече чичковци успяха и след 25 години още да останат заедно (те добре че някой останаха живи изобщо?!) и да ни радват със силните си лайфове и хубавите песнички към новия Playing the angel.

Bjork

Нека минем на малко исландска вълна. Бьорк не е алтърнатив. Тя не е дори експеримантъл. Тя е просто Бьорк. One of a kind, уникална. Като глас, като визия, като музика, като идеи. Луда? Може би. Гениална? Сто процента. За нея определението алтърнатив отдавна не е достатъчно, още откакто напусна Sugarcubes (пънк група?!) и запретна ръкави за солова кариера. Тя счупи границите на оригиналността, индивидуалността и музикалните възможности. Но това е само мое мнение.

Искам да ви предупредя, че Бьорк е много трудна за слушане и не препочъвам на всеки.

Sigur ros

Добре де, така и така сме го ударили на вълна исландци, няма как да проспуснем тези четирима сладури.

Ако има тъжна, меланхолична и същевременно красива музика, то това е тази на Sigur ros. Ако искам нещо да се чува на моето погребение (хехехехе), това ще е Sigur ros. Уникални са. Музиката им е невероятно нежна, песните им са дълги, а лириките кратки (до няколко изречения), но достатъчни. Вокалите са магнетични, приглушени и тъжни. Sigur ros не правят турнета. Техните концерти не са като концертите да другите групи. Те правят лайфовете си в църкви (сметнете в една църква колко души могат да се съберат, не много). Притесняват се от това, че публиката вдига шум и т.н, това и до ден днешен ги притеснява затова предпочитат по малко публика, вместо въпросните зали напоени с десет годишна пот. Те не са просто ексцентирчни. Те са гениални (пропуснах да кажа, че лириките им са на исландски, което ги прави още по-интересни).

Placebo

2006-та е и няма как да пропуснем Placebo (а.к.а безвредните хапченца ). Те са новото лице на алтърнатива в тези дни, макар че вкарват малко рок в цялата работа, но са готини. Вокалиста им върти нещата с неговия супер уникален глас, който и от космоса може човек да го разпознае. И лирика и мелодия и вокал, всичко крещи "алтърнатив!".

Е, стига толкова за тази вечер, когато ме хване пак музата ще пиша, само искам да вметна някой нещица. Алтърнатива се появява под всякакви форми. Може да звучи малко като рок, може да звучи малко като Вивалди, защото е алтърнатив. Предложих ви една сравнително пъстра гама от алтърнатив разновидностти, надявам се да ви хареса.

брей не съм си и мислел, че тук ще срещна някой, който да е чувал за Sigur ros

Уникални са тези исландци, а и упорито отказват да е комерсеализират, за което им свалям шапка

За нейни фенове са се самообявили дори Брад Пит и Том Круз. Интересното е, че групата пее само на исландски и упорито отказва да запее на английски, както и упорито отказва да продава парчетата си за реклами . Пичовете правят повечето от концертите си в...църкви, смятат че там е по-спокойно. Ето малко повече за тях, виждам са ги набутали в рока, но определено не мога да ги огранича само до този стил

Sigur Ros.

(Исландия)

Стилове: Рок

Състав: Jon Thor Birgisson - вокал

Georg Holm - бас

Orri Pall Dyrason - барабани

Kjartan Sveinsson - клавири

Исландската банда Sigur Rós е създадена от китариста/вокал Jon Thor Birgisson, басиста Georg Holm и Agust на барабаните. Това става през 1994, когато всички те са още тийнейджъри. Първият запис на триото им печели договор със звукозаписна компания. Техния дебютен албум "Von" (надежда), се появява 1997, последван на следващата година от "Recycle Bin". Kjartan Sveinsson се присъединява към групата на клавири и бандата записва през 1999 албума "Ágætis Byrjun "(добро начало), който се превръща в платинен. Веднага след това групата е напусната от Agust, но на негово място идва Orri Pall Dyrason. "Svefn-G-Englar" е първият им албум, който се разпространява извън родината им, той е иголемият пробив на Sigur Rós.

http://www.sigur-ros.co.uk

ето една тяхна песен download

А сега малко расъждения. Аз възприемам алтърнативa по няколко начина. Първо като стил в музиката, към който се отнасят групи като AIR, Linkin park, Incubus, Korn и прочие, но както сами виждате е абсурдо да ограничим тези групи единствено в този стил. Та затова за мен алтърнатив като музикален стил е малко размазано понятие

И второ го възприемам като нещо различно, музика, различна по един или друг начин от останалата. Както и ти казваш може да са дрънкащи колички, може да е мяучене на разгонени котки, може да е всичко, което примесено с други звуци, прави музиката да звучи по различен, алтернативен начин. Правилно наблчгаш на експериментъл, защото точно това правят алтърнатив бандите, експерементират. Докато поп звученето има една и съща мелодия, там всичко се прави по строго определени модели, за да има качествен краен продукт, който да се котира на пазара. Много се разприказвах , браво за чудесната тема, радвам се че има потребител като теб

Ето още няколко алтернатив банди

Кула Шейкър / Kula Shaker.

(Великобритания)

Стилове: Алтернатив

Състав: Crispian Mills - вокал, китари, тамбура

Alonza Bevan - бас, пиано, бекинг вокали

Jay Darlington - орган, мелотрон, пиано

Paul Winter-Hart - ударни

С обновеното звучене на психеделията от 60-те години и с прибавянето на индийската мистика и ефирност, Кула Шейкър не без основание станаха една от най-успешните банди от ерата на пост-брит попа. Водени от вокала и китарист на групата Криспиан Милс (роден на 18 януари 1973 г. и син на актрисата от 60-те Хейли Милс и режисьора Рой Болтинг), Кула Шейкър започват като група, чийто саунд може да се окачестви като психо-рок.

С разнообразието от традиционни инструменти като бамбу, серунги, конга, табла, цитра и ситар групата е способна да те пренесе в едно различно измерение. Етно мотивите са осезаеми във всяка една нота от албума. Абстракният звук и текст дори навяват религиозни настроения. Това се долавя и в култовото парче Mystical Machine Gun.

Еър / Air.

(Франция)

Стилове: Електронна

Състав: Никола Годин - -

Жан Бенуа - -

Френското дуо Air влизат в музикалната история през 1995 година. Музиката им не може да се окачестви като класическа електроника, поради нейната нестандартна концепция.

В основата на френската формация са Никола Годин и Жан Бенуа Дункел. И двамата израстват в града Версай, но се запознават години по-късно в колежа. Жан Бенуа е възпитаник на прочутата френска консерватория. Преди старта на AIR, той свири в групата Orange. Към състава на формацията се присъединява Никола Годин, който заедно с Жан Бенуа основава AIR през 1995 година.

Дебютът на френското дуо излиза под крилото на компанията Virgin. Албумът се нарича "Moon Safari" и е на пазара през 1998 година. Синглите "Sexy Boy" и "Kell Watch The Stars" постигат доста повече от това, което се очаква от тях.

Гравити Ко. / Gravity Co..

(България)

Стилове: Алтернатив

Състав: Явор Захариев - вокал

Петър Съмналиев - китара, клавишни и програминг

Ясен Филипов - бас китара и програминг

Стефан Попов - ударни

Иво Чалъков - китара

Момчетата се познават далеч преди да бъде сформирана групата. Най-напред работят съвместно върху саундтрак за компютърната игра Trans. През 2001 г. се сформира групата Gravity Co. и момчетата започват усилена подготовка за първия си самостоятелен проект.В началото на 2002 г. в телевизионния ефир излиза първият видео клип към официалния сингъл на групата – “Away”. Режисьор на видеото е Георги Станев. Въпреки че името на групата е все още непознато, пилотният сингъл се посреща изключително добре както от музикалните критици, така и от родните меломани. В продължение на три поредни седмици “Away” е начело на международната класация на Телевизия ММ – MM Top 20. Тогава зрителите често бъркаха песента със западна продукция заради англоезичния текст и добрата визия.

“Mr. No Оne” e вторият сингъл на бандата. Режисьор на видео клипа е Гергана Димитрова, а сценарист е Светла Станева. В лентата са включени и анимационни кадри, чийто автор е Маноела Андонова.

Клипът на “Mr. No Оne” e включен в официалната седмична видео компилация на BMG (Bertelsmann Music Group), наред с клиповете на Сантана, Кристина Агилера и Уестлайф. “Mr. No One” е разпространен в над 40 държави и 300 офиса на мейджър компанията.

Gravity Co. са в челните места на класациите в Listen.com през пролетта на 2002-ра. От там албумът им “U” и парчето “Time” са изтеглени платено от хиляди меломани. В класацията за група, албум и техно трак те стават №1. И тук ще вмъкна, че изпреварват имена като Фейстлес и Кемикъл брадърс

Дафт Пънк / Daft Punk.

(Франция)

Стилове: Електронна, alternative

Състав: Томас Бенгалтер - -

Гай Мануел - -

Първият сериозен хит на Дафт Пънк е култовото парче DA FUNK, което излиза като сингъл и реализира над 30 хиляди продадени копия по цял свят. Музиката на Дафт Пънк получава признание от цялата денс общност наред с имена като Kris Needs и Chemical Brothers. Парчето "Da Funk" на френската група Дафт Пънк става хит от световна величина. Сингълът е издаден от шотландския лейбъл Soma Records на техно формацията Slam. Видеклипът обаче е създаден по-късно с излизането на дебютния албум на групата. Негов режисьор е Спайк Джоунзи. Предполагам всички помните уникалния клип към парчето "Around the world"

Редактирано 17 юли 200620 г. от lpa (преглед на промените)

Може би тук се допуска някакво недоразумение - има разлика (надявам се) между "музикален стил алтърнатив" и "алтернативна музика".

Моят любим стил (както някои ме убеждават че било) "алтърнатив" се появява в края на осемдесетте години на миналия век в щата Вашингтон, САЩ, като нео-хард-рок или реанимиране на традициите на тежките струни на Сабат, Цепелин и Джими Хендрикс. Пионери в "стила" са Мадхани, Мадър Лов Боун, Грийн Ривър и още няколко върли, но неизвестни банди. После, в началото на деветдесетте се появяват Нирвана и всички знаем историята нататък...

Определянето на дадена музика като алтернативна изисква някаква съпоставка - алтернативна на какво - най-простият отговор е на комерсиалната такава или иначе казано музиката от чартовете... В такъв случай Депешите и Пласибо не ги виждам да са особено алтернативни... Що се отнася до експериментите - всеки експериментира, дали с нови идеи и методи или с нашето търпение - зависи от гледната точка. Искам да ви кажа, че Майкъл Джексън например е изключително алтернативен в душите и сърцата на няколко десетки милиона хора по света и никой не може да ги убеди в противното...

Няма никакво недоразумение . Аз се опитах да направя същото разграничение. Докато стилът "алтернатив" (за мен) е малко по-размазано понятие, след като едва ли не комбинира доста стилове в един. Музикалните медии поставят Еминем, Бисти бойс и прочие имено в тази категория, което за мен е меко казано странно. Виждам ревюта за стилове от рода на алтернативен хард рок, алтернативен хип-хоп и си мисля, че музикален стил днес е нещо доста относително понятие. Дори аз олицетворявам Нирвана по-скоро с грънджа, но това е друга тема.

Ами и кака Бритни е алтернативна в сърцата на милиони (12-15г.), но това съвсем не я прави част от алтернативната музика. Виж за М. Джексън в по-ранния му период, някак си е по-удачано .

Алтернативът отдавна е любимият ми стил и към него си зачислявам любимите ми банди, освен ако контрастът не е доста осезаем, но както вече казах, мисля че музикалните стилове са доста размито понятие в наши дни и една банда може да обединява няколко стила. Понякога точно от това мешене се получава и алтернативния звучене в музиката. Странното е че не мога да изключа комерсиалната музика от това понятие, всичко зависи как определяме и възприемаме комерса. Ако е музика, която се продава е едно, но ако е музика, която е създадена, за да се продава е съвсем различно. Мисля че втората група няма място в моя "алтернатив". Както ти каза, това е по-скоро нещо, което е алтернативна на комерсиалната музика или иначе казано музиката от чартовете, но не е нещо неестетвено да има алтернативни банди в чартовете. Комерса зацапа музиката и на мен лично ми е трудно разграничението между комерсиалната музика и некомерсиалната. Доста алтернативни банди имат добри продажби, а песните им са по чартовете. Това не зависи от тях, но от тях зависи дали ще се комерсиализират. Пласибо мисля, че по-можем да ги впишем в алтернатива (най-вече с по старите им неща), въпреки че напоследък и те леко кривват от пътя.

От доста време сам си определям коя група, към кой музикален стил спада. Не мисля, че едно музикално списание, ще ми даде ясна представа като ми каже, че еди коя си банда били хип-хоп-рок-алтернативен пънк. Трябва да чуя и тогава решавам дали, къде как и зашо .

Редактирано 18 юли 200620 г. от lpa (преглед на промените)

Виж сега, Пласибо може би не са толкова алтернативни, но те са нещо като Линкин парк в метъла. Започваш с нещо по-комерсиално за да навлезеш все по навътре. Колкото за Депеш, мисля че след толкова много години затвърден алтерантив звук и труд, те са в пълното си право да бъдат комерсиални и продажни, все пак живеят в Америка. Не виждам нищо лошо в това някоя алтърнатив банда да се качва по чартовете на МTV.

Anyway, прав си в някой неща, има разлика между алтърнатив стил музика и алтърнатив музика (или просто звучене). Но няма значение важното, че говорим кажи речи за едно и също, така и така не сме много хора в тоя форум, който са чували и половината от групите и изпълнителите които изредихме.

Ipa, изпревари ме и аз мислех да пиша за Гравити Ко Евала им на момчетата!

Да живее алтернатива под всичките му форми

Гравити са перфектни във всяко едно отношение . Спомням си преди 3 години бях на техен концерт в Созопол, някаква промоция на мтел, ако не се лъжа. Та концертът беше безплатен, но имаше не повече от 100 души. Въпреки всичко това си остава няй-якото ми преживяване на концерт, а съм бил на доста по мащабни .

Както и да е наистина им казвам Евала

AciDBurn, Лпа /LPA/

Редактирано 19 юли 200620 г. от lpa (преглед на промените)

Жалкото е, че много малко хора знаят в действителност колко креативни са българските музиканти и малко хора знаят за тях.

Примерно също малко хора (аз лично съвсем наскоро разбрах), че на турнето на Моби през 2003 басистката била българска.

Няма значение, дано и повече хора да започват да уважават музиката на групи като Гравити, Анимационерите и Нова Генрация (нищо, че Воев умря, те ще си стъпят на краката).

Интересна информация за Моби, нямах представа. Но си права, имаме доста креативни музиканти. Мисля, че в на Стинг групата пак имаше българин. Вокалът на Ladytron (много уважавана алтернатив банда в Англия) също е българка

Gravity Co u Аминационерите отдавна не са издавали нищо ново и май е време

Разбирам ги. Вместо многото пари с които се финансират чалга певиците (знам, знам имам предрасъдъци и ще имам, но не мога просто) да вземат да финансират разни групи като Нова Генерация, Анимационерите или Гравити Ко. Така ще ги улеснят много и ще им позволят да имат повече креативност и т.н Но уви, България мила сладка...то не че в чужбина не е така, ама е все по-добре.

Всичко се опира до страха. Аз имах желание да следвам режисура, но имайки впредвид, че влизането в НАТФИЗ е почти невъзможно, а после и реалицазията каквато е развита, не мерси ще си продължа с рисуване. По този начин в България всеки ден умират десетки таланти, но уви...това е положението. Аз лично съм се примирила макар, че имам възможност да уча в чужбина, но май почти се отказах понеже нямам достатъчно смелост или и аз не знам какво.

Но, хайде сега да не зачеквам болезненни теми...

Аз пък смятам, че от една страна е по-добре, най-гениалните произведения са се раждали в условията на пълна мизерия, примери бол . Но в един момент, се изискват и повече финанси, неизбежно е

Ох, много болезнена тема. Имаш ли възможност бягай да учиш в чужбина. Винаги можеш да се върнеш, но шансът да следваш това, което желаеш е по-голям навън. Повярвай ми

То за възможност я имам. Просто от емоционална гледна точка ми е ужасно трудно да си представя, че за някакъв период от 4-5 години ще бъда далеч от семейството си, приятелите си в някаква студена страна с някакви хора...трудно е. Просто имам много близки хора в България и ако си тръгна едва ли някога пак ще сме толкова близки...не знам. Хем ми е рано, хем ми е и кажи-речи време да решавам какво ще правя. Абе болезнена тема си е, била съм в чужбина и знам как е и за това ме е страх. Всеки които си мисли, че там е по-добре се лъже. За Щатите особено да знаете от личен опит ви го казвам. Едно е да си турсит там, друго е да си емигрант или там каквото и да било друго...все едно...дайте да си говорим за музика да не го удряме толкова на сошъл

видях че никой не е споменал за Coldplay =]

колкото до Gravity Co направо ми взехте буквите от клавиатурата

Джеймс Хитфийлд (май той беше) веднъж заявил, че най-голямото мъчение за него ще е, ако го завържат и го оставят да слуша само музиката на Колдплей...майтап да става, бандата е яка .

Редактирано 20 септември 200818 г. от lpa (преглед на промените)

AIR наистина са невероятни! Много често слушам саундтрака към филма на София Копола "Virgin Suicides". А да попитам, може ли Portishead да бъдат причислени към тази категория, защото песните им са странни, различни и готини

AIR наистина са невероятни! Много често слушам саундтрака към филма на София Копола "Virgin Suicides". А да попитам, може ли Portishead да бъдат причислени към тази категория, защото песните им са странни, различни и готини

Ами Portishead определят стила си, между Experimental / Psychedelic , което отговаря на въпроса ти

---

Eто от мен едно английско електронно дуо, което също се нарежда в графата на Alternative изпълнителите.

The Chemical Brothers

От първата си среща Chemical Brothers имат мисия: да открият звуци, които никой не е чувал, да направят всеки следващ трак по-свеж и вълнуващ. Ed Simons и Tom Rowlands се запознават докато учат история в Manchester Poly през 1989. Когато започват да пускат музика в клубове като Hacienda и Justin Robertson's Spice под името Dust Brothers (идващо от американските продуценти на албума Paul's Boutique на Beastie Boys) всички разбират, че се случва нещо ново на клубната сцена. Tom Rowlands по това време е част от групата Ariel, но влизайки в студио заедно с Ed Simons през 1992 двамата поставят началото на една колаборация с неограничени възможности. Резултатът е "Song to the Siren", запис изпълнен брейк бийтове, сирени, разчупена бас линия и индийски гласове. Tom и Ed изпращат едно от 500-те копия на Andrew Weatherall, който го пуска на всяко свое парти и по-късно подписва договор с дуото за собствения си лейбъл Junior Boys. 1994 е годината, в която Chemical Brothers променят денс музиката. За начало излизат "14th Century Sky" и "My Mercury Mouth". Бързо Chemical Brothers се превръщат в едни от най-добрите DJ-и правещи ремикси в Англия. Подписвайки договор с Virgin, Chemical Brothers пускат албума "Exit Planet Earth" през 1995. От него са продадени 275 000 копия само в Англия и над милион в целия свят. Двата сингъла "Leave Home" и "Life is Sweet" влизат в класацията TOP 20 UK. Следващата стъпка е изданието в ограничен тираж "Loop of Fury" излязло през 1996 като едноименния трак влиза в играта на Sony Playstation "Wipe out 2097". По-голяма част от времето в периода 95-96 Tom и Ed изкарват пред грамофоните или в студио в търсене на нови предизвикателства. Преди края на 1996 Chemical Brothers заедно с Noel Gallagher от Oasis издават "Setting Sun". За тяхно учудване записът се изкачва високо в класациите и става номер едно пънк проект на годината. През пролетта на 1997 излиза и вторият им албум "Did your own hole", в който взимат участие Noel Gallagher, Beth Orton и групата Mercury Rev. По-късно излизат и два сингъла ремикси на тракове от албума. Следващата година Chemical Brothers продължават да работят над идеите си. "Brothers gonna work it out" е издаден от техния лейбъл Freestyle Dust. Дуото взима награда Grammy за инструментала "Block Rockin' Beats". Албума "Did your own hole" продава над 500 000 копия само в Америка. През 2005 година излиза и разбиващия всички класации "Push the button" с пилотния сингъл "Galvanize"

Редактирано 26 февруари 200917 г. от MusicAngel (преглед на промените)