Ето малко история.Надявам се да ви е интересно това

Славянската религия е езическа религия. Тя се развивала в продължение на хилядолетия, като най-старите слоеве в нея могат да бъдат проследени до времето на неолита и дори мезолита. Тя унаследила древната система от вярвания на пра-индоевропейците и съхранила множество сходства с другите индоевропейски религии. В този смисъл, характерни нейни черти са политеизъм, примотеизъм, пантеизъм, антропоморфност на божествата и високо ниво на персонификация, вяра в задгробен живот, култ към мъртвите, култ към прадедите, фетишизъм, дуализъм.

Твърде малко са запазените исторически свидетелства за характера на славянската религия. Повечето от известните днес източници са съставени от християнски мисионери по време на покръстванията на славянските народи, поради което достоверността на сведенията е под съмнение. Сред най-известните свидетелства са „Chronicon Slavorum“ на средновековния хронист Хелмолд, „Gesta Danorum“ от Саксон Граматик, „Mater Verborum“, „Житие на св. Георги Агиорит“ от 11 век и др. Освен тях съществуват и други — например руските „Слово о плъку Игореве“ и „Велесова книга“ — чиято автентичност среща много противници. Подобен източник е и „Веда Словена“ — сборник от 19 век, събрал архаични български песни с езическа основа.

Славянският космос

Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав. Тези три свята са вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, т.нар. Сварга, където властва богът на огъня Сварог.

По-долу, върху ствола на Дървото, е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун.

В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора.

Пантеон, основни славянски божества

Няма твърдо установен и централизиран славянски божествен пантеон. Причина за това е големият брой славянски племена, които били пръснати на огромна територия и сравнително изолирани. Так всяко племе почитало определени божества, които били тясно свързани с бита и духовната му култура. Въпреки това могат да бъдат посочени близо тридесет божества, които са били широко разпространени и най-вероятно са били общи за всички. Такива са Перун, Троян, Велес, Лада, Ярило и т.н.

Сред главните богове на славяните бил и Род, също наричан Див или Дий. Според славянската митология той създал Вселената и световете, и уредил всичко в тях чрез божествения закон Правда. На Правдата трябва да се подчинява всичко и всеки — и богове, и хора, и духове, и материална и нематериална природа.

С промените в начина им на живот, славяните започнали да отдават повече важност на бога на огъня Сварог, а по-късно и на гръмовержеца Перун, който при нахлуването на славяните на Балканския полуостров вече бил добил значение на върховен бог.

Характерно за славянските богове е, че те са многолики. Божествата са имали различни въплъщения и проявления, поради което често били изобразявани с няколко лица или глави. Така например славянският бог на мира, реда и възмездието Троян (наричан още Триглав) имал три глави, като всяка изобразявала един от боговете в троицата Сварог-Перун-Велес. Бог Поревит имал пет различни лица, бог Световит — четири, а Руевит — седем.

Опит да бъде установен „официален“ славянски пантеон направил киевският княз Владимир в периода 980–88 г. Той издигнал край двореца си в Киев идоли на шестте главни божества — Перун, Хърс, Даждбог, Стрибог, Симаргал и Мокош.

Митични същества

С това универсално понятие в славянското езичество се наричат всички духове, приказни образи и т.нар. вещи люде — жреци, вещици, магьосници, знахари и пр.

Религиозна организация

Поради разпокъсаността си и липсата на надплеменни обществени структури, до късно славяните нямали стриктно обособена религиозна организация. От дълбока древност всяка родова община (задруга) поддържала свое светилище, в което по време на празници служели родовите старейшини. След 6–7 век, това започнало да се променя. Появили се големи славянски селища, където били издигани храмове на различни божества и където служели славянски жреци, наричани влъхви. В средновековния славянски град Аркона, на остров Рюген (Руян), например, имало огромен храм на бог Световит, където служело цяло братство жреци. Подобен храм имало и в града Ретра. В средновековния Стетин (дн. Шчечин) имало храм на бог Сварожич, а във Волгаст — на бог Жаровит. Археологически останки от славянски храмове и светилища има открити на десетки места по територията на съвременните държави Русия, Украйна, Беларус, Полша, Чехия, Германия, Словакия, Сърбия и България.

Календар

Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето — съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията — пролетно (21 март) и есенно (23 септември), и слънцестоянията — лятно (22 юни) и зимно (22 декември). Във връзка с тези четири сновни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Славянският календар е цикличен, за разлика от съвременния линеен календар. От значение е сезонът, годишният период, а не годината, което придава и цикличния, кръговия му характер — сезоните се редуват в непрекъснат сезонен цикъл. Един и същ сезон, една и съща дата настъпват отново и отново през определено време, никога не остават в миналото. В съответствие с това и славянският календар няма начало или край, никой месец не е пръв или последен. Единственено могат да се обособят четири годишни времена, в зависимост от които варират и начините на живот, работата и свещенодействиятя на хората. В по-старо време годишните периоди били само два — седеммесечен земеделски сезон (лято) и петмесечен неземеделски сезон (зима).

Погребения

Древните славяни практикували трупоизгаряне. Те вярвали в задгробен живот и погреб*лните им обичаи били обусловени от този факт. Когато умирал човек, близките му го измивали и обличали в чисто бяла дреха (символ на смъртта), след което го оплаквали. Целта на оплакването била да се убеди душата на мъртвия колко обичан е бил той и да помага на живите си роднини.

Трупът бил изгарян на клада, наричана на старославянски крада. Вярвало се, че изгарянето на тялото освобождава душата и тя се превръща в навъ (дух), за да бъде допусната до Долната земя. Ако не станело това, душата започвала да се лута из света на живите Яв и поради страданията си се превръщала в зъл дух — вампир, мора, явина и пр.

След трупоизгарянето, погребвали праха в земята, заедно с лични предмети, съдове и храна, за да бъдат ползвани от мъртвия в отвъдното. Считало се, че в определени дни от годината душите на мъртвите биват пускани от Долната земя и се появяват там, където е заровен прахът им. Затова гробът имал значение и живите го обозначавали и помнели. В определени дни (задушници) носели на гроба храна и говорели на мъртвия, вярвайки че душата му е наоколо.

При погребения на влиятелни хора, край гроба се организирали погреб*лни фестивали. Първата част била т.нар. тризна — военни състезания, вероятно включващи борби, въоръжени двубои, надстрелване с лък и конни надбягвания. Втората част от фестивала била т.нар. страва — пиршество в чест на умрелия. Край трапезата било определяно място за мъртвия и му се оставяла храна, все едно присъства и той.

В Русия и Украйна славянските велможи били погребвани в кургани. С тях често погребвали и съпругите им, които смятали живота си за приключен и се самоубивали.

Много интересен материал, neck, благодаря.

Славянските божества са били многобройни, имали са богове за всичко.

* Белобог — бог на доброто, на живота и светлината.

* Велес — бог на мъдростта, богатството и стадата.

* Даждбог — бог на слънцето, на плодородието и изобилието.

* Даня — богиня на водата.

* Дид — бог на плодородието и любовта.

* Догода

* Додола — богиня на дъжда и плодородието.

* Доля — богиня на съдбата, на щастието и на добрия късмет.

* Жаровит — бог на войната.

* Жива — богиня-създателка на живота.

* Зори — богини спътници на бог Даждбог.

* Коледа — бог на прероденото зимно слънце, на възраждането и надеждата.

* Къпало — бог на лятното слънце.

* Лада — богиня на любовта и брака, човешката майка.

* Ладо — спътник на Лада, бог на любовта и бащинството.

* Лел — бог на плодородието и пролетта.

* Леля — богиня на плодородието и пролетта.

* Мокош — богиня на изобилието и семейното богатство.

* Мати Земля — майката-земя.

* Месец

* Мора — богиня на зимата и смъртта.

* Недоля — богиня на лошия късмет, на нещастието.

* Пеперуна — богиня на дъжда.

* Перун — върховен бог-гръмовержец, господар на бурите и дъждовете.

* Погода

* Подага

* Позвизд

* Поревит

* Радигост — бог на пътниците, търговците и гостоприемството.

* Род — първичният бог, създател на вселената и света.

* Рожденици — богини на плодородието, зачеването и рождението; покровителки на бременните и родилките.

* Руевит — бог на плодородието и виното.

* Сварог — бог-създател на огъня, небесен повелител, покровител на занаятите.

* Сварожич — бог на пламъка, на земния огън, на войните.

* Световит — върховен бог на западните славяни, надзирател на четирите посоки на света.

* Снигна — бог на зимата и снега.

* Стрибог — бог на ветровете и властта, покровител на владетелите.

* Троян — бог на справедливостта и мира, надзирател над трите свята на Световното дърво.

* Хърс — бог на есенното слънце, на прераждането и лечението; хипостас на бог Даждбог.

* Чернобог — бог на подземния свят Нав, господар на злото.

* Ярило — бог на пролетното слънце; хипостас на бог Даждбог.

Тук

има доста подробности за тях.

Славянската религия е езическа религия

Може ли някой да ми обясни по-популярно какво значи "езическа" религия?

Славянското гледище за света се основава на вярата в съществуването на три паралелни свята — Прав, Яв и Нав. Тези три свята са вертикално разположени върху Световното дърво — гигантски дъб, който поддържа цялата вселена. В короната му е разположен Прав — небесният свят, светът на боговете, т.нар. Сварга, където властва богът на огъня Сварог.

По-долу, върху ствола на Дървото, е разположен светът Яв — свят на живите същества, видимата реалност. Над него властва богът на бурите и гръмотевиците Перун.

В корените на Дървото е светът на мъртвите души и на духовете — Нав, където обитава злият бог Чернобог и неговата спътница Мора.

И какво е по-различното от древногръцкия пантеон например?

* Даня — богиня на водата.

дон (дун, дан, тан) -река-> ДуНав, ДНестър, ДНепър, ДоН, Итил-ДоН (Волга)

Редактирано 21 юли 200620 г. от m75 (преглед на промените)

Може ли някой да ми обясни по-популярно какво значи "езическа" религия?

И какво е по-различното от древногръцкия пантеон например?

дон (дун, дан, тан) -река-> ДуНав, ДНестър, ДНепър, ДоН, Итил-ДоН (Волга)

Ето няколко отговора, m75, за сравнение.

Благодаря, но аз исках само определение за понятието "езичник". Според някои езичник=елин=човек вярвщ в много богове.

Благодаря, но аз исках само определение за понятието "езичник". Според някои езичник=елин=човек вярвщ в много богове.

Ами именно-сам си си дал обяснение.Те са били езичници.

Ако това е така, следва че древнитв българи (така наречените прабългари) не са езичници...

Сътворението - ето две от популярните легенди:

Летели в небето над безкрайното Море три сокола. Единият летял отпред, а другите два - отзад. Първият избирал пътя и предвождал другите два, които го следвали. Този, който летял зад дяснот крило на първия сокол, стискал в клюна си сноп класове, пълни със зърно и гледал нагоре, към Небето. Другият, този който летял зад лявото крило, стискал в клюна си буца суха земя и гледал надолу, към дълбините на Морето. Първият сокол бил Прародителят на всичко - бог Род, вторият сокол бил светлият Белобог, а третият сокол - мрачният Чернобог. Дълго летели трите сокола, но изведнаж Чернобог отронил от клюна си буцата земя, която полетяла към бездънното Море и вълните я погълнали. Тогава, по волята на бог Род, той се превърнал в сива патица и се гмурнал чак до дъното на развълнуваното Море, взел буцата пръст, издигнал я над вълните и бог Род я превърнал в Остров. По негова воля, всред острова се издигнала чак до Небето висока бяла Планина, а на върха й израстнал грамаден Дъб. Около планината обикаляли Слънцето и Луната и от едната страна било Ден, а от другата - Нощ. След като направил всичко това, бог Род-Соколът кацнал на върха на величествения Дъб и тогава настъпило време да действа Белобог. В миг, той се превърнал във величествен Орел, стрелнал се високо, високо в Небесата и хвърлил от високо житните зърна. Зърната паднали в плодната земя и ден след ден за тях започнал да се грижи Ярило. Тогава бог Род заповядал на Белобог и Чернобог да дарят с душа всички същества на земята. Дал им той вълшебен чук и заповядал да удрят с него по Камъка, който лежал на върха на Планината, в подножието на величествения Дъб. Белобог и Чернобог се превърнали в могъщи великани и започнали да удрят с все сила по Камъка. Заудрял с вълшебния чук Белобог и на всички страни се разлетели живи искри, блестящи като злато. След него, Чернобог заудрял с вълшебния чук и в същия миг излетели черни врани и пълзящи змии. От този момент, душите на живеещите според законите на Правдата приличали на златните искри, а на тези, които живеели според Кривдата, душите им били като черните врани и пълзящите змии.

--------------------------------------------------------------------------------

В началото на времето, Светът бил обгърнат от непрогледна тъмнина. Но Всевишният създал Златно яйце, в което бил затворен Род, създателят на всичко живо. Тогава Род, със силата на Любовта разрушил своята тъмница и създал Вселената - безчислено множество звездни светове, а също и нашия земен свят. Слънцето излязло от лицето му, светлият Месец - от гърдите му, Звездите - от очите му, ясната Зора - от веждите му, тъмната Нощ - от мисълта му и буйният Вятър - от диханието му. Така Род създал всичко, което виждаме около нас, всичко, което наричаме Природа. Той отделил видимия свят, явното - Яв, от света на невидимото, духовното - Нав. Той отделил също Правдата от Кривдата. След това Род поставил Слънцето, което излязло от лицето му в златна лодка, а Месеца - в сребърна лодка и те започнали да обикалят около Земята. Накрая, от божесвения му дъх се родил Сварог - Небесния Отец. Сварог завършил миротворението и станал господар на Земния свят и на Божието Царство. Той издигнал дванадесет стълба, подпиращи Небосвода. Така бил създаден Света, в който живеем.

Ета малко инфо: http://slavpagan.hit.bg/ ,а си има и форум4е:http://clubs.dir.bg/postlist.php?Cat=174&Board=paganism

Интересни са и митичните същества в славянската религия.Познаваме много от тях предимно от фолклора на славянските народи.Духове, демони, бесове...и какви ли още...

Баба Яга

Баба Яга е славянско митично същество описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за вещица имаща същите харакеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака).

В Италия нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.

Използва за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Яго) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал.

Банник

Банник е славянски дух, обитател на банята. С магическите си способности банниците развързвали езиците на къпещите се хора. Често се явявали с вида на близък роднина — възрастен мъж. Тези духове имали важно значение според късните славяни, тъй като в банята, на четири очи, се споделяли най-големи тайни, сключвали се тайни договори, планирали се заговори. И така, ако човек успеел да улови банник и да го принуди да проговори, можел да научи много тайни за околните. Най-лесно банникът се заплашва с огън или слънце, бидейки същество свързано с водата и влагата.

Брегини

Брегини (още Берегини, Брягини) — двойка славянски женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера.

В древността славяните вярвали само в две свръхестествени сили, които управлявали света — злият дух Упир и благотворните Брегини (*bergyne). Първият създавал всяко зло и беда по света, а вторите отговаряли за доброто, за късмета, за щастието.

Славяните си представяли Брегините като неразделна двойка — девойка и старица. Те бдели над родилките по време на раждане и закриляли новороденото от зли духове, които биха се опитали да го откраднат.

С времето славянската религия се развила и се появили антропоморфните божества. От този период нататък представите за Брегините коренно се променили. Те придобили черти на зли духове, които вредят на хората и отвличат деца, а положителните им функции били прехвърлени на по-късните Рожденици. Най-често изобразявали Брегините като същества с торс на жена и с крака, опашка и криле на граблива птица.

Блатник

Блатник (още Блатний, Болотной, Blatny) е славянски дух, обитател на блатата.

Вярвало се, че на дъното на всяко блато, блатните духове трупат съкровища векове наред и ревниво ги пазят от натрапници. Затова ако човек се приближи много до някое блато, блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното, за да го удавят.

Вампир

Вампирът (Въпир, Кръвник, Упир) е зъл възкръснал мъртвец — кръвопиец.

Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.

Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.

Древните славяни изпитвали велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от труповете, за които вярвали, че са вампирясали — режели главите им и ги слагали мужду краката, за да не могат да си ги открият; режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях; овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни, забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, или нажежен шиш, или гвоздей, или гарванов нокът — зад дясното ухо.

За някои вампири смятали, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии — техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху им. Също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу...“ или: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века“.

Някои вампири се връщали при семействата си и се опитвали да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Един такъв вампир се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни — най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, тя намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.

Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие“. Те са характерна и общоразпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух Упир.

Веда

Ведата в славянската митология и българския фолклор е женско същество от рода на самодивите и русалките, което причинява зло на хората.

Върколак

Върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) — в славянската митология, зъл възкръснал мъртвец или човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.

Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците, под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).

Водник

Водник (Воденик, Водяной, Водяник, Wodzanoy) в славянската митология е дух — господар на реки, потоци и извори. Водникът е повелител на русалките. Често вреди на хората.

Водниците рядко излизат от водата и най-често обитават водите около воденици. Според народните вярвания те са зеленикави дребни старци, покрити с блатна трева, вместо окосмяване. Водникът е мнителен и претенциозен, изисква специално уважение. Ако не го получи — поврежда водениците, разгонва рибата, а понякога посяга и на човешкия живот.

В руските приказки водниците яздят гигантски сомове. Те са техни любимци и им довличат телата на удавниците от повърхността на дъното. Поради това в руския фолклор сомовете се наричат „чёртова лошадь“, т.е. дяволски кон.

Див

Див и диви в славянската митология са две абсолютно различни неща, които често биват смесвани и бъркани.

Див е едно от наименованията на бога-сътворител Род, и произхожда от праиндоевропейската дума за бог — *dyēus, което вероятно е било името и на първичния върховен бог в религията на индоевропейците.

Много по-късна митологична идея, характерна само за славянската митология, е тази за дивите люде, които в някои източници биват наричани просто диви, а в ед.ч. и див. Дивите са злотворни човекоподобни демони с животински глави или лапи.

В изследванията на славянския фолклор двете понятия често се бъркат и това е причина за възникването на някои противоречия, относно ролята на бог Род и неговия характер. Някои учени разглеждат всички източници споменаващи 'Див' като отнасящи се до бога сътворител и поради това го описват като второстепенен демон. Други (основно руски) изследователи твърдят, че в повечето по-късни източници „Див“ се употребява в смисъла на „див човек“, един от дивите люде и не касае първичното божество — демиург Род.

Диви люде

Диви люде (Горски люде, Люди дивие) в славянската митология са човекоподобни демони, целите покрити с тъмна козина, обитаващи гъстите планински гори. Ако човек неволно наближи бърлогите, където са оставени децата им, те се нахвърлят с крясъци върху него и го разкъсват. Понякога, обаче, могат да се смилят над изгубено в гората човешко дете и да го отгледат като свое.

В древноруските легенди дивите люди обитават далечни приказни земи. Сред тях някои са многоглави, други имат кучешки глави (песоглавци), птичи глави и крака, криле и пр. В „Слово о плъку Игореве“ и други източници, дивите люди се наричат просто диви: „Дивъ кличетъ връху древа“ или „уже връжеся дивъ на землю“.

Домовик

Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан) в славянската митология е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.

Славяните особено са почитали домовика — заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гостба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели. Вярвало се че след като е измолена помощтта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост дали са почтителни към него или от настроението му. Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

Домница

Домовица (Домница, Домашница, Домашна Баба) в славянската митология е женски домашен дух — партньор на домовика. Вероятно е друго име за Кикимора.

Жар-птица

Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.

За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта. Това вярване е славянското проявление на общо-индоевропейската идея за прераждащата се огнена птица Феникс.

Змей

Змей (Змаj) в славянската митология е демон с вид на огромно огнедишащо чудовище, подобно на дракон. Змеят е висша зла сила, пратеник на бога на злото Чернобог, и се стреми да разруши божествения ред — Правда. Змейовете отклоняват или спират облаците и дъждовете, предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера, или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад.

Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От техния сексуален контакт се раждат юнаци. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.

Пръв враг на змея е бог Перун — върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.

Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което израз на борбата между доброто и злото, между зимата и лятото.

Сред южните славяни се вярва, че някои змейове (хали) са добротворни — пазят селата си от други змейове и помагат на хората в беда. Начин да се прогони зъл змей от селото е фолклорният ритуал „Гонене змей“. При него всички неженени мъже от селото се събличат чисто голи, събират се в дружина и тръгват да обикалят въоръжени. Вдигат шум и мушкат навсякъде, където може да се е скрил духът на змея. Ако срещнат човек по улиците може да го набият, защото змейовете често се превръщали в хора. Накрая всички заедно се изкъпвали в река, така че силата на водата да отнесе злите енергии.

Караконджул

Караконджул - думата има турски произход /още - караконджо/, но е навлязла трайно в българската демонология. Тя означава зъл дух в тялото на животно, което напада закъснелите хора вън от дома им през нощта. Много често пътникът не знае накъде да тръгне, може да обърка посоките. Съществото злосторничи само до първи петли, след това изчезва внезапно.

Кикимора

Съвсем в дуалистичния контрастен дух на славянската вяра, Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Така, ако домакинята поддържа усърдно дома си, Кикимора по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост.

Вероятно образът на Кикимора първоначално е възникнал като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом. Тук дом носи не толкова значението на къща, а на сбор от хора — близки родственици — които живеят под един покрив. Добре е да се вземе под внимание, че до края на 7 век от н.е. славяните живеят в строг патриархален строй, в който най-малката обществена единица не е семейството, а целият род, който живее и работи заедно.

Родът е обединение на кръвен принцип, в което всички хора са в родствени връзки един с друг и имат общи баща или дядо и майка или баба. И когато се е случело бабата, най-старата домакиня, основателката на рода да умре, наследниците й са предполагали, че духът й остава в дома. Тя е била толкова привързана и закрепостена към него, че и след смъртта си е носела домашните си задължения, продължавала е да бди над порядъка като Кикимора, със стонове и пакости принуждавайки наследничките си да си вършат съвестно работата. В подкрепа на такова предположение е съставката „-мора“ в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите.

Ламя

Ламята е митологично женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остроноктести крака, кучешка глава и остри зъби. Според преданието, устата ѝ е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи. Чести са образите с три или девет еднакви глави. Ламята се среща често в народните песни и приказки. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера, също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някого, за да го изяде.

Въпреки страховитостта ѝ някои юнаци излизат на борба с нея и я побеждават, като отрязват главите ѝ. Най–често такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак. Врагове на ламите са змейовете.

Мори

Мори (още мари, нави, мавки, мрави) — в славянската митология, нечисти, лоши мъртъвци, неживи. Най-общо това са всички зли духове на умрели хора.

Хората които загинат от неестествена смърт (убити, самоубийци, жертви на нещастен случай) или приживе са извършили тежки престъпления и носят големи грехове, душите им не биват допускани до света на мъртвите Нав и остават в Яв (света на живите). Тук те непрестанно страдат и се превръщат в зли духове — вампири, върколаци и пр. — които излизат нощем и мъчат, тормозят и убиват хора. Някои мори носят главите си подръка, застават под прозорците и назовават по имена обитателите на къщата. Ако някой в просъница отговори на повикването, той скоро ще умре.

Мрава

Мравá — в митологията на българските славяни е зъл женски дух-кръвопиец. Вярва се, че мравата се явява нощем и пие кръв, най-вече от родилките и децата. Начин да бъде смутена е човекът да размърда палците на краката си.

Вярването в мрава е особено добре запазено сред българите мохамедани и се свързва с древнославянския митичен образ на морите.

Мусаил

Мусаил в славянската митология е най-висшият горски дух-главатар на лесниците и на всички горски твари и духове.

Нави

В славянската митология навите (или навляци) представляват превърнали се в птици души на умрели некръстени бебета. Преминават през ранна пролет и късна есен и понякога изпиват кръвта на малки деца. Издават звуци, подобни на бебешки плач.

Неживи

Неживи (още лоши мъртви, зли мъртви, мори, немъртви, нечисти) — според славянската митология, зли духове на починали хора, които не са успели да преминат в Долната земя и да намерят покой. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите.

Славяните вярвали, че духът на починалия не може сам да намери пътя между световете на живите и на духовете, поради което организирали оплаквания и траурни церемонии. Така те привличали духовете на прадедите, които да посрещнат душата на оплаквания и да я отведат.

Ако някой бъдел застигнат от преждевременна смърт или се самоубиел, или не бил оплакан и погребан според традицията, прадедите не идвали да го посрещнат и духът му оставал заключен в Яв. Такива духове обикновено се превръщали във вампири или върколаци.

Подобна била и посмъртната съдба на хора извършили тежки грехове или престъпления. Богинята на смъртта Мора не ги допускала в Нав и те оставали завинаги в Яв.

Овинник

В славянската митология-дух обитател на плевниците и оборите. Овинникът има вид на огромна черна котка с големина на куче с горящи като въглен очи.

Орисници

Наречници (още нарюкници, орисници, рожделници, съдници, съдбеници, суденицы) — в славянската митология, три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат — предсказват му съдбата.

Според сърбите, първата фея предсказва смъртта, втората болести, недъзи и беди, а третата — щастливите събития от живота.

Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другимо под страх от онемяване. У българските славяни имало обичай вечерта след рождението бабата да стои будна край детето, за да чуе орисниците.

Ако огънят в стаята се поддържал и била оставена храна край огнището, орисниците щели да бъдат по-милостиви в определянето на съдбата. С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“.

Пряко от мита за наречниците и техните функции произлиза вярването, че животът на човека е предначертан и предвещаното не може да бъде избегнато. Оттам идват и поговорки от типа „Така му било писано“ и „Такова му било наречено“.

Русалки

Русалка — в славянската митология, воден женски дух, тясно свързан с фолклора на съвременните славянски народи и със славянската обредност .

Русалките обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.

Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Самодиви

Самодивите в славянската митология и българския фолклор са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище. Там цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели ризи, отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Чисто голи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат — превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало да им дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, и няма опасност от неприятна среща с тях през деня. В българския фолклор са популярни образите на Магда, Дена, Гюра, Димна самодива, които са посестрими на всички юнаци, като Крали Марко и Секула детенце.

Таласъми

Таласъм (още дракос) — зъл дух, обитател на къщи и сгради, най-често изоставени. Характерен е за българския фолклор.

През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили.

Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. След като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (някога е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършена домашна работа и ръкоделие край себе си. Всичко разпръснато или омотано се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци обемат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него и ще се засели в дома му.

юда

Юда (още юда-самовила) — славянски зъл женски дух с човешки облик, сроден на самодивите и вилите. Обитават гори и планини и са характерни за вярванията на южните славяни, особено на българите.

Юдите имат големи магически способности, занимават се с билкарство и отровителство. Понякога се явяват пред млади мъже, омайват ги с красотата си и ги придумват да се оженят за тях. Ако мъж се ожени за юда, тя отвлича душата му в света на мъртвите, Нав, а тялото му залинява и умира. За да се предпазят от юди в някои райони на България мъжете носели пришити към поясите си листа от вратика и босилек. Вярвало се, че тези растения отблъскват злите духове.

юнак

Юнак — приказен образ, характерен особено за южните славяни. Юнакът в най-общ смисъл е едър млад мъж, с нечовешка сила и свръхестествени способности. Българският юнашки епос назовава няколко най-известни сред юнаците — Крали Марко, Вълкашин, Момчил Юнак, Дете Дукадинче. Характерно за юнаците е, че те не се обичат помежду си, дори открито враждуват и се борят за надмощие. Още при раждането вълшебниците — наречници им предричат необикновена съдба от която те не успяват да се отклонят. Борят се със злото и неправдите, с изедници и потисници на народа. Сблъскват се с чародеи, самодиви и змейове, които почти винаги преборват и подчиняват на волята си.

Явина

ЯВИНА, СЕНКЯ — зъл дух, сроден на вампира; появява се от кръвта на убит човек четиридесет дни след убийството и броди нощем из ония места толкова време, колкото е оставало на убития да живее при нормални обстоятелства. Скитайки, духът крещи, дрънка, трещи, създавайки голяма суматоха, помежду което извиква имена на близки, познати или пък на убийците си. Ако някой чуе името си и отговори на повикването, Явината го убива на място или му нарича зла участ и скорошна смърт. Човек може да се предпази от нея с огън и вода.

Уикипедия

Мара - доста противоречив образ в славянската митология. Мара, Мора, Морена, Марана, Маржана, Морана - освен като богиня на смърта и зимата, тя е свързвана и с настъпващата пролет, есенната жътва и плодородието. Странна на пръв поглед смесица, но не и ако се вземе пред вид нейната женска същност. Жената майка имаща право да дава живот, да храни и да го контролира - всеки да живее според колкото е заслужил. Образа на жената водач на рода от времената на матриархата. В такъв вид тя се явява, като тъмната страна на Макоша - богинята-образ на предяща жена, държаща в ръцете си съдбата на живота и смърта (Ма - майка, Кош(т) - съдба).

Нека си представим, че нищо живо не умира - светът ще се препълни. За това са помислили и предците ни. В този ред на мисли, Мара има не леката задача да дарява право и място на живот на тези, които ще дойдат занапред. Да отнема живота в името на наследниците, да внася ред и баланс в природните процеси. Всяко живо същество, умирайки, връщайки се към земята е залог за това, че животът ще продължи. Не случайно царството на Мара е Долната Земя - мястото от където идваме всички, материалното небитие - поставено в противовес на Земята, като място за битие на живите същества. Подобен характер има култът към Сет в Древен Египет, към кръвожадната Кали в Индия, а рошавата Хел е пълното съответсвие на Мара в нордическите саги. Подобен заряд носят и келсткият празник Хелоин и мексиканският Ден На Мъртвите.

Разбираемо е защо хората не обичат Мара. Именно за това, името и е свързвано с други непонятни сили, дори е отъждествявана и с различни зли духове и нечисти сили. В днешни времена името и можем да намерим в думи като :

1.мор - масова смърт или нещо причиняващо масова смърт;

2.мрак - от старославянското морок;

3.море - неблагоприятно място за оцеляване;

4.кошмар - от старославянското кош - съдба и мара - сънища вещаещи/показващи смърт;

5.кикимора - освен като домашен дух с непостоянен и неразбираем характер, кикимора е известна и като жена на Лещ, Лес, Лесник (горски дух), срещата с кикимора в блатото или гората е смъртоносна, а в най-съвременен вариянт кикимора се използва като обидно нарицателно за жена с цел злепоставяне;

6.омара - летен мор - жега;

7.умора - архаично значение - довеждане до смърт (в изрази като - "...уморихте я тази жена..."), съвременно значение - изтощение;

8.мараня - треперещия въздух по време а летен мор - жега.

Интересни са произхода и разпространението на думата и образа в различните езици и митологии. Мара е санскритска дума значеща смърт, разрушение. Мара е духът/демонът опитал се до поведе Буда по пътя на декаденството - символ на убиец на духовния живот. В скандинавската митология, Мара е дух, възсядащ гърдите на човек по време на сън и измъчващ го с кошмари. В английския език през германския е навлезнала думата nightmare означаваща кошмар - Нощна Мара.

Вещица/Вещер - Името само говори за себе си. Вещ - знаещ човек (мъж или жена). Сравнено с руското Ведьма или полското Wiedźma, срещаме корен със същото значение вед - ведать, wiedzę - от старославянското ведя - виждам, прозирам умствено - знам. Жена или мъж със знания, най-често в медицината. Правещи отвари за лек, за помятане, за съкращаване на мъките, за полова мощ (любовно биле), за сън, намествали кости и стави и т.н. Синоними са знахар,знахарка - отхново корена е свързан със знание. Поради странния на вид и неразбираем за непосветените люде характер на занятието им, то често е свързвано с магия. Магията и целебните умения несвързани с християнската църква, са отричани и заклеймявани - от където идва и недоброто им име. На по-късен етап образите на такива хора са свързвани с други персонажи от славянската митология - с този на Мара и на блатните Кикимори. Чести са асоциациите с Баба Яга. Всъщност Баба отново е нарицателно за знаеща и/или притежаваща житейски опит (мъдра) жена.

Змей,Хала,Ламя - Странен образ съчетаващ в себе си храктеристиките на влечуго и човек, обладващ свръхестествени способности, труден - почти невъзможен за убиване, прелъстител на девойки, носител на демоничното начало, притежаващ хитър и лукав нрав. Ако направим паралел с различните митологии :

1.Змея изял растението на Ут Напищим, което щяло да донесе вечен живот на човечеството в месопомаските митове;

2.Змията изкарала човека от Градината на Едема в Стария Завет;

3.Борбата на Господ с Левиатан в Стария Завет (Йов 3:8, Псалми 74:14, Исая 27:1);

4.Нееднократаните борби на бог Тор със змията на сътворението Мидгард (детето на Локи) в Старата Еда (епичен цикъл древно-скандинавски саги);

5.Свети Георги победил базилиска;

6.Зигфрид убил дракона Фафнир в древногерманската сага Пръстенът на Нибелунгите;

7.Добриня Никитич и Змей Горинич в руската приказка;

8.Братът победил ламята в приказката за златната ябълка от българския народен епос;

9.Постоянните борби между Ярило (слънчевия бог у славяните) и змеьовете

Змея се явява извечния враг на човека, поради което са в постоянно единоборство. Най-лесно можем да го оприличим на неподвластините човеку природни стихии, с които е в постоянна борба и винаги до сега излиза победител. С особено лошо око се е гледало на жена нарочена за змеево либе - такава, която връща всички сватове или със странно и/или непристойно поведение. Това е бил особен акт на отрицание, изключване от обществото, накзание за нестандартното им поведение.