Тази тема, всъщност засяга всяко наше действие, всяка наша мисъл, както и задвижващите ги мотиви. Това може и да не е видимо от пръв поглед, защото когато правим или мислим нещо, рядко се замисляме защо. Но когато човек изисква от себе си осъзнатост и чистота, както и отговорност за последствията от действията си, той следва да изследва в дълбочина предизвикващите ги фактори. 

Когато нещо не ни харесва, съпротивлението обикновено е първото нещо пораждащо се в съзнанието ни. То може да породи раздразненост, нетърпимост и други неща. Всичко това се насочва към обекта предизвикал нехаресването. Този обект може да е всякакъв - човек, идея, събитие, възглед. Често това съпротивление на нещата, които не ни допадат или не сме склонни да допуснем, води до импулсивни, безсмислени и ненужни действия, имащи за цел единствено да изразят несъгласие и нищо повече. Те показват вкопченост в собствената позиция, нетърпимост, пристрастност. Също привързаност и често прибързаност.

Несъпротивлението, често се приема като безволие, но това не е задължително. Всъщност именно то е безпристрастното, търпеливо, разумно действие в повечето ситуации. И изисква по-силна воля. То показва овладяност на импулсивните и първосигнални реакции. Несъпротивлението не означава да се остави един евентуален проблем нерешен, а той да се реши без излишно противопоставяне и опити за налагане. 

Основно изискване е да имаме непривързаност към даден желан и очакван резултат. Също търпение. Силното очакване и прибързаност водят до сблъсък с всичко, което приемаме като пречка за получаване на този резултат. Често погрешно. А в действителност това не е реална пречка, а просто нещо, което на нас не ни харесва и ни е неудобно. И реагираме съпротивлявайки се на нещо неизискващо съпротива. 

Ако не можем да гледаме безпристрастно, то и действията ни няма да са достатъчно осъзнати и разумни. Ще реагираме съпротивлявайки се на всичко, което не ни се харесва, а не преценяйки необходимостта. Обратната страна: няма да окажем съпротива на привичките и привързаностите си, ако те са вредни. Няма да поемем инициативата за нужната промяна, защото е по-лесно да не се съпротивляваме на вече утвърдената линия на поведение. 

Знаем ли наистина какво предизвиква действията ни, наглед разумни, но често първосигнални, прибързани и просто удобни за нас? 

 

 

Ако обърнем внимание на действията при животните, можем да забележим как при тях първичната, инстинктивна реакция доминира. Редките изключения са свързани с домашните животни и са следствие от опитомяването им. Кравата ще измучи, когато се чувства застрашена, защото това е начин да освободи генерираната от страха енергия. Това е начин да изрази неуравновесеното си състояние и същевременно да постигне някакъв частичен баланс. Кучето ще се разлае, когато покрай него премине друго куче, което поради определени причини предизвиква в него раздразнение. Това при животните е нормално. При тях овладяването на подобни първосигнални действия не е наложително. Даже те са по-скоро полезни. При хората обаче, след като самосъзнанието вече е развито; след като е изградено усещането за отделен "аз" и човек може да осъзнава действията си, както и да носи лична отговорност за тях; след като вече е способен да избира, то подобни действия, връщащи го към предходен еволюционен етап са неуместни. Индивидуализацията е просто един еволюционен етап, който привнася нещо към човешкото съзнание и човешките възможности. А за да бъдат развити тези възможности, те трябва да бъдат използвани. Това, че човек може да говори и да реагира с думи на някаква ситуация, вместо с животински звуци, не го прави по-разумен, ако реакцията му е първосигнална, изразяваща личностните му нагласи без оглед на последствията, които тя ще предизвика. След индивидуализацията всеки човек вече отговаря сам за собственото си развитие. И следва сам да се опита да възпитава себе си, а не да бъде дресиран по подобие на животните. А всяка промяна е свързана с неудобство, с усилия, със съпротива от страна на старите навици. Ако преходът от животинската към човешка форма се е осъществил без участието на човека, то следващата стъпка вече човек следва да пожелае и да осъществи сам. И то с немалко усилия.

Пиша всичко това, защото намирам осъзнаването му за основа на всичко останало. Например някой може да говори, че за него парите нямат значение. В един момент обаче му се отдава възможността да получи известна сума пари срещу някаква дребна и безобидна лъжа. И той избира лъжата. После може да се оправдае, че е помогнал на приятел примерно. Но истината е, че просто е нямал необходимата сила за да се противопостави на импулса да предприеме по-удобното действие. Всяко наше действие е важно. Защото именно ежедневните действия формират навиците. За да променим един навик, ние първо трябва да признаем съществуването му. Да се научим да забелязваме неговите прояви. Да пожелаем да го променим и да създадем в ума си идеален образ на това, с което искаме да го заменим. Да затвърдим този образ чрез насочване на вниманието си върху него. После да наблюдаваме ежедневните си действия и да положим усилия те да са в съгласие с изградения идеал. И всичко това трябва да бъде осъществено спокойно, търпеливо, без очаквания за бърз резултат и с постоянство. Също трябва да сме наясно, че когато човек търси някаква промяна в себе си и когато си мисли, че я е постигнал, винаги ще последва изпитание.

В нас има толкова много навици и привички, които ни задържат в позицията в която се намираме в момента. Мислим си, че притежавайки знания, които преди двеста години са били немислими, ни прави чак толкова по-различни. Но не сме. А времето в което живеем изисква от нас още повече внимание и усилие, ако желаем наистина да се променим, а не само да говорим за това. Необходимо е личното, което сме подхранвали дълги години и сме развивали, да бъде подчинено и да започне да работи за надличностното. Знанията и уменията, които сме придобили, да не желаем само за себе си. И да не си внушаваме, че те са чак толкова големи. Всъщност подчиняването на личните желания и амбиции в полза на общото развитие е единственият начин да се постигнат истински знания. Да се осъзнае, че индивидуалното развитие е тъждествено с развитието на всичко останало - това е и смисълът на отказа от себе си. Нашето развитие е дотолкова обвързано с развитието на еволюциите преди и след нас, че е почти невъзможно да си представим всичките връзки и взаимоотношения, които съществуват.

Пиша за този отказ от себе си, защото именно налагането на личността е в основата на всички необмислени реакции. Няма алтруистични необмислени реакции. Всичките такива са свързани с егоизма. И е неадекватно да се говори за себеотрицание и в същото време да липсва контрол на действията и отговорност. Един невладеещ себе си човек по-скоро вреди на обществото с неразумните си действия. Вреди и на себе си. Другите хора пък обикновено реагират по същия неовладян начин спрямо него. Реагират с неразбиране, с омраза, с насмешка или по друг начин. Иначе с претенции за духовност, но рядко проявяващи желание да погледнат на нещата от позицията на другия, пък бил той и престъпник, и да я разберат. Разбира се последното не означава съгласяване с тази позиция, а безпристрастен анализ.

преди 53 минути, Shiniasu написа:

В нас има толкова много навици и привички, които ни задържат в позицията в която се намираме в момента. Мислим си, че притежавайки знания, които преди двеста години са били немислими, ни прави чак толкова по-различни. Но не сме. А времето в което живеем изисква от нас още повече внимание и усилие, ако желаем наистина да се променим, а не само да говорим за това. Необходимо е личното, което сме подхранвали дълги години и сме развивали, да бъде подчинено и да започне да работи за надличностното. Знанията и уменията, които сме придобили, да не желаем само за себе си. И да не си внушаваме, че те са чак толкова големи. Всъщност подчиняването на личните желания и амбиции в полза на общото развитие е единственият начин да се постигнат истински знания. Да се осъзнае, че индивидуалното развитие е тъждествено с развитието на всичко останало - това е и смисълът на отказа от себе си. Нашето развитие е дотолкова обвързано с развитието на еволюциите преди и след нас, че е почти невъзможно да си представим всичките връзки и взаимоотношения, които съществуват.

Пиша за този отказ от себе си, защото именно налагането на личността е в основата на всички необмислени реакции. Няма алтруистични необмислени реакции. Всичките такива са свързани с егоизма. И е неадекватно да се говори за себеотрицание и в същото време да липсва контрол на действията и отговорност. Един невладеещ себе си човек по-скоро вреди на обществото с неразумните си действия. Вреди и на себе си. Другите хора пък обикновено реагират по същия неовладян начин спрямо него. Реагират с неразбиране, с омраза, с насмешка или по друг начин. Иначе с претенции за духовност, но рядко проявяващи желание да погледнат на нещата от позицията на другия, пък бил той и престъпник, и да я разберат. Разбира се последното не означава съгласяване с тази позиция, а безпристрастен анализ.

Приятно ми е да ви чета, харесва ми. Несъпротивителен изказ. Някак увлича и успокоява. Защо темата е в този раздел? 

преди 37 минути, Meri Meri написа:

Приятно ми е да ви чета, харесва ми. Несъпротивителен изказ. Някак увлича и успокоява. Защо темата е в този раздел? 

Защото идеята е темата да е с повече практическа насоченост и раздел Философия ми се струва неподходящ. Бих могъл да я поставя в раздел Психология, но пък си мисля, че темата излиза извън обхвата на психологията, въпреки че не и противоречи. Освен това доколкото става въпрос за развиване на качества и черти в човека, които се считат за необходими от почти всички духовни учения и религии, то намирам мястото на темата в този раздел за подходящо.

преди 12 часа, Shiniasu написа:

Пиша за този отказ от себе си, защото именно налагането на личността е в основата на всички необмислени реакции. Няма алтруистични необмислени реакции. Всичките такива са свързани с егоизма. И е неадекватно да се говори за себеотрицание и в същото време да липсва контрол на действията и отговорност.

Хубаво си го написал , ама не го спазваш.

Рамус - манипулаторът постоянно предизвиква във теб "реакциите и егоизмът" и ти се повличаш.

Затова в една друга тема ти споделих - това , което говорите и пишете , опитвайте се и да го практикувате. 

Иначе ще останат само едни думички в Пространството.

на 20.08.2019 г. в 0:49, _sirena_ написа:

Хубаво си го написал , ама не го спазваш.

Рамус - манипулаторът постоянно предизвиква във теб "реакциите и егоизмът" и ти се повличаш.

Затова в една друга тема ти споделих - това , което говорите и пишете , опитвайте се и да го практикувате. 

Иначе ще останат само едни думички в Пространството.

Не си водя статистика относно това колко често реагирам прибързано и колко пъти не, спрямо рамус. Реагирал съм и по двата начина и не знам кой преобладава.

 

Всяко наше действие изисква усилия. Важното обаче е тези усилия да са правилно мотивирани и насочени по такъв начин, че да не се губи излишна енергия. Това предполага правилна преценка на възпрепятстващите и подпомагащите действието фактори. Може би звучи сложно, но всъщност става въпрос преди всичко за гъвкавост на мисълта. Тази гъвкавост води до безпристрастност и внимание, които ни помагат да определим мотивацията си и степента в която сме привързани към резултата. Например при концентрация, тя много често е съчетана с прекалено напрягане на мускулите на очите и съответно води до бързо изтощение. Но това напрягане не прави концентрацията ни по-силна. Умът трябва да може да долови, кога прекаленото желание предизвикват генериране на излишна енергия, която обикновено оказва негативно въздействие върху организма. При концентрация разбира се трябва да можеш да се освободиш и от всички излишни мисли и представи, дори и от себе си, т.е. да остане само обектът. Постепенно умът ни ще привикне и ще забелязваме дори и ще се научим да преценяваме ситуациите в живота си в по-голяма дълбочина и по-бързо. Всъщност много голяма част от мислите ни са абсолютно излишни и всъщност пречат на преценката ни. Но те са свързани с навици, които сме изграждали дълги години и не могат да бъдет заменени така лесно. Разбира се в течение на една ежедневна ситуация няма да можем да достигнем същата дълбочина на погледа и преценката, както ако в последствие отделим време в уединение и се концентрираме върху нея в спокойна и тиха атмосфера. Но дори и в ежедневието може да се видят много скрити преди това неща, ако е налице безпристрастност и непривързаност; ако първосигналната прибързана и емоционално-оцветена преценка бъде навреме забелязана и не бъде подхранвана допълнително от ума.

Едно мнение на Флобер- Писмо до Луиз Коле от 16.05.1852

"Човешката съвест не протестираше в древността; победата беше свята; даваха я боговете, тя беше справедлива; робът се презираше сам, както го презираше и господарят.

В Средновековието човешката съвест се покоряваше, и понасяше проклятието на Адам (в което всъщност и аз вярвам)....
Но ето сега, изтощена и преуморена, тя сякаш е готова да заспи в чувствено затъпяване, като проститутката, която задремва във файтона след маскения бал и понеже е пияна, възглавниците й се струват меки, а полицаите със сабите си- готови да я защитят от гамените, чиито подвиквания биха я обидили."

В метафората, представяща съвестта след буржоазната революция, има следните интересни образи:

Съвестта е станала проститутка
Съвестта е опиянена от празнуването си
Съвестта е задрямала и чувствено затъпяла.
Съвестта, независимо, че проституира, разчита на закона да я закриля.

Възприемам, че съвестта, вече е активна. Тя не е покорна и сама избира "партньори", макар и да е безразборно и за пари. Тя вече е зряла и се управлява, макар и да се подвежда и по порока. Външният критерий- боговете вече не съществуват, но няма и вътрешен критерий, заради това Флобер я осъжда.

Та, изборът съпротивление/несъпротивление, който разделяше герои от роби и аристократи от простолюдие, вече не важи. Човек(съвестта му) избира според наклонностите си ( и доходите, изграждащи самочувствието) дали да постъпи достойно- да отмъсти под плаща и с кинжала или да се примири и се скатае  . Пък може и да се продаде на сметка. (Намеквам за купуване на избиратели и политици, но и каквото и да е друго).

Лично аз харесвам (не казвам, че го правя винаги) човешкия избор на независимост, равностойни връзки и достойнство. Несъпротивата дава на враговете шанс да отнемат имущество, живот, достойнство. Дори малко зверче оголва зъбите си и може да прогони застрашаващия го натрапник. Е, може и да подвие опашка. Въпрос на преценка на противник, ситуация и способности.