15 август

С празника Успение на Св. Богородица християнската църква отбелязва възвисяването на Божията майка в небето. В своето Евангелие Йоан Богослов пише, че на 50-ия ден от смъртта на Христос над учениците и Богородица се спускат "огнени езици", и кръстени с духа, Христовите ученици се разпиляват по света, за да сеят словото му. Богородица отива в Ефес, Антиохия и Атон, а към края на живота си е отново в Йерусалим, където я посещава архангел Гавраил. Той й съобщава деня на нейната смърт. Погреб*ли тялото й в една пещера до Гетсиманската градина. На третия ден гробницата останала празна, тъй като светицата възкръснала.

На 15 август се празнува смъртта на Св. Богродица. По божествен начин всички апостоли се събират в деня на нейното погребение, тъй както тя пожелала в последния си час. Този момент се рисува най-често в иконите, стенописите и миниатюрите.

В този ден църквата почита паметта на своите ктитори (дарители).

Култът към Богородица е един от най-разпространените у българите. Негова особеност е схващането, че Богородица е обикновена жена. Дълбоко вкоренена е народната предства за нейното милосърдие. Тя е защитница на грешниците; покровителка на жените, на майчинството, на родилката и детето.

Голяма Богородица е празник, честван главно от жените, и от неотродилите се (тези, които ще раждат още деца). На празничната литургия в църква се отнасят първите прибрани плодове ( грозде, диня, мед, хляб от новото брашно), за да ги освети свещеникът. Раздават се за здраве и за мъртвите.

Имен ден имат всички жени с име Мария.

Редактирано 14 август 200619 г. от lili-zora (преглед на промените)

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава Св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погреб*лните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.

Сведения за празника Успение на Пресветата Богородица/което е истинското наименование/

иконата на Успение Богородично

pravoslavieto.com

Ще помоля темата да бъде преместена в Религия, Мистика.........

Редактирано 14 август 200619 г. от chain_reaction (преглед на промените)

Посланията на Пресветата Богородица в Меджугорие

Преди известно време получих едно емоционално писмо от наша сънародничка. В него тя развълнувано ми разказваше за своите преживявания по време на посещението си в Меджугорие, учудена че в България почти нищо не се знае за това място и събитията, които привличат милиони поклонници от цял свят. Започнах да търся, да събирам материал за това място - прочетох посланията, разказите за децата, днес вече пораснали млади жени и мъже, пред които се явява Пресветата Богородица и чрез които Тя и днес предава посланията си за всички хора по земята...

Първите слухове за Междугорие се разнасят още в началото на осемдесетте години: някъде там, в Югославия Пресветата Богородица се явява на шест деца, стават удивителни неща, чудодейни изцеления, децата предсказват бъдещето, разказват на хората за починалите им близки - кой каква съдба има след смъртта, и още - Богородица им открила някакви тайни, знаци, които скоро всички ще видят и това ще бъде предверието на края на света...

Междугорие? Къде е това?

В Междугорие живеят хървати, но това не е Хърватия, а Херцеговина - област, населена с хървати католици, която и при Тито, и сега, е придадена към Босна - страна, населена предимно с мюсюлмани и заедно с нея образува държавата Босна-Херцеговина.

Столицата на Босна е Сараево, на Херцеговина - Мостар. Междугорие или както местните го наричат Меджугорие е на стотина километра от Мостар. Мястото не е от най-достъпните, но това не пречи всяка година да го посещават над милион и половина туристи поклонници. От началото на необикновените събития Меджугорие е посетено от над 20 милиона души.

Както подсказва и името, градчето е разположено в долина сред планината и отдалеч може да се забележи църквата с двете островърхи квадратни кули. По време на войната местността е бомбардирана безмилостно, още могат да се открият следи от разрушенията - църквата е прекрасен ориентир от въздуха. Но през цялото време на бомбардировките хората се криели в нея и нито върху нея, нито около нея е паднала бомба.

Всеки ден в храма хората се събирали, молели небесната застъпница да пази семействата и къщите им от ужаса на войната. Молели Бог да прости греховете на военните, да не използват силата на оръжието...

По-късно седем пилоти на сръбската армия, получили заповед да унищожат Меджугорие, дават показания, че всеки път, когато се спускали над тази местност, плътни облаци им пречели да разтоварят бомбите.

След войната Междугорие вече не е село, а истинско малко курортно градче - с хотели, кафенета, ресторанти, безкрайна редица от магазинчета със сувенири.

Как е започнало всичко това?

В затънтено хърватско селце пред шест деца - четири момичета и две момчета се явява жена с необикновена красота. Виждат я само те, а тези, които стоят до тях усещат нещо изключително. Децата казват, че това е Тя - Пресветата Богородица, на хърватски "Госпа" (т.е. "Госпожа"). По време на срещите им Госпа разговаря, движи се, дрехата й се полюшва с всяко нейно движение, жест... Но когато децата се опитват да я докоснат, усещат под пръстите си нещо твърдо, по-твърдо дори от стомана... Изобщо не може да се помисли да помръднат поне гънка от дрехата й. Ето това е видението - сякаш ние в сравнение с Нея сме видение, а Тя е реалността!

Днес "визионерите", т.е. "тези, които виждат", вече не са деца, пораснали са, имат свои семейства и деца. Никой от тях не е станал свещеник, монах, монахиня. Последна се омъжила Вицка - през 2002 година - 21 година след началото на събитията. И до днес обаче всичко продължава. Пред тях продължава да се явява Божията Майка.

Началото.

На 24 юни 1981 година вечерта две приятелки Иванка и Мириана излизат да се поразходят извън селото, да си побъбрят на воля. Мириана е гостенка от Сараево. По пътя се отбиват да вземат и Вицка, но тя иска да си почине, защото през деня е била на изпит. Към шест и половина двете тръгват да се прибират. Мириана носи транзистор и върви отпред, след нея е Иванка. Когато стигат до дома на Вицка, Иванка поглежда надясно и застива: на хълма над селото вижда странна светлина и в центъра й - фигурата млада жена с дете на ръце.

— Мириана, Мириана! — едва прошепнала Иванка. — Виж, виж на хълма — Госпа!

Но трудно можеш да излъжеш градското момиче. Мириана продължава да върви напред:

— Стига, де, мен ли ще разиграваш? Откъде накъде на нас ще ни се яви Божията Майка? Кои сме ние?

Иванка стояла смутена. Израснала в здраво католическо семейство, възпитана в духа на народно благочестие, тя не знаела какво да прави, докосвайки се до свещеното, свръхестественото... Втурнала се да настигне Мириана, по пътя взела и Милка, която прибирала селското стадо. Трите момичета бегом се върнали на същото място. Фигурата продължавала да стои там. Те я гледали без да се помръднат — със страх и вълнение. И в същия момент чули гласа на Вицка, която излязла все пак да види приятелките си.

— По-бързо, Вицке, ела, ние виждаме Госпа! — възбудено извикала Мириана, сочейки хълма. Но Вицка решила, че момичетата са видели змия и си правят шега с нея. Изплашила се и побягнала. По пътя срещнала двете момчета, двамата Ивановци, които брали ябълки в чуждите градини; тя им се оплакала, че приятелките й се опитали да я изплашат... А може би наистина са видяли нещо? Тримата се върнали на същото място и веднага видели Богородица.

По-малкият, Иван Драгичевич, се изплашил и избягал вкъщи. Останалите стояли като заковани: някои се молили, други плачели — но всеки бил сигурен, че вижда Благословената Дева Мария. Времето сякаш било спряло, докато стояли и съцерцавали младата Жена, прегърнала нежно Младенеца. Тя ласкаво ги повикала с ръка да се приближат, но изплашените деца не се решили да направят нито една крачка. Свечерявало се. Блестящият ореол потъмнял и угаснал. Неохотно, едно след друго децата се разотишли по домовете си. Там възбудено разказвали за видяното, с което разбира се само изплашили близките си. Родителите, страхувайки се от слухове и сплетни, им заповядали да не казват на никого за това, което са видели. Въпреки това слухът мълниеносно се разнесъл из селото.

На следващия ден, пак по това време, четири от децата, подчинявайки се на вътрешния си зов, тръгват отново към мястото. Най-големият Иван не тръгва с тях, решавайки, че всичко това са детски залъгалки. Майката на Милка не пуснала никъде дъщеря си, но вместо нея тръгнала 17-годишната й сестра Мария Павлович и десетгодишният й братовчед Яков, който случайно се оказал по това време в дома им.

Децата се срещнали на улицата и дружно отишли на същото място. Но този път с тях вървели около 80 техни съселяни, тъй като вестта за това, че Госпа ги е посетила, се разнесла навсякъде. И отново както и предната вечер пред тях се появила прекрасната млада жена, озарена с блестящо сияние, но този път била сама, без Младенеца.

Когато повикала с жест децата при себе си, по думите на очевидци, те буквално литнали по склона с нечовешка бързина. Изплашените от случилото се хора от селото видяли само ярка светлина и нищо повече (такива ярки светлини и по-нататък щели да съпровождат началото на явленията, а тези от тях, които се изкачили на върха на хълма, на мястото, което сега е отбелязано с множество кръстове, видяли своите млади съселяни да се молят вдъхновено, на колене.

Децата сякаш били в транс. И шестимата гледали в една точка, устните им се движели, сякаш разговаряли, но околните не видели и не чули нищо повече.

По-късно, шестимата визионери, разказали какво се е случило с тях през тези петнадесет минути, докато траело видението: те сякаш се оказали извън пространството и времето и виждали само силуета на прекрасната Жена, осветен от някакава необикновено светлина. Жената ги поздравила с думите:

— Слава на Иисуса Христа! — т.е. произнесла обичайното за много католически страни приветствие.

Иванка веднага попитала за майка си, която била умряла преди два месеца.

— Тя е щастлива. Тя е с Мен.

Визионерите попитали дали Госпа ще дойде и утре. В отговор Тя кимнала с глава утвърдително.

На третия ден, на 26 юни, на мястото вече се събрала тълпа от три хиляди души, въпреки че целият склон е с остри камъни и обрасъл с бодливи хвойнови храсти.

Вицка, най-смелата от визионерите донесла със себе си светена вода и пръснала с нея видението, изричайки:

— Ако Ти наистина си Пресветата Дева, остани, а ако си от сатаната, махай се!

Жената отговорила с усмивка:

— Не се страхувайте! Това съм Аз!

И подобно на Бернадета от Лурд, Вицка вдигнала ръка да прекръсти Жената, а Тя само се усмихнала и сама се прекръстила.

Иванка попитала защо е дошла и какво иска от тях.

— Дойдох, защото тук има много предани вярващи души. Искам да бъда с вас, за да ви призова към покаяние и да ви помиря с Моя Син Иисус ... Дойдох да ви кажа, че Бог съществува и ви обича!

— Коя си Ти? — попитала Мириана.

— Аз съм Благословената Дева Мария, Майката на Иисус.

И накрая те задали въпроса, който рано или късно си задава всеки човек:

— Защо избра именно нас? Нима ние сме по-добри от другите?

Богородица се усмихнала и като помълчала малко казала:

— Мои скъпи деца, Аз не винаги избирам най-добрите!

Какво станало по-нататък?

А по-нататък... Срещите и Посланията станали всекидневни за шестимата визионери. От 1981 до 1984 година Пресветата Дева им предала основните теми на Своите Послания. Най-важната от тях прозвучала още на 26 юни 1981 година. След явлението, Мария Павлович се спускала по склона на хълма и отново видяла Богородица. Тя се появила на фона на голям дървен кръст, била без Младенеца и плачела. Тя плачела, а сълзите й се стичали върху облака, върху който стояла. И тогава прозвучали думите, които могат да да бъдат смятани за нейното първо послание:

"Мир, мир, мир, помирете се! Само мир! Сключете мир с Бога и един с друг. За това трябва да вярвате, да се молите, да постите и да се изповядвате."

... Но светът днес, както винаги най-малко се стреми към мир.

ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО по земите на Босна и Херцеговина започна ужасната война, разделението, насилието, насилието, смъртта... Стари и млади тогава в Меджугорие си спомнят, че "Госпа" (Света Богородица) е предсказала трагедията.

Новината за явяването на Богородица се разпространила неимоверно бързо, на мястото започнали да се събират многохилядни тълпи, а след тях дошла и милицията. Милиционерите разпръсват молещите се, отцепват мястото с кордон, чупят поставените от хората кръстове, заграждат хълма с ограда...

Явленията обаче продължават, всеки път на ново място.

Свещеникът францисканец от Меджугорската църква отец Йозо Зовко отначало не вярва на визионерите - не може да се каже, че духовниците възприемат всеки слух за чудо. Точно обратното, в такива случаи свещениците са най-скептично настроени, защото знаят колко често им се налага да се срещат с шарлатани, истерии или просто човешка глупост. Така е било и в Лурд, и във Фатима, и на други свети места. Всичко обаче се променя, когато самият отец Йозо се убедил, че децата наистина виждат. От този момент той ги подкрепя, поради което комунистическата власт го арестува и той остава в затвора около две години.

Властта не се решава да арестува подрастващите, но постоянно заплашва тях и близките им, отвеждат ги на задължителна психиатрична експертиза, но лекарите са принудени да констатират, че шестимата са психически нормални. На децата налагат домашен арест, което не пречи на Вицка да се покатери върху покрива на къщата и със силен глас да огласява посланията на Госпа.

Посланията

"Вие сте готови да извършите грях и да се оставите в ръцете на сатаната без да мислите." (25 Май 1986)

"Деца, мрак царува над целия свят. Хората са привлечени от много неща и забравят по-важното."

"Мили деца, това е причината да съм сред Вас толкова дълго време: да Ви водя по пътя на Исус. Искам да Ви спася и чрез Вас да спася целия свят. Много хора живеят сега без вяра; някои не искат да чуят дори за Иисус, но те все още искат мир и удовлетворение! Деца, това е причината да искам Вашата молитва: молитвата е единственият начин за спасение на човешката раса." (30 Юли 1987)

Отначало те са всекидневни, след 1 март 1984 година - седмични, а след 25 януари 1987 година - месечни. Получава ги Мария Павлович (където и да се намира по това време) на 25-ти всеки месец и ги предава за всички. Посланията се превеждат на множество езици и се разпространянат по всички възможни способи, включително Интернет. Първият, пряк адресат на посланията са самите визионери и католическата общност в Меджугорие, а така също, както предава Мария Павлович, и "всички хора, които искат да вървят по пътя на светостта".

Към основната шесторка ясновидци през 1982 година се присъединили още двама - Елена и Марияна Васили. Те чуват глас отвътре и възприемат външните видения, но по друг начин. Техните видения протичат като на екран. Те получават Послания, които имат за цел духовното израстване на молитвената група в Меджугорие. С тяхното посредничество Пресветата Дева дава съвети на местната църковна общност.

"Вие сте готови да извършите грях и да се оставите в ръцете на сатаната без да мислите." (25 Май 1986)

"Деца, мрак царува над целия свят. Хората са привлечени от много неща и забравят по-важното."

"Мили деца, това е причината да съм сред Вас толкова дълго време: да Ви водя по пътя на Исус. Искам да Ви спася и чрез Вас да спася целия свят. Много хора живеят сега без вяра; някои не искат да чуят дори за Иисус, но те все още искат мир и удовлетворение! Деца, това е причината да искам Вашата молитва: молитвата е единственият начин за спасение на човешката раса." (30 Юли 1987)

margaritta.dir.bg

Редактирано 18 август 200619 г. от lili-zora (преглед на промените)

Разказ за чудотворната икона на Света Богородица Портарница (Портариса)

в Роженския манастир

От 1912 г. Роженският манастир отново става български, но спорът за собствеността е разрешен окончателно едва през 1921 г. от арбитражния съд в Хага в полза на България.

На 1 км югозападно от село Рожен и на 6 км източно от Мелник е разположен Роженският манастир, един от големите манастири в България.

Построен е през 1220 г. на мястото на древни езически оброчища от деспота Алексий Слав. По време на турското робство е под гръцко влияние и е превърнат в метох на Иверския светогорски манастир. Утвърждава се като книжовно средище. В него работи калиграфска школа. Манастирът многократно е опожаряван и унищожаван, но отново е възстановяван.

Разположен на огромна поляна, внушителен с цялостното си архитектурно оформяне, манастирският комплекс днес е реставриран, действащ, ценен паметник на българската култура. Жилищните сгради и крепостните стени с кули и кубета създават пространственост и внушителен вид. Манастирският двор е във формата на неправилен шестоъгълник — от петте страни се издигат жилищни постройки от ХVІІІ век , а от шестата се издига висок зид. Ажурната кула и еркерно изнесените чардаци, подпрени от множество конзоли, контрастират с дебелите оградни зидове.

Манастирската църква "Рождество Богородично" е построена през ХVІ в., а през 1600 г. е пристроен притворът й. Представлява трикорабен, триапсиден, безкуполен храм, с двуделен притвор и с открити галерии от юг и запад. Северният дял на притвора е оформен като параклис, посветен на Св. св. Козма и Дамян. В днешния си вид е оформен в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. В притвора са открити следи от живописен пласт от 1597 г. - ктиторски портрети. Вътрешната украса е от 1732 година. Стенописите й са по-свободен вариант на атонската живописна школа. Църквата е интересна със 150-те сюжета, изрисувани в два регистъра, което не се среща често при оформянето на храмовете. Интерес представлява и олтарната стена с трите апсидни ниши. Стенописите в манастирската костница са от 1662 г. Манастирът е забележителен с уникалните си дърворезбени иконостаси от ХVІІ-ХVІІІ век – шедьоври на българското дърворезбено изкуство. Стъклописите по прозорците на църквата (1715) са единствените в България от този период.

На около 200 м източно от Роженския манастир е църквата ”Св. Св. Кирил и Методий”, построена през 1914 г. Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб. На мраморната плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство." Край манастира се намират прочутите Мелнишки земни пирамиди.

Панагия, Портариса, Портарница, Дверопазителка, Пазителка

Това са само част от имената на прочутата чудотворна икона, намираща се в Роженския манастир "Рождество Богородично".

В патриаршески сигилий от 1761 год. се посочва, че по това време Роженският манастир "Рождество Богородично" е бил подворие на Атонския светогорски манастир Иверон. През 1790 година тогавашният игумен на Иверон и игумен на Роженския манастир Игнатий Родестим възлага на монаха зограф Яков Иверски да направи реплика на прочутата чудотворна икона от Светогорския Иверски манастир "Света Богородица Портариса" за Роженската света обител.

За разлика от останалите копия на светогорската светиня в целия православен свят, дарената на Роженския манастир икона на Богородица Портариса, е обкръжена от десет малки композиции, затворени в овални рамки, представящи събитията от историята на светинята и нейните лековити чудеса.

Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна принасят своите дарове пред Чудотворната икона и молят Пресветата Майка да им прости за сторените "знайни и незнайни" грехове. Пренощуват в Роженската света обител за здраве и Богородична закрила. На 8 септември (малка Богородица), храмов празник на манастира, се извършва шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве

Недалеч от Никея живеела богата благочестива вдовица със своя син. В дома си тя имала малък олтар с чудотворна икона на Божията майка. Според преданието иконата била нарисувана от евангелист Лука. Царските войници-иконоборци чули за светинята и когато отишли при вдовицата, най-напред й поискали много пари, за да не я подложат на мъчения. Тя ги помолила да почакат до следващия ден. Те се съгласили, но един от войниците, докато се договаряли, извадил меча си и ударил по иконата. От дясната скула на Божията майка, като от живо тяло изтекла кръв. Войникът обезумял от страх, паднал на колене да моли прошка. Разказват, че по-късно той станал християнини и се замонашил.

Вдовицата дълго плакала и се молила през нощта, после отнесла иконата на морския бряг и в порив на силна вяра възкликнала: "Богородице! Ти царстваш над всички твари, твоята власт е безкрайна. Ти имаш силата да избавиш Твоя лик от потъване!" След тази молитва благочестивата жена пуснала заветната икона по морето. Какво ли е изпитала, когато видяла, че иконата не паднала във водата, а застанала права и се понесла по вълните на запад. После жената помолила сина си да я остави сама, за да приеме смъртта за иконопочитанието си, а него помолила да бяга в Гърция. Младежът заминал за Солун, после стигнал до Атон, станал монах и останал на това място, където по-късно била издигната Иверската обител. От него в Атон чули разказа за неговата майка и иконата, пусната по морето.

Не е известно къде е била иконата в продължение на два века. Една вечер (27 април 999г.) в пристанището на Иверионския (Иверския) манастир (основан през 972 г., ) в Света гора монасите видели огромно огнено сияние, излизащо от морето и стигащо до небето. Поразени от чудото, те започнали силно да призовават Бога: видението се повтаряло няколко дни и нощи. Дошли монасите от всички близки манастири и тогава, от брега те видели, че огненият стълб се издига над икона с лика на Божията майка. Колкото по-близо идвали монасите, толкова по-далеч отивала иконата. Монасите със сълзи се молили на Бога да им позволи да вземат светинята.

По същото време в тази обител живеел един старец-грузинец. Живеел строго и аскетично, по нрав бил добродушен и по детски наивен. Именно нему се явила Богородица насън и му казала, че иска да им даде Своята икона, своя покров и помощ. И нека той влезе във водата, стъпвайки с вяра по вълните, и тогава всички ще узнаят нейната любов към тяхната обител. На другия ден монасите с кандила и лампади, с молебен, излезли на брега. Гавриил влязъл в морето, воден от вярата си и приел святата икона. Три дни и три нощи монасите се молели пред иконата, а после я внесли в олтара. На сутринта обаче никъде не я открили. Оказало се, че тя виси над портата на обителта. Това се повторило още две нощи. Най-накрая Богородица се явила на благочествия монах Гавраил и му казала: "Кажи на братята си, че аз не искам да бъда охранявана от вас, но искам аз сама да бъда ваша Пазителка, не само в земния, но и в небесния живот. Аз помолих Бога за милост към вас и докато виждате тази икона в обителта, дотогава ще имате благодатта на моя Син." За прослава на Пресветата Богородица монасите построили храм над вратите на обителта и поставили в него иконата, която стои там и досега. Иконата се нарича "Панагия Портариса — Богородица Дверопазителка. " Обкована цялата в ризница, светогорската чудотворна икона Богородица Портариса е едно от най-цените произведения на иконописта в Атонската православна съкровищница.

Пазителката на Атон:

чудотворната икона на Божията Майка "Портариса"

Управлението на император Теофил (829-842) било време на най-силните гонения и преследване на светите икони (иконоборството). Според царската заповед християните, които почитали иконите, били подлагани на мъчения, а иконите — унищожавани.

Иверският манастир е разположен на североизточното крайбрежие на Света гора; от северозапад е заобиколен с планини, покрити с гори.

АТОН. Иверският манастир откъм пристана.

Той е основан в края на Х век върху развалините на запустелия Климентов манастир. Негови строители са монасите от царско потекло Йоан и неговият син Евтимий и техният роднина Георгий — и тримата родом от Иверия (Грузия), по произход от грузинската династия на Багратионите. Името си манастирът получава от своите ктитори и заселници — иверците.

Манастирът е четириъгълен, с високи стени, разположен е на брега на пристан и от страна на морето има висока кула (пирг). На входа на обителта, отляво се намира неголяма църква с чудотворната икона на Божията Майка, наричана "Портариса" (Вратарица, Дверопазителка).

Иверският манастир е разположен на североизточното крайбрежие на Света гора; от северозапад е заобиколен с планини, покрити с гори.

АТОН.

Съборният храм "Успение Богородично", построен през 1030 г. Стенописите са от ХVІ-ХІХ век.

Главният съборен храм на манастира "Успение на Пресвета Богородица" е кръстообразен, от двете му страни има малки параклиси, построен е от грузинския монах Георгий Варашвадзе. Основан през Х век, храмът е почти целият украсен с по-късни стенописи, но има запазени и фрески от ХVІ век. В западната страна на вътрешния притвор се намира гробница с мощите на манастирските ктитори. През 1259 година манастирът е претърпял силни бедствия, нападнат от пирати и почти изцяло разрушен, част от монасите били пленени, много били убити. През 1285 година отново бил нападнат, а през 1306 г. разорен от каталонците. До края на ХVІ век манастирът бил в упадък.

Възраждането на манастира се осъществявало през цялото ХVІІ столетие. През ХІХ век вследствие на политически преврати на изток, в манастира останали твърди малко грузинци и управлението преминало окончателно в ръцете на гърците.

АТОН. Църквата, в която се намира чудотворната икона на Божията Майка "Портарница", днес известна повече като "Иверска Света Богородица".

Освен Съборният храм в манастира се намират и още три малки църкви: на Богородица Портариса, Св. Йоан Предтеча и Кръстител и събор на светите Архангели и 15 параклиса.

Иверският манастир в Света гора има богата библиотека с много древни ръкописи и книги. Пазят се също и манастирските светини — част от Животворящия Кръст Господен, частици от мощите на светците Теодор Стратилат, вмчк Панталеймон, св. Георги, безсребърниците Козма и Дамиан, апостол Петър, евангелист Лука, апостол Вартоломей, Атанасий Велики.

Близо до Иверския манастир, на брега на морето е отбелязано мястото, където според преданието е хвърлил котва корабът с Божията Майка, наричан в древността Климентов пристан.

Иверската икона е покровителка и на руската столица. През 1648 година в Москва, градът, който е под покровителството на Божията Майка, било пренесено копие от чудотворната икона на Света Богородица Портариса, изработено от атонските зографи. Иконата била тържествено посрещната от руския патриарх и цар Алексей Михайлович. След това иконата взела в своите палати царицата Мария Илинична, след нея иконата преминала в ръцете на дъщеря й София Алексеевна, която станала монахиня в Смоленския Новодевически манастир. Там тази икона се намира и до днес. В памет на посрещането на Иверската икона в Москва бил построен параклис. За него било поръчано още едно копие на чудотворната икона от Света гора. Не спирал потокът от вярващи в параклиса. Но през юли 1929 година той бил затворен и скоро след това разрушен. Едва през 1996 година параклисът е възстановен, и отново било поръчано копие на иверската икона от Атон.

Много известна е Монреалската Иверска икона, изработена в Атон през 1981 година от гръцки монах по оригинала на иконата Богородица Портаитиса. Йосиф Муньос Кортес, испанец по произход, православен, отнася иконата в Монреал. През 1982 година от иконата започват да се отделят капчици миро, което разнася прекрасно благоухание. Тогава и започват изцеленията й. Навсякъде, където гостува, иконата излъчва умиротворение и любов. Чудотворната Монреалска Богородица разнася благодат в Америка, Австралия, Нова Зеландия, Западна Европа. Мирото се появява по време на молитва и изтича от ръката на Божията майка и ръката на Христос.

Славата на иконата се разпространила и извън пределите на Православната църква — много католици и протестанти идвали да я почетат, да се помолят за изцеление и благодат. Но в нощта на 30 срещу 31 октомври 1997 година пазителят на иконата Йосиф Муньос Кортес бил убит при загадъчни обстоятелства, а чудотворната икона изчезнала безследно

География на Богородичните чудеса...

Горан Б л а г о е в

В двехилядигодишната си история християнството изгражда своя култ върху един парадокс. Въпреки че в центъра на богослужението и на целия духовен живот е почитта към единния Бог, в сакралното пространство на ежедневието доминира образът на една жена. Тя е единственото човешко същество, което е обградено с такава изключителна святост - тази жена е издигната по-високо от ангелите и серафимите. И още по-големият парадокс е, че тя не произхожда от великите представители на човешкия род. Преданието говори за нея като за обикновена, скромна девица от галилейското градче Назарет, за което древните смятали, че от него не може да излезе нищо добро. Но ето че точно тази девица е избрана от небето като най-достойна да роди Спасителя на човечеството; да се осъществи чрез нея великото тайнство на боговъплощението - т. е. Бог да стане един от нас, Творецът да приеме образа на своето творение. Така Мария от Назарет се превръща в Света Богородица...

В която и да е църква да влезем, ще видим, че хората често се отправят най-напред към нейния образ и след това застават пред иконата на Христос. Поколения християни намират последна надеждата и утеха именно в нейната чудодейна помощ и закрила. Православният монах Теоклитос Дионисиатис разкрива дълбоката мистика на Богородичното чудотворство: "Дева Мария, като Светица на светиите... извършва чудеса повече от всеки светец. Това, разбира се, не е учудващо, щом е майка на Бога... Но има още една съществена причина, поради която Богородица заедно с безкрайната си благодат има и неизчерпаеми възможности за създаване на блага. Това е фактът, че тя е дала от кръвта Си на Сина Си и така Го е превърнала в свой длъжник за вечни времена... Неговият заем не е външен, а вътрешен, няма възможност да се върне от Сина на Богородица и затова Той е вечен длъжник на Майка Си, затова й се отплаща, изпълнявайки молбите й като длъжник... Богородица съчетава безкрайна благост с безкрайна сила. И понеже иска винаги доброто на децата Си, прави всичко възможно да го направи!"

С утвърждаването на християнството като официална религия култът към Св. Богородица става изключително популярен. Византийските императори я смятали за небесна закрилница на своята столица - Константинопол. Полските крале почитали Девата като "Кралица на Полша". С Нейната чудотворна помощ Русия свързва избавлението си от три нашествия - на татарите, на Наполеон и на Хитлер. Йоан Павел II има особено почитание към Божията майка - той е първият папа, който поставя върху личния си герб нейния инициал "М". Небето сякаш отказва да приеме разделенията между християните тук, на земята - Дева Мария се явява в знамения и на православни, и на католици, твори чудеса и за едните, и за другите, стига да имат вяра. Тя е единственият сакрален персонаж в християнството, на когото са посветени най-много култови места. Навсякъде из християнския свят църкви, параклиси и манастири продължават да акумулират почитта към Божията майка. Така се създава уникалната география на Богородичните чудеса, която непрекъснато разширява своя обхват. Най-старите светини, свързани с култа към Божията майка, са в големия Средиземноморски ареал - тук възникват най-старите християнски общини, а неговият източен край е свързан и със земния живот на Св. Богородица. Италианският геодезист Флавио Веторел установява, че има уникални съвпадения между 5-те места на земното кълбо, където през XX век най-често се е явявала Богородица и са ставали най-много чудеса - Лурд във Франция, Фатима в Португалия, Междугорийе в Босна, Света Гора в Гърция и Акита в Япония. Всички те се намират в една определена ивица около 40-ия северен паралел. Веторел смята, че това не е случайност, а "съвсем конкретен знак от Небето - тези места сякаш са свързани от невидима географска нишка... това е магичният паралел". Ако този удивителен факт бъде осмислен с духовните сетива на вярата, ще видим, че за Божията майка всички християни са равни...

Един проповедник беше казал, че "...детето е винаги у дома си, когато е при своята майка". Тази проста истина ни обяснява уникалния човешки стремеж към застъпничеството на Богородица и към нейните свети места - те са общият дом на всички, които вярват, че родилата Христос е и Майка на цялото човечество, така както всеки човек носи Божията искра в душата си...

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в светия град Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм. Саркофаг от мрамор и абанос изобразява чудното успение на Богородица - тя напуска земния свят тихо и блажено, сякаш заспива. Под саркофага обаче няма тяло.

Три дни след успението на Богородица апостол Тома, който е закъснял за погребението є, с плач моли апостолите да отместят камъка от входа на пещерата, където е положено тялото на Христовата майка. Но то не е там - само плащаницата и погреб*лните повивки свидетелстват, че тялото на Пречистата е било върху скалистата земя. През нощта в общо видение апостолите разбират смисъла на станалото. Те съзират небесната слава на Богородица, виждат как възкръсналото є тяло, съединено с душата, се въвежда в Царството Христово. В небесното видение Дева Мария благославя апостолите, а чрез тях и човешките родове - отсега и завинаги тя ще бъде не само Божията майка, но майка и закрилница на всички хора: "Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни и винаги ще се моля за вас пред Бога!".

В наши дни почти всички християнски изповедания имат олтари в църквата "Успение Богородично", където ежедневно се прославя Божията майка.

В църквата "Успение Богородично" в Гетсимания се намира и една от най-ценните реликви на православния свят - чудотворната икона "Св. Богородица Йерусалимска". Тя привлича както християни, така и мюсюлмани - вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцеление. Гостуването на тази икона в България през 2000 година се превърна в истинско духовно събитие за вярващите. Преданието разказва, че това е достоверен портрет на Божията майка, рисуван по натура от първия иконописец в християнския свят - Св. евангелист Лука. Учените обаче са категорични, че преданието за художническите способности на Св. Лука възниква през VI век и едва два века по-късно започва да се вярва, че той е имал уникалния шанс да изобрази живата Богородица. Така се ражда преданието, че евангелист Лука първи нарисувал Божията майка с младенеца в ръце, а когато є показал изображенията, тя ги харесала и благословила: "Благодатта на Родилия се от Мен и Моята милост да пребъдат с тези икони." Макар да се говори едва за "няколко" оригинала, само в католическия свят има поне 20 икони, за които се вярва, че са "първотоизображение" на Богородица

В православния свят те са много повече. В България също има такава икона, "рисувана" от Св. Лука - в Бачковския манастир е чудотворният образ на Богородица, за когото историята говори, че е донесен тук през ХIII век от грузински монаси. Всички образи на Божията майка, които се представят за неин първообраз, са почитани като чудотворни. Техният голям брой в християнския свят показва механизма, по който се осъществява теорията за повторението на сакралния архетип - отъждествяването на една Богородична икона с нейния достоверен портрет, придават на реликвата още по-голяма свещеност и значимост в християнските представи. Подобен образ създава усещането, че човек се покланя не пред една от многото икони на Богородица, а пред нея самата - такава каквато е изглеждала преди 2000 години - и това усещане превръща поклонението пред "първообраза" в уникално религиозно преживяване.

Култът към Дева Мария като майка на Бога е утвърден в малоазийския град Ефес (днес в покрайнините на турския гр. Селджук). През 431 г. в храма, посветен на нейно име, се провежда Третият Вселенски събор. Той осъжда ереста на Несторий, който учел, че Мария не бива да бъде наричана Богородица, защото е била човек, а от човек не е възможно да се роди Бог. Съборът одобрява посланията на Св. Кирил Александрийски срещу несторианската ерес: "Щом Иисус Христос е Бог, то и родилата Го Дева Мария е Майка на Бог - Богородица. Ние признаваме, че от Света Дева Богородица Мария се родил единен, неразлъчен, съвършен Бог и съвършен човек. Затова наричаме Св. Дева Мария Богородица." Тук в църквата, чийто руини са запазени и до днес, за първи път прозвучава православният догмат за Св. Богородица: "Пречистата и всякога Дева Майка на Господа Иисуса Христа да се нарича в собствения и истински смисъл на думата Богородица!"

На около 7 км от античните руини на Ефес през 1891 година католици от Европа откриват останките на т. нар. Къща на Дева Мария. Няколко години преди това Пресветата Дева се явява на немкинята Катерина Емерик и описва мястото, където според преданието Тя идва да живее няколко години, след като в Йерусалим започват гонения срещу християните. Тук Богородица е приютена от Св. Йоан Богослов, на когото се пада жребий да проповядва новото учение сред жителите на Ефес. В достоверността на фактите около "откриването" на Богородичния дом обаче се преплитат мистика и реалност - според преданието Божията майка и Йоан Богослов наистина живеят в Ефес, но е много по-вероятно те да са обитавали къща в самия град, отколкото да живеят усамотено в горите далеч от него. Така или иначе през 1979 г. папа Йоан Павел II обявява "Къщата на Дева Мария" за второто свещено място на католиците след Йерусалим - но освен поклонници от католическия свят, тук се стичат също православни и протестанти. Светостта на Богородичния дом, целебната сила на извиращата наблизо вода привличат дори и мюсюлманите в Турция, които наричат Богородица "Мерием Ана" - "Майка Мария". На специални пана вярващите оставят своите молитви към Застъпницата на всички хора.

В целия православен свят Света Гора е най-почитаното свято място на Богородица. Най-източният ръкав на Халкидическия полуостров - Атон - от IХ в. насам е средище на православни монаси от всички народности. Наричат го "Градината на Света Богородица" и "Земният жребий на Божията майка" - преданието разказва, че след Възкресението на Христос Богородица и Йоан Богослов тръгнали по море към Кипър, за да навестят апостол Лазар. Корабът им обаче бил застигнат от силна буря, която го захвърлила при източните брегове на Атонския полуостров. Запленена от красотата на това място, Дева Мария го благословила: "Нека това място бъде Моят жребий, даден ми от Моя Син и Бог. Божията благодат да пребъде над него и над живеещите тук. А аз ще бъда застъпница за тях и за тази земя пред Бога!"

Предание от средните векове забранява достъпа на жени в Света Гора - единствената жена, която има властта и правото невидимо да присъства тук, е Божията майка. Вярва се, че в нейната земна градина градинари са светогорските монаси, а уханните цветя - нейните чудотворни икони. Във всеки едни от 20-те манастира има поне по една нейна чудотворна икона. Център на светогорския култ към Божията майка е иконата "Св. Богородица - Достойно Ест". Тя се намирала в българската кели в местността Пение, близо до Карея - административния център на Св. Гора. На 11 юни 982 г. пред иконата се явил Ангел Небесен и изпял на смаяния български монах Гавриил химна "Достойно е истински да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и майка на нашия Бог!" Това е било и любимото песнопение на Апостола на българската свобода - йеродякон Игнатий - Левски. Всяка година на Втория ден на Великден представители на всичките 20 светогорски манастири изнасят с литийно шествие иконата "Достойно Ест", за да благослови Божията майка с чудотворния си образ възраждащата се природа

Една от най-прочутите в католическа Европа богородични светини е Лурд в Югоизточна Франция. Тук през 1858 година Божията майка се явява на полуграмотната селска девойка Мари Бернар, канонизирана по-късно за светица под името Бернадета. В продължение на година и половина Богородица, облечена в бяло, препасана със светлосин пояс, се явява 18 пъти на смаяните селяни от Лурд. И под скалата, където стояла Божията майка, избликва вода - първият, който получил чудотворно изцеление, бил местен каменоделец, изгубил зрението на едното си око. След като потопил главата си в целебния извор, прогледнал отново - и досега в Лурд идват хиляди поклонници и най-вече инвалиди, за да намерят последна утеха в надеждата си за изцеление. В чест на 100-годишнината от явяването на Богородица в Лурд на същото място папа Пий Х издига величествена катедрала, която събира 2000 поклонници.

Изключително популярна сред католическите светини на Божията майка е и Фатима в Португалия. От 13 май до 13 октомври 1917 година всеки месец на една и съща дата - Богородица се явява шест пъти на три местни овчарчета - тя сияела като слънце, стъпила с босите си розови крака върху облак, наподобяващ мантия от хермелинова кожа. По време на тези знамения Пресветата Дева изричала послания към света и предсказала скорошната Октомврийска революция и комунистическото зло, което ще връхлети хората и църквата. В едно от явяванията си, Божията Майка казва, че "един папа много ще пострада за Христа". На 13 май 1981 г. - датата на първото явяване на Дева Мария във Фатима - беше извършено покушение срещу папа Йоан Павел II. Първата мисъл, която идва на Светия отец след операцията, е за Богородичното знамение от Фатима - в знак на благодарност за чудотворното спасение Йоан Павел II изпраща един от куршумите, които изстрелва срещу него Али Агджа, при одеждите на статуята на Светата Дева в португалския град. На мястото, където става явяването на Божията Майка, се издигна най-голямата катедрала в Португалия, която понякога привлича до 2 милиона поклонници годишно. Приживе мястото е почитала и царицата майка Йоанна. Всеки ден от 18 часа, по време на вечернята в католическите храмове у нас се отправя специална молитва към Св. Богородица Фатимска да закриля българския народ - в духа на западното християнство, католическите епископи у нас са посветили България на Светата Дева.

Чудотворната икона на Света Богородица в Бачковския манастир

По традиция тя се изнася от манастира веднъж годишно. Това се прави винаги на втория ден от Великден. Според преданието, когато през 1595 г. турците разграбили и опожарили Бачковския манастир, монасите успели да скрият иконата в пещерата Kлувията. Тя останала там цели 9 години. Едва след като през 1604 г. обителта била възстановена, на втория ден от великденските празници иконата била извадена от скривалището и върната в манастира.

margaritta.dir.bg

За мен морето е светиня. Винаги, когато влизам в него, влизам тихо, на пръсти, сякаш в храм...

Морето... е самата Богородица. Първичните води - Примаматер...Маре... Мария.

И Жената, която дарява живот.

Днес морето празнува.

Поздрав за всички, които го носят в себе си!

АЗ И МОРЕТО

Безбройните разплакани черупки

докосват ме със свойта чернота,

и рачета от тъмните си дупки

проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря

и пяна във дланта ми се топи,

вибрират побелели морски пари

със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,

но тръгвам умълчана към дома

и мидите си тръгват сякаш с мене,

със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани

е сгушено соленото море.

Във сънищата мои разлюляни

то бърза да се побере

Петя Дубарова