Да се твърди, че с взиране в свещ- тратака или в междувеждието можеш да си развалиш зрението е меко казано странно. Аз съм го правила и това води до отморяване на очите и избистряне на погледа и е много полезно, да не говорим за чисто духовния аспект на това занимание.

 

 

Това по повод моето мнение ли е?... Дефицит на вниманието, масово явление напоследък, наистина, обаче не пречи на желанието за писане.

Беше в отговор на нещо от #11:

 

"Затворете вратата на стаята си и сложете голямо огледало точно пред себе си. Стаята трябва да бъде тъмна. И след това сложете малка свещ отстрани на огледалото по такъв начин, че да не се отразява в него. Само вашето лице да се отразява в огледалото, а не пламъка. След това се взирайте непрекъснато в собствените си очи в огледалото. Не мигайте. Това е 40-минутен експеримент, за 2-3 дни ще можете да държите очите си без да мигате. Дори ако сълзи започнат да ви текат, бъдете настойчиви, не мигайте и продължавайте да гледате в очите си, не променяйте взирането. Продължавайте да се взирате в собствените си очи и след 2-3 дни ще осъзнаете много странно явление. Лицето ви ще започне да получава нови форми. Вие може дори да се изплашите. Лицето в огледалото ще започне да се променя. Понякога ще видите много различно от вашето лице, което никога не сте познавали като ваше."

 

 За взиране в свещ нямам много собствен опит, но съпругът ми го прави всеки божи ден, или по-точно сутрин, от седем-осем години. Свали половин диоптър и въпреки всичко все сме на лампи и през деня. Йога не йога, това е положението.

Гимнастиката на очите обаче е полезна, въпреки че при мен има един страничен ефект понякога - започвам да сънувам повече. Предполагам, че стимулират някакъв център или жлеза в мозъка. Може да си въобразявам, но съм забелязала връзка между двете. В периодите, когато съм страдала от екзофталм, става неудържимо. Сънищата стават невероятно живи, макар че обикновено са кошмарни. Веднъж се събудих права по средата на стаята с отворени очи и осъзнах, че продължавам да виждам онова, което сънувах, ако изобщо е възможно. После то изчезна, защото се събудих напълно.

Редактирано 26 юли 201312 г. от witness (преглед на промените)

Ай...прочетох първото изречение, че медитацията била състояние на "не-ум" и не можах да повярвам на очите си.

Кой лишен от ум човек е успял да съчини подобно сравнение?

То си пише, че е Ошо.

Инак, термина се ползва в Дзен, но не с буквалното му значение, разбира се.