Каква музика е имало тогава и погледнете каква музика днес. Текст, музика, изказ, речник..просто диаметрални различни от днешните.

 

Ще те търся,

ще те чакам,

ще те чувствам,

ще търся винаги край себе си като въздуха, като земята със които непременно ще се слея

Още на: https://textove.com/pasha-hristova-ostani-tekst

 

И ето и престижа, мечтата на сегашните.

Демократична младеж. Насладете се!

 

 

 

Никога не сме живели толкова добре

Мислех си тази сутрин за "hedonic adaptation" – това, че свикваме с по-добри условия и в един момент просто спираме да ги забелязваме.

Преди 20 години една поръчкова кухня от "майсторите" на "Цар Симеон" струваше три заплати, чакаше се с месеци, а мебелистът беше полубожество, което идваше, мереше, и след това му се обаждахме с месеци, ако не ни върне обаждане. Днес можеш да си купиш всичко от IKEA, JYSK или дори от Лидл, ако щеш – веднага, евтино, и толкова разнообразно, че можеш да сменяш обзавеждане по-често от гумите на колата.

Телефон? Преди беше спестяване с месеци. Сега го взимаш с план, изплащане, или просто го грабваш на черен петък, докато купуваш банани.

Компютри, телевизори, дрехи, самолетни билети, кухни, дивани, детски играчки... Никога в историята на Европа (да не кажа и на човечеството) достъпът до потребителски стоки не е бил толкова лесен и толкова масово демократизиран.

И въпреки това – постоянно слушаме, че "обедняваме". 😱

Наистина ли? Или просто харчим повече за други неща?

Поведението ни отразява няколко механизма, добре изследвани в икономиката и психологията:

"Reference price effect" – свикваме с определена цена и всяко отклонение ни се струва обир, дори когато реално нищо лошо не се е случило. Пример: Винаги си купуваш едно и също кисело мляко от магазина за 1,80 лв. за кофичка. Една сутрин отиваш и виждаш, че сега струва 2,10 лв. Ядосваш се, мислиш си „Каква наглост!“ и може дори да не го купиш, въпреки че 30 стотинки не са ти проблем. Референтната ти цена е 1,80 лв., и всяко отклонение те дразни, макар реално да можеш да си го позволиш без затруднение.

"Loss aversion" – всяка загуба (дори измислена) тежи двойно повече от всяка печалба. Пример: Отиваш в магазина и виждаш, че любимото ти сирене, което обикновено е 10 лв. за килограм, сега е на промоция за 8 лв. Радваш се, но не чак толкова. На следващата седмица обаче се връща на 10 лв., и ти се струва, че те "ограбват“. Усещането за загуба (2 лв. повече) те вбесява много повече, отколкото те зарадва отстъпката от 2 лв. преди това.

"Relative income hypothesis" – дори да сме по-добре, винаги ще има някой с по-хубава кухня, и това ни стиска. Пример: Купил си си нова кола, доволен си, всичко е супер. После отиваш на гости у приятел, който току-що си е взел по-скъп модел с кожен салон и панорамен покрив. Изведнъж твоята кола ти се струва "средна“ и започваш да се чувстваш, сякаш не си постигнал нищо. Въпреки че колата ти е много по-добра от тази на родителите ти преди 20 години, сравнението с приятеля те кара да се чувстваш "по-назад“.

"Hedonic treadmill" – въртим се като хамстери: новото веднъж постигнато, вече не носи радост, а става база. Пример: Спестяваш и си купуваш смартфон от последен модел. Първите дни си на седмото небе – снимаш всичко, пробваш всяка функция. След месец обаче вече не ти прави впечатление, просто е "телефонът ти“. Когато излезе новият модел, започваш да мислиш, че твоят е остарял, и пак искаш нещо ново. Новото бързо става обикновено, и ти продължаваш да гониш следващото "уау“.

Живеем в домове с климатици, Smart TV с не-знам-си-колко-платени телевизии, лаптопи и легла (чак се оказа, че имало и детски такива) с функция за масаж. Почиваме по три пъти годишно, ядем скариди в апартамент с изглед към морето и си обясняваме как сме обеднели.

Това не е бедност. Това е нещо друго.

"Affluence discomfort" – дискомфорт от собственото ни благополучие. Парадоксът да живеем по-добре от родителите си, но да се чувстваме по-зле. Защото сме станали крайно чувствителни, а не благодарни. Не ни боли, че нямаме – боли ни, че някой ни "взима" 30 ст. от любимия продукт. Не заради бедност, а заради нарушен навик.

И понеже сме адаптивни – след време и почивките в Гърция няма да ни стигат. Ще искаме Бали и Малдивите, ще го получим, и пак ще има нещо не както трябва.

А може би просто трябва да спрем за малко и да се запитаме: наистина ли обедняваме – или просто не забелязваме, че сме богати по нов начин?

 

Петко Карамочев, Фейсбук

на 11.08.2025 г. в 15:07, БаалБек написа:

Проф. Келбечева: Ние сме единствените в Европа, които пазим 185 паметника на Червената армия

Ако българската публика знаеше действително какво се случва между 1944 и 1948 година, когато оставаме в условията на съветска окупация, нямаше толкова трудно да се раздели с паметника на Съветската армия. Ние сме шампиони в Европа – единствените, които пазят 185 паметника на Червената армия окупаторка. Няма такава друга държава в Европа. Непрекъснато дават фалшиви примери с паметниците във Виена, Будапеща, Берлин, но това са паметници, изградени на места, където е имало битка. Тук няма битка - ние сме окупирани без всякакъв повод. Това са метастазите на една комунистическа пропаганда, която трови обществото ни толкова години.

Това заяви в предаването „120 минути“ историкът Евелина Келбечева.

Професор Евелина Келбечева е историк, преподавател в Американския Университет в България. Тя преподава европейска, източно-европейска, балканска и българска история. Специализирала е в САЩ и Израел. Преподовател по програмата Жан Моне на ЕС.

преди 2 минути, Т.Христов написа:

Професор Евелина Келбечева е историк, преподавател в Американския Университет в България. Тя преподава европейска, източно-европейска, балканска и българска история. Специализирала е в САЩ и Израел. Преподовател по програмата Жан Моне на ЕС.

А ти какво искаш? Да специализира в масКВа ли? Има Американски университет, расийски - няма!

ПС: Няма и да има

преди 47 минути, teo-glavata написа:

А ти какво искаш? Да специализира в масКВа ли? Има Американски университет, расийски - няма!

ПС: Няма и да има

Русийски университет е за умни, културни и мислещи хора. Трудно се влиза там.

преди 11 часа, В. Велев написа:

Русийски университет е за умни, културни и мислещи хора. Трудно се влиза там.

Мхмм... Не е лесно се докопаш до рабфак.
Трябват много специфични качества - силна любов към Партията и т.н.

Когато чуя, че някой инженер, филолог, юрист е завършил рабфак (работнически факултет), косата ми настръхва. Веднага си спомням за моите студентски години по време на социализма. Като момче от провинцията, отличник в първи курс и с малко връзки зад гърба си, се вредих да живея в общежитие. В стаята ми имаше още две легла, на които настаниха младежи от рабфак да учат за адвокати. В началото много се чудих що за чудо е това рабфак. После покрай тези колеги от далечни родопски села ми стана ясно – по примера на СССР чрез рабфак трябваше да бъдат ограмотени и снабдени с диплома за висше образование млади работници – комунисти, и селяни от цялата страна. При това почти мълниеносно – нали след 9 септември ни липсваше народна интелигенция.

Имаше обаче уговорка – не всеки, дето не е на „ти” с азбуката, можеше да се набута в рабфак. Там местата се пазеха само за най-добрите другари - комсомолски дейци и партийни секретари, в много редки случаи – поне силно верни на БКП хора. Повечето от тях изобщо не можеха и да пишат. Цяла година в т.нар. подготвителен курс (през това време получаваха заплатите си!) тези младежи, които бясно препускаха не по библиотеките, а по софийските кръчми и купони, изучаваха български език, история и история на БКП. Трябваше накрая да изкарат оценка 4,5. И чудно как всичките доскоро сричащи изкарваха тази оценка.

Тутакси ги спускаха без никакви конкурсни изпити в различни специалности в университетите, за които обикновените деца се скъсваха да учат и се състезаваха по 10-12 за едно място.
Рабфаковците не учеха 5-6 години като простосмъртните, а минаваха материала на бегом за 2-3 години - нали са твърде начетени! Изпитите си взимаха с клизми. Нормално е, как от човек с килийно начално образование ще искаш да овладее висша математика, съпромат, теория на вероятностите, електроника, международно право. Но пък тържествено получаваха преди другите дипломи за инженери, физици, химици, агрономи, юристи. Следваше задължителното внедряване на тези стотици млади хора, извинете – на „цвета” на интелектуалната мисъл на България, естествено, на ръководни длъжности. Така е, кой за каквото е учил. После се завърташе затвореният кръг на безхаберието, ниският професионализъм, корупцията и най-страшното - на войнстващата посредственост в нашия живот. Икономически, духовен и какъвто искате още. Една от първопричините за него е и комунистическото безумие рабфак.

на 15.08.2025 г. в 7:27, plamen.spam написа:

Трябват много специфични качества - силна любов към Партията и т.н.

Това по гейпарадите ли го чу? А за плагиатство има наказания. Когато чуя, че някой инженер, филолог, юрист е завършил рабфак (работнически факултет), косата ми настръхва.

Разни инженерчета от онова време ако не е измислен де тоя инженер, ми пишат глупости, а папагали като тебе го повтарят без да же да го сложат в цитат. Да се направиш на интересен ли?

А Рабфаговете бяха точно работнически факултети, където отиваха обикновенни работници! За партийните членове имаше други по-хубави работи!

 

преди 13 минути, чичо Сашо написа:

Това по гейпарадите ли го чу? А за плагиатство има наказания. Когато чуя, че някой инженер, филолог, юрист е завършил рабфак (работнически факултет), косата ми настръхва.

Разни инженерчета от онова време ако не е измислен де тоя инженер, ми пишат глупости, а папагали като тебе го повтарят без да же да го сложат в цитат. Да се направиш на интересен ли?

А Рабфаговете бяха точно работнически факултети, където отиваха обикновенни работници! За партийните членове имаше други по-хубави работи!

 

Стига, Саше! Ти даже не знаеш как се пише рабфаК

преди 31 минути, чичо Сашо написа:

Това по гейпарадите ли го чу? А за плагиатство има наказания. Когато чуя, че някой инженер, филолог, юрист е завършил рабфак (работнически факултет), косата ми настръхва.

Разни инженерчета от онова време ако не е измислен де тоя инженер, ми пишат глупости, а папагали като тебе го повтарят без да же да го сложат в цитат. Да се направиш на интересен ли?

А Рабфаговете бяха точно работнически факултети, където отиваха обикновенни работници! За партийните членове имаше други по-хубави работи!

 

Ти как стана ЗКПЧ? С рабфаг ли? 

ПС: Малко шамари ядохте....

преди 16 минути, parmobil написа:

Стига, Саше! Ти даже не знаеш как се пише рабфаК

Това ли ти е единствения аргумент по въпроса а? Ти друго и не знаеш де. Да си чул за променлива гласна и съгласна "професорче"? Сигурно 3 имаш по граматика.

Аман от такива като тебе.

преди 1 минута, чичо Сашо написа:

Това ли ти е единствения аргумент по въпроса а? Ти друго и не знаеш де. Да си чул за променлива гласна и съгласна "професорче"? Сигурно 3 имаш по граматика.

Аман от такива като тебе.

ФаКултет.

Ето ти и още един тиквеник! Аман бе! 

Факултето

преди 41 минути, чичо Сашо написа:

Това по гейпарадите ли го чу? А за плагиатство има наказания. Когато чуя, че някой инженер, филолог, юрист е завършил рабфак (работнически факултет), косата ми настръхва.

Разни инженерчета от онова време ако не е измислен де тоя инженер, ми пишат глупости, а папагали като тебе го повтарят без да же да го сложат в цитат. Да се направиш на интересен ли?

А Рабфаговете бяха точно работнически факултети, където отиваха обикновенни работници! За партийните членове имаше други по-хубави работи!

Раб-Фак беше междинно звено - преди истинското следване, като подготвителен курс. Имам приятели, които са го карали - после си учеха наравно с другите.

За интересуващите се, че ми писна от  "професори" тука

Цитат

Консултации

Служба „Езикови справки и консултации“

Национална служба с половинвековна история, която се поддържа от Секцията за съвременен български език.

На телефон 0879 66 83 63 от 9:00 до 12:00 и от 14:00 до 17:00 часа всеки работен ден може да получите компетентна информация по въпроси, свързани с:

• правописа, правоговора и пунктуацията в съвременния български книжовен език;
• значението, употребата, произхода и стилистичната характеристика на думите;
• правилното оформяне на различни видове документи;
• практическа помощ при редактиране на текстове с различен характер;
• практическа помощ при изучаването на български език в училище;
• енциклопедични справки.

Службата осигурява писмени консултации и изработва езикови експертизи, необходими за дейността на различни институции, фирми, медии, издателски къщи, частни лица, както и за уреждането на съдебни спорове.

На Вашите въпроси отговарят висококвалифицирани специалисти, сред които са авторите на „Официалния правописен речник на българския език“, на справочници за правопис, правоговор и пунктуация и на многобройни научни изследвания в областта на съвременния български език.

Адрес за кореспонденция:

Институт за български език

Служба „Езикови справки и консултации“

бул. „Шипченски проход“ 52, бл. 17

София 1113

Електронна поща: [email protected]

---

Онлайн справочник „Езикови справки по интернет“

➥ „Езикови справки по интернет“

Справочникът „Езикови справки по интернет“ съдържа богата езикова информация под формата на въпроси и отговори. Той е разработен въз основа на ежедневно обновяваната база от данни на Службата за езикови справки и консултации към Института за български език. Чрез търсене по дума, словосъчетание или тематична рубрика всеки има възможност бързо и лесно да намери отговор на своя езиков въпрос. На разположение е и формуляр, чрез който можете да отправите своето запитване директно към Службата за езикови справки и консултации.

Справочникът „Езикови справки по интернет“ е ориентиран към най-широк кръг от потребители и предоставя компетентни отговори на езикови въпроси, както и препоръки, съобразени с правилата на книжовния език. Разработен е от Секцията за съвременен български език.

https://ibl.bas.bg/informatsiya/uslugi/ezikovi_spravki_i_konsultatsii/

 

Айде со здраве!

преди 2 минути, чичо Сашо написа:

За интересуващите се, че ми писна от  "професори" тука

https://ibl.bas.bg/informatsiya/uslugi/ezikovi_spravki_i_konsultatsii/

Потърси ги!

преди 1 час, чичо Сашо написа:

А за плагиатство има наказания.

Изкуфял чичка, нали затова текстът е в курсив.

преди 1 час, чичо Сашо написа:

Разни инженерчета от онова време ако не е измислен де тоя инженер, ми пишат глупости, а папагали като тебе го повтарят без да же да го сложат в цитат. Да се направиш на интересен ли?

Аз СЪМ от онова време и много добре помня всичко!

Тогава за едно място във факултета кандидаствахме 17 човека. За конкретната специалност - 35 човека се борихме за едно място.

Беше изключително обидно и разочароващо, когато впоследствие се оказа, че общата бройка на приетите е с около 20% по-голяма. Допълнението беше предимно от индивиди с двуцифрено IQ по линия на рабфак и осигурените места за хора от "смесените" региони (такива също имаше).

Цитирах текста, защото отразява и описва ситуацията точно както си беше.

Това, което е пропуснато, е че групичката рабфак беше ядрото от студенти във Партийната организация във всеки ВУЗ.

преди 1 час, jhoro написа:

Раб-Фак беше междинно звено - преди истинското следване, като подготвителен курс. Имам приятели, които са го карали - после си учеха наравно с другите.

Е, чак пак наравно. Върви работи в мините и после учи с другите комунисти, които са им дали наготово успех. Не че нямаше и от тях там.

преди 53 минути, АСПЕКТ написа:

Е, чак пак наравно. Върви работи в мините и после учи с другите комунисти, които са им дали наготово успех. Не че нямаше и от тях там.

и колкото да искат - младостта няма да се върне

Примерно другарката Цецка Цачева от стругарка станала юристка

преди 2 часа, ined написа:

Примерно другарката Цецка Цачева от стругарка станала юристка

М-да.....а после се отрече от социализма.

 

 

на 12.08.2025 г. в 19:01, kaldata1 написа:

 

Никога не сме живели толкова добре

Мислех си тази сутрин за "hedonic adaptation" – това, че свикваме с по-добри условия и в един момент просто спираме да ги забелязваме.

Преди 20 години една поръчкова кухня от "майсторите" на "Цар Симеон" струваше три заплати, чакаше се с месеци, а мебелистът беше полубожество, което идваше, мереше, и след това му се обаждахме с месеци, ако не ни върне обаждане. Днес можеш да си купиш всичко от IKEA, JYSK или дори от Лидл, ако щеш – веднага, евтино, и толкова разнообразно, че можеш да сменяш обзавеждане по-често от гумите на колата.

Телефон? Преди беше спестяване с месеци. Сега го взимаш с план, изплащане, или просто го грабваш на черен петък, докато купуваш банани.

Компютри, телевизори, дрехи, самолетни билети, кухни, дивани, детски играчки... Никога в историята на Европа (да не кажа и на човечеството) достъпът до потребителски стоки не е бил толкова лесен и толкова масово демократизиран.

И въпреки това – постоянно слушаме, че "обедняваме". 😱

Наистина ли? Или просто харчим повече за други неща?

Поведението ни отразява няколко механизма, добре изследвани в икономиката и психологията:

"Reference price effect" – свикваме с определена цена и всяко отклонение ни се струва обир, дори когато реално нищо лошо не се е случило. Пример: Винаги си купуваш едно и също кисело мляко от магазина за 1,80 лв. за кофичка. Една сутрин отиваш и виждаш, че сега струва 2,10 лв. Ядосваш се, мислиш си „Каква наглост!“ и може дори да не го купиш, въпреки че 30 стотинки не са ти проблем. Референтната ти цена е 1,80 лв., и всяко отклонение те дразни, макар реално да можеш да си го позволиш без затруднение.

"Loss aversion" – всяка загуба (дори измислена) тежи двойно повече от всяка печалба. Пример: Отиваш в магазина и виждаш, че любимото ти сирене, което обикновено е 10 лв. за килограм, сега е на промоция за 8 лв. Радваш се, но не чак толкова. На следващата седмица обаче се връща на 10 лв., и ти се струва, че те "ограбват“. Усещането за загуба (2 лв. повече) те вбесява много повече, отколкото те зарадва отстъпката от 2 лв. преди това.

"Relative income hypothesis" – дори да сме по-добре, винаги ще има някой с по-хубава кухня, и това ни стиска. Пример: Купил си си нова кола, доволен си, всичко е супер. После отиваш на гости у приятел, който току-що си е взел по-скъп модел с кожен салон и панорамен покрив. Изведнъж твоята кола ти се струва "средна“ и започваш да се чувстваш, сякаш не си постигнал нищо. Въпреки че колата ти е много по-добра от тази на родителите ти преди 20 години, сравнението с приятеля те кара да се чувстваш "по-назад“.

"Hedonic treadmill" – въртим се като хамстери: новото веднъж постигнато, вече не носи радост, а става база. Пример: Спестяваш и си купуваш смартфон от последен модел. Първите дни си на седмото небе – снимаш всичко, пробваш всяка функция. След месец обаче вече не ти прави впечатление, просто е "телефонът ти“. Когато излезе новият модел, започваш да мислиш, че твоят е остарял, и пак искаш нещо ново. Новото бързо става обикновено, и ти продължаваш да гониш следващото "уау“.

Живеем в домове с климатици, Smart TV с не-знам-си-колко-платени телевизии, лаптопи и легла (чак се оказа, че имало и детски такива) с функция за масаж. Почиваме по три пъти годишно, ядем скариди в апартамент с изглед към морето и си обясняваме как сме обеднели.

Това не е бедност. Това е нещо друго.

"Affluence discomfort" – дискомфорт от собственото ни благополучие. Парадоксът да живеем по-добре от родителите си, но да се чувстваме по-зле. Защото сме станали крайно чувствителни, а не благодарни. Не ни боли, че нямаме – боли ни, че някой ни "взима" 30 ст. от любимия продукт. Не заради бедност, а заради нарушен навик.

И понеже сме адаптивни – след време и почивките в Гърция няма да ни стигат. Ще искаме Бали и Малдивите, ще го получим, и пак ще има нещо не както трябва.

А може би просто трябва да спрем за малко и да се запитаме: наистина ли обедняваме – или просто не забелязваме, че сме богати по нов начин?

Петко Карамочев, Фейсбук

Интересно мнение, но ... авторът говори само за себе си и другите като него 

преди 35 минути, jhoro написа:

Интересно мнение, но ... авторът говори само за себе си и другите като него 

Има общочовешки психологически принципи - свикването с хубавото, припомняне на определени неща от младостта, хиперболизацията на младините, намаляването на толеранса с годините и т.н.

Майка ми например положи целенасочени усилия, за да си припомни несправедливите оценки на децата на активни борци, ексхибиционистите в трамвая, нередовният и вечно закъсващ транспорт, дефицита на стоки, стандарта на работещите бедни и ужасното качество на храната при бригадите. 

Баща ми - за износа на всичко качествено, за големият брак, за възхода на научният атеизъм и други подобни простотии. 

Иначе ако ги питаш за соца, ще ти кажат "Абе имаше минуси, ама бяхме млади". 

То и по времето на Втората световна е имало млади, ама айде да не се връща... 

преди 56 минути, kaldata1 написа:

Има общочовешки психологически принципи - свикването с хубавото, припомняне на определени неща от младостта, хиперболизацията на младините, намаляването на толеранса с годините и т.н.

Майка ми например положи целенасочени усилия, за да си припомни несправедливите оценки на децата на активни борци, ексхибиционистите в трамвая, нередовният и вечно закъсващ транспорт, дефицита на стоки, стандарта на работещите бедни и ужасното качество на храната при бригадите. 

Баща ми - за износа на всичко качествено, за големият брак, за възхода на научният атеизъм и други подобни простотии. 

Иначе ако ги питаш за соца, ще ти кажат "Абе имаше минуси, ама бяхме млади". 

То и по времето на Втората световна е имало млади, ама айде да не се връща... 

Затова много хора не си правят „хубавото“ - щото да не свикват!

преди 1 час, kaldata1 написа:

Има общочовешки психологически принципи - свикването с хубавото, припомняне на определени неща от младостта, хиперболизацията на младините, намаляването на толеранса с годините и т.н.

Майка ми например положи целенасочени усилия, за да си припомни несправедливите оценки на децата на активни борци, ексхибиционистите в трамвая, нередовният и вечно закъсващ транспорт, дефицита на стоки, стандарта на работещите бедни и ужасното качество на храната при бригадите. 

Баща ми - за износа на всичко качествено, за големият брак, за възхода на научният атеизъм и други подобни простотии. 

Иначе ако ги питаш за соца, ще ти кажат "Абе имаше минуси, ама бяхме млади". 

То и по времето на Втората световна е имало млади, ама айде да не се връща... 

Дзверо, като изключим "дефицита на стоки" (да, вече имаме банани), всичко останало не само че не си е тръгвало та тепърва да се връща, но и в момента е в по-голяма степен. Примерно: транспортът по селата не само че е нередовен и вечно закъсняващ, но на много места е направо липсващ. В трамвая не само че има есхибиционисти колкото е имало и преди, но вече има и локали, наркомани, клошари, а от онзи ден и коли, врязали се в стъклото и убили пътници. За работещите бедни можеш и сам да се информираш колко са в момента...