Пренаписването на историята като етап от историята. Поп-фолк-историци.

На    практика поп-фолк-историците не добавят нови исторически факти. Те извеждат подбрани исторически разкази и им придават по- голямо значение. Другият техен принос е приписването на древно значение на съвременни думи. Това се интерпретира като думи от езика на траките, прабългарите и когото си изберат. Нормално е това да не е вярно, защото няма източник за познание на езика на траките и прабългарите, поради което може да се измисля във волен полет.

Това прилича на детския говор, който после бива забравен, но сега поп-фолк-историците говорят на него. Наивно, нелепо и смешно.

И ето, наистина новото (без ирония) мнение на поп-фолк-историците става част от историята. То добавя един друг поглед и един друг коментатор (наблюдател в Теорията на относителността).
Съобразно точната забележка, че когато слушаме Петър да говори за Павел, ние научаваме повече за Петър, отколкото за Павел, то при нашия случай не е толкова информативно мнението им за историята, а това Кой, Какво, Как,Защо,Кога и пр. пише едикоя си история. При това не толкова дали е вярно или не. Приемаме по подразбиране, че пишат честно и нямат целенасочена идея да ни лъжат. Просто има нужда да се определи един коефициент k който трябва да бъде взет предвид при приемането на конкретно мнение- коефициент, отнасящ се до отговорите на кой, какво и пр. за пишещия/разказващия.

А може би Стамат и Плоската земя е по- характерен случай за пренаписване на историята?

Разказите за историята, лична и обществена, се водят по същите норми, по които всеки художествен разказ. Има си протагонисти и антагонисти, интрига, основен сюжет и паралелни сюжети, разбит е на епизоди, свързан е с другите съществуващи разкази по подобие или в противоречие. Общо взето авторът е един автор на роман, който пише със съответните подбуди- пари, обществено приемане или известност, дори се случва да пише защото е направил откритие- нещо, което не е писано още. Същите фактори влияят, както при художествените произведения, маркетинг, реклама, изключителност, дарование. Не случайно Стефан Цанев и неговата история получиха широк резонанс и томовете станаха бестселър. Битките между човеците са все еднакво поведение, дали ще са между мъже или на мъж с жена, финалът е туш- поза за копулация. При това битките и любовта най- много ползват пренаписване на историята. Времето й е в критичните ситуации. И Сун Дзъ съветва силният да се преструва на слаб и слабият на силен. "Измама и лъжа, крие всяка дума във любовта"... и войната.

Пренаписването на българската история си има своите корени в политическите премятания, които ни се случват. В зависимост от съюзниците и противниците ставаме ту славяни, ту тюрки, ту арийци, ту траки. После през спокойния период- не кризисен отново сме си и никой не се интересува от други тълкувания освен традиционното.

Доколкото науката история все пак борави И с факти, а не само с разкази, пък фактите по- трудно променят интерпретациите си, то поп-историците са надежден инструмент за пренаписване. Те обикновено  действат по лични подбуди- желанието да открият на света нещо неоткрито, но лесно могат да бъдат прелъстени с комплименти, ухажване и пари за услугата от заинтересовани. А заинтересованите са наши и чужди. Не зная какъв е бил мотивът за пренаписване на историята за Баташкото клане, но ето, една авторка на исторически разкази е била повалена по гръб. Името й ще се свързва като нарицателно с едно пренаписване на историята. 

Мартина Балева е характерен поп-фолк-историк. Тя е професор по изкуство, но подобно Ст. Цанев пише исторически съчинения. Тя е в съавторски отношения с немец, пък немците имат отколешни интереси от пренаписване на българската история. Дали хонорарът й е добър, не зная, но е в евро. Обърнете внимание, че нейните прояви не са в защита на тезата, а в защита правото на мнение. Т.е. няма аргументи, но иска право да си излага мнението. Е, това до голяма степен обяснява, че написаното не е историческа истина, а частно мнение, което няма силни аргументи. Типична поп-фолк звезда.

За да не бъде темата толкова есеистична, а съответна на рубриката- философска,  по- смислен е акцентът  върху това, че историята все повече се приближава до фактите и отдалечава от разказите. Личната също. Снимките от фейсбук дават също толкова важна информация, колкото и разказите на маса. 

По този повод бих споделил разказ от личната история на разведен: "Къде ли не се мъкнах с нея- Рим, Мадрид, Берлин". От "ходихме на екскурзии", почти "празнувахме", става "мъкнеше ме", почти "изтезаваше ме". А снимките показват усмивки, които също могат да са фалшиви.

Един пример за пренаписване на историята

  на 20.11.2019 г. в 17:23, Гост написа:

Не ви се вярва, но в нормална България допреди десетилетие поне, никой у нас не беше чувал за Вагнер и неговите "опери". Имаше си забранени книги, дори в началните години на любимия ви "преход". "Моята борба" си беше забранена, Вагнер и всички други, свързани с нацизма - също. Не знам кога е пднала забраната за Вагнер.

За справки ще дам линк https://www.balkanton.su/albums/catalog/page/269#a4561

А ето и издадени на плочи опери на Вагнер, а има и арии, хорове, песни.

Писах по- горе, че мнението на неспециалист в областта е по- уверено и служи по- добре за пренаписване на историята. Трудна е работата на историка и в 21 в. Противодействието на грешките и лъжите не е толкова от значение, колкото писането на истини за историята.

ооооооооооооооооооооооооооооооооооо

Почетох малко от поп- фолк- историческите теми: за дошляците, за несъществуването някога на славяни. Колко политика и невежество, колко агресивно налагане на мнението! 

Но така става то. Едно малцинство, стига да е достатъчно агресивно и настойчиво продължително време, може да наложи каквато и да е история на мнозинството. Всъщност да направи един разказ официален. Изобщо не е задължително да е верен.

И все пак, от време на време се случва някой да пренапише историята. Едно множество от логографи или местни краеведци пишат и доизмислят разкази за родове, селища и държави, но се появява някой, който остава със своята история.

Този "някой" обаче не е някой си, а е по- специален. Той създава една нова история. Не само да излага противоречащи факти или да добавя незначителни откритийца. Той е достатъчно упорит за продължителна работа и издръжлив на съпротивата на старото, а умът му може да обхване цялостно проблема с множество от познатите факти. Сещам се за едно изказване на онзи ленивец от Ледена епоха- Любен Дилов. Той казваше, че противопоставянето на БКП след Десети било "голям купон". Е, аз твърдя, че пренаписването на историята не е голям купон, а цялостна нова история с по- малко противоречия. Който прави само голям купон, ще получи само голяма повръщня.

Това е за личността, а другото е за средата. Средата изобилства с предтечи, да не го наричаме "тор", но заинтересувано обкръжение от хора и идеи. Хора интересуващи се и други- опитващи да добавят нещо. А още и сравнително по- дълго и спокойно време, в което може да се осмисли цяла нова история. А тя трябва да се пренапише цялата, за да замести предходната, защото и старият разказ, старата история е инертна система и се самоусъвършенства за да оцелее. Примерно разказът за хелиоцентричната система се сблъсква с някои противоречащи факти. Птолемей, един талантлив учен, ги обяснява в рамките на съществуващата теория, но новият разказ Коперник ще го поднесе. Цялостен и аргументиран, поне според възможностите на времето.

Не може да се пренебрегва и връзката на пренаписването на историята с PsiOps и конспиративните теории. Обаче са трудно доказуеми.