Голото женско тяло, прислужницата, щерната, огледалото, кучето. В творчеството на Тициан повтарящите се образи изграждат сложна символна система, основана не върху напрежение и развитие, а върху съзерцателна цялост. В картини като Свещена и профанна любов, Пасторален концерт и Венера от Урбино голото женско тяло изразява идеалното и неземното начало. То остава невидимо за облечените фигури, което показва, че принадлежи на различно, по-висше равнище на съществуване. Това разграничение обаче не поражда напрежение, движение или преход, а съществува като едновременно даденост и хармония. Образът на прислужницата, свързан с грижата за външната красота на идеала го приземява, прави телесен, изгражда обща система на земен идеал. Тази необходимост от грижа набляга, че това не е възвишена любов, а телесна сексуалност. Огледалото, като символ на суетата и самопознанието, насочва към преходността на сетивното. Характерно е, че не идеалните, а земните образи имат нужда от огледало, от самопознание и себеразкрасяване. Кучето, различно по порода в зависимост от контекста, подчертава също двойственост – малките декоративни кучета при женските фигури внушават интимност и довереност на приятел, докато по-едрите при мъжките образи носят значения на сила и социален статус. Мраморната щерна с вода, свързвана с извора Касталия и Аполон, въвежда аполоновия принцип на мярка и духовна яснота. Дори когато присъства във "Венериния" сюжет, на възвишената и земната любов, мраморната щерна е композиционен център на Аполонова хармония. Така при младия и зрял Тициан отсъства напрежението динамика на прехода – вместо това присъства едновременното съществуване на различни начала. Неговият свят е изграден като статична равнозначност, в която противоположностите не се сблъскват, а съжителстват в устойчиво равновесие.

„От редици към скорост: Едно концептуално разрешаване на апориите на Зенон” Апориите на Зенон от Елея, най-вече „Ахил и костенурката“ и „Стрелата“, представляват логически предизвикателства, които са обсъждани в продължение на хиляди години. Те използват редукционистки подход, разчленявайки движението на безкрайна редица от все по-малки дискретни стъпки или позиции. Традиционното математическо решение, основано на теорията на безкрайните редове и концепцията за граница, доказва, че сумата на безкрайно намаляващи стъпки може да бъде крайна. Въпреки това, съществува по-фундаментално и интуитивно решение, което не се нуждае от сложния апарат на безкрайните редове. То се състои във въвеждането на понятието „скорост” като основен параметър, описващ движението. То отговаря и на принципа за простотата в науката- Бръсначът на Окам. „Ограниченията на редукционисткия подход” Зенон разглежда движението като поредица от статични състояния. В „Ахил и костенурката“ той разделя пътя на безкрайна редица от сегменти, които Ахил трябва да измине последователно. В „Стрелата“ той аргументира, че ако във всеки безкрайно малък момент от време стрелата заема определено място в пространството, то тя трябва да е неподвижна в този момент. И в двата случая проблемът възниква от опита да се опише непрекъснат динамичен процес чрез статични, дискретни елементи. Този подход е аналогичен на решаването на задачата за муха, летяща между два приближаващи се влака, чрез сумиране на безкрайна редица от изминаван път. Въпреки че математически това е възможно, решението е изключително неефикасно и пропуска същността на явлението. То игнорира факта, че движението се случва във времето и че участниците в него имат скорости. „Скоростта като основна характеристика на движението” Ключът за разрешаване на апориите лежи в това да се изостави опитът за описание на движението единствено чрез позиции и да се въведе скоростта като първична и нередуцируема величина. В случая с „Ахил и костенурката“ решението става тривиално, когато се вземе предвид разликата в скоростите на двамата участници. Не е необходимо да се сумира безкрайна редица от разстояния. Достатъчно е да се определи относителната скорост на Ахил спрямо костенурката и да се изчисли времето, необходимо за настигането. Формулата за скорост (v = s/t) пренася фокуса от сумата на безкрайно малки пътеки към връзката между изминато разстояние и време. Движението вече не се разглежда като последователност от позиции, а като процес, характеризиращ се с конкретна скорост. „Разрешаване на апорията „Стрелата“„ При „Стрелата“ въвеждането на скоростта разбива основното допускане на Зенон, а именно, че „да заемаш място“ е еквивалентно на „да си в покой“. Това допускане е грешно, защото не отчита, че едно тяло може едновременно да има и позиция, и скорост. Моментната скорост се дефинира като производна на позицията по времето. Тя описва тенденцията за промяна на позицията. Фактът, че стрелата заема определена позиция в даден момент, не означава, че е неподвижна. Това означава само нейната моментна локация. Свойството ѝ „движение“ се определя от нейната моментна скорост, която е различна от нула. С други думи, движението не е състояние, което се търси в един изолиран момент, а свойство, което се определя от връзката между позицията и времето. Парадоксът изчезва, когато се приеме, че позицията и скоростта са едновременно присъщи на тялото през всяка точка от неговата траектория. „Заключение” Апориите на Зенон представляват важен философски проблем, който стимулира развитието на математическите и физическите концепции. Решението чрез безкрайни редове демонстрира математическата последователност на непрекъснатостта. Обаче, решението чрез въвеждане на понятието скорост предлага по-пряк и концептуално по-прост подход. То показва, че проблемът възниква от непълното описание на реалността – опит да се сведе динамичен процес до статични състояния. Като се приеме скоростта като фундаментална характеристика на движението, апориите губят своята парадоксалност. Този подход не само разрешава древни логически затруднения, но и отразява начинa, по който съвременната физика успешно описва и моделира реалния свят.

За мен основната прилика на религията и идеологията на комунизма е вярата в нещо свръхестествено, а именно в окончателно идеалното и справедливо общество. Приемането, че обществото може да се усъвършенства и това зависи от хората е път към социалдемокрация. Обаче в страни, в които дори елитите чувстват, че са експлоатирани от други страни и елити, идеята за революционно премахване на експлоататорите има бъдеще.

На тема "Политически религии" са разсъждавали неколцина учени Ерик Фьогелин (Eric Voegelin) В есето The Political Religions (1938) („Die politischen Religionen“) Фьогелин използва термина „politische Religionen“, за да анализира нацизма и болшевизма като типови религии, но политически, т.е. религии насочени към историята, към времевото, към общото, с лидер, с визия за спасение тук и сега. Уикипедия+3referenceworks.brill.com+3Cambridge University Press & Assessment+3 Той твърди, че масовите движения, които предлагат утопия, обещание за окончателна промяна на света, структура на вярващи, култ към водач и др., имат черти на религия дори когато формално са атеистични. Cambridge University Press & Assessment+2Taylor & Francis Online+2 Емилио Жентиле (Emilio Gentile) Италиански историк, който изучава фашизма и тоталитарните режими. Той използва понятието нацизъм и фашизъм като „политически религии“ — там където политиката се вгражда с религиозни символи, ритуали, мистични обещания и лидер, подобен на свещен образ. Taylor & Francis Online+1 Клаус-Георг Риигел (Klaus-Georg Riegel) Изследва „Марксизъм-ленинизъм като политическа религия“ в академични публикации, описвайки как комунистическите идеи функционират като религиозни обещания за спасение, с ритуали, вярвания, догми. Taylor & Francis Online A. James Gregor В книгата Totalitarianism and Political Religion. An Intellectual History разглежда как идеологиите на XX век (включително комунизма) функционират като форми на политическа религия — с текстове, лидер, посвещение, идеал за спасение чрез политическата трансформация. Stanford University Press Михаил Риклин (Michail Ryklin) Книгата Communism as Religion / Kommunismus als Religion разглежда болшевизма и революцията като нещо повече от политическа доктрина — като система с ритуали, символични фигури, пропагандни обреди, почти сакрализиране на водача. Suhrkamp Verlag

Естетиката на Кен лий има място в съществуващите образци. В "Модерни времена" Чарли Чаплин пее (това е първият му звуков запис във филм) "Песен без смисъл" (Нонсенс сонг или «Je cherche après Titine» ) , така че смешното от този род е рядко и се отличава. Малко са такива примери. «Prisencolinensinainciusol» (Адриано Челентано, 1972), Flying Purple People Eater» (Sheb Wooley, 1958) Голямата разлика е в мащаба- Чарли изобразява Модерните времена на глобализация, индустриализация и автоматизация чрез различни форми и една от тях е деконструкцията на езика. Всеобщият Глобинглиш, който се разбира не толкова от смисъла на думите, колкото от жестове, интонация и контекст. Велико. Хасан представя този глобинглиш като ненужен придатък към всеразбираемата музика. За нея- балканска душа, музиката е основното средство за комуникация и наслада. По отношение психологията, разделям личното за Валентина Хасан от социалното за публиката. Валентина е архетип на прехода- неудовлетворена 31 годишна жена, която поради резките политически промени не изгражда солидно поведение. Вярва в чудеса и сбъдване на изненадващо щастие в непознатото. Няма опора в примери за успешно поведение, нито уверена среда. Вероятно е добронамерена и услужлива, но предполагам вече е намерила повод да стане недоверчива . Дръзка в своето незнание, няма социален опит и подкрепа, всичко трябва да научи по трудния начин. Публиката, която я осъжда и иронизира е високомерна, с презрително отношение към плебса, което може и да се оценява като вътрешен срам от нещо, което е било тяхно минало, а сега Валентина прави публично. Публиката, която се смее чистосърдечно е дружелюбна и не осъжда особеностите на другите. Отнасят се със симпатия към човек от своята черга. Те често я наричат "момиче" (на 31) фиксирайки така нейното поведение като дръзка в детската неопитност. Подкрепят я и протестиращите срещу елитарното, Кучетата от крайния квартал, които нямат порода, но имат природа.

Валентина повече прилича на Ганьо, уверен съм. След Освобождението той тръгва да покорява света. Злед Десети и тя се чувства отвързана за ново място и успехи. Ганьо ще прави бизнес с няколко мускала, Валентина ще покорява сцена с недостатъчни умения.Така Валентина е отново социалният тип на прохождащ в нова среда, който си въобразява, че по вълшебен начин свободата дава и място без труд и усърдие. Първите фолкзвезди и поп-фолк-историци също се нахвърлиха така. Идиотизмът да се обясняват езика на траките чрез съвременния български е не по- малко нелеп от Кен лий и също толкова разбираем. Само смелостта на Ганьо и Валентина е положителна, но тя е смелостта на прохождащ, непознаващ препятствията. Има и една разлика, която малко ме кара да съм предпазлив към такива хора. Докато бай Ганьо вика на всеослушание "Булгар, булгар", Валентина изглежда се срамува от произхода си. Срамува се от родното си село Плевенско и предпочита Кърджалийско. Вероятно се срамува от българското и се омъжва за турчин, възможно и да се срамува от личното си име, но това са хипотези. Напуска България и започва с мъжа си бизнес (абе какъв бизнес- някакво заведенийце) в Испания. Така повече замязва на един друг Алеков герой от "Пази боже, сляпо да прогледа". А колкото повече се срамуваш от родното, презираш го, толкова повече се преструват, че те харесват чуждите. У нас- смях и срам, в чужбина фалш и усмивки. Не ги харесвам тези. Валентина наля още вода в мелницата за презрение към българското. Застава редом до Кандид и „Оръжията и човекът“. Няма толкова посещения в ю-туб за уважавани наши изпълнители, колкото това за присмех- 1.5 милиона. Пази боже, сляпо да прогледа. Един коментар от онова време (2008 г) ме впечатли. "Какво толкова обсъждате? Смейте се!" Това пишеха и за постановката на „Оръжията и човекът“. Кой както иска.

Нещо забравено от 2008 г. ТУК. Не подгрявам стари буламачи, а чувствам близък проблема. Валентиан Хасан повтаря Бай Ганьо в неговата вяра, че има чудеса и ние сме в правото си да грабнем своето. Тъй като образът е предимно художествен, колебая се дали отразява герой в нов свят като Бай Ганьо или възход на декаданса като в "Изкуството да пееш фалшиво". Факт е, че шоуто направи с Валентина звезда на присмеха. Западняците си намериха пак повод да ни презират, Все едно, минало свършено Обаче аз се чувствам Валентина. Философските и психологически теми също са Валентина. А това не е смешно. Наивност, необразованост, подражателство, липса на вкус и мяра. Вярваме, че като пишем в тема Философия ставаме философи и като пишем в Психология ставаме психолози. Точно като щом пропеем в Мюзик айдъл ставаме певци. Наистина, Валентина заслужава повече от присмех. Тя е Ние само в пеенето.

Интересното за системата на подреждане в САЩ, която е по доходи, както в древна Атина, че е само социологическа, не е узаконена както при Солон и не предвижда никакви ангажименти. Това, което се иска и дава на най- богатите е по воля на властта и не винаги е прозрачно, а е по- скоро предмет на частни договорки и симпатии, както беше до някое време с Мъск.

Кавалерството като ритуал на подчинение. Посвещението на рицаря е акт на официално обявено подчинение. Той свежда покорно глава, а над него е властта с меч, която ако усети, че покорството е само привидно, може да клъцне главата. Рицарят заявява, че е готов да служи на своята дама, което е заявка за подчинение. Тя е господарка на сърцето и живота му. И днес, когато искат белези на кавалерство, жените искат белези на подчинение. Една българска приказка показва други нрави. При тях мъжът е дивак, некултурен и никакъв кавалер, но остава първо жив и второ непокорен. Историята е по модела за трима братя, които отиват при ламята. Направо за третия... Той стига до овошната градина на ламята и започва най- дивашки да лапа ябълки с шумата. Малкото на ламята тича при майка си и й разказва какво е видяло. Ламята е притеснена, че с този няма да се справи лесно. Тя има отработен и коварен начин за поглъщане на юнаци- кани ги в къщата си, слага тор в огнището за да запуши, след което ги моли да раздухат огъня. Юнаците се надупват към огъня, а тя, както змията- мишка, бавно ги навлича цели. Третият брат пристига, добре похапнал и ламята започва своя номер с проблема на огнището. Моли го да раздуха огъня (можеше да го ангажира с водопровода, басейна, колата), но дивакът отсича "Аз съм ти дошъл на гости, а не да ти прислужвам." В онези времена гостите са били тачени като пратени от божеството- могат да научат на нещо ценно от други земи, а могат направят и лошо. Ламята вътрешно се озлобила, но чадът трябвало да се разпръсне. Навела се да припали с огнен дъх, а гостенинът, който този път носил зло, я халосал с боздугана си. Отървал се, а отървал и братята. Приказки с поука. Призивът за кавалерство от жена, която не ти е своя е заредено с коварство. Да си кавалер, означава да си се примирил с ролята на подчинен, на сервилен (от латински- слуга) Да се престориш на дивак, макар да се приема негативно от "кавалерите", не е толкова лошо. Хубавите момичета обичат лоши момчета. Един виц за кавалери Тръгнал един човек на почивка, но точно се мръкнало и колата ми се развалила в едно село. Мъчил се да я оправи, но не успял. Видял един селянин да минава по пътя и го попитал има ли къде да преспи в селото пък утре да оправя колата и да продължи. Селянинът му казал: – Навсякъде е пълно с курортисти, но има една вдовица на края на селото, нейната къща е празна, там може да преспиш. Намерил човека къщата, почукал, отворила му жената, той я питал може ли да преспи. Тя му казала: – Може, но имайте предвид, че аз от 5 години съм вдовица… Мъжа я прекъснал: – Госпожо, аз съм джентълмен! Жената сложила вечеря, изкарала вино. Вечеряли, жената започнала да оправя стаята за спане и пак казала: – Да ви кажа пак, че от 5 години съм вдовица и… – Госпожо, аз съм джентълмен! Моля ви не се притеснявайте! На сутринта човекът се събудил, излязъл на двора и видял жената да храни кокошките. Направило му впечатление, че има 5 петли, а само една кокошка и попитал: – Защо има цели 5 петли, а само една кокошка? – Ами то само един от тях е петел, другите са джентълмени!

Съдейки по харвардско образованите ни администратори, стигам до извода, че не знанията, а практиката прави управляващите. Щом можеш да управляваш някаква група, то значи умееш да се съобразяваш с характерите, настроенията, интригите, външните условия. По- добре такъв земеделец, чобанин или фирмаджия, отколкото харвардец, който е бил в компанията на едни, които ще управляват, него включително.

Реализацията на съсловната йерархия се осъществява от взаимодействието на обективните фактори (развитие и форми на политиката, икономиката, технологиите)+ социалните очаквания+ личните възможности и амбиции на лидера (характер, харизма). Например военните се издигат като основна движеща обществото сила при генерал Бонапарт; теократичните кръгове идват в постмонархически Иран с аятолах Хомейни, готов и способен да поеме отговорността за държавна власт; монголските скотовъдци завладяват и са начело на огромна империя при Чингис хан; християнството се налага с различни политически позиции на изток и запад- при ап. Петър национално и подчинено на владетеля, при ап. Павел- наднационално и подчиняващо владетелите. Обаче, който и да е успял лидер, той има изградени управленчески умения от своята среда и съответно харесва и издига лидери от тази среда. Нормално е коневъдът Чингис хан да цени способностите на тези, които управляват коне, а Аврам повече тези, които управляват кози и овце, повече от способностите на тези, които сеят ориз. Така че издига не само родственици, но и хора със същия поглед към живота и управлението. При функционирането на една държава, се оказва, че рангът на кастата е много важен основно при разпределението, тъй като приносът е доста условен и трудно измерим. Приемането на монасите като тунеядци е разпространено и приносът им в държавното управление не съответства на облагите. При определени условия това може да се каже и за военните, за учените и дори за обожествяваните императори. При други условия, същите могат да се явят в ролята на спасители на държавността.

А ето и подрежданията на класите в различни общества. Очаквах, че ще си схождат, защото във всички общества има и управляваща администрация, и военни, и духовници, и търговци, и земеделци, и пастири, и учени. Обаче подреждането на класите бива различно, дори управленческият елит бива от войни, но и от духовници, от бизнесмени или пастири. Китай: Император и императорски двор Класа на чиновници, учени и образовани хора. Свързани с Конфуцианството, но то е философска и етическа доктрина, а не религия. Земеделци Занаятчии Търговци Военните са извън класацията, защото Конфуцианството е философия на реда, а войната е нарушение, неспазване на реда. Духовенството също е извън йерархията, защото е частен избор. Пастирите са презирани, защото не са уседнали, белег за нецивилизованост. Византия Императорът и неговото семейство Аристокрацията и висшите чиновници – често римски по произход, с наследствени титли и земи. Християнско духовенство. Военната аристокрация. Занаятчии и търговци Земеделци и пастири Роби – извън йерархията. Средновековна Западна Европа Духовенство (Клир) Светска аристокрация (Нотабили)- Кралят, херцози, графове, барони и рицари. Поземлено или военно съсловие с административни функции. Трето съсловие Свободни граждани: търговци, занаятчии, лекари, нотариуси. Свободни селяни: притежавали или наемали земя, но не били обвързани със земевладелец. Крепостни селяни извън официалните съсловия, но съставлявали мнозинството от населението. Роби (в редки случаи) Индия Брамини (духовенство) Кшатрии (военни и управляващи) Вайши (търговци, земевладелци, занаятчии) Шудри (работници, слуги, занаятчии) Извън системата: Далити (т.нар. „неприкосновени“) Антична Атина след Солон Най-богатите граждани – с доход над 500 медимна (мярка за зърно) годишно. Хипеи „Конници“ – с доход над 300 медимна. Зевгити Средна класа – доход над 200 медимна.Служели като тежковъоръжени пехотинци (хоплити). Тети Най-бедните граждани – под 200 медимна. Древна Персия Царят и кралското семейство Цар и цаско семейство Жреци (магове) Аристокрация и съветници Военни Търговци и занаятчии Средна класа, търговци, занаятчии Земеделци Роби Асирия: Цар Жреци Аристокрация и военни Чиновници и писари. Занаятчии и търговци. Селяни – основно земеделци. Роби Египет Фараон Висши чиновници Жреци Писари и военни Занаятчии и търговци Селяни – 80% от населението. Роби Инка Сапа Инка – върховният владетел Владетелско семейство Благородници а. висши благородници от Куско б. благородници по заслуги в. местни вождове и администратори Обикновени хора– земеделци, пастири, занаятчии Слуги и работници в служба на благородниците Преселени общности, използвани за колонизация и труд Роби Майа Владетел Благородници– управлявали, водели ритуали, притежавали земи Жреци – отговаряли за календара, астрономията и религиозните церемонии Занаятчии и търговци – често със специален статус, особено ако работели за елита Обикновени хора – земеделци, строители, работници Роби Османска империя Султан Управляващата класа: военни, администратори, съдии, учени, висши духовници. Освободени от данъци. Рая – „поданици“ Земеделци, занаятчии, търговци – мюсюлмани и немюсюлмани. Роби и слуги Арабски халифат Халиф и неговото семейство Арабски мюсюлмани (особено курайшити) Мюсюлмани неараби (маули) Димита– „защитени“ немюсюлмани християни, евреи, зороастрийци. Търговци, лекари, учители, занаятчии –без политическа власт. Роби и жени Монголска империя Потомци на Чингис хан и висши военачалници и администратори. Монголски благородници и воини Чуждестранни администратори и съюзници Местно население (покорени народи) Монголска йерархия в Китай Монголци Централноазиатски мюсюлмани и други чужденци Севернокитайци (бивша династия Дзин) Южнокитайци (бивша династия Сун)2 Занаятчии и търговци Селяни и номади Роби Съвременните САЩ Горна класа Милионери и милиардери, собственици на корпорации, инвеститори. Горна средна класа високообразовани професионалисти: лекари, адвокати, професори, мениджъри. Средна класа бели якички, учители, дребни предприемачи. Работническа класа сини якички: строители, шофьори, складови работници. Работещи бедни на нископлатени позиции (касиери, сервитьори), често без здравна осигуровка. Подкласа / Безработни Хронично безработни, бездомни, зависими от социални помощи. Британска империя 1. Монарх, кралска фамилия и аристокрация- перове – херцози, маркизи, графове, виконти, барони, членове на House of Lords (Горната камара на парламента). Баронети и рицари – по-нисши благородници, често с наследствени титли. 2. Джентри земевладелци без благородническа титла, често заемали длъжности като съдии, магистрати, офицери. 3. Средна класа а. горна средна класа – лекари, адвокати, университетски преподаватели, висши чиновници. б. средна средна класа – учители, чиновници, търговци, банкери. в. ниска средна класа – дребни предприемачи, занаятчии, собственици на магазини. 4. Работническа класа а. квалифицирани работници – ковачи, машинисти, строители. б. неквалифицирани работници – хамали, миньори, фабрични работници. 5. Слуги и бедни Домашни слуги – готвачи, камериерки, икономи – често живеели в домовете на господарите си. Бедняци и безработни зависими от благотворителност или помощ от енорията Институции за най-бедните, където трудът бил задължителен. Шумери царе (лугали) жреци чиновници занаятчии селяни роби. Картаген олигархия с търговска аристокрация силно развито робовладение. Етиопия цар благородници търговци занаятчии селяни роби Викинги ярлове (благородници) карли (свободни хора) трелове (роби). Древен Рим Патриции .Аристократи по произход, потомци на първите хора със значение. Ползвали и система на клиентелизъм, първоначално само те с политически права Еквити „Конници“ – богати, но не аристократи търговци, финансисти,чиновници. Плебеи: земеделци, занаятчии, търговци. Либертини Освободени роби. Роби в домакинството, мините, армията, администрацията. Първото впечатление е, че класата на управляващите отразява развитието и обусловеността на съществуване на самата държава. Преди да станат управляващи по род, личностите в нея са измежду тези, които я правят устойчива. Управляващите могат да произхождат от войни, от земеделци, от пастири, от философи и духовни водачи. Иде ми на ум първото изречение от приказката на Андерсен "Славеят": "В Китай, както знаете, императорът е китаец и всички около него са също китайци." Царят на животните е редно да е животно. В този смисъл управляващите са онази консервативна класа, която се съобразява и основава властта си върху особеностите на държавата. Изглежда много простичко, нали?

Бигмен като културен герой. Маршал Салинас в статия от 1963 г. "Poor Man, Rich Man, Big Man, Chief: Political Types in Melanesia" https://en.wikipedia.org/wiki/Big_man_(anthropology) представя онази местна йерархия, в която второто място е на лице, което има авторитет като „най-способен в социални, политически, икономически и церемониални дейности“. Тази роля няма длъжност, но има авторитет. Амбициозните се стремят към нея, защото носи известност иуважение. До Бигмен се допитват, носят подаръци, които в щедростта си той преразпределя. В случая става дума за социална роля в едно племе, но ако излезем от племето и видим цяла Меланезия, за региона това си е каста. Аналогично, не говорим за класа на духовенството в епархия с един свещеник. Другото условие е, че необходимо съществува някакво изобилие, което предполага излишък у някого, който се приема за негова заслуга. Бигмен не е човек, който е наследил благополучието си и съответно мястото си, той го е постигнал с разум, общуване, умения, познания и т.н. С този пример, в който второ място в йерархията заема не жрец, а опитен и успешен човек, е първи пример за това, че човешките йерархии не са природни, а се формират от отделните общества според техните условия, култура и личности.

Самият Славейков, в тон със съвременните му разбирания, смята, че първобитните общества са безкласови. Може да се приеме, че тези мечти за Златен Сатурнов век са доста утопични. Съвременната етология, описваща социалните отношения на животните и особено на приматите, разделя мъжките животни в стадото на Алфа, Бета, Гама, Омега. Това си е кастовост, която имайки предвид близостта на първобитните хора до приматите е по- вероятна, отколкото безкласовите отношения. Основното предимство на Алфа е в достъпа до храна и размножаване, което е оцеляване. Положението се постига с агресия или формиране на група, която предпочита този лидер. Останалите членове на групата демонстрират подчинение и уважение. Смятам, че още със зараждането си, човешкото общество е разслоено.

Заглавието е свързано с една значима статия на Петко Славейков- "Двете касти и власти", заради която е затворен. В нея, като аксиома е изложено, че българския народ е предвождан от две касти- духовници и чорбаджии, при това, от позициите на народа, авторът е критичен към поведението на тези касти. Разгледах и други кастови системи и видях, че основните деления са на управляващи, духовници, производители, търговия и услуги, военни. В различни времена и в зависимост от активността на лидерите тези, усровно наречени касти се подреждат различно, а някои отсъстват. В демократични условия деленето се определя от доходите и влияе повече на задълженията, отколкото на привилегиите. Но по- нататък ще развия какво научих и какво осмислих по това.

Херакъл не беше кавалер. Тезей също, изоставяйки Ариадна. Просто елинските разбирания за етика са по друг модел. Царицата е недостъпна за такива, които не са царе. Мъжете са свободни и имат взаимоотношения помежду си. Царят свиква мъжете, а мъжете са коленопреклонни пред царя. Богинята- царица на боговете е богиня на жените. Тя може да покровителства мъже, но не защото са в отношение с нея- тя е в друга класа над тях и няма потребност от пажове и верноподаници. Може и да мрази мъже, особено такива, които са от връзките на мъжа й, обаче мъж с благовония и жертви не може да я привлече. Така че свободните, независими мъже няма как да измислят кавалерството. То е рожба на зависимостта, на йерархията, в която жената на владеещият подчиени мъже, изисква да има съответстващо положение сред тях. Жените на султана, пък и надолу по йерархията, не са имали достъп до мъже и са се задоволявали да опитват интригинте си над султана и помежду си. Прочее, така е постъпвала и царствената Хера.

В настоящето най- многобройната група, нуждаеща се от смисъл и обяснение на мястото си в света са ІТ специалистите. Техните митологични герои управляват, променят света. Кой би ги поканил и те да са велики. Или да бъдат нещо някога? Ами канят ги. От мощни инструменти за унищожение, до инструменти в помощ на хората. Дано се научат да ги различават, както твърди митът за авторите на атомната бомба. На тях митове за юнаци като Херакъл и Крали Марко не им трябват. Митове за пастири и рибари/ търговци- също. Митовете за преуспели милиардери- също. Ще се чуе какви митове ще им предложат, за да си обяснят мястото и смисъла.

Исус подир Моисей Митовете за Моисей са митове на едно самоопределящо се племе на пастири. Те си имат своя най- компетентен пастир, който формира законите им и пази легендите им. Митовете на Исус са митове на едно съсловие в световна империя, в която са много племена и нрави. Християнството е изобразявано като агнец, но по- често като риба Защо Исус избира точно митове за риба, коя е групата, която ще го разбере? Това е дейност в която не отглеждаш и не се грижиш за това, което те храни. Търговецът не разорава нива, нито прави кошара за стадото. Той примамва и чака в дюкяна кой ще се хване на въдицата. "Ще ви науча да хващате души" казва той и рибарите тръгват по света. Хващат в мрежи какво- дойде, а божеството ще отдели добрият от лош улов. Прочее има и ред, в който уловът да нахрани ловуващия.

Приемам аксиоматично, че митовете са важни образци, които обясняват актуалния свят и начин за преодоляване на конкретно препятствие в него. Митовете за Херакъл представят една мощна природа, която човекът надмогва агресивно Кратък поглед към основополагащите митове у нас Митовете за революционерите Левски, Ботев, Раковски и апостолите, представят важен стил за формиране на независима нация. Митовете за кроткия, трудолюбив и плодовит живот на българина- възрожденец формират моралните устои на Третата Българска държава Митовете за Георги Димитров, Септемврийското и Деветосептемврийски въстания и партизанското движение обясняват свят на класови различия и начин на преодоляване на противоречията. Митовете за бригадирското движение и масов трудов ентусиазъм формират модел на активен труд и социалистически морал. Разказите за зверства и отхвърлянето на митовете от социализма оставят празно място, което старите митове от началото на Третата Българска държава не запълват. Новите митове са за подкупи, измами и насилие и нямат позитивна морална стойност. Кратък поглед към митовете на САЩ При създаването си като нация, в САЩ са активни митовете за герои от заселването на страната и войната за Независимост и Тражданската война. В етапа на индустриализация следват митовете за Президентът-учен, за неуморният експериментатор- изобретател, за смелите и решителни строители на небостъргачи, мостове и язовирни стени. В настоящето митовете са за онези владетели на дигитални мрежи и средства, които променят света- Джобс, Гейтс, Зукърбърг.

В първият момент под "скука" си представих петчасово каране по магистрала. Еднообразие, скука. Не можеш да мислиш за нищо сериозно и съсредоточено. После си представих, че пускам позната и приятна музика с бърз ритъм. Разнообразява ме. Припявам. Това, естествено, с нищо не ме усъвършенства, но времето минава по- приятно. После си представих музейният служител, който виси в един малко посещаван музей и ту наднича през прозореца, ту си пуска радио през слушалки, чете книга или най- безочливо дреме. Стигнах и до там, че видях шопо, който нема какво да прави сред зимните преспи. Насякъл е дърва, напалил е огино и се чуди, чуди, па отиде в кръчмата да се накърка, поприказва, попее или удари една ръченица. Никакъв мотиватор за развитие. Обаче Бертранд Ръсел пише: "Скуката като фактор в човешкото поведение по мое мнение получава много по-малко внимание, отколкото ѝ се полага. Убеден съм, че тя е една от великите двигателни сили през историческите епохи и в наше време това е в сила повече отвсякога. " После пояснява, че обратно на скуката е възбуждението. Та, скучаещият трябва да има някакво ниво на интереси, които да са предпоставка и шанс за позитивно насочено възбуждение. Скучаещият шофьор може да пусне рап или да учи чужд език от записи, а музейният пазач може да чете нещо развлекателно или да учи за магистратура. Скучаещият уличник може да стане колежанин, но по- вероятно е да се надруса или открадне и профука на хазарт някой лев. Когато някакво възбуждение води до лични открития, самоусъвършенстване или дейност, похвална пред другите, то става ясно, че не скуката, а бягството от нея е двигателната сила, което лесно се илюстрира с това, че не дремещият, а включеният двигател ни тегли напред или хвърля в канавката.

Ролята на кавалера е добавъчна за дамата. Основният носител на задоволство е съпругът или горният шеф. Това, което той не може да удовлетвори от потребностите на жената, наема се кавалерът. В замяна той получава някакви предимства и покровителство. Поведението му бива съобразено освен с потребностите/исканията на дамата, също с ограниченията поставени от съпруга/шефа, етичните норми, обществените очаквания и несъгласия, личните му интереси. Често кавалер е този, който иска да се стабилизира в горна класа. За това използва покровителството на дама, при което усъвършенства необходими умения за своя живот. Когато придобие семейство и статус, ролята на кавалер на други става рушителна за семейството. Става равностоен приятел, а част от кавалерските му постъпки се запазват като проява на вежливост, но съобразно горния коментар- кодекс, прояви, които ще дава на всички дами.

В съвремието ролята на суверен имат Груповото мнение на елита и Груповото мнение на средата. Ако тези две сили изискват някакво поведение, разумно е да се съобразяваме. Модерен корпоративен „Кодекс на кавалера“ (между етикета, хумора и човешкото достойнство) I. Универсален принцип: „Ако не можеш да го направиш за всички, не го прави за една.“ Почтеността е безпристрастна. Личната симпатия няма официална длъжност в офиса. II. Кавалерство ≠ Ухажване В офиса всеки жест се чете като потенциално целенасочен. Имай предвид: Ако отвориш вратата на една, трябва да я отваряш за всички. Ако донесеш кафе на една – трябва да поръчаш за всички, (или се дръж професионално и не носи никому). III. Специални случаи: Началничката Вратата, кафето- може – но от уважение, без интимност. Спазвай мярката: не поднасяй цветя, освен ако е официален повод за всички. Домакинята На домашно събитие: цветя, комплимент за дома, помощ при раздигане – да. Но не оставай последен и не предлагай да „помогнеш в кухнята“ на четири очи. IV. Колежката е равна Танц? Само ако е групово. Допрени- само ако след това го направиш с всички други. Кавалерски жест? Само ако е общ, видим и към други жени – иначе е покана. Разговор за външност? По-добре говори за презентацията ѝ – или не говори. V. Сигнали за опасност: „Може ли да ти помогна?“ – звучи невинно. Но колко често го казваш на Петър? „Днес изглеждаш страхотно!“ – чудесно. Но дали би го казал на Георги? VI. Какво остава за кавалера? Точност, внимание, яснота, такт. Човешко присъствие без корист. Елегантност на духа, която не зависи от пола, а от мярката. Епилог: Истинският кавалер в XXI век не е мъж, който ухажва жените красиво. Той е човек, който се отнася с достойнство към всички – без шум, без превземки, без подмолност. Звучи като зрял честен човек. Така е.

Тъй като и по време на трубадурите, а и до днес продължават споменатите диви и осъдителни днес, пък и тогава практики, някои смятат, че това е изразително аристократично, а после и буржоазно лицемерие. Да бъдеш угодлив с по- горните и безпощаден към по- долните(?)- не бих нарекъл това лицемерие. Който не се държи според ранга си и очакванията на висшестоящите определено рискува много. Кой би се държал като с равен с краля, с господаря на земите? Не е естествено. Не е естествено и да се държи ласкателно с подчинените. Така се стига до изискване за някаква вежливост и човечност към нискостоящите и достойнство според ранга пред висшестоящите. На думи е лесно, но на практика всеки ден при самодържец е рискован. (Опитвам се да си представя как кралският виночерпец пее мадригал с превъзнасяне достойнствата на кралицата. Предположението ми е, че ще последва или дружески смях на цялата компания, или бой с пръчки, или и двете. Само специални хора могат да са в ролята на кавалери и трубадури. Или аристократи с близък ранг, или артисти, които имат специалните права, дадени им от Аполон и музите) След появата на кавалерството в двора на феодалните владетели, то се разпространило и сред буржоата, било поради подражателство, било поради ползите от такова поведение. Буржоата няма достъп до кралски особи, но има по- богати и властни контрагенти, и такива, които зависят от него. Към горните спазва някакво благоприличие, а към долните се отнася според интереса си. Така поддържа практиката на "символично ухажване" при която носи подаръци на съпругата и децата на по- богатия в бизнеса и съпругата на кмета, поздравява ги с дълбок поклон при среща, а като му заговорят, се топи в захарен сироп. Съответно, това не се случва с чистачката на канцеларията му. Паралелно с това, в селата и мизерните градски свърталища, контракултурата запазва сурови нрави на жестокост и насилие. По същия начин там действат и кавалерите. Както казва Валери Петров "Какво да се прави, тогавашни нрави". Така или иначе, кавалерството се развива и достига до наши дни. То има своите особености, съответстващи на другите културни влияния. В Англия духът е протестантски и пуритански. Съпругата трябва да е скромна и добра стопанка, която същевременно е морален стожер и коректив на съпруга си. Съответно кавалерът се отнася внимателно и с интерес, че и с послушание към съветите й. Цени и охранява името й на скромна и нравствена. Френската дама по това време е по- открита за флирт и обществена активност. Кавалерите й, освен компания, участват в одумването на други приятели и приятелки, осигуряват лукс и зрелища. Руската дама е в друго амплоа, т.е. други културни изисквания. Тя е силно религиозна, благодетелна, жизнена. Кавалерът съответно се нагажда и е мистичен като Распутин или решителен като Потьомкин. Тези изображения на кавалери не са в никакъв случай статични. Те са динамични, както потребностите на "дамата". Който иска да се възползва от благосклонността й, трябва да предугажда желанията й, да ги чете в очите й. "Много ли бяха желанията й?" пита поручик Лукаш. "Около шест- отговаря Швейк- сега спи като заклана след тази езда". Така че да се говори за строг етикет е пресилено, кавалерството е висше изкуство за получаване на благосклонност.

Учудващо е, но е факт, че любовните песни и истории от времето на трубадурите до наши дни се отнасят до други, а не до своята жена. От бедния ми опит мога да кажа, че достатъчно изразителен е героят от оперетата "Прилепът", който казва за своята жена, че е "Прочетена книга". Тя е завоювана, мъжът е предал и възобновил гените си и няма защо да се държи по- различно от обичайната семейна вежливост. За мен, положителното в появата на кавалерството е, че създава етикет на отношение към жената с по- висок статус. Героини като Федра и жената на Потифар са опасни, а мъжете на власт- жестоки Библейската жена на сановника Потифар харесва Йосиф. Той с право се опасява да се отдаде на съблазните защото знае, че са смъртоносни. Приела като оскърбление и пренебрежение към достойнствата й, жената го оклеветява пред властния си мъж, че бил искал да я съблазни, за което е хвърлен в тъмница. Е, по- малкото зло. Федра също преживява любов към заварения син на съпрега си- Иполит. Иполит също допуска да я унижи като й откаже взаимност, което е причина Федра- майка на двама сина да се самоубие- може би от несподелена любов или от унижение, след като оклеветява Иполит за посегателство, дотам, че баща му- Тезей го проклиня и той умира, влачен от конете си, в юздите на които се оплита. Хубавото на митовете е това, че ползват героя за да разказват още и още. Научаваме за нравите тогава. Тезей е баща на Иполит от една амазонка, с която също е имал малко романтични отношения- в битката с амазонките ли я пленил, или му била дарена като плячка от Херакъл, или я отвлякъл с измама да се качи на кораба му. Сблазнява и Ариадна, която му дава нишката с която да излезе от Лабиринта, но я изоставя, защото научил, че е обречена на Дионис. Ами така се прави- ако шефът ти хареса жена ти, какво има да избираш- бягаш,защото ще те убие. (Тука ще вмъкна две библейски истории, едната за дядо Аврам и баба Сара, в която Сара била харесана от владетеля, но за да спаси главата на мъжа си, казала, че й е брат. После и един друг съпруг на хубава жена си изпаща заради нея- пращат го на смъртоносна битка за да може Давид да му отнеме Вирсавия.) Та, след като Тезей изоставя Ариадна на по- силния, при него търси закрила Медея. А закрила означава да му се подвре, но не му ражда деца. Следва женитба със сестрата на Ариадна- споменатата Федра. После Тезей на стари години участва в отвличане на десетина годишната Хубава Елена, която печели след теглене на жребий с другите разбойници. Е, не могъл да я има като жена поради нейната възраст. После участва в още един опит за отвличане и то от Подземното царство. Пъстра палитра на начини за придобиване на жена. Измама, насилие и никакво кавалерство.

От опит, тази група не се посещава и дава възможност да се излагат по- целенасочено философски търсения. Както и във форумната дискусия със същото заглавие, ще отбележа накратко , че кавалерството (от френски chevalerie – рицарство) произлиза от Средновековна Европа, където е било част от рицарския идеал – съвкупност от морални и социални норми, на които се е очаквало да отговаря един рицар. Етичен кодекс на рицаря. С течение на времето кавалерството започва да се свързва по-специално с отношението на мъжете към жените. Създава се идеалът за "дворцова любов" (amour courtois) – възвишена, често платонична любов, в която мъжът служи на дамата си с преданост и уважение. В този контекст кавалерството означава: внимателност, галантност, такт; отстъпчивост, като отваряне на врати, подаване на ръка, помощ в ежедневни дейности; уважение към женското достойнство и емоционалност. Кавалерството предполага: самоограничаване от страна на мъжа в името на жената; усърдие в грижата, без очакване на възнаграждение; уважение към личността, а не използване на силата, превъзходството или социалното положение. Днес понятието кавалерство има както привърженици, така и критики: Привържениците го виждат като израз на уважение, възпитание и добродетел, а критиците, особено от феминистки позиции, твърдят, че някои форми на кавалерство могат да укрепват стереотипи и патриархални нагласи, представяйки жената като слаба и зависима. Смята се, че чрез кавалерство грубият мъж- воин се усъвършенства за взаимодействие извън бойното поле. Малко са примерите в които грубата и хлевоуста свадлива жена се усъвършенства чрез нещо като кавалерство. Може би "Укротяване на опърничавата".