Предпочетох старинната дума "Тълмач" за заглавие на темата, защото в нея са изявени части от онези човешки дейности, които смятам да разгледам- тълкувател и преводач.

В основата на размишленията ми е онази модна тема- херменевтиката, която има за свой митичен патрон Хермес- онзи "драгоманин", който пърха с крилати сандали и шапка, за да разнася вести от чужди страни и води по непознати пътеки.

Всеки, който чрез думи или текст споделя нещо за света, за обектите, за отношенията и промените в него, е своеобразен тълкувател – преводач на видяното, чутото и почувстваното на езика на комуникацията. Именно затова херменевтиката е пряко свързана с философстването като дейност: тя е разчитането и споделянето на знания от книгата на живота – занимание на пророци, учени и артисти.

Идеята на Гутенберг за демократизация на тълкуването никога не се е сбъднала напълно. Хората продължават да делегират разясняването на другиго- свещеници, експерти, водачи. Това не е парадокс, а човешка потребност: дори с интернет и GPS, ние купуваме екскурзии с гид. Данте, най-великият тълкувател на своето време, не тръгва сам – той избира Вергилий за свой „драгоманин- тълмач”.

Всъщност цялата култура е верига от херменевтични посредничества. От езика на мама, който ни въвежда в "книгата на живота", до журналистите, които анотират политиката и философите и религиозните водачи, които създават и сриват системи, всички са свързани с тълкуването. Без тях оставаме без ориентир. И в ежедневието – бащата, обясняващ света на детето, или съпругът, интерпретиращ събитие у дома – всеки от нас неизбежно става тълкувател.

Въпросът не е дали да тълкуваме на другите и дали това е според научната херменевтика, а доколко осъзнаваме тази своя задължителна роля .

Както стана дума, тълмачът ни разтълкува това, което не ни е ясно. Може ли да разтълкува тракийския надпис на пръстена от Езерово? Защо не може?

Мнението ми е, че първоначално преводачът трябва да знае (да е положил усилия да научи) езика на слушателя, съпровождания и езика от който превежда. Никой не знае и не е чул езика на траките. Може ли да се превежда от неизвестен език?

И макар надписът от Езерово да е текст- нещо изразено езиково и предадено писмено, той е непреводим, не може никому да предаде информация. При положение, когато не знаем нито езика, нито писмеността, интерпретацията става своеволен акт или по- скоро фантасмагория, при която всяко, именно всяко, съждение е равностойно и неопределено- за него не може да се каже дали е истина или лъжа. Накратко, равностойни са и списък за пазаруване, и заповед за обезглавяване.

От тук следва, че интерпретаторите, тълкувателите, които не познават езика на текста и техниката на писмеността му, са шарлатани, което е сходно с поговорката „Traduttore, traditore“, която е в превод от италиански "Преводачи, предатели". Сигурно е верен и шпионския привкус на поговорката, при който преводачът ще разкаже на кого е говорил точно където не трябва, но основният смисъл е, че преводачът неминуемо изкривява текста, предателства към него при предаването му.

Без да задълбочавам, ще приключа с тъжен вопъл, именно към нелепите преводачи на текста от Езерово: Ролистене, Ролистене...

Да бъде тълкуван света, битието, е акт на познание и комуникация, дори когато няма език. Невероятно, но факт!

Завръзката във филма "Боговете сигурно са полудели" е появата в племето на бушмените на бутилка от кока- кола. На своя чмокащ език те нямат дума за интерпретирането й, нямат и понятие за инструкция за употреба, обаче започват своята практична интерпретаторска дейност. Използват я за музикален инструмент- подухват в нея или почукват по нея; удряйки с нея размекват кожи и кори; с дъното й отпечатват еднообразни кръгове; ползват я за валяк при изцеждане; масажират с нея според медицинските си представи; децата играят- въртят я, подхвърлят я; имат я за инструмент за заточване на стрели и за трошене на ядки, а най- важното и предизвикващо раздори е символът й за притежание на нещо особено, уникално, правещо държащия я също особен, почти носител на свещена почит. От изреждането става ясно, че че тази, пък и всяка новост бива експериментирана от възможните страни и приложения. Поне в началото тя става почти универсална вещ, докато намери конкретното си място.

По- нататък следват приключенията на бушмена Кси или Кико, който отива на края на света да изхвърли тази бутилка, която създава раздори и завист. Неговата мисия е да върне мира. Статуквото.

Цялата тази история е за чудото на откривания нов свят, който следва да бъде усвоен и осмислен, както от Кси/Кико, така и от "цивилизованите". Героите опознават непознатото потапяйки се в него, живеейки го, практикувайки го. Същевременно те експериментират поведения, които да съответстват, да не противоречат, на средата и търсят най- адекватното измежду опитаните. Често това опознаване на битието и неговото интерпретиране остава дори неословесено, но практически усвоено. Така историята за необичайното, което влиза в живота и се налага да бъде разтълкувано и към него да бъде взето отношение- да бъде прието или отхвърлено е изредена с много смях и трогателни моменти, както е и с експериментирането в живота.

И ето друг превод: картината, която изобразих с думи, може да бъде разтълкувана, интерпретирана с други думи, от парадигмата на научната херменевтика, които звучат по съвсем друг начин:
1. Херменевтичен кръг (частично и цялостно разбиране)

Бушмените и цивилизованите герои интерпретират непознатия артефакт (бутилката), като се движат между частичния си сетивен опит (звук, форма, тежест) и цялостния си житейски свят (Lebenswelt). Разбирането не е линейно, а с обратна връзка– всяко ново практическо действие коригира представата за цялото.

2. Пред-разбиране (Vorverständnis) и хоризонт на очакванията

Племето няма езикова дума за бутилката, но притежава пред-разбиране, основано на налични утилитарни модели (инструмент, украса, съд). Тяхното интерпретиране започва от този наличен хоризонт – те я "вписват" в познатите си схеми на действие, дори като символ на статут.

3. Фузионен хоризонт (Horizontverschmelzung) – по Гадамер

Срещата между бутилката и племето, както и между Кси/Кико и "цивилизования" свят, създава нов общ хоризонт на смисъл. И двете страни преобразяват своето разбиране, без да заличават различията – опознаването става чрез практическо потапяне, а не чрез теоретичен езиков превод.

4. Практическа херменевтика и невербален смисъл

Тълкуването не е само езиков акт – то е телесно, ритуално и инструментално. Усвояването на битието става чрез праксис (почукване, духане, изцеждане), което съответства на идеята на Рикьор за "символите, които ни карат да мислим", но тук те дори не са словесни – смисълът се конституира в действие.

5. Херменевтика на съмнението и на доверието (Рикьор, Маркс, Ницше, Фройд)

Бутилката предизвиква раздори и завист – тя разкрива скрити социални механизми (притежание, сакралност, власт). Това изисква "подозрително" тълкуване на човешките намерения. Същевременно, опитите за осмисляне изискват доверие във възможността за споделяне на нов опит.

6. Дистанциране и присвояване (Aneignung) – по Рикьор

Историята завършва с опита на Кси/Кико да "изхвърли" бутилката – акт на дистанциране от чуждото, което нарушава общността. Но и преди това, и след това, той присвоява смисъла чрез живо преживяване, а не чрез абстрактна рефлексия.

7. Откритост към битието и игрова структура на разбирането

Целият процес е представен като експеримент, смях и трогателни моменти – херменевтичната игра (в смисъла на Гадамер) между субект и обект, между познато и непознато, при която смисълът се ражда в самото взаимоотношение, а не е предварително даден.

8. Езикова и безезикова интерпретация

Липсата на дума за бутилката не спира интерпретацията – напротив, тя подчертава, че разбирането е по-дълбоко от езика. Това кореспондира с херменевтичния принцип, че битието, което може да бъде разбрано, е език (Гадамер), но също така и че езикът не е единственият носител на смисъл – тук той се проявява в материален обект, жестове и социални ритуали.

 

Тълкувателят като дешифровчик.

Трудът да разтълкуваш чуждо съобщение, да откриеш казаното и мисленото зад него е като да изучаваш зашифровано съобщение. Знаеш езика, но не знаеш азбуката и правописа, за да намериш смисъла… който може и да отсъства.

Заместването на буквите от родния език с други символи е някак си лесно, то е като да ползваш друга азбука, но правилата и културата на писане да са ти известни. Да знаеш, че накрая винаги завършва с „Вечно твой”, например.

Т.нар. омофоничен шифър изисква една и съща буква да е с няколко различни символа. При тълкователите също, едно и също понятие може да е представено с различни думи и фрази.

Може направо да има и нов език. За да обсъдят сделка пред чорбаджията или минаваща хубава жена или поне жена с хубави части, българските дюлгери са имали свой език, съдържащ номенклатура от ключови понятия.

Тълкувателят се стреми да надникне в различните нива на смисъла. Не става дума за код, а за йерархия от значения. Това е най- ясно видимо чрез тълкуване на метафорите, в които има един видим, лесен образ, примерно за лисица и грозде, и един друг- за това, защо шефът променя политиката например.

Присъствие на „нулеви знаци” и „баластра”. Това поне се чува и вижда навсякъде. Всеки ораторстващ, преднамерено или поради немощ, прави едни паузи на смисъл, когато „разтяга локуми”. Важното остава съвсем друго.

И все пак, работата на дешифровчика е по- благодарна. Веднъж разбил кода, може да си вдигне краката на бюрото и да запали пура. Но който тълкува текст, никога не знае дали тълкуването е вярно. Има едни битки за смисъл, когато мъжете си мерят тълкуванията и това прави самото тълкуване страничен продукт на големия Аз.

В края на краищата, точността не е канон! Може да се пренебрегне сложността и да се импровизира. Все пак Хермес е прародител на херменевтиката и на лъжата.

ТЪЛМАЧЪТ КАТО МУЗИКАНТ

В музиката, на пръв поглед, нещата изглеждат по- ясни: има нотен текст, ,кодът за който се учи още в началното училище и всеки нотен запис може да бъде четен от всекиго. Тълкувателят се проявява в обичайната си критична фигура "Какво иска да каже авторът". Примерно "Авторът е искал да покаже героизмът на народа" или "Авторът исак да покаже хаосът на революцията", или "Авторът е искал да покаже свирепостта на злото". Авторът често примигва и кима, защото той е искал просто да засили звука и го направи по- въздействащ с включване н чинели.

Музиката не може да предава еднозначно информация, понятия, качества, връзки. Като изкуство, тя може да създаде звуково подобие на нещо, но подобие, което бива възприемано от всекиго субективно.

Музиката е просто среда, която може да подскаже и усили това, което е в човека. Среда, в която да се раздвижиш, да се отпуснеш, да избягаш от мисли и грижи, да потъжиш, да се порадваш, да се възторгнеш, да се мобилизираш, да се стреснеш.

Благодарение на лекториите, които казват нещо за епохата, състоянието на автора, неговите концепции, се създава колективно "разбиране" за произведението, но то е толкова достоверно, колкото тълкуването на Библията от свещеник и на сънищата от психоаналитик. Сиреч, казва "Ти не разбираш, какво е, аз ще ти кажа. Остави пет евро."

С уважение и извинение пред четящите темата, ще завърша с драстичен, рязък финал.

Търсете място на тълмачи, уважаеми съфорумци. Тълкувайте като Фройд, какво другият мисли, ама не разбира. Тълкувайте като Еразъм какво другите четат в Евангелието, ама не разбират. Тълкувайте като свещеник, чиновник и експерт. Тълкувайте като доцент учебниците цял живот на осигурена катедра. Тълкувайте стихове, музика, изкуство и наука, политика и интимния живот. Това е най- доходното и не- рисково занятие. Лошият тълмач бива изоставен, но никога убиван.

До нови срещи в следващата тема ... и последно: Пишейки за тълмача, отвратих се от него.