На тема "Политически религии" са разсъждавали неколцина учени

1. Ерик Фьогелин (Eric Voegelin)

   • В есето The Political Religions (1938) („Die politischen Religionen“) Фьогелин използва термина „politische Religionen“, за да анализира нацизма и болшевизма като типови религии, но политически, т.е. религии насочени към историята, към времевото, към общото, с лидер, с визия за спасение тук и сега. Уикипедия+3referenceworks.brill.com+3Cambridge University Press & Assessment+3

   • Той твърди, че масовите движения, които предлагат утопия, обещание за окончателна промяна на света, структура на вярващи, култ към водач и др., имат черти на религия дори когато формално са атеистични. Cambridge University Press & Assessment+2Taylor & Francis Online+2

2. Емилио Жентиле (Emilio Gentile)

   • Италиански историк, който изучава фашизма и тоталитарните режими. Той използва понятието нацизъм и фашизъм като „политически религии“ — там където политиката се вгражда с религиозни символи, ритуали, мистични обещания и лидер, подобен на свещен образ. Taylor & Francis Online+1

3. Клаус-Георг Риигел (Klaus-Georg Riegel)

   • Изследва „Марксизъм-ленинизъм като политическа религия“ в академични публикации, описвайки как комунистическите идеи функционират като религиозни обещания за спасение, с ритуали, вярвания, догми. Taylor & Francis Online

4. A. James Gregor

   • В книгата Totalitarianism and Political Religion. An Intellectual History разглежда как идеологиите на XX век (включително комунизма) функционират като форми на политическа религия — с текстове, лидер, посвещение, идеал за спасение чрез политическата трансформация. Stanford University Press

5. Михаил Риклин (Michail Ryklin)

   • Книгата Communism as Religion / Kommunismus als Religion разглежда болшевизма и революцията като нещо повече от политическа доктрина — като система с ритуали, символични фигури, пропагандни обреди, почти сакрализиране на водача. Suhrkamp Verlag

За мен основната прилика на религията и идеологията на комунизма е вярата в нещо свръхестествено, а именно в окончателно идеалното и справедливо общество. Приемането, че обществото може да се усъвършенства и това зависи от хората е път към социалдемокрация. Обаче в страни, в които дори елитите чувстват, че са експлоатирани от други страни и елити, идеята за революционно премахване на експлоататорите има бъдеще.