преди 15 часа, petie1 написа:

Ми аз й ги пускам тия токови удари нелким се освести че спирането на нета не помага....

А тук сме си ама и марсиамската медицина се видяя в чудо с нея......

Чак сега разбрах, че си от Марс.( то дето дебианци, там и марсианци  )

Критическата чука на вратата... 😥

преди 2 часа, Емил Костов написа:

Чак сега разбрах, че си от Марс.( то дето дебианци, там и марсианци  )

Че аз откога повтарям че съм марсианец а земния представител в галактическата федерация чак  сега разбрал хихи

преди 10 часа, Anneliese написа:

Колко хубаво би било, ако хората можеха да сбъдват мечтите си..............

Ами ето аз си изпълних мечтата та пак удряш греда поне едната де  и те уверявам че не винаги е добра идея ама това е друга история

преди 10 часа, Anneliese написа:

Е, само здравето ми не е добре и никой не ме ще..............

Архивите друго помнят ама както казах доброволно си станала жителка на Безуене та само на себе си се сърди.......

И както винаги си натворила як шарж хихи

Тези така наречени шокове, които получавате, наподобяващи електрически импулси, могат да бъдат породени от ред състояния. 

На прима виста - тригеминална невралгия, епилепсия...

 

Обаче така наречените шокове в мозъка често са страничен ефект на едни специфични лекарства, особено ако се приемат за някакъв период от време и след това се прекратят. 

 

И да, аз ви разбирам, тези шокови удари в главата са ужасни.

 

Опишете подробно медицинската си история, както и какви лекарства вземате, както и дали скоро сте спирали лекарства или започвали нови такива.

 

Предвид конфиденциалността на темата, може да ми отговорите и на лично съобщение. 

Взимах едно за тригеминална невралгия зимата, имах една страшна криза. Но ги спрях, щом ми мина, беше през януари някъде, забравих беше, просто не искам да си спомням кошмара.

Имам доста здравословни проблеми, които съфорумците ми смятат за измислени, защото не вярват, че може да има човек с толкова много заболявания и да е жив.

По рождение имам вродена миопатия, която вече се проявява - вече не мога сама да изкачвам стълби, да вдигам краката изобщо (освен на ниско ниво), краката ми са нестабилни по стълби и ако някой не ме държи, може да изгубя равновесие и да падна и да се пребия.

От петгодишна съм с увреден слух, а преди 2 - 3 години някъде го изгубих напълно, защото взимах много болкоуспокояващи заради болезнена менструация в продължение на 2 - 3 години накъде. Преди това не беше зле.

През 2005 и 2006 година преживях две операции от сплетени черва.

По - късно, през 2012 или 2013 имах бъбречна криза и бях в болницата.

Миналото лято цял месец не ми спря менструацията, а мама не ми обърна веднага внимание, защото беше заета с нещата покрай последния и клас (беше начална учителка) и пенсионирането. После получих хранително натравяне, имах синкоп и два гърча. Като оправихме това, после спряхме менструацията. Известно време бях добре, но започнах много да се потя, да ми става жега, сега пак цял месец ми тече много.

По принцип имам анемия понякога, не винаги.

Вече нямам зъби и не мога да ям всичко, месо мога да ям само пасирано, но не знам колко точно обем пасирано месо ми трябва. Аз съм 1,57 см и 50 кг.  Допреди 10 години бях 35, винаги съм била слаба, но от стрес и нерви започнах да се тъпча.

Даже не знаехме за туй чудо тригеминалната невралгия. Имах една такава кратка криза през 2003 година, когато бях на екскурзия със съучениците ми и се прибирахме. После една по - продължителна през зимата на 2005 - 2006 година. Тогава мислехме, че е от зъбите, вземах болкоуспокояващи, а и ми откриха ушна инфекция. През ден ходехме до Монтана за лечение на ушната инфекция.

Тази зима за пръв път ходихме на невролог, защото мама от интернет разбра, че това не са зъбите, а нервите. Бяха ми изписани две лекарства, на едното забравих името, пих го и ми помогна, но другото го отказах, неуронтин, защото води до психопатия и мисли за самоубийство. Аз не, че съм такава, но понякога имам ярки сънища как насън правя нещо. Толкова са истински, че като се будя, се чудя дали не съм сомнамбул и дали не съм го направила. По принцип не сънувам твърде реалистично. Но има моменти, когато сънувам реалистично - стаите вкъщи, подробностите по дрехите, различни вещи......... В случая веднъж бях сънувала, че се тровя с препарат за баня, друг път - че съм на терасата и ще скоча. Толкова реалистично беше, чак усещах как вятърът вее косите ми. Такива реалистични сънища имам от 2 - 3 години някъде, преди това нямах такива проблеми.

Като малка веднъж съм получавала гърч, но беше отдавна и после спря.

Наскоро имах и пикочна инфекция.

За кръвоспирането пих витамин С, но отказах да пия "Дицинон" 500мг на капсули, заради страх да не получа анафилактичен шок. Към нищо не съм алергична, но просто съм гледала по телевизията и знам колко е страшен анафилактичният шок. Двата гърча от миналото лято още са ми пред очите.

Имах и един припадък през 2008, не знам от какво беше провокиран. Стана, като бях на концерт, който беше на открито и нямаше места за сядане. Стана ми студено и просто припаднах, добре, че бях с мама.

Плашлива съм и то много, особено след като едва не си отидох заради лекарска грешка през 2006 година. Също така, откакто почина една певица, разбрах колко лесно човек може да си отиде, особено ако лекарите не са взели всички мерки да не се случи нещо лошо. Оттогава се страхувам много от тромби. А тази зима един след друг си отидоха вуйчото на мама (възрастен и болен) и моя вуйчо (спукан кръвоносен съд). Затова така се притеснявам за всичко, свързано с главата, а след двете операции - и за червата.

Забраниха ми кока - колата заради проблем с червата, но нямам друга любима безалкохолна напитка, не ги харесвам другите и никога не съм ги пила.

Не пуша, не пия алкохол и не ползвам наркотици. Не спортувам, просто мразя спорта от малка. Рядко излизам навън на разходка с мама, просто тя е възрастна и болна, а аз съм глуха и зле с краката и сама не смея да излизам навън.Но и вече не мога да ходя много надалече, лесно се уморявам.

След един компютърен тормоз, който ми подейства доста емоционално, имам проблем със съня и трудно спя. А сега, покрай анемията ме е страх да спя, да не би да не се събудя повече.

Извинявам се, че е дълго, това са ми здравословните проблеми.

 

@drtsankostefanov , бихте ли погледнали отговора ми?

преди 33 минути, Anneliese написа:

@drtsankostefanov , бихте ли погледнали отговора ми?

Ехааа,това което си написала по горе…  още ли има?! 

преди 13 минути, Тетя написа:

Ехааа,това което си написала по горе…  още ли има?! 

Не, това е!

Всичко тук говори за една наистина комплексна клинична картина. Вродената миопатия, за жалост, е инвалидизиращо състояние, води до много проблеми с мобилността на пациентите. При добре създадена здравна система, която да комуникира в пряк контакт със социална система, няма да имате проблеми. Уви... да.

Не разбрах само на колко години сте.

Що се отнася до лекарството за тригеминална невралгия, много лекари изписват при хронична болка антидепресанти. Рязкото спиране на антидепресанти води до такива странични симптоми, като електрошок в главата, който много често се случва, докато човек спи. Виждал съм не един или два пациента, бидейки спешен лекар, пристигат на пожар, защото болката и шоковият удар ги стресират. Хубаво е да помните какви лекарства приемате или сте приемали, както и да си пазите добре медицинската история, за да не гадаем в такива ситуации.

Определено имате нужда от комплексни грижи, които трябва да бъдат предоставени от вашия личен лекар. Трябва ви изследване на мобилността, трябва ви допълнително помощ.

Иначе чисто в аспект на миналите ви заболявания... и по-страшни неща съм виждал, затова моят съвет е да намерите начин за движение. Било то с инвалиден стол, било то с патерици, бастуни и всичките способи на медицината за улесняване при походка. 

Ако мога да бъда полезен с нещо, пишете.

Сърдечни поздрави!

На 39 години съм и все още мога да ходя.

на 3.05.2023 г. в 16:23, Anneliese написа:

Добре, какви съвети давате?

Малко извън майтапа. Ако е продължително, по-скоро се консултирай със специалист невролог. Но е и напълно вероятно да става въпрос за преумора, стрес или неприемане на достатъчно хранителни вещества.