Не се сещам така, от пръв поглед, за някое природо-научно откритие, направено със средствата на религиозния мироглед. Може би научното е нещо несвързано с религиозното. Ето, има учени от различни религии, които стават откриватели, но това в никакъв случай не е заради средствата на религиозното учение, което изповядват. Специално за юдео- християнството- учените се хранят, сиреч получават заплати, от плодовете на дървото на познанието, което е първи грях. Освен това те никак не са нищи духом според първото евангелско блаженство. Прокълнати от всякъде.

В природните науки, религията не присъства. Впрочем присъства, като червеното знаменце при сапьорите- да означи къде има нещо съмнително- Йети, Наска, чудни изцеления. В темата "Методи на философстване" отбелязах, че религиозната философия е първопроходец в обясненията за света- всеки процес, явление, свързва с божествената, свръхестествена воля.

При описанието на явленията и нещата в религията, освен обикновените описания на места и случки, има и едни мигновени летателни придвижвания, човеци с неподозирани сили, мигновени физически превръщения на живи и мъртви, всемогъщество на земни и небесни твари. Фантазни процеси и предмети. Прочее, фантазията като познавателен процес е онази способност за генериране на възможни отговори, от която разсъдъкът ще отсее реалното от приказното. Книгите на З. Кошидовски за библейските и евангелски сказания са хубав пример за такова отсяване. За съжаление, откриват се изключително примери на приказното, поне що се отнася до природните явления. Няма прости обяснения за мусоните, земетресенията, слънчевото движение, та дори и горящата къпина. Всичко е божествено.

Във философстването по морални и философски проблеми, за религията, поне за сега, има запазено място. Наистина, божествената воля присъства навсякъде, но така е, неизвестното трябва да се маркира с флагче. Безжалостният Ахил предава тялото на Хектор на баща му, защото Зевс му заповядал. Моисей пише Декалога вестен му от Йехова. Мохамед ни предва Корана, който му е низпослан от Алах, Гаутама буда е самият божество, той ни поучава. Победите на Чингисхан са несъмнено по волята на Тангра, Буда, Мохамед или и тримата заедно.

Основното флагче на божественото е свързано с това, как някои могат да дават такива хубави напътствия за поведение? Притчите на създателите на религии не може да бъдат друго, освен боговдъхновени. Това е наистина чудо. Защо само специални хора го правят? И защо им идват на ум точно тези поучения? Науката няма отговор и заради това религиите си запазват териториите. Не, че ще обяснят Защо, но ще поставят надписа "Божия работа" и на хората всичко ще им стане ясно. Душата им ще се отпусне, защото поне таткото- творец знае защо.

На кои явления религията слага флагче "свръхестествено"?

• На изумяващото. Няма начин. Това са неща от които умът ти се губи.
• На страшното. Пак няма начин. Това са нещата, които ни карат да ги заобикаляме.
• На непознатото. Това е двуяко. Може да не е страшно, ама ако е? Я по- добре да има флагче.
• На препоръчителното. Види се това са задължителните знаци, докато предишните бяха забранителни и предупредителни. 

Трябва да отдадем дължимото уважение на умните хора, които откриват важни неща и поставят там знаци. Религиозни дейци поставят забрани и задължения, които са продиктувани от хуманни чувства. Те не могат да обяснят естествения произход на тези неща, но ги откриват и дори опитват да ги решат. В този смисъл те, а и религията допринасят съществено за познанието.

Бих добавил и нещо, което е на Бергсон. Религията предлага оптимистичен вариант срещу депресиращия и страшен въпрос за смъртта. Утешава с оня свят при християни и мохамедани, дава съвети за прекратяване на преражданията при будисти. Това е все някакъв опит за реакция, независимо от липсата на опит/познание за самия проблем и е все някакъв подход в познанието.

Разработеният от фантазията вариант за действие при непознато, но вредящо явление е фактически научен експеримент. Наистина, каквото и действие да предприемем, то може да бъде превърнато в поучително. Стига да оценим върши ли или не върши работа, какви са неговите предимства и недостатъци. А това си е чист научен метод на познание чрез проба и грешка. А изтъкнатите религиозни дейци имат много добри попадения за поведение с по- малко грешки. 

Доколкото религиозното мислене, дори в монотеистичните религии, е дуалистично и има антипод на божеството, неговата познавателна роля е също интересна.

В българския фолклор дяволът подбужда за промяна на устойчивия божи ред. Прави мелници и подобрения в тях, къса си железните цървули за да угажда на разни Фаустовци, докато им вземе душите. Малко е глуповат и ненадежден, но неуморим и пъргав. Милтън го свързва с "първото човешко непокорство", т.е. отново с нарушаването на реда. 

Така всяка промяна на статуквото, революция в мисленето или опит за нещо ново е дяволска работа. Страстите и изкушенията да опиташ нещо различно е дяволска работа, защото след нея следват неудобствата на преструктурирането на живота и преодоляване на когнитивния дисонанс в умопостроенията. При това новото не е по презумпция по- добро. То е нещо различно, което едва впоследствие ще бъде оценено.

Все пак, основното в религията не е познанието, а чувството. Когато се появи нещо изненадващо, изумямащо и страшно, една възможност е да бъде изучено и преодоляно, а друга е да се преборим със страха- т.е. да наблегнем на чувствата. Има много начини.

• Можем да си направим амулет
• да ни баят
• да направим магия
• да се помолим на божество
• да се помолим на покойни родители
• да се обнадеждим чрез бъдещия рай
• да извършим някакъв ритуал, за който казват, че помага.
• и т.н. и т.н

Т.е. става дума за разни психологически техники не на познание, а на преустройство на чувството. Просто религията не работи в насоката на науката... само дето маркира проблемите, решавайки ги по своему.

Емоционално- религиозно vs интелектуално- научно.

Не извеждам това противопоставяне като важна разлика. Не отстъпвам от тезата, че религиозното се основава на обяснението на явленията и нещата именно чрез свръхестественото. Обясненията могат да бъдат чрез логика, притчи, доверие в учители и наставници, да са силно емоционало оцветени, но щом не включват свръхестествено, не са религиозни. 

Това, че религиозно вярващите имат склонност да надвиват страховете от неизвестното чрез емоционално обагрени техники не е причина да твърдим обратното- че всеки емоционален е склонен към религиозност.

А доколкото емоциите са оценки на нещата: страшни, интересни, приятни и т.н., те са познавателен реален подход, а изследването им е наука. Да се опознаят техниките, с които религиозни хора преодоляват страха си е вече наука, стига да не решим, че това е божия или на непознаваеми извънземни работа.  

Познание чрез религията и познание чрез изкуството
Сходството между религията и най- вече словесното изкуство е в тяхната изобразителна сила. Те изобразяват света, какъвто го виждат. Стенографът на епохата- Балзак подробно говори за шконтиране, просрочени и протестирани полици. Той не анализира или обобщава икономическата ситуация във Франция, а просто я описва. Старите утопии и съвременните антиутопии показват едни измислени светове, без да доказват или сочат статистически източници за това. Нашата представа за ада е от Данте и от стенописите на църквите. Представата за рая е по- скучна, като място злачно и покойно. 

За съжаление религията се обвързва с едни догматични текстове и се откъсва от съвремието. Идеята, че тези текстове са вечни е до някъде правдива, има поучителни притчи, както има и поучителни фолклорни приказки и текстове от древността. Обаче религията коментира съвременни събития през гледната точка на едно отдавна отминало време и скромно казано, не е в час. Просто консервативната религия не може да си позволи нови изображения, обаче художественото слово може и това е далеч по- добро. Балзак може да бъде четен като библия, Толстой също, дори "Вечери в Антимовския хан", защото те изобразяват съвремието на авторите. 

Когато чета Стария завет добивам познание за живота на чергарите евреи, техните грижи, мечти, познания. Когато чета Евангелието, научавам за обществото на евреите в Римската империя, отново за техните страдания и мечти. А това е добро, защото много от явленията са универсални, отнасят се и за други общества. Възможно е да има и научни трудове за това време от негови съвременници , но те не са така популярни. Все пак религиозното мислене е владяло умовете хилядолетия.

Впечатлен съм от един цитат у Борхес "Отстояване на лъжливия Василид" В: "Обсъждане" 1932, който се отнася за времето сто години подир Христос и гласи "Богословието тогава е било народна страст". Това ме препраща към поп-фолк историята, която днес е "народна страст", а и към поп-философията, от която се смятам изкушен.

По отношение на темата, по- нататък в споменатото есе се представя една космогония на Василид, която е умозрителен и фантазен продукт. Василид няма нужда от доказателства и предпоставки. Той може да обяснява религиозна космогония основана само върху богатството на неговото въображение. Няма да се спирам на структурата и обитателите на неговите небеса, но това, че тя не е приета от християните е само защото не е имал Дантевите способности и безброй почитатели. Това е една "пазарна икономика" на интелектуалния продукт. Добро е това, което се купува. Който надделее в конкуренцията за души, той продава своя мисловен продукт. Дали е истинен няма никакво значение. 

Друг, страничен цитат, от Ириней Лионски, по- успешен фантазьор, критик на гностиците, който ми е направил впечатление е, "Познай всички, теб никой да не те познава". У него пак има небеса със съответни обитатели и пароли с които се преминава, но той е по- авторитетен епископ и съответно става светец и църковен отец. Интересното за мен е, че той насочва към тайнственост, познанията да са пазени в безмълвие. Това е била добра стратегия, да не се представят глупостите и фантазиите на всенародно обсъждане, а да са достъпни само за тези, които идват с благочестива вяра в църквата. Не "интелектуалната стока" да стигне до всеки потенциален клиент, а да бъде използвана съществуващата клиентска мрежа и в нея да се пласира продукта.

А че времето показва, че не съществуват нито небесата на единия, нито на другия, това не е пречка "откритията" да се пласират в съществуващата мрежа и до днес. 

Ентусиазмът на неофитите, новопокръстените, напоследък се вкопчи в това, че науката не може да обясни света. В някакъв смисъл това е вярно. Чисто научно, ако всички явления в света са Х на брой, то обяснението на само едно от тях ще добави Х+1 (нещата + 1 обяснение) и ще трябват нови обяснения на нещата и обясненията. Но подобно на събеседницата на кака Сийка от "Не съм от тях" на Чудомир, някои новопокръстени критикувайки научните търсения не засягат темата за това, дали религиозното обяснение е изобщо вярно и възможно. Тълкуват текстове от Библията за да ги приближат до фактите. Изобличават грешки в науката за да я компрометират цялата. На ниво форумни кресльовци им се получава. 

Всъщност религиозното обяснение на света е простичко препращане на непознатото измежду естественото към свръхестественото. Общо взето, всичко непознато е защото Бог така иска. Винаги стигаме до любимия ми афоризъм "Ако нещо не ти е ясно, тури му бог и веднага ти става ясно".

Но дори да се опита един учен да обясни някое явление, той среща стена от неразбиране. Тази стена е изградена както от неспособността за разбиране (ако можеха да проумеят, нямаше да слагат бог), така и от ужас да не би да се разглоби скелето на личната увереност. А в наше време увереността е много необходима. Самочувствието прави човек смел и нещата му се получават по- добре отколкото на неуверения. Така че религиозните имат свой сериозен мотив да не отстъпват от опората си. Ама не била истинска?!- Кой ти гледа? Важно е самочувствието, а не познанието на света.

Мои размисли в една друга тема.

Според мен религиите са голям напредък в обяснението на света. Въпреки че погрешно въвеждат някаква свръхестествена, необяснима сила, но чрез нея светът става по- разбираем за човека. При съвременното равнище на познание, за мнозина изчезването на религиите се равнява на поправяне на една грешка в обяснението на света, но има хора, които нямат способност и желание за обяснение посредством трудностите на науката и ще останат привърженици на свръхестественото. Те ще си създадат своя религия, но по- вероятно ще си приспособят някоя от съществуващите или ще търсят една всеобща религия. Религиозно нуждаещите се няма да търпят религио- празно място. Религиозната потребност от обяснение на човека не може да чака. Щом се появи проблем, той изисква обяснение. Това обяснение може да е основано на познаване на света; на продължително научно изследване за опознаване на проблема; на мигновено приемане че божеството/извънземните/свръхестествен участник е определило реда така.

Външната природа няма целенасочено отношение към религиозните ни нужди, тя си се проявява. Религиозните нужди са свързани с обяснението от човека на природата по някакъв начин. Необходимо е и включването на магическото, което е пред- религиозно обяснение. У Фрейзър от вярата, че природните неща са взаимно свързани и си влияят (магическо) израства науката. Факт е, че алхимиците, вече при наличие на религиозно мислене обясняват нещата магически и с персонифициране на процесите със свръхестественото. Измислям си: "Свържи Белия демон с Въздушния господар и ще се получи Вещерската тайна".

Така че, при всяка нова наука, докато се натрупат знания, има и религиозно и художествено, и магическо мислене и това е добро до едно време.  Сенките у Юнг и Азът у Фройд не са нещо съществуращо, но са някакви магически сили. Щом тези "съвременни" учени боравят с такива, то просто е потребно. Ще го има. Виж, в тригонометрията ги няма, но тя е стара и запълнена с факти теория.

Значи не само особеностите на човека определят религиозното обяснение на света, но и особеностите на натрупаните знания за проблема. Колкото по- малко са натрупаните факти, толкова повече участва дооформянето от въображението и магическото, или религиозното обяснение.