От миналата есен си задавам този въпрос. По принцип мразя погребения, те ме натъжават и не ходя на такива, но гледах погребението на покойната кралица Елизабет ІІ и то беше много тъжно, особено в частта с счупването на церемониалната тояга на две и отдалечаващия се гайдар. Също така се зачудих дали е знаела, че ще умре. А сега, покрай коронацията на сина и, също ми стана малко тъжно. Не го харесвам новия крал и се боя, че ще е по - радикален от майка си.

А и аз покрай анемията се страхувам вече да спя, да не би да не се събудя. Също така не спирам да си задавам разни въпроси от тип, защо съществува Земята и защо сме за малко на нея, защо не можем да живеем по 100 години, защо не можем да имаме пълноценен живот, защо материалното трябва да е нещо само временно. Аз си признавам, че съм материалистка и ще ми бъде много тъжно и трудно един ден да се разделя завинаги със книгите, албумите, колекциите от чаши, снимките и хубавата ми стая.

Наистина ли всичко е само мрак и нищо?

Не, не е мрак и нищо.

А какво е тогава?

не не е мрак и нищо , щото като си загубиш съзнанието няма и кой да го възприема този мрак и нищо... Смъртта е най-добрата част от живота и ни разделя с всяка възможност за страдание и негативни емоции които ти изпитваш

под формата на страх и тъга от раздялата ти с предметите които правят живота ти по-лесен.Само че като няма живот и нищо няма да ти липсва.
Живуркай си спокойно след смъртта те очакват по-добро състояние от това което имаш в рамките на живота ти.

Разбира се,че е знаела.Аз знам,ти знаеш…няма вечни хора. Полино,анемията ти е най-малкият проблем,не е причина да не се събудиш.

Хм значи всички нацита еволюрират до свръхестествени...

По темата с развитието на технологиите може би един ден ще си живеем в облака като силонитр а и добре че не сме вечни че е голяма скука

Най-важното е да осъзнаваме, че животът е кратък и и трябва да направим необходимото за да го живеем по най-добрия начин!
Трябва да се наслаждаваме на малките радости, които ни предлага животът, и да се стремим към по-добро бъдеще.
За смърта не е нужно да мислим или да се притесняваме, тя така или иначе ще настъпи когато ни е писано да стане това. Има къде по-важни неща върху които можем да се фокусираме и да мислим за тях, не е нужно да драматизираме по разни форуми за смърта, кога ще дойде и какво следва след нея.
И като за финал ще ти кажа нещо за да си извоювам мръщялката която ще ми сложиш, ами поредната безмислена тема, която дава на нас повод за да се шегуваме със теб. Разбирам, че търсиш нашето вниманието и искаш да го фокусираме върху теб, но можеше да измислиш нещо по-весело и интересно като тематика, както не веднъж си го правила.

Мани ти ами верно ако бяхме вечни кат Кю  ко щяхме да праим?

преди 2 часа, Anneliese написа:

А какво е тогава?

Руски мрак

Верно е! Бех и се върнах! Потвърждавам! Доволна ли си, сестро?

Наистина ли смъртта е краят на душата?

Не е ясно. Спори се по темата още от времето когато сме били по пещерите. Е, някои тук кьорави кокодили се опитват и малко политика да вкарат, но не им се получава.

А иначе, както казва колегата @Дзвер - да го живеем по най-добрия начин. Аз съм го написал и в подписа си. И ако не вършим лоши неща няма нужда да се притесняваме за душите си. Има достатъчно такива които да се притесняват. Няма да ги споменавам.

смъртта е като раждането

както не помниш раждането

така и не помниш смъртта 

съществуваш 

и спираш да  съществуваш 

най- лошо е като се разровят като умреш и ти намерят порното  близките 

преди 19 минути, Banesc написа:

...

най- лошо е като се разровят като умреш и ти намерят порното  близките 

 

Да де, ама нали вече те няма и не помниш. И не ти пука.

преди 1 час, Banesc написа:

най- лошо е като се разровят като умреш и ти намерят порното  близките 

 

преди 3 часа, Banesc написа:

смъртта е като раждането

както не помниш раждането

така и не помниш смъртта

Аз помня раждането, когато излезнах от ............  сестрата ми помогна да излезна, тръгна да ме дава на доктора и аз като го видях се разревах!!!

преди 29 минути, Звяра!!! написа:

Аз помня раждането, когато излезнах от ............  сестрата ми помогна да излезна, тръгна да ме дава на доктора и аз като го видях се разревах!!!

Така са ти казали. Най-малкото си гледал на обратно в началото. Така, че ги разправяй тия на некой друг.

преди 6 часа, Звяра!!! написа:

Най-важното е да осъзнаваме, че животът е кратък и и трябва да направим необходимото за да го живеем по най-добрия начин!
Трябва да се наслаждаваме на малките радости, които ни предлага животът, и да се стремим към по-добро бъдеще.
За смърта не е нужно да мислим или да се притесняваме, тя така или иначе ще настъпи когато ни е писано да стане това. Има къде по-важни неща върху които можем да се фокусираме и да мислим за тях, не е нужно да драматизираме по разни форуми за смърта, кога ще дойде и какво следва след нея.
И като за финал ще ти кажа нещо за да си извоювам мръщялката която ще ми сложиш, ами поредната безмислена тема, която дава на нас повод за да се шегуваме със теб. Разбирам, че търсиш нашето вниманието и искаш да го фокусираме върху теб, но можеше да измислиш нещо по-весело и интересно като тематика, както не веднъж си го правила.

Ами, аз нямам възможност да го живея така, както искам. Не ми позволяват да съм щастлива, а и никой не ме иска, а аз толкова много искам да намеря щастието, да съм щастлива и влюбена, да съм булка. Но пък не чувам вече изобщо, така че явно никога няма да мога да чуя "Сватбения марш" на Феликс  Менделсон. Яд ме е , че не можах да си опазя книгите чисти и хубави и да са далеч от слънцето, за да не пожълтяват. Мъчно ми е, че не чувам и не мога да слушам музика, а страшно много искам да чуя новите песни на Анелия и Борис Дали, след като прочетох текстовете им и те ме грабнаха. Мъчно ми е, че ходя на театър, а нищо не чувам, само гледам. Нямаше кой да ми направи хубави снимки. Качих килограми и станах прасе. Нямам възможност, а така ми се пътува, иска ми се да видя някои неща по света, особено Франция и Париж. Тъжно ми е, че никога не съм пяла на сцена поне веднъж, че не ми позволиха да уча в клас и от хубави учебници английски език, както и че не можах да науча добре и френски език. Че не ми позволиха да се занимавам с модерен балет, народни танци и да бъда мажоретка. Че все ми се случват някакви лоши неща и се депресирам. Тъжно ми е, че нямам автографи от всичките изпълнители на "Пайнер" от времето, когато правеха страхотни песни, както и че нямам снимки с любимите ми певици, от времето, когато бяха нормални на външен вид и изглеждаха супер. Тъжно ми е колко бързо остаряват хората.

Миналата седмица ми взеха кръв за изследване и се оказа, че имам критично ниско желязо. Хвана ме страх да спя. Същия ден нашите бяха купили страхотна бяла етажерка за стаята и мама подреди на нея малката ми колекция от фигурки с ангелчета и аз се изплаших, че това означава нещо. Принципно не съм суеверна, но критично ниско желязо си е за страх.

За 1 година по "Viasat History" нямаше филми за Втората световна война и аз отвикнах да гледам канала, а сега и да гледам, все пропускам премиери.

Като прочетох наскоро в една статия, че според учените, нещата, които виждаме и усещаме, когато сме под пълна упойка, съвсем се депресирах. Първия път имах някакво преживяване, втория път - не. И се питам дали всичко това наистина е от упойката. Чудя се и дали са плод на въображението ми преживяването ми, когато ходихме на Рупите и посетихме къщата на баба Ванга. Във "Уикипедия" я изкарват езотеричка и измамница.

току-що, Anneliese написа:

а и никой не ме иска

Как да те иска някой като си трол-комунист-русороб

преди 10 часа, Anneliese написа:

От миналата есен си задавам този въпрос. По принцип мразя погребения, те ме натъжават и не ходя на такива, но гледах погребението на покойната кралица Елизабет ІІ и то беше много тъжно, особено в частта с счупването на церемониалната тояга на две и отдалечаващия се гайдар. Също така се зачудих дали е знаела, че ще умре. А сега, покрай коронацията на сина и, също ми стана малко тъжно. Не го харесвам новия крал и се боя, че ще е по - радикален от майка си.

А и аз покрай анемията се страхувам вече да спя, да не би да не се събудя. Също така не спирам да си задавам разни въпроси от тип, защо съществува Земята и защо сме за малко на нея, защо не можем да живеем по 100 години, защо не можем да имаме пълноценен живот, защо материалното трябва да е нещо само временно. Аз си признавам, че съм материалистка и ще ми бъде много тъжно и трудно един ден да се разделя завинаги със книгите, албумите, колекциите от чаши, снимките и хубавата ми стая.

Наистина ли всичко е само мрак и нищо?

Нали беше комунистка русофилка? Комунягите не вярват в живота след смъртта, те са атеисти.

преди 1 час, Anneliese написа:

ходихме на Рупите и посетихме къщата на баба Ванга. Във "Уикипедия" я изкарват езотеричка и измамница.

Ванга е проект на ДС. Едно време, за да отидеш до гранични райони като Петрич трябваше разрешително от МВР. И във Ванга се ходеше и влизаше по списък, когато те извикат. Сега вече знаеш как Ванга е знаела кой е на вънка и как е викала по име кой да дойде. Винаги беше с охрана и винаги тази охрана знаеше, кой идва от София или други градове, за да се види с вещицата. Тези, за които няма какво да се слухти и подслушва разговора им с Ванга, тя отпращаше, а тези на които ДС искаше да чуе личните истории и да слухти и да записва доноси за хора, които се разбират от "личните им истории само на 4 очи" с нея тя посрещаше и естествено, за да ги предразположи, предварително знаеше някои неща за тях, за да може да ги излъже, че е истинска вещица. Не може да се отрече, за сляпа жена по времето на соца, когато инвалидите бяха скривани по домове далеч от градовете, за да не развалят външния вид на привидно здравото комунистическото общество, този занаят да слухти за ДС е постижение. Така че съжалявам, че ти го казвам, но Уикипедия е права, въпреки че не съм чел какво пише там. Може би ти казвам нещо допълнително.

Аз си мислех че ваше височество го е уредила този въпрос със специален декрет според който се определя къде да отиват душите на простолюдието въз основа на това дали приживе са били приятели или врагове на короната.

Извън горното : Има много теории относно това какво става като си отидем от този свят, даже наскоро четох за проведен експеримент който уж доказва че това което виждат хората изпаднали в клинична смърт са халюцинации причинени от мощна мозъчна активност която се случва когато организма умира.

А истината реално я знаят само онези дето никога не са се върнали.

 

преди 1 час, Anneliese написа:

Ами, аз нямам възможност да го живея така, както искам. Не ми позволяват да съм щастлива, а и никой не ме иска, а аз толкова много искам да намеря щастието, да съм щастлива и влюбена, да съм булка. Но пък не чувам вече изобщо, така че явно никога няма да мога да чуя "Сватбения марш" на Феликс  Менделсон. Яд ме е , че не можах да си опазя книгите чисти и хубави и да са далеч от слънцето, за да не пожълтяват. Мъчно ми е, че не чувам и не мога да слушам музика, а страшно много искам да чуя новите песни на Анелия и Борис Дали, след като прочетох текстовете им и те ме грабнаха. Мъчно ми е, че ходя на театър, а нищо не чувам, само гледам. Нямаше кой да ми направи хубави снимки. Качих килограми и станах прасе. Нямам възможност, а така ми се пътува, иска ми се да видя някои неща по света, особено Франция и Париж. Тъжно ми е, че никога не съм пяла на сцена поне веднъж, че не ми позволиха да уча в клас и от хубави учебници английски език, както и че не можах да науча добре и френски език. Че не ми позволиха да се занимавам с модерен балет, народни танци и да бъда мажоретка. Че все ми се случват някакви лоши неща и се депресирам. Тъжно ми е, че нямам автографи от всичките изпълнители на "Пайнер" от времето, когато правеха страхотни песни, както и че нямам снимки с любимите ми певици, от времето, когато бяха нормални на външен вид и изглеждаха супер. Тъжно ми е колко бързо остаряват хората.

Миналата седмица ми взеха кръв за изследване и се оказа, че имам критично ниско желязо. Хвана ме страх да спя. Същия ден нашите бяха купили страхотна бяла етажерка за стаята и мама подреди на нея малката ми колекция от фигурки с ангелчета и аз се изплаших, че това означава нещо. Принципно не съм суеверна, но критично ниско желязо си е за страх.

За 1 година по "Viasat History" нямаше филми за Втората световна война и аз отвикнах да гледам канала, а сега и да гледам, все пропускам премиери.

Като прочетох наскоро в една статия, че според учените, нещата, които виждаме и усещаме, когато сме под пълна упойка, съвсем се депресирах. Първия път имах някакво преживяване, втория път - не. И се питам дали всичко това наистина е от упойката. Чудя се и дали са плод на въображението ми преживяването ми, когато ходихме на Рупите и посетихме къщата на баба Ванга. Във "Уикипедия" я изкарват езотеричка и измамница.

Не се притеснявай! Господ изпраща на хората, които най-много обича, болест, препятствия и страдания. Този свят в който сме сега е училище. Училището е да учиш, страдаш и да преодоляваш препятствия. Не е за удоволствия и кеф.

Този живот сега за това ти е даден. В следващия може и да пееш на сцена, да танцуваш...

Всички наслади и удоволствия са от дявола. Дават се на хора, които Господ е изоставил.

Не случайна е поговорката: "който се мъчи - после ще се пъчи". Приписват я обикновено, че е за училище, но нали и живота е училище.

А и в Библията пише: "Последните ще бъдат първи".

Така че Господ праща болести и страдания само на богоизбраните, които е решил да направи велики. Тия с удоволствията и насладите в живота бавно и сигурно се движат към казаните на ада.

преди 6 минути, Bubbles написа:

Аз си мислех че ваше височество го е уредила този въпрос със специален декрет според който се определя къде да отиват душите на простолюдието въз основа на това дали приживе са били приятели или врагове на короната.

Извън горното : Има много теории относно това какво става като си отидем от този свят, даже наскоро четох за проведен експеримент който уж доказва че това което виждат хората изпаднали в клинична смърт са халюцинации причинени от мощна мозъчна активност която се случва когато организма умира.

А истината реално я знаят само онези дето никога не са се върнали.

 

Има експериметни, които показват добре това. Учени са слагали надпис с текст по време на операция, който само ако се рееш някъде над тялото си можеш да прочетеш и като се върнеш и разкажеш какво си прочел може да се потвърди "къде си ходил". Познайте какво е станало. Аз няма да ви кажа. Оставям ви фантазиите да ви се развихрят.

Ванга е малко далече от зададения въпрос. А този въпрос е нещо от рода - "Има ли живот след смъртта?" Или поне - живот за душата. Тук Ванга няма място за обсъждане, както знаем и нея вече я няма, както и на хилядите на които е пророкувала.

"Живота след смъртта" е може би най-трудния въпрос. Той е нещо като - "какъв е смисъла на живота, след като ще умрем?". Хиляди и хиляди философи, учени, богослови и други знайни и незнайни автори са се опитвали да отговорят на този въпрос. И засега не са успяли поради простата причина - никой не се е върнал от там да каже. Подозирам , че така ще е винаги.

Но има и една добра новина - след по-малко от 100г. всички ние тук ще сме разбрали отговора!

преди 3 минути, Гражданин написа:

Има експериметни, които показват добре това. Учени са слагали надпис с текст по време на операция, който само ако се рееш някъде над тялото си можеш да прочетеш и като се върнеш и разкажеш какво си прочел може да се потвърди "къде си ходил". Познайте какво е станало. Аз няма да ви кажа. Оставям ви фантазиите да ви се развихрят.

 

Дай линк. Но не като от онази другата тема...

преди 1 минута, Cocatron написа:

Дай линк. Но не като от онази другата тема...

Аз не случайно казах, че искам да си развихрите въображението. По-интересно ми е да видя какво ще се спори. И не последно място, който търси намира. Така наготово особено в толкова интересна тема да дам отговора просто няма как да стане.