В различни етапи на човечеството е имало враждебност към художественото мислене и това се е смятало за напредничаво, както и срещу научното мислене и това се смята за мракобесие. Тъй  като приемам, че религиозните дейци с техните характерни за художествено мислене притчи също осмислят света, т.е. философстват, аз смятам за необходимо съсъществуването на тези два начина на светоусещане. 

Примерно великаните- у Галилей има достъпно описание, че структурата на тялото на човек следва съществено да се измени, при съществена промяна на теглото и ръста. Костите, поне тези на краката, следва да станат по- дебели за да носят съответната плът. Обаче това никак не пречи на авторите на художествени произведения да творят човеци с гигантски размери. В това има реалност, защото проходилото дете не се различава по структура от баща си- волейболист, а е да речем четири пъти по- малко. Пренесено, спрямо  2 метровите. „нормално” е 8 метровите да запазят тази структура въпреки доказателствата н съпромата.  

Именно върху невъзможността на съществуване на фантазни образи или събития са се концентрирали учените и от там са отричали артистите (хора на изкуството в общ смисъл). Много по- практично постъпват Джеймс Фрейзър и З. Кошидовски, които откриват причината за този образ, събитието, което го е породило. Шлиман пък направо практически доказва верността на художествената измислица за Троя. При такъв подход става ясно, че художественото мислене не е дефектен подход, а съпоставяне на непознатото с познато и оприличаването му с големи неточности. Все пак, да направиш обяснение при недостатъчна информация, нормално е то да е с неточности и изкривявания. 

Съществен пропуск е това, че не споменах конкретното, практическо- действено мислене. За съжаление не го разбирам и може би поради това. Според статията на уики.ру има и 

• Цитат

   

  • Наглядно-действенное мышление (Форма мышления, манипулирующая предметной сферой. Имеется у детей с рождения до полутора лет)
  • Конкретно-предметное мышление (Задачи решаются с помощью существующего, реального объекта. Формирование в возрасте от 1,5 до 7 лет)
  • Наглядно-образное мышление (Осуществляется при непосредственном восприятии окружающей действительности, образы представляются в кратковременной и оперативной памяти. Доминирует от 3 летнего до младшего школьного возраста).

   

  Независимо, че тези форми на осмисляне на света са последователни според учените, като адаптивно значение не може да се каже, че по- късните са по- добри. В съответствие с начина на живот и средата, която и да е форма може да се окаже по- удачна.

 

Да се изучава по документи ранното мислене на човека е невъзможно- несъмнено документите са от един напреднал, писмовен период, и по- важно е било счетоводството на войници и оръжие, отколкото самонаблюдението. Можем повече да разчитаме на еволюционното развитие и проявите му у децата- първите прояви на световъзпиремане.

В този смисъл, детето приема и запомня физическата и социална среда, а осмислянето се състои в диадата приятно/неприятно. 

Затруднения при възприемането на художествени произведения имат както хора с конкретно мислене, така и с чисто абстрактно.

Първите не могат да съотнасят, асоциират с друг образ метафорите, а вторите изчистват колорита от изображението.

Примерно конкретно мислещият ограничава характера на бай Ганьо само до персонажа бай Ганьо и никога не би го съотнесъл към себе си. Абстрактно мислещият не би възприел леките и смешни по същество изкривявания на характера и би приел едно по- крайно и сурово отношение към героя. По същия начин- строго и дори възмутено, би се отнесъл и към неяснотите, оставени от автора, служещи за допълване чрез фантазията.

При това, не бива да смесваме художественото осмисляне на света с емоционалното. Второто е съвсем друга плоскост и и трите споменати могат да имат разнообразни и богати емоционални прояви, отключващи се от техни специфични стимули.

За философстването не е необходимо, но науката изисква и инструментализиране за идентификация на понятията, за да избегнем интуитивното възприемане и да сме на едно мнение, че това, за което разсъждаваме е едно и също. Да имаме инструмент, с който да проверим кое е то.

Това, което в заглавието е анонсирано като Световъзприемане, в практиката бива представено като вид мислене. Автори различават различни елементи и видове на мисленето. Най- често художественото световъзприемане се свързва с нагледно- образно мислене. В някакъв смисъл то се подценява за сметка на абстрактно- логическото.

Ето един тест за диференцирането им. 

Кунчев https://kunchev.blog.bg/hobi/2011/05/27/test-za-diagnostika-na-tip-mislene-pri-deca.754383 същото и в https://ief-usfeu.ru/bg/strukturnoe-myshlenie-test-test-na-temu-myshlenie-a-ponyatiinomu/

2. Абстрактно-символично мислене

Притежават го хората, занимаващи се с наука – физици-теоретици, математици, икономисти, програмисти, аналитици.  Те могат да усвояват информация с помощта на математически кодове, формули и операции, за които не е необходимо артистично въображение.

2. Интересно би ми било да съставям компютърни програми.

7. Обичам да играя на шахмат.

12. В детството съм измислял шифри за кореспонденция с приятелите си.

17. Интересно ми е да разучавам природата на физическите явления.

22. Предпочитам точните науки (математика, физика)

27. Харесвам и разбирам красотата на математическите формули.

32. Би било интересно за мен да разшифровам значението на древен символ.

37. С лекота запомням формули, символи, условни обозначения.

4. Нагледно-образно мислене

Доминиращо мислене при хората с художествена ориентация на ума, които могат да си представят и това което е било и това, което ще бъде, и това което никога не е било, и това което никога няма да бъде – художници, поети, писатели, режисьори, архитекти, дизайнери, и др.

4. Харесва ми живописта, скулптурата, архитектурата.

9. Когато чета книга, зрително си представям героите и ситуациите.

14. Познатите мелодии често предизвикват спомените ми.

19. С лекота мога да си представям предмети или животни, които въобще ги няма в природата.

24. Познатите миризми предизвикват у мен спомени за минали събития.

29. Обичам да посещавам изложби, панаири, спектакли, концерти.

34. Разбирам красотата на природата и изкуството.

39. Лесно мога да си представя в образи съдържанието на разказ или филм.

Другите видове мислене, изследвани чрез теста са:

1. Предметно-действено мислене

Свойствено е за деловите хора. Те усвояват с лекота информация чрез движенията. Обикновено те имат много добра координация на движенията си. Това са хора, които могат да постигнат много в области, в които работят с ръцете, с тялото си. Този тип мислене е типичен и нужен на спортистите, танцьорите, артистите и др.

3. Словесно-логическо мислене

Това са хора, притежаващи изразен вербален интелект – учени, преподаватели, преводачи, филолози, журналисти и пр. Те с лекота могат да организират мислите си и да ги вербализират.  Тези умения са особено важни за хора, занимаващи се със социални професии, ръководители, политици и обществено-активни хора.

5. Креативност

Това е способността да се мисли творчески, нестандартно.  Това изключително ценно качество прониква почти във всички типове мислене.

Общоприетото деление е

В зависимост от това какво място в мисленето заемат словото, образът и действието, различаваме три вида мислене:
– конкретно-действено – когато процесът на мислене се изгражда върху непосредственото възприемане на обекта на мисленето;
– конкретно-образпо /художествено/ – характеризира се с това, че човек въплъщава в конкретни образи отвлечени мисли и обобщения;
– абстрактно-теоретично /словесно-логично/ – когато е насочено преди всичко към откриване на общите закономерности в природата и човешкото общество.

Видимо е, при конкретно- образното мислене, че има нещо неточно в използването на думата "въплъщава". Предполага се, че у човека има предварително изградени отвлечени мисли и обобщения, на които той  предава плът чрез образи. По- смислено би било, че при образното мислене се преработват цялостни образи и се достига до нов образ, който може да е обобщен, асоциативно свързен или по някакъв друг начин производен.

Характерни черти на лица с логико-математически тип интелигентност. От тук https://ussur-ds106.ru/bg/kak-ponyat-gumanitarnyi-sklad-uma-interpretaciya-rezultatov-testa-na/

• Лекота на възприемане на абстрактни идеи;
• Като правило, точност;
• Разчитайте повече на разума и логиката, отколкото на чувствата;
• Обичат технологиите и са добре запознати с тях;
• Когато решават проблем, те се опитват да обмислят всичко внимателно, да анализират всички възможни варианти и да изберат най-добрия;
• Правят точни бележки;
• Те помнят лица по-добре от имена.

Може би основното е, че умеят да се отърсват от подробностите, да абстрахират. Когато разказват филм, детайлите, подробностите, биват игнорирани в името на основната линия на разказване. Тази линия, уви, не е задължително да е същата като тази на автора или на много други зрители, но има значимост, последователност и логическа свързаност за разказвача с абстрактно мислене.

Дамските издания са доста волни по отношение класическите възгледи. Ето едно разделение на Източен и Западен стил на мислене, което прилича на абстрактен/художествен 

Има и приятна задачка с картинка на панда-морков-заек и въпрос кое е излишното. А определенията за "начините за мислене" са следните:

При западния начин на мислене човекът, неговото мнение и достойнството му са най-важните ценности. Благополучието, богатството, преклонението пред младостта и стремежът към лична победа са от изключително значение за тази култура. За източния човек най-важна е хармонията. Докато западняците искат да променят света, за да го контролират (от това са продиктувани технологичният прогрес и иновациите), източният човек се променя, за да се напасне към света и да постигне единство с природата. Основните ценности на източната цивилизация са скромност, хармония и уважение към по-възрастните. Тъй като азиатците осъзнават колко незначителна е тяхната същност в сравнение с природата и целия свят, те избират колективизма, вместо индивидуализма.

Източник: https://dama.bg/article/otgovorut-na-tozi-vupros-pokazva-dali-imate-zapaden-ili-iztochen-tip-mislene/23724 © Dama.bg

Тук пък диференцират практическото от абстрактното мислене

Цитат

 

Хората с практическо мислене работят добре в екип, отговорни са и точни. Те се справят отлично с огромен обем работа, поради факта, че могат ясно да организират работния си ден и да разпределят всички дела според тяхната важност и спешност. Тези хора на практика нямат безизходни ситуации, тъй като предварително пресмятат всяка стъпка, която предприемат, за да се застраховат от евентуални изненади. Предпочитат системната работа, отколкото задача, която внезапно се е срутила върху главите им, дори и да им обещава значителни печалби.

Хората с абстрактно мислене не обичат рутината, предпочитат да работят по вдъхновение, обичат да се изразяват по креативен начин, винаги имат много различни идеи в главите си, които с удоволствие споделят със заобикалящата ги среда. Те не са свикнали да планират делата си по такъв начин, че да са разпределени равномерно; за тях активността е по-важна в периоди, когато ги посещава вдъхновението.

 

 

От сравнението по- горе с Източно и Западно мислене , а също Женско и Мъжко, Марсианско и Венерино, става нагледно ясно художественото мислене, което борави със сравняване, алюзии и асоциации.

Хуморът. Приоритет на художественото мислене.

Разпознаването на комичното е интелектуална дейност, която нагледното и абстрактното световъзприемане не ползват. Комичното е несъществено и лесно преодолимо изкривяване на поведението (вкл. говора), което наблюдателят фиксира като смешно. Т.е. Хора с развито художествено мислене идентифицират настоящето поведение, сравнавят го с вече изградена представа за правилно, социално приемливо социално поведение и решават, че разликата е малка и лесно поправима. Те са се научили да го правят. Другите също могат да се научат. С това смятам, че изразих мнението си, че нагледното, художественото и абстрактното осмисляне, а от  там и световъзприятие се учат и не са предопределени. Преобладаването на някое не е за винаги, а е свързано с дейността и потребностите. У един студент по инженерни науки може да преобладава абстрактното мислене, но да го увлече и добие успехи в изкуството, с което художественото му мислене стане приоритетно и за продължителен период. Пък може и обратно- да е писал стихове с добри образи и художествено възприятие, а после да стане успешен учен в строгите науки.

Ето и случката, която ми навя горните размисли: В парка, покрай една поляна, осеяна с цветето Парички, минаваме с една счетоводителка. Казвам с надежда да я разсмея "Ето къде са паричките на общината, напълнили са парка". Тя гледа неразбиращо. За нея изкривяването, двусмислието на "парички" е непонятно. Обаче може и да свикне.

Лаф.

Един поп се прочул, че много точно предсказвал кога някой болен ще се оправи или пък ще умре. Местният лекар се срещнал с него, заприказвал го и подпитал дали ще сподели как го прави. Попът отговорил: "Няма никаква тайна. На ухо на болния разказвам някой мръсен виц. Ако се усмихне, ще оживее. Не се ли усмихне- ще мре."

Опитвал съм. Така е. Обяснението е в друго умотворение на българския народен гений: "Когато бог иска да вземе някому живота, първо му взема ума". Неспособността да се усеща комичното, да се отчита разминаването на някакво поведение по отношение на  еталонното, това е гибелен разпад в мозъчната дейност. 

Не смятам, че съществува полова предопределеност на световъзприемането в контекста на темата.

Голямото полово различие е, че жените раждат по полова предопределеност. Другото са социално приемливи отношения към поведението на жените и мъжете. Когато обществото приема някакво поведение за желателно, то въздейства върху личността и в общия случай то бива прието. Впоследствие, съобразно това желателно от обкръжението поведение, се формира и световъзпиремането. В съответствие със закона, че битието определя съзнанието, едно битие, решавано чрез абстрактно мислене, ще породи подобно мислене или личността ще го напусне, ако се окаже неспособна. Ако художественото мислене решава проблемите на битието, то се развива сполучливо. 

Поведението на Генко Гинкин от "Под игото" е женоподобно. Чорбаджи Йордан и обществото го подлагат на присмех. Обаче кака Гинка го подкрепя. Тесният семеен кръг- съпругата, го подкрепя и независимо от героизмът на Огнянов, Боримечката, Соколов, Генко ще живее в своя малък свят. А този негов свят (битие) ще формира и неговото световъзприятие.

Образното мислене е предтеча. Като по- старо- до езиково, то е по- развито. Било е много по- необходимо за ориентация- различаване на нещата, оценяване и прогноза за реалните процеси. Имаме потребност да изграждаме и си обясняваме света с образи. Дори най- точната наука- физиката си създава образни модели за движението на атомите и светлината.

Поради това художественото световъзприемане е много по- често срещано. То е и опора за развитието на абстрахирането-изчистването на понятията от несъществените подробности.

Езикът е съществен напредък при абстрахирането. Една дума вече изключва конкретността, различието на нещата. Казвайки "ябълка", човек предизвиква наистина образ, но той е в значителна степен абстрахиран от подробности за цвят, големина, сорт, оцветяване и т.н. Или горене, изтичане.

Вече има възможност за обозначаване и на несъществуващи неща, идеи. От розов еднорог, до свобода. Първото с образ, второто- без. Тези идеи, без образи са за момента основата на абстрактното световъзприемане. В този смисъл, философията е по- абстрактна от физиката, защото борави с неща, които не могат, а и няма смисъл да бъдат представяни образно.

Искам да използвам една метафора, оприличаване, със съответните уговорки.

Искам да оприлича различните световъзприемяния с различни части от Централната нервна система. Примерно в кома, човек възприема от света основно своите жизнени функции, примерно като Продълговатия мозък или Малкия, или каквото и да е, това го давам за разбиране на метафората.

Същественото е, че както човек не може да е високо адаптивен без части от мозъка си, така и обществото не функционира оптимално без хора със световъзприемане, което да ги прави добре адаптирани за дейността, която извършват. Различната дейност. Те са необходими за функционирането на обществото в различните дейности.

Ако дейността е по сметосъбиране, то липсата на абстрактно или художествено мислене не пречи. Стремежът за всестранно и хармонично развити личности не подпомага специализацията, задълбочаването в едно световъзприемане, което да направи човек специалист и добре адаптиран в своята среда.

Интересен е примерът с Поетът с ватенката и Огнярът- интелигент. Те имат високо развито художествено мислене и световъзприемане, но способностите им позволяват да извършват и друга дейност, без да им пречат в нея.