Философстващите са елемент от интелектуалната среда на своето време. Нормално е системата, в която са, да се стреми да ги приобщава или отхвърля, в зависимост от процесите в нея. Имало е владетели, които са търсели философи, а е имало и владетели, които са ги пренебрегвали. При това приемането или отхвърлянето е зависило не само от личността на владетеля, от неговата интелектуална нагласа, но и от равнището на развитие или насоката на филосоофията. 

Например цитат от книгата Даодъцзин по "Древнокитайски мислители". НИ, 1980. "Ако не се уважават мъдреците, това ще накара народа да не спори". Тълкуването клони към това, че е хубаво народът да не спори, а значи и мъдреците е добре да не са на почит- със своите размишления те объркват хората. Прочее, това е изпитал на гърба си Сократ.

Друг цитат

"Ето защо мъдрецът, като се поставя зад другите, излиза пред тях; като пренебрегва живота си, го запазва."

Подразбира се, че мъдрецът, философът на дао е редно да се поставя зад другите. Това е смислено, защото използваният метод на медитиране прави така, че мъдрецът да има чувството, че е усвоил света, но това едва ли може  да даде практически поуки на хората, та да се наеме да ги води и да се постави над тях. Просто той става пример за "свят живот", един от многото примери на самовглъбен отшелник на изтока, към когото се отнасят като към просветлен, без да дава практически съвети нито в бита, нито за царете. 

По- късно Конфуций има по- дейна философия, която иска и други личности. 

Цитат от диалог между Цзъся и Конфуций в който вторият обяснява защо други четирима му служат, независимо че го превъзхождат в някои качества

"Хуей е способен да бъде милосърден, но не е способен да възразява; Съ е способен да бъде красноречив, но не е способен да се запъва; Ю е способен да бъде мъжествен, но не е способен да бъде страхлив; Шъ е способен да бъде непреклонен, но не е способен да бъде отстъпчив"

Самият Конфуций намира тези частни добродетели непълни и поради това недостатъчни за водещ философ. Види се, че според него философът трябва да има очертани личностни качества, извън интелектуалните (които дори не споменава).

Присъствието на Конфуций, а и Платон във владетелските дворове показва един по- напреднал етап в развитието на философстването. Прочее, художествените произведения обясняващи живота (продукт на художествено световъзприемане) вече са имали свое място сред владетелите. Може да се каже, че поетите стъпват преди философите. (В случая с Ницше са наедно)  

Личността на философа се основава и в значителна степен на традиционните очаквания на близкото обкръжение. Стана дума за очакването при китайците философът да е вглъбен в себе си мандарин, при индусите- медитиращ отшелник. 

Спирам се и на личността на Исус Христос, който разпрстранява етическа система, основана на библейския светоглед. В библейското й представяне е видимо желанието да бъде водач на стадо вярващи, които е откупил с кръвта си. Към това отношение приобщава и апостолите, които води "да ловят души" вместо риби. Тази позиция отгоре към приобщаваните- не хора, а животни- овчици, кози, риби не е чудна. Месиянският дух извира от чергарската, пастирска етика на племето. Според нея богатството е в стадото, което водиш, а да бъде пожелано стадото на чуждия е бърз доход.

Тази позиция би била приемлива, когато философията е толкова добре развита, че действително философът надвишава в разбирането си за света хората, които се проявяват като ниска класа, но второкласни са дори и светските водачи. Несъмнено римляните и еврейските духовни лидери не са приели насериозно това поведение и са разпнали претендента. Апостолските усилия на Павел обаче са имали голям успех и папската курия е подчинила не само народ, но и владетели като долна класа.

Немската класическа философия извежда кабинетните философи, покровителствани от просветени владетели. Философията им не е масова, но е стремеж да се обобщи представата за света и закономерностите на духовното, т.е. логиката и социалните отношения.

С разгръщането на масовото производство се появява и потребност от обяснение на света за масите. Маркс става олицетворение на философ, чиято философия се разпространява сред конкретна класа и се превръща в идеология и практика. 

Мъка, мъка и мъка. Философите от Западното просвещение са се надявали да ни предоставят метод за достигане до истината в която и да е област. Те са се надявали, че след откриването на такъв метод познанието ще напредне толкова, че бъдещият обикновен човек ще се отнася към учения от Просвещението както ученият тогава се е отнасял към идиота. Ето и един цитат, за да не би да си помислите, че става дума за някой от потребителите на форума.

Лайбниц,Нови опити с. 632.

Цитат

... ако можеха да се дадат истинските помощни средства за знанието и за изкуството да се разсъждава, които в нашия, считащ се за просветен век малко хора познават и за които те малко се грижат, то между хората, които биха се ползвали от тях, и хората, каквито са те сега, би имало такава разлика по отношение на зрелостта на съждението, каквато би имало между сегашните хора и идиотите.

 

Философът, който може да влияе е известният философ. Неизвестният не е философ. Той е никой.

Всички знаем, че като познава стопанина и паницата си, гладното куче точи лиги още щом го види. Дори и кьоравата баба от затънтено село го знае. Обаче Павлов го изследва с експеримент и мери слюнката. После го публикува. Обаче Павлов е вече Павлов. Менделеев е вече Менделеев. Те имат авторитет и учените проявяват интерес към написаното от тях. 

Към философските идеи на Сульо никой няма да прояви интерес. Ако Пулев обаче напише трактат, мнозина че го прочетат.

Това, че личността на философа, неговата известност, авторитет, достоверност, оказват влияние е отдавна отбелязано. Аристотел го нарича "етос" и го нарежда до "логос" и "патос", т.е. до логичното и емоционалното.

От прическата до гланца на обувките всичко оказва влияние. 

Привърженик на хипитата или на Диоген Циника с лъскави обувки и вратовръзка изглежда недостоверен, нали? А раздърпан и вехт привърженик на монархията? 

"Философът" е отбелязал три важни сили за влияние в реториката. Личността на ретора, говорещият е наравно с това, което казва.

на 25.06.2024 г. в 1:35, Търсещ истини написа:

Това, че личността на философа, неговата известност, авторитет, достоверност, оказват влияние е отдавна отбелязано. Аристотел го нарича "етос" и го нарежда до "логос" и "патос", т.е. до логичното и емоционалното.

Към етос, логос и патос, трябва да добавим и "топос", т.е. мястото на философстване. Примерно, пелтекът Демостен отивал край морския прибой да се учи да го надвика заради речите си. Какви ли значими мисли и речи е изказал, само морето знае. В лоша за философстване среда, то е като притчата за семето, посято в камъните край пътя. Няма полза.

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

В лоша за философстване среда, то е като притчата за семето, посято в камъните край пътя.

Мястото, топоса се отнася и за аудиторията. Не хвърляйте бисери на свинете... и брилянти на кокошките.