Дон Кихот е в духа на испанците; Изгубеният рай- на англичаните; Хъкълбери Фин- на американците; Гаргантюа и Пантагрюел- на дореволюционна Франция; 
"Под игото" е духът на Третата Българска държава.

В споменатите по- горе западни романи има някакво пътуване, героите търсят нещо по нови места. В българския роман има едно вътрешно израстване "в няколко деня, тайно и полека". Като че ли авантюризмът във физическия смисъл не ни е по сърце. Или може би е нещо незаслужаващо си описание в опознатия свят? По принцип пътуването по море е отхвърлено в българската душевност, не само като противопоставяне на гръцкото, а и по принцип: "Ако ще е вода, да е в стомна". Туризмът като пътуване идва с Алеко, а природата у нас си се чувства и ежедневно, и по празниците. Теферичът е хубаво нещо, Силистра йолу, "тая белочерковска Капуа",* също. Да си призная,  и на мен не ми се пътува много, защото у нас си имаме всичко, просто мащабите са други.

Пътуването е в личността и вътрешните преживявания, размисли и духовни пътешествия, които не зависят от природните стихии, а са много по- важни за съществуването ни.

__________

* Капуа от френския израз Les délices de Capoue= удоволствията на Капуа, в см. място за отпускане, развлечение

В корена на българския роман е битката за независима България. Това е сериозна причина да бъде профанизиран от тези, които не желаят независима България. Издава се на "шльокавица", търсят се корени на българската идентичност в двайсте години на 20 в., компрометира се смисъла на "игото".

Опазването на Под игото става въпрос на опазване духа на Третата Българска държава.

Кой е Генко Гинкин? Ето цитат ч.ІІ гл. 3 "Два полюса":

Цитат

 

На двора Генко Гинкин, още по-издребнял, спарушен и изгубен, носеше пеленаче дете на ръцете си, което крещеше, и го коткаше и люшкаше като кърмачка на гърдите си.

Юрдан се запъти към постланото с китеник одърче на двора и седна тежко, като каза намусено:

— Бре, женкеря, ти ли пазиш детето? Къде е оная?

Юрдан разбираше под думата „оная“ дъщеря си.

Генко се смути — защото смущаването беше неговото нормално състояние

 

Имаме и лично поведение, и отношение от страна на авторитет в обществото. От тях разбираме, че обществото се отнася с пренебрежение към мъже, които не проявяват смятани за присъщи на мъжете качества и ги наричат "женкери", "женчовци" и пр. В поведението им се проявява плахост, но никой не оспорва принадлежността им към мъжкия пол, дори те сами не се колебаят. Смятам, че постъпват естествено.Ето и следния цитат, който показва, че Генко има самочувствието на мъж, независимо от всякое свое неодобрено от обществото поведение

Цитат

 

Генко Гинкин избъбра нещо и се скри пак в стаята. Там Гинка се преоблачаше набързо, защото видя, че бащиният й вик привличаше любопитни на вратнята. Като видя Генка, тя грабна чехъла и го запуха по врата.

— Поразенико, защо обади, че меся пексимет?

Но Генко; с гордо съзнание на своето мъжко достойнство, не удостои жена си с никакъв отговор, а храбро се втурна в другата соба и заметна вратата хубаво. Като тури тая преграда между своя гръб и чехъла на жена си, той протестира язвително:

— Удари сега, ако можеш!… Аз съм твой мъж и ти ми си жена!… Удряй сега, да те видя!

 

Става ясно, че в българския роман, поведението на мъж, в което липсват изразени мъжки черти не се смята за неестествено, а само за подлежащо на присмех. То може да се коригира или компенсира и не представлява съществен обществен въпрос. Генко Гинкин не е хомосексуалист, а мъж под чехъл, мъж изгубил самочувствие в отношенията с доминираща жена. Той съсъществува с прякора си "Гинкин" и си има своето място. Може и в другата соба, но той е мъж и никак не се обърква по своята полова принадлежност. 

Да, "Под игото" определя позитивния дух в Третата българска държава. Обаче не и в Народната република, нито в съвременната република.

Още след Девети, ценностите на чорбаджи Марко биват изместени от по- съвременни. Броят на децата, организацията на труд и собствеността изцяло се променят. Вазов добива историческа, а не актуална стойност. 

След Десети вече има интелектуални професии, които нямат полза от Вазовия морал и култура. Трудоемкостта на селския труд е машинно облекчена. Вярата в Дядо Иван бива осъждана, чувствата към родина и род са заменени от космополитизъм.

Така две български държави по- късно и духът на Под игото е оставен като историческа картина на нещо много старо.