Продължение на форумна тема "Свободен е само този, който ..."

Свободен е само този, който

е откачен

Откачил се е от всички връзки и задължения, не се свързва с никого и не се интересува от общественото мнение

е мръднал

Не е вече тук. Скита като свободен електрон и иди го намери.

е скъсал

Скъсал е връзката, напуснал, развел се, офейкал, скътал се, от.бал задълженията си

е отвързан

то е като да скъсаш, ама по- леко. Може и да те отвържат от другата страна

е избил чивията

и няма как да го фанеш. 

не плаща данък "обществено мнение"

Рано или късно, ще го сложат на пангара и ще си плати.

е сам

Не е много хубаво да си сам, а значи не е хубаво и да си свободен.

Свободата не е абсолют. Тя не винаги е желана. Клетвата "Да опустееш" означава да няма никой около теб=да си абсолютно свободен. Фром е забелязал, че хората, добили свобода бързат да се обвържат отново.

Това щастливо обстоятелство, "Да си свободен", означава да не ти налагат воля, да не си зависим от чужда воля. Когато бягството от свободата е по своя воля, това е друго. Има щастливи семейни, зависими от съпрузите; вярващи, подчинили се на свещеници; работници намерили най- сетне работа при тиран.

Изкривяване на желанието за свобода е да наложиш несвобода на другия. Да си абсолютно свободен, обслужван от роби и одалиски. Защото иначе не може, трябва сам да се обслужваш.

Бих подходил механицистично, което не е научно. Ще оприлича на електрон човека. Когато той придобие повече енергия (доходи, сили, мотиви, храна, подгони го хормона), той напуска орбитата си и има свободата да скита. Когато му падне енергията, хваща го някой атом и там кротува на орбитата на която му позволяват възможностите.

Бягството от свободата се дължи на това. Детето прохожда, има възможност да е свободно, дори извън къщи, обаче тям няма храна. То бяга от свободата и отново се обвързва с мама и тате. Хора емигрират за да намерят Стауята на свободата. Обаче и там няма доходи. Привързват се към някой да изкарват прехрана. Хора се оправят в живота и без бог, обаче в някакъв момент губят ориентация, тогава се привързват към тълкувателите на свещените книги и съответно към бога. Като придобият пак енергия- напускат. 

Да речем някоя робиня, да я наречем Изаура. Тя взаимодейства "правилно", изкарва си нормата на тръстиката, дава любов на Леонсио, ражда робчета и изобщо правилно функционира. Изведнъжсе появява някой, да речем някой си автор на романчета Гимараеш и казва "Не, тя не е свободна! Може и иначе!". И в какво се състои това "иначе"? Напърво място, да може да се придвижва където й е по- добре. Да си избира работа и съпруг. Т.е. по многоточието от заглавието "Свободен е само този, който се чувства свободен". Изаура може да се чувства свободна и в прегръдките на Леонсио, и на Тоби, а може да предпочете Квазимодо, субективно преживяване.

Като стана дума за роби, Езоп не е функционирал правилно в системата, но се е чувствал свободен, на не зная какво основание. Може би е скъсал задълженията си. Може би "Свободен е само този, който избира сам своите задължения и привързаности". При това за продължителност, която сам избира.

 "усещането, че си свободен" може да е породено от лични усещания и размишления или от привнесени чрез общуването. Съгласен.

Приемам също, че познанието на възможностите за свобода е свързана с възможностите за напредък, макар да има някои оставащи въпроси. Примерно как се връзва свободата с "правилното взаимодействие". Примерно Асен е добър санитар- познава реда в болницата, административният шеф смята, че функционира добре. Обаче дъщеря му отива в Германия и Асен зарязва работата си, защото е свободен и отива да проси в Германия. Системата ще си намери и друг функциониращ елемент за ад функционира. А сега да си представим завод в Лудогорието през Голямата екскурзия. Масово такива "елементи" спират да функционират добре и избират да търсят свобода. Системата не може да замести липсващите елементи и блокира. Извод: ако човек не се чувства отговорен (обвързан) за системата, за него нейното функциониране не е от значение, не е свързано  с усещане за свобода.

А сега моментът, свързан с темата "Свободен е този, който ... е намерил своята религия, своя бог и му се е отдал". Приемам такава възможност, защото тя опростява живота. Човек има по- малко свобода, но е приел, че изискваното от него е най- важно. Прави метани еди колко си пъти на ден, пости в определените дни, слага си шапка или я сваля като влиза в храма и с това смята, че се е отчел. Може друго да не прави, особено ако си е осигурил покрив и прехрана. Има много възможна свобода , но използва малко. Щастлив е като си помисли, колко много възможности и рискове има в света, а той си е запалил кандилцето в килията и се моли за душата си.

  на 20.08.2023 г. в 17:34, Just a Stranger написа:

Доста произволно се предполага какво точно иска Бог и какво поведение от страна на вярващия е правилно и достатъчно.

Възможно. Обаче аз гледам от позиция, че бог няма, а нормите са съставени от вдъхновени хора. Така че  "правилно и достатъчно" са си хорски изобретения. Не е случайна поговорката "Всеки манастир има свой ред". 

По въпроса с усъвършенстването и напредъка, за мен е неясен момента с усложняването. По- простия живот е по- свободен. Колкото по- голям е напредъка, толкова повече ограничения на свободата си налагаме. Дивакът може да уринира незабавно щом усети позиви, осъзнатият човек- по по- сдържан и регулиран начин. Простакът може да ръси глупостите си, осъзнатият човек се съобразява с изискванията на средата, с познанието и логиката, като начало не псува и не ругае. Така развитието се съпровожда от ограничения на свободата.

Когато в главата на умния се случи да се роди глупост, а то се случва, той я сравнява с еталона, какво може за пред хора и включва задръжка, т.е. ограничава свободата си в името на честта, положението което си е изградил. Ограничава свободата си, за да се чувства на ниво. Да остане на висота, а не да се отърколи по стръмното. Несвободен е да се придвижва надолу, заради нещо друго. цивилизованият човек с кола може щом поиска да отиде до с. Трап, например, или със самолет до Трап Пенсилвания, а дивакът е ограничен от способността да ходи. Поради това ареалът му е по- малък и е несвободен. Наистина, цивилизованият ограничава свободата си с това, да работи за винетка, застраховка, гориво, десен мигач и пр., но пък трудът му не е по- интензивен отколкото на дивака за кило маниока и три риби. В този смисъл техниката и науката определено дават повече свобода на хората. Героите на Ж. Верн и прословутият Робинзон са примери за предимството на цивилизацията.

ИЗВОД: Свободен е само този, който познава и може да приложи достиженията на науката и се ползва от постиженията на техниката.  

Сесия с ChatGPT по темата

Разкажи накратко, моля известното ти за книгата "Бягство от свободата" на Ерих Фром

 

ChatGPT

"Бягство от свободата" (Escape from Freedom) е книга написана от немския психоаналитик и философ Ерих Фром през 1941 година. Книгата изследва въпроси свързани с индивидуалната свобода, обществото и човешката психология, особено по време на кризисни периоди като Втората световна война.

Фром анализира как индивидите реагират на свободата и отговорността, които идват с нея. Той обяснява, че свободата може да бъде ужасяващо бреме за мнозина, и че хората често търсят убежище в авторитарни системи или масово съпротивление, за да избегнат това бреме. Книгата разглежда и влиянието на социалните и исторически фактори върху човешката психология и поведение.

"Бягство от свободата" е важно произведение в областта на социалната психология и философията, което предлага дълбоки размисли за индивидуалната и колективната свобода, както и за взаимодействието между човека и обществото.

Какво "бреме" е например свободата?

 

ChatGPT

Идеята, че свободата може да бъде "бреме", се основава на предположението, че свободата носи със себе си определени отговорности и предизвикателства, които някои хора може да намират трудни или дори страшни. Ето някои начини, по които свободата може да се разглежда като "бреме":

1.       Отговорност: Със свободата идва и отговорността за собствените си решения и действия. Някои хора могат да се чувстват натоварени от тази отговорност и да се борят да вземат решения.

2.       Неопределеност: Свободата често със себе си носи неопределеност и непредсказуемост. Хората, които се нуждаят от структура и сигурност, може да намират тази неопределеност трудна за управление.

3.       Избори: Свободата дава на хората възможността да избират от множество варианти. Това може да бъде напрежение, особено ако човек е изправен пред сложни решения.

4.       Социално влияние: Свободата позволява на хората да се противопоставят на обществените норми и структури. Този вид "борба" за свобода може да бъде изтощителен.

5.       Отделност: Индивидите в свободното общество често се чувстват по-самотни и изолирани, тъй като нямат автоматично груповата идентичност, която идва с ограничаващите обществени системи.

Тези аспекти могат да правят свободата сложна за някои хора, особено ако не са свикнали с такава степен на лична свобода и отговорност. Въпреки това, мнозина считат свободата за ценен аспект на човешкия живот и са готови да се справят с предизвикателствата, свързани с нея, в името на самоопределяне и лично развитие.

От какво са се бояли, например, негрите-роби, в южните щати след освобождаването им.

 

ChatGPT

След освобождението на негрите-роби в южните щати на САЩ през периода на Реконструкция (след Гражданската война, приключила през 1865 г.), те се сблъскваха с множество предизвикателства и опасности. Важно е да се разбере, че освобождението им не означава автоматично интеграция и равни права в обществото. Ето някои от нещата, от които негрите-роби се страхуваха след освобождението:

1.       Расизъм и Дискриминация: Въпреки новите закони, които гарантираха равни права за всички граждани, много бели южняци продължаваха да се отнасят към негрите с враждебност и дискриминация. Те се страхуваха от расистки насилия и ограничения в достъпа до образование, заетост и граждански права.

2.       Липса на Средства и Образование: Негрите-роби често бяха освобождавани без значителни ресурси или образование. Този беден старт ги принуждаваше да се справят с икономическа несигурност и затруднения в намирането на работа.

3.       Ку Клукс Клан и Други Расистки Организации: Расистки групи като Ку Клукс Клан активно заплашваха и извършваха насилие срещу афроамериканците и техните поддръжници. Този тероризъм създаваше опасности за живота и безопасността на негрите.

4.       Политически и Гласови Ограничения: Много южни щати въвеждаха законодателни и практически мерки, които ограничаваха правото на глас на негрите и им предотвратяваха участието в политическия процес.

5.       Економически Експлоатация: Някои работодатели използваха икономическата уязвимост на негрите, плащайки им минимални заплати и ги експлоатираха в селското стопанство и индустриалния сектор.

Тези предизвикателства и страхове бяха част от периода на Реконструкция и дълго след този период. Стойността и важността на Гражданските права движения през 20-ти век, които се бореха за равноправие и справедливост за афроамериканците, не могат да бъдат надценени в разбирането на тази история.

Добре,благодаря А от какво би се страхувал един мениджър на висок ранг, когато бъде освободен? Неговите отговорности намаляват, а ресулсите му са високи за да посреща предизвикателствата?

 

ChatGPT

Когато мениджър на висок ранг бъде освободен или напусне текущата си позиция, може да изпитва различни страхове и предизвикателства, въпреки че тези страхове са обикновено различни от тези на освободените роби след Гражданската война в САЩ. Ето някои общи страхове и предизвикателства, които би могъл да изпитва мениджър на висок ранг:

1.       Икономическа Несигурност: Освобождаването на работа може да предизвика икономическа несигурност, особено ако мениджърът не е осигурил достатъчно финансова стабилност за бъдещето си след напускането на позицията.

2.       Идентитет и Професионална Личност: Мениджърите на висок ранг обикновено силно свързват своята идентичност и самочувствие със своята професионална позиция. Освобождаването може да предизвика чувство на загуба на самоценност и напрежение във връзка с липсата на професионална роля.

3.       Социални Отношения: Мениджърите на висок ранг често имат богати социални мрежи и контакти в бизнес средата. Освобождаването може да повлияе на тези отношения и да създаде изолация или несигурност в социалния план.

4.       Наличност на Умения и Усъвършенстване: След освобождаване, мениджърът може да се страхува, че неговите умения и знания може да станат остарели или неприложими на новите условия на работа. Той може да се нуждае от преквалификация или обучение.

5.       Грижи за Бъдещето: Освобождаването от висока позиция може да повдигне въпроси за бъдещето, пенсионирането и здравното осигуряване. Мениджърът може да се тревожи за финансовата си сигурност след този период.

6.       Липса на Власт и Влияние: Мениджърът на висок ранг обикновено притежава значителна власт и влияние в организацията. Освобождаването може да предизвика чувство на загуба на тази власт и статус.

Зависи от индивидуалните обстоятелства и личността на мениджъра как точно ще изпитва тези страхове и как ще се справи с тях. Някои може да видят освобождаването като възможност за нови начинания и лично развитие, докато други могат да изпитват по-голяма несигурност и стрес.

Ще се възползвам от сходството на думите за да попитам "Един освободен от длъжност мениджър по- свободен ли е?

 

ChatGPT

Един освободен от длъжност мениджър може да се чувства по-свободен в определени аспекти на живота си, но този въпрос зависи от конкретните обстоятелства и индивидуалните предпочитания на човека. Ето някои аспекти, в които един освободен мениджър може да се чувства по-свободен:

1.       Време: Освободеният мениджър обикновено има повече свободно време, след като не се ангажира със задачите и отговорностите, които са били свързани с мениджмънта на организация. Това му позволява да разполага с повече време за себе си, семейството си или лични интереси.

2.       Финансова Независимост: Ако мениджърът е спестявал и инвестиран пари по време на кариерата си, той може да се чувства по-финансово независим след освобождаването си, което му предоставя по-голяма свобода при финансовите решения.

3.       Избор: Мениджърът може да се чувства по-свободен да избира нови професионални пътища или да се ангажира с нови проекти, които съответстват на неговите интереси и цели.

4.       Стрес и Отговорности: Освобождаването от ръководна позиция може да намали нивото на стрес и отговорности, свързани с ръководството на организация. Този по-малък стрес може да допринесе за по-голямо чувство на свобода.

Въпреки тези предимства, е важно да се отбележи, че освободеният мениджър може също така да изпитва и предизвикателства и несигурност във връзка с промените в кариерата си и личния живот. Този преход може да изисква приспособяване и планиране. Някои мениджъри може да търсят нови възможности за професионален растеж, докато други могат да наслаждават на повече свободно време и лични удоволствия.

Някои смятат, че "само Бог може да ви направи свободни". Какво имат предвид?

 

ChatGPT

Фразата "само Бог може да ви направи свободни" е религиозно изразът, който често се използва в религиозни и духовни контексти. Тя има различни тълкувания в зависимост от религиозната или философската традиция, към която принадлежи говорещият. В общи линии, тази фраза обикновено изразява следните идеи:

1.       Божествена свобода: В някои религиозни убеждения, вярва се, че истинската свобода и освобождение идват от духовната или божествена сила. Това може да бъде тълкувано като освобождаване от грехове, възпитание и духовно преображение, които се вярва, че само Бог може да предостави.

2.       Изкупление и Отпускане: В някои религии, особено в християнството, се преподава, че чрез вяра и промяна на сърцето, Бог може да изкупи и отпусне греховете на човека, което води до духовно освобождение.

3.       Свобода от Страх и Съмнение: Фразата може също да се отнася до свободата от страхове и съмнения, която дойде от духовната вяра и увереност в Бог.

Това са само някои от възможните тълкувания на тази фраза. Важно е да се отбележи, че тя има различно значение за различни религии и духовни учения. За мнозина, тя изразява убеждението, че истинската свобода и освобождение са връзка със съществената духовна същност и вяра в Божествената сила.

Какво, според теб, може да означава "Само вярата може да ви направи свободни"

 

ChatGPT

Фразата "Само вярата може да ви направи свободни" подчертава вярата като сила, която може да осигури духовна свобода и освобождение. В различни контексти това може да има различни тълкувания:

1.       Духовна Свобода: Фразата може да изразява идеята, че вярата в духовни или религиозни принципи може да доведе до освобождение от духовни окови, включително страхове, съмнения, грехове или негативни емоции.

2.       Духовно Разбирателство: Вярата може да помогне на хората да разберат по-дълбоки истини за живота и смисъла му, което може да им даде усещане за свобода и цел в живота.

3.       Смелост и Действие: Вярата може да насърчи хората да действат смело и решително, освобождавайки се от ограниченията на страха или съмнението.

4.       Морал и Управление: Вярата може да утвърди морални стойности и принципи, които водят до по-етично поведение и чувство за отговорност, което някои хора възприемат като вид на свобода.

5.       Надежда и Увереност: Вярата може да подпомогне чувството на надежда и увереност в бъдещето, което може да се разглежда като свобода от безпокойство и несигурност.

Всъщност този израз може да има различни тълкувания в зависимост от вярата, философията или убежденията на конкретната личност. Той подчертава силата на вярата и духовността като средство за постигане на свобода и духовно усъвършенстване.

Съждението "Само бирата/дрогата може да ви направи свободни" изтъква, че чрез алкохола/ наркотиците, човек изпитва лично чувство на свобода. Така ли е?

 

ChatGPT

Съждението "Само бирата/дрогата може да ви направи свободни" не изразява реална свобода, а по-скоро илюзията за свобода, която алкохолът и наркотиците могат временно да създадат. Тези вещества могат да променят съзнанието и възприятието на човека и да му предоставят усещане за разблокиране на инхибициите и безгрижност. Тази "свобода" обаче често е илюзорна и временна.

Важно е да се разбере, че консумацията на алкохол и наркотици може да има сериозни негативни последици за здравето и живота на човека. Те могат да доведат до зависимост, физически и психически проблеми, социални проблеми и дори смърт.

В действителност, когато хората се спасяват в алкохол или наркотици, те често губят контрол над действията си и вземат рисковани решения. След време, този вид убеждение в илюзорната "свобода" може да доведе до сериозни проблеми и зависимости, които по-късно създават още по-големи ограничения на личната свобода.

Истинската свобода и удовлетворението идват чрез здравословни и устойчиви решения, които насърчават физическото и душевното благополучие, а не чрез убягване и отегчаване с вещества.

За нерелигиозните, фразата "Само Бог може да ви направи свободни" също предрича илюзорна свобода. Някои смятат, че "Религията е опиум за народа", вероятно защото е нещо, което дава неистински възприятия за света. Кое от фразите в кавички е по- близо до истината?

 

ChatGPT

Този въпрос е становище и философски въпрос, който може да бъде различно тълкуван в зависимост от индивидуалните убеждения и виждания. Разгледайме ги:

1.       "Само Бог може да ви направи свободни" - Това е религиозен израз, който изразява вярата, че духовната връзка с божественото може да донесе истинска свобода и спасение. Този израз е близък до вярата в духовната свобода и освобождение чрез религиозна практика и вера в Бога.

2.       "Религията е опиум за народа" - Този цитат често се приписва на Карл Маркс и изразява идеята, че религията може да се използва като средство за укротяване и утеха на масите, които се справят с трудни условия и лишения. Това мнение вижда религията като нещо, което предлага илюзорна утеха, но не реални решения на проблемите на обществото.

Кое от тези мнения е по-близо до истината зависи от личните убеждения и виждания на конкретния човек. Религията има разнообразно влияние върху хората и обществата, и тълкуването на нейната роля може да варира значително. Някои хора намират истинска духовна свобода и утеха в религиозната практика, докато други видят религията като форма на илюзия или средство за контрол. Така че, няма едно универсално правилно или грешно мнение в този контекст.

и аз се чудя защо индианците са представяни като волни, свободни и достойни хора. Може би Карл Май и Лизелоте Велскопф са клоняли към русоистката идея за връщане към природата. Пък може и така да мислят хора, когато нямат сили да осмислят съвремието си и се чувстват объркани в него. Романтичната представа за циганите, също. Объркани богаташи им завиждат, а литераторите ги описват като свободни... ех тази свободна любов. Хипитата също искат да са свободни. ... а "Коса" е страхотен. Там Джордж е свободен да скъса призовка, да провали аристократично парти, да скита. Романтика. Обаче сега, тогавашните хипита се срамуват от постъпките си. Аз също имам постъпки от първите години след Десети с които не се гордея. Нещо хаотично, без яснота на това кое е доброто. Може би е както пише колегата Just a Stranger, тогава не съм функционирал в системата, а сега- да и това ме прави, ако не по- свободен, то поне по- спокоен, че не правя глупости. Нирвана и свобода. Представата ми за нирвана е абсолютна откъснатост, безвремие и медитация с чувство за всезнание, а то е несмущавана неподвижност и безделие. Това е висша цел- щастие, а преживяващите го са освободени.

Колко пък да са свободни? Те просто са се освободили от грижи и тревоги. Имат си поза и поведение, които ги карат да не мислят за грижите. Две големи мастики вършат същата работа, но както стана дума, това е илюзорно. Както казва един велик мислител, наслаждавайки се на безделие, обикват своето мизерно положение.

"Свободен е само този, който"... е добре адаптиран, справя се с максимален брой от възможните негативни влияния. Той има решения, даващи резултат, а не илюзорни.

 

 

Бих поставил въпроса за ВЪТРЕШНА и ВЪНШНА свобода.

Вътрешната е, когато умът ти не е притеснен, да си избираш цели, а външна е да не те ограничават при усилията за постигане на избраните цели
В този смисъл, Аврамическите религии, а изглежда и другите, поставяйки привържениците си като "избрани" ги освобождават вътрешно. Те са "особени" и могат да си избират целите свободно, защото ги подкрепя тяхното божество, прим. Тангра.

Външната свобода се постига чрез противопоставяне, заобикаляне или премахване на външните ограничения. Това са съществуващи норми и закони, и чужда воля. 

Често свободно поставените цели са в ущърб на други лица и групи. Примерно получаващите свобода от Йехова хазари  решават да подчинят и усвоят земите на получилите чрез вярата си в Тангра българи. Или монголите, свободни чрез Тангра завземат земи на свободни чрез Конфуций, Заратустра или Буда. 

Тогава свободни вътрешно хора се противопоставят или налагат външната несвобода. 

У нас възпитанието е склонно да ограничава вътрешната свобода. "Недей, ще се простудиш", Недей, какво ще кажат хората", "Недей, че чичко полицай ...". Не мога да преценя дали е за добро, защото устояваме, но пък не сме велика нация. Не се решаваме за свободен избор на велики цели.

Свободата е възможност за избор.
Най- просто се изразява с "да можеш да ...". Именно в съществуването на няколко възможности които да можеш свободно да реализираш. Модалността на това можене се открива и във вътрешната свобода- "да си способен да ...". Да можеш да рисуваш и пееш с високо качество (като Н. Гюзелев) означава повече възможности и съответно свободи. Съответно и по- голям шанс за оцеляване.
В кастова или класова система, свободите за придвижване са по- ограничени. На родения в кастата на занаятчиите, примерно дърводелец, не е позволено, но и вътрешно не му иде на ум да се държи като месия. Ако го направи, съществуващата класа на духовниците ще викне "разпни го". 
Все пак, воден от вътрешна свобода, а и подкрепен от религиозна вяра за роднинство с божеството, а и от земната помощ на майка си и някои доходи от наследство, един го е направил и му натикали гъбата с оцет.
Усещате ли, как се появиха някои подсказки, че свободата се проявява и в това, да имаш социална подкрепа и най- важното благо- пари, средства, овеществен труд  

Закономерност и предопределеност срещу свободна воля. Защо "СРЕЩУ"?

Всъщност, съобразяването със законите е възможност. Вътрешно свободната воля може да я избере или не. Примерно законът за гравитацията може да държи човек на земята, но може да да му даде шанс да стъпи на Луната. Избор.

Законът за положението на раята в Османската империя може да бъде спазван, а може и да се викне "Смърт или свобОда".