Точно в психоанализата не виждам анонимността да дава някакви предимства. По-скоро обратното - и двете страни би следвало да участват открито в процеса. Разбира се, пълното разкриване на участниците на може да стане още в началото, а постепенно с времето, но за да има реална полза, то трябва да се случи. Истински трудното е да се съчетае това, човек да бъде себе си и в същото време да остане безпристрастен. Това е изискане преди всичко към анализиращия. Дискусията трябва да е очи в очи, между двама (или трима, ако има някакви пречки, психически или възрастови, някой да участва сам) или пък под формата на дискусионен клуб по определени проблеми. Ясно е, че и двете форми са твърде далеч от форумите и анонимността.

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

Точно в психоанализата не виждам анонимността да дава някакви предимства. 

Не става дума за мълчание по проблемите, а само по име, адрес, работа, имена на роднини.

Ако в процеса на анализата стане ясно, че клиентът е съпруга на мин. председателя и тя го обвинява в изневяра, а майка му в системен тормоз, това е доста чувствителна информация. Пресилих с премиер, но може да е и директор на корпорация, кмет или просто някой, от когото терапевтът, плюейки на задълженията си, може да си помогне материално... да изнудва или продава тази информация. Ако пък и свекървата му е клиент, настава купон