Белегът за култура е белегът.
Искам да кажа, а то е и прието, че културата започва с появата на символа, на нещо, изразяващо друго нещо. Това ми е било разбираемо в повечето случаи- картината- двумерно изразяване на тримерни обекти; скулптурата- оформяне от инертен материал на живи обекти; музиката- изразяване чрез подражавани звуци на звукови явления; използване на реч,а после и писменост за обозначаване на имената на предмети и действия. Архитектурата винаги е стояла по- в страни, защото тя не изразява, а прави нещо, което директно се ползва. Не прави знаци, а самите неща- дом за хората, дом за добитъка, ограда на селището, мост. Едва когато архитектурното произведение обозначава, то става култура. Това ме е обърквало, защото разкопките на домове с огнища вече е белег на култура. В това объркване ме ориентира, че изобразителността в архитектурата идва с храмовете. Храмът "изобразява" дом на божеството. Познатите у нас елински  храмове са доста миниатюрни гарсониери. Обаче те нямат функционално значение, както няма значение и нарисуваният стол. Те имат символно значение. Поради това и по- нататък строежът на храмове не цели функционалност, а символност. Това не е офис на свещенослужителя, а символично място за среща с божеството.
И още- стената край селището всъщност изобразява граница, черта, отбелязваща до къде е безопасно. Мостостроенето става култура не защото е удобството да пресечеш река, но защото символизира надмощието на майстора- понтифекс. Наистина, мостът е преживяване на чудо, извършено от човека. А това е естетическо преживяване на нещо величествено и се преминава с почтителен страх, как да не е символ.

Подражанието е съществен феномен в културата. То отговаря на изискването на "белега". То е белег, символ на нещо, което е прието и възпроизведено като интересно, полезно, добро, при това обединени в някакво комплексно съждение, едно синкретично добро, включващо безбрй неща. При това оценката за добро се прави два пъти- веднъж мотивирайки подражанието и след това като близост до подражаваното.

А обект на подражание може да е всичко- природа, тотем, поведение, човешко творение. 

Човек подражава и осъществявайки подражанието твори култура- потвърждава, че нещо е добро и го възпроизвежда. Означава го като добро (пак в общия синкретичен смисъл)

КУЛТУРАТА Е ПОВЕДЕНИЕТО И ИЗИСКВАНИЯТА, КОИТО ИНДИВИД ИЛИ ГРУПА СЪХРАНЯВА И ПРЕДАВА.

Родителите смятат някакво поведение, което са утвърдили за успешно. Вредават на поколението.

Занаятчийския еснаф има някакви критерии за поведение и стандарт на изработка като успешен и го налага на участниците си.

И градовете имат своя култура, на която държат, предават и по която се различават

Нацията има изградени ценности, които чрез училището разпространява и възпитава сред жителите.

Човечеството има достижения, които се предава на поколенията.

 

Кои са "култиваторите", поддържащи културата?
Родители, активисти/лидери, обществени органи и организации- училище, в Рим- цензори, днес медии, но също и съдилища, властови решения. Тези инструменти за култивиране са си направо мотики в сравнение с ботовете днес, неразличими от човешка мисъл и способни да генерират мнения, които влияят на милиони, ако не и на милиарди.