Скептичен е българинът. Остава с големи резерви към величия, идеи и нововъведения. Недоверчив е. При това и не само към новото, но и към постигнатото старо. Дядо Петко отбелязва как бакалите в по- миналия век увивали стока в листове от старинни ръкописи. Нищо не заслужава да е абсолютна ценност. Всичко е преходно. Едно рало днес е по- ценно от древна хроника или визионерство за бъдещето.

Тъй, де. И това ще мине. 

И това поведение е основано на тленността на материалното и преходността на духовното. Защо са идолите, когато Исус сменя Тангра, а изкопаните тракийски склуптори на божества не са им помогнали? Защо са българските книги, щом неверниците подпалиха Търновград? Защо е красотата, като и простотата върши работа?

Културата прави цивилизациите. А защо некултурните разгромяват цивилизованите? Падна Рим, падна Константинопол, брадати пияници заграбиха златото на инките, а монголски чергари изклаха цивилизованите владетели на Китай и Индия.

Българинът вижда, че утре е несигурно, а миналото зарязвано. Вечни са грижите за делника, за децата, за имота. Необходимо е да имаме дом за укритие, храна за оцеляване, семейство и деца за продължение. 

Наистина, как да пресееш в опита си кое е добро за бъдещето, за да му се отдадеш? Учи за да не работиш... и наистина си безработен. Залудо работи, залудо не стой- а едни с дебели вратове усукват тънката ти шия като канап и печелят от страха ти. Построй си дом с каменни стени!- а като дойдат кърджалиите, нито дом, нито ниви. Живей според бога... кел файда.

Има един литературен герой- селски луд, дето никаква кърска работа не може, който отишъл в София при леля си, ама не знаел адреса. Мислел си, че е като на село, ще попита. Върти се на гарата, пита, а пък един господин живеел в кооперация с парно на въглища, ама нямали огняр. Завел го, дали му безплатно стаичка и да пали парното в сезона. Станал софиянец. Други пък пропадат. Хем дойдат с пари, образование, умения. 

Преобръща се животът и то за кратко. Няма устойчиви истини, как да не си скептик? Италиански херцози подкрепяли изкуството... у нас министерствата подкрепят свои хора. Непотизъм. 

Отишъл наш кларнетист с консерватория в Италия- нравите други. Никой не го е грижа къде живее, как се препитава. Товарят го с виртуозни партии, а другите маркират. То и те поддържат своите- зер. Сватбарските кларнетисти и без консерватория се изхранват, ама важно е да влезеш в гилидията им и да се привържеш към когото трябва.

Един познат успява с ласкателства. Това помага навред. Долно е. Недостойно и неморално. Ами като помага, как да пази човек принципи? Как да не е скептик към принципите и към всичко? Как да не е българин?

Изглежда, че проблемът е в далновидността. Не можем да видим доколко нашият живот или род ще се измени. То е разбираемо. Когато напътстваме децата да идат в чужбина, то в нашия обсег остава това, което сме мислили и за тях, но те го изоставят, а това ни е предостатъчно. Да му мислят те, в съответствие с нравите там, където са се заселили.

Сещам се един случай от черна Африка, описан от съвременника ни Петър Берон. Той възложил на сътрудничещите негри да разсадят дървета. Те възразили, че от това няма смисъл, защото дърветата ще са от полза след десетина години. Разбирам ги- хоризонтът им е още по- малък. Ценно е това, което има една- две години хоризонт.

Като се сетя, че има икономически кризи на 10-12 г. и революции на 45-50 г.? Кое е трайното? Колко разумни са тези, които купуват фабрика на 08.09.1944 г.? Нали имотът е обезпечение? Да, изглежда ненадеждно, като плодна горичка в царството на слоновете за негъра. Може би е ценно златото? Божидар Димитров е смятал, че у нас са закопани златни семейни накити и пари на хиляди турски богаташи, бягащи през Руско- турската война. Или занаята? Часовникарите си седяха в дюкянчетата и хранеха челяд. Сега часовниците са с цената на перфоратора, който се изписва безотчетно на чиновника. Преди Десети България имаше нужда от инженери. Те станаха зарзаватчии. Сега изобилстват юристи и психолози. Сигурно вторите ще станат даскали, а първите политици. Ще рече, че и към избора на занаят е най- добре да подходим скептично.

Кое, кое би било ценно от миналото, та да го пазим? Или е по- добре, гледайки към двугодишния си хоризонт, да възраждаме от миналото нещо потребно. Нещо като клош- панталоните, които от време на време пак идат на мода.

По повод възраждането на нещо старо, сетих се за туристическите градчета със стари, т.е. новостроени в стар стил къщи. От там отидох до един пасаж на Иван Хаджийски

Цитат

 

Еснафският дом с дълбоко привързаните един към друг съпрузи, с домашното огнище, в което майката светица простираше грижовно крило над съпруг, деца и старци, с добродушно усмихнатия дядо, с гальовната баба; с издадените стрехи, с дворчето, постлано с камъни, обрасло в трева; с лехите цветя около оградата и около пътеките; изпълнен с полусенките на лозниците, с тихото шумолене на минаващото поточе, което леко люлее надвесените над него тревици, този мил и незабравим бащин дом в Копривщица, Трявна, Елена, Тетевен, Клисура, Сопот, Карлово, Троян, Дряново, Котел, Жеравна, Градец, който или е останал само скъп и тъжен спомен, защото върху неговото място е построена някоя съвременна безвкусица, или пък пустее, обитаван като от призрак от бледата фигура на някоя леля или баба, този бащин дом е обвит с оная романтика, която струи от Дебеляновите стихове:

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.

 

Защо се е трудил еснафа?- из къщи да броди призрак от бледата фигура на някоя леля или баба. И защо да се труди и да строи нещо трайно?

 

И все пак, кое изкара хиляди скептични българи на оня знаменит митинг от Орлов мост до Плиска?

Моят спомен бе, че имаше ентусиазирани координатори, които имаха отдалечен хоризонт на надежди и обещания, ходеха по приятели  и колеги в работата и ги заразяваха с оптимизъм, как ще започне нов и хубав живот. Даваха перспективи. Може би това е превръщало скептицизма във вяра, в кауза, мисия, в апетит за нещо непознато, но примамливо.

на 15.03.2024 г. в 18:29, Търсещ истини написа:

Даваха перспективи.

т.е. не става дума за далечен хоризонт, а за нов хоризонт. Нов поглед.

Тези, които познават историята с нейните превратности и непостоянства, са по- скептични от тези, за които нещата са нови. Старите са скептични, младите- ентусиазирани. Не само заради излишък на сили, но и заради недостиг на знания как свършват нещата.

Скептичност заради избор без предимства.

Как да не е скептичен човек за това, че жена му се вълнува дали да е с лилаво или жълто в къщи? Дали да е в черно или червено сред хора. Ами това си е просто избор без предимства. Много трудно е да прогнозираш дали нещо ще се промени ако е в червено. Ще й обърне внимание един повече. За добро или за зло? Дали няма да й стане любовник? Ама има и любовници, които харесват жени в черно.

Детето не проявява никакви дарби, а майка му се вълнува в кое училище да продължи. Ами в което и да е, ще бъде все посредствено. "Най- добре най- близкото"- казва бащата.

Едни избират икономическо образование, от тях едни успяват, други не. Други избират техническо- едни успяват, други- не. Трети избират медицина- едни успяват, други- не. Какво значение има?

Хубаво е да живееш в центъра и всичко да ти е под ръка. Да, ама там е по- вехто и опушено. Ама да живееш в центъра не е избор, а въпрос на прародители или пари. Хубаво е да правиш търговия в дюкян на кюше. Ама в едни градчета някога е имало хора и търговия, сега няма нищо. Двете страни на кюшето гледат с прашясали прозорци към миналото.

Едни избират едно, други друго, а всичко е да си осигуриш дом и сигурност, занаят и прехрана, семейство и поколение. Всички все някак си оправят тези три важни неща. Кой по- добре, кой по- зле. Всички обаче имат дом, труд, семейство. Другото е въпрос на шанс.

Сещам се приказка, която бих разказал съкратено, без последния епизод.

Двама братя, като поотраснали и се отлъчили, тръгнали по света. Стигнали кръстопътен камък, на който пишело "Който продължи, ще стане герой, ще стане цар, ще стане скитник". Единият брат не харесал такова бъдеще и се върнал. Орал, копал, оженил се, свирал се в дом, множил челяд. Другият тръгнал по пътя. В една пещера погубил змей, затулящ реката. Хората го направили цар. Дали му принцеса за жена и деца му се народили, обаче царедворци, претенденти, интриганти, детронирали го и тръгнал по света. Скитал, скитал, накрая се прибрал на село. Брат му го посрещнал, нагостил, пък го попитал "Е, защо ти беше този избор, пак сме тук, еднакво остарели, еднакво скромни, децата бог знае къде са?" Онзи му отговорил ... (няма да ви кажа какво му отговорил).

Тя и трагедията Едип е основана на изборът на Едип. Кое трябваше да направи, да си остане в палата или да тръгне по света? 

Фатализмът отговаря- каквото и да избереш, ще ти се случи предвиденото. Е, как да не бъде човек скептик, когато изборите са непредсказуеми?

Опортюнити или хващай възможностите.

Тези, които хващат всяка възможност са по- адаптивни. Те си казват "Защо пък не" на всичко в което могат да спечелят, хапнат, изпитат. От хлебарки до печен фазан, от продажба на вестници, до купуване на медии. Някои успяват, други- не. 

Скептичността повелява да не се втурва човек след всяка възможност, особено когато има доволно от желаното. В поредица на БиБиСи, Д. Атънбъроу сравнява мечката панда, която яде само бамбук и е на изчезване със всеядния плъх, разпространен по целия свят. Тези, които придирят, остават и без него- има поговорка "Хубавите ябълки, прасета ги ядат". Хващай всяка възможност, трупай опит, а с него ще се появят и критерии за избор. Добре, де. И какво?

Новобогаташи оставиха на децата си богатство, а те нямат същите всеядни умения за печелене, имат само разточителност. Сбогом богатство, добре дошли наркотици.

Скептичният българин казва "Срамна работа няма" и с това намира свое място, макар и не много престижно, сред нациите от търговци, господари, лидери в изкуството и модата. Не е толкова лошо.

Хормоните удавят скептичността

Скептичните се появяват на 30 г. възраст и то не защото кой- знае колко са научили от живота, а защото онзи полов хормон, който прави младите луди намалява. Има един виц за стадото бици, в който младите правят всичко на тъгъдък- тъгъдък, а старите равнодушно отбелязват, че който иска, сам ще дойде. Няма смисъл от втуркане според тях.

Обаче когато става дума за цяла нация, то не ще да е от някакви национални хормони. Или пък е възможно? Ако нравите и възпитанието са така устроени, че малкият трябва да потиска своите пориви, той ще добие поведение на евнух, ще е безразличен към екстремностите в красотата, смелостта, дързостта. Когато авторитети са сдържани старци, някаква герузия, някакъв съвет на старейшините, то не ще бъдат на мода решителните и разбиващи миналото постъпки. Така обичаите могат да превърнат дори младите в едни скептични и безинициативни старци.

Говорът на скептичността

какво от това? 
какво ме засяга?
не ме интересува!
скептично=критично
скептично=малодушно
скептично=иронично
съмнява ме.
Хъм. М-м-м не.
не обичам промените.
това са детски игрички .
несериозно е.
няма да стане скоро.
имам едно на ум.
измама е, мамиш ме.
няма нищо забавно в това.
последиците ще са нулеви/ отрицателни.
очакванията са грешни.
не може да се опознае, управлява, защото зависи от много неща.
абе, българска/циганска/цинцарска/китайска работа.
не бих го предложил, не бих се съгласил.
няма нужда.
прекалено радикално е.
няма разлика.
не винаги се получава
и какво толкова?
не винаги е така
няма, не може да стане
какво общо имам с това?

Скепсисът на българина започва с отсъствието на някакви абсолютно важни неща. Такива като истина, добро, вечно. 

Гледаме как нещо, приемано за истина се проваля. "Християните са добри" се компрометира от избиването на българските родове, от византийските и латински походи. "Вярата е жизнено важна" се компреметира от съседската взаимопомощ с мюсюлмани и безразличието на кръвни роднини. Дарителството като добро се компрометира от лъже-събирачи на помощи, от организирана просия. Зад всеки добър акт се подозира користен мотив и това излиза по- вярно. Съфорумец, по повод темата за свидетелите пише на л.с., че при три дела са се явили "свидетели", платени да кажат неистини. И аз зная за лъжесвидетелство, което не е оставило никакъв отпечатък на чувство за вина. Политици лъжат, като да се надпреварват в майсторлъка. Безсрамно, в разрез с всичко казано преди и с лесно откриваеми разминавания с истината. Лъжат вестници, медии, интернет. Интернет особено. Как да не бъдеш скептичен, когато няма истина?

Много са недостижимите неща. Не само съвършенството, а изобщо по- специалните умения. Никой от учениците и помощниците на Микеланджело не го е настигнал. Просто е неразбираемо как се получава. Някаква вековна култура е умението на семитите и арменците да търгуват, на флорентинците да правят изкуство, на гърците да важничат и философстват. Примиряваме се, че тези имат традиции и гледаме скептично, когато някой се хвали с ненадминати успехи. Ами да се хвали, уста- голяма. Пак няма да стигне съвършенството. То просто е непостижимо, а от там и пътят на тези, които искат да го постигнат е път до никъде.

Модно иде, модно си отива. Оплаква се бащата от "Криворазбраната цивилизация", от цените на джанфезения малаков, който тогава бил моден, скоро след това старомоден. Балзак разказва анекдота за известен комик, когото попитали как така, изглежда винаги смешен, а той отговорил, че си пази дрехите от предишните моди. При това преходно е не само облеклото и шапките. Преходни са, о, ужас, изобщо критериите за красиво и добро. Настояват, че Десетте заповеди са вечни. Да имат да вземат. Колко благоверни юдеи сменят бога си с Исуса, Мохамеда, Мамона или християни с Така`ми`изнася. Години след като Моисей строшил скрижалите, иконопочитателите надвиват иконоборците и започват да изобразяват туй, що е на небето. 

Няма да коментирам повече пътищата Божии, ще се върна на общите критерии за добро и зло. В един момент се смята, че хомосексуалността не е добро, в друг, че е добро. "Човек за човека е брат" и "Човек за човека е вълк" сменят местата си в таблицата на морала. На юг кръщават американските индианци, на север ги избиват. После за попълнените с човешка стока плантации, едни с други се бият дали е право да са роби, щом са купени или да са свободни щом са човеци. Надделяли тези, които имали интерес работната ръка да се движи и участва в новите предприятия. 

Ами красивото? В телевизионната поредица "Когато Лувърът срещне Забранения град" се виждат съвсем различни представи за красиво в две хилядолетни култури. "Рубенсов тип" доби ироничен смисъл във времето на диетите. Западът приема само като историческа реалност византийския стил в иконописта, схематичен и неистински.

И какво, да кажа, че "Черен квадрат" или "Фонтанът" са красиви? Ами трудно е. По- скоро внушават мисли, отколкото са естетически критерий за красиво.

Но и това ще мине и замине, "Немой се коси, оти че ти мине".

"Ега ти държавата, щом аз съм заместник министър- председател." Нейчо Неев.

Да ме сложат на електрически стол, не мога да си спомня всички министри на дейността ни, нито всички министър- председатели за последните 10 години. Как да не сме скептични към тези, дето ни управляват, като никой от тях не проявява забележителна дарба, а са нечии пионки, които "Прииждат, връщат се". Някой знае ли имената на пешките в шаха? 

Не мога да кажа, че са и игра на случая. Някакви кукли от ученически клуб по ръкоделие. Фалш и пунтокрация. Чудя се при това положение как се намират и 30 % гласоподаватели. Споделяли са ми, че гласуват хората, защото етническата партия е дисциплинирана и ако няма други гласова, ще спечели. Не за идеи или интереси гласуват хората, ей. Не вярват на идеи и на застъпници на интересите им.

Мислех да коментирам, колко преходни и ненадеждни са правилата според които живеем, но съобразих, че то законите не са надеждни, пир това тези, подпечатани с божествен авторитет, та някакви си там правила...

Две поговорки за българския скептицизъм

"Ох за деца, ох от деца"

"Не се радвай на нов началник и ново прасе. Не знаеш каква свиня ще излезе"

В тях е отразен скепсиса по отношение на бъдещето, което зависи от толкова много условия, че не може да се прогнозира. Какъвто и вариант да избереш, все ще сгрешиш по някакъв начин. С настоящето си свикнал, а бъдещето е непредсказуемо. Наистина, има си задължения да имаш деца, да търпиш новия началник, но тези задължения са изпълнени с рискове. Младите са длъжни да ги преживеят, но старите понасят тежко перипетиите и по- добре да ги избегнат. Поговорката "Нямала си баба работа, купила си прасенце", свързана с предходната, също означава, че на стари години новостите са си риск, който българинът препоръчва да бъде избегнат.

"Не съм толкова богат, за да купувам евтини неща" казва англичанинът, а българинът скептично преценява "Не винаги скъпото е по- добро". Търсенето и предлагането са закон на търговията, а не качествено и некачествено. На богатите им предлагат стоки и услуги пак такива хора, каквито и на масовия потребител, само че по- надути и фръцливи. Да не би докторът, който лекуваше Майкъл Джексън да беше факир? Факир, ама по измъкване на пари. Всичко, което може да се продава по- скъпо, се продава по- скъпо. Няма разлика в качеството. Иди, че им вярвай.

Ще ми се да повярвам в диалектическия разум на българина. Имам предвид, че всичко се променя и всеки миг, в който и да е процес, е отричане на предишния миг. Нещата в най- общ смисъл са нетрайни, променливи. Процесите се преливат един в друг. Важно е оцеляването ни. В този смисъл, едни народи се специализират в едно, други в друго, а за нас остава да работим все за нещо належащо. Рядко идват сибирски студове, но щом дойдат- реагираме. Рядко идват мирни години, но щом дойдат- реагираме. По- често стават земетресения, но и за тях не се готвим предварително, а реагираме. Добро ли, лошо ли ще е, то не може да се предвиди, но трябва да се действа и да се преодолява. Задуха източен вятър- и в политическия смисъл, реагираме. Задуха западния- пак. Ами това е свойството на живият организъм- да реагира на усещанията си. 

... за съжаление по- висше е да се подготвяме и прогнозираме. Ето това е човешкото.

Този скепсис, ако наистина съществува у българина, а не е само мое виждане, предопределя един фатален изход и един оптимистичен. Фаталният е свързан с отказ на търсене на устойчиви познания и предаване на благата на Бакхус, които и така са присъщи на нашата култура. Оптимистичният е, че търсенето и намиране на рационални, достъпни и плод на разума средства, методи и постижения не само ще отърват българина от скепицизма, но и ще го изведат на чист път за обяснение на света. Пък ако обяснението на физиката е доста изчерпателно, то обяснението на социалните и психологически явления в обществото са в своя зачатък.

Като оптимист, така виждам по- добрия изход.

Човек да лудне, ако непрекъснато светът- физически и обществен се мени. Непрекъснато да си на тръни какво ще стане е много уморително. Във време на криза, на бързи промени, много се усеща. Заради това, българинът се насочва към най- важното- дом, семейство. Казват, като забогатее, българинът сменя или дома, или жената. Обаче по- важно е, кое не сменя- родители и деца, работа, вяра.