Правя тази тема, за да слагаме тук на едно място всякакви лъжи и измишльотини за "добрия" живот и "преуспяващата България по време на третото българско царство. Разни наследници на някогашните фабриканти, политици, военни и чорбаджии, живели на гърба на селяните, се опитват да изкарат онова време велико, а не е. Трябва да им пресечем опитите да манипулират по малките от нас за истината за онова време.

Да, аз съм със селски произход, със селски баби и дядовци и се гордея с това!  Те са били истински българи, те са били тези, които са произвеждали храната и са работели разни занаяти, а са били третирани като болуци и им е било плащано мизерно, живяли са в мизерия. Докато градските българи, и особено богаташите, са били всичко друго, но не и истински българи. Много от тях са били германофили и са изповядвали крайни радикални десни възгледи. Естествено, че след войната ще ги натикат в лагерите! Такива нямат място в едно нормално общество. Че и са крали от обикновения народ. И днес се намират хора да плюят по селяните и работниците и да ги наричат мързеливи! Айде, не на мене тия! Знам ви аз, богатите, колко точно сте честни! Богатство, натрупано от бизнеси с мафията, финансови измами, бързи кредити, лихварство, лекари, взимащи прескъпо..............

Вижте на каква простотия попаднах:

Цитат

Преди тоталитаризма България е в икономически възход, определена е за Швейцария на Балканите. до първата световна война англичани, французи, германци се борят кой да ни придърпа. Дори след Първата световна война България остава един желан партньор на Балканите, особено през 30-те след като сме преодолели икономическата криза и политическите сътресения. Връщаме си Южна Добруджа без да пролеем капка кръв. Покрай привидното си съюзничество с германия започва да обновяваме военната техника. Купуваме на смешни цени Месершмити и пр.

 

Тези богати лекари, антибългари, защо не са си свършили добре работата?

Всичко е относително. "Добре" по сегашни мерки може и да не е било, но спрямо мизерията през социализъма направо си е било "много добре". А за тези дето не са искали да са роби на Сталин и Русия са направили концлагери като този в Белене или в Скравена.

Я ... изненада!!!

Оказва се, че авторката има спомени и от "преди Девети"!!!

Територия на Царство България преди 9 септември 1944 г. - 103 146 кв. км.
Територия на Република България след 9 септември 1944 г. - 111 000 кв. км.

За ставащите все по-многобройни любители на историческата фантастика, които настояват, че България е била развита държава преди 1944 г. ще цитирам думите на депутата Серафим Георгиев, казани на 12 март 1940 г. в Народното събрание: „Картината на българската мизерия е страшна… Мога да ви прочета и данни: 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тези стаи обикновено се готви. 57 % от домакинствата нямат кладенци; 17,4% нямат клозети. 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, а 36% нямат стол. 28% нямат печка. 36% нямат юрган. 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаквапостеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф… Ето това са покъртителните условия за закъснялостта на българския живот”.

Нова рана отварят Нишките споразумения между България и Кралска Югославия и съпътствалото ги изявление на Стамболийски: "ние не щем Македония - нека Ви е халал.  Само ако може, вземете и македонците и направете от тях мирни и почтени граждани ...".

"Моята работа е свършена вече, в сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана която никога няма да заздравее,а сега нека Русия да заповяда" - Георги Бенковски (рождено име: Гаврил Груев Хлътев) 

преди 11 минути, jhoro написа:

Я ... изненада!!!

Оказва се, че авторката има спомени и от "преди Девети"!!!

Тя  и динозаврите помни

Давали са 50хил. лв за партизанска глава и за ятак. Подписани са около 20хил. смъртни присъди по ЗЗД ... трудно ми е да го сметна.

преди 6 часа, Anneliese написа:

Правя тази тема, за да слагаме тук на едно място всякакви лъжи и измишльотини за "добрия" живот и "преуспяващата България по време на третото българско царство. Разни наследници на някогашните фабриканти, политици, военни и чорбаджии, живели на гърба на селяните, се опитват да изкарат онова време велико, а не е. Трябва да им пресечем опитите да манипулират по малките от нас за истината за онова време.

Да, аз съм със селски произход, със селски баби и дядовци и се гордея с това!  Те са били истински българи, те са били тези, които са произвеждали храната и са работели разни занаяти, а са били третирани като болуци и им е било плащано мизерно, живяли са в мизерия. Докато градските българи, и особено богаташите, са били всичко друго, но не и истински българи. Много от тях са били германофили и са изповядвали крайни радикални десни възгледи. Естествено, че след войната ще ги натикат в лагерите! Такива нямат място в едно нормално общество. Че и са крали от обикновения народ. И днес се намират хора да плюят по селяните и работниците и да ги наричат мързеливи! Айде, не на мене тия! Знам ви аз, богатите, колко точно сте честни! Богатство, натрупано от бизнеси с мафията, финансови измами, бързи кредити, лихварство, лекари, взимащи прескъпо..............

Вижте на каква простотия попаднах:

 

Едната ми баба много съм я разпитвал за живота и преди 09.09.1944 г. И въпреки че си беше комунистка твърдеше че от трите периода (царство България, комунизъм и демокрация) най-зле са живяли през комунизма. Взели са им и малкото което са имали.

преди 6 минути, Т.Христов написа:

Давали са 50хил. лв за партизанска глава и за ятак. Подписани са около 20хил. смъртни присъди по ЗЗД ... трудно ми е да го сметна.

50 хиляди лева? Направо отвратително. Държавата пари е имала, ама не за селяните. Добре, че после нещата са се променили. А не е изключено да се променят и пак. Да ви видя тогава как ще се хилите.

В селото, в което съм израснала - Боровци, е имало евреи. Селяните са ги пазили, даже са ги и крили. И на партизаните са помагали, носили са им храна.

Мога да се похваля, че за разлика от повечето хора произлизам от честно и почтено семейство и род. Да бабите и дядовците ми са били бедни, живяли са в бедни, схлупени селски къщи (които, когато бях малка, ги нямаше вече). След девети, на мястото на старата им къща, бащата на баба ми по бащина линия, построил чисто нова къща за семейството си. С две спални, кухня, малка баня с тоалетна, коридор, стълби и мазе. Тогава дали възможност и на селяните да си купят парчета земя, на която днес са дворовете им. Аз с изненада преди време научих, че пътеката, минаваща през празната ни сега градинка (няма кой да я обработва вече), някога това е била селската улица. Даже не го знаех. Изведнъж ми светна и горе - долу си представих как е изглеждало селото без оградите и днешните големи селскостопански дворове. За съжаление, няма снимки на Боровци от началото на века, но си го представих как е изглеждало - със схлупени къщички с една или две стаи, малка градинска лехичка за зеленчуци и друг за цветя и пътеките, които са били уличките на селото, а то е било просторно. След девети модернизират селото - правят истински улици и ги асфалтират, хората си събарят схлупените къщурки и си строят  истински къщи с по - 3 - 4 стаи, сдобиват се с големи дворове за зеленчуци и цветя, построяват си обори и се сдобиват с домашни животни............ За съжаление, прадядо не е могъл да се нарадва истински на къщата, починал е след няколко години, от сърце, млад човек. Баба много се гордееше с къщата, аз също, след като чух историята. Също така всички жители на селото се сдобиват и със собствени кладенци, също така с водоснабдяване и канализация, прокарва се електричество, телефони и телевизори, някои си построяват и гаражи към къщите. Селското училище, което е било едноетажно, го правят двуетажно, а когато бях малка, го разширяваха (то е до детската градина, в която ходех и затова знам). А пък сградата на детската градина е била дом на мои роднини, леко заможни, роднината кмет я дарява на селото за детска градина. Като бях дете, не го знаех този факт. Също така при "лошия" социализъм построяват универмаг или казано на модерен език - търговски център. Аз съм ходила с баба в него като малка. На партера продаваха хляб, там беше и ресторанта, също и един смесен магазин, там се продаваха домакински потреби . Горе имаше дрехи, платове, играчки..............там съм била само веднъж............ Читалището работеше, както и библиотеката, поща нямахме, имаше само пощенска кутия на сградата на кметството.  Нашето селско стопанство беше най - голямото в селото - имахме много овце, кокошки и петел, прасе. При демокрацията си взехме и крави. Дядо беше овчар и пасеше овцете на цялото село, в нашия двор привечер падаше голямо доене на овце, имаше много мляко. Хората плащаха на дядо, че им пасе овцете, май и за млякото. Имаше много и за нас, с част от него баба правеше домашни сирене и кашкавал. Овцете ги отглеждахме за мляко, месо и вълна, имахме и овни и агънца. От вълната баба правеше прежда и зимно време плетеше. Плетеше дрехи за всички от семейството. Аз и помагах с преденето, но и доста си играех с кълбетата, като същинска котка. Прасето го гледахме за малки и за месо, а кокошките и петела - за месо и яйца. В градината отглеждахме малко зеленчуци - краставици, домати, картофи, праз лук, имахме и малко плодове. Имахме си черешово дърво, ягоди, малко лозенце + асма. Когато имаше авария и нямаше вода, си носехме от кладенеца - доста студена, но прясна и вкусна. Имахме и много цветя - кокичета, нарциси, зюмбюли, лалета, гербери........... А отвън, на къщата имаше орех. Отделно на нашата улица, по - нагоре имахме още една, по - голяма зеленчукова градина, а извън селото имахме и едно по - голямо лозе. От него дядо правеше домашно вино, в мазето имахме малка тайна стаичка, където стоеше бъчвата. Имахме цяла една голяма стая в мазето за зимнина. Цяло лято се правеше зимнина - компоти, консервирано месо, лютеница, кисели краставички........... От магазина купувахме само хляб, масло и колбаси, другото сами си го произвеждахме. Приятели и познати на баба и дядо ни носеха плодове, нашите също, най - често мъкнеха лимони, мандарини, портокали и банани. Мандарини и банани не ям, а портокалите - само на прясно изцедено сокче. Лимони също не обичам. От магазина баба ми взимаше и бисквити, след градина най - любимото ми нещо беше да си седна на дивана в коридора, който ни служеше за кухня и всекидневна и да си отворя пакета, да изям три- четири бисквити. Имах си традиция и за закуска - палачинки с чаша прясно мляко. Помня, че хората бяха доволни от живота и не се оплакваха. Сплотени, помагат си.........Баба много чистеше и готвеше, въпреки болния си крак. Имаше пералня, от онези, кръглите, но много танцуваше, та предпочиташе да пере на ръка. Израснах с дрешки, прани на ръка с домашно направен сапун. Нямахме бойлер ( не знам защо) и в за коритото (баба ме къпеше в спалнята, защото там е топло), се топлеше вода в една огромна синя тенджера върху печката на дърва. Кухнята я ползвахме само лятото, че там нямаше отопление, по празниците държахме елхата върху масата там. Иначе в кухнята си имаше и електрическа готварска печка, и хладилник, и скаричка за сандвичи. Отоплявахме се с печки на дърва, дядо ги режеше на по - малки на една режеща шумна машина, после ги подреждаше под навеса до една стена. Имахме си телефон, радио и цветен телевизор. Имахме и гараж, дядо даже имаше кола, но не я помня много, помня я само, когато я продаде. В гаража после си държеше трактора и разни инструменти. У нас беше чисто и светло. Не знам какви пенсии са взимали, но живеехме прилично. Баба ми е работила в стопанството, забравих абревиатурата, а дядо е бил пожарникар в горското тук, в Берковица. Бедни не сме се чувствали, имахме си всичко. Празнувахме и християнските празници Бъдни вечер, Великден, Гергьовден, Димитровден (дядо имаше имен ден). Баба ме научи да вярвам в Бог.Със сестра ми сме кръстени заедно през 1987 година в Клисурския манастир. На църква отидох обаче чак в трети клас. Помня, че имаше пощальонка тогава, получавахме вестници. Помня "Работническо дело" и още един, ама не помня кой.Баба ги използваше за покривки на кухненската секция и за опаковане на храна за дядо сутрин, како и за ядене, докато сме на лозето. Храната тогава беше истинска и вкусна. А от другата ми баба съм получавала телеграми за всеки мой рожден ден, докато я имаше тази услуга.

Сега в другата тема са ме изкарали мизерно живееща...................

А бе, идиот, моите баби и дядовци не бяха материалисти. Бяха скромни хора. Дори за банани и портокали не са молили. Те са научени на труд от деца, свикнали са да работят, да правят нещо с ръцете си, не бях мързеланковци. Много са правили за мен като малка. Дядо ми ми направи люлка вкъщи, и друга на двора, за когато е топло времето. Баба ми ми е плела страшно много дрешки, готвеше разни вкусни неща. Имаше домашен уют вкъщи, а това е безценно. Освен това на село дишах чист въздух (тогава в Берковица имаше заводи и понякога не се дишаше).Тогава много боледувах от бронхити и чистият въздух ми се отразяваше добре. Също така животът близо до природата те учи да обичаш, цениш и пазиш природата и животните,  чистият въздух и спокойствието. Вкъщи нямаше караници за пари, баба и дядо не се караха, само спореха понякога и то за дребни неща. Дядо държеше да свърши нещо, дори при лошо време, или като е леко уморен, а баба му се караше, че не ще да си почине малко. Също така къде, ако не на село ще те научат на празници и традиции? А първите уроци по история ми ги дадоха именно баба и дядо. Разказвали са ми за Христо Ботев и Васил Левски.

Разказвали са ми за царското време. Живели са много бедно, в схлупени къщурки, не са имали пари, баба и дядо и детство не са имали. От малки са помагали вкъщи (от детскоградинска възраст), работили са на полето заедно с родителите си срещу заплащане, и то мизерно. Имат само основно образование, защото средното е било скъпо. Дядо е от семейство с три деца, само кака му е завършила гимназия. Искала да учи, не да се омъжва млада тийнейджърка. Учила за шивашка в Монтана.

След девети и след като започнали да строят апартамента тук, заедно със сестра му и нейният мъж, дядо е минал курсове по електротехника и сам е окабелил апартамента ни. С такова нещо колко от вас могат да се похвалят? С толкова работен дядо?

И необразовани не са били. Четяха вестници, слушаха радио, гледаха телевизия, образоваха се. Баба ми сега може да ползва мобилен телефон.

За Ленин и Сталин не ми е разказвано. Виждала съм картинки с Ленин в учебниците на сестра ми и съм питала баба кой е този човек. Отговорът беше, "Владимир Илич Улянов, наричаха го Ленин, бил е ръководител на Русия, отдавна е живял и е умрял". Това беше.

Баба ми е пътувала до Русия, когато леля е била студентка там. Но не разказваше много.

Който се срамува от овцете и от домашно направеният сапун, е голям комплексар.

преди 3 минути, Anneliese написа:

Сега в другата тема са ме изкарали мизерно живееща...................

А бе, идиот, моите баби и дядовци не бяха материалисти. Бяха скромни хора. Дори за банани и портокали не са молили. Те са научени на труд от деца, свикнали са да работят, да правят нещо с ръцете си, не бях мързеланковци. Много са правили за мен като малка. Дядо ми ми направи люлка вкъщи, и друга на двора, за когато е топло времето. Баба ми ми е плела страшно много дрешки, готвеше разни вкусни неща. Имаше домашен уют вкъщи, а това е безценно. Освен това на село дишах чист въздух (тогава в Берковица имаше заводи и понякога не се дишаше).Тогава много боледувах от бронхити и чистият въздух ми се отразяваше добре. Също така животът близо до природата те учи да обичаш, цениш и пазиш природата и животните,  чистият въздух и спокойствието. Вкъщи нямаше караници за пари, баба и дядо не се караха, само спореха понякога и то за дребни неща. Дядо държеше да свърши нещо, дори при лошо време, или като е леко уморен, а баба му се караше, че не ще да си почине малко. Също така къде, ако не на село ще те научат на празници и традиции? А първите уроци по история ми ги дадоха именно баба и дядо. Разказвали са ми за Христо Ботев и Васил Левски.

Разказвали са ми за царското време. Живели са много бедно, в схлупени къщурки, не са имали пари, баба и дядо и детство не са имали. От малки са помагали вкъщи (от детскоградинска възраст), работили са на полето заедно с родителите си срещу заплащане, и то мизерно. Имат само основно образование, защото средното е било скъпо. Дядо е от семейство с три деца, само кака му е завършила гимназия. Искала да учи, не да се омъжва млада тийнейджърка. Учила за шивашка в Монтана.

След девети и след като започнали да строят апартамента тук, заедно със сестра му и нейният мъж, дядо е минал курсове по електротехника и сам е окабелил апартамента ни. С такова нещо колко от вас могат да се похвалят? С толкова работен дядо?

И необразовани не са били. Четяха вестници, слушаха радио, гледаха телевизия, образоваха се. Баба ми сега може да ползва мобилен телефон.

За Лен и Сталин не ми е разказвано. Виждала съм картинки с Ленин в учебниците на сестра ми и съм питала баба кой е този човек. Отговорът беше, Владимир Илич Улянов, наричаха го Ленин, бил е ръководител на Русия, отдавна е живял и е умрял". Това беше.

Баба ми е пътувала до Русия, когато леля е била студентка там. Но не разказваше много.

Който се срамува от овцете и от домашно направеният сапун, е голям комплексар.

Всички ли трябва да гледат овце и да си правят домашен сапун?

преди 36 минути, Гражданин написа:

Всички ли трябва да гледат овце и да си правят домашен сапун?

Не, но малко уважение към селяните и селският живот не е излишен. Точно селяните са най - работните хора, не плъховете мързеливци по канцелариите.

На село някога имаше духов оркестър, който свиреше при празници. Имаше и сватби в селото, с баба, дядо и сестра ми съм присъствала на една такава, беше първата сватба, на която ходих. Почерпката беше на открито, на много дълга маса, имаше страшно много гости и храна. Тогава гостите на сватбата ги закичваха с носни кърпички. Самата аз имах много такива, с различни картинки. Баба редовно ми ги переше и гладеше на земята върху одеяло (защото по онова време контактите ги слагаха на нивото на пода, не нагоре като сега). Все ми напомняше да си трия носа със носната кърпичка, не с ръкави. Тя ме научи, че боклуците се хвърлят в кошчето за боклук, а не където ти скимне, че в читалищната зала се седи тихо и кротко, гледа се концерта/представлението и не се вдига шум, че като кашляш, трябва да си закриваш устата с ръка. Много възпитана жена, често казваше "Мерси", а аз я поправях, че това е дума на френски, а сме в България и трябва да казва "Благодаря". Май искаше да звучи изискано.

За излизане до магазина се гласеше, както и за ходене до Берковица, посещение в болница, гости, а бе, навсякъде.

Всички дрехи вкъщи бяха прилежно изпрани, изгладени и подредени в гардероба. Моите дрешки бяха в малко скринче.

На вечеря баба и дядо много обичаха да говорят за история. И за политика говореха, и за селските новини..............

Дядо беше запален по тотото, но не играеше, обаче редовно гледаше предаването и в една дебела тетрадка си записваше всички тегления. Покрай пустото тото трябваше да се пази тишина. Помня как вечерно време гледахме с баба и дядо "Алф", "Семейство Флинстоун", а баба следеше и "Завръщане в рая". Аз гледах детските, любими ми бяха "Сънчо", "Патето Уил" и "Пчеличката Мая".

Нашите веднъж ми донесоха плакат на Алф като рокзвезда, и мама ми го окачи над детското креватче. Имах и кукла Сънчо и плюшена пчеличка Мая. Повечето ми играчки обаче си ги държах в Берковица.

През зимата баба ме водеше до детската градина със шейната. Едно време какви зими и какъв сняг имаше само..............

Обичах да кръщавам новородените агънца и карах баба да им прави мартенички за първи март. Лятото обичах да тичам из голямото ни лозе. А зиме дядо ми правеше снежен човек в двора.

преди 7 минути, Anneliese написа:

Не, но малко уважение към селяните и селският живот не е излишен. Точно селяните са най - работните хора, не плъховете мързеливци по канцелариите.

Селянин е повече състояние на душата от колкото нещо отнасящо се до работата, която някой върши както ти го изкарваш. Явно ти това не го разбираш, а е основа на смислен разговор по темата. Някой може да рие торта на кравите и да става за интелектуален разговор, а друг може да прави същото и да не става за такъв и дейността, която връши да му приляга идеално и тогава аз като нямам никакви допирни точки с него, няма какво да му уважавам освен естествените човешки права, но до там. Ако иска да ми връща социализма и ще ми псува канцеларията няма да се разберем, ще го отнесе и той, ако е простак. 

Работещите в канцелариите обаче са на топло, сухо, само седят и пишат документи, пият кафета и клюкарят. От това, което съм чела и чета в интернет, не са хич възпитани и любезни, като трябва да работят с клиенти. И не е толкова тежък интелектуалният им труд, че да реват за големи заплати. А и масово такива хора са неграмотни. Бях потресена от децата в София, които си мислеха, че млякото,месото и вълната идват от фабриките. За крави не бяха чували, нито бяха виждали на живо. Чудя се колко ли са образовани моите връстници, родени и израснали в София. Май колкото Лора Караджова.

А на мен винаги са ми били малко странни софийските баби. Боядисваха си косите в странни цветове - оранжево, червено, синьо..............

Седяха в градския транспорт с една доста аристократична осанка. Добре облечени, но цвета на косите..............това никога не съм го разбирала.

преди 19 минути, Anneliese написа:

Работещите в канцелариите обаче са на топло, сухо, само седят и пишат документи, пият кафета и клюкарят. От това, което съм чела и чета в интернет, не са хич възпитани и любезни, като трябва да работят с клиенти. И не е толкова тежък интелектуалният им труд, че да реват за големи заплати. А и масово такива хора са неграмотни. Бях потресена от децата в София, които си мислеха, че млякото,месото и вълната идват от фабриките. За крави не бяха чували, нито бяха виждали на живо. Чудя се колко ни са образовани моите връстници, родени и израснали в София. Май колкото Лора Караджова.

А на мен винаги са ми били малко странни софийските баби. Боядисваха си косите в странни цветове - оранжево, червено, синьо..............

Седяха в градския транспорт с една доста аристократична осанка. Добре облечени, но цвета на косите..............това никога не съм го разбирала.

Софийските баби не ги закачай, това са жени живяли цял живот в града, космополитно място, средище на всякакви хора, интелектуални среди и т.н., всичко е тук. Имат право да си боядисват косите в какъвто цвят си искат, на запад такава е модата. А в канцелариите дори не знаеш какво правят хората. Това не ти е социализма, искат се качества, за да си на топло, сухо и "само да седиш и пишеш документи, да пиеш кафе и да клюкариш", ако нямаш необходимите качества, за да си постелеш и да си легнеш удобно, тогава отиваш да вършиш неприятни дейности като да доиш кравите и може би наистина ще ти отива или ще е наказанието ти за мързела в младостта.

преди 16 минути, Anneliese написа:

От това, което съм чела и чета в интернет, не са хич възпитани и любезни, като трябва да работят с клиенти. И не е толкова тежък интелектуалният им труд, че да реват за големи заплати.

Интелектуалният труд ти е позволил да "рупаш чипсче" в леглото и да ближеш сладоледче.

преди 8 минути, THEWiZRD написа:

Интелектуалният труд ти е позволил да "рупаш чипсче" в леглото и да ближеш сладоледче.

На учените, не на офисните секретари и банковите чиновници!!!

преди 3 часа, Т.Христов написа:

Давали са 50хил. лв за партизанска глава и за ятак. Подписани са около 20хил. смъртни присъди по ЗЗД ... трудно ми е да го сметна.

Мисля и сега се дават пари за терористи

преди 1 час, Anneliese написа:

Сега в другата тема са ме изкарали мизерно живееща...................

Ааа, че то да не е инак?

преди 10 часа, Anneliese написа:

Правя тази тема, за да слагаме тук на едно място всякакви лъжи и измишльотини за "добрия" живот и "преуспяващата България по време на третото българско царство. Разни наследници на някогашните фабриканти, политици, военни и чорбаджии, живели на гърба на селяните, се опитват да изкарат онова време велико, а не е. Трябва да им пресечем опитите да манипулират по малките от нас за истината за онова време.

Да, аз съм със селски произход, със селски баби и дядовци и се гордея с това!  Те са били истински българи, те са били тези, които са произвеждали храната и са работели разни занаяти, а са били третирани като болуци и им е било плащано мизерно, живяли са в мизерия. Докато градските българи, и особено богаташите, са били всичко друго, но не и истински българи. Много от тях са били германофили и са изповядвали крайни радикални десни възгледи. Естествено, че след войната ще ги натикат в лагерите! Такива нямат място в едно нормално общество. Че и са крали от обикновения народ. И днес се намират хора да плюят по селяните и работниците и да ги наричат мързеливи! Айде, не на мене тия! Знам ви аз, богатите, колко точно сте честни! Богатство, натрупано от бизнеси с мафията, финансови измами, бързи кредити, лихварство, лекари, взимащи прескъпо..............

Вижте на каква простотия попаднах:

 

Да, тогава е било тегаво! Не са могли да рупат чипс! 

преди 30 минути, Anneliese написа:

На учените, не на офисните секретари и банковите чиновници!!!

Обикновено хората с тежки съдби са с най-чистите и невинни души.Когато в живота им се случи някакво ужасно събитие се смиряват стават "по-добри", но явно при теб някъде нещо се е объркало доста сериозно.Гледаш света през лоши очи.А обикновено човек каквато енергия излъчва, такава и привлича към себе си.

преди 6 часа, morandis написа:

Територия на Царство България преди 9 септември 1944 г. - 103 146 кв. км.
Територия на Република България след 9 септември 1944 г. - 111 000 кв. км.

За ставащите все по-многобройни любители на историческата фантастика, които настояват, че България е била развита държава преди 1944 г. ще цитирам думите на депутата Серафим Георгиев, казани на 12 март 1940 г. в Народното събрание: „Картината на българската мизерия е страшна… Мога да ви прочета и данни: 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тези стаи обикновено се готви. 57 % от домакинствата нямат кладенци; 17,4% нямат клозети. 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, а 36% нямат стол. 28% нямат печка. 36% нямат юрган. 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаквапостеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф… Ето това са покъртителните условия за закъснялостта на българския живот”.

Нова рана отварят Нишките споразумения между България и Кралска Югославия и съпътствалото ги изявление на Стамболийски: "ние не щем Македония - нека Ви е халал.  Само ако може, вземете и македонците и направете от тях мирни и почтени граждани ...".

"Моята работа е свършена вече, в сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана която никога няма да заздравее,а сега нека Русия да заповяда" - Георги Бенковски (рождено име: Гаврил Груев Хлътев) 

Да не говорим че хората са виждали хляб(Евентуално) само за Великден, през останалото време са яли само просеник и качамак, децата от малки(6-7) годишни са пращани да рабоят на чорбаджии за да се хранят там, момичетата са омъжвани рано за да се грижат за тях мъжете им, на училище е ходело само по едно дете(Най големия син) но дори и той когато е имало работа в къщи е оставал да помага вместо да ходи на училище.
Абе голям напредък голямо чудо.

 

 

преди 26 минути, Bubbles написа:

Да не говорим че хората са виждали хляб(Евентуално) само за Великден, през останалото време са яли само просеник и качамак, децата от малки(6-7) годишни са пращани да рабоят на чорбаджии за да се хранят там, момичетата са омъжвани рано за да се грижат за тях мъжете им, на училище е ходело само по едно дете(Най големия син) но дори и той когато е имало работа в къщи е оставал да помага вместо да ходи на училище.
Абе голям напредък голямо чудо.

Явно и ти си бил дълго време жив преди 9-ти септември 44-та и ги помниш добре нещата, другарю!

преди 43 минути, Bubbles написа:

Да не говорим че хората са виждали хляб(Евентуално) само за Великден, през останалото време са яли само просеник и качамак, децата от малки(6-7) годишни са пращани да рабоят на чорбаджии за да се хранят там, момичетата са омъжвани рано за да се грижат за тях мъжете им, на училище е ходело само по едно дете(Най големия син) но дори и той когато е имало работа в къщи е оставал да помага вместо да ходи на училище.
Абе голям напредък голямо чудо.

Това коя и на кой автор приказка беше

преди 35 минути, JohnTRIVOLTA написа:

Това коя и на кой автор приказка беше

Приказки да, на баба ми коятъо е живяла по него време, на дядо ми който също е живял по него време и са ги преживели тия неща, и говоря за хора от два тразлични края на България единия от Видинско, другия от Сандански, все същата кочина е било. Знам че не ви отърва но това е истината.

 

преди 55 минути, Гражданин написа:

Явно и ти си бил дълго време жив преди 9-ти септември 44-та и ги помниш добре нещата, другарю!

Не аз, моите баби и дядовци са раждани в началото на 20те на миналия век, преживяли са всичко това, едните в северозападния край на България, другите в югозападния.
Аз на кого да вярвам, на хора които са ги преживели тия неща или на разни форумни специалисти?

 

То ясно , че винаги е имало и бедни, лошото е че не осъзнават личната вина за това им състояние и най-лесно е да кажеш, че някой ти е откраднал нещо което си нямал