Емоциите в Декартова система

Обяснявайки света, Декарт се стреми да използва достиженията на математиката. Така физическото преместване, движението, той помества в Декартовата координатна система с трите оси. Опитва се да изрази и човешките страсти, като ги класифицира по някакъв начин, при което размишлява за 6 основни страсти, които би искал да бъдат някакви родови понятия, които включват принадлежащи им видови. Изборът да са 6 много прилича на осите x, y, z с техните 3 положителни и 3 отрицателни направления. От изброените от него 6 страсти: удивление, любов, омраза, желание, радост, тъга това лесно се получава при противопоставянето на любов- омраза и радост- тъга, но другите 2 не си противоречат. Удивлението и желанието са доста самостоятелни, несвързани. Отбелязваме, че Декарт се стреми да намери и елементарното, това което е начално и как другите прояви се изразяват чрез него, подобно линиите чрез точката в геометрията. В този смисъл, той търси и причинност за проявите, които, за съжаление, отнасящи се към човека, са твърде сложни.

Декарт дори не намеква за разположение на страстите в координатна система, поне двуизмерна с координати любов- омраза и радост- тъга, вероятно разбирайки, че това е недостъпно, но се опитва да раздроби поне любовта. Така се получава редът харесване˂привързаност˂приятелство˂преданост. Описанието в този смисъл е на качествени характеристики, а не количествени и съвсем естествено, не можем да твърдим, че разстоянието между две съседни точки е едно и също като други две съседни. Подобно е и разделянето на удивлението на: учудване˂заслепяващо любопитство˂изумление. При това Декарт размишлява, че има различни видове от изброените страсти, които са качествено различни и съответно насравними за ранжиране, което разбираемо изисква друга подредба за разклоненията. Трудността е очевидна, ако си представим Декартови координати не от прави линии, а от дървовидни класификации, където любовта от някъде се разделя на похотлива и доброжелателна.

В този смисъл, последващото изреждане „За особените страсти” е натрупване на каталог от преживявания, които не се вместват в координате от главните 6 страсти, но в общоприетите разбирания имат своите противоположности. Така към споменатите 6 основни страсти, представени не толкова като оси, колкото като крайни степени в таблица можем да представим и:

удоволствие- ужас

красиво- грозно

уважение- презрение

гордост- смирение

благородство- низост

благоговение- незачитане, пренебрежение

дързост, породена от надежда- нерешителност

срам произлизащ от страх-слава подтиквана от надежда за постижения

срам- безсрамие

храброст-страх

увереност- отчаяние

признателност- неблагодарност

жалост, милосърдие- жестокост

Отново се явяват и страсти, която нямат противоположна.

Ревността. В онова време под ревност са е подразбирало и ревниво отношение към делата си, т.е. амбиция, стремеж за съревнование

Угризение на съвестта

Подигравчийство

Завист

Шеговитост

Самодоволство

Разкаяние

Благоразположение

Гняв

Съжаление

Малко дразни смесването на емоционални и морални преживявания, но в 17 в. това са все "страсти"

В днешната култура на интуитивно оценяване от 1 до 10 е решен проблемът за самоотчет по отделни преживявания, примерно гняв, като естестено самоотчетът е съпроводен с културно обусловените трудности и условности. Външна оценка, такава от наблюдател, се прави чрез тестове, които са също доста условни.

Съвременното подреждане на емоциите в диаграма не е по- обективно от времето на Декарт (Уики.бг и Уики.англ, вкл. диаграмите там)

                    Радост – положителна емоция, свързана с вътрешно задоволство, приповдигнато настроение, екзалтация, вълнение и възбуда

·                    Страх – негативна емоция, свързана с чувство за заплаха, тревожност

·                    Гняв – негативна емоция, може да бъде от слабо раздразнение до силна ярост

·                    Тъга – отрицателна емоция, свързана с ниски нива на ентусиазъм, униние

·                    Любов – положителна емоция или чувство на привързаност, грижа, привличане и симпатия

·                    Отвращение – отрицателна емоция, която се асоциира с нещо нечисто, негодно, или противно

·                    Изненада – емоция, която може да бъде както отрицателна, така и положителна и е резултат от преживяването на нещо неочаквано

·                    Презрение – негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой

Както биват коментирани проточилите се дела: „Работата по случая продължава”. Видимо е, че и днес се подхожда в голяма степен умозрително, а не въз основа на физиологични резултати, както е например при вкуса, въз основа на съответните вкусови рецептори на езика. Не можем да виним изследователите, изследванията са специални и сложни.

Моят прочит на Декарт е, че проблемът със страстите не е решим чрез триизмерна Декартова система. По- скоро многоизмерна поредица от таблици/матрици които да включват преценени като съществени емоции и по тях да се оценява актуалното емоционално състояние. Във всички случаи, Декарт прави големи крачки по отношение класифицирането на страстите (емоциите), които се взимат предвид и днес, донякъде за съжаление.