"Грешна беше тя, но беше хубава" И дон Жуан беше грешен, но света без него става еднообразен и сив. Правосъдието и моралът ги обвиняват, осъждат, но докато са живи животът е по- цветен. Много интересен проблем, какво харесваме, цветното или униформено- сивото?

Ако от небето пада многоцветен дъжд, нещо като в приказката за Златка Златното момиче и в този дъжд има златни, алени, сини и черни капки, които носят със своя цвят пари, любов, мъдрост, мъки и смърт, какво ще предпочетете, да сте под чадър или да вали, вали и мокри?

В красотата на Албена има нещо езическо, предхристиянско и митично.  Тя е учудването и преклонението на човека пред женската природа и хубост. Човек се пита от де се е взела, как е била родена, какво е това чудо и си отговаря по обикновения начин "Това е Божия работа". За много жени устатите съселяни измислят мръсни приказки, обаче с мита Албена нещата не са такива. Тя не може да бъде профанизирана и оскърбявана с вулгарност, защото нивото й е божествено. При това тя не дава повод с разюздана сексуалност. Тя избира съответни на митичния й ранг герои. Това, че е омъжена за Куцара е родителско решение. Родената от морската пяна Афродита също е омъжена за куция Хефест. Не скривам, че мита за Албена за мен е българския вариант на мита за Афродита. Както нея тя не е земеродна,с  дива и необуздана сексуалност, а е с възвишена и съдбовна хубост. 
Сблъсъкът й с християнския и земен съд е предопределен. Бидейки езически мит, тя не може да намери опора в никой християнски мит, нито за нея има мяра в човешките закони.
За такива изключителни фигури е необходима някаква особена милост. За тях има нужда от обществена защита и от апелация за помилване, защото те са от особено значение. Какво е селото без Албена? Какво е Олимп без Афродита? Какво е Валхала без Фрея? Какво е светът без младост, женска хубост и любов?

Една българска приказка
Когато един покорител на женски сърца се представил пред св. Петър,  този го определил за ада. Очарователният любовчия умеел да говори убедително, бил дързък и оптимистичен, та не останал с наведена глава пред светеца, а жарко произнесъл реч в защита, основното от което било, че той не е направил нищо лошо на жените. Напротив, той им е давал това, което мъжете им не са им давали: вяра, че има щастлива любов; вяра, че има щедри и мили мъже; вяра че има друг, по- щастлив живот тук, на земята. Е, той казал "Там на земята". Речта му била пъстра и ведра, така че светецът се усмихнал и казал: Добре, добре. От тук до рая има 100 стъпала. Ако на всяко стъпало казваш по едно име на ощастливена жена, ще стигнеш необезпокояван в райските селения. Ако не стигнат, осъждам те за твоите плътски и порочни намерения.
Нашенският дон Жуан се зарадвал, започнал да тича по стълбата, изброявайки имена. После позабавил ход, мъчейки се да си спомни някое отдалечено във времето име, после още по- бавно, като се чудил дали- или, пък тя коя беше... докато спрял на 99 стъпало. Дълго са почесвал, чудил, казвал и отхвърлял, повтарял и потретвал, но тефтера на светията кой би измамил? Накрая проплакал, оплаквайки бъдната си съдба "Ах, защо пренебрегнах онази куцичката" и полетял към ада.

Дон Жуан е олицетворение на мъжа, покорител на женски сърца. От дългия списък на Лепорело, една донна Ана го преследва за престъпление и за мъст. 
Неговият грях е в непостоянството и в това, че е дръзко полигамен и те са преследвани от морала, а това, че е убил бащата на казаната донна е престъпление, преследвано от закона.
Прелъстяването му не е в това, да отвлича жените и да ги позори, стига всичко да остане в тайна. Той е достатъчно фин за да не разбива семейства.
Те му се отдават, той ги пленява. При това основно с благородно поведение, чуждо на грубите съпрузи и женихи.
Протестът на "Мен също" е гротеска на възвърната чест. Веднъж отдали се, покорени, жените от това движение смятат, че честта им ще се възвърне, като обвинят мъжа, че е очарователен. Двойно безчестие.
Да бъде представен пред съд един чаровен мъж, с успехи сред жените, е безумие на съдопроизводството. 
Ами журналистите-екзекутори? Пласидо Доминго е обвинен в сексуална принуда. Няма съд, а той се отказва от отговорни длъжности. Какво спечелиха тъжителките си е тяхна работа и дали придобиха или загубиха чест също. Както непочтената, името на която свързаха с Кобрата. 

Както споменах, очарователния дон Жуан не може да бъде осъден за това от закона. Него го притискат морално... не винаги с морални подбуди. Дори често по неморални. 

От другатема ми хрумна, че очакването на божествената мъжка и женска хубост и въздействие е като очакването на месия. Жени и мъже, обвързани с нещастен брак мечтаят да се появи Избранник. Динамиката на Осанна- Разпни го я има и при Албена и при дон Жуан. При Йовков, хората озверяват и ругаят Албена, но когато тя се появява, се смиряват, покорени от хубостта й. Осанна. С пропадането на дон Жуан в пламъците на ада, настъпва едно отрезвяване, романтичният, светъл разказ свършва в тъма. 

Без да сравнявам с божество, динамиката при Пласидо Доминго е същата. Очарование и поклонение от жените. Като кажат, че са пели с него на една сцена, мед им капе. После осъждането- MeToo movement, този синедрион го осъжда и оперите потвърждават присъдата и си измиват ръцете. После отрезвяването. А какво е операта без Пласидо? Защо хората се страхувахме да го подкрепим както се страхуваха апостолите?

Като осмислих появата на месията, на рицаря на белия кон и приказната хубавица, припомних си горките маи и инки. Очаквали са да дойде божество, а дошли брадати бели завоеватели. Човек трябва да е много внимателен в призива за идване на божество. Дон Жуан- там някъде, в Европа е едно, а в моята къща съвсем друго. А пък приказните красавици как харчат... нямам думи.