През 1905 г. Айнщайн става доктор по философия. Трудовете му от това време са философстване за физиката. Искам да кажа, че философстването е потребно и необходимо във всички науки и човешки дейности.

Средното образование на Айнщайн е гимназиално, а висшето- Цюрихската политехника, специалност учител по математика и физика. Своеобразието на неговите интереси- да чете това, което му е интересно, в условията на университетска дисциплина и професорските изисквания са разбираема причина той да постига повече от самообразование, отколкото от образование. 

1905 г. е знаменателна за Айнщайн и Теорията на относителността с 4 статии, които той публикува в Annalen der Physik. Най- незначителна е втората, "Über die von der molekularkinetischen Theorie der Wärme geforderte Bewegung von in ruhenden Flüssigkeiten suspendierten Teilchen" но както е обичайно, университетските преподаватели оценяват такива най- високо. Айнщайн я изпраща в Цюрихския университет под формата на докторска дисертация. Първият му опит е бил през 1901 г., но бива отклонена. Тази бива върната на автора със забележка, че е твърде кратка, т.е. забележка не по същество. Айнщайн своенравно дописва само една фраза и я изпраща отново. Проф. Клайнер я приема и Айнщайн става доктор по философия. 

Види се, голямо предимство е да философстваш пред хора, които не разбират от специални науки, но усещат, че "има нещо". И до сега философите изпитват преклониние пред математическите формули, а използването им при философстване е едва ли не чудо- философията се доближава до физиката!!! Всъщност всяка наука има нужда както от философстване, така и от доказване, а Айнщайн е философствал във физиката, а не във философията. 

За да не остане по- назад в оценките си за Айнщайн, Нобеловият комитет му присъжда награда за приноса му в обяснението на фотоелектрическият ефект, развит първоначално в статията "Über einen die Erzeugung und Verwandlung des Lichtes betreffenden heuristischen Gesichtspunkt" с което потвърждава, че е трудно да оценяваш това, от което не разбираш.

Новото, което въвежда Айнщайн във философстването е математическото обяснение. По- скоро "Другото" математическо обяснение.

Връщам се към Платоновите диалози, в които мъдреците разказват своята представа за предмета на дискусията. Излагат нови разкази. Айнщайн в статията си за Брауновото движение не дава нещо фактически ново. Обаче обяснява своя поглед към предмета на дискусията по друг математически , а не лингвистичен начин.

 

В традиционното разбиране философът наблюдава и се отнася "философски", т.е. търпелииво към превратностите на съдбата. Другарите на Сократ организират бягството му, но той иска да види какво ще се случи и "философски" изпива бучиниша. 

Айнщайн гледа активно на живота като на сцена, където трябва да изпълни ролята си въпреки спънките. Ето какво пише на своя приятел Марсел Гросман за възможността да стане преподавател в Цюрихската политехника:

"... В приятелски отношения съм с един от тамошните преподаватели.

А сега да те попитам, как да се представя? Редно ли е да направя посещение (събеседване б.м.), за да демонстрирам своите високи преподавателски способности и да докажа, че аз съм достоен гражданин? С кого именно е добре да се видя? Няма ли да направя лошо впечатление (не говоря немски на швейцарския диалект, евреин съм и т.н.)? И още, струва ли си в такъв разговор да се хваля с научната си работа?"

Такова активно отношение за осъществяване на реализацията има и баща му, който е делови човек, знаещ цената на контактите и макар тежко болен, през 1901 г. пише на проф. Оствалд:

"Моля Ви да простите на бащата, който се осмелява да се обърне към Вас, скъпи професоре, с надежда да помогне на своя син .....

Във връзка с това, скъпи професоре, защото от всички велики физици на нашето време именно Вас моят син най- много уважава и почита, си позволих да се обърна към Вас да прочетете статията на Алберт, публикувана в Анали на физиката, с надежда, че ще му напишете няколко ободряващи реда, които ще му помогнат да добие отново радост в живота и работата. Освен това, бих Ви бил безкрайно благодарен, ако Вие бихте могъл да му предложите място за асистент сега или следващата есен"

Айнщайн не получава асистентско място, но отбелязваме загрижеността на бащата за намиране на Първа работа, което си е едно изпитание и днес.

 

Навремето Галилей е ходил из града и е осмислял явленията пред очите му. Примерно, като е видял в работилницата за мрамор тънка колона, поставена легнала върху трупчета в края й, той е прогнозирал, че тя може да се счупи по средата и е измислил съпромата.

Айнщайн прави мисловни експерименти, хипотези. Много популярна е хипотезата за влак, в който експериментаторът светва с фенерче към края на вагона и там сигналът се отразява или светва към тавана, където също има огледало. При това, в идеите на Относителността, той вижда едно, а наблюдател на гарата друго. Този експеримент никога не е станал реалност, но е учебен пример за философстването на Айнщайн. Пак такъв мисловен експеримент е "Котката на Шрьодингер". Искам да кажа, че науката навлиза в друг етап. Експериментите стават много скъпи, а науката е веча достатъчно развита за да може да се прогнозира резултата. Разказват, че Тесла с ирония се отнасял към безбройните експерименти на Едисон, много от които с помощта на повече знания е можел да си спести.

В действителност, както святкането с фенерче във влака, така и поставянето на котка в кутия нямат практическа стойност. Те са подтик за мислене по отношение друг проблем. В случая с Айнщайн никой до сега, вече 120 г. не е почувствал като проблем това, че единият наблюдател вижда едно, а другият друго. Много такива случаи има и извън скоростите, близки до скоростта на светлината. Примерно, дете на пътуваща яхта си подхвърля топка, която за него се движи вертикално, а за наблюдател от кея по парабола. Друго- отдалечени двама се виждат по- малки, както единият към другия, така и другият към първия. Това не е проблем за Нобелова награда, та да се описва. 

Обобщено, към философстването на Айнщайн във физиката добавям, че той провежда Мисловни експерименти, които са повод за откриване на нови заключения и закономерности.

 

Какво ми отговори суперзубърът АI дали според E=mc квадрат, 1 гр. бира е със същата енергия като 1 гр. уран:

Съвременните възгледи за формулата на Айнщайн E=mc2E = mc^2E=mc2 не отхвърлят основния ѝ принцип, но я разглеждат в по-широк и нюансиран контекст, съобразен с развитието на физиката и химията. Ето няколко ключови аспекта:

1. Енергията от материя зависи от контекста

• Формулата E=mc2E = mc^2E=mc2 посочва теоретичния максимум енергия, която може да се освободи при пълно преобразуване на масата в енергия.
• На практика, пълното преобразуване на маса в енергия е изключително трудно и рядко постижимо. Например:
  • При ядрен синтез или разпад се освобождава само малка част от масовата енергия (около 0.1% от масата на ядрата).
  • Античастици и тяхното унищожение с частици са случаите, при които на практика може да се постигне почти пълно преобразуване на маса в енергия.

2. Различия между видовете материя

• Въпреки че 1 грам въглерод и 1 грам уран имат еднакъв теоретичен енергиен потенциал според E=mc2E = mc^2E=mc2, реалната енергия, която може да се извлече, зависи от атомната структура:
  • Уран е радиоактивен и при делене (ядрен разпад) освобождава значително количество енергия.
  • Въглерод не е радиоактивен, а изгарянето му (химична реакция) освобождава далеч по-малко енергия, защото то се основава на електронни взаимодействия, а не на ядрените сили.

3. Науката за високите енергии

• В съвременната физика, особено в контекста на ускорителите на частици, като Големия адронен колайдер, E=mc2E = mc^2E=mc2 се използва за разбиране на процесите, при които масата на частици и тяхната енергия могат да се преобразуват взаимно.
• Масата не е константа. Частици като фотоните нямат маса в покой, но имат енергия, което показва, че маса и енергия са два аспекта на едно и също явление.

4. Технологични и философски въпроси

• Въпросът за пълното преобразуване на масата в енергия е интересен за научната фантастика и теоретичната физика. Например, материя-антиматерия реакциите са най-близкият до идеала случай.
• Днешните технологии не са способни да реализират преобразуването на 1 грам маса в енергия по практически начин.

Заключение:

Формулата E=mc2   E = mc^2E=mc2 е универсално вярна, но в практически контекст тя не означава, че всеки грам материя може лесно да бъде преобразуван в енергия. Съвременната наука разглежда това като теоретична граница, до която се стремим, но която е трудна за постигане. Разликите в материалите и реакциите определят реалната енергия, която може да бъде извлечена.

 

Отново от Суперзубъра:

Макар че Алберт Айнщайн е най-известен със своите научни трудове в областта на физиката, той също има значителен принос към философията на науката. Някои от съчиненията и текстовете му са особено философски по своята същност. Ето няколко примера:

1. "Физика и реалност" (1936)

Това есе разглежда връзката между физическите теории и нашето разбиране за реалността. Айнщайн обсъжда ролята на абстракцията, математиката и експеримента в развитието на физиката, като се фокусира върху философските аспекти на научния метод.

2. "Еволюцията на физиката" (1938)

Написана в съавторство с Леополд Инфелд, тази книга разглежда историческото развитие на физическите идеи и тяхната философска интерпретация. В нея се анализират концепции като причинност, симетрия и взаимовръзката между теория и експеримент.

3. "Етосът на науката" (1941)

В това есе Айнщайн обсъжда етичните и философските основи на научното изследване. Той подчертава стойността на интелектуалната свобода, истината и творческото мислене за прогреса на човечеството.

4. Кореспонденция с философи

Айнщайн води активна кореспонденция с философи като Ернст Мах, Анри Пуанкаре и Бертран Ръсел. Особено известни са писмата му с Карл Попър, в които двамата обсъждат принципите на фалсификацията и природата на научните теории.

5. Обща релативност и философия

Във връзка с развитието на Общата теория на относителността, Айнщайн публикува есета, където разглежда понятието "пространство-време" и неговото въздействие върху философски въпроси като абсолютната истина, структурата на реалността и субективния опит.

6. "За религията и науката" (1940)

Тук Айнщайн изследва взаимоотношението между наука и религия, като защитава идеята, че и двете са съвместими и допълват човешкото разбиране за вселената.

Един от общофилософските въпроси, които Айнщайн разглежда, е този за едновременността на събитията при високи скорости и мигновени процеси. Тогава едновременността се определя спрямо отправната система.

Критично погледнато, научното изследване има проблем не с наблюдателя, експериментаторът лесно може да бъде приет за  основна отправна система, а със средствата за измерване на разстояния и време, клонящи към нула. Просто такива измерителни уреди са физически невъзможни.

преди 57 минути, Търсещ истини написа:

Един от общофилософските въпроси, които Айнщайн разглежда, е този за едновременността на събитията при високи скорости и мигновени процеси. Тогава едновременността се определя спрямо отправната система.

Критично погледнато, научното изследване има проблем не с наблюдателя, експериментаторът лесно може да бъде приет за  основна отправна система, а със средствата за измерване на разстояния и време, клонящи към нула. Просто такива измерителни уреди са физически невъзможни.

Първо: Определено не си "новият" Айнщайн.  

Второ: Умозаключението в основата на което е: "Критично погледнато ..." е софистика, т.е. философско не е издържан, защото свързваш психични процеси с ядрени.  

Отделно явно не си запознат с енергията. Дори AI не ти помага, поради елементарен факт: Не знаеш как да зададеш правилен въпрос, на който да е възможно отговор с да или не. 

Измервателен уред може физически да се създаде, но ще е сложен, а знайно е, че колкото по-сложен е въпросния, то има наслагване на греши между различните компоненти на уреда. 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Критично погледнато, научното изследване има проблем не с наблюдателя, експериментаторът лесно може да бъде приет за  основна отправна система, а със средствата за измерване на разстояния и време, клонящи към нула. Просто такива измерителни уреди са физически невъзможни.

Безкрайно-малките величини са абстракциа които точната наука трябва да приеме като даденост и не може да се измерят практически по дефиниция. Също и точките, правите, векторите и др. в математиката - те изобщо не притежават и трите пространствени измерения. Да, измерва се дължина или повърхност примерно, но това е спрямо някакво иззображение, а самата фигура или точка практически не съществува материално.

преди 1 час, Theros написа:

Безкрайно-малките величини са абстракциа които точната наука трябва да приеме като даденост и не може да се измерят практически по дефиниция. Също и точките, правите, векторите и др. в математиката - те изобщо не притежават и трите пространствени измерения. Да, измерва се дължина или повърхност примерно, но това е спрямо някакво иззображение, а самата фигура или точка практически не съществува материално.

Имам предвид частици с много малки размери, които са хипотетични все още и не могат да бъдат установени експериментално. Имам предвид също частици, които се движат с близка до светлината скорост и тяхното място не може да бъде наблюдавано. Установяването за това има физически ограничения.

Много експлоатиран е афоризмът на Айнщайн, че Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа. Общият смисъл е, че и двете отговарят на въпроса Защо?, обаче науката е концентрирана в "Как, по какви причини?", а религията в "С какъв смисъл и цел?". 

При такъв поглед, явно Айнщайн е приемал религията като нещо положително, но в какъв смисъл? Той декларира, че е религиозен в смисъла на Спиноза, т.е. смята Природата за Бог. Не приема съществуването на чудеса, т.е. свръхестествени авления, не приема и антропоморфен бог. 

Защо науката е куца, може да се каже и саката, безнога? Защото ученият е поощрен от етическите послания на религията, която изповядва. Дали в името на бога или на хората, или дори на себеизявата си, но ученият има мотив и съответно етични ограничения за труда си. Етика в която "Принадлежиш към непосветените, гяурите, тъпогрозните, робите, илотите, гоите" не мотивира за наука. Виждаме, че "Бог ти вярва, обича те" има много по- мотивиращо влияние за да изправи науката на крака.

Само дето Айнщайн вижда в религията авторът на етическите постулати. Днес те са плод на научни и политически екипи и заключения.

Тук става дума, че и Лоренц се отнася към Теорията на относителността като към философия на физиката, по- точно епистемология. Това е и причина Нобеловата награда за физика, която Айнщайн получава да не е за ТО а за фотоефекта.

Цитат

Макар че именно осведомените знаят, че около награждаването на Айнщайн наистина има скрита интрига: това, което опонентите на присъждането й постигат, е тя да не бъде за относителността; Арениус е между тях и намира начин да го мотивира (Pais: 1982; Isaacson: 2007:309). Лоренц, нобелист от 1902, десетина години по-рано вече е писал, че айнщайновите тълкувания спадат към епистемологията[3] и, може би не дословно, неговото авторитетно мнение е било известно. 

Искам да отбележа, че съм дал препратка за източника, защото всички останали данни са от ХОФМАН,Б. Альберт Эйнштейн. Творец и бунтарь. М.,1983.

Айнщайн е обсъждал критерият Фалсифицируемост за различаване на науката от художественото съчинение. За съжаление аз не съм запознат кой е критерият, при нарушаване или установяавне на който Теория на относителността би била невярна, т.е. е научна. Това, че "Лоренц след публикациите на Айнщайн неколкократно подчертава, че в тях се постулира, онова, което в неговата теория бива извeждано" насочва към система от постулати, които трябва да са очевидни, но не са.

Дали пък ТО не може да се обори с логика, защото няма какво?

Отношението към бога е всъщност отношение към неизвестното, което е величествено, непостижимо и всесилно. Заради това е и обект на оценка като философия. От друга страна, Айнщайн размишлява, т.е. философства за бога, а това го изразява като философ. Ито един опит за обобщение от ТУК:

Цитат

 

Религиозни възгледи

Религиозните възгледи на Айнщайн са предмет на дългогодишни спорове. Някои твърдят, че Айнщайн е вярвал в съществуването на Бог, а други го наричат атеист. И двамата използват думите на великия учен, за да подкрепят възгледите си.

През 1921 г. Айнщайн получава телеграма от нюйоркския равин Хърбърт Голдщайн: „Вярвате ли в Бог, тчк платени отговор 50 думи“. Айнщайн се справя с 24 думи: „Вярвам в Бога на Спиноза, който се проявява в закономерната хармония на битието, но не и в Бога, който се занимава със съдбите и делата на хората“. В интервю за „Ню Йорк Таймс“ (ноември 1930 г.) той се изразява още по-остро: „Не вярвам в Бог, който възнаграждава и наказва, в Бог, чиито цели са формирани от нашите човешки цели. Не вярвам в безсмъртието на душата, макар че слабите умове, обзети от страх или смешен егоизъм, намират убежище в тази вяра.“

През 1940 г. той описва възгледите си в Nature в статия, озаглавена „Наука и религия“. Там той пише:

Според мен религиозно просветленият човек е този, който се е освободил, доколкото е възможно, от оковите на егоистичните желания и е погълнат от мислите, чувствата и стремежите, които притежава с оглед на техния свръхличностен характер… независимо дали се прави опит това да се свърже с божествено същество, защото в противен случай Буда или Спиноза не биха могли да се считат за религиозни личности. Религиозността на такъв човек се състои в това, че той не се съмнява в значението и величието на тези свръхлични цели, които не могат да бъдат рационално обосновани, но и не е необходимо… В този смисъл религията е древното човешко желание ясно и пълно да се разберат тези ценности и цели и да се засили и разшири тяхното влияние.

По-нататък той прави връзка между науката и религията и казва, че „науката може да бъде създадена само от онези, които са проникнати от желание за истина и разбиране. Но източникът на това чувство идва от сферата на религията. Оттук идва и вярата във възможността правилата на този свят да са рационални, т.е. разбираеми за разума. Не мога да си представя истински учен без силна вяра в това. Образно казано, ситуацията може да се опише така: наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа. Фразата „наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа“ често се цитира извън контекста, което я прави безсмислена.

След това Айнщайн отново пише, че не вярва в персонифициран Бог, и заявява:

Няма човешка власт или власт на божеството като независими причини за природните явления. Разбира се, учението за Бога като личност, която се намесва в природните явления, никога не може да бъде буквално опровергано от науката, тъй като това учение винаги може да намери убежище в области, в които научното познание все още не е в състояние да проникне. Но аз съм убеден, че подобно поведение от страна на представителите на религията е не само недостойно, но и фатално.

През 1950 г. в писмо до М. Берковиц Айнщайн пише: „По отношение на Бога съм агностик. Убеден съм, че ясното разбиране на първостепенното значение на моралните принципи за подобряване и облагородяване на живота не изисква понятието законодател, особено законодател, работещ на принципа на наградата и наказанието.

За пореден път Айнщайн описва религиозните си възгледи, отговаряйки на онези, които му приписват вяра в юдео-християнския Бог:

Това, което сте прочели за религиозните ми убеждения, разбира се, е лъжа. Лъжа, която се повтаря системно. Не вярвам в Бог като личност и никога не съм крил това, но съм го изразявал много ясно. Ако в мен има нещо, което може да се нарече религиозно, то несъмнено е безграничното възхищение от структурата на Вселената, доколкото науката я разкрива.

През 1954 г., година и половина преди смъртта си, Айнщайн описва отношението си към религията в писмо до немския философ Ерик Гуткинд:

„Думата „Бог“ за мен е просто проява и плод на човешката слабост, а Библията е сборник от почитани, но все още примитивни легенди, които обаче са доста детински. Никаква интерпретация, дори и най-сложната, не може да промени това (за мен).

Най-изчерпателният преглед на религиозните възгледи на Айнщайн е публикуван от неговия приятел Макс Геммер в книгата му „Айнщайн и религията“ (1999 г.). Въпреки това той признава, че книгата не се основава на преките му разговори с Айнщайн, а на проучване на архивни материали. Джамър смята Айнщайн за дълбоко религиозен човек, нарича възгледите му „космическа религия“ и смята, че Айнщайн не отъждествява Бога с природата, както Спиноза, а го смята за отделна неперсонифицирана същност, проявяваща се в законите на Вселената като „дух, далеч по-висш от човека“, по думите на самия Айнщайн.

В същото време най-близкият ученик на Айнщайн Леополд Инфелд пише, че „когато Айнщайн говори за Бог, той винаги има предвид вътрешната връзка и логическата простота на природните закони. Аз бих нарекъл това „материалистичен подход към Бога“.

 

 

Ето какво още казва Айнщайн:

"С оглед на тази хармония в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, мога да призная, има все още хора, които казват, че няма Бог. Но това, което наистина ме ядосва е, че те ме цитират в подкрепата на тези възгледи".

"Виждаме една Вселена, прекрасно подредена, подчиняваща се на определени закони, но ние разбираме законите само смътно. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената сила, която люлее съзвездията. Очарован съм от пантеизма на Спиноза. Възхищавам още по приноса му към съвременната мисъл. Спиноза е най-великият от съвременните философи, защото той е първият философ, който се занимава с душата и тялото като едно, а не като две отделни неща".

"Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред. Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия."

"Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената. Дух, който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност."

Изводът, според мен, е, че в общофилософските си разбирания Айнщайн не приема съществуването на персонифициран бог- дядо Боже с роба и фъркащи божета.  Той смята, че има нещо изумяващо, величествено и неразбрано в природата, което се проявява когато човек я изследва и човекът го възприема като отвъд гранично, трансцендентално. Това няма нищо общо с наличие на душа, безсмъртие на душата, човек създаден по образ и подобие на някого. Тези разпространени възгледи, както и ад, рай и послесмъртни душевни преживявания Айнщайн отхвърля.

... което условно го характеризира като пантеист, но не в онзи смисъл, че всяко нещо има своя нимфа или пан, или персонално божество, а че във всичко има нещо, както споменах, изумяващо, величествено и неразбрано. ... както космоса и глупостта.  

Разбира се, че Айнщайн като интелигентно същество, не вярва в Бог личностна проекция на човешкият ум, описан като човекоподобно същество, а приема Бог като Велик Дух, по чиято подредба и закони съществува всичко във Вселената.

преди 2 минути, Solly написа:

приема Бог като Велик Дух,

ЕДИН бог и дух не би било ПАНтеизъм. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Изводът, според мен, е, че в общофилософските си разбирания Айнщайн не приема съществуването на персонифициран бог- дядо Боже с роба и фъркащи божета

Да, съвместяването на индивидуалното с универсалното и доколко Бог притежава и двата аспекта е интересен въпрос. Защото универсалните закони и принципи са едно, докато индивидуалното съзнание - нещо друго. Доколкото разбирам от цитатите, Айнщайн признава само универсалния аспект във вселената, подобно на будизма, а индивидуалност реално притежават всички чувстващи същества.

В езотериката, в някои източни и в някои християнски учения се признава и индивидуалния аспект в Бог, както и във всяко същество, но той по необходимост е краен и развиващ се. 

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

ЕДИН бог и дух не би било ПАНтеизъм. 

Приемайки пантеистичната идея на Спиноза, Айнщайн приема безличностния Бог, а не Богът от писанията на когото са приписани човешки характеристики.

Като философско приемане на Айнщайн отбелязвам и това, че не само материята е съставена от частици, но и енергията. Той предполага, че те са безмасови и се движат със скоростта на светлината, но отчита, че се влияят от ускорението и гравитацията, т.е. не го казва, но излиза че имат някакъв материален носител. 

Още от времето на първите дискусии учени като Лоренц отбелязват, че по- висока скорост от светлинната не е открита, а не че няма, така че с откриването на такава ще се оправи галимацията, че се движат със скоростта на светлината, но имат маса.

Моля да отбележите, че това е тема за философия, а не за физика.