Няколко думи за увод

Попитах дете Искаш ли да си добър? То каза Да. Защото иначе мама няма да ми дава любов.

Попитах младия джелатин Искаш ли да си добър? Той каза Да. Защото иначе хората ще страдат като ги обезглавявам.

Попитах роб- негър Искаш ли да си добър? Той каза Да. Защото иначе робовладелецът ще ме бие.

Попитах свещеник Искаш ли да си добър? Той каза Да. Защото иначе няма да добия вечен живот.

Тогава си казах. Хората искат да са добри, за да не влизат в конфликт с този, който има власт над тях- човек, бог или съвест. 

Човек иска да бъде добър, за да бъде приет и харесван; за да предизвика приятни емоции в себе си и в другите; за да получи доброта, като ответна реакция; да получи удовлетворение; да направи живота си в обществото по-лесен и приятен.

на 28.12.2024 г. в 1:28, Търсещ истини написа:

...

Тогава си казах. Хората искат да са добри, за да не влизат в конфликт с този, който има власт над тях- човек, бог или съвест. 

Твоята съвест е част от теб, а не някой, който има власт над теб.

Добре дошла сте в темата

преди 15 минути, Greta Simmer написа:

Човек иска да бъде добър, за да бъде приет и харесван; за да предизвика приятни емоции в себе си и в другите; за да получи доброта, като ответна реакция; да получи удовлетворение; да направи живота си в обществото по-лесен и приятен.

Твоята съвест е част от теб, а не някой, който има власт над теб.

Смятам, че съвестта се придобива, интериоризира. Първоначално правилата й са навън- у родители, учители, свещеници, началници. После се усвояват и стават част от мен.

Съгласен съм, че човек иска да е приет и харесван, да му е приятно, животът му да е лесен и приятен, но дали това е доброта? Сещам се за Брехт- Добрия човек от Съчуан. Като си добър ти се качват на главата, а като ги свалиш от там те наричат лош.

Добър към себе си или добър към другите? Обичай другите както себе си или обичай себе си колкото другите? Да си добър значи ли само да си послушен и безконфликтен?

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Съгласен съм, че човек иска да е приет и харесван, да му е приятно, животът му да е лесен и приятен, но дали това е доброта? Сещам се за Брехт- Добрия човек от Съчуан. Като си добър ти се качват на главата, а като ги свалиш от там те наричат лош.

Добър към себе си или добър към другите? Обичай другите както себе си или обичай себе си колкото другите? Да си добър значи ли само да си послушен и безконфликтен?

Качват ти се на главата, когато не поставяш ясни граници. Човек трябва да бъде добър първо към себе си. 

Например, ако ти се държиш възпитано, а човекът отсреща - не, бъди добър към себе си и не го приемай лично. Отстрани се от ситуацията, но без да задържаш негодувание към човека, който е бил лош. 

Ако някой те помоли за услуга, а ти в момента нямаш възможност да му помогнеш, бъди добър към себе си и кажи "не". Хората, които са добри към теб, ще те разберат. Те са единствените, които си заслужава да държиш в обкръженито си.

В тази връзка, бих казала, че човек трябва да обича другите, както обича себе си. 

"Добър" и "послушен" са две различни неща.

Ако си послушен, но вътрешно се бунтуваш срещу човека отсреща, това те кара да се чувстваш потиснат.

Ако думите и действията ти са подтикнати от искрена добронамереност - това ти дава свобода.

преди 1 час, Greta Simmer написа:

Качват ти се на главата, когато не поставяш ясни граници.

Първо границите са по подразбиране. Предполага се, че другите ги уважават по правило. Второ, не винаги границите са осъзнавани и е трудно да бъдат изказани. Трето, иамаме някаква търпимост към създадени неудобства, защото можем да се адаптираме или не може да се сметне доброто от приятелството и малките неудобства. Така става, че търпим, търпим, пък стръскаме глава.

преди 1 час, Greta Simmer написа:

ако ти се държиш възпитано, а човекът отсреща - не, бъди добър към себе си и не го приемай лично.

Как така да не го приемам лично. А как? Много ми е интересно, развий, моля.

на 2.03.2025 г. в 11:08, Търсещ истини написа:

Как така да не го приемам лично. А как? Много ми е интересно, развий, моля.

Да не приемаме неуважителното отношение лично – по-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

Все пак, ако човек се замисли по-дълбоко, неуважението, с което някой се отнася към нас, не е лично към нас.

Не си го заслужил. Всеки заслужава уважение за това, че е човешко същество. Няма нужда да си най-умния, най-образования, най-способния, най-богатия и няма нужда да правиш нещо специално, за да докажеш, че заслужаваш уважение.

Не е заради това, че си на различно мнение. Различно мнение може да се изразява и по културен начин. Ако ти можеш да изразиш несъгласието със събеседника си, като спазваш добрия тон, нищо не пречи и той да изрази несъгласието си с теб, без да накърнява достойнството ти.

Как се държа аз с хората, показва какъв съм аз. Как се държат хората с мен, показва какви са те.  Погледни човека, който се държи зле с теб. Какво е неговото отношение към хората?  Ако това е някой, който по принцип се държи зле с всички или злослови по техен адрес в тяхно отсъствие, ти не можеш да очакваш от него да се държи различно с теб.

За по-разширени разяснения по темата, препоръчвам да се запознаете с дневниците на Марк Аврелий.

За да се върнем в темата и да направим дискусията по-структурирана, бих искала да попитам Вие на коя философска школа симпатизирате и каква е нейната идея за добротата у хората?

 

преди 8 часа, Greta Simmer написа:

Да не приемаме неуважителното отношение лично – по-лесно е да се каже, отколкото да се направи.

Все пак, ако човек се замисли по-дълбоко, неуважението, с което някой се отнася към нас, не е лично към нас.

Мисля си в два варианта

1. Викам на една зад гишето, обаче това не е лично, а към институцията и бюрокрацията

2. Викам на някого, ама това не е заради неговата личност, а защото аз съм побеснял.

Обаче ако някой ми вика и с това унижава моето самочувствие и го мисля дни наред, това си е лично. Да не го приема лично означава да го отклоня или към някаква система (към каквато не принадлежа) или към него. Да си кажа, че е кретен и не ми пука. Обаче колко добър ще съм ако го смятам за кретен? Колко добър ще съм ако оставя един диот да ми трови спокойствието? Защо да се правя че нищо не се е случило, защото той си е идиот, като аз страдам?

Не е ли по- добре- Доброму добро да сторя, а лошия с ножа по глава? Ама не било християнско. А искаме ли да сме блажени? Измежду милиарди християни, блажените са само десетки.

преди 8 часа, Greta Simmer написа:

Как се държа аз с хората, показва какъв съм аз. Как се държат хората с мен, показва какви са те.  

Добре, де, ако агресивният бандюга живее по- добре, по- богат, по- известен, с повече постижения в спорт, организиране, дори меценатство и благодеяния, то защо да съм добър?

преди 8 часа, Greta Simmer написа:

За да се върнем в темата и да направим дискусията по-структурирана, бих искала да попитам Вие на коя философска школа симпатизирате и каква е нейната идея за добротата у хората?

Без колебания, казвам ЕКЛЕКТИК съм. Материализъм определено, но идеалистите Платон, Хегел и дори християнските екзистенциалисти имат добри идеи. Познавам християнството, но го намирам за вехто. Толерантен атеист.

Нямам твърда идея за добротата, възразявам срещу Кантовия морален императив. Спазвам нормите на Наказателния кодекс и писаното право.

Търся истината за доброто   Как е при теб?

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Мисля си в два варианта

1. Викам на една зад гишето, обаче това не е лично, а към институцията и бюрокрацията

2. Викам на някого, ама това не е заради неговата личност, а защото аз съм побеснял.

Обаче ако някой ми вика и с това унижава моето самочувствие и го мисля дни наред, това си е лично. Да не го приема лично означава да го отклоня или към някаква система (към каквато не принадлежа) или към него. Да си кажа, че е кретен и не ми пука. Обаче колко добър ще съм ако го смятам за кретен? Колко добър ще съм ако оставя един диот да ми трови спокойствието? Защо да се правя че нищо не се е случило, защото той си е идиот, като аз страдам?

А има и трето. Как се чувстваш, след като си викал на жената зад гишето и знаеш, че си ѝ развалил деня? Знаеш ли какви проблеми има за решаване, та да се налага да търпи и твоето лошо настроение? Страдал си, когато някой е викал на теб, защото тогава после отиваш и причиняваш същото страдание на някой друг? След като знаеш как хората си влияем един на друг, можеш ли и искаш ли да си човека, който ще направи деня на някого по-добър? Ние имаме власт само върху своите думи и действия.

Когато съм се обърнала учтиво и добронамерено към даден човек, аз мога да се надявам, че той ще ми отвърне със същото, но не мога да го очаквам или изисквам. Ако откликне по същия начин - много добре. Ако не - на мен ми стига да знам, че аз съм човекът, който е задал добрия тон.

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Добре, де, ако агресивният бандюга живее по- добре, по- богат, по- известен, с повече постижения в спорт, организиране, дори меценатство и благодеяния, то защо да съм добър?

Ти имаш определение за това какво е "да се живее добре", в зависимост от своята ценностна система. Никой не е в състояние да те убеди в нещо друго, освен ако сам не си отворен за различни мнения.

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Търся истината за доброто   Как е при теб?

Аз се обърнах към стоицизма в момент от живота ми, в който бях попаднала в много дълбока емоционална дупка. Трябваше ми някаква идея, която да ме издърпа, за да продължа напред. Много ми помогнаха медитациите на съвременните стоици. Започнах да виждам реалността от различен ъгъл, станах по-взискателна към себе си, но и по-толерантна към хората. 

В момента чета Изкуството да живееш. Историята на стоиците от Зенон до Марк Аврелий.

Според стоицизма, единственото добро са четирите основни добродетели: мъдрост, смелост, справедливост, умереност. 

Тук може да видите дефинициите за добро, зло и безразлично, според философията на стоицизма.

преди 5 часа, Greta Simmer написа:

А има и трето. Как се чувстваш, след като си викал на жената зад гишето и знаеш, че си ѝ развалил деня? Знаеш ли какви проблеми има за решаване, та да се налага да търпи и твоето лошо настроение? Страдал си, когато някой е викал на теб, защото тогава после отиваш и причиняваш същото страдание на някой друг? След като знаеш как хората си влияем един на друг, можеш ли и искаш ли да си човека, който ще направи деня на някого по-добър?

Даваш много хубав пример за "лично" в комуникацията. След като дадох условен, а не реален пример, всичките ти изречения в отговор са лични- 2л. ед. ч. Не става дума за "ако някой", а конкретно за "ти", т.е. аз. Защо се обръщаш към мен като към виновен? И така... как да НЕ го приема лично, след като всичко говори, че е лично?

преди 5 часа, Greta Simmer написа:

Аз се обърнах към стоицизма

Четох наскоро Марк Аврелий, но не бих казал, че ми е настолна книга. Може би си струва да я препрочета, но както Аристотел не е направил чудо с Никомах след "Никомахова етика", така и Аврелий не е направил чудо с Комод. Имаш ли идея, след като е имал кръвта на добрия император и примера му в управлението, а е чел и съчиненията на баща си, защо Комод  е станал развратно леке?

преди 33 минути, Търсещ истини написа:

Даваш много хубав пример за "лично" в комуникацията. След като дадох условен, а не реален пример, всичките ти изречения в отговор са лични- 2л. ед. ч. Не става дума за "ако някой", а конкретно за "ти", т.е. аз. Защо се обръщаш към мен като към виновен? И така... как да НЕ го приема лично, след като всичко говори, че е лично?

Извинявам се много, ако никога през живота си не си викал и не си наранявал никого, обаче:

преди 20 часа, Търсещ истини написа:

2. Викам на някого, ама това не е заради неговата личност, а защото аз съм побеснял.

Това на всички ни се е случвало. Често нараняваме хората, които са по-слаби от нас и не могат да се защитят.

Идеята ми не е да те съдя, а да те накарам да се обърнеш към себе си. Следващия път може да погледнеш ситуацията от друга перспектива, преди да побеснееш. 

преди 33 минути, Търсещ истини написа:

Четох наскоро Марк Аврелий, но не бих казал, че ми е настолна книга. Може би си струва да я препрочета, но както Аристотел не е направил чудо с Никомах след "Никомахова етика", така и Аврелий не е направил чудо с Комод. Имаш ли идея, след като е имал кръвта на добрия император и примера му в управлението, а е чел и съчиненията на баща си, защо Комод  е станал развратно леке?

За това домашно ще ми трябва малко повече време. 

преди 4 часа, Greta Simmer написа:

Идеята ми не е да те съдя, а да те накарам да се обърнеш към себе си. Следващия път може да погледнеш ситуацията от друга перспектива, преди да побеснееш. 

Жалко, че това по никой начин не прояснява какво е обратното на "не го приемай лично" и как да се постигне. Разбирам тервмина като моден фразеологизъм, който се използва, когато искаш да смекчиш, щом си засегнал някой лично. С това приключвам въпроса за обръщането и преобръщането и продължавам темата за искаме ли да сме добри. 

Обикновено "добротата" се определя от някаква настояща или в миналото, реална или идеална група, която е формулирала кои постъпки са добри=адекватни на ситуацията и кои не са добри= контрапродуктивни, неадекватни на ситуацията. Ако слушкаме тази референтна група, тя ще ни оценява като добри.

Ако да речем, сме в една група с тези, които са все по телевизията и те ни одобряват, то и да имаме някои грешки, дори някои противопосавяния, ще запазим своето място в тази група. Виждаме ги как се уважават въпрек обратните мнения- просто са една класа на екрана.

Ако сме в група на хора, които отричат авторитетите и плюят по телевизора, когато се появят все същите лица, то и да имаме някои прегрешения, да не сме идеално добри, ще си бъдем приети в тази класа. Искам да кажа, че групата е инертна система и не изхвърля лесно членовете си. Трябва много да си навредил за да те изхвърлят като не-добър. Връщам се на Комод. Развратен и прост, обаче е син на добър император, значи е "добър" за император. Ха- ха.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Жалко, че това по никой начин не прояснява какво е обратното на "не го приемай лично" и как да се постигне. Разбирам тервмина като моден фразеологизъм, който се използва, когато искаш да смекчиш, щом си засегнал някой лично.

Защо се засегна - защото си викал на някого или защото никога не си викал на никого? 

Ако си викал на някого, защо се засягаш от истината?

Ако не си викал на никого, защо се засягаш, след като аз не съм права?

Това е практичесно обяснение на "не го приемай лично", според стоическата философия. 

преди 12 часа, Greta Simmer написа:

Защо се засегна - защото си викал на някого или защото никога не си викал на никого? 

Ако си викал на някого, защо се засягаш от истината?

Ако не си викал на никого, защо се засягаш, след като аз не съм права?

Това е практичесно обяснение на "не го приемай лично", според стоическата философия. 

Разбирам подхода, но ми се струва, че не съответства на емоционалната логика. А част от психолозите смятат, че трябва да се изразяваме, да не задържаме негативните емоции, защото стават ядра за болести. 

Започнах темата с притча, т.е. изображение. Анализът изисква да разграничим и впоследствие да дефинираме що е то "добър човек". Моята представа е, че той е услужлив, емоционално съпричастен. Добре е да е зрял и компетентен, но и без това върви. Примери са Серафим на Йовков, Странджата на Вазов. Общо взето, това са трагични герои, добротата на които бива използвана в техен ущърб. Те не могат да се издигнат, защото винаги отстъпват.

Пък за да уточним Какво е това?, редно е да уточним кое е това. Добър работник ли, т.е. в съгласие с професионалната етика; добро дете, съпруг ли, т.е. в съгласие със семейната етика; добър вярващ ли, т.е. в съгласие с етиката на неговата религия.

Няма универсално добър човек. Има частно и временно добри постъпки, които при системно проявление дават право на етикета.

У А. Кронин романа "Отвъд бездната"- има го в Читанка, има следния конфликт: пияница и семеен тиранин, на който допаднал затворническия  хомосексуализъм е в затвора по несправедливо обвинение в убийство. Истинският убиец е преживял тежко извършеното и сега прави много добродетелни дела. Синът на затворника открива истината и казва на убиеца, че я знае. Онзи се самоубива.

Кронин прави интересни романи. Общо добър ли е този, който е убил, но се е променил? Добра, справедлива постъпка ли е, когато от думите ти някой стигне до смърт? 

Наистина, обобщението "Добър човек", както и всяко абсолютно твърдение е овехтяло. Можем да кажем, че някой е добър в нещо (добрият майстор- палачът), в определен момент. Особено препоръчително е да не слагаме етикети "Той/ти е/си лош/добър". По- добре е да обсъждаме конкретна постъпка "Той прави добро, че заплаща кухня за бездомници". Това и при възпитаването на децата, и при оценяване на възрастните.

преди 16 часа, Търсещ истини написа:

Разбирам подхода, но ми се струва, че не съответства на емоционалната логика. А част от психолозите смятат, че трябва да се изразяваме, да не задържаме негативните емоции, защото стават ядра за болести. 

Това е едно погрешно схващане за стоицизма. Той не ни учи да потискаме негативните си емоции, а ни насърчава да се научим да ги овладяваме. Това е много трудно, тъй като нашите родители не са ни научили на това. Методите, които съвременните психолози използват, за да ни помогнат да се регулираме, дават началото си точно от древногръцките стоици. Идеята е да осъзнаем емоцията, но да овладеем реакцията. За целта трябва да дадем определение на негативнаото чувство и да си дадем позволение да го изпитваме. Можем да проведем вътрешен диалог със себе си, може да си го запишем някъде. Хубаво е, ако можем и да споделим с някой, който ще ни разбере - все пак ние, хората, сме социални същества.

С тази мисъл ще се върна обратно в темата за добротата. Като социални същества, ние всички сме свързани и си влияем един на друг. Доброто или лошото, което правим, после се връща към нас. С нашето отношение към околните, ние определяме качеството на собствения си живот.

преди 16 часа, Търсещ истини написа:

Няма универсално добър човек. 

Това е така, никой не е само добър или само лош. Ще добавя една притча:

Индианска притча за добрия и лошия вълк

Стар индианец от племето чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. Той казал на момчето, че в душите ни се борят два вълка.

Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът.

Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

– И кой вълк побеждава?

– Този, когото нахраниш. - отговорил старият чероки.

преди 16 часа, Търсещ истини написа:

Особено препоръчително е да не слагаме етикети "Той/ти е/си лош/добър". По- добре е да обсъждаме конкретна постъпка "Той прави добро, че заплаща кухня за бездомници". Това и при възпитаването на децата, и при оценяване на възрастните.

Съгласна съм. В допълнение искам да кажа - нека и ние самите не си поставяме етикети. И ако някой ни е поставил етикет, нека това не ни сломява. Ние все още имаме власт над собственото си поведение и сами определяме какви да бъдем във всяка една ситуация.

Накъде отиват асоциациите ми

преди 6 часа, Greta Simmer написа:

не ни учи да потискаме негативните си емоции, а ни насърчава да се научим да ги овладяваме.

От "овладяваме" отивам към дресиран кон. Както владеем коня, да не се стряска в битка, да се подчинява сред викове и гърмежи, така овладяваме емоциите. Авно към тях се отнасяме като към нещо водено, а не водещо. Опитомяваме ги да са послушни (както стана дума в началото- да си добър не е ли да си послушен?) 

преди 7 часа, Greta Simmer написа:

Идеята е да осъзнаем емоцията, но да овладеем реакцията.

Да, това е смисълът на възпитанието- да ограничаваме неполезните пориви.

преди 7 часа, Greta Simmer написа:

Хубаво е, ако можем и да споделим с някой, който ще ни разбере - все пак ние, хората, сме социални същества.

Някой много доброжелателен, дето не обвинява.

преди 7 часа, Greta Simmer написа:

Индианска притча за добрия и лошия вълк

Притчата ме насочи към начална информация за чероките в уикипедия. Те били войнствено племе и държали големи територии. Откакто станали законопослушни американци, държавата ги ограничила на територия в някои щати- в Северна Каралайна 13хил. са в резерват от 260 кв.км. За сравнение, че са добре, стига да имаха бизнес, Лихтенщайн е с площ 160кв.км. и население 38 хил. Няма нито един съвременен чероки- повод за американска гордост. Явно да храниш добрия вълк, който теоретически не е вълк, а дресиран помияр, не е личен успех. То е като да храниш котка, която не лови мишки. Може да се обобщи, че откакто хранят добрия вълк чероките доста са изпаднали.

преди 7 часа, Greta Simmer написа:

добър ... е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Християнската любов сравнена с християнските войни е допринесла по- малко за успеха на християнството. Мисионерите по- малко от г-н Колт. Искрено съжалявам, че е така, но факт. Серафим ще си умре като парцаливец. Амбициите и алчността властват, другите са мирни и послушни. 

Снощи повтаряха филма "Бронсън". Агресивният свадлив непрокопсаник с псевдоним "Чарлз Бронсън" се бие с надзирателите, антисоциален, а пък печели симпатии на жените и е 2 пъти женен в затвора. Дори психолозите го ухажват за да го променят, но той и тях насилва. Ако беше добър, нямаше да е така известен.