По- скоро въпрос. Привлече ми вниманието за моралните постъпки у Сократ, който смята, че ако знаят кое е справедливото, хората ще постъпват справедливо. Ницше смята, че основен е въпросът за волята, а то значи, че който има власт/воля, той определя кое е справедливо и кое не.

Сега в 21 в. Кое ли е определящото?

Ето го и Ницше

Цитат

Трите фази на досегашната моралност. — Първият симптом, че животното е станало човек, се проявява, когато дейността му не е вече насочена към моментното, а към трайното му физическо благосъстояние, т.е. когато човек става полезен, целенасочен; едва тогава си пробива път суверенната власт на разума. На още по-високо стъпало човек се изкачва, когато действа според принципа на честта: благодарение на него той се включва в колектива, подчинява се на общи емоции и това го издига високо над фазата, когато го ръководеше само егоистичната лична полза: той уважава и иска да бъде уважаван, а това ще рече, че поставя ползата в зависимост от това, което той мисли за другите, а и те за него. Накрая човек действа на последното стъпало на досегашната моралност според своя мащаб за нещата и за хората: самият той определя за себе си и за другите какво е почтено, какво е полезно; той се е превърнал в законодател на мненията според все по-усъвършенстваното понятие за полезно и почтено. Познанието и опитът му дават възможност да постави най-полезното, ще рече, всеобщата трайна полза пред личната, почтителното признание с всеобщо трайно въздействие пред валидното за момента: той живее и действа като колективен индивид.

С това вече сме избягали от Платоновия и религиозен морал, според който справедливостта е някъде вън от нас- някъде извън пещерата, някъде при Бог. Човек определя за себе си и за другите какво е почтено и какво е полезно. Това върши въз основа на своите познания, опит, размишления и съобразно властта, която има, т.е. в личен, семеен, ... световен мащаб.Естествено власт разнородна- на оръжие, идеи, компетентности и пр.

Дерида би деконструирал бинарното морално/неморално по следния начин: Неморалното се дефинира като отграничено от моралното, а моралното като нещо отграничено от неморалното. Този омагьосан кръг всъщност определя едно нищо, защото няма собствено определяне, чрез друго нищо. 

А не може да има собствено определение за моралното, защото то е политически и властово зависимо, т.е. бързопреходно. Вж. Байдън и Тръмп по половото разнообразие.

Ноа Харари. Възглед завършващ с въпрос

Цитат

 

Дори при истинско желание повечето от нас вече не са в състояние да схванат основните морални проблеми на света. Хората могат да разберат връзката между двама събирачи, между двайсет събирачи или пък между два съседни клана. Обаче нямат нужните способности, за да осъзнаят връзката между няколко милиона си­рийци, половин милиард европейци или пък между всички взаимносвързани гру­пи и подгрупи на планетата.
Когато се опитваме да схванем морални дилеми от този мащаб и да отсъдим, ние често опираме до един от четири метода. Първият е да омаловажим проблема. За да разбере сирийската Гражданска война, все едно тя засяга единствено двама събирачи на храна например, човек си представя режима на Асад като някоя са­мотна фигура, а бунтовниците – като друг персонаж; единият е лош, а другият – добър. Историческата сложност на конфликта се заменя с прост и ясен сюжет.
Вторият метод е да се фокусираме върху трогателната човешка история, коя­то очевидно стои зад всичко. Ако се решите да обясните на другите истинската сложност на конфликта с помощта на статистиката и точните данни, ще загубите интереса им, но личната история за съдбата на едно дете активизира слъзните ка­нали, кара кръвта да кипи и създава фалшива морална убеденост. Много благо­творителни фондации отдавна са разбрали това. За отбелязване е експериментът, в който накарали хората да даряват пари в помощ на едно бедно седемгодишно момиче от Мали на име Рокиа. Мнозина се развълнували от неговата история и разтворили сърцата и портфейлите си. Но когато към тази лична история учените представили статистически данни за по-мащабния проблем на бедността в Афри­ка, благодетелите изведнъж загубили желание да помагат. В друго изследване уче­ните поискали дарения съответно за едно болно дете и за осем болни деца – даде­ните пари за единичния случай били повече, отколкото за групата от осем деца.
Третият метод за справяне с широкомащабни морални дилеми е да се изплетат конспиративни теории. Как функционира глобалната икономика, добра ли е, или лоша? Този въпрос е прекалено сложен, за да бъде обхванат. Много по-лесно е да си представим, че двайсетина мултимилиардери дърпат конците зад кулисите, контролират медиите и насърчават войните, за да се обогатяват. В повечето случаи това се оказват несъстоятелни фантазии. Съвременният свят е твърде сложен не само за нашето чувство за справедливост, но и за способността ни да управляваме.
Никой – включително и мултимилиардерите, ЦРУ масонските ложи и Сионските мъдреци – всъщност не разбира какво става в момента в света. Тъй че никой не е в състояние успешно да дърпа конците му.

Тези три метода се опитват да отрекат действително сложния ни свят. Четвър­тият и най-краен метод е да се създаде догма, да се доверим на някаква предпо­лагаемо всеобхватна теория, институция или вожд и да я следваме, накъдето ни поведе. Религиозните и идеологическите догми са все още силно привлекателни в нашия научен век точно защото ни предлагат сигурно убежище от отчайващо сложната реалност. Както споменах по-рано, секу­лар­ните движения също не са за­страховани от такава опасност. Дори да започнем с отричане на всички религиоз­ни догми и да сме твърдо посветени на научната истина, рано или късно сложната реалност ще ни обърка дотолкова, че да ни принуди да потърсим някоя доктрина, която не се поставя под съмнение. Докато подобни доктрини осигуряват на хора­та инте­лектуален комфорт и морална сигурност, може да се спори дали предлагат справедливост.
Какво да направим? …

 

Малко повърхностно, но така мисли този автор.