Животът с човек, страдащ от тежко психично заболяване, е изпитание, което малцина могат да разберат напълно. Шизоафективното разстройство е сложна и тежка диагноза, която се отразява не само на болния, но и на най-близките му хора. Когато съпругът или съпругата страдат от такова заболяване, ежедневието се превръща в непрекъсната борба.

Когато човек се сблъска с проблеми като кражба на финансови средства, хазартна зависимост и неспособност на партньора да поеме отговорност за домакинството, ситуацията става още по-тежка. В моя случай това означава, че аз поемам 90% от домакинските задължения, а освен това трябва да нося и финансовата отговорност. Опитите за лечение чрез болничен престой не доведоха до подобрение – пет хоспитализации, но болестта остава същата, дори се задълбочава. Държавата е признала трайността на това състояние, което доведе до пожизнен ТЕЛК, но реално това не облекчава нито мен, нито семейството.

Допълнително усложнение е, че съпругата ми страда и от факта, че имаме дете на 7 години, което е здраво. Това създава още по-голямо емоционално напрежение за нея, тъй като не може да се справи с ролята си на майка по начина, по който би искала.

Въпросът за моралната отговорност е неизбежен. Като православен християнин, търся напътствия в религията и съветите на духовния ми наставник. Свещеникът ми е казвал, че това е моето служение и че не бива да изоставям съпругата си, както никой не би изоставил болно дете. Този паралел е дълбок и поставя огромно бреме върху плещите ми. Любовта и състраданието са основни ценности, но как да се запази балансът, когато липсва взаимност и когато самият живот става безкрайно изпитание?

Много хора в подобна ситуация се чувстват изолирани. Обществото рядко разбира и подкрепя тези, които се грижат за психично болни. Те трябва да бъдат силни, но също така не бива да забравят себе си. Важно е да се намират начини за облекчаване на това бреме – било то чрез помощ от близки, социални услуги или духовна подкрепа.

Големият въпрос, който всеки в тази ситуация си задава, е докъде стига жертвоготовността и къде започва самоунищожението. Как да намерим сили да продължим, когато ежедневието е изпълнено с болка и разочарование? Има ли граница на това, което човек може да понесе в името на дълга и любовта?

Тези въпроси остават без еднозначен отговор, но едно е ясно – в такива моменти човек не бива да бъде сам. Трябва да търси подкрепа, да говори за своята болка и да намира път към вътрешния мир, дори когато всичко изглежда безнадеждно.

 

преди 3 часа, Пламен Илиев Благоев написа:

Как да намерим сили да продължим, когато ежедневието е изпълнено с болка и разочарование? Има ли граница на това, което човек може да понесе в името на дълга и любовта?

Вяра и себе-отдаденост. Не, няма граница! Има по-важно: Вашето дете! 

По-общо: Грижете се повече за здравото Ви дете, а по отношение на болната Ви съпруга, то следете дали спазва медикаментозна терапия предписана от психиатъра. 

преди 3 часа, Пламен Илиев Благоев написа:

Любовта и състраданието са основни ценности, но как да се запази балансът, когато липсва взаимност и когато самият живот става безкрайно изпитание?

Баланса ще е Любовта Ви към детето Ви! Тази "по-голяма" Любов трябва да балансира дисбаланса в следствие на психичното заболяване на съпругата Ви!  Уви, обществото не ще ви помогне за повече любов, което означава, че трябва най-малко да удвоите Вашата любов към семейството си! Да, психичното Ви натоварване ще се увеличи, т.е. успоредно с моралната подкрепа от Църквата, то ще трябва да ползвате и психологическа помощ за Вас (за теб) и детето Ви. = Поговорете с психиатъра водещ лечението на съпругата и да ви насочи към подходящ психолог. 

Примерна схема: Докато съпругата Ви е в Църквата, то вие с детето да сте на психолог. НО, задължително се консултирайте с по-горе визирания психиатър, т.е. той може да предложи друг подход => Двамата със съпругата си в Църквата, а детето Ви на психолог.  По-общо: В детето Ви да се изградят определени навици за самостоятелност! => Не трябва страданието произлизащо от съпругата Ви и от Вашата съпричастност към нея да породят негативно въздействие върху менталното здраве на детето Ви!

Уви, такива клинични пътеки няма в здравеопазването ни, а също така няма и в образователната ни система психолози в училищата които да се занимават с деца на ментално болен родител. 

По мое мнение: Вашата Любов към семейството Ви трябва да е 3-пъти по-голяма от Любовта в нормално семейство! 

Бог да е с Вас. Амин

Успех! 

психичните  отклонения се получават в голям процент от задръстване на мозъка с информация

още от училище наблъскват  умът  с ненужни знания

 

мюсулманите  са казали че  глупавия  човек няма проблем с психиката

ако е  на хормонална  основа може да се лекува с лекарства

 амнезия може да помогне

 лошото е когато  господ започне да му говори да убие някой

патил съм си с такъв  човек 

Доколкото разбирам, вие търсите тук по-скоро морална подкрепа. Не търсите лечение за съпругата ви, защото мислите, че тя не може да се излекува, а по-скоро търсите облекчение на състоянието в което се намирате вие!

Според мен, не трябва да приемате нейното състояние като обреченост, а трябва да търсите начин как да я върнете отново към нормалността.

Трябва да се търсят причините, които са отключили това състояние. Ключът на разрешаване на проблема се крие там!

Понякога чрез болестта хората искат да избягат от реалността, там намират скривалище и защита. 
Съпругата ви трябва да е изживяла нещо много разтърсващо. Може би вие знаете това най-добре. 
Ако наистина я обичате силно и истински, вместо да се вайкате, ще се опитате да направите всичко възможно да се върне отново в нормалното си състояние. Не винаги психиатрите помагат. Опитния психотерапевт може да намери ключа на проблема и да помогне за неговото разрешаване. Но най-важното е съпругата ви да има желание и сила за живот, за да се измъкне от тази дупка в която е изпаднала.

Много тъжно ми стана... Бъдете до нея и я подкрепяйте във всички, тя явно си има някакво преживяване , което е довело до това... Поговорете с нея за това, може и да не ви го е казала, накарайте я да си излее душата. Поне малко помага. Сигурно е много тежко, но не я оставяйте и също така любовта ви към детето може да послужи като лекарство за нея. Желая успех

преди 7 часа, Пламен Илиев Благоев написа:

Големият въпрос, който всеки в тази ситуация си задава, е докъде стига жертвоготовността и къде започва самоунищожението.

А защо не самоутвърждаване? Ти си в основата, от теб зависят другите - от твоите сили, любов и отдаденост. Жертвайки едно, утвърждаваш друго. Ти си решаваш кое ти е по-важно. Сам си определяш и границите. Обикновено хората могат много повече, отколкото предполагат. Описаната ситуация не е лека, но обърни внимание, че ти си този, на който се крепят другите и твоето спокойствие, равновесие, сила и избори са решаващи. Много важно е и да се изгради правилно отношение на детето към ситуацията, защото тя не е обичайната за едно дете. Това може да наложи и работа с психолог, но и добър пример от твоя страна, внушаващ разбиране, спокойствие и увереност...

Е щом си православен християнин брате , значи изпитанието е пратено за твое спасение 

 

преди 3 часа, Solly написа:

Трябва да се търсят причините, които са отключили това състояние.

Изрично е споделил:

Цитат

Когато човек се сблъска с проблеми като кражба на финансови средства, хазартна зависимост и неспособност на партньора да поеме отговорност за домакинството, ситуацията става още по-тежка. 

...

Опитите за лечение чрез болничен престой не доведоха до подобрение – пет хоспитализации, но болестта остава същата, дори се задълбочава.

Съпругата му е

Цитат

...което доведе до пожизнен ТЕЛК ...

Морална подкрепа е получил от

Цитат

Свещеникът ми е казвал, че това е моето служение и че не бива да изоставям съпругата си, както никой не би изоставил болно дете.

=> Тук по скоро търси друг вид подкрепа, т.е. друг вид съпричастност и информация от потребители с опит по отношение на пристрастяването към даден порок! 

След като има ТЕЛК, то = става въпрос за патологичен случай въз основа на ментално заболяване! 

Можеш ли ти чрез финанси за съпругата му да помогнеш? = Не! На него = също! Как с твоя мъдрост получена от твоя Творец може да помогнеш на неговата тежест в психиката било то на него или на детето им? 

Дай му телефонния номер на Буда или твоя Творец!  Споели ти опит с въпросното психическо психическо заболяване?! Не забравяй, че християните са във пости, т.е. не е необходимо да "рекламираш" твоята веган-природа!  

Ей, много ги разбирате на чужд гръб. Да пишете простотии в технически, политически, или вашите изкукуригали теми - както и да е, вие се мешате на момчето в живота. Единия пил две ракии, другия се извисява с мери джейн, третия... И да го карате 40 - 50 години бял ден да не види.

Има специализирани заведения, щом има пенсия - финансово ще стигне. Любов - любов, това са още два съсипани живота.

преди 10 часа, Пламен Илиев Благоев написа:

Големият въпрос, който всеки в тази ситуация си задава, е докъде стига жертвоготовността и къде започва самоунищожението. Как да намерим сили да продължим, когато ежедневието е изпълнено с болка и разочарование? Има ли граница на това, което човек може да понесе в името на дълга и любовта?

Добре е, че осъзнаваш каква е ситуацията и нямаш нереалистични очаквания към съпругата си. 

Мисля, че е добра идея да се обърнеш към психолог за себе си. Много е натоварващо да знаеш, че нямаш право на моменти на слабост.

преди 11 часа, Пламен Илиев Благоев написа:

Шизоафективното разстройство е сложна и тежка диагноза,

и дори и непрочела, заедно в това че си награмотна, си списала поредните си нелепици:

преди 5 часа, Solly написа:

а трябва да търсите начин как да я върнете отново към нормалността.

Трябва да се търсят причините, които са отключили това състояние. Ключът на разрешаване на проблема се крие там!

Понякога чрез болестта хората искат да избягат от реалността, там намират скривалище и защита. 
Съпругата ви трябва да е изживяла нещо много разтърсващо. Може би вие знаете това най-добре. 
Ако наистина я обичате силно и истински, вместо да се вайкате, ще се опитате да направите всичко възможно да се върне отново в нормалното си състояние.

Как въобще ви идва да плещите тия глупости... само и само нещо си да се плещи.

Диагнозата е тежка и няма нищо общо с "връщане към нормалността". Вероятно това е в напреднал етап и той се задълбочава. Изключително сложно е и в лечебни заведения... и драмата на автора наистина е голяма и достойна за уважение, защото изпитанието му е огромно, още повече че е налице дете и за него всичката тази мъчителност се отразява и отпечатва.

Обаче защо трябва да му се пишат малоумия - ми да беше първо прочела какво точно пише,... Не... защо да ти трябва - важно е да се отбележиш, някак си, да си избърборкаш твоето си... Както с останалото. 

И другият дежурен - и той същото:

преди 3 часа, Theros написа:

А защо не самоутвърждаване?

Всеки си написа неговата си рецепта (нищо че с нея също си е изтрещял)... Ама там... да се отбележи в играта си че уж е "помогнал" с нещо си.

преди 11 часа, Пламен Илиев Благоев написа:

Големият въпрос, който всеки в тази ситуация си задава, е докъде стига жертвоготовността и къде започва самоунищожението.

В това е наистина един сериозен и сложен казус - къде е границата, още повече че е налице и ДЕТЕ на 7 години и от ролята му сред тази житейска драма зависи и целият му живот.

 

преди 11 часа, Пламен Илиев Благоев написа:

Въпросът за моралната отговорност е неизбежен.

Да, но моралната отговорност и за детето - също е неизбежна. Питахте ли се какво би станало ако ролите ви с болната са обърнати и тя трябваше да избира между дълга към живота и състоянието на детето и вас? С темата вие насочвате евентуално вниманието към себе си и общия казус, но за детето е още по-наложително да потърсите психична специализирана помощ. 

Вие може и да имате сили и ще ги търсите и се налага да се "държите някак", вкл и че някаква версия на утеха ви е предоставена сред религията. Обаче за детето къде да намери тази утеха... как въобще да я потърси... Образът на бащата и майка му са идеалите и основните примери в живота му, които при кризи и неспособност да ги преодолее ще ги ползва за личния си живот, и стават негов "личен пример"... Принципно - детето ще остане и след вас и ролята му в живота е да бъде така, без оглед на това колко и какво ще бъде действително, защото е непредвидимо.

Така, че... в тази ситуация, вие - е ясно и го изразявате, но детето - то как да се изрази, какво да направи, как да преодолее, след като тепърва се формира личностната му идентификация? Кой ще му помогне, като вие нямате психичните ресурси да сте "на два фронта"... а се налага?

Сред форумът тук няма въобще как да намерите - нито утеха, нито разбиране. В общи линии участниците тук са неграмотни и саможиви и всеки е преди всичко ангажиран с личната си игра, през любимия си виртуален герой/ник. Няма как да разберат нищо от ситуативна гледна точка и тайничко в тях избива версия на "добре че аз не съм така"...

Независимо от всичко вие търсите и това е все пак нещо. Още се борите, щото ако ви налегне депресия и умора и се предадете, подписвате на детето психична присъда за цял живот.

За мен - търсенето на утеха сред религията е само сламка за първоначално вкопчване, както по същия начин е и ролята на афирмациите (самоуверенията). Има хора, които ще ви дадат повече компетентни и практически съвети - тях търсете. Има далеч повече практични и приложими неща, стратегии за кратък или продължителен период, изчистване на приоритети... и т.н. Има хора, има начини, значи има и възможности.  Тежко е, не сте избрали да е така, но това е положението и е въпрос на дадености, а не на избори. Точно в това е и най-голямата тежест.

преди 2 часа, Teemo v.3 написа:

Има специализирани заведения, щом има пенсия - финансово ще стигне.

Знаеш ли колко е?! => Една моя позната взима, та по-добре да не знаеш! 

Ще ти дам стара информация => Беше 100лв преди близо 20години! => Сам трябва да се сетиш колко е в момента! => На база споделеното, че е 10% от семейния бюджет. 

Дори не знаеш колко струва издръжката на психически болен човек в България и тръгнал да правиш спам в "религиозния" сектор!

Аман от такива експерти в България като теб, я по-добре си стой в Гърция! 

преди 11 минути, (:IdioibI:) написа:

Знаеш ли колко е?! => Една моя позната взима, та по-добре да не знаеш! 

Ще ти дам стара информация => Беше 100лв преди близо 20години! => Сам трябва да се сетиш колко е в момента! 

Дори не знаеш колко струва издръжката на психически болен човек в България и тръгнал да правиш спам в "религиозния" сектор!

Аман от такива експерти в България като теб, я по-добре си стой в Гърция! 

Не, аман от такива като теб и ония тралала, дето се правите на много набожни. Двама са вечно напушени, ти си вечно пиян. Я излезте малко да видите хора и реалността.

Пенсията е поне 600 лева. За тези пари спокойно в някоя частна клиника. И момчето да си гледа чедото. Дори след време, може да помисли и за друг спътник. Вие го обричате на вечни мъки, защото някой - някъде, ви го бил казал. 

И айде давай да пльоскаме простотии, за кой как го изпитвал... Изтръпляци.

преди 17 минути, Teemo v.3 написа:

Не, аман от такива като теб и ония тралала, дето се правите на много набожни.

Първо: Не се правя на набожен или съм набожен, т.е. дори не знаеш какво е да си вярващ!

Така, че спести си натискането на клавишите, ще ги повредиш и туку виж изгубиш е някоя компютърна игра!  

Бог да ти прости волните и неволни грехове. Амин

преди 11 минути, (:IdioibI:) написа:

Първо: Не се правя на набожен или съм набожен, т.е. дори не знаеш какво е да си вярващ!

Така, че спести си натискането на клавишите, ще ги повредиш и туку виж изгубиш е някоя компютърна игра!  

Бог да ти прости волните и неволни грехове. Амин

Със сигурност знам, по добре от теб.

Любимия грях на дявола - суетата. Твоята се изразява в това че, винаги даваш непоискани съвети - да си чешеш самолюбието. И Го споменаваш за щяло и нещяло. Вижте ме, аз съм праведен.

Пу и пияницата недна.

Твоята съпруга спрямо това е нормална:

=> Така, че бъди силен!

Успех!

преди 5 часа, (:IdioibI:) написа:

кражба на финансови средства, хазартна зависимост и неспособност на партньора да поеме отговорност за домакинството,

...

Не съм чувала да дават ТЕЛК за хазартна зависимост. Имах познат с такава зависимост, който от десет години си води нормален живот и се отказа напълно от тази зависимост. Така че, едва ли кражбата и хазартът, могат да се определят като тежки психични заболявания.

преди 54 минути, Solly написа:

Не съм чувала да дават ТЕЛК за хазартна зависимост.

научи се да четеш. Децата се учат на това още преди първи клас. От многото зеленчуци и треви явно се оглупява. Дръж се на ниво, защото гладните негърчета и заблудените християни няма да има към кого да се обърнат за духовен съвет и съчувствие.

Ако имаш проблем със задържане на вниманието - можеш да опиташ с баба Гинка Билобова, двойна доза и след това почни да четеш бавно и с внимание какво пише и за какво се отнася. Трудно е само първите няколко години...  

преди 38 минути, _ramus_ написа:

научи се да четеш. Децата се учат на това още преди първи клас. От многото зеленчуци и треви явно се оглупява. Дръж се на ниво, защото гладните негърчета и заблудените християни няма да има към кого да се обърнат за духовен съвет и съчувствие.

Ако имаш проблем със задържане на вниманието - можеш да опиташ с баба Гинка Билобова, двойна доза и след това почни да четеш бавно и с внимание какво пише и за какво се отнася. Трудно е само първите няколко години...  

 Ти се научи да четеш "между редовете"! Много си наивен и лековерен!

преди 20 минути, Solly написа:

Ти се научи да четеш "между редовете"

и между редовете ТИ , и по самите тях има само едно и също. И това е вече бая години. Сменят се аватарчетата и никовете... но друго няма как да се смени, нито запълни.

Два пъти вече се изцепи в тази тема - като дори не си прочела какво е написано в антрето от автора й. Множиш глупостите си, с подмятания и евтини огледални инфантилщини, достойни като за "богатата ти душевност и житейски опит". 

Само няколко дежурни изтрещели и пияндета дебнат да докопат която и да е нова тема, за да се изходят в нея. Като си неграмотна и невежа можеш да прочетеш, да изчакаш, да си замълчиш... Но не - фалшът напира да се изходи, за каквото и да е... героите и приказките изискват да се преживяват.

преди 4 минути, _ramus_ написа:

и между редовете ТИ , и по самите тях има само едно и също. И това е вече бая години. Сменят се аватарчетата и никовете... но друго няма как да се смени, нито запълни.

Два пъти вече се изцепи в тази тема - като дори не си прочела какво е написано в антрето от автора й. Множиш глупостите си, с подмятания и евтини огледални инфантилщини, достойни като за "богатата ти душевност и житейски опит". 

Само няколко дежурни изтрещели и пияндета дебнат да докопат която и да е нова тема, за да се изходят в нея. като си неграмотна и невежа можеш да прочетеш, да изчакаш, да си замълчиш... Но не - фалшът напира да се изходи, за каквото и да е... героите и приказките изискват да се преживяват.

Нека видим развитието на темата и да чакаме авторът й да се изкаже по коментарите, пък тогава ще се види кой колко е компетентен и кой колко е фалшив!

Темата... не може да има "развитие" наивнице. Темата не е съчинение по картинка с час по литература, нито преразказ с елементи на съждения или роман. 

Само едно нещо, дето да изглежда въпрос - наистина ли си толкова издишала отвътре сега или си така по принцип... Идва пълнолуние и астрономите казват че в него имало нещо особено и рядко срещано... но по традиция сред форума изтрещелите влизат в активна фаза. 

преди 9 часа, Solly написа:

Не съм чувала да дават ТЕЛК за хазартна зависимост. Имах познат с такава зависимост, който от десет години си води нормален живот и се отказа напълно от тази зависимост. Така че, едва ли кражбата и хазартът, могат да се определят като тежки психични заболявания.

Цитат

Хората с това заболяване страдат от промени в емоциите и мисленето.

Бавно, много бавно, прочети какво е това заболяване:

Какво е шизоафективно разтройство? | Puls.bg

После дай веган-диета за лечението му. 

Можеш ли? 

Или допитай се до Буда как да махнеш това страдание, но не което е в нея, а в мъжа ѝ и детето им! 

Имаш шанс да развиеш темата!

И, не говорим за зависимост, а за пристрастяване! 

Успех!

п.п. Ако, говорим за зависимост, то мъжът ѝ е зависим от нея, т.е. лесно може да вземе решение и да я изолира (игнорира)! Да, психиатричните клиники са потънали в мизерия, но мъжът ѝ не желае да я лиши от майчините ѝ чувства. 

Другия вариант е да я настани в метох, но там се влиза по свое желание! Не става по волята на мъжа ѝ. 

Трети вариант е по съдебен път! Там трябва да докаже, че е опасна за себе си и детето им. 

Това не е лесен случай! => Постави си на негово място, т.е. как ти ще постъпиш, ако съпруга ти е болен от такава болест?!  

Никога ни ти се е налагало да носиш отговорност не само за себе си, а и за друг!

Продължи да развиваш темата!

преди 4 часа, (:IdioibI:) написа:

Продължи да развиваш темата!

Не виждам смисъл да се развива тема, в която не е казана цялата истина, и в която самият автор не взима участие.

Не желая да правя догадки, но усещам, че авторът крие много неща и не може да се види цялата картина, за да се прецени обективно ситуацията.

Самият автор изглежда има проблеми с алкохола, след като е поставил тема за алкохолизма.

Така че, проблемът не е едностранен, а вие веднага се хващате на въдицата.

Не е пояснено в какво точно се състои болестта на съпругата му, и няма да е обективно да се коментират думите му в които има много неизвестни.

 

преди 3 часа, Solly написа:

Не виждам смисъл да се развива тема, в която не е казана цялата истина, и в която самият автор не взима участие.

Не желая да правя догадки, но усещам, че авторът крие много неща и не може да се види цялата картина, за да се прецени обективно ситуацията.

Също така, това е много лична и деликатна тема, за да се обсъжда в общественодостъпен форум. 🚩

Поне да си беше задал въпроса анонимно, а той е с името си и лицата на двамата.