По темата е писано, но по- късно ще събера темите от форума.
Ще ми се да интерпретирам щастието, черпейки от книгата на Бъртранд Ръсел "Покоряване на щастието". 
На първо впечатление искам да споделя нещо, което ми е хрумнало от споменатия източник. То се отнася до "атомите", градивните частици на щастието. А това са положителните преживявания, основани на някакви събития. Събитията могат да са реални или субективни. Човек може да е щастлив от раждане на дете и от раждане на идея. 

Мисля, че това е основополагащо и не бива да се изпуска предвид при философстването по темата.

Да представим образно мигът на щастие като мига, на зареждане с енергия на един кондензатор или акумулатор. В някакво кратко време той се зарежда, а после малко по- бавно, но се разрежда. Можем да го заредим с "голямо" щастие или често с малки щастливи мигове. Казват, че мъжете били щастливи по първия начин- да имат кола, да имат къща, да отидат на неповторимо пътешествие, докато жените се радват на малки и чести преживявания- хубаво червило, красиво цвете, прекрасен изгрев. Ще оставя на страна това сексистко обяснение, но ще разгледам двата "вида" щастие- голямо и рядко или скромно, но често.

Не вярвам, че "голямото" щастие е единичен акт. То е съпроводено с ежедневната радост при всеки поглед на придобивката, при всяка среща и разговор при който можеш да се похвалиш. Хвалбата го прави друг вид- не толкова щастие от придобивката, колкото от налагането и възможносттада изпъкнеш. При това често- колкото срещи имаш. Така щастието бива трансформирано от придобиване на вещ в придобиване на отношение, статус.

При така поставен въпрос за градивните елементи на щастието, ясно е, че трябва да участваме или си правим повече събития, които ни правят щастливи и избягваме или преодоляваме тези, които ни правят нещастни.

Този възглед е в противоречие с възгледа, че може да има трайно и ненарушимо щастие при някакви условия. Нирвана например. От моята практика, нито раят, нито нирвана са достъпни за простосмъртните и реалността. Измислици, така да се каже. В моите възгледи се отхвърлят такива трайни състояния. Подобието с акумулатора достатъчно добре илюстрира, че всичко се изчерпва. Само смъртта и строшеният и изтекъл акумулатор са окончателни. Идеите били вечни, вкл. идеята за щастието, мислят някои, обаче за човешко щастие или за идея за щастие ще си говорим?

Repetitio est mater felicitas

Горното е преправена латинската сентенция за повторението, което е майка на знанието и гласи "Повторението е майка на щастието"

Нещо такова: някаква ситуация бива оценена като удоволствие и шурва хормонът на щастието. Има причини да се смята, че като има хормони, мозъкът възприема щастие и паралелно други, че като оцени нещо като щастливо, мозъкът праща сигнали до жлезите и се секретират хормони. Така или иначе, докато клетката емитира сигнали има и хормони, и щастие. Като няма дразнения, клетката и ние сме в покой. Когато дразненията са продължителни, клетката изчерпва способността да праща сигнали, а жлезата хормони и ставаме безразлични към случващото се. След време, когато клетката възстанови запасите си от разни електролити и отново получи сигнал, реагираме като за щастие. Хубаво, но към тази клетка има свързани други, които регистрират и запомнят, че е имало щастлив миг. Когато този миг се повтаря, те оценяват, че щастието се повтаря и е добре да се ходи там и да ни е хубаво. Ако не се повтаря, забравя се. Дали ще помним, че в Йордания е Аман или, че с Йорданка сме щастливи е с един и същ механизъм. Ако се повтаря го знаем, ако не се повтаря го забравяме. И аман и кеф.

Така че повторението на щастливите мигове е основата на трайното щастие.

Любов и щастие.

Не усещам тънката разлика между агапе, филИя, сторгЕ и ерос. Може би по- добре диференцирам ероса. Но да речем, че филИя е някаква привлекателност, с удоволствие се срещаме и посещаваме родители, форума ФИЛОсофия  . Агапе да е  загриженост и безпокойство за другия- как е, отдавна не се е обаждал. СторгЕ да е чувството на деца към родители и на родители към деца и при отсъствието им. 

Както и да е, тези тънки разлики можем да игнорираме и да кажем, че любовта е някакво силно положително чувство, което изпитваме към познат и близък човек или нещо друго което е често с нас. Пак е обект на тънежи и дали любовта е щастие, дали любовта поражда щастие, дали може щастие без любов, дали пък любовта не е мъка и не е щастие. Приемам, че любовта и щастието са положителни чувства, поради което се подкрепят. Който е щастлив с някого и вече не го обича, ще го заобича, а който е влюбен в някого и онзи му дари любов, този ще е щастлив. Нещастната, несподелена любов определено не е положително чувство и не зная защо е наречена любов. При това нещастната любов е определено ерос, т.е. проявите могат да са други.

Не можем да отделим ероса от напрегнатостта заради хормоните, която не е най- положително нито при мъжете, нито при жените. Ероса свързваме и с облекчението от това напрежение след чифтосване. При несподелената любов остава само неосвободено напрежение. Така че ерос е нещо екстремално сред другите описания на любов и в него има доста нервност и дори агресия. Казват, че облекчението от възбудата било "върховно щастие". Може. То е като да носиш тежка раница и да наречеш "върховно щастие", като стигнеш място за почивка или бивак. Положително чувство е все пак.

Без да продължавам да разсъждавам нататък, повтарям се, че любовта, като положително чувство подкрепя щастието. По- силна и завладяваща, по-трайна любов значи по- силно и трайно щастие. 

Но и другите положителни изживявания подкрепят усещането за щастие- Добра храна- енергийна и вкусна, премерена физическа активност, естетически преживявания. Все подкрепят чувството на щастие.

Общо взето, стигам до идеята, че щастие само по себе си няма. То е комбинацията и усилването на съсъществуващи положителни чувства. Добра храна с близък човек си взаимодействат и усилват, може да бъде наречено щастие. Радост от решена задача в топла среда (Архимед във ваната) също се нарича щастие. Някакво комплексно преживяване на еднополюсни чувства.

 

 

Освен като силно положително чувство, в много култури, като щастие се описва чувството за безметежност- отсъствие на негативни, а и изобщо чувства. Наркоманното опиянение е от този род и с това привлича.

Кеф.

Райският газ и химикалите, вкл. алкохола могат да въздействат за стимулиране мозъчни клетки и ендокринни жлези и директно, без социално събитие, което да поражда щастие. Може да не е желателно, но е разбираемо, че човек иска да повтаря това събитие. Културата на пиене у нас е да се пие в социална среда и с разговори, с което густото се свързва не с пиенето, а с компанията.

Щастието не е моя цел. По-скоро се стремя към постигане на баланс.

В живота, така или иначе, има и щастливи, и нещастни моменти. Целта ми да не позволявам на щастието да ми замъгли ума и да не допускам нещастието да ме събори.

преди 18 часа, Търсещ истини написа:

Освен като силно положително чувство, в много култури, като щастие се описва чувството за безметежност- отсъствие на негативни, а и изобщо чувства.

За мен това е отричане на човешката ни природа. Така описано, ми прилича по-скоро на апатия.

на 6.04.2025 г. в 17:19, Greta Simmer написа:

Щастието не е моя цел. По-скоро се стремя към постигане на баланс.

Представям си баланса примерно като балансираното хранене. Има едни баластни вещества, други калорични (зная, че е опростено). Имаме, набавяме си и от едните, и от другите. Разбира се, че не са ни цел, но е добре да знаем кои и кога са, за да можем да ги добавим или откажем.

Така и с щастието. Може да не е цел, но е важно да можем да го правим, когато имаме нужда, за да можем да балансираме.