Център на темата е, че това, което влиза във взаимодействие като тяло е комплекс, система от материя, поле, функциониране и подредба.

Строго погледнато , полето е материя , значи тялото е комплекс материя-материя. Така го изучавахме и о време оно в медицината.....................нямаш си и на идея колко „заплетен“  и подробен комплекс е тялото................. едно , само едно вметване, дори само погледнато , комплексността на ембрионалното развитие, ние още, поне „публично“ не знаем сложната съвкупна регулация и механизми....

току-що, laplandetza написа:

Строго погледнато , полето е материя , значи тялото е комплекс материя-материя. Така го изучавахме и о време оно в медицината.....................нямаш си и на идея колко „заплетен“  и подробен комплекс е тялото................. едно , само едно вметване, дори само погледнато , комплексността на ембрионалното развитие, ние още, поне „публично“ не знаем сложната съвкупна регулация и механизми....

Благодаря, че посети темата. Моля, разясни как така полето е материално? Та то няма маса и пространствена обособеност- разлива се "и  така до края на света". Кое би го идентифицирало с материя?

преди 3 минути, Търсещ истини написа:

Благодаря, че посети темата. Моля, разясни как така полето е материално? Та то няма маса и пространствена обособеност- разлива се "и  така до края на света". Кое би го идентифицирало с материя?

От физична гледна точка................ научната философия тясно свързана с природните науки и Физика . Кондензираната материя изучавана в „квантова дискретност“ и хипотетично в ограничения на „планковата граница“ материалните „описания“ в моделите много приличат на полевите модели.

 Полето има, носител е на импулс, енергия и релативистка маса, поне „векторните полета“ , „скларните полета“ , говорим за теоретични модели , а не за реални факти, имат поне  „енергия“ дори и без възприетото определение за проявление, взаиодействия чрез физически импулс .

Опирам се на приемането, че материята е носител на масата, а силите, изразяващи полето са носители на енергията. Телата са съставени от материя и поле. Е, имат и някаква структура- подреденост и функциониране, свързано с разпределението на енергията.

Материята като субстанциална основа

Материята, веществената съставна на телата е носител на масата и като такава е най- съществената им проява. Нейното съществуване е предпоставка за целостта и пространствената им обосообеност. Обаче е само предпоставка. За целостта е съществено и поле от сили, които задържат една към друга елементарните частици и късовете материя. Казано с препратка към отразяващия явленията език, материята е подлога/съществителното, но силите на сцепление са глаголът/сказуемото и те двете са необходими за да изразим „Тялото Е”, „Тялото Съществува”. Без материята не можем да говорим за съществуване в обективния физически смисъл, но без силите, които да я консолиидират на можем да говорим за обособеност, за тяло.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Опирам се на приемането, че материята е носител на масата, а силите, изразяващи полето са носители на енергията. Телата са съставени от материя и поле. Е, имат и някаква структура- подреденост и функциониране, свързано с разпределението на енергията.

Материята като субстанциална основа

Материята, веществената съставна на телата е носител на масата и като такава е най- съществената им проява. Нейното съществуване е предпоставка за целостта и пространствената им обосообеност. Обаче е само предпоставка. За целостта е съществено и поле от сили, които задържат една към друга елементарните частици и късовете материя. Казано с препратка към отразяващия явленията език, материята е подлога/съществителното, но силите на сцепление са глаголът/сказуемото и те двете са необходими за да изразим „Тялото Е”, „Тялото Съществува”. Без материята не можем да говорим за съществуване в обективния физически смисъл, но без силите, които да я консолиидират на можем да говорим за обособеност, за тяло.

Кой го е приел това „приемане“ , Аз не съм го приел, милиони умни глави не са го приели. Кой го „прие“ в петък полунощ!?

 В материалната природонаучна идейна „реалност“  има полева форма на материя, която е материя.

преди 2 часа, laplandetza написа:

Кой го е приел това „приемане“ , Аз не съм го приел, милиони умни глави не са го приели.

Лесно е да отговоря на въпрос ти кой го е приел. Аз.

А ето и препратка съм суомската уикипедия (Няма лапландска)   https://fi.wikipedia.org/wiki/Kenttä_(fysiikka)   Никъде няма думата материя; 

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Опирам се на приемането, че материята е носител на масата, а силите, изразяващи полето са носители на енергията

Но дори и да съм само аз, имам естествено право да философствам по единично приемане. Ти, също. С удоволствие бих прочел за материалността на полето! Тук е място за обсъждане.

Полето е взаимосвързано с материята – то е както резултат, така и условие за съществуването и функционирането на телата. Полето се формира от силите, които действат в и около тялото – тези сили поддържат неговата структура, но също така взаимодействат с обекти извън него. Например, в класическата физика магнитното поле, създадено от магнита, възниква от подреденото движение на елементарни магнитни диполи в тялото му, но то, същото, действа извън него, привличайки железни частици.
Аналогично, в обществените системи сили, които създават вътрешна кохезия – като идентичност или общи ценности – могат да имат външно привличащо въздействие, например върху мигранти или съседни общества. Това подкрепя идеята, че вътрешното и външното поле са прояви на едно и също цяло.
При взаимодействие между тела, полето – носител на сили – е това, което осъществява самото взаимодействие. Дори когато телата се допрат, те не се „сливат“ напълно – силите на електромагнитно отблъскване между електроните в атомите им създават сцепление или отблъскване. Макар обикновено да свързваме понятието „поле“ с действие от разстояние, същите полеви сили са в действие и при непосредствен контакт между тела. Затова можем да разглеждаме полето като единно – действащо и отвътре, и отвън.

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Лесно е да отговоря на въпрос ти кой го е приел. Аз.

А ето и препратка съм суомската уикипедия (Няма лапландска)   https://fi.wikipedia.org/wiki/Kenttä_(fysiikka)   Никъде няма думата материя; 

Но дори и да съм само аз, имам естествено право да философствам по единично приемане. Ти, също. С удоволствие бих прочел за материалността на полето! Тук е място за обсъждане.

Разбира се, имаш право. В съгласие с днешната Физика, всички реални или смятани за реални , като  в приетите за момента модели реални е вероятно неточно, та всички полета са материални, т.е са полева форма на материя. Под материално се разбира обекта , полеви или „частица“ да е носител на импулс и енергич, а това означава и наличие на грави ефект- което по старо му се казва релативистка маса.Освен това всичко коерто влиза във взаимодействия с кондензирана материя е невъзможно да е в нарушение на някои основни „принципи“ като закона за запазване на заряда, на „цветността“ на импулса и при определени условия  на класияеското запазване на имулс и енергия и пр.

 За повече подробности се налага поне да се попита в нчкой Физичен форум или да пробваш с Китайския Шсезнайко деепсиика или  другите изкуственяци.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Полето е взаимосвързано с материята – то е както резултат, така и условие за съществуването и функционирането на телата. Полето се формира от силите, които действат в и около тялото – тези сили поддържат неговата структура, но също така взаимодействат с обекти извън него. Например, в класическата физика магнитното поле, създадено от магнита, възниква от подреденото движение на елементарни магнитни диполи в тялото му, но то, същото, действа извън него, привличайки железни частици.
Аналогично, в обществените системи сили, които създават вътрешна кохезия – като идентичност или общи ценности – могат да имат външно привличащо въздействие, например върху мигранти или съседни общества. Това подкрепя идеята, че вътрешното и външното поле са прояви на едно и също цяло.
При взаимодействие между тела, полето – носител на сили – е това, което осъществява самото взаимодействие. Дори когато телата се допрат, те не се „сливат“ напълно – силите на електромагнитно отблъскване между електроните в атомите им създават сцепление или отблъскване. Макар обикновено да свързваме понятието „поле“ с действие от разстояние, същите полеви сили са в действие и при непосредствен контакт между тела. Затова можем да разглеждаме полето като единно – действащо и отвътре, и отвън.

Опитваш да намесваш „аналогии“ от материалните феномени - в смисъла на физични към много по-словни процеси и обратното , от „високите нива“ към елементарните стъпки на физични феномени. Естественно са свързани, но така не се постига  „обчснение“ доказано многократно през столетието , а и предишното. В задълбочената съвременна физика, използването на пончтието Сила е силно ограничено, подходящо е за „човешкия свят“, т.т. микро и макро физика, но не и при вглъбяване в елементарните стъпки- предполагани за моменти , не и в квантова физика, както не и в космически мащаби-космология и отвъд.

 Ползваш „логика от познатия свят“ , а повечето заети да разработват модели и нчкои конкретни експерименти и космич. наблюдения от много години предполагат необходимост от съвсем неинтуитивна за нас, дори „абсурдна“ логика.

преди 16 минути, laplandetza написа:

Разбира се, имаш право. В съгласие с днешната Физика, всички реални или смятани за реални , като  в приетите за момента модели реални е вероятно неточно, та всички полета са материални, т.е са полева форма на материя. Под материално се разбира обекта , полеви или „частица“ да е носител на импулс и енергич, а това означава и наличие на грави ефект- което по старо му се казва релативистка маса.Освен това всичко коерто влиза във взаимодействия с кондензирана материя е невъзможно да е в нарушение на някои основни „принципи“ като закона за запазване на заряда, на „цветността“ на импулса и при определени условия  на класияеското запазване на имулс и енергия и пр.

 За повече подробности се налага поне да се попита в нчкой Физичен форум или да пробваш с Китайския Шсезнайко деепсиика или  другите изкуственяци.

Опитваш да намесваш „аналогии“ от материалните феномени - в смисъла на физични към много по-словни процеси и обратното , от „високите нива“ към елементарните стъпки на физични феномени. Естественно са свързани, но така не се постига  „обчснение“ доказано многократно през столетието , а и предишното. В задълбочената съвременна физика, използването на пончтието Сила е силно ограничено, подходящо е за „човешкия свят“, т.т. микро и макро физика, но не и при вглъбяване в елементарните стъпки- предполагани за моменти , не и в квантова физика, както не и в космически мащаби-космология и отвъд.

 Ползваш „логика от познатия свят“ , а повечето заети да разработват модели и нчкои конкретни експерименти и космич. наблюдения от много години предполагат необходимост от съвсем неинтуитивна за нас, дори „абсурдна“ логика.

Разбирам, че възразяваш по ползваната парадигма- начин на постигане на ново знание, която противоречи на общоприетата. Имаме технически проблем. Как да определим коя парадигма е по- точна? Аз не критикувам по никой начин съществуващата парадигма, а разсъждавам по своя начин. Възможно е да имам фактологични грешки, което намирам за добре да ми посочиш. Възможно е да стигам до неверен резултат от верни предпоставки, което евентуално е логическа грешка или парадигмална. 

И в двата случая, грешката е това, което е аргумент. Парадигмата или верните примери от нашия- Нютоновски свят, щом не са грешни, няма проблем да бъдат взети предвид. В края на краищата, аз обсъждам явленията за които примерите съответстват. Ако обсъждах ядрените процеси с модела на Бор, може би щеше да е по- критикуемо, отколкото да обсъждам магнитни явления с опита на Фарадей, практикуван и до днес в училищата.

Не се безпокоя, че не постигам обяснение. Това е колективна работа. Ето, ако ти предложиш друго или разкажеш официалното, това е именно принос. Твърдение от рода "Не зная как е, но не е така както казваш" има място в дискусиите, но не води до отговор. Все пак не се казва КАК Е, а че ТАКА НЕ Е. Разбира се, че не е деструктивно, но определено не е конструктивно.

преди 39 минути, laplandetza написа:

да пробваш с Китайския Шсезнайко деепсиика

Ще пробвам. Работи ли на български?

Продължавам да осмислям недоволството ти. Да, наистина в моя начин на мислене отсъства научната парадигма. Това не е болка за умиране, ако обяснява вярно света по приличен начин. Не винаги е необходимо сложно обяснение за прости потребности. Иванчо не се интересува от сложни генетични връзки и обяснение на ембрионално развите, когато пита "Как се правят деца?" 

преди 21 минути, Търсещ истини написа:

Разбирам, че възразяваш по ползваната парадигма- начин на постигане на ново знание, която противоречи на общоприетата. Имаме технически проблем. Как да определим коя парадигма е по- точна? Аз не критикувам по никой начин съществуващата парадигма, а разсъждавам по своя начин. Възможно е да имам фактологични грешки, което намирам за добре да ми посочиш. Възможно е да стигам до неверен резултат от верни предпоставки, което евентуално е логическа грешка или парадигмална. 

И в двата случая, грешката е това, което е аргумент. Парадигмата или верните примери от нашия- Нютоновски свят, щом не са грешни, няма проблем да бъдат взети предвид. В края на краищата, аз обсъждам явленията за които примерите съответстват. Ако обсъждах ядрените процеси с модела на Бор, може би щеше да е по- критикуемо, отколкото да обсъждам магнитни явления с опита на Фарадей, практикуван и до днес в училищата.

Не се безпокоя, че не постигам обяснение. Това е колективна работа. Ето, ако ти предложиш друго или разкажеш официалното, това е именно принос. Твърдение от рода "Не зная как е, но не е така както казваш" има място в дискусиите, но не води до отговор. Все пак не се казва КАК Е, а че ТАКА НЕ Е. Разбира се, че не е деструктивно, но определено не е конструктивно.

Ще пробвам. Работи ли на български?

Работи и на български, всички май работят на повечето езици, поне знам за суоми, бълг., англ,  работи и на турски и на руски. Пробвай и другите- за търсене и изловение от търсенето - Геминина гугаля.

 Не е коректно да опитвам да представям подробности по физиюните теории, хипотези, не съм компетентния човек. Сигурен съм, че на шъпроса Как е в материалния свят, един достоен и квалитетен физик, ще избегне да ти отговори , не съществуват „дефинирани отговори“ цялото ни „търсене“ е в Процес..................

Една въображаема ситуация
Представям си структурата на материалите като някаква мрежа, в която частиците- били те атоми или молекули, са възлите, а нишките между тях са силите, които ги свързват. Тези сили са вътре- между частиците, но и навън, като успоредица от свободни сили, които се привързват към частиците които се появят. Тенденцията е, силите да не са свободни. Свободни сили и свободни частици съществуват, но когате енергията ги е изхвърлила. По- слабата енергия предполага някаква свързанист.

При това положение отблъскването се обяснява със съпротивата на въобразените нишки- сили на поле, а привличането със стремежа им да се свържат. Силите на привличаето и отблъскването са същите. Те се свързват, но са по- малко и съответно по- слаби. Привличат, но когато телата се допрат, свързаните сили се противопоставят на смесване на частиците- те имат свои връзки, които не разкъсват за да се свържат с нови. 

Със съжаление отбелязвам, че настъпва времето на приоритет на енергята, а не на масата. Частиците, ако не се свързваха със сили, щяха да са едни пропускливи и разлетели се хаотично микроскопични образувания, но не и тела. Вероятно и сега в някои състояния на материята е така- плазма например. Така че благословени сме, че в наше време енергията, движението, силите са по- умерени.

Така сме в коловоза на идеята за това, че телата са М за маса и Е за енергия. При пренебрежимо малка маса телата са поток и летят като енергийни кванти, а при минимум енергия са тела, които се крепят на остатъчни сили на свързване. Изследванията при температури близки до 0 К не откриват изчезване на силите и разпад на телата, поради което не е съвсем ясно, дали 0 по Келвин е крайна температура или пък какво би се случило ако частица атакува такова тяло, дали то няма да се разпадне, дали тя няма да проникне в него като през прозрачно тяло. Може да има изследвания но кой да знае?

Идеята за мрежа от силови линии също се схожда и с идеята за изкривяването на пространство и ония геодезични линии по които телата или частицине най- охотно се движат. Общо взето, този философско- въобразителен подход не е чужд на науката. Той генерира идеи, които експериментите обясняват или отхвърлят, но до отхвърлянето им имат заместващ обяснителен характер. Научно- популярен подход, така да се каже.

Във всички случаи единството на материя и енергия е основното. Телата са ПОЛЕ-МАТЕРИЯ.

Подредеността, която може и да не е.

Не е човекът този, който има нужда от подреденост, но все пак, това му е много полезно. Късмет е да намери намери парче със златни атоми, подредени злато- злато- злато, но не и злато-мед- силиций- алуминий. В други случаи пък му харесва друга подредба- цемент- чакъл-желязо. Или калай-мед-калай-мед. Качествена е разилката при едно подреждане спрямо друго. Колкото между графит и диамант.

Когато обсъждам телата като поле-материя, на пръв поглед подредбата е нещо страниично. Съгласен съм, но пак на пръв поглед. Измислям хипотетична ситуация в която един магнит е обгърнат с магнитно поле. Помолвам един послушен юначага и той с ацетиленова горелка започва да го загрява. По някое време, пускам железни стружки и установявам, че полето е изчезнало. Подредбата на магнитните диполи е променена. Магнитът си е пак твърд- между частиците му има сцепление, но не е магнит. Кристализирането на въглерода в еди каква си подредба на диамант прави силите на сцепление такива, че за него се казва, че е най- твърдото вещество. А става дума за въглерода- дето съединен с кислород издишаме като въздух под налягане.Всичко зависи от подредбата.

Функцията като динамика на тялото

Тялото не просто съществува, а функционира, обменя, привлича, отблъсква. Чрез функцията се поражда и поддържа полето.

Очевидния пример за функциониране на тялото поле-материя е електроматнитът. Неговото електромагнитно поле се появява като протече ток и изчезна, когато бива изключен. Друг пример са радиоактивните вещества, разпадащи се до олово. Докато са радиоактивни, те функционират- обграждат се с поле и частици. След своте определени хилядолетия разпад вече не са радиоактивни, не функционират/взаимодействат като такива и превръщайки се в олово функционират/взаимодействат като него. Така основното, което възлагам на този термин е, че телата не са пасивни, статични, а функционират, взаимодействат, което е смисленият поглед към това, което прави поле-материята.

Растеж и ограничения

Несвързаните сили на сцепление, както бе казано, действат и извън тялото и създават поле, което има тенденция да привлича и се свързва с външните частици или тела. Общността, която се получава, се консолидира от силите на всички съставляващи, но тя е вече по- разнородна. Очевидният пример е с обрастването на магнит с намагнетизирани частици, които са далеч по- рехави и слабо задържани от основните. Това важи и за нестабилността, която цели космически тела придобиват с присъединяването на нови големи дялове. Трябва някакво филтриране и подреждане, за да може тялото закономерно да нараства, както организмите. Тук се връщаме към подредбата, при която е от значение както големината, полярността или както е при атомите- валентността. При този случай привличането на нови градивни елементи е строго според подреждането и служи на консолидацията. Прочее, така е и с мигрантите, които приети в някаква стабилна и нарастваща империя се превръщат в част от нея, стига да са на място, в което  подредбата, силите и възможностите им съответстват.

Значимото и спешно приобщаване на големи маси не позволява удовлетворяване на подреждането. Получават се дефекти, които правят консолидацията нестабилна. Същевременно има и неудовлетворени свързващи сили, които привличат, но не подреждат. Всяко тяло има граници, при които нарастването му го разрушава. Това важи и за изучаваните от предмата Съпромат тела, но и за организмите и обществените формирования. Всичко натрупва, нараства до критична стойност и рухва. 

За съжаление, дори тялото да е с оптимални размери и всички вътрешни сили да са големи и удовлетворени, външните въздействия влияят. Дори къс самородно злато или диамант бива подложен на ерозия.