Децата идват в живота ни – малки личности, за които трябва да се грижим. Осигуряваме техните основни потребности, възпитаваме ги и ги напътстваме. Като родители, ние играем важна роля във формирането на тяхното поведение и ценности. Но докато ние ги водим, те също водят нас.

Нека погледнем на родителя като на свързващо звено между миналите и бъдещите поколения. Ние носим в себе си всичко човешко, което сме усвоили от своите родители, и го предаваме на децата си. Но в същото време, наблюдавайки реакциите им и усещайки техните емоции, ние предизвикваме себе си да намерим най-правилния подход, чрез който можем да достигнем до тях и да им повлияем.

Как ви се отразява родителството? Започнахте ли да възприемате себе си по различен начин? Преосмислихте ли ценностите и приоритетите си? Какво научихте за себе си? На какво искате да научите децата си?

Раждането на дете е раждане на една индивидуалност. Децата са толкова различни, колкото са различни и родителите.

Донякъде във възпитанието на детето решаваща роля оказва физическата зрялост на родителя. Но не винаги е така. Това зависи от много фактори и няма еднозначен отговор.

Не знам докъде можем да обобщаваме и категоризираме родителите. Но може би едно е водещо качество на добрия родител и това е интелигентната зрялост и отговорност при възпитанието на децата.

преди 31 минути, Solly написа:

Но може би едно е водещо качество на добрия родител и това е интелигентната зрялост и отговорност при възпитанието на децата.

Аз съм пример за добър и грижовен татко.
Той моят син взе че стана пълнолетен вече де, ама пак ще трябва да помагам със съвети и за в бъдеще време.

Сега ще ходим на ресторант в Люксембург, после може да ми дойдат и други мисли на акъла да ги споделя.

Човек се ражда - за да роди. Не само за да роди, но и да възпита родените от него. Това отнема 18 - 21 г. За някои и повече.

Да, основната отговорност на родителя е именно възпитанието. Не добре възпитаните и лошо възпитаните деца в бъдеще стават тежест за обществото.

Има и по-лоши случаи справка сайта на Досиета.

държавата е прогнила

ако няма скоро революция

и  младите хора не си вземат нещата  в свои ръце и да въведат смъртно наказание за наркотици и да забранят хазарта

и да се пометат  учители пенсионери държавни чанжии нищо няма да се оправи   и ще продължаваме да отглеждаме бюрокрация и пенсионери .

щото учителите и попчетата  много добре виждат  и знаят какво става  но си затварят очите  докато им тече  кешовицата и  си мълчат като пръднали.

Въпросът не трябва да бъде как се виждаме ние като родители, смятаме ли, че сме подходящи за родители, а дали знаем как да се държим като родители, защото това не е концерт по желание, ние трябва да изпълним мисията си. Например важен въпрос - къде е границата между глезенето и строгостта (строгият родител)? Ако започнете да четете научна литература, всички психолози ще ви съветват да не викате, да им се радвате, да изпълнявате всички желания на децата, съвети да не взимаме/крадем техните функции по изявяване, да позволим да опознават света. Тоест, не трябва да им помагаме, макар да знаем, че няма да се справят с нещо, оставяте ги да се мъчат те да изпълнят задачите сами. Известно е, че има  деца на 2+ години, които за в бебешки пубертет и се тръшкат за всяко нещо, в комбинация с "ТРУДНИ ДЕЦА" нещата са извън контрол. Въпросът е, редно ли е да бъдем строги с децата, да посеем страхопочитание и респект, или да ги глезим до краен предел като мека Мара? Какво ви е мнението?

Цитат

Много майки и бащи полагат усилия да ръководят и направляват децата си по правилния път.
Някои момичета и момчета не създават проблеми.
Това са т. н. "послушни" деца, които са спокойни, приемат и се подчиняват на поставените правила, но други са трудни при възпитанието.
Трудните деца се срещат все повече в предучилищна възраст.
Те не се покоряват на авторитетите, не спазват техните правила, изисквания, държат се предизвикателно и са много упорити, твърдоглави, инатливи.
Защото: те не обичат да отстъпват, трудно се приспособяват или проявяват търпимост към другите.
Родителите, които имат трудни деца, обикновено срещат затруднения при общуването и контролирането на тяхното поведение.
Какви прояви имат трудните деца?
Трудните деца в предучилищна възраст имат силен характер. Те не се отказват лесно от това, което са намислили, държат непременно да постигнат успех.
Те са непокорни, манипулативни, търсещи внимание, нарушаващи границите, принуждаващи родителя да отстъпи, избухливи са, враждебни и нетърпеливи.
Когато искат да получат някоя играчка, стават агресивни.
Някои момичета и момчета са неспокойни, неуверени, притеснителни, трудно се приобщават към връстниците си.
Трудно се поддават на обучение – разсеяни са и пасивни, но… когато трябва да гледат телевизия или да играят на компютърни игри, се концентрират.
Има момичета и момчета, които обичат да лъжат, да присвояват чужди вещи, да проявяват насилие към други деца. Те дълго помнят обидите към тях и не се успокояват докато не си отмъстят.

Много често обаче именно днешните трудни деца са утрешните лидери. Те знаят какво искат и имат силата и решимостта да го постигнат. Вярно е, че са трудно управляеми, своенравни и създават главоболия, но също така е вярно, че чрез тях родителите могат да научат много неща за живота и за самите себе си.

- Характерът на детето -
Поведението на някои трудни деца се предава от една страна по наследствен път (както и творческите способности, интелекта, нежността), но от друга страна то произтича от индивидуалните особености на техния характер.
Те са по рождение такива.
Случва се дете, израснало при много добри условия и възможности за развитие, да се проваля в ежедневието. И обратното – дете, израснало при неблагоприятни условия, в крайна нищета, да бъде дисциплинирано, отговорно и да има успехи.
Необходими са много труд, усилия и противопоставяне при отглеждането на деца с труден характер.
Тези упорити и своенравни деца обичат да се налагат на възрастните, да ги карат да се чувстват безсилни. Те не се подчиняват на родителската власт, независимо от мъдростта и подхода на майката и бащата.
Отношението на доверие, уважение и обич е в състояние да промени техния характер.
Някои родители имат по-голям успех при възпитанието, но други постоянно допускат грешки.

 

преди 13 часа, Клонинга написа:

Въпросът не трябва да бъде как се виждаме ние като родители, смятаме ли, че сме подходящи за родители, а дали знаем как да се държим като родители, защото това не е концерт по желание, ние трябва да изпълним мисията си. Например важен въпрос - къде е границата между глезенето и строгостта (строгият родител)? Ако започнете да четете научна литература, всички психолози ще ви съветват да не викате, да им се радвате, да изпълнявате всички желания на децата, съвети да не взимаме/крадем техните функции по изявяване, да позволим да опознават света. Тоест, не трябва да им помагаме, макар да знаем, че няма да се справят с нещо, оставяте ги да се мъчат те да изпълнят задачите сами. Известно е, че има  деца на 2+ години, които за в бебешки пубертет и се тръшкат за всяко нещо, в комбинация с "ТРУДНИ ДЕЦА" нещата са извън контрол. Въпросът е, редно ли е да бъдем строги с децата, да посеем страхопочитание и респект, или да ги глезим до краен предел като мека Мара? Какво ви е мнението?

Редно е да сме наясно какви емоции искаме да предизвикаме у децата и да помислим как това ще им се отрази в дългосрочен план.

За мен най-големия приоритет е децата да се чувстват в безопасност. Разногласия има винаги, важно е с какъв тон се обсъждат. Можем да бъдем строги и без да всяваме страх.

При нас училищата осигуряват огромна подкрепа на родителите, като всяка година канят лектор-психолог да ни подготви за специфичните особености на съответната възрастова група. През годината постоянно ни пращат покани за уебинари. Учителите също не са абдикирали от отговорност и ако забележдат нещо притеснително в някое дете, го обсъждат с родителите, без да порицават. It takes a village to raise a child.

на 11.05.2025 г. в 10:49, Белгиеца написа:

Сега ще ходим на ресторант в Люксембург, после може да ми дойдат и други мисли на акъла да ги споделя.

Надявам се да сте си изкарали весело Деня на Майката. 🌺

преди 10 часа, Greta Simmer написа:

 Можем да бъдем строги и без да всяваме страх.

Никога не съм го наказвал моят син.
Слобоумните хора си наказват децата.
Умните като мен обясняват какво не трябва да се прави и защо не трябва да се прави.
Таткото като най-добрият приятел е правилният подход.
Това включва и яко оплюване на даскаличките и даскалите и директора.

-----------------

А иначе в ресторанта сервитьорката беше една млада и хубава украинка.
При първото сервиране ѝ благодарих на руски, на второто на украински и тя ни пожела нещо на украински, което обаче не го разбрах. Вероятно е било нещо от сорта на „да ви е сладко“.

Възпитавайки децата си родителите би следвало да определят какви качества ще са актуални и необходими в бъдеще, както от практична, така и от морална гледна точка. Родителите трябва да са със съзнанието, че възпитавайки децата си, те изграждат част от това бъдеще.

В последните години животът става все по-сложен и комплексен и отделният човек може да води адекватно съществуване само в сътрудничество с другите хора. Този процес, започнал от няколко века, става все по-ускорен. В света се наблюдават две противоположни тенденции свързани с него. Основната е към обединяване, глобализация и взаимосвързаност, а като нейно противодействие се проявяват сили свързани с разединението. Така човекът, колективно и индивидуално е поставен пред избор, който е определящ за бъдещето му. Това би следвало да намери своето място и във възпитанието. С него е свързана споменатата необходимост от сътрудничество и в детето би следвало да се стимулират свързаните с това качества и нагласи.

Друг съществен момент свързан с процеса на глобализация е чувството за справедливост. Всяка проява на несправедливост трябва да стане вътрешно-неприемлива и отблъскваща за детето. Това е необходивост без която не може да има истинско сътрудтичество и солидарност.

на 12.05.2025 г. в 12:04, Greta Simmer написа:

It takes a village to raise a child.

Във вашия случай е It takes a country to raise a child.  Тези, които споменахте  са държавни служители, работещи в интерес на държавата, а не рода/селото.

Намирам за по- точен термин "влияние" от "възпитание", защото околните влияят и непреднамерено с поведение, думи, заповеди. "Донеси ми бира от хладилника" е заповед, която влияе, но възпитава в много противоречащи си посоки.

Общо взето, семейното възпитание не е на съвременно ниво. Училищното е по- напред, но даскалиците са го занемарили, щото били учители в училище, а не възпитатели във възпиталище. Няма семеен час по възпитание, нито съвременни семейни методи на възпитание. Кара се под влияние на собственото възпитание "Така правеше татко" от което следва "Ще правя като татко" и "Няма да правя като татко".

на 11.05.2025 г. в 9:47, Greta Simmer написа:

Как ви се отразява родителството? Започнахте ли да възприемате себе си по различен начин? Преосмислихте ли ценностите и приоритетите си? Какво научихте за себе си? На какво искате да научите децата си?

Хм, отдавна бе, т.е. те са на прага те да станат родители. Винаги съм възприемал, че съм равен с тях, т.е. не съм си загубил детските спомени и ги разбирам. Не, ценностите са ми "константа"! Приоритета ми е към техните деца, т.е. се пренасочи към новите ми наследници! Уви още нямам такива.

О, какво ще науча от внуците ли?!  Нищо ново!    

Абе ние уж хубаво ги възпитаваме, ама започвам да усещам, че си трябва и жизнен опит.
Моят син има отсрочка още 5 години докато е в университета, преди да почне да изкарва пари.

Искате ли една смешка?
На синчето му се развинтило винтчето на SSD-то у лаптопа му и излиза само БИОС от който не се излиза. ха ха ха ...
И сега ще си носи в чантата специална малка отвертка, въпреки че го блокирах да не може да се развинти нагоре.
Та тая работа без жизнен опит, как става да се справи?
Кой да се сети да го научи  да си носи отвертчица?

преди 8 часа, Белгиеца написа:

ваме, ама започвам да усещам, че си трябва и жизнен опит

Трябва, разбира се, но според мен като надграждане на възпитаниего, а не като заместител. Особено липсата на възпитание през първите години от живота, едва ли може да бъде компенсирано. Опитът е нещо, което човек интерпретира сам, според наличните интелектуални дадености и разбирания. Но той не влияе особено много на приоритетите, ценностите и целите на човека. Крадецът ще стане евентуално по-добър крадец с практиката, но пак ще си е крадец. Иначе опитът естествено е незаменим, защото само да разсъждаваш над даденя ситуация, не е като да я изживееш. А често едно изживяване не е достатъчно тя да се разбере и овладее, т.е. да се развият съответните умения и рутина.

Абе тая 2025г. го установих на практика, че без жизнен опит е много трудно да се справя млад 18 годишен сам.
На 9 септември имаше обяснения онлайн на английски от университета как ще учат и т.н.
Обаче в чата вдясно на страницата, постоянно се превъртаха оплаквания от бъдещи студенти, че все нещо не работи като хората.
Чиновниците създали система, която е бъгава и нарочно се крият, да не можеш да им се обадиш по телефон.
Трябва да е много напорист някой 18 годишен и да има помощ от по-възрастен, сблъсквал се вече с чиновническите номера, за да се справи.

А и в банката беше пълен ужас с една лелка, абе направо не ми е ясно как би се справил сирак.

на 21.12.2025 г. в 13:23, Белгиеца написа:

Кой да се сети да го научи  да си носи отвертчица?

И друго трябва да се научи да носи: Чук!  Някъде без чукане = не става!