Появата на поезията е като изразяване във форма, което лесно да бъде запомнена. Използвана е ритмиката и деленето на стихове, за да бъдат запомнени основни за културата текстове. Илиада, Коран, Библия.

С появата на писмеността, започвата да се прилагат формализирани украси в запомнената строфа.

Споявата на книгопечатането, поезията търси нови цели и постепенно стига търсене на впечатляващи образи и форми.

Това е тезата, която ще се опитам да развия в темата.

Първите писмени текстове по правило са поетични, т.е. в някакви размери, с някакъв ритам, с някакви постоянни и повтарящи се елементи. Те са се пеели по някакъв начин и носят мелодиката, с която говорят или пеят на съответният език. Едни текстове идват от народно творчество, други са жречески или пак народни, но съдържащи обръщение към боговете.

В Египет Книга на мъртвите, в Китай Книга на песните- Шъдзин, в Индия Веда на стиховете- Риг веда. Поезията се появява именно като метод за излагане на знанията по начин, по който е бил предаван устно така, че да се запомня лесно. 

В начална училищна възраст, т.е. пак в началото за развитие на паметта предлагат именно стихотворения. Има и педагогически стихчета, облекчаващи научаването. У Бранислав Нушич е Квадрата на хипотенузата/, туй го знае и детето, /е сума от квадратите/ на двата катета. Има и на руски, и на английски и вероятно на който и да е език.

Стана ми интересно стихчето на български, по аналогия с английското за цифрите от числото пи.

"Мнемонично стихотворение за пи

17.06.2012 BOZHO2 

Той е учен и велик математик,
за когото знаем – има мозък.
Астроном, „магьосник“, емпирик,
пресметна сам „пи“ във Сиракуза.

Четиристишие за Архимед (позволих си някои компромиси с ударенията и римата), в което броят на буквите във всяка дума е цифра на числото π: 3,14159 / 26535 / 897 / 93238"

В коментарите има "Наистина си луд ". Нещо полезно за англичани, китайци, сърби, нашите идиотиди намират за лудост. Абе...Свещена простота или тури му пепел. 

Ето как е в английския: "Now I, even I, Would celebrate In rhymes unapt, the great Immortal π." → 3.141592653

 

Особености на поезията, които я правят подходящо мнемонично средство.

РИТЪМ

Където има танци с песни, има и ритъм. Като има ритъм, по- лесно ще си припомним, предвидим следващата дума или поне в какъв ритъм е. В елинския говор, това са дълги и кратки срички, в нашия- ударени и неударени срички. Спазвайки мелодиката, ориентираме се в това кой стих е следващия. Танцовият момент е също важен, защото стихът се свързва с движение или жест и "сам си идва".
"Жива ли си още майко моя, жив и аз съм, поздрав приеми": ритъмът в превода е пренесен от оригинала на Есенин, защото е прекрасен. "Ты жива еще, моя старушка? Жив и я. Привет тебе, привет! "

РИМА

Крайната рима, която ни свързва, предизвиква, дума с подобен звуков ред ни припомня цял ред, стих, от текста. Вътрешните рими със своето подобие ни подпомагат в по- кратки интервали от текста. Тя е котвата, към която привързваме смисъла, който запомняме. Заради това е нужна не само като пълнота и звучност, но и като значимо съдържание, като възлова точка- поанта, съдържаща нещо есенциално за стиха.

ПОВТОРЕНИЯ

Припевите (рефрени), повторенията на стихове и строфи в началото и края на текста също облекчават запомянето. Очевидно е, че в песните припевът се запомня по- добре, именно защото се повтаря. Постоянните епитети както у Омир "Зора розопръста" също създават траен образ

ОБРАЗНОСТ И МЕТАФОРИ

Ярките визуални и емоционални образи остават в съзнанието по-дълго и ако не целия текст, връщат в съзнанието ни смисъла или поне настроението на стихотворението. Те са като илюстрациите, които по- добре се запомнят от абстрактния текст. Метафорите пък свързват текста със съществуващи асоциации в ума, припомнят ни нещо, но и дават възможност за лични открития, които също добре се запомнят, именно защото са лични и имат у нас нещо подобно, което метафората само извиква. 

СТРУКТУРА

Поезията обикновено е със строга структура: стихове, строфи (когато строфата е от 4 стиха, наричаме я  куплет), определен брой срички, което улеснява мнемоничното организиране на информацията — нещо като „умствени чекмеджета“. То допълва и основния ритъм и също прави текста предвидим за заучаване. По принцип, разделянето на текста за заучаване на части е значимо облекчение. Когато тези части са с подобен ритъм и рими, когато една част има някаква смислова цялост, било като образ или идея, тя по- лесно се запомня и съчетава с предходната и следващата.

МЕЛОДИЧНОСТ

Често поезията се превръща в песен или идва като нов текст от позната песен. Мелодията сама по себе си е мощно средство за памет. Когато си помислим за "Върви народе възродени", самите думи идват със своята мелодия. В България има малко говори, които са популярни със своята мелодичност- може би старият говор от Банско, но страни като Италия, в които се държи на мелодичността на говора имапо- голямо песенно и културно богатство.

ЕМОЦИОНАЛНОСТ

Стиховете често съдържат емоционално заредени думи, образи, ситуации, което улеснява запомнянето правейки връзки с емоционалната памет. По правило, емоциите се появяват тогава, когато нещо е значимо, при което емоционалният образ ни кара да запомним като значим съответния текст. Спомняме си нещо по-лесно, ако е свързано с емоция.

 

Това, на което наблягам в тази тема и размишления е, че поезията е само средство, а съдържанието може да бъде не само художествено. Споменах научно- образователните стихчета, но с поезия водачът на Данте предава и знания за водене на стопанството- добитъка, земеделието и пчеларството. (Вергилий- Георгики). В поетична форма са били религиозни текстове, не само Библията и Корана, но и химни, молитви. Облечени в поезия са исторически повествувания, описания на пътешествия. От римуваните и ритмувани подвиквания на пазарни сергиджии, днес в поетична форма са рекламни послания.

Всичко, което искаме да се запомни в ума, а не да е написано на книга може, казвам може, да се възползва от мнемоничните възможности на поезията.

Има твърда убеденост, че поезията принадлежи само на изкуството, а напоследък, напуснала епоса и драмата, още по- тясно се свързва единствено с лириката, в която се изразяват лични преживявания, най- често емоционални. Да се описват социални, обществени явления или размишления в поетична форма се смята за прозаично. Това изтласкване на поезията от другите области, свързано с документирането, писането и печатането е неминуемо. Мнемоничните възможности на поезията не са нужни за документите. Поезията стига до там, че да се отърсва от свои възможности, просто защото писането и печатането я правят маргинална. Отказва се от римата, от постоянния ритъм. Напуска дори религиозните текстове.

За поезията остават единствено песните и лириката.