преди 16 минути, Inana.. написа:

А  това е приказката за Лека Нощ : 

 

https://www.facebook.com/reel/679122655289129

нали знаеш кои дават рисунки - беден речник

преди 1 час, N1K17Y написа:

Ти кажи сега, той лъже ли?

Ми той го казва, ама както виждаш министъра им посочва обекти, които нямат нищо общо с никаква ядрена бомба. Тръмп даже открито си говори за сваляне на правителство. ОК, да приемем, че Медведев не лъже. Ми, що няма радиация тогава? Нали уж бомбиха сума ти време, все обекти, дето се разработва ядрена томахавка, а радиация няма? Кво ти е обяснението? Другото нещо... ОК, приемаме, че Иран имат ядрена бомба, даже имат 20. При положение, че евреите също имат, тогава какъв е проблема? Що едните, да имат, а другите не? Били заплаха за човечеството? А Израел не са ли? В Газа колко цивилни избиха? Цялата демократична измет мълчи, понеже е налапала американския чеп...

преди 57 минути, БаалБек написа:

Сега мозъците им са изпържени до крайна степен.

Точно ти да говориш за мозъци... Баси и наглостта... 😆

преди 1 час, Staff. написа:

Нещо НЕясно? 

Нищо неясно няма. Живееш в интернет форум... То това всички го знаят... Не е някаква новина.

Иран отвърна на удара, експлозии над Катар

Тръмп към Иран: Слаб отговор, време е за мир

Горещо препоръчвам да се прочете този анализ, който много добре обяснява какви са целите на САЩ в Иран:

Майкъл Хъдсън: Войната срещу Иран е борба за еднополюсен контрол на САЩ върху света

Икономистът Майкъл Хъдсън обяснява как войната срещу Иран има за цел да попречи на страните да се откъснат от еднополюсния контрол на САЩ и хегемонията на долара, както и да се наруши евразийската интеграция с Китай и Русия.

Противниците на войната с Иран твърдят, че тя не е в интерес на Америка, като посочват, че Иран не представлява видима заплаха за Съединените щати.

Този призив към разума пропуска неоконсервативната логика, която ръководи външната политика на САЩ повече от половин век и която в момента заплашва да въвлече Близкия изток в най-жестоката война от Корейската насам.

Тази логика е толкова агресивна, толкова отблъскваща за повечето хора и толкова в противоречие с основните принципи на международното право, ООН и Конституцията на САЩ, че самите ѝ автори се срамуват да обяснят открито какво всъщност е заложено.

Става дума за опита на САЩ да контролират Близкия изток и неговия петрол като стълб на американската икономическа мощ, и да попречат на други държави да създадат собствена автономия извън подчинения на САЩ неолиберален ред, управляван от МВФ, Световната банка и други институции в подкрепа на еднополюсната власт на Вашингтон.

През 70-те години се водеха сериозни дебати за създаване на Нов международен икономически ред (NIEO). Американските стратези възприемаха това като заплаха, а книгата ми „Свръхимпериализъм“, иронично, бе използвана като нещо като учебник от правителството. Поканиха ме да споделя как според мен държавите биха могли да се откъснат от контрола на САЩ.

Работех в института „Хъдсън“ с Хърман Кан и през 1974 или 1975 г. той ме заведе на военна стратегическа среща, където вече тогава се обсъждаха планове за евентуален преврат в Иран и разпадането му на етнически части. Според Хърман най-слабото място е Белуджистан, на границата с Пакистан. Кюрди, таджики и тюркоезични азери също бяха споменати като групи, чиито етнически различия могат да бъдат използвани една срещу друга, давайки на американската дипломация възможност за диктаторски клиентски режим и в Иран, и в Пакистан, ако се наложи.

Тридесет години по-късно, през 2003 г., генерал Уесли Кларк посочи Иран като завършващия елемент в списъка от седем държави, които САЩ трябва да подчинят, за да установят контрол над Близкия изток – започвайки с Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Сомалия и Судан и завършвайки с Иран.

Борбата на САЩ за еднополюсен контрол над света

Днес повечето дискусии за геополитическата динамика и за промяната на международната икономика естествено и основателно се съсредоточават върху опитите на БРИКС и други страни да се измъкнат от контрола на САЩ чрез дедоларизация на търговията и инвестициите си.

Но най-активната динамика, която в момента преобразува международната икономика са опитите на администрацията на Доналд Тръмп, от началото на мандата му през януари, да принуди другите страни да останат в икономика, центрирана около САЩ, като се съгласят да не насочват търговията и инвестициите си към Китай и други държави, търсещи автономия. (Търговията с Русия вече е силно санкционирана.)

Както ще стане ясно по-долу, войната с Иран също има за цел да блокира търговията с Китай и Русия и да осуети отдалечаването от неолибералния ред, воден от САЩ.

Тръмп – надявайки се по един саморазрушителен начин да възстанови американската индустрия – смяташе, че страните ще се уплашат от заплахата му за митнически хаос и ще се съгласят да не търгуват с Китай, като дори ще приемат санкциите на САЩ срещу Китай, Русия, Иран и други страни, определени като заплаха за еднополюсния световен ред на Вашингтон.

Поддържането на този ред е целта на САЩ в настоящия конфликт с Иран, както и в конфликтите с Русия и Китай, които се опитват да преструктурират икономическата си политика, за да запазят независимостта си.

От гледна точка на американските стратези, възходът на Китай представлява екзистенциална заплаха за еднополюсния контрол на САЩ – както заради индустриалното и търговското надмощие на Пекин, което изпреварва американската икономика и застрашава пазарите ѝ и доларизираната финансова система, така и заради индустриалния социализъм на Китай, който може да вдъхнови други държави да го последват и/или да се присъединят към него, за да възстановят своя национален суверенитет – загубен през последните десетилетия.

САЩ представят въпроса като противопоставяне между „демокрация“ (дефинирана като страни, подкрепящи политиките на САЩ и управлявани от клиентски режими и олигархии) и „автокрация“ (страни, стремящи се към национална самостоятелност и защита от външна търговска и финансова зависимост).

Тази рамка на международната икономика разглежда не само Китай, но и всяка друга страна, стремяща се към национална автономия, като екзистенциална заплаха за еднополюсното господство на САЩ. Точно това обяснява прокси войната на САЩ и НАТО срещу Русия, довела до войната на изтощение в Украйна, както и най-новата – войната на САЩ и Израел срещу Иран, която заплашва да въвлече целия свят в подкрепян от САЩ глобален конфликт.

Мотивацията за нападението срещу Иран няма нищо общо с какъвто и да е опит на Иран да защити националния си суверенитет чрез разработване на ядрено оръжие. Основният проблем е, че САЩ се стремят да попречат на Иран и други държави да се измъкнат от доларовата хегемония и еднополюсния контрол на Вашингтон.

Ето как неоконсерваторите формулират интереса на САЩ от сваляне на иранското правителство и постигане на смяна на режима – не непременно демократичен и светски режим, а по-скоро продължение на терористичните групи като ИДИЛ или Ал-Кайда, които вече завзеха Сирия.

Ако Иран бъде разпокъсан и балканизиран, а неговите части се превърнат в марионетни олигархии, Америка ще може да контролира целия петрол в Близкия изток. А контролът върху петрола е основа на международната икономическа мощ на САЩ в продължение на един век - благодарение на американските петролни компании, които действат в международен план (не само като местни производители на петрол и газ в САЩ) и превеждат икономически приходи, извлечени от чужбина, за да окажат съществен принос към платежния баланс на САЩ.

Контролът над петрола също така позволява доларовата дипломация, благодарение на която Саудитска Арабия и други страни от ОПЕК инвестират приходите си от петрол в американската икономика, чрез масивни покупки на американски държавни облигации и активи от частния сектор.

САЩ държат страните от ОПЕК като заложници именно чрез тези инвестиции – които могат да бъдат конфискувани по всяко време, така както САЩ наредиха на ЕС да замрази почти 300 милиарда евро от валутните резерви на Русия през 2022 г. Това в голяма степен обяснява защо тези страни от Близкия изток се боят да заемат позиция в защита на палестинците или иранците в настоящия конфликт.

Но Иран не е само последното парче от пъзела за пълен контрол над Близкия изток. Иран е и ключов елемент в китайската инициатива „Един пояс, един път“, който включва железопътен транспорт до Запада.

Ако САЩ успеят да свалят иранското правителство, това ще прекъсне дългия транспортен коридор, който Китай вече е изградил и се надява да разшири още на запад.

Подчинен на САЩ Иран е и от стратегическо значение за блокиране на руската търговия и развитие чрез Каспийско море и достъпа му към юг – заобикаляйки Суецкия канал. Под контрола на САЩ един ирански марионетен режим би могъл да заплаши Русия откъм южния ѝ фланг.

За САЩ Иран е стратегическа опорна точка, върху която се гради понятието за „национален интерес на САЩ“ – ако дефинираме този национален интерес като създаване на принудителна империя от държави-клиенти, спазващи хегемонията на долара, като се придържат към доларизираната международна финансова система.

Смятам, че предупреждението на Тръмп към жителите на Техеран да евакуират града си беше опит да се посее вътрешна паника – като прелюдия към усилията на САЩ да мобилизират етническа опозиция с цел да разпокъсат Иран на съставни части. Това е подобно на надеждите на САЩ да разпаднат Русия и Китай на регионални етнически единици.

Това е стратегическата надежда на САЩ за нов международен ред, който остава под тяхно командване.

Иронията, разбира се, е, че опитите на САЩ да задържат умиращата си икономическа империя продължават да бъдат саморазрушителни.

Целта е да се контролират други нации чрез заплахи от икономически хаос. Но именно тази заплаха кара другите нации да търсят алтернативи другаде. А целта не е стратегия.

Планът да се използва Нетаняху като еквивалент на украинския Зеленски, изискващ американска намеса с неговата готовност да се бие до последния израелец, както САЩ и НАТО воюват до последния украинец – е тактика, която очевидно е за сметка на всякаква стратегия.

Това е предупреждение към целия свят да търси авариен изход.

Подобно на търговските и финансовите санкции на САЩ, целящи да държат други страни зависими от американските пазари и доларизираната международна финансова система, опитът за налагане на военна империя от Централна Европа до Близкия изток е политически саморазрушителен.

Това прави вече започналото разцепление между ориентирания към САЩ неолиберален ред и Глобалното мнозинство необратимо – както по морални причини, така и поради необходимостта от самосъхранение и икономически интерес.

Републиканският бюджетен план на Тръмп и огромното увеличение на военните разходи в него

Лекотата, с която иранските ракети успяха да пробият прехваления „Железен купол“ на Израел, показва колко безумно погрешен е натискът на Тръмп за огромна субсидия от трилион долара за американския военнопромишлен комплекс, с цел изграждането на подобен „Златен купол“ в САЩ.

Досега Иран използва само най-старите си ракети. Целта е да се изчерпят израелските системи за противоракетна отбрана, така че след няколко седмици те да не могат да отблъснат сериозно нападение.

Военният бюджет на САЩ всъщност е много по-голям, отколкото е посочено в предложения законопроект пред Конгреса, който да одобри субсидията на Тръмп от трилион долара.

Конгресът финансира военнопромишления комплекс (MIC) по два начина: очевидният е чрез преки покупки на оръжия. По-малко коментиран е вторият – чрез чуждестранна военна помощ към съюзници на САЩ – Украйна, Израел, Европа, Южна Корея, Япония и други азиатски страни – за да купуват американско оръжие.

Това обяснява защо военната тежест обикновено е причината за целия дефицит в бюджета на САЩ и за нарастването на държавния дълг (голяма част от който е самофинансиран чрез Федералния резерв от 2008 г. насам).

Необходимостта от алтернативни международни организации

Не е изненадващо, че международната общност не успя да предотврати войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Съветът за сигурност на ООН е блокиран от правото на вето на Съединените щати, както и на Великобритания и Франция, да предприемат мерки срещу актовете на агресия от страна на САЩ и техните съюзници.

Днес ООН се възприема като беззъба и нерелевантна световна организация, неспособна да налага международното право. Положението ѝ напомня онова, за което Сталин е казал относно позицията на Ватикана: „Колко дивизии има Папата?“

Както Световната банка и Международният валутен фонд са инструменти на американската външна политика и контрол, така и много други международни организации са доминирани от САЩ и техните съюзници – включително Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която Иран обвини, че е предоставила на Израел информация за целите при атаките срещу ирански ядрени учени и обекти.

Излизането от еднополюсния ред на САЩ изисква цялостен набор от алтернативни международни организации, независими от Съединените щати, НАТО и другите съюзнически клиенти.

Атаката на Тръмп срещу Иран

Шумната и показна ракетна атака на Тръмп срещу най-известните ядрени обекти на Иран на 21 юни не се оказа връх на американското завоевание в Близкия изток. Но все пак значеше нещо повече от просто пропагандна акция.

Очевидно Тръмп е послушал предупрежденията на военните, че всички възможни сценарии за конфликт с Иран в този момент водят до тежки загуби за Съединените щати.

Неговото „търмповско“ решение беше да се похвали в социалните мрежи, че е постигнал велика победа, като е спрял иранския поход към атомна бомба.

От своя страна Иран изглежда е приел да сътрудничи на този ПР-театър. Американските ракети очевидно са поразили обекти, предварително договорени и евакуирани от Иран за подобен дипломатически жест на деескалация.

Битката засега се ограничава до Иран и Израел. 

Израел е големият губещ, а способността му да служи като прокси на Америка е сериозно компрометирана. Разрушенията от иранските ракети са оставили голяма част от Тел Авив и Хайфа в руини.

Израел не само е изгубил ключовата си военна и национална инфраструктура за сигурност, но и ще загуби голяма част от квалифицираното си население, което ще емигрира, отнасяйки със себе си и индустриалния потенциал на страната.

Подкрепяйки геноцида, извършван от Израел, Съединените щати се намесиха на израелска страна и така обърнаха по-голямата част от Глобалното мнозинство на ООН срещу себе си.

Необмислената  подкрепа от Вашингтон за безразсъдния Нетаняху катализира решимостта на други държави да ускорят излизането си от дипломатическата, икономическа и военна орбита на САЩ.

Така че петролната война на Америка срещу Иран вече може да се добави към дългия списък с войни, които САЩ загубиха след Корейската и Виетнамската война, Афганистан, Ирак и останалите си авантюри, включително предстоящата загуба в Украйна. 

https://www.geopoliticaleconomy.report/p/michael-hudson-war-iran-us-unipolar-control?utm_source=share&utm_medium=android&r=qk915&triedRedirect=true

преди 11 минути, Flashback написа:

Горещо препоръчвам да се прочете този анализ, който много добре обяснява какви са целите на САЩ в Иран:

Майкъл Хъдсън: Войната срещу Иран е борба за еднополюсен контрол на САЩ върху света

Икономистът Майкъл Хъдсън обяснява как войната срещу Иран има за цел да попречи на страните да се откъснат от еднополюсния контрол на САЩ и хегемонията на долара, както и да се наруши евразийската интеграция с Китай и Русия.

Противниците на войната с Иран твърдят, че тя не е в интерес на Америка, като посочват, че Иран не представлява видима заплаха за Съединените щати.

Този призив към разума пропуска неоконсервативната логика, която ръководи външната политика на САЩ повече от половин век и която в момента заплашва да въвлече Близкия изток в най-жестоката война от Корейската насам.

Тази логика е толкова агресивна, толкова отблъскваща за повечето хора и толкова в противоречие с основните принципи на международното право, ООН и Конституцията на САЩ, че самите ѝ автори се срамуват да обяснят открито какво всъщност е заложено.

Става дума за опита на САЩ да контролират Близкия изток и неговия петрол като стълб на американската икономическа мощ, и да попречат на други държави да създадат собствена автономия извън подчинения на САЩ неолиберален ред, управляван от МВФ, Световната банка и други институции в подкрепа на еднополюсната власт на Вашингтон.

През 70-те години се водеха сериозни дебати за създаване на Нов международен икономически ред (NIEO). Американските стратези възприемаха това като заплаха, а книгата ми „Свръхимпериализъм“, иронично, бе използвана като нещо като учебник от правителството. Поканиха ме да споделя как според мен държавите биха могли да се откъснат от контрола на САЩ.

Работех в института „Хъдсън“ с Хърман Кан и през 1974 или 1975 г. той ме заведе на военна стратегическа среща, където вече тогава се обсъждаха планове за евентуален преврат в Иран и разпадането му на етнически части. Според Хърман най-слабото място е Белуджистан, на границата с Пакистан. Кюрди, таджики и тюркоезични азери също бяха споменати като групи, чиито етнически различия могат да бъдат използвани една срещу друга, давайки на американската дипломация възможност за диктаторски клиентски режим и в Иран, и в Пакистан, ако се наложи.

Тридесет години по-късно, през 2003 г., генерал Уесли Кларк посочи Иран като завършващия елемент в списъка от седем държави, които САЩ трябва да подчинят, за да установят контрол над Близкия изток – започвайки с Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Сомалия и Судан и завършвайки с Иран.

Борбата на САЩ за еднополюсен контрол над света

Днес повечето дискусии за геополитическата динамика и за промяната на международната икономика естествено и основателно се съсредоточават върху опитите на БРИКС и други страни да се измъкнат от контрола на САЩ чрез дедоларизация на търговията и инвестициите си.

Но най-активната динамика, която в момента преобразува международната икономика са опитите на администрацията на Доналд Тръмп, от началото на мандата му през януари, да принуди другите страни да останат в икономика, центрирана около САЩ, като се съгласят да не насочват търговията и инвестициите си към Китай и други държави, търсещи автономия. (Търговията с Русия вече е силно санкционирана.)

Както ще стане ясно по-долу, войната с Иран също има за цел да блокира търговията с Китай и Русия и да осуети отдалечаването от неолибералния ред, воден от САЩ.

Тръмп – надявайки се по един саморазрушителен начин да възстанови американската индустрия – смяташе, че страните ще се уплашат от заплахата му за митнически хаос и ще се съгласят да не търгуват с Китай, като дори ще приемат санкциите на САЩ срещу Китай, Русия, Иран и други страни, определени като заплаха за еднополюсния световен ред на Вашингтон.

Поддържането на този ред е целта на САЩ в настоящия конфликт с Иран, както и в конфликтите с Русия и Китай, които се опитват да преструктурират икономическата си политика, за да запазят независимостта си.

От гледна точка на американските стратези, възходът на Китай представлява екзистенциална заплаха за еднополюсния контрол на САЩ – както заради индустриалното и търговското надмощие на Пекин, което изпреварва американската икономика и застрашава пазарите ѝ и доларизираната финансова система, така и заради индустриалния социализъм на Китай, който може да вдъхнови други държави да го последват и/или да се присъединят към него, за да възстановят своя национален суверенитет – загубен през последните десетилетия.

САЩ представят въпроса като противопоставяне между „демокрация“ (дефинирана като страни, подкрепящи политиките на САЩ и управлявани от клиентски режими и олигархии) и „автокрация“ (страни, стремящи се към национална самостоятелност и защита от външна търговска и финансова зависимост).

Тази рамка на международната икономика разглежда не само Китай, но и всяка друга страна, стремяща се към национална автономия, като екзистенциална заплаха за еднополюсното господство на САЩ. Точно това обяснява прокси войната на САЩ и НАТО срещу Русия, довела до войната на изтощение в Украйна, както и най-новата – войната на САЩ и Израел срещу Иран, която заплашва да въвлече целия свят в подкрепян от САЩ глобален конфликт.

Мотивацията за нападението срещу Иран няма нищо общо с какъвто и да е опит на Иран да защити националния си суверенитет чрез разработване на ядрено оръжие. Основният проблем е, че САЩ се стремят да попречат на Иран и други държави да се измъкнат от доларовата хегемония и еднополюсния контрол на Вашингтон.

Ето как неоконсерваторите формулират интереса на САЩ от сваляне на иранското правителство и постигане на смяна на режима – не непременно демократичен и светски режим, а по-скоро продължение на терористичните групи като ИДИЛ или Ал-Кайда, които вече завзеха Сирия.

Ако Иран бъде разпокъсан и балканизиран, а неговите части се превърнат в марионетни олигархии, Америка ще може да контролира целия петрол в Близкия изток. А контролът върху петрола е основа на международната икономическа мощ на САЩ в продължение на един век - благодарение на американските петролни компании, които действат в международен план (не само като местни производители на петрол и газ в САЩ) и превеждат икономически приходи, извлечени от чужбина, за да окажат съществен принос към платежния баланс на САЩ.

Контролът над петрола също така позволява доларовата дипломация, благодарение на която Саудитска Арабия и други страни от ОПЕК инвестират приходите си от петрол в американската икономика, чрез масивни покупки на американски държавни облигации и активи от частния сектор.

САЩ държат страните от ОПЕК като заложници именно чрез тези инвестиции – които могат да бъдат конфискувани по всяко време, така както САЩ наредиха на ЕС да замрази почти 300 милиарда евро от валутните резерви на Русия през 2022 г. Това в голяма степен обяснява защо тези страни от Близкия изток се боят да заемат позиция в защита на палестинците или иранците в настоящия конфликт.

Но Иран не е само последното парче от пъзела за пълен контрол над Близкия изток. Иран е и ключов елемент в китайската инициатива „Един пояс, един път“, който включва железопътен транспорт до Запада.

Ако САЩ успеят да свалят иранското правителство, това ще прекъсне дългия транспортен коридор, който Китай вече е изградил и се надява да разшири още на запад.

Подчинен на САЩ Иран е и от стратегическо значение за блокиране на руската търговия и развитие чрез Каспийско море и достъпа му към юг – заобикаляйки Суецкия канал. Под контрола на САЩ един ирански марионетен режим би могъл да заплаши Русия откъм южния ѝ фланг.

За САЩ Иран е стратегическа опорна точка, върху която се гради понятието за „национален интерес на САЩ“ – ако дефинираме този национален интерес като създаване на принудителна империя от държави-клиенти, спазващи хегемонията на долара, като се придържат към доларизираната международна финансова система.

Смятам, че предупреждението на Тръмп към жителите на Техеран да евакуират града си беше опит да се посее вътрешна паника – като прелюдия към усилията на САЩ да мобилизират етническа опозиция с цел да разпокъсат Иран на съставни части. Това е подобно на надеждите на САЩ да разпаднат Русия и Китай на регионални етнически единици.

Това е стратегическата надежда на САЩ за нов международен ред, който остава под тяхно командване.

Иронията, разбира се, е, че опитите на САЩ да задържат умиращата си икономическа империя продължават да бъдат саморазрушителни.

Целта е да се контролират други нации чрез заплахи от икономически хаос. Но именно тази заплаха кара другите нации да търсят алтернативи другаде. А целта не е стратегия.

Планът да се използва Нетаняху като еквивалент на украинския Зеленски, изискващ американска намеса с неговата готовност да се бие до последния израелец, както САЩ и НАТО воюват до последния украинец – е тактика, която очевидно е за сметка на всякаква стратегия.

Това е предупреждение към целия свят да търси авариен изход.

Подобно на търговските и финансовите санкции на САЩ, целящи да държат други страни зависими от американските пазари и доларизираната международна финансова система, опитът за налагане на военна империя от Централна Европа до Близкия изток е политически саморазрушителен.

Това прави вече започналото разцепление между ориентирания към САЩ неолиберален ред и Глобалното мнозинство необратимо – както по морални причини, така и поради необходимостта от самосъхранение и икономически интерес.

Републиканският бюджетен план на Тръмп и огромното увеличение на военните разходи в него

Лекотата, с която иранските ракети успяха да пробият прехваления „Железен купол“ на Израел, показва колко безумно погрешен е натискът на Тръмп за огромна субсидия от трилион долара за американския военнопромишлен комплекс, с цел изграждането на подобен „Златен купол“ в САЩ.

Досега Иран използва само най-старите си ракети. Целта е да се изчерпят израелските системи за противоракетна отбрана, така че след няколко седмици те да не могат да отблъснат сериозно нападение.

Военният бюджет на САЩ всъщност е много по-голям, отколкото е посочено в предложения законопроект пред Конгреса, който да одобри субсидията на Тръмп от трилион долара.

Конгресът финансира военнопромишления комплекс (MIC) по два начина: очевидният е чрез преки покупки на оръжия. По-малко коментиран е вторият – чрез чуждестранна военна помощ към съюзници на САЩ – Украйна, Израел, Европа, Южна Корея, Япония и други азиатски страни – за да купуват американско оръжие.

Това обяснява защо военната тежест обикновено е причината за целия дефицит в бюджета на САЩ и за нарастването на държавния дълг (голяма част от който е самофинансиран чрез Федералния резерв от 2008 г. насам).

Необходимостта от алтернативни международни организации

Не е изненадващо, че международната общност не успя да предотврати войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Съветът за сигурност на ООН е блокиран от правото на вето на Съединените щати, както и на Великобритания и Франция, да предприемат мерки срещу актовете на агресия от страна на САЩ и техните съюзници.

Днес ООН се възприема като беззъба и нерелевантна световна организация, неспособна да налага международното право. Положението ѝ напомня онова, за което Сталин е казал относно позицията на Ватикана: „Колко дивизии има Папата?“

Както Световната банка и Международният валутен фонд са инструменти на американската външна политика и контрол, така и много други международни организации са доминирани от САЩ и техните съюзници – включително Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която Иран обвини, че е предоставила на Израел информация за целите при атаките срещу ирански ядрени учени и обекти.

Излизането от еднополюсния ред на САЩ изисква цялостен набор от алтернативни международни организации, независими от Съединените щати, НАТО и другите съюзнически клиенти.

Атаката на Тръмп срещу Иран

Шумната и показна ракетна атака на Тръмп срещу най-известните ядрени обекти на Иран на 21 юни не се оказа връх на американското завоевание в Близкия изток. Но все пак значеше нещо повече от просто пропагандна акция.

Очевидно Тръмп е послушал предупрежденията на военните, че всички възможни сценарии за конфликт с Иран в този момент водят до тежки загуби за Съединените щати.

Неговото „търмповско“ решение беше да се похвали в социалните мрежи, че е постигнал велика победа, като е спрял иранския поход към атомна бомба.

От своя страна Иран изглежда е приел да сътрудничи на този ПР-театър. Американските ракети очевидно са поразили обекти, предварително договорени и евакуирани от Иран за подобен дипломатически жест на деескалация.

Битката засега се ограничава до Иран и Израел. 

Израел е големият губещ, а способността му да служи като прокси на Америка е сериозно компрометирана. Разрушенията от иранските ракети са оставили голяма част от Тел Авив и Хайфа в руини.

Израел не само е изгубил ключовата си военна и национална инфраструктура за сигурност, но и ще загуби голяма част от квалифицираното си население, което ще емигрира, отнасяйки със себе си и индустриалния потенциал на страната.

Подкрепяйки геноцида, извършван от Израел, Съединените щати се намесиха на израелска страна и така обърнаха по-голямата част от Глобалното мнозинство на ООН срещу себе си.

Необмислената  подкрепа от Вашингтон за безразсъдния Нетаняху катализира решимостта на други държави да ускорят излизането си от дипломатическата, икономическа и военна орбита на САЩ.

Така че петролната война на Америка срещу Иран вече може да се добави към дългия списък с войни, които САЩ загубиха след Корейската и Виетнамската война, Афганистан, Ирак и останалите си авантюри, включително предстоящата загуба в Украйна. 

https://www.geopoliticaleconomy.report/p/michael-hudson-war-iran-us-unipolar-control?utm_source=share&utm_medium=android&r=qk915&triedRedirect=true

щом искаш други да ти казват - си е твоя работа

САЩ с войната в Украйна - резна Европа от руски петрол

с войната в Иран, ще резне Европа и от арабски нефт - и познай от къде остава Европа да купува нефт

междувременно САЩ има голям външен дълг който трябва някакси да покрие - ей тва е да си бизнесмен - с 5 бомби от време навреме, подържаш конфликти които принуждават да копуваш от 1 място

ей затова САЩ ще помага винаги на някой в конфликтите - добър бизнес-план

преди 6 часа, Мери) написа:

Е, то преди британците е бил Александър Велики, а също така и Чингис хан, но това с какво променя факта, че е страна, която е интересна не само за САЩ, но и за СССР и за Великобритания и т.н., също както и другите близкоизточни страни? 🙄

Ами интересно е че пльосна тук откровена лъжа... която сам опроверга 

Не всеки ден се случва някой сам да се изобличи като лъжец 

Горещо препоръчвам да се прочете и това...

[източниците (на български и на руски) - след цитата]

"Том първи

Част първа

I

— Eh bien, mon prince, Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des имения, de la famille Buonaparte. Non, je vous préviens, que si vous ne me dites pas, que nous avons la guerre, si vous vous permettez encore de pallier toutes les infamies, toutes les atrocités de cet Antichrist (ma parole, j’y crois) — je ne vous connais plus, vous n’êtes plus mon ami, vous n’êtes plus мой верен роб comme vous dites.[1] Е, здравейте, здравейте. Je vois que je vous fais peur,[2] седнете и разказвайте.

Тъй говореше през юли 1805 година известната Ана Павловна Шерер, придворна дама и близка на императрица Мария Фьодоровна, като посрещаше важния и високопоставен княз Василий, който бе дошъл пръв на нейния прием. От няколко дни Ана Павловна кашляше, имаше грип, както казваше тя (грип беше тогава нова дума, която се употребяваше от малцина). В поканите, разпратени заранта с дворцовия лакей, пишеше, без разлика за кого се отнася, следното:

„Si vous n’avez rien de mieux à faire, Monsieur le comte (или mon prince), et si la perspective de passer la soirée chez une pauvre malade ne vous effraye pas trop, je serai charmée de vous voir chez moi entre 7 et 10 heures. Anette Scherer“[3]

— Dieu, quelle virulente sortie![4] — отговори, без да се смути ни най-малко от такова посрещане, влезлият княз, облечен в придворен извезан мундир, с дълги чорапи, пантофки и звезди[5] и с приятен израз на плоското си лице.

Той говореше оня изтънчен френски език, на който не само говореха, но и мислеха нашите деди, с ония тихи, покровителствени интонации, присъщи на важен човек, остарял във висшето и дворцовото общество. Той се приближи до Ана Павловна, целуна й ръка, като подложи в същото време за целувка своята лъскава и напарфюмирана плешива глава, и седна удобно на дивана.

— Avant tout dites-moi, comment vous allez, chère amie?[6] Успокойте ме — каза той, без да променя гласа си и с тон, в който зад приличието и съчувствието се долавяше равнодушие и дори насмешка.

— Как мога да бъда здрава… когато се измъчвам нравствено? Нима е възможно за човек с чувство да стои в наше време спокоен? — рече Ана Павловна. — Надявам се, че ще останете цялата вечер, нали?

— Ами празненството у английския посланик? Днес е сряда. Трябва да се мярна там — рече князът. — Дъщеря ми ще се отбие да ме вземе и ще ме отведе с колата.

— Аз мислех, че днешното празненство е отменено. Je vous avoue que toutes ces fêtes et tous ces feux d’artifice commencent à devenir insipides.[7]

— Ако знаеха, че вие искате да се отмени празненството, биха го направили — рече князът по навик, като навит часовник, приказвайки неща, за които дори не искаше да му вярват.

— Ne me tourmentez pas. Eh bien, qu’a-t-on décidé par rapport à la dépêche de Novosilzoff? Vous savez tout.[8]

— Какво да ви кажа! — рече князът със студен, отегчен тон. — Qu’a-t-on décidé? On a décidé que Buonaparte a brûlé ses vaisseaux, et je crois que nous sommes en train de brûler les nôtres.[9]

Княз Василий говореше винаги мързеливо, така, както някой актьор произнася роля от стара пиеса. Ана Павловна Шерер, напротив, въпреки четиридесетте си години, преливаше от оживление и пориви.

Да бъде ентусиастка, бе станало нейно обществено положение и понякога, дори когато не й се искаше, за да не измами очакванията на хората, които я познаваха, тя ставаше ентусиастка. Сдържаната усмивка, която се мяркаше постоянно по лицето на Ана Павловна, макар и да не отговаряше вече на нейните повехнали черти, изразяваше както у разгалените деца постоянно съзнание за своя мил недостатък, който тя не иска, не може и не смята за необходимо да поправя.

След разговора за политическите работи Ана Павловна се разгорещи:

— Ах, не ми приказвайте за Австрия! Може би не разбирам нищо, но Австрия никога не е искала и не иска война. Тя ни измени. Русия трябва сама да бъде спасителка на Европа. Нашият благодетел знае своето високо призвание и ще му остане верен. Това е единственото, в което вярвам. На нашия добър и чудесен господар предстои най-голямата роля в света и той е толкова добродетелен и прекрасен, че Бог не ще го остави и той ще изпълни призванието си да удуши хидрата на революцията, която сега е още по-ужасна в лицето на тоя убиец и злодей. Ние единствени трябва да изкупим кръвта на праведника. Питам ви, на кого да се надяваме… Англия със своя търговски дух не ще разбере и не може да разбере толкова възвишената душа на император Александър. Отказва да опразни Малта. Тя иска да съзре, тя търси задна мисъл в нашите действия. Какво казаха на Новосилцов?… Нищо. Те не са разбрали и не могат да разберат самоотвержеността на нашия император, който не иска нищо за себе си, а иска всичко за благото на света. И какво обещаха? Нищо. А и каквото обещаха, и това няма да стане! Прусия вече съобщи, че Бонапарте е непобедим и че цяла Европа нищо не може да му направи… И аз не вярвам ни на една дума на Харденберг, нито на Хаугвиц. Cette fameuse neutralité prussienne, ce n’est qu’un piège.[10] Аз вярвам само в Бога и във високото предопределение на нашия мил император. Той ще спаси Европа!… — Тя се спря изведнъж, усмихната подигравателно над своята разпаленост.

— Мисля — каза князът усмихнат, — че ако пратеха вас вместо нашия мил Винценгероде, вие бихте взели с пристъп съгласието на пруския крал. Толкова сте красноречива. Ще ми дадете ли чай?

— Ей сега. A propos — добави тя, като се успокои отново. — Ще ми дойдат на гости днес двама много интересни хора, le vicomte de Mortemart, il est allié aux Montmorency par les Rohans[11], едно от най-добрите семейства на Франция. Той е един от най-свестните емигранти, от истинските. И освен него l’abbé Morio[12], нали познавате тоя дълбок ум? Той бе приет от царя. Знаете ли?

— А! Ще ми бъде много драго — рече князът. — Кажете — добави той особено небрежно, сякаш тъкмо в тоя миг си бе спомнил нещо, макар че онова, за което питаше, бе главната цел на посещението му, — истина ли е, че l’impératrice-mère[13] иска барон Функе да бъде назначен първи секретар във Виена? C’est un pauvre sire, ce baron, à ce qu’il paraît.[14] — Княз Василий искаше да назначи сина си на това място, което чрез императрица Мария Фьодоровна се мъчеха да дадат на барона.

Ана Павловна почти затвори очи, което значеше, че нито тя, нито който и да е друг не може да съди какво е угодно или се харесва на императрицата.

— Monsieur le baron de Funke a été recommandé à l’impératrice-mère par sa soeur[15] — с тъжен и сух тон каза само тя. Когато назова императрицата, лицето на Ана Павловна, както винаги колчем споменеше в разговор за своята висока покровителка, изведнъж доби израз на дълбока и искрена преданост и почит, примесени с тъга. Тя каза, че нейно величество е благоволила да прояви към барон Функе beaucoup d’estime[16] — и погледът й отново се замрежи от тъга.

Князът млъкна равнодушно. С присъщото й придворно и женско умение и с бързата си тактичност Ана Павловна искаше хем да чукне княза за това, че бе дръзнал да се отзове така за лице, което е препоръчано на императрицата, хем в същото време да го утеши.

— Mais à propos de votre famille[17] — рече тя, — знаете ли, че откак почна да се явява в обществото, вашата дъщеря fait les délices de tout le monde. On la trouve belle comme le jour.[18]

Князът се понаведе в знак на уважение и признателност:

— Често си мисля — продължи след един миг мълчание Ана Павловна, като се приближаваше към княза и му се усмихваше любезно, сякаш искаше да каже с това, че политическите и светски разговори са свършени и че сега почва сърдечният разговор. — Често си мисля колко несправедливо понякога се разпределя щастието в живота. За какво ви е дала съдбата две такива чудесни деца (с изключение на Анатол, по-малкия ви син, когото не обичам — вметна тя безапелационно, като вдигна вежди), такива прелестни деца? А вие наистина най-малко от всички ги цените и затова не ги заслужавате.

И тя се усмихна със своята възторжена усмивка.

— Que voulez-vous? Lafater aurait dit que je n’ai pas la bosse de la paternité[19] — рече князът.

— Стига сте се шегували. Исках да поговоря сериозно с вас. Знаете ли, аз съм недоволна от по-малкия ви син. Между нас казано (лицето й прие тъжен израз), у нейно величество говореха за него и ви съжаляваха…

Князът не отговори, но загледана важно и мълчаливо в него, тя очакваше отговор. Княз Василий се намръщи.

— Какво да сторя? — рече той най-сетне. — Вие знаете, че аз направих всичко, каквото един баща може да направи за тяхното възпитание, и двамата излязоха des imbéciles[20]. Иполит поне е кротък глупец, а Анатол — буен. Това е разликата — каза той, усмихвайки се по-неестествено и въодушевено от друг път, при което в образувалите се около устата му бръчки особено рязко пролича нещо неочаквано грубо и неприятно.

— Защо ли се раждат деца на хора като вас? Ако не бяхте баща, не бих могла да ви укоря за нищо — рече Ана Павловна и дигна замислено очи.

— Je suis votre[21] верен роб et à vous seule je puis l’avouer. Моите деца — ce sont les entraves de mon exi-tence.[22] Това е моят кръст. Така си го обяснявам аз. Que voulez-vous?[23]…

Той млъкна за малко, като изрази с жест своята покорност пред жестоката съдба.

Ана Павловна се замисли.

— Вие никога не сте помисляли да ожените вашия блуден син Анатол. Казват — рече тя, — че старите моми ont la manie des mariages[24]. Аз още не чувствувам тая слабост, но имам една petite personne[25], която е много нещастна с баща си, une parente à nous, une princesse[26] Болконска. — Княз Василий не отговаряше, макар че с присъщата на светските хора бързина на мисълта и на паметта показа с кимване на глава, че е взел пред вид тия сведения.

— Знаете ли, че тоя Анатол ми струва четиридесет хиляди на година — рече той, тъй като очевидно не можеше да сдържа тъжната върволица от мислите си. Той млъкна за малко.

— Какво ще бъде след пет години, ако върви все така? Voilà l’avantage d’être père.[27] Богата ли е тая ваша княжна?

— Баща й е много богат и скъперник. Той живее на село. Знаете ли, той е известният княз Болконски, в оставка още от времето на покойния император и с прякор „Пруския крал“. Той е много умен човек, но чудак и с тежък характер. La pauvre petite est malheureuse comme les pierres.[28] Тя има брат, който неотдавна се ожени за Lise Майнен и е адютант на Кутузов. Той ще бъде тук тая вечер.

— Ecoutez, chère Annette[29] — рече князът, хвана изведнъж ръката на събеседницата си и, кой знае защо, я натисна надолу. — Arrangez-moi cette affaire et je suis votre[30] най-верен роб à tout jamais — pon — comme mon управител m’écrit des[31] донесения: покой-ер-п[32]. Тя е от добро семейство и богата. Всичко, което ми трябва.

И с ония свободни и фамилиарни грациозни движения, с които се отличаваше, той хвана придворната дама за ръката, целуна я и след като я целуна, разтърси ръката й и се отпусна в креслото, загледан встрани.

— Attendez[33] — каза Ана Павловна, размисляйки. — Още днес ще поговоря с Lise (la femme du jeune Болконски[34]). И може би ще се нареди. Ce sera dans votre famille que tjerai mon apprentissage de vieille fille.[35]

II

Салонът на Ана Павловна почна полека-лека да се изпълва. Беше дошла висшата аристокрация на Петербург, хора, най-различни по възраст и по характер, но еднакви по обществото, в което живееха; пристигна дъщерята на княз Василий, красавицата Елен, която се бе отбила да вземе баща си, за да отидат заедно на празненството у посланика. Тя беше с шифър[36] и в бална рокля. Пристигна и познатата като la femme la plus séduisante de Pétersbourg[37], младата, дребничка княгиня Болконска, омъжена през миналата зима, която поради бременността си не посещаваше вече големи приеми, но още ходеше на малки. Пристигна княз Иполит, синът на княз Василий, с Мортемар, когото представи; пристигна и абат Марио, и още мнозина други.

— Не сте ли видели още — или: — не се ли познавате с ma tante[38]? — казваше Ана Павловна на влизащите гости и много сериозно ги водеше при една дребна бабичка с високи джувки, която изплува от съседната стая, щом почнаха да пристигат гостите; казваше имената им, като извиваше бавно очи от гостенина към ma tante, и след това се отдръпваше.

Всички гости извършваха обреда на поздравяването на никому неизвестната, никому неинтересната и непотребна леля. Ана Павловна следеше с тъжно и тържествено съчувствие как я поздравяват и мълчаливо одобряваше. Ma tante с едни и същи изрази говореше на всеки — за неговото здраве, за своето здраве и за здравето на нейно величество, което, слава Богу, днес било по-добре. Всички, които отиваха при нея и от приличие не показваха, че бързат, се отдръпваха от бабичката с чувство на облекчение след изпълненото тежко задължение и през цялата вечер не се приближаваха вече до нея.

Младата княгиня Болконска бе донесла ръкоделие в извезана със злато кадифена торбичка. Нейната хубавичка, с едва чернеещи се мустачета горна устна беше по-къса от зъбите й, но тъкмо затуй се разтваряше още по-малко и още по-мило се обтягаше от времена време и се спускаше над долната. Както е винаги с много привлекателните жени, нейният недостатък — късата устна и полуотворената й уста — беше сякаш нейна красота. На всички беше весело да гледат тая пълна със здраве и живост хубавичка бъдеща майка, която тъй леко понасяше бременността си. И на старците, и на отегчаващите се мрачни младежи, щом прекарваха и поприказваха известно време с нея, им се струваше, че сами заприличват на нея. Който приказваше с нея и при всяка дума виждаше нейната светла усмивчица и блестящите бели зъби, които непрекъснато се показваха, мислеше, че днес е особено любезен. И всеки мислеше така.

Малката княгиня обиколи с клатушкане и с мънички бързи крачки масата, като носеше торбичката с ръкоделие, пооправи весело роклята си и седна на дивана до сребърния самовар тъй, сякаш всичко, каквото правеше, бе partie de plaisir[39] за нея и за всички наоколо й.

— J’ai apporté mon ouvrage[40] — рече тя, като отвори торбичката си, обръщайки се към всички.

— Вижте, Annette, ne me jouez pas un mauvais tour — обърна се тя към домакинята. — Vous m’avez écrit que c’était une toute petite soirée; voyez comme je suis attifée.[41]

И тя разпери ръце, за да покаже сивичката си, изискана, цяла в дантели рокля, препасана малко под гърдите с широка панделка.

— Soyez tranquille, Lise, vous serez toujours la plus jolie[42] — отговори Ана Павловна.

— Vous savez, mon mari m’abandonne — продължи княгинята със същия тон, като се обърна към един генерал, — il va se faire tuer. Dites-moi, pourquoi cette vilaine guerre?[43] — рече тя на княз Василий и без да дочака отговора, обърна се към дъщерята на княз Василий, красивата Елен.

— Quelle délicieuse personne, que cette petite princesse![44] — каза тихо княз Василий на Ана Павловна.

Наскоро след малката княгиня влезе един едър, набит, дебел млад човек със стригана глава, очила, светли панталони по тогавашната мода, с високо жабо и кафяв фрак. Тоя дебел млад човек беше незаконен син на знаменития Екатеринин велможа граф Безухов, който беше сега на умиране в Москва. Младежът не бе служил още никъде, току-що бе пристигнал от чужбина, дето бе пратен да получи възпитание — и днес за пръв път беше в светско общество. Ана Павловна го поздрави с такъв поклон, с какъвто поздравяваше хора от най-низшето стъпало в нейния салон. Но въпреки тоя нисък по рода си поздрав, щом видя влизащия Пиер, по лицето на Ана Павловна се изписа безпокойствие, както и страх, подобен на оня, който се проявява при вида на нещо прекомерно огромно и неподходящо за мястото. Макар наистина Пиер да беше малко по-едър от другите мъже в стаята, все пак тоя страх можеше да се отнася само до оня умен и в същото време стеснителен, наблюдателен и естествен поглед, който го отличаваше от всички в тоя салон.

— C’est bien aimable à vous, monsieur Pierre, d’être venu voir une pauvre malade[45] — каза му Ана Павловна, като се спогледа уплашено с лелята, при която го водеше. Пиер измърмори нещо неразбрано и продължи да търси с очи някого. Той радостно и весело се усмихна и поклони като на близка позната на малката княгиня и се приближи до лелята. Ана Павловна ненапразно се страхуваше, защото Пиер се отдръпна от лелята, преди да изслуша думите й за здравето на нейно величество. Ана Павловна го възпря уплашено:

— Познавате ли абат Морио? Той е много интересен човек… — рече тя.

— Да, чух, че имал план за вечен мир и това е много интересно, но едва ли е възможно…

— Тъй ли мислите?… — рече Ана Павловна само за да каже нещо и да се върне отново към задълженията си на домакиня, но сега Пиер извърши обратна неучтивост. Преди малко той си тръгна, без да дослуша думите на събеседницата си; а сега с приказките си спря събеседницата си, която трябваше да го напусне. Навел глава, разкрачил големите си крака, той почна да доказва на Ана Павловна защо смята, че планът на абата е химера.

— После ще поприказваме — рече Ана Павловна, като се усмихна.

И като се отърва от младежа, който не умееше да се държи както трябва, тя отново се върна към задълженията си на домакиня и продължи да се вслушва и вглежда, готова да помогне там, дето разговорът отслабваше. Както стопанинът на предачна работилница, настанил работниците по местата им, се разхожда из помещението и щом забележи спиране или необикновен, скърцащ, прекалено силен звук на някое вретено, бързо отива, задържа го или го пуска тъй, както трябва да върви — така и Ана Павловна, разхождайки се из своя салон, отиваше към някоя замълчала или прекалено много говореща група и с една дума или с някое разместване на хората пак навиваше равномерната, благопристойна разговорна машина. Но сред тия грижи личеше постоянният и особен страх заради Пиер. Тя загрижено го поглеждаше и когато той се приближи да чуе какво говореха около Мортемар, и когато отиде при другата група, дето приказваше абатът. За Пиер, възпитан в чужбина, тоя прием у Ана Павловна беше първият, който виждаше в Русия. Той знаеше, че тук е събрана цялата петербургска интелигенция и очите му, като очи на дете в магазин за играчки, шареха на всички страни. Той непрестанно се боеше, че ще изтърве някои умни разговори, които би могъл да чуе. Гледайки уверените и изтънчени изрази на събраните тук лица, все очакваше да чуе нещо особено умно. Най-сетне се приближи до Морио. Разговорът му се стори интересен и той се спря, като очакваше сгода да изкаже, както обичат младите хора, своите мисли.

III

Приемът на Ана Павловна тръгна с пълна пара. Вретената бръмчаха от разни страни равномерно и немлъкващо. Освен ma tante, при която бе седнала само една възрастна дама със слабо лице на много плакала жена, малко чужда на това бляскаво общество, обществото се бе разпокъсало на три групи. В едната, дето бяха повече мъже, център бе абатът; в другата, младежка — красавицата княжна Елен, дъщеря на княз Василий, и хубавичката малка княгиня Болконска, румена, премного пълна за младостта си. В третата бяха Мортемар и Ана Павловна.

Виконтът беше миловиден млад човек с меки черти и обноски, който очевидно сам се смяташе за знаменитост, но от благовъзпитаност скромно оставяше да бъде използуван от онова общество, в което се намираше: Ана Павловна очевидно гощаваше гостите си с него. Както един добър метрдотел поднася като нещо свръхестествено-прекрасно някой къс говеждо, което човек не би поискал да хапне, ако го види в мръсната кухня, така Ана Павловна тая вечер сервира на своите гости първо — виконта, а сетне — абата като нещо свръхестествено-изтънчено. В групата на Мортемар заприказваха веднага за убийството на Ангиенския херцог. Виконтът каза, че Ангиенският херцог е загинал поради великодушието си и че Бонапарт е имал особени причини за озлобление.

— Ah, voyons! Contez-nous cela, vicomte[46] — рече Ана Павловна, чувствувайки с радост, че тая фраза — contez-nous cela, vicomte — звучеше някак à la Louis XV[47].

Виконтът се поклони в знак на покорност и се усмихна учтиво. Ана Павловна нагласи група около виконта и покани всички да слушат онова, което той щеше да разказва.

— Le vicomte a été personnellement connu de monseigneur[48] — пошепна на едного Ана Павловна. — Le vicomte est un parfait conteur[49] — рече тя на друг. — Comme on voit l’homme de la bonne compagnie[50] — каза тя на трети; и виконтът бе поднесен на обществото в най-изтънчена и изгодна за него светлина, като ростбиф в гореща чиния, гарниран със зеленчук.

Виконтът се канеше вече да почне да разказва и леко се усмихна.

— Елате насам, chère Hélène[51] — каза Ана Павловна на красавицата-княжна, която седеше по-надалечко и беше център на друга група.

Княжна Елен се усмихваше; тя стана със същата неизменна усмивка на много хубава жена, с която бе влязла в салона. Шумолейки тихо с бялата си бална дреха с украса от бръшлян и мъх и блеснала с белите си рамене, с лъскавината на косите и брилянтите си, тя мина между мъжете, които й сториха път, и направо, без да поглежда някого, но усмихната на всички, сякаш любезно даваше право всекиму да се любува на красотата на снагата й, на пълните й рамене, на твърде откритите й по тогавашната мода гърди и гръб и като че внасяше блясъка на бал, приближи се до Ана Павловна. Елен беше толкова хубава, че в нея не само не се забелязваше и сянка от кокетство, а, напротив, сякаш й бе съвестно за нейната несъмнена и прекалено силно и победно действуваща красота. Тя сякаш искаше и не можеше да намали действието на своята красота.

— Quelle belle personne![52] — казваше всеки, който я видеше. Като поразен от нещо необикновено, виконтът сви рамене и наведе очи, докато тя сядаше пред него и озаряваше и него все със същата неизменна усмивка.

— Madameje crains pour mes moyens devant un pareil auditoire[53] — каза той, като наведе глава усмихнат.

Княжната облакъти на масичката голата си пълна ръка и не сметна за нужно да каже нещо. Усмихната, тя чакаше. През цялото време на разказа тя седеше изправена, като от време на време поглеждаше пълната си красива ръка, отпусната леко на масичката, или още по-красивите си гърди, върху които оправяше брилянтната си огърлица; няколко пъти оправи гънките на роклята си и когато разказът правеше впечатление, поглеждаше Ана Павловна и веднага приемаше същия израз, какъвто имаше лицето на придворната дама, и сетне пак се успокояваше в лъчиста усмивка. След Елен от чаената маса дойде и малката княгиня.

— Attendez-moi, je vais prendre mon ouvrage[54] — рече тя. — Voyons, à quoi pensez-vous? — обърна се тя към княз Иполит. — Apportez-moi mon ridicule.[55]

Усмихната и говорейки на всички, княгинята предизвика неочаквано разместване, седна и весело се нагласи.

— Сега ми е добре — каза тя, помоли да почнат и се залови за ръкоделието си.

Княз Иполит донесе торбичката й, мина след нея и като премести едно кресло, седна до нея.

Le charmant Hippolyte смайваше с необикновената си прилика със своята сестра-красавица, но още повече с това, че въпреки приликата беше страшно грозен. Чертите на лицето бяха същите като на сестра му, но у нея всичко се озаряваше от жизнерадостна, самодоволна, младежка, неизменна усмивка и от необикновената, антична красота на тялото; у брат й, напротив, същото лице бе замъглено от идиотизъм и изразяваше неизменно самоуверено недоволство, а тялото му беше мършаво и немощно. Очи, нос, уста — всичко сякаш се свиваше в някаква неопределена и отегчена гримаса, а ръцете и нозете му винаги приемаха неестествено положение.

— Ce n’est pas une histoire de revenants?[56] — рече той, след като седна до княгинята и бързо нагласи до очите си лорнета, сякаш без тоя инструмент не можеше да почне да приказва.

— Mais non, mon cher[57] — каза учуденият разказвач, като сви рамене.

— C’est que je déteste les histoires de revenants[58] — рече княз Иполит с такъв тон, от който личеше, че едва след като бе изрекъл тия думи, бе разбрал какво значеха те.

Поради самоувереността, с която приказваше, никой не можа да разбере дали е много умно или много глупаво онова, което бе казал. Той носеше тъмнозелен фрак и панталони с цвят на cuisse de nymphe effrayée[59], както казваше той, дълги чорапи и пантофки.

Vimocte[60] разказа доста мило оня разпространен тогава анекдот, че Ангиенският херцог ходел тайно в. Париж да се вижда с m-lle George[61] и че там се срещнал с Бонапарт, който също се ползувал от благоволението на знаменитата актриса, и че там, когато се срещнал с херцога, Наполеон случайно имал припадък, един от ония припадъци, от които боледувал, и бил във властта на херцога, която херцогът не използувал, и че тъкмо за това великодушие Бонапарт по-късно отмъстил на херцога със смърт.

Разказът беше много приятен и интересен, особено там, дето съперниците неочаквано се познават, и дамите: сякаш се развълнуваха.

— Charmant[62] — рече Ана Павловна, като погледна въпросително малката княгиня.

— Charmant — промълви малката княгиня и забоде иглата в ръкоделието, сякаш искаше да покаже, че тоя интересен и прелестен разказ й пречи да продължи работата си.

Виконтът оцени тая мълчалива похвала, усмихна се благодарно и продължи; но в това време Ана Павловна, която непрестанно поглеждаше към младия човек, от когото се страхуваше, забеляза, че той някак прекалено разпалено и високо говори с абата, и побърза да отиде на помощ в опасното място. Наистина Пиер бе успял да почне разговор с абата за политическото равновесие и абатът, очевидно заинтересуван от простодушната пламенност на младежа, му обясняваше своята любима идея. И двамата слушаха и говореха прекалено оживено и естествено и тъкмо това не се хареса на Ана Павловна.

— Средството е европейското равновесие и droit des gens[63] — каза абатът. — Достатъчно е една могъща държава като Русия, прочута с това, че е варварска, да застане безкористно начело на съюза, който ще има за цел европейското равновесие, и тя ще спаси света!

— Но как ще постигнете такова равновесие? — почна Пиер; ала в това време дойде Ана Павловна и като погледна строго Пиер, попита италианеца как понася тукашния климат. Лицето на италианеца изведнъж се промени и доби оскърбително-престорен, сладникав израз, който очевидно му бе присъщ, когато разговаряше с жени.

— Толкова съм очарован от прелестите на ума и образованието на тукашното общество, особено на женското, в което имах щастието да бъда приет, че още не съм успял да помисля за климата — рече той.

Ана Павловна не изпусна вече абата и Пиер и за по-удобно наблюдение ги присъедини към общата група.

В това време в салона влезе ново лице. Това ново лице бе младият княз Андрей Болконски, мъжът на малката княгиня. Княз Болконски беше невисок, твърде красив млад човек с определени и сухи черти. Всичко в неговата фигура, като се почне от уморения, отегчен поглед до тихата, отмерена крачка; бе в най-рязка противоположност с малката му, изпълнена с живот жена. Личеше, че всички в салона не само му бяха познати, но толкова му бяха омръзнали, че му беше много досадно дори да ги гледа и да ги слуша. От всички отегчителни за него лица лицето на неговата хубавичка жена като че най-много му бе омръзнало. Той се извърна от нея с гримаса, която загрози хубавото му лице. После целуна ръка на Ана Павловна и изгледа цялото общество с присвити очи.

— Vous vous enrôlez pour la guerre, mon prince?[64] — каза Ана Павловна.

— Le général Koutouzoff — рече Болконски, слагайки ударението на последната сричка „zoff“ като французин — a bien voulu de moi pour aide-de-camp…[65]

— Et Lise, votre femme?[66]

— Тя ще замине за село.

— Как не ви е грях да ни лишите от вашата прелестна жена?

— André[67] — каза жена му, обръщайки се към мъжа си със същия кокетен тон, с който се обръщаше към чуждите, — каква история ни разправи виконтът за m-lle Жорж и Бонапарт!

Княз Андрей прижумя и се извърна. Пиер, който, откак княз Андрей бе влязъл, не откъсваше от него радостните си, дружелюбни очи, отиде при него и го хвана за ръката. Княз Андрей, без да го погледне, смръщи лице в гримаса на раздразнение, че някой пипа ръката му, но като видя усмихнатото лице на Пиер, усмихна се с неочаквано добродушна и приятна усмивка.

— Я гледай!… И ти във висшето общество! — каза той на Пиер.

— Аз знаех, че вие ще бъдете тук — отговори Пиер. Ще дойда да вечерям у вас — добави той тихо, за да не попречи на виконта, който продължаваше разказа си. — Може ли?

— Не, не може — рече княз Андрей със смях, стискайки ръката му, с което искаше да каже на Пиер, че за това не трябва да се пита. Той щеше да каже още нещо, но в това време княз Василий и дъщеря му станаха и мъжете се дигнаха, за да им сторят път.

— Ще ме извините, драги виконте — каза княз Василий на французина, като го подръпна любезно за ръкава надолу към стола, за да не става. — Това нещастно празненство у посланика ме лишава от едно удоволствие, а вас прекъсва. Много ми е жал, че напускам вашата възхитителна вечер — рече той на Ана Павловна.

Дъщеря му, княжна Елен, прихванала леко гънките на роклята си, тръгна между столовете и усмивката още по-светло грееше на прекрасното й лице. Когато тя мина край Пиер, той погледна с почти уплашени, възторжени очи тая красавица.

— Много е хубава — рече княз Андрей.

— Много — каза Пиер.

Минавайки край него, княз Василий хвана Пиер за ръката и се обърна към Ана Павловна.

— Опитомете ми тая мечка — рече той. — Месец вече живее у нас, а първи път го виждам в обществото. Нищо не е тъй потребно на един млад човек, както обществото на умни жени.

IV

Ана Павловна се усмихна и обеща да се погрижи за Пиер, който, тя знаеше това, беше роднина по баща на княз Василий. Възрастната дама, която седеше преди това с ma tante, бързо стана и настигна княз Василий във вестибюла. От лицето й бе напълно изчезнал досегашният израз на престорен интерес. Нейното добро лице на много плакала жена изразяваше сега само безпокойствие и страх.

— Какво ще ми кажете, княже, за моя Борис? — каза тя, като го настигна във вестибюла. (Тя изговаряше името Борис с особено ударение на „о“-то.) — Не мога повече да стоя в Петербург. Кажете ми, какви известия мога да занеса на клетото ми момче?

Макар че княз Василий слушаше възрастната дама неохотно и почти неучтиво и дори проявяваше нетърпение, тя му се усмихваше любезно и трогателно и за да не си отиде, хвана го за ръката.

— Какво ви струва да кажете една дума на царя и веднага ще го преведат в гвардията — помоли се тя.

— Вярвайте, княгиньо, ще сторя всичко, каквото мога — отговори княз Василий, — но мъчно мога да моля царя; бих ви посъветвал да се обърнете към Румянцев чрез княз Голицин: това ще бъде по-умно.

Възрастната дама княгиня Друбецка носеше името на един от най-добрите родове в Русия, но беше бедна, напуснала бе отдавна висшето общество и бе загубила предишните си връзки. Тя бе пристигнала сега, за да издействува за своя единствен син назначение в гвардията. Само за да види княз Василий, тя се натрапи да я поканят и пристигна на приема у Ана Павловна и само затова слуша историята на виконта. Тя се уплаши от думите на княз Василий; по нейното хубаво някога лице се изписа озлобление, но то беше само за миг. Тя пак се усмихна и по-здраво хвана ръката на княз Василий.

— Вижте, княже — рече тя, — аз никога не съм ви молила, никога няма да ви моля, никога не съм ви припомняла за приятелските чувства на баща ми към вас. Но сега ви заклевам в Бога, направете това за сина ми и аз ще ви смятам за благодетел — прибави бързо тя. — Не, не се ядосвайте, а ми обещайте. Аз молих Голицин, той отказа. Soyez le bon enfant que vous avez été[68] — каза тя, като се мъчеше да се усмихне, но в очите й имаше сълзи.

— Папа, ще закъснеем — рече княжна Елен, която чакаше до вратата, като изви своята хубава глава на античните си рамене.

Но влиянието във висшето общество е капитал, който трябва да се пести, за да не изчезне. Княз Василий знаеше това и след като бе размислил, че ако почне да моли за всички, които молят него, скоро не би могъл да моли за себе си, рядко употребяваше влиянието си. Ала по работата на княгиня Друбецкая, след като княгинята наново се обърна с молба към него, той почувствува нещо като угризение на съвестта. Тя му бе припомнила една истина: за първите си стъпки в службата той беше задължен на нейния баща. Освен това по нейното държание той видя, че тя е от ония жени, особено майки, които, щом веднъж си пъхнат нещо в главата, няма да се махнат, докато желанията им не бъдат изпълнени, а в противен случай са готови всекидневно, всекиминутно да дотягат и дори да правят сцени. Последното съображение го поколеба.

— Chère[69] Ана Михайловна — каза той с обикновената си фамилиарност и отегчение в гласа, — почти ми е невъзможно да направя онова, което искате; но за да ви докажа колко ви обичам и колко почитам паметта на покойния ви баща, ще направя невъзможното: синът ви ще бъде преведен в гвардията, давам ви думата си. Доволна ли сте?

— Мили, вие сте мой благодетел! Друго не можех и да чакам от вас; знаех колко сте добър.

Той понечи да излиза.

— Чакайте, две думи. Une fois passé aux gardes…[70] — Тя се смути. — Вие сте близък с Михаил Иларионович Кутузов, препоръчайте му Борис за адютант. Тогава ще съм спокойна и тогава вече…

Княз Василий се усмихна.

— Това не обещавам. Вие знаете как обсаждат Кутузов, откак е назначен главнокомандуващ. Той сам ми казваше, че всички московски госпожи са се надумали да му дадат всичките си деца за адютанти.

— Не, обещайте ми, няма да ви пусна, мили мой благодетелю.

— Папа — повтори със същия тон красавицата, — ще закъснеем.

— Е, au revoir[71], сбогом. Нали виждате?

— И тъй, утре ще доложите на царя, нали?

— Без друго, но за Кутузов не обещавам.

— Не, обещайте, обещайте, Basile[72] — каза подире му Ана Михайловна с усмивката на млада кокетка, с каквато някога навярно се бе усмихвала, но която сега съвсем не отиваше на нейното изтощено лице.

Очевидно тя беше забравила годините си и по навик пускаше в ход всичките стари женски средства. Но щом той излезе, лицето й отново прие същия студен, престорен израз, какъвто имаше преди това. Тя се върна в групата, дето виконтът продължаваше да разправя, и пак се престори, че слуша, очаквайки сгоден миг да си отиде, тъй като нейната работа бе уредена.

— Но как ви се струва цялата тая последна комедия du sacre de Milan?[73] — рече Ана Павловна. — Et la nouvelle comédie des peuples de Gênes et de Lucques, qui viennent présenter leurs voeux à M. Buonaparte. M. Buonaparte assis sur un trône, et exauçant les voeux des nationsl Adorable! Non, mais c’est à en devenir folle! On dirait, que le monde entier a perdu la tête.[74]

Княз Андрей се усмихна, като погледна Ана Павловна право в очите.

— „Dieu me la donne, gare à qui la touche“ — каза той (това бяха думите на Бонапарт, казани при слагането на короната). — On dit qu’il a été très beau en prononçant ces paroles[75] — добави той и повтори още веднъж тия думи, сега на италиански: — „Dio mi la dona, guai a chi la tocca.“

— J’espère, enfin — продължи Ана Павловна, — que ça a été la goutte d’eau qui fera déborder le verre. Les souverains ne peuvent plus supporter cet homme, qui menace tout.[76]

— Les souverains? Je ne parle pas de la Russie — каза учтиво и безнадеждно виконтът. — Les souverains, madame! Qu’ont ils fait pour Louis XVI, pour la reine, pour madame Elisabeth? Rien — продължи той, като се разпалваше. — Et croyez-moi, ils subissent la punition pour leur trahison de la cause des Bourbons. Les souverains? Ils envoient des ambassadeurs complimenter l’usurpateur.[77]

И като въздъхна презрително, той пак промени положението си. Княз Иполит, който дълго гледа виконта през лорнета си, при тия думи изведнъж се обърна цял към малката княгиня, помоли я да му даде игличката и почна да й показва герба на Конде, като рисуваше по масата с игличката. Той почна да й обяснява тоя герб с такъв важен вид, като че княгинята го бе помолила за това.

— Bâton de gueules, engrêlé de gueules d’azur — maison Conde[78] — рече той.

Княгинята го слушаше и се усмихваше.

— Ако Бонапарт остане още една година на френския престол — продължи почнатия разговор виконтът с вид на човек, който не слуша другите, но по тоя въпрос, който познава по-добре от всички, следи само вървежа на своите мисли, — работите ще отидат много надалеч. С интрига, с насилие, с изгнания, със смъртни наказания обществото, аз разбирам доброто френско общество, ще бъде унищожено завинаги и тогава…

Той сви рамене и разпери ръце. Пиер понечи да каже нещо: разговорът го интересуваше, но Ана Павловна, която дебнеше, го пресече.

— Император Александър — каза тя с тъга, която винаги придружаваше думите й, когато заговореше за императорското семейство — обяви, че ще остави французите сами да си изберат начина на управление. И аз мисля, че без съмнение, когато се освободи от узурпатора, цялата нация ще се хвърли в ръцете на законния крал — каза Ана Павловна, като искаше да бъде любезна с тоя емигрант и роялист.

— Съмнително е — рече княз Андрей. — Monsieur le vicomte[79] с пълно право смята, че работите са отишли вече прекомерно далеч. Мисля, че мъчно ще могат да се върнат към старото.

— Доколкото съм чувал — вмеси се отново в разговора Пиер, като се изчерви, — почти всички благородници са минали вече на страната на Бонапарт.

— Така разправят бонапартистите — рече виконтът, без да погледне Пиер. — Мъчно е сега да се узнае общественото мнение на Франция.

— Bonaparte l’a dit[80] — каза насмешливо княз Андрей. (Личеше, че виконтът не му харесва и че макар и да не го поглеждаше, отправяше срещу него думите си.)

— „Je leur ai montré le chemin de la gloire — каза той след кратко мълчание, като повтори отново думите на Наполеон, — ils n’en ont pas voulu; je leur ai ouvert mes antichambres, ils se sont précipités en foule…“ Je ne sais pas à quel point il a eu le droit de le dire.[81]

— Aucun[82] — възрази виконтът. — След убийството на херцога дори най-пристрастните хора престанаха да виждат в него герой. Si même ça été un héros pour certaines gens — рече виконтът, като се обърна към Ана Павловна, — depuis l’assassinat du duc il y a un martyr de plus dans le ciel, un héros de moins sur la terre.[83]

Преди още Ана Павловна и другите да одобрят с усмивка думите на виконта, Пиер отново се вмеси стремително в разговора и Ана Павловна, макар да предчувствуваше, че той ще каже нещо неприлично, не можа вече да го спре.

— Смъртното наказание на Ангиенския херцог — каза Пиер — бе държавна необходимост; и тъкмо в това, че Наполеон не се е побоял да поеме лично отговорността за тая постъпка, аз виждам душевно величие.

— Dieu! Mon dieu![84] — прошепна ужасена Ана Павловна.

— Comment, monsieur Pierre, vous trouvez que l’assassinat est grandeur d’âme?[85] — рече малката княгиня, като се усмихна и приближи ръкоделието до себе си.

— Ah! Oh! — чуха се разни гласове.

— Capital![86] — рече на английски княз Иполит и почна да тупа с длан коляното си. Виконтът само сви рамене.

Пиер погледна тържествено слушателите над очилата си.

— Смятам, че е така — продължи той с отчаяна решителност, — защото Бурбоните избягаха от революцията, като изоставиха народа на анархията; а единствен Наполеон можа да проумее революцията и да я победи и затуй заради благото на всички той не можеше да се спре пред живота на един човек.

— Не искате ли да минете на оная маса? — рече Ана Павловна. Но Пиер продължи, без да й отговори.

— Не — каза той, като се въодушевяваше все повече и повече. — Наполеон е велик, защото се издигна над революцията, стъпка нейните злоупотребления, но запази всичко хубаво, което имаше в нея — и равенството на гражданите, и свободата на словото и на печата, — и само затова взе властта.

— Да, ако след като взе властта, без да я използува за убийства, я беше дал на законния крал — рече виконтът, — тогава бих го нарекъл велик човек.

— Той не би могъл да стори това. Народът му даде властта само за да го избави той от Бурбоните и защото народът го смяташе велик човек. Революцията, беше велико дело — продължи мосьо Пиер, показвайки с това крайно смело и предизвикателно вметнато изречение, че още е много млад, както и желанието си да изкаже по-скоро всичко.

— Революцията и цареубийството ли са велико дело?… След това… но не искате ли да дойдете на оная маса? — повтори Ана Павловна.

— Contrat social[87] — рече с кротка усмивка виконтът.

— Не говоря за цареубийството. Говоря за идеите.

— Да, идеите за грабеж, за убийство и за цареубийство — прекъсна го отново нечий ироничен глас.

— Разбира се, това бяха крайности, но важното не е в тях, а в правата на човека, в еманципацията от предразсъдъците, в равенството на гражданите; а Наполеон запази изцяло силата на тия идеи.

— Свобода и равенство — рече презрително виконтът, решен сякаш да докаже най-сетне сериозно на тоя момък цялата глупост на неговите приказки, — все гръмки думи, отдавна вече компрометирани. Та кой не обича свободата и равенство? Ами че още нашият спасител проповядваше свобода и равенство. Нима след революцията хората станаха по-щастливи? Напротив. Ние искахме свобода, а Бонапарте я унищожи.

Княз Андрей поглеждаше усмихнат ту Пиер, ту виконта, ту домакинята. В първия миг, при неочакваната постъпка на Пиер, Ана Павловна се ужаси, макар че бе свикнала с висшето общество; но щом видя, че въпреки произнесените от Пиер светотатствени думи виконтът не кипна, и когато се убеди, че тия думи не могат вече да се потулят, тя се реши, присъедини се към виконта и нападна оратора.

— Mais, mon cher monsieur Pierre[88] — каза Ана Павловна, — как смятате велик човека, който можа да изпрати на смърт един херцог, и дори — просто един човек, без съд и без да е виновен?

— Аз бих попитал — рече виконтът, — какво мисли monsieur за осемнадесети брюмер? Нима това не е измама? C’est un escamotage qui ne ressemble nullement à la manière d’agir d’un grand homme.[89]

— Ами пленниците в Африка, които той изби? — каза малката княгиня. — Това е ужасно! — И сви рамене.

— C’est un roturier, vous aurez beau dire[90] — каза княз Иполит.

Мосьо Пиер не знаеше на кого да отговори, изгледа всички и се усмихна. Неговата усмивка не беше както усмивката на другите хора — не се сливаше с неусмивка. У него, напротив, щом дойдеше усмивката, сериозното и дори малко навъсено лице мигновено изчезваше и се появяваше друго — детско, добро, дори глупавичко, което сякаш молеше за прошка.

Виконтът, който го виждаше за пръв път, разбра, че този якобинец съвсем не е тъй страшен, както са думите му. Всички млъкнаха.

— Че как искате да отговаря на всички отведнъж? — каза княз Андрей. — Освен туй в постъпките на държавния мъж трябва да се разграничават постъпките на частното лице, на пълководеца или на императора. Така ми се струва.

— Да, да, разбира се — поде Пиер, зарадван от помощта, която получи.

— Не може да не се признае — продължи княз Андрей, — че като човек Наполеон е велик на Арколския мост, в болницата на Яфа, дето се ръкува с чумавите, но… но има други постъпки, които мъчно могат да се оправдаят.

Княз Андрей, който очевидно искаше да смекчи несръчната проява на Пиер, стана да си ходи и даде знак на жена си.

Неочаквано княз Иполит стана и като почна да прави на всички знаци с ръце да ги спре с молба да поседнат, каза:

— Ah! aujourd’hui on m’a raconté une anecdote moscovite, charmante: il faut que je vous en régale. Vous m’excusez, vicomte, il faut que je raconte en russe! Autrement on ne sentira pas le sel de l’histoire.[91]

И княз Иполит започна да разправя на руски с такъв изговор, с какъвто говорят французите, живели около година в Русия. Всички се спряха: тъй оживено и настойчиво искаше княз Иполит внимание към историята, която щеше да разказва.

— В Moscou има една госпожа, une dame. И тя е голяма скъперница. Необходимо й било да има два valets de pied[92] за карета. И много едър. Такъв бил неин вкус. И имала une femme de chambre[93] още по-едър. Тя казала…

Княз Иполит се замисли, като очевидно мъчно съобразяваше.

— Тя казала… да, тя казала: „Момиче (à la femme de chambre), облечи livrée[94] и ела с мене, зад карета faire des visites.[95]“

Сега княз Иполит прихна и шумно се изсмя много по-рано от слушателите си, което направи неблагоприятно за разказвача впечатление. Ала мнозина, между които възрастната дама и Ана Павловна, се усмихнаха.

— Тя тръгнала с колата. Внезапно станало силен вятър. Момиче загубило шапка и дълги коси се развели…

Сега той не можеше вече да се сдържа и почна да се смее отривисто и през тоя смях каза:

— И цял свят разбрал…

Анекдотът свърши с това. Макар че не можеше да се разбере за какво го разказва и за какво трябваше да го разказва непременно на руски, Ана Павловна и другите оцениха светската любезност на княз Иполит, който тъй приятно завърши неприятната и нелюбезна постъпка на мосьо Пиер. След анекдота разговорите се разпокъсаха на дребни, незначителни приказки за бъдещия и за миналия бал, за спектакъла, както и де и кога пак ще се видят.

..."

 

https://chitanka.info/text/24967-vojna-i-mir/0

https://flibusta.su/book/69624-voyna-i-mir/read/

 

преди 1 час, БаалБек написа:

..стана видно, че ползваш ББ....

Последно?

каква ти е гледната точка ?

 

https://www.facebook.com/reel/1621291481914409

- САЩ атакуват празни ирански ядрени съоръжения.
- Иран атакува празни американски въздушни бази.

преди 8 минути, Flashback написа:

- САЩ атакуват празни ирански ядрени съоръжения.
- Иран атакува празни американски въздушни бази.

 

Има обаче една съществена разлика. Иран не губи нищо, докато Карвария губи имидж. "Най великата" армия в света допусна едни камилари да ѝ бомбят най-най-най дъ бест базата в региона. А ако преди това наистина позорно са избягали от тази база - тогава мога да кажа само едно нещо:  Филмът за Великата Кравария вече свърши и нови епизоди няма да има.  

преди 1 час, ivottoshev написа:

Ами интересно е че пльосна тук откровена лъжа... която сам опроверга 

Не всеки ден се случва някой сам да се изобличи като лъжец 

Оооо, горкичкият той! Толкова ниско ли си паднал, душко!? 🙄

Да, сгреших, извинявай, не знаех, че Великобритания е нападнала първа Афганистан, след това СССР и накрая САЩ, бях прекален оптимист и предполагах, че само СССР и САЩ са нападнали тази бедна страна. Сега доволен ли си? Ай бегай някъде по-далеч от мен  и спри напразно  да се пънеш да ме засегнеш, защото  няма да ти се получи. Честито! 🥂 От днес нататък си блокиран.  

 

преди 3 часа, Мери) написа:

Оооо, горкичкият той! Толкова ниско ли си паднал, душко!? 🙄

Да, сгреших, извинявай, не знаех, че Великобритания е нападнала първа Афганистан, след това СССР и накрая САЩ, бях прекален оптимист и предполагах, че само СССР и САЩ са нападнали тази бедна страна. Сега доволен ли си? Ай бегай някъде по-далеч от мен  и спри напразно  да се пънеш да ме засегнеш, защото  няма да ти се получи. Честито! 🥂 От днес нататък си блокиран.  

 

Още преди британците Афганистан е  свидетел на много военни кампании, включително тези на Александър Велики, Чингис хан и западните държави в модерната епоха.^[7][8] Афганистан е служил като плацдарм за уголемяване на империите на гръко-бактрийците, кушаните, сафаридите, газнавидите, гхоридите, тимуридите, моголите и много други.^[11]

При краля Мохамед Шах, Афганистан изживяваше златният си век,без бурки ,с права на жените!

https://www.lifebites.bg/zahir-shah-afghani...jUf-RAQn912sNnA

Да си спомним кой организира преврат там в 1978 година с цел налагане на комунизъм,а после следващата година навлезе и окупира страната,когато разбраха,че превратът не е успешен за тях!

 

КОЙ ПРИЧИНИ ТОЛКОВА НЕЩАСТИЯ НА ТОЗИ НАРОД?

 

 

 

Един много точен коментар. Прочетете го, моля!

https://trud.bg/a/articles/третата-световна-война-започна

 

Някой знае ли в наши дни колко струват гайгеровите броячи и откъде могат да се намерят такива?

преди 35 минути, Anneliese написа:

Един много точен коментар. Прочетете го, моля!

...

Не!

преди 36 минути, Anneliese написа:

...

Някой знае ли в наши дни колко струват гайгеровите броячи и откъде могат да се намерят такива?

Да!

 

Премиер-министърът на Катар официално потвърди, 
че е постигнато споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Иран. Това съобщи Reuters, позовавайки се на изявление на катарското правителство. По този начин Катар стана първата държава, която потвърди на международно ниво думите на президента на САЩ.

Президентът на САЩ - Доналд Тръмп обяви, 
че между Израел и Иран е постигнато историческо споразумение за пълно и окончателно прекратяване на огъня. Той обяви това в официално изявление, публикувано в социалната му мрежа. Според Тръмп примирието ще влезе в сила след приблизително 6 часа и ще продължи 12 часа, след което войната ще се счита за приключила.

Тръмп уточни, че Иран първо ще започне да спазва прекратяването на огъня, а Израел ще се присъедини към него 12 часа по-късно. Така, след 24 часа, официално ще бъде обявен краят на конфликта, който вече беше наречен „12-дневна война“. Очаква се световната общност да отбележи края на военните действия като важна стъпка към стабилизиране на ситуацията в Близкия изток.

„Всяка страна обещава да поддържа мир и уважение по време на примирието. Ако всичко върви по план – а ще върви – това ще бъде победа на разума и силата на духа“, каза президентът. Той похвали смелостта, силата на духа и интелигентността на двете страни, подчертавайки, че този конфликт е можел да ескалира в продължителна катастрофа за целия регион.

Според Тръмп, споразумението за прекратяване на огъня е резултат от интензивни преговори и взаимни отстъпки. Той нарече постигнатия мир „огромна победа не само за Израел и Иран, но и за целия свят. Тази война можеше да продължи години и да унищожи целия Близък изток. Но това не се случи – и никога няма да се случи“, подчерта той.

Тръмп завърши обръщението си с думите: „Бог да благослови Израел, Бог да благослови Иран, Бог да благослови Близкия изток, Бог да благослови Съединените американски щати и Бог да благослови света!“

Високопоставен ирански служител заяви пред CNN, 
че Техеран не е получил никакви официални предложения за прекратяване на огъня и не вижда причина да започва преговори.

„В момента врагът продължава агресията си срещу Иран и ние сме на прага да засилим ответните удари. Не се интересуваме от лъжите на нашите врагове“, каза иранският служител.

Изявлението дойде малко след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Иран, което според него ще влезе в сила до часове.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс 
коментира противоречивите сигнали, идващи от Техеран в контекста на дискусиите за евентуално прекратяване на огъня между Иран и Израел.

„Това, което иранците казват публично, и това, което казват насаме, често са две различни неща“, каза Ванс, подчертавайки, че Вашингтон продължава да следи отблизо както официалните изявления на иранските власти, така и задкулисните контакти.

Изявлението идва на фона на нарастващ скептицизъм относно осъществимостта на споразумението за прекратяване на огъня, обявено от президента Тръмп, особено след като висши ирански служители отрекоха съществуването му и заявиха, че възнамеряват да продължат ответните действия.

преди 34 минути, Profruit написа:

Премиер-министърът на Катар официално потвърди, 
че е постигнато споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Иран. Това съобщи Reuters, позовавайки се на изявление на катарското правителство. По този начин Катар стана първата държава, която потвърди на международно ниво думите на президента на САЩ.

Президентът на САЩ - Доналд Тръмп обяви, 
че между Израел и Иран е постигнато историческо споразумение за пълно и окончателно прекратяване на огъня. Той обяви това в официално изявление, публикувано в социалната му мрежа. Според Тръмп примирието ще влезе в сила след приблизително 6 часа и ще продължи 12 часа, след което войната ще се счита за приключила.

Тръмп уточни, че Иран първо ще започне да спазва прекратяването на огъня, а Израел ще се присъедини към него 12 часа по-късно. Така, след 24 часа, официално ще бъде обявен краят на конфликта, който вече беше наречен „12-дневна война“. Очаква се световната общност да отбележи края на военните действия като важна стъпка към стабилизиране на ситуацията в Близкия изток.

„Всяка страна обещава да поддържа мир и уважение по време на примирието. Ако всичко върви по план – а ще върви – това ще бъде победа на разума и силата на духа“, каза президентът. Той похвали смелостта, силата на духа и интелигентността на двете страни, подчертавайки, че този конфликт е можел да ескалира в продължителна катастрофа за целия регион.

Според Тръмп, споразумението за прекратяване на огъня е резултат от интензивни преговори и взаимни отстъпки. Той нарече постигнатия мир „огромна победа не само за Израел и Иран, но и за целия свят. Тази война можеше да продължи години и да унищожи целия Близък изток. Но това не се случи – и никога няма да се случи“, подчерта той.

Тръмп завърши обръщението си с думите: „Бог да благослови Израел, Бог да благослови Иран, Бог да благослови Близкия изток, Бог да благослови Съединените американски щати и Бог да благослови света!“

Високопоставен ирански служител заяви пред CNN, 
че Техеран не е получил никакви официални предложения за прекратяване на огъня и не вижда причина да започва преговори.

„В момента врагът продължава агресията си срещу Иран и ние сме на прага да засилим ответните удари. Не се интересуваме от лъжите на нашите врагове“, каза иранският служител.

Изявлението дойде малко след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви споразумение за прекратяване на огъня между Израел и Иран, което според него ще влезе в сила до часове.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс 
коментира противоречивите сигнали, идващи от Техеран в контекста на дискусиите за евентуално прекратяване на огъня между Иран и Израел.

„Това, което иранците казват публично, и това, което казват насаме, често са две различни неща“, каза Ванс, подчертавайки, че Вашингтон продължава да следи отблизо както официалните изявления на иранските власти, така и задкулисните контакти.

Изявлението идва на фона на нарастващ скептицизъм относно осъществимостта на споразумението за прекратяване на огъня, обявено от президента Тръмп, особено след като висши ирански служители отрекоха съществуването му и заявиха, че възнамеряват да продължат ответните действия.

Все още няма потвърждение за сключена примирие! 

След предложението за примирие Израел са атакували Иран.... снощи са разтърсили редица градове в Иран, Катар реагира остро след като Иран предприе адака срещу една от Американските бази, които се намират на територията на Катар, казаха, че всичките 14 ракети са ги свалили, една са пропуснали защото траекторията и е била към безлюдна местност и заявиха, че имат пълното право да отвърнат на Иран! 

Иран прати четири вълни ракети по Израел, удари 7-етажна сграда в Беер Шева. Арагчи отрече за примирие ВИДЕО

Няколко експлозии прогърмяха в различни райони на Израел в резултат на изстрелването на четири вълни от ракети, като е регистрирано попадение в Беер Шеба в южната част на страната, предаде телевизионният канал N12. Според медията е ударена 7-етажна сграда и има пострадали.

Израелските сили за отбрана съобщиха, че в няколко района на еврейската държава са включени сирени за въздушна атака поради ракетен обстрел от Иран.

„В няколко района на Израел бяха задействани сирени, след като бяха засечени ракети, изстреляни от Иран към Израел. В момента предприемаме мерки за прехващане и нанасяне на удари, където е необходимо, за да елиминираме заплахата“, се казва в изявление на военните, публикувано в техния канал в Telegram.

Те съветват гражданите да потърсят подслон на сигурно място и да останат там до второ нареждане.

Иран прати четири вълни ракети по Израел, удари 7-етажна сграда в Беер Шева. Арагчи отрече за примирие ВИДЕО ᐉ Новини от Fakti.bg - Свят | ФАКТИ.БГ

 

Израелските военни предупредиха жителите на Техеран да се евакуират, готвят нови удари по иранската столица! 

Редактирано 24 юни 20251 г. от Staff. (преглед на промените)

Само се питам... Ако се случи преврат в Иран, дали умнокрасивите ще продължат да вият на умряло за атомна бомба и прочее... 😆

Иначе... "Железният купол" пак е станал за кашмер, но това вече не е изненада... Предполагам, че в "Свободна Европа" ще пишат, че всичко е от отломки. Колкото Патриота е "чудо на чудесата", та толкова и "Железният купол"...

преди 4 минути, communismatic написа:

Само се питам... Ако се случи преврат в Иран, дали умнокрасивите ще продължат да вият на умряло за атомна бомба и прочее... 😆

Иначе... "Железният купол" пак е станал за кашмер, но това вече не е изненада... Предполагам, че в "Свободна Европа" ще пишат, че всичко е от отломки. Колкото Патриота е "чудо на чудесата", та толкова и "Железният купол"...

Не се ли питаш защо Израел атакува военни и свързани с ядрената програма на Иран обекти, а Иран атакува цивилни, жилищни сгради, където живеят деца, майки и възрастни хора? 

току-що, Staff. написа:

Не се ли питаш защо Израел атакува военни и свързани с ядрената програма на Иран обекти, а Иран атакува цивилни, жилищни сгради, където живеят деца, майки и възрастни хора? 

Верно ли бе? В Иранската телевизия живеели хора? Привърженик на еврейската сган се възмущава от атаки към жилищни сгради!? Това е направо потресаваща наглост и лицемерие... 

Не ми отговори на въпроса, що не виеш на умряло срещу геноцида в Газа?

току-що, communismatic написа:

Верно ли бе? В Иранската телевизия живеели хора? Привърженик на еврейската сган се възмущава от атаки към жилищни сгради!? Това е направо потресаваща наглост и лицемерие... 

Не ми отговори на въпроса, що не виеш на умряло срещу геноцида в Газа?

Иранската телевизия беше предупредена, Израел предупреди, че ще удари телевизията и призова всички да се евакуират! 

Това, че няколко души не са се евакуирали и са останали си е техен проблем!

И между другото, в Украйна руснаците ежедневно нанасят удари срещу жилищни сгради в които живеят деца, жени и възрастни хора докато украинците атакуват военни обекти. Много взеха да стават приликите, не мислиш ли? 

преди 7 часа, communismatic написа:

 В Газа колко цивилни избиха?

Кажи нещо за избитите индианци в Америка! 

току-що, Staff. написа:

Това, че няколко души не са се евакуирали и са останали си е техен проблем!

Т.е. те пак си удрят цивилни сгради, ама били предупредили. Мхм... Ясно. И в Газа пак ще е станало така. Аз съм 100% сигурен, че си вярваш на тия простотии...

преди 1 минута, Staff. написа:

И между другото, в Украйна руснаците ежедневно нанасят удари срещу жилищни сгради в които живеят деца, жени и възрастни хора докато украинците атакуват военни обекти. Много взеха да стават приликите, не мислиш ли?

Верно? Хубаво е малко да спреш, да четеш пропагандни тъпотии. Не, за друго, а поне ще изглеждаш не толкова жалък...

преди 1 минута, БаалБек написа:

Кажи нещо за избитите индианци в Америка! 

Ми и за тях мога, да пиша. За разлика от теб, не ми трябва помощ от Фейсбук, че да поствам във форум.

преди 1 минута, communismatic написа:

Т.е. те пак си удрят цивилни сгради, ама били предупредили. Мхм... Ясно. И в Газа пак ще е станало така. Аз съм 100% сигурен, че си вярваш на тия простотии...

Верно? Хубаво е малко да спреш, да четеш пропагандни тъпотии. Не, за друго, а поне ще изглеждаш не толкова жалък...

Ми и за тях мога, да пиша. За разлика от теб, не ми трябва помощ от Фейсбук, че да поствам във форум.

Разбира се, че предупреждават за разлика от рузнаците и иранците! Това хората по света го виждат и ще го помнят завинаги, в историята ще го пише кой по какъв начин е действал в конфликта. След това да не чудите защо всички подкрепят САЩ, Израел, ЕС и НАТО и мразят рузнаци и иранци? Да не отварям темата за властта, която е насилствена и против желанието и волята на хората! 

преди 1 минута, Staff. написа:

Разбира се, че предупреждават за разлика от рузнаците и иранците!

Т.е. тия дето са загинали в Газа са хора, дето просто не са разбрали техните призиви... Пича определено си вярва на тъпотиите.

преди 2 минути, Staff. написа:

Това хората по света го виждат и ще го помнят завинаги, в историята ще го пише кой по какъв начин е действал в конфликта.

Интересно, как "хората по света" биха оправдали това... Имаше един израелски привърженик, дето съвсем сериозно ми се уповаваше на данните на ООН. Изобщо голямо забавление е тоя форум.

преди 4 минути, Staff. написа:

След това да не чудите защо всички подкрепят САЩ, Израел, ЕС и НАТО и мразят рузнаци и иранци?

Кои са тия "всички"? Ти да не стана и статистик в НСИ? Нали беше тираджия...

преди 5 минути, Staff. написа:

Да не отварям темата за властта, която е насилствена и против желанието и волята на хората!

В Украйна що не се проведоха избори, между другото? Виж в Русия имаше такива, дето са диктатори, а в Украйна няма? Странна работа...

преди 8 минути, communismatic написа:

Т.е. тия дето са загинали в Газа са хора, дето просто не са разбрали техните призиви... Пича определено си вярва на тъпотиите.

Интересно, как "хората по света" биха оправдали това... Имаше един израелски привърженик, дето съвсем сериозно ми се уповаваше на данните на ООН. Изобщо голямо забавление е тоя форум.

Кои са тия "всички"? Ти да не стана и статистик в НСИ? Нали беше тираджия...

В Украйна що не се проведоха избори, между другото? Виж в Русия имаше такива, дето са диктатори, а в Украйна няма? Странна работа...

Добре, че е ИИ! Едно изречение не можеш да съчиниш сам! 😂