От опит, тази група не се посещава и дава възможност да се излагат по- целенасочено философски търсения. 

Както и във форумната дискусия със същото заглавие, ще отбележа накратко , че кавалерството (от френски chevalerie – рицарство) произлиза от Средновековна Европа, където е било част от рицарския идеал – съвкупност от морални и социални норми, на които се е очаквало да отговаря един рицар. Етичен кодекс на рицаря.

С течение на времето кавалерството започва да се свързва по-специално с отношението на мъжете към жените. Създава се идеалът за "дворцова любов" (amour courtois) – възвишена, често платонична любов, в която мъжът служи на дамата си с преданост и уважение.

В този контекст кавалерството означава: внимателност, галантност, такт;  отстъпчивост, като отваряне на врати, подаване на ръка, помощ в ежедневни дейности; уважение към женското достойнство и емоционалност. 

Кавалерството предполага: самоограничаване от страна на мъжа в името на жената; усърдие в грижата, без очакване на възнаграждение; уважение към личността, а не използване на силата, превъзходството или социалното положение.

Днес понятието кавалерство има както привърженици, така и критики:  Привържениците го виждат като израз на уважение, възпитание и добродетел, а критиците, особено от феминистки позиции, твърдят, че някои форми на кавалерство могат да укрепват стереотипи и патриархални нагласи, представяйки жената като слаба и зависима.

Смята се, че чрез кавалерство грубият мъж- воин се усъвършенства за взаимодействие извън бойното поле. Малко са примерите в които грубата и хлевоуста свадлива жена се усъвършенства чрез нещо като кавалерство. Може би "Укротяване на опърничавата".

Учудващо е, но е факт, че любовните песни и истории от времето на трубадурите до наши дни се отнасят до други, а не до своята жена. От бедния ми опит мога да кажа, че достатъчно изразителен е героят от оперетата "Прилепът", който казва за своята жена, че е "Прочетена книга". Тя е завоювана, мъжът е предал и възобновил гените си и няма защо да се държи по- различно от обичайната семейна вежливост. 

За мен, положителното в появата на кавалерството е, че създава етикет на отношение към жената с по- висок статус. 

Героини като Федра и жената на Потифар са опасни, а мъжете на власт- жестоки

Библейската жена на сановника Потифар харесва Йосиф. Той с право се опасява да се отдаде на съблазните защото знае, че са смъртоносни. Приела като оскърбление и пренебрежение към достойнствата й, жената го оклеветява пред властния си мъж, че бил искал да я съблазни, за което е хвърлен в тъмница. Е, по- малкото зло.

Федра също преживява любов към заварения син на съпрега си- Иполит. Иполит също допуска да я унижи като й откаже взаимност, което е причина Федра- майка на двама сина да се самоубие- може би от несподелена любов или от унижение, след като оклеветява Иполит за посегателство, дотам, че баща му- Тезей го проклиня и той умира, влачен от конете си, в юздите на които се оплита.

Хубавото на митовете е това, че ползват героя за да разказват още и още. Научаваме за нравите тогава. Тезей е баща на Иполит от една амазонка, с която също е имал малко романтични отношения- в битката с амазонките ли я пленил, или му била дарена като плячка от Херакъл, или я отвлякъл с измама да се качи на кораба му. Сблазнява и Ариадна, която му дава нишката с която да излезе от Лабиринта, но я изоставя, защото научил, че е обречена на Дионис. Ами така се прави- ако шефът ти хареса жена ти, какво има да избираш- бягаш,защото ще те убие. (Тука ще вмъкна две библейски истории, едната за дядо Аврам и баба Сара, в която Сара била харесана от владетеля, но за да спаси главата на мъжа си, казала, че й е брат. После и един друг съпруг на хубава жена си изпаща заради нея- пращат го на смъртоносна битка за да може Давид да му отнеме Вирсавия.) Та, след като Тезей изоставя Ариадна на по- силния, при него търси закрила Медея. А закрила означава да му се подвре, но не му ражда деца. Следва женитба със сестрата на Ариадна- споменатата Федра. После Тезей на стари години участва в отвличане на десетина годишната Хубава Елена, която печели след теглене на жребий с другите разбойници. Е, не могъл да я има като жена поради нейната възраст. После участва в още един опит за отвличане и то от Подземното царство. Пъстра палитра на начини за придобиване на жена. Измама, насилие и никакво кавалерство. 

 

Тъй като и по време на трубадурите, а и до днес продължават споменатите диви и осъдителни днес, пък и тогава практики, някои смятат, че това е изразително аристократично, а после и буржоазно лицемерие. Да бъдеш угодлив с по- горните и безпощаден към по- долните(?)- не бих нарекъл това лицемерие. Който не се държи според ранга си и очакванията на висшестоящите определено рискува много. Кой би се държал като с равен с краля, с господаря на земите? Не е естествено. Не е естествено и да се държи ласкателно с подчинените. Така се стига до изискване за някаква вежливост и човечност към нискостоящите и достойнство според ранга пред висшестоящите. На думи е лесно, но на практика всеки ден при самодържец е рискован.

(Опитвам се да си представя как кралският виночерпец пее мадригал с превъзнасяне достойнствата на кралицата. Предположението ми е, че ще последва или дружески смях на цялата компания, или бой с пръчки, или и двете. Само специални хора могат да са в ролята на кавалери и трубадури. Или аристократи с близък ранг, или артисти, които имат специалните права, дадени им от Аполон и музите)

След появата на кавалерството в двора на феодалните владетели, то се разпространило и сред буржоата, било поради подражателство, било поради ползите от такова поведение. Буржоата няма достъп до кралски особи, но има по- богати и властни контрагенти, и такива, които зависят от него. Към горните спазва някакво благоприличие, а към долните се отнася според интереса си. Така поддържа практиката на "символично ухажване" при която носи подаръци на съпругата и децата на по- богатия в бизнеса и съпругата на кмета, поздравява ги с дълбок поклон при среща, а като му заговорят, се топи в захарен сироп. Съответно, това не се случва с чистачката на канцеларията му. 

Паралелно с това, в селата и мизерните градски свърталища, контракултурата запазва сурови нрави на жестокост и насилие. По същия начин там действат и кавалерите. Както казва Валери Петров "Какво да се прави, тогавашни нрави".

Така или иначе, кавалерството се развива и достига до наши дни. То има своите особености, съответстващи на другите културни влияния. В Англия духът е протестантски и пуритански. Съпругата трябва да е скромна и добра стопанка, която същевременно е морален стожер и коректив на съпруга си. Съответно кавалерът се отнася внимателно и с интерес, че и с послушание към съветите й. Цени и охранява името й на скромна и нравствена. Френската дама по това време е по- открита за флирт и обществена активност. Кавалерите й, освен компания, участват в одумването на други приятели и приятелки, осигуряват лукс и зрелища. Руската дама е в друго амплоа, т.е. други културни изисквания. Тя е силно религиозна, благодетелна, жизнена. Кавалерът съответно се нагажда и е мистичен като Распутин или решителен като Потьомкин. 

Тези изображения на кавалери не са в никакъв случай статични. Те са динамични, както потребностите на "дамата". Който иска да се възползва от благосклонността й, трябва да предугажда желанията й, да ги чете в очите й. "Много ли бяха желанията й?" пита поручик Лукаш. "Около шест- отговаря Швейк- сега спи като заклана след тази езда". Така че да се говори за строг етикет е пресилено, кавалерството е висше изкуство за получаване на благосклонност. 

В съвремието ролята на суверен имат Груповото мнение на елита и Груповото мнение на средата. Ако тези две сили изискват някакво поведение, разумно е да се съобразяваме.

Модерен корпоративен „Кодекс на кавалера“

(между етикета, хумора и човешкото достойнство)

 I. Универсален принцип:

„Ако не можеш да го направиш за всички, не го прави за една.“

 Почтеността е безпристрастна. Личната симпатия няма официална длъжност в офиса.

 II. Кавалерство ≠ Ухажване

В офиса всеки жест се чете като потенциално целенасочен.

 Имай предвид: Ако отвориш вратата на една, трябва да я отваряш за всички.

 Ако донесеш кафе на една – трябва да поръчаш за всички, (или се дръж професионално и не носи никому).

 III. Специални случаи:

Началничката

Вратата, кафето- може – но от уважение, без интимност.

 Спазвай мярката: не поднасяй цветя, освен ако е официален повод за всички.

 Домакинята

На домашно събитие: цветя, комплимент за дома, помощ при раздигане – да.

Но не оставай последен и не предлагай да „помогнеш в кухнята“ на четири очи.

IV. Колежката е равна

Танц? Само ако е групово. Допрени- само ако след това го направиш с всички други. 

Кавалерски жест? Само ако е общ, видим и към други жени – иначе е покана.

 Разговор за външност? По-добре говори за презентацията ѝ – или не говори.

 V. Сигнали за опасност:

„Може ли да ти помогна?“ – звучи невинно. Но колко често го казваш на Петър?

 „Днес изглеждаш страхотно!“ – чудесно. Но дали би го казал на Георги?

 VI. Какво остава за кавалера?

Точност, внимание, яснота, такт.

 Човешко присъствие без корист.

 Елегантност на духа, която не зависи от пола, а от мярката.

 

 Епилог:

Истинският кавалер в XXI век не е мъж, който ухажва жените красиво. Той е човек, който се отнася с достойнство към всички – без шум, без превземки, без подмолност. Звучи като зрял честен човек. Така е.

Ролята на кавалера е добавъчна за дамата. Основният носител на задоволство е съпругът или горният шеф. Това, което той не може да удовлетвори от потребностите на жената, наема се кавалерът. В замяна той получава някакви предимства и покровителство. Поведението му бива съобразено освен с потребностите/исканията на дамата, също с ограниченията поставени от съпруга/шефа, етичните норми, обществените очаквания и несъгласия, личните му интереси.

Често кавалер е този, който иска да се стабилизира в горна класа. За това използва покровителството на дама, при което усъвършенства необходими умения за своя живот. Когато придобие семейство и статус, ролята на кавалер на други става рушителна за семейството. Става равностоен приятел, а част от кавалерските му постъпки се запазват като проява на вежливост, но съобразно горния коментар- кодекс, прояви, които ще дава на всички дами.

Херакъл не беше кавалер. Тезей също, изоставяйки Ариадна. Просто елинските разбирания за етика са по друг модел. Царицата е недостъпна за такива, които не са царе. Мъжете са свободни и имат взаимоотношения помежду си. Царят свиква мъжете, а мъжете са коленопреклонни пред царя. Богинята- царица на боговете е богиня на жените. Тя може да покровителства мъже, но не защото са в отношение с нея- тя е в друга класа над тях и няма потребност от пажове и верноподаници. Може и да мрази мъже, особено такива, които са от връзките на мъжа й, обаче мъж с благовония и жертви не може да я привлече. 

Така че свободните, независими мъже няма как да измислят кавалерството. То е рожба на зависимостта, на йерархията, в която жената на владеещият подчиени мъже, изисква да има съответстващо положение сред тях. Жените на султана, пък и надолу по йерархията, не са имали достъп до мъже и са се задоволявали да опитват интригинте си над султана и помежду си. Прочее, така е постъпвала и царствената Хера.

Кавалерството като ритуал на подчинение.

Посвещението на рицаря е акт на официално обявено подчинение. Той свежда покорно глава, а над него е властта с меч, която ако усети, че покорството е само привидно, може да клъцне главата.

Рицарят заявява, че е готов да служи на своята дама, което е заявка за подчинение. Тя е господарка на сърцето и живота му. 

И днес, когато искат белези на кавалерство, жените искат белези на подчинение.

Една българска приказка показва други нрави. При тях мъжът е дивак, некултурен и никакъв кавалер, но остава първо жив и второ непокорен.

Историята е по модела за трима братя, които отиват при ламята. Направо за третия... Той стига до овошната градина на ламята и започва най- дивашки да лапа ябълки с шумата. Малкото на ламята тича при майка си и й разказва какво е видяло. Ламята е притеснена, че с този няма да се справи лесно. Тя има отработен и коварен начин за поглъщане на юнаци- кани ги в къщата си, слага тор в огнището за да запуши, след което ги моли да раздухат огъня. Юнаците се надупват към огъня, а тя, както змията- мишка, бавно ги навлича цели.

Третият брат пристига, добре похапнал и ламята започва своя номер с проблема на огнището. Моли го да раздуха огъня (можеше да го ангажира с водопровода, басейна, колата), но дивакът отсича "Аз съм ти дошъл на гости, а не да ти прислужвам." В онези времена гостите са били тачени като пратени от божеството- могат да научат на нещо ценно от други земи, а могат направят и лошо. Ламята вътрешно се озлобила, но чадът трябвало да се разпръсне. Навела се да припали с огнен дъх, а гостенинът, който този път носил зло, я халосал с боздугана си. 

Отървал се, а отървал и братята. Приказки с поука. 

Призивът за кавалерство от жена, която не ти е своя е заредено с коварство.

Да си кавалер, означава да си се примирил с ролята на подчинен, на сервилен (от латински- слуга)

Да се престориш на дивак, макар да се приема негативно от "кавалерите", не е толкова лошо.

Хубавите момичета обичат лоши момчета.

Един виц за кавалери

Тръгнал един човек на почивка, но точно се мръкнало и колата ми се развалила в едно село. Мъчил се да я оправи, но не успял. Видял един селянин да минава по пътя и го попитал има ли къде да преспи в селото пък утре да оправя колата и да продължи. Селянинът му казал:
– Навсякъде е пълно с курортисти, но има една вдовица на края на селото, нейната къща е празна, там може да преспиш.
Намерил човека къщата, почукал, отворила му жената, той я питал може ли да преспи. Тя му казала:
– Може, но имайте предвид, че аз от 5 години съм вдовица…
Мъжа я прекъснал:
– Госпожо, аз съм джентълмен!
Жената сложила вечеря, изкарала вино. Вечеряли, жената започнала да оправя стаята за спане и пак казала:
– Да ви кажа пак, че от 5 години съм вдовица и…
– Госпожо, аз съм джентълмен! Моля ви не се притеснявайте!
На сутринта човекът се събудил, излязъл на двора и видял жената да храни кокошките. Направило му впечатление, че има 5 петли, а само една кокошка и попитал:
– Защо има цели 5 петли, а само една кокошка?
– Ами то само един от тях е петел, другите са джентълмени!