Заглавието е свързано с една значима статия на Петко Славейков- "Двете касти и власти", заради която е затворен. В нея, като аксиома е изложено, че българския народ е предвождан от две касти- духовници и чорбаджии, при това, от позициите на народа, авторът е критичен към поведението на тези касти.

Разгледах и други кастови системи и видях, че основните деления са на управляващи, духовници, производители, търговия и услуги, военни. В различни времена и в зависимост от активността на лидерите тези, усровно наречени касти се подреждат различно, а някои отсъстват.

В демократични условия деленето се определя от доходите и влияе повече на задълженията, отколкото на привилегиите.

Но по- нататък ще развия какво научих и какво осмислих по това.

Самият Славейков, в тон със съвременните му разбирания, смята, че първобитните общества са безкласови. Може да се приеме, че тези мечти за Златен Сатурнов век са доста утопични.

Съвременната етология, описваща социалните отношения на животните и особено на приматите, разделя мъжките животни в стадото на Алфа, Бета, Гама, Омега. Това си е кастовост, която имайки предвид близостта на първобитните хора до приматите е по- вероятна, отколкото безкласовите отношения.

Основното предимство на Алфа е в достъпа до храна и размножаване, което е оцеляване. Положението се постига с агресия или формиране на група, която предпочита този лидер. Останалите членове на групата демонстрират подчинение и уважение.

Смятам, че още със зараждането си, човешкото общество е разслоено.

Бигмен като културен герой.

Маршал Салинас в статия от 1963 г. "Poor Man, Rich Man, Big Man, Chief: Political Types in Melanesia" https://en.wikipedia.org/wiki/Big_man_(anthropology) представя онази местна йерархия, в която второто място е на лице, което има авторитет като „най-способен в социални, политически, икономически и церемониални дейности“. Тази роля няма длъжност, но има авторитет. Амбициозните се стремят към нея, защото носи известност иуважение. До Бигмен се допитват, носят подаръци, които в щедростта си той преразпределя.

В случая става дума за социална роля в едно племе, но ако излезем от племето и видим цяла Меланезия, за региона това си е каста. Аналогично, не говорим за класа на духовенството в епархия с един свещеник.

Другото условие е, че необходимо съществува някакво изобилие, което предполага излишък у някого, който се приема за негова заслуга. Бигмен не е човек, който е наследил благополучието си и съответно мястото си, той го е постигнал с разум, общуване, умения, познания и т.н.

С този пример, в който второ място в йерархията заема не жрец, а опитен и успешен човек, е първи пример за това, че човешките йерархии не са природни, а се формират от отделните общества според техните условия, култура и личности.

А ето и подрежданията на класите в различни общества. Очаквах, че ще си схождат, защото във всички общества има и управляваща администрация, и военни, и духовници, и търговци, и земеделци, и пастири, и учени. Обаче подреждането на класите бива различно, дори управленческият елит бива от войни, но и от духовници, от бизнесмени или пастири.

Китай:

Император и императорски двор

Класа на чиновници, учени и образовани хора. Свързани с Конфуцианството, но то е философска и етическа доктрина, а не религия.

Земеделци

Занаятчии

Търговци

Военните са извън класацията, защото Конфуцианството е философия на реда, а войната е нарушение, неспазване на реда. Духовенството също е извън йерархията, защото е частен избор. Пастирите са презирани, защото не са уседнали, белег за нецивилизованост.

 

Византия

Императорът и неговото семейство

Аристокрацията и висшите чиновници – често римски по произход, с наследствени титли и земи.

Християнско духовенство.

Военната аристокрация.

Занаятчии и търговци

Земеделци и пастири

Роби – извън йерархията.

 

Средновековна Западна Европа

Духовенство (Клир)

Светска аристокрация (Нотабили)- Кралят, херцози, графове, барони и рицари. Поземлено или военно съсловие с административни функции.

Трето съсловие Свободни граждани: търговци, занаятчии, лекари, нотариуси.

Свободни селяни: притежавали или наемали земя, но не били обвързани със земевладелец.

Крепостни селяни извън официалните съсловия, но съставлявали мнозинството от населението.

Роби (в редки случаи)

 

 

Индия

Брамини (духовенство)

Кшатрии (военни и управляващи)

Вайши (търговци, земевладелци, занаятчии)

Шудри (работници, слуги, занаятчии)

Извън системата: Далити (т.нар. „неприкосновени“)

 

Антична Атина след Солон

Най-богатите граждани – с доход над 500 медимна (мярка за зърно) годишно.

Хипеи „Конници“ – с доход над 300 медимна.

Зевгити Средна класа – доход над 200 медимна.Служели като тежковъоръжени пехотинци (хоплити).

Тети Най-бедните граждани – под 200 медимна.

 

Древна Персия

Царят и кралското семейство

 

Цар и цаско семейство

Жреци (магове)

Аристокрация и съветници

Военни

Търговци и занаятчии

Средна класа, търговци, занаятчии

Земеделци

Роби

 

Асирия:

Цар

Жреци

Аристокрация и военни

Чиновници и писари.

Занаятчии и търговци.

Селяни – основно земеделци.

Роби

 

Египет

Фараон

Висши чиновници

Жреци

Писари и военни

Занаятчии и търговци

Селяни – 80% от населението.

Роби

 

 

Инка

Сапа Инка – върховният владетел

Владетелско семейство

Благородници

а.  висши благородници от Куско

б. благородници по заслуги

в. местни вождове и администратори

Обикновени хора– земеделци, пастири, занаятчии

Слуги и работници в служба на благородниците

Преселени общности, използвани за колонизация и труд

Роби

 

Майа

Владетел

Благородници– управлявали, водели ритуали, притежавали земи

Жреци – отговаряли за календара, астрономията и религиозните церемонии

Занаятчии и търговци – често със специален статус, особено ако работели за елита

Обикновени хора – земеделци, строители, работници

Роби

 

Османска империя

Султан

Управляващата класа: военни, администратори, съдии, учени, висши духовници.

Освободени от данъци.

Рая  – „поданици“ Земеделци, занаятчии, търговци – мюсюлмани и немюсюлмани.

Роби и слуги

 

 

Арабски халифат

Халиф и неговото семейство

Арабски мюсюлмани (особено курайшити)

Мюсюлмани неараби (маули)

Димита– „защитени“ немюсюлмани християни, евреи, зороастрийци.

Търговци, лекари, учители, занаятчии –без политическа власт.

Роби и жени

 

Монголска империя

Потомци на Чингис хан и висши военачалници и администратори.

Монголски благородници и воини

Чуждестранни администратори и съюзници

Местно население (покорени народи)

 

Монголска йерархия в Китай

Монголци

Централноазиатски мюсюлмани и други чужденци

Севернокитайци (бивша династия Дзин)

Южнокитайци (бивша династия Сун)2

Занаятчии и търговци

Селяни и номади

Роби

 

Съвременните САЩ

Горна класа Милионери и милиардери, собственици на корпорации, инвеститори.

Горна средна класа високообразовани професионалисти: лекари, адвокати, професори, мениджъри.

Средна класа бели якички, учители, дребни предприемачи.

Работническа класа сини якички: строители, шофьори, складови работници.

Работещи бедни на нископлатени позиции (касиери, сервитьори), често без здравна осигуровка.

Подкласа / Безработни Хронично безработни, бездомни, зависими от социални помощи.

 

Британска империя

1. Монарх, кралска фамилия и аристокрация- перове – херцози, маркизи, графове, виконти, барони, членове на House of Lords (Горната камара на парламента).

Баронети и рицари – по-нисши благородници, често с наследствени титли.

2. Джентри земевладелци без благородническа титла, често заемали длъжности като съдии, магистрати, офицери.

3. Средна класа

а. горна средна класа – лекари, адвокати, университетски преподаватели, висши чиновници.

б. средна средна класа – учители, чиновници, търговци, банкери.

в. ниска средна класа – дребни предприемачи, занаятчии, собственици на магазини.

4. Работническа класа

а. квалифицирани работници – ковачи, машинисти, строители.

б. неквалифицирани работници – хамали, миньори, фабрични работници.

5. Слуги и бедни

Домашни слуги – готвачи, камериерки, икономи – често живеели в домовете на господарите си.

Бедняци и безработни зависими от благотворителност или помощ от енорията

Институции за най-бедните, където трудът бил задължителен.

 

Шумери

царе (лугали)

жреци

чиновници

занаятчии

селяни

роби.

 

Картаген

олигархия с търговска аристокрация

силно развито робовладение.

 

Етиопия

цар

благородници

търговци

занаятчии

селяни

роби

 

Викинги

ярлове (благородници)

карли (свободни хора)

трелове (роби).

 

Древен Рим

Патриции .Аристократи по произход, потомци на първите хора със значение. Ползвали и система на клиентелизъм, първоначално само те с политически права

Еквити „Конници“ – богати, но не аристократи търговци, финансисти,чиновници.

Плебеи: земеделци, занаятчии, търговци.

Либертини Освободени роби.

Роби в домакинството, мините, армията, администрацията.

 

Първото впечатление е, че класата на управляващите отразява развитието и обусловеността на съществуване на самата държава. Преди да станат управляващи по род, личностите в нея са измежду тези, които я правят устойчива. Управляващите могат да произхождат от войни, от земеделци, от пастири, от философи и духовни водачи.

Иде ми на ум първото изречение от приказката на Андерсен "Славеят": "В Китай, както знаете, императорът е китаец и всички около него са също китайци." Царят на животните е редно да е животно.

В този смисъл управляващите са онази консервативна класа, която се съобразява и основава властта си върху особеностите на държавата. Изглежда много простичко, нали?

Реализацията на съсловната йерархия се осъществява от взаимодействието на обективните фактори (развитие и форми на политиката, икономиката, технологиите)+ социалните очаквания+ личните възможности и амбиции на лидера (характер, харизма). Например военните се издигат като основна движеща обществото сила при генерал Бонапарт; теократичните кръгове идват в постмонархически Иран с аятолах Хомейни, готов и способен да поеме отговорността за държавна власт; монголските скотовъдци завладяват и са начело на огромна империя при Чингис хан; християнството се налага с различни политически позиции на изток и запад- при ап. Петър национално и подчинено на владетеля, при ап. Павел- наднационално и подчиняващо владетелите.

Обаче, който и да е успял лидер, той има изградени управленчески умения от своята среда и съответно харесва и издига лидери от тази среда. Нормално е коневъдът Чингис хан да цени способностите на тези, които управляват коне, а Аврам повече тези, които управляват кози и овце, повече от способностите на тези, които сеят ориз. Така че издига не само родственици, но и хора със същия поглед към живота и управлението.

При функционирането на една държава, се оказва, че рангът на кастата е много важен основно при разпределението, тъй като приносът е доста условен и трудно измерим. Приемането на монасите като тунеядци е разпространено и приносът им в държавното управление не съответства на облагите. При определени условия това може да се каже и за военните, за учените и дори за обожествяваните императори. При други условия, същите могат да се явят в ролята на спасители на държавността.

Съдейки по харвардско образованите ни администратори, стигам до извода, че не знанията, а практиката прави управляващите.

Щом можеш да управляваш някаква група, то значи умееш да се съобразяваш с характерите, настроенията, интригите, външните условия. По- добре такъв земеделец, чобанин или фирмаджия, отколкото харвардец, който е бил в компанията на едни, които ще управляват, него включително.

Интересното за системата на подреждане в САЩ, която е по доходи, както в древна Атина, че е само социологическа, не е узаконена както при Солон и не предвижда никакви ангажименти. Това, което се иска и дава на най- богатите е по воля на властта и не винаги е прозрачно, а е по- скоро предмет на частни договорки и симпатии, както беше до някое време с Мъск.