Нещо забравено от 2008 г. ТУК. Не подгрявам стари буламачи, а чувствам близък проблема. Валентиан Хасан повтаря Бай Ганьо в неговата вяра, че има чудеса и ние сме в правото си да грабнем своето.

Тъй като образът е предимно художествен, колебая се дали отразява герой в нов свят като Бай Ганьо или възход на декаданса като в "Изкуството да пееш фалшиво". Факт е, че шоуто направи с Валентина звезда на присмеха.  Западняците си намериха пак повод да ни презират, Все едно, минало свършено

Обаче аз се чувствам Валентина. Философските и психологически теми също са Валентина. А това не е смешно. Наивност, необразованост, подражателство, липса на вкус и мяра. Вярваме, че като пишем в тема Философия ставаме философи и като пишем в Психология ставаме психолози. Точно като щом пропеем в Мюзик айдъл ставаме певци.

Наистина, Валентина заслужава повече от присмех. Тя е Ние само в пеенето.

Валентина повече прилича на Ганьо, уверен съм. След Освобождението той тръгва да покорява света. Злед Десети и тя се чувства отвързана за ново място и успехи. Ганьо ще прави бизнес с няколко мускала, Валентина ще покорява сцена с недостатъчни умения.Така Валентина е отново социалният тип на прохождащ в нова среда, който си въобразява, че по вълшебен начин свободата дава и място без труд и усърдие. Първите фолкзвезди и поп-фолк-историци също се нахвърлиха така. Идиотизмът да се обясняват езика на траките чрез съвременния български е не по- малко нелеп от Кен лий и също толкова разбираем. Само смелостта на Ганьо и Валентина е положителна, но тя е смелостта на прохождащ, непознаващ препятствията.

Има и една разлика, която малко ме кара да съм предпазлив към такива хора. Докато бай Ганьо вика на всеослушание "Булгар, булгар", Валентина изглежда се срамува от произхода си. Срамува се от родното си село Плевенско и предпочита Кърджалийско. Вероятно се срамува от българското и се омъжва за турчин, възможно и да се срамува от личното си име, но това са хипотези. Напуска България и започва с мъжа си бизнес (абе какъв бизнес- някакво заведенийце) в Испания. Така повече замязва на един друг Алеков герой от "Пази боже, сляпо да прогледа". А колкото повече се срамуваш от родното, презираш го, толкова повече се преструват, че те харесват чуждите. У нас- смях и срам, в чужбина фалш и усмивки. Не ги харесвам тези.

Валентина наля още вода в мелницата за презрение към българското. Застава редом до Кандид и „Оръжията и човекът“. Няма толкова посещения в ю-туб за уважавани наши изпълнители, колкото това за присмех- 1.5 милиона. Пази боже, сляпо да прогледа.

Един коментар от онова време (2008 г) ме впечатли. "Какво толкова обсъждате? Смейте се!" Това пишеха и за постановката на „Оръжията и човекът“. Кой както иска.

 

 

Естетиката на Кен лий има място в съществуващите образци. В "Модерни времена" Чарли Чаплин пее (това е първият му звуков запис във филм) "Песен без смисъл" (Нонсенс сонг или «Je cherche après Titine» ) , така че смешното от този род е рядко и се отличава. Малко са такива примери.   «Prisencolinensinainciusol» (Адриано Челентано, 1972), Flying Purple People Eater» (Sheb Wooley, 1958)

Голямата разлика е в мащаба- Чарли изобразява Модерните времена на глобализация, индустриализация и автоматизация чрез различни форми и една от тях е деконструкцията на езика. Всеобщият Глобинглиш, който се разбира не толкова от смисъла на думите, колкото от жестове, интонация и контекст. Велико.
Хасан представя този глобинглиш като ненужен придатък към всеразбираемата музика. За нея- балканска душа, музиката е основното средство за комуникация и наслада. 

По отношение психологията, разделям личното за Валентина Хасан от социалното за публиката. Валентина е архетип на прехода- неудовлетворена 31 годишна жена, която поради резките политически промени не изгражда солидно поведение. Вярва в чудеса и сбъдване на изненадващо щастие в непознатото. Няма опора в примери за успешно поведение, нито уверена среда. Вероятно е добронамерена и услужлива, но предполагам вече е намерила повод да стане недоверчива . Дръзка в своето незнание, няма социален опит и подкрепа, всичко трябва да научи по трудния начин. 

Публиката, която я осъжда и иронизира е високомерна, с презрително отношение към плебса, което може и да се оценява като вътрешен срам от нещо, което е било тяхно минало, а сега Валентина прави публично. Публиката, която се смее чистосърдечно е дружелюбна и не осъжда особеностите на другите. Отнасят се със симпатия към човек от своята черга. Те често я наричат "момиче" (на 31) фиксирайки така нейното поведение като дръзка в детската неопитност. Подкрепят я и протестиращите срещу елитарното, Кучетата от крайния квартал, които нямат порода, но имат природа.