преди 8 минути, Търсещ истини написа:

Последното журналистическо, а не от официален източник обяснение е, че причината е "учение". Обяснение изсмукано от пръстите... или от щракалката на химикалката.

 

• 
• Потребител
• • 2,3k
•  
• Интереси:

• Автор

публикувано вчера в 14:33

попитах Гемини с едно редактиране за търсене и анализ

отговор

 

Стратегически, правен и военно-политически анализ на разполагането на съюзнически въздухоплавателни средства на летище „Васил Левски“

Настоящият изследователски доклад предоставя изчерпателен, многослоен и дълбочинен анализ на процеса, механизмите и стратегическия контекст, довели до решението за разполагане на масиран контингент американски военни въздухоплавателни средства на територията на международното гражданско летище „Васил Левски“ в София през месец февруари 2026 година. Събитието, което предизвика широк обществен отзвук, сериозни институционални сътресения и засилен международен интерес, е разгледано през призмата на международното публично право, двустранните споразумения между Република България и Съединените американски щати, доктрините на Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) за усилена бдителност, както и през актуалната геополитическа динамика в Близкия изток и Източна Европа.

Едновременно с това се изследват второстепенните и третостепенните последици върху вътрешнополитическата стабилност в условията на новоназначен служебен кабинет, стратегическата комуникация на държавните институции, хибридните заплахи и предизвикателствата пред гражданско-военното управление на въздушното пространство и критичната инфраструктура.

Оперативна картина: Параметри на въздушното развръщане в София

В средата на февруари 2026 г., визуални данни и независими доклади от платформи за следене на въздушния трафик (като FlightRadar24) регистрират безпрецедентно за последните десетилетия струпване на тежка военнотранспортна и специализирана авиация на Военновъздушните сили на САЩ (USAF) на територията на Терминал 1 на летище „Васил Левски“ в българската столица.1 Развръщането обхваща машини с различен стратегически профил, чието едновременно присъствие на гражданско летище индикира мащабна логистична операция, надхвърляща рутинните транзитни полети.

Според открити източници, експертни оценки и изявления на бивши дипломати, флотът включва поне седем въздушни цистерни за презареждане в полет (основно Boeing KC-135R/T Stratotanker, идентифицирани като част от 6-то авиокрило за въздушно дозареждане, базирано във военновъздушната база MacDill, щат Флорида), три тежки военнотранспортни самолета (Boeing C-17 Globemaster III и тактически Lockheed C-130 Hercules 8), както и няколко широкофюзелажни машини Boeing 747, конфигурирани за превоз на голям брой военен персонал и оборудване.2

 

Класификация на въздухоплавателното средство	Основно оперативно предназначение	Констатиран брой единици	Индикация за типа стратегическа операция
Boeing KC-135R/T Stratotanker	Стратегическо дозареждане с гориво във въздуха	7	Поддръжка на въздушен мост; експоненциално удължаване на бойния обсег на изтребителни и бомбардировъчни ескадрили.5 Идентифицирани като машини от 6-то авиокрило (MacDill AFB).
C-17 Globemaster III / C-130 Hercules	Стратегически и тактически тежък въздушен транспорт	3	Превоз на тежка бронирана техника, въоръжение, наземно обслужващо оборудване (GSE) и специализирани екипи.7
Boeing 747 (Military Charter)	Масов транспорт на личен състав	Няколко	Стратегическо пребазиране на сухопътни войски, авиационен технически състав или специализирани оперативни групи.6

Тази специфична структура на авиационната група демонстрира класически модел на изграждане на "междинна логистична база" (forward staging base). Наличието на голям брой летящи цистерни е особено показателно. Тези самолети не изпълняват кинетични бойни задачи сами по себе си, а функционират като "умножители на силата" (force multipliers). Тяхното присъствие позволява на бойни самолети – като например пребазираните по същото време над 120 американски изтребителя, включително F-16, F-35A и F-22 Raptor, пресичащи Атлантика 2 – да достигнат до отдалечени театри на военни действия без необходимост от кацане за презареждане, което драстично съкращава времето за реакция.

Изборът на летище „Васил Левски“, а не на традиционните военни бази за съвместно ползване като Трета авиационна база „Граф Игнатиево“ или авиобаза „Безмер“, се обуславя от стриктни технически и инженерни ограничения. Военните бази са оптимизирани предимно за тактическа изтребителна авиация. Дължината на техните писти и най-вече площта на стоянките (ramp space), както и носимоспособността на настилката (Pavement Classification Number - PCN), са недостатъчни за едновременното паркиране, обслужване и маневриране на над десет широкофюзелажни и тежкотоварни машини.9 Столичното гражданско летище, разполагащо с дълга писта и обширни перони (особено около стария Терминал 1), предоставя единствената адекватна алтернатива на територията на страната за подобен обем стратегическа авиация.9

Правна и институционална рамка: Механизмът на вземане на решение

Процесът по вземане на решение за допускане и разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България не е произволен акт на отделен министър или администратор, а е строго регламентиран. Той се основава на сложна, многопластова симбиоза между международни договори, национално законодателство и съюзнически ангажименти в рамките на структурите на НАТО. Присъствието на американските самолети на гражданското летище е резултат от активирането на дългогодишни правни механизми.

Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната (DCA) от 2006 г.

Фундаменталният документ, уреждащ двустранните военно-стратегически отношения между София и Вашингтон, е Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната (Defense Cooperation Agreement - DCA), подписано в София на 28 април 2006 г..11 Този международен договор предоставя на въоръжените сили на САЩ правото на достъп и съвместно използване на определени договорени съоръжения и зони на българска територия. Често наричани в публичното пространство "американски бази", те всъщност са съвместни военни съоръжения под българско командване. Основните локации, дефинирани в договора, включват: авиобаза „Безмер“, авиобаза „Граф Игнатиево“, учебен полигон „Ново село“ и логистичния център в Айтос.

Въпреки че общественото и медийното внимание традиционно се насочва към тези съвместни бази, Споразумението съдържа изрични клаузи, които позволяват използването и на гражданска критична инфраструктура при възникване на оперативна необходимост. Член V (Предварително разполагане на отбранително оборудване, материали и средства) регламентира, че въздухоплавателните средства, превозните средства и плавателните съдове, оперирани от или за въоръжените сили на САЩ, имат „безпрепятствен достъп до въздушните и морските пристанища на България, както и до други места по взаимно съгласие, за целите на доставката, съхранението, поддръжката и изнасянето от територията на Република България на отбранително оборудване, запаси и материали“.13

Освен това, Споразумението дефинира изрично правото на американските сили да извършват транзит, поддръжка и логистично осигуряване. Подобен достъп до граждански летища (като летище „Васил Левски“) е стандартна практика в договорите за отбранително сътрудничество на САЩ със страни от НАТО. Идентични клаузи съществуват в реципрочните договори (DCA) с държави като Испания (където се регулира достъпът до въздушното пространство и гражданските коридори), Финландия, Норвегия, Полша и балтийските републики.14

Съгласно тези разпоредби, американската страна е задължена да уведоми предварително българските власти за видовете, количествата и графиците за доставка, но самото фундаментално разрешение за използване на въздушните пристанища е принципно гарантирано от вече ратифицирания от Народното събрание международен договор.13 Това елиминира юридическата необходимост от провеждане на отделен парламентарен дебат или приемане на нова ратификация за всяко единично кацане, транзит или временно разполагане на съюзническа техника.

Национално законодателство: Законът за преминаването и пребиваването

Вътрешното право на България прецизира процедурата по имплементация на тези договори чрез Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.16 Този нормативен акт е гръбнакът на националния суверенитет по отношение на чуждестранното военно присъствие.

Член 12 от закона категорично делегира и разпределя правомощията за разрешаване на преминаването или пребиваването на съюзнически сили. В зависимост от целта, политическия характер и мащаба на пребиваването, компетентният държавен орган е диференциран:

1. Народното събрание разрешава преминаването или пребиваването, когато става въпрос за мисии с политико-военен характер, трайно разполагане на чужди войски извън тренировъчни цели, или при участие във въоръжени конфликти, които не са покрити от член 5 на Вашингтонския договор.19

2. Министерският съвет притежава оперативната власт да разрешава преминаване и временно пребиваване за целите на съвместни учения, логистична поддръжка, хуманитарни операции и изпълнение на текущи съюзнически ангажименти в мирно време.16

В конкретния казус от февруари 2026 г., Министерството на отбраната (МО) официално аргументира присъствието на американските самолети на летище София като „подкрепа на обучение, свързано с дейностите по усилена бдителност на Алианса“ (NATO Enhanced Vigilance Activities - eVA).6 Министерството категорично подчертава, че персоналът на борда на самолетите е наличен изключително за техническо обслужване и авиационна поддръжка на въздухоплавателните средства, а не представлява бойна единица, предназначена за водене на преки военни действия от територията на страната.6

Решенията на Министерския съвет (РМС), свързани с мерките за усилена бдителност на НАТО, са системни и рутинни след драстичната промяна на средата за сигурност в Европа през 2022 г. Правителството регулярно одобрява актове, които препотвърждават поетите ангажименти за оказване на поддръжка от страната домакин (Host Nation Support - HNS) на сили на НАТО, участващи в eVA на българска територия.27 Като пример може да се посочи формирането на многонационалната бойна група на територията на страната с рамкова държава Италия, което също се реализира чрез механизмите на eVA.28 Следователно, юридическият фундамент за разполагането се изгражда от три стабилни стълба:

1. Рамков международен договор: DCA 2006.

2. Национална законова рамка: Закон за преминаването и пребиваването (чл. 12).

3. Изпълнителен административен акт: Решение на Министерския съвет за оказване на логистична поддръжка на дейностите eVA.21

Това многостепенно легитимиране недвусмислено доказва, че решението не е взето еднолично, тайно или в нарушение на конституционните норми. То представлява стандартизирана военно-административна процедура по изпълнение на вече съществуващи и ратифицирани държавни ангажименти към колективната отбрана.

Паралелно развръщане на сухопътна техника: Бронираните машини Stryker и модернизацията на базите

Освен масираното въздушно присъствие в София, през същия период се наблюдава и значителна активност по море и суша, свързана с обновяването на съвместните бази и модернизацията на Българската армия.

На 14 февруари 2026 г. на пристанище Бургас пристига първата пратка от американски бронирани бойни машини Stryker. Тази доставка включва първите 5 машини от мащабната поръчка за 198 машини (от които 183 бойни и 15 спомагателни), както и 8 допълнителни машини Stryker, предоставени напълно безплатно от САЩ по програма за подпомагане на обучението. Съгласно индустриалното споразумение, машините се транспортират до завода ТЕРЕМ - Ивайло във Велико Търново за окончателно сглобяване и системна интеграция на комуникационни и огневи системи, преди да бъдат въведени на въоръжение в 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово.

Знаково е, че със същата морска доставка в Бургас пристига и наземно логистично оборудване, свързано с въоръжаването на базата в Граф Игнатиево с изтребители F-16 Block 70. Тази синхронизация на доставките подчертава ключовата роля на договорените военни бази. Докато летище София поема стратегическата транспортна и презареждаща авиация, съвместните българо-американски съоръжения (като базите в Безмер и Граф Игнатиево, и полигонът в Ново село) са в процес на интензивна технологична трансформация за интегриране на новите отбранителни платформи. Всичко това съвпада времево с началото на мащабното учение на НАТО "Steadfast Dart 2026" (януари – март 2026 г.), което тества възможностите за бързо развръщане на новосъздадените Съюзнически сили за реагиране (Allied Reaction Force) в рамките на Централна и Източна Европа.

Стратегически контекст: Пресечната точка между ученията на НАТО и реалните геополитически кризи

Официалното обяснение на българските институции – Министерството на отбраната – и на Посолството на САЩ в София стриктно се придържа към наратива за „провеждане на обучение и изпълнение на дейности по усилена бдителност“.22 Задълбоченият анализ на оперативната обстановка обаче налага генерирането на по-дълбоки третостепенни изводи, които интегрират локалните действия в глобалния геостратегически пъзел.

Мероприятията по „усилена бдителност“ (eVA) на НАТО бяха концептуализирани и активирани предимно в отговор на руската военна инвазия в Украйна, с цел укрепване на Източния фланг на Алианса – от Балтийско до Черно море.30 Въпреки това, мащабното струпване на логистичен и презареждащ капацитет (седем въздушни цистерни и стратегически транспортери) в София съвпада времево с критична, безпрецедентна ескалация на напрежението в Близкия изток.

Множество международни медии, агенции (включително BTA, позовавайки се на CNN) и разузнавателни източници, цитирани в отразяването на събитието, свързват пребазирането в България с потенциална подготовка на Вашингтон за масирани военни удари срещу ирански стратегически съоръжения (включително ядрената програма на Техеран) или ключови възли на ирански прокси мрежи в региона.2 Според данни от американски медии и анализатори на отворени източници (OSINT), Пентагонът е уведомил Белия дом за пълна готовност за стартиране на военна операция още в рамките на предстоящия уикенд.2 Отбелязва се също така ултиматум от страна на Доналд Тръмп към Иран с десетдневен срок.2

Паралелно с това, над 120 бойни самолета на ВВС на САЩ са прехвърлени ударно през Атлантическия океан към различни бази в Европа и Близкия изток. Ескадрили от стелт изтребители F-22 Raptor са пристигнали в авиобазата RAF Lakenheath във Великобритания, докато други активи (F-16, F-35A, самолети за ранно предупреждение и електронна война) са насочени към бази на Азорските острови, остров Крит (Гърция), Йордания и Саудитска Арабия.2

В този силно наелектризиран контекст, бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев изразява публична позиция в социалните мрежи, която бързо е тиражирана от националните медии. Той категорично заявява, че самолетите в София са „на път за Иран“ и че геополитическата ситуация там предстои да стане „много гореща много скоро“.4

Тези две обяснения – рутинно обучение на НАТО по източния фланг и подготовка за мащабна бойна операция в Близкия изток – не са непременно взаимноизключващи се. Напротив, в съвременната военна доктрина на САЩ (Agile Combat Employment - ACE), предварително планирани съюзнически учения често служат като гъвкав, легитимен инструмент за скрито стратегическо позициониране.

Разполагането на въздушни цистерни в България осигурява перфектен стратегически логистичен мост. Една ескадрила изтребители, излитаща от Великобритания (напр. F-22 от Lakenheath) или Германия в посока Източното Средиземноморие или Персийския залив, се нуждае от многократно дозареждане във въздуха. Цистерните KC-135, базирани в София, могат да излетят, да извършат среща и дозареждане на ударните групи над безопасното въздушно пространство на Източното Средиземноморие или Черно море, и да се върнат в базата си за ново зареждане с гориво, без самите те да навлизат в зони с висок риск от противовъздушна отбрана (A2/AD зони).2

Следователно, решението на българските власти да допуснат това развръщане, независимо от официалния етикет на учението (eVA), на практика интегрира България като ключов елемент в една много по-широка глобална мрежа за проектиране на военна мощ. Този факт разкрива важно третостепенно последствие, заложено още в договора от 2006 г.: двустранното споразумение позволява на силите на САЩ да използват българската територия и инфраструктура за логистична поддръжка на мисии в трети страни. Въпреки че правителствата са се договорили да се консултират, изрична нова оторизация от българския парламент за всяка конкретна цел на американската авиация извън страната не е нормативно изискуема, стига транзитът да е рамкиран като съюзническо сътрудничество.2

Гражданско-военна координация и управление на въздушното пространство: NOTAM анализ

Решението за затваряне на най-голямото гражданско летище в страната за комерсиални полети, макар и само за няколко часа през нощта, е изключително показателно за приоритетите на държавата при изпълнение на съюзническите логистични ангажименти. Публикуваните авиационни съобщения (NOTAM) разкриват прецизно оперативно планиране, целящо да минимизира икономическите загуби и репутационните щети за летище София като граждански оператор, докато същевременно гарантира сигурността на военните маневри.

Декодиране на авиационните ограничения и рестрикции

Чрез Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД) са издадени специализирани известия до летците. Най-важното от тях, NOTAM A0127/26, указва пълно затваряне на основната писта (RWY 09/27) за всички полети с изключение на военните, в строго определени времеви прозорци.2 Паралелно е издаден и NOTAM A0128/26, който затваря пътека за рулиране Лима (TWY L) между точка L1 и входа на площадката за противообледенителни процедури, поради "оперативни причини" – ясна индикация, че тази зона се използва за дългосрочно паркиране на част от тежките американски машини, поради изчерпване на капацитета на основните перони.37

 

Идентификатор на съобщението	Времеви прозорец (UTC)	Времеви прозорец (Местно време - EET)	Характер на авиационното ограничение	Засегнат граждански трафик
NOTAM A0127/26	23 февруари 2026, 01:15 – 02:50	23 февруари 2026, 03:15 – 04:50	Пълно затваряне на писта 09/27; разрешени са само военни полети (EXC MIL FLT).36	Изолирани карго полети, закъснели чартъри или медицински евакуации (изискващи пренасочване).
NOTAM A0127/26	24 февруари 2026, 01:05 – 03:35	24 февруари 2026, 03:05 – 05:35	Пълно затваряне на писта 09/27; разрешени са само военни полети.36	Единични ранни сутрешни полети; необходимост от леко пренасрочване.
NOTAM A0128/26	20 февр. 20:02 – 23 февр. 15:00	20 февр. 22:02 – 23 февр. 17:00	Затваряне на пътека за рулиране L (TWY L).37	Промяна в маршрутите за рулиране на гражданските самолети по перона.

Този часови пояс (между 03:00 и 05:30 ч. сутринта) е избран стратегически. В гражданската авиация това е така нареченият "прозорец за поддръжка" (maintenance window), през който редовният пътнически трафик е сведен до абсолютен минимум. По-голямата част от ранните сутрешни полети (early morning wave) на нискотарифните и традиционните авиокомпании, базирани в София, започват своите излитания след 06:00 часа местно време.36

Чрез концентрирането на военните операции (най-вероятно масово групово излитане на въздушните цистерни и транспортерите за изпълнение на мисии или пребазиране) в този стеснен времеви интервал, гражданско-военната координация постига оптимален баланс. Изпълняват се мащабните логистични нужди на ВВС на САЩ за скрито прегрупиране под прикритието на тъмнината, без да се блокира икономическата дейност и разписанието на най-натовареното летище в страната. Официалното обяснение от страна на летищните власти пред някои медии, че затварянето е свързано с "ремонт на шахти", представлява стандартна комуникационна димна завеса за прикриване на военни движения.39

Тази ситуация, освен логистичен успех, осветява и определени структурни уязвимости в националната отбранителна инфраструктура. Използването на столичното летище подчертава ограничения капацитет на чисто военните бази в региона за паралелно обслужване на стратегическа транспортна авиация. Докато бази като „Ново село“ (където САЩ са инвестирали над $80 милиона 41) и „Граф Игнатиево“ са обект на мащабни инвестиции за модернизация (включително подготовка за новите изтребители F-16 Block 70, чийто първи екземпляр бе доставен 11), капацитетът на техните перони за тежки машини остава недостатъчен. Това прави гражданските летища с двойно предназначение критичен компонент от националната сигурност и изисква тяхното включване в дългосрочните планове за съвместно финансиране по линия на НАТО (NSIP).

Вътрешнополитически сътресения: Комуникационен дефицит и институционален дисонанс

Въпреки перфектната техническа координация по разполагането, политическото управление на кризата се оказа силно проблематично. Събитията около летище „Васил Левски“ се развиват в изключително деликатен вътрешнополитически момент – буквално в часовете след назначаването на ново служебно правителство с министър-председател Андрей Гюров и насрочването на предсрочни парламентарни избори за 19 април 2026 г. с указ на президента.44 Процесът на предаване на властта създава управленски вакуум, който се проявява в тежка липса на синхронизирана стратегическа комуникация.

Институционалната фрагментация

Докато Министерството на отбраната (експертното ниво) очевидно е било напълно наясно с операцията, планирало я е и е издало необходимите разрешения, комуникацията към останалите звена на държавата е била компрометирана. В първия си работен ден, новоназначеният служебен министър на външните работи Надежда Нейнски бе принудена да признае пред журналисти, че външнополитическото ведомство разполага с „много малка информация“ по казуса и че тепърва е наредила да се събере максимално обем от данни.23 Тази видима диспропорция в информираността между силовите и дипломатическите ведомства индикира сериозен пробив в междуинституционалната координация и липса на предварително съгласувани опорни точки (talking points).

В кризата се намесва и президентската институция. В широко телевизионно интервю по bTV, вицепрезидентът/президентът Илияна Йотова потвърждава, че институцията е получила формално уведомително писмо от Министерството на отбраната в четвъртък, според което присъствието на самолетите е за подкрепа на планирано военно учение, като от българските власти е поискано единствено предоставяне на пространство.47 Същевременно, държавният глава отправя остра критика към изпълнителната власт за „комуникационната недостатъчност“, подчертавайки, че липсата на прозрачност, координация и навременни обяснения поражда неоснователни страхове в обществото и дава поле за медийни спекулации.25

Поради високото геополитическо напрежение (преговорите в Женева за Близкия изток, които според Йотова са „дълбоко тревожни“ 47), се обсъжда дори хипотезата за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), въпреки че предпочитаният първи ход е служебният премиер Гюров да свика Съвета по сигурността към Министерския съвет.47 Този институционален дисонанс генерира ясно второстепенно последствие: когато държавата не комуникира проактивно действия, свързани с националната сигурност и видимо чуждо военно присъствие в столицата, информационният вакуум се запълва моментално от неофициални експертни мнения и целенасочени дезинформационни кампании.49

Инструментализиране на темата от политическата опозиция

В условията на стартираща предизборна кампания, тази комуникационна слабост бе незабавно капитализирана от политическите субекти. Лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов използва ситуацията с американските самолети като трамплин, за да атакува директно легитимността на служебния кабинет на Андрей Гюров. В поредица от изявления в парламентарните кулоари и медиите, Костадинов нарича правителството „пародия“ и кабинет на „сглобката между Радев, Доган, ГЕРБ и ПП-ДБ“.50

Риториката на „Възраждане“ и други опозиционни фигури умело експлоатира публичните тревоги от евентуално въвличане на България във въоръжен конфликт – било то с Иран на юг или с Русия на изток. Кадри на военните самолети в София се споделят масово със заглавия, внушаващи загуба на национален суверенитет и обслужване на чужди военни интереси в ущърб на българската сигурност.53

Третостепенното последствие от тази вътрешнополитическа динамика е дългосрочната поляризация на обществото по фундаментални въпроси на отбраната. Всяко бъдещо рутинно военно учение, транзит или логистично развръщане на съюзнически сили рискува да бъде тълкувано не като гаранция за сигурност в рамките на колективната отбрана на НАТО, а като акт на ескалация, който излага територията на страната на ответни удари. Това поставя огромна тежест върху системите за стратегическа комуникация (StratCom) на Министерството на отбраната.

Стратегически изводи и перспективи пред националната сигурност

Въз основа на изложените факти, правни норми и оперативни анализи, разполагането на въздухоплавателните средства на САЩ на летище „Васил Левски“ формулира няколко ключови стратегически извода:

Първо, потвърждаване на логистичната надеждност на страната. Събитието де факто валидира функционалността на процедурите по Поддръжка от страна на държавата домакин (HNS). Бързата и успешна координация на техническо ниво между Министерството на отбраната, Държавно предприятие РВД, летищния оператор и логистичните офицери на САЩ доказва висока степен на оперативна съвместимост. Това утвърждава позицията на България като надежден стратегически логистичен възел в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Страната демонстрира капацитет не само за рутинни мисии по охрана на въздушното пространство (Air Policing), но и за осигуряване на глоба operations за стратегическо прехвърляне на сили (Strategic Airlift and Deployment), което е в основата на съвместната отбрана.11

Второ, повишаване на възпиращия потенциал (Deterrence).

Интеграцията на българската гражданска инфраструктура във военните планове повишава общия възпиращ потенциал на Източния фланг на НАТО. Външните държавни актьори, разполагащи с разузнавателни мощности в региона, получават недвусмислен сигнал. Те са изправени пред факта, че Алиансът разполага с гъвкава, многокомпонентна логистична мрежа, способна бързо да пребазира значителни въздушни сили във всеки един момент, използвайки широк спектър от военна и гражданска инфраструктура. Този модел на гъвкаво бойно развръщане (Agile Combat Employment) силно затруднява евентуалното планиране на изпреварващи удари от страна на противника.

Трето, необходимост от императивна реформа в стратегическата комуникация.

Инцидентът с информационния вакуум през февруари 2026 г. доказва, че институциите не могат да разчитат единствено на юридическата си правота. Когато военни действия, дори и от некомбативен, чисто логистичен характер, се извършват в гъсто урбанизирани зони (като столично международно летище), държавните институции са длъжни да прилагат проактивен модел на информиране.

Забавянето на официалните прескомюникета, прехвърлянето на отговорност между президентството и министерствата, както и опитите за прикриване на военни движения зад "ремонти на шахти", създават благодатна почва за хибридни атаки. Министерският съвет и Министерството на отбраната трябва да разработят протоколи за кризисна комуникация, които да изпреварват разпространението на снимки в социалните мрежи от случайни пътници или бивши политици, предоставяйки на обществото ясен, успокояващ и фактологично точен наратив, базиран на съюзническите договори.

Заключителни констатации

Решението за допускане, паркиране и обслужване на флотилия военнотранспортни самолети и въздушни цистерни на ВВС на САЩ на гражданското летище „Васил Левски“ е комплексен акт.

В строго юридически аспект, решението е безупречно обосновано чрез разпоредбите на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната (DCA) от 2006 г. и националното законодателство, делегиращо права на Министерския съвет да одобрява подобни мисии под шапката на дейностите на НАТО за усилена бдителност. В оперативно отношение, изпълнението демонстрира отлична гражданско-военна координация, минимизирайки въздействието върху икономиката чрез интелигентно планиране на полетите в нощни времеви прозорци.

В стратегически и политически план обаче, събитието разкрива уязвимости. Превръщането на столицата в логистичен трамплин за операции (независимо дали тренировъчни за Източния фланг, или реални за Близкия изток) изисква зряло политическо лидерство, способно да артикулира националните интереси пред обществото. Най-същественият дефицит в този случай се оказа вътрешнополитическият – неспособността на изпълнителната власт да комуникира адекватно решенията си, което позволи превръщането на един рутинен логистичен ангажимент в национална политическа криза.

Ето подробен анализ, оформен като отделен доклад, който разглежда ролята на българското въздушно пространство, включително транзита на бойни самолети, дронове, стратегически бомбардировачи и траекториите на крилати ракети при евентуален конфликт с Иран.

 

---

ДОКЛАД: Стратегическата роля на въздушното пространство на България при евентуална военна операция на САЩ срещу Иран

Резюме:

При евентуална мащабна военна кампания на САЩ срещу Иран, българското въздушно пространство няма да бъде зона за прелитане на крилати ракети, но ще играе критична роля като логистичен "въздушен мост" и транзитен коридор за американската бойна авиация, стратегически разузнавателни дронове и самолети-цистерни. Това значение се засилва от вероятността Турция да затвори въздушното си пространство за офанзивни операции.

1. Транзит на бойни самолети и стратегически бомбардировачи

Масираното струпване на американски сили (над 120 бойни самолета прехвърлени през Атлантика само за дни) разчита на сигурен въздушен коридор през Европа към Близкия изток.

• Изтребителна авиация: Ескадрили от стелт изтребители F-22 Raptor, F-35A, както и F-15E Strike Eagle и F-16, които се пребазират от бази в Европа (като британската RAF Lakenheath, италианската Aviano и германската Spangdahlem) към бази в Йордания, Саудитска Арабия и Катар, често използват безопасни въздушни коридори над Източна Европа.

• Стратегически бомбардировачи: Основен ударен компонент на САЩ срещу дълбоко заровени ирански ядрени обекти са стелт бомбардировачите B-2 Spirit (които са единствените, способни да носят 14-тонните противобункерни бомби GBU-57) и тежките B-52. По време на предходни операции (като Operation Midnight Hammer през юни 2025 г.), тези самолети оперираха от отдалечени бази, подкрепени от масирана мрежа от летящи цистерни.

• Заобикаляне на Турция: Турското правителство, включително външният министър Хакан Фидан и президентът Ердоган, категорично се обявяват против нова война и отказват съдействие за военни действия срещу Иран. Ако Турция откаже достъп до своето въздушно пространство за бойни мисии, САЩ ще разчитат на Черноморския маршрут. Този маршрут преминава от Италия и Гърция, през България към Черно море, откъдето самолетите могат да навлязат през Южен Кавказ (Грузия и Азербайджан) към Каспийско море и Северен Иран. Присъствието на седемте летящи цистерни KC-135 на летище София е ключово именно за поддръжката на този дълъг транзитен маршрут.

2. Ролята на безпилотните летателни апарати (Дронове)

България попада директно в обхвата на транзитните коридори за американските стратегически и бойни безпилотни платформи.

• Разузнавателни дронове (High-Altitude ISR): Стратегическите разузнавателни дронове на САЩ, като RQ-4B Global Hawk, редовно използват българското небе. Стандартният им маршрут за наблюдение на Черно море (с позивна FORTE10) започва от военноморската авиобаза Сигонела (Италия), преминава над Гърция и България (често в района на Варна), преди да заеме позиция над Черно море. Подобни маршрути са жизненоважни за събиране на разузнавателна информация, особено ако се планира "северно обкръжение" на Иран.

• Бойни дронове (MQ-9 Reaper): Въоръжените дронове MQ-9 Reaper се използват за прецизни удари и наблюдение. В момента САЩ поддържат такива платформи в Източна Европа (включително в авиобаза Къмпия Турзи в Румъния и в Полша). При мащабен конфликт е напълно възможно техни пребазирания към Близкия изток да преминат транзитно през България.

• Морско наблюдение: За Персийския залив САЩ разчитат основно на морската версия MQ-4C Triton, които оперират директно от бази в ОАЕ (Ал Дафра), за да следят движенията на иранския флот.

3. Морски ракетоносци и траектории на крилати ракети

При евентуален удар, гръбнакът на американската кинетична мощ от разстояние ще бъдат крилатите ракети "Томахоук" (Tomahawk). Според анализатори, САЩ са концентрирали кораби с потенциал за изстрелване на над 600 такива ракети в един залп.

• Разположение на ракетоносците: Към края на февруари 2026 г., ударната група на самолетоносача USS Gerald R. Ford навлезе в Средиземно море, ескортирана от разрушители от клас Arleigh Burke, въоръжени с крилати ракети. Втора ударна група начело с USS Abraham Lincoln се намира в Арабско море, а допълнителни разрушители са в Червено море и Персийския залив.

• Ще прелитат ли ракети над България?: Отговорът е твърдо не. Географията прави прелитането на ракети над България нелогично и ненужно.

1. Ракетите "Томахоук", изстреляни от Източното Средиземноморие (от разрушителите около USS Gerald R. Ford), биха поели по най-прекия маршрут към Иран. Този маршрут преминава право на изток – през въздушното пространство на Израел, Ливан, Сирия, Йордания или Ирак.

2. България се намира твърде далеч на север от оптималния вектор. Дори ако САЩ искат да избегнат въздушното пространство на определени арабски държави или Турция, те не биха изстреляли ракети над Балканите.

3. По време на Войната в Персийския залив (1991 г.) и Инвазията в Ирак (2003 г.), когато САЩ изстрелват ракети от Средиземно море, се случват инциденти с паднали ракети в Турция и Саудитска Арабия. Поради тези рискове от инциденти, Пентагонът избягва прелитането на крилати ракети над гъстонаселени европейски съюзнически държави като България, когато има директен достъп от юг.

Заключение

При потенциален конфликт с Иран, небето над България няма да бъде арена за прелет на ракети или преки бойни действия. То обаче ще се превърне в една от най-натоварените логистични артерии в света. Българското въздушно пространство ще бъде ключов коридор за стратегическите разузнавателни дронове (Global Hawk), бойните самолети от Европа и масивната флотилия от въздушни цистерни (базирани в София), които правят възможно нанасянето на удари на огромни разстояния, особено в условията на затворено за военни цели турско въздушно пространство.

преди 9 минути, laplandetza написа:

 

• 
• Потребител
• • 2,3k
•  
• Интереси:

• Автор

публикувано вчера в 14:33

попитах Гемини с едно редактиране за търсене и анализ

отговор

 

Стратегически, правен и военно-политически анализ на разполагането на съюзнически въздухоплавателни средства на летище „Васил Левски“

Настоящият изследователски доклад предоставя изчерпателен, многослоен и дълбочинен анализ на процеса, механизмите и стратегическия контекст, довели до решението за разполагане на масиран контингент американски военни въздухоплавателни средства на територията на международното гражданско летище „Васил Левски“ в София през месец февруари 2026 година. Събитието, което предизвика широк обществен отзвук, сериозни институционални сътресения и засилен международен интерес, е разгледано през призмата на международното публично право, двустранните споразумения между Република България и Съединените американски щати, доктрините на Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) за усилена бдителност, както и през актуалната геополитическа динамика в Близкия изток и Източна Европа.

Едновременно с това се изследват второстепенните и третостепенните последици върху вътрешнополитическата стабилност в условията на новоназначен служебен кабинет, стратегическата комуникация на държавните институции, хибридните заплахи и предизвикателствата пред гражданско-военното управление на въздушното пространство и критичната инфраструктура.

Оперативна картина: Параметри на въздушното развръщане в София

В средата на февруари 2026 г., визуални данни и независими доклади от платформи за следене на въздушния трафик (като FlightRadar24) регистрират безпрецедентно за последните десетилетия струпване на тежка военнотранспортна и специализирана авиация на Военновъздушните сили на САЩ (USAF) на територията на Терминал 1 на летище „Васил Левски“ в българската столица.1 Развръщането обхваща машини с различен стратегически профил, чието едновременно присъствие на гражданско летище индикира мащабна логистична операция, надхвърляща рутинните транзитни полети.

Според открити източници, експертни оценки и изявления на бивши дипломати, флотът включва поне седем въздушни цистерни за презареждане в полет (основно Boeing KC-135R/T Stratotanker, идентифицирани като част от 6-то авиокрило за въздушно дозареждане, базирано във военновъздушната база MacDill, щат Флорида), три тежки военнотранспортни самолета (Boeing C-17 Globemaster III и тактически Lockheed C-130 Hercules 8), както и няколко широкофюзелажни машини Boeing 747, конфигурирани за превоз на голям брой военен персонал и оборудване.2

 

Класификация на въздухоплавателното средство	Основно оперативно предназначение	Констатиран брой единици	Индикация за типа стратегическа операция
Boeing KC-135R/T Stratotanker	Стратегическо дозареждане с гориво във въздуха	7	Поддръжка на въздушен мост; експоненциално удължаване на бойния обсег на изтребителни и бомбардировъчни ескадрили.5 Идентифицирани като машини от 6-то авиокрило (MacDill AFB).
C-17 Globemaster III / C-130 Hercules	Стратегически и тактически тежък въздушен транспорт	3	Превоз на тежка бронирана техника, въоръжение, наземно обслужващо оборудване (GSE) и специализирани екипи.7
Boeing 747 (Military Charter)	Масов транспорт на личен състав	Няколко	Стратегическо пребазиране на сухопътни войски, авиационен технически състав или специализирани оперативни групи.6

Тази специфична структура на авиационната група демонстрира класически модел на изграждане на "междинна логистична база" (forward staging base). Наличието на голям брой летящи цистерни е особено показателно. Тези самолети не изпълняват кинетични бойни задачи сами по себе си, а функционират като "умножители на силата" (force multipliers). Тяхното присъствие позволява на бойни самолети – като например пребазираните по същото време над 120 американски изтребителя, включително F-16, F-35A и F-22 Raptor, пресичащи Атлантика 2 – да достигнат до отдалечени театри на военни действия без необходимост от кацане за презареждане, което драстично съкращава времето за реакция.

Изборът на летище „Васил Левски“, а не на традиционните военни бази за съвместно ползване като Трета авиационна база „Граф Игнатиево“ или авиобаза „Безмер“, се обуславя от стриктни технически и инженерни ограничения. Военните бази са оптимизирани предимно за тактическа изтребителна авиация. Дължината на техните писти и най-вече площта на стоянките (ramp space), както и носимоспособността на настилката (Pavement Classification Number - PCN), са недостатъчни за едновременното паркиране, обслужване и маневриране на над десет широкофюзелажни и тежкотоварни машини.9 Столичното гражданско летище, разполагащо с дълга писта и обширни перони (особено около стария Терминал 1), предоставя единствената адекватна алтернатива на територията на страната за подобен обем стратегическа авиация.9

Правна и институционална рамка: Механизмът на вземане на решение

Процесът по вземане на решение за допускане и разполагане на съюзнически въоръжени сили на територията на Република България не е произволен акт на отделен министър или администратор, а е строго регламентиран. Той се основава на сложна, многопластова симбиоза между международни договори, национално законодателство и съюзнически ангажименти в рамките на структурите на НАТО. Присъствието на американските самолети на гражданското летище е резултат от активирането на дългогодишни правни механизми.

Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната (DCA) от 2006 г.

Фундаменталният документ, уреждащ двустранните военно-стратегически отношения между София и Вашингтон, е Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната (Defense Cooperation Agreement - DCA), подписано в София на 28 април 2006 г..11 Този международен договор предоставя на въоръжените сили на САЩ правото на достъп и съвместно използване на определени договорени съоръжения и зони на българска територия. Често наричани в публичното пространство "американски бази", те всъщност са съвместни военни съоръжения под българско командване. Основните локации, дефинирани в договора, включват: авиобаза „Безмер“, авиобаза „Граф Игнатиево“, учебен полигон „Ново село“ и логистичния център в Айтос.

Въпреки че общественото и медийното внимание традиционно се насочва към тези съвместни бази, Споразумението съдържа изрични клаузи, които позволяват използването и на гражданска критична инфраструктура при възникване на оперативна необходимост. Член V (Предварително разполагане на отбранително оборудване, материали и средства) регламентира, че въздухоплавателните средства, превозните средства и плавателните съдове, оперирани от или за въоръжените сили на САЩ, имат „безпрепятствен достъп до въздушните и морските пристанища на България, както и до други места по взаимно съгласие, за целите на доставката, съхранението, поддръжката и изнасянето от територията на Република България на отбранително оборудване, запаси и материали“.13

Освен това, Споразумението дефинира изрично правото на американските сили да извършват транзит, поддръжка и логистично осигуряване. Подобен достъп до граждански летища (като летище „Васил Левски“) е стандартна практика в договорите за отбранително сътрудничество на САЩ със страни от НАТО. Идентични клаузи съществуват в реципрочните договори (DCA) с държави като Испания (където се регулира достъпът до въздушното пространство и гражданските коридори), Финландия, Норвегия, Полша и балтийските републики.14

Съгласно тези разпоредби, американската страна е задължена да уведоми предварително българските власти за видовете, количествата и графиците за доставка, но самото фундаментално разрешение за използване на въздушните пристанища е принципно гарантирано от вече ратифицирания от Народното събрание международен договор.13 Това елиминира юридическата необходимост от провеждане на отделен парламентарен дебат или приемане на нова ратификация за всяко единично кацане, транзит или временно разполагане на съюзническа техника.

Национално законодателство: Законът за преминаването и пребиваването

Вътрешното право на България прецизира процедурата по имплементация на тези договори чрез Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.16 Този нормативен акт е гръбнакът на националния суверенитет по отношение на чуждестранното военно присъствие.

Член 12 от закона категорично делегира и разпределя правомощията за разрешаване на преминаването или пребиваването на съюзнически сили. В зависимост от целта, политическия характер и мащаба на пребиваването, компетентният държавен орган е диференциран:

1. Народното събрание разрешава преминаването или пребиваването, когато става въпрос за мисии с политико-военен характер, трайно разполагане на чужди войски извън тренировъчни цели, или при участие във въоръжени конфликти, които не са покрити от член 5 на Вашингтонския договор.19

2. Министерският съвет притежава оперативната власт да разрешава преминаване и временно пребиваване за целите на съвместни учения, логистична поддръжка, хуманитарни операции и изпълнение на текущи съюзнически ангажименти в мирно време.16

В конкретния казус от февруари 2026 г., Министерството на отбраната (МО) официално аргументира присъствието на американските самолети на летище София като „подкрепа на обучение, свързано с дейностите по усилена бдителност на Алианса“ (NATO Enhanced Vigilance Activities - eVA).6 Министерството категорично подчертава, че персоналът на борда на самолетите е наличен изключително за техническо обслужване и авиационна поддръжка на въздухоплавателните средства, а не представлява бойна единица, предназначена за водене на преки военни действия от територията на страната.6

Решенията на Министерския съвет (РМС), свързани с мерките за усилена бдителност на НАТО, са системни и рутинни след драстичната промяна на средата за сигурност в Европа през 2022 г. Правителството регулярно одобрява актове, които препотвърждават поетите ангажименти за оказване на поддръжка от страната домакин (Host Nation Support - HNS) на сили на НАТО, участващи в eVA на българска територия.27 Като пример може да се посочи формирането на многонационалната бойна група на територията на страната с рамкова държава Италия, което също се реализира чрез механизмите на eVA.28 Следователно, юридическият фундамент за разполагането се изгражда от три стабилни стълба:

1. Рамков международен договор: DCA 2006.

2. Национална законова рамка: Закон за преминаването и пребиваването (чл. 12).

3. Изпълнителен административен акт: Решение на Министерския съвет за оказване на логистична поддръжка на дейностите eVA.21

Това многостепенно легитимиране недвусмислено доказва, че решението не е взето еднолично, тайно или в нарушение на конституционните норми. То представлява стандартизирана военно-административна процедура по изпълнение на вече съществуващи и ратифицирани държавни ангажименти към колективната отбрана.

Паралелно развръщане на сухопътна техника: Бронираните машини Stryker и модернизацията на базите

Освен масираното въздушно присъствие в София, през същия период се наблюдава и значителна активност по море и суша, свързана с обновяването на съвместните бази и модернизацията на Българската армия.

На 14 февруари 2026 г. на пристанище Бургас пристига първата пратка от американски бронирани бойни машини Stryker. Тази доставка включва първите 5 машини от мащабната поръчка за 198 машини (от които 183 бойни и 15 спомагателни), както и 8 допълнителни машини Stryker, предоставени напълно безплатно от САЩ по програма за подпомагане на обучението. Съгласно индустриалното споразумение, машините се транспортират до завода ТЕРЕМ - Ивайло във Велико Търново за окончателно сглобяване и системна интеграция на комуникационни и огневи системи, преди да бъдат въведени на въоръжение в 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово.

Знаково е, че със същата морска доставка в Бургас пристига и наземно логистично оборудване, свързано с въоръжаването на базата в Граф Игнатиево с изтребители F-16 Block 70. Тази синхронизация на доставките подчертава ключовата роля на договорените военни бази. Докато летище София поема стратегическата транспортна и презареждаща авиация, съвместните българо-американски съоръжения (като базите в Безмер и Граф Игнатиево, и полигонът в Ново село) са в процес на интензивна технологична трансформация за интегриране на новите отбранителни платформи. Всичко това съвпада времево с началото на мащабното учение на НАТО "Steadfast Dart 2026" (януари – март 2026 г.), което тества възможностите за бързо развръщане на новосъздадените Съюзнически сили за реагиране (Allied Reaction Force) в рамките на Централна и Източна Европа.

Стратегически контекст: Пресечната точка между ученията на НАТО и реалните геополитически кризи

Официалното обяснение на българските институции – Министерството на отбраната – и на Посолството на САЩ в София стриктно се придържа към наратива за „провеждане на обучение и изпълнение на дейности по усилена бдителност“.22 Задълбоченият анализ на оперативната обстановка обаче налага генерирането на по-дълбоки третостепенни изводи, които интегрират локалните действия в глобалния геостратегически пъзел.

Мероприятията по „усилена бдителност“ (eVA) на НАТО бяха концептуализирани и активирани предимно в отговор на руската военна инвазия в Украйна, с цел укрепване на Източния фланг на Алианса – от Балтийско до Черно море.30 Въпреки това, мащабното струпване на логистичен и презареждащ капацитет (седем въздушни цистерни и стратегически транспортери) в София съвпада времево с критична, безпрецедентна ескалация на напрежението в Близкия изток.

Множество международни медии, агенции (включително BTA, позовавайки се на CNN) и разузнавателни източници, цитирани в отразяването на събитието, свързват пребазирането в България с потенциална подготовка на Вашингтон за масирани военни удари срещу ирански стратегически съоръжения (включително ядрената програма на Техеран) или ключови възли на ирански прокси мрежи в региона.2 Според данни от американски медии и анализатори на отворени източници (OSINT), Пентагонът е уведомил Белия дом за пълна готовност за стартиране на военна операция още в рамките на предстоящия уикенд.2 Отбелязва се също така ултиматум от страна на Доналд Тръмп към Иран с десетдневен срок.2

Паралелно с това, над 120 бойни самолета на ВВС на САЩ са прехвърлени ударно през Атлантическия океан към различни бази в Европа и Близкия изток. Ескадрили от стелт изтребители F-22 Raptor са пристигнали в авиобазата RAF Lakenheath във Великобритания, докато други активи (F-16, F-35A, самолети за ранно предупреждение и електронна война) са насочени към бази на Азорските острови, остров Крит (Гърция), Йордания и Саудитска Арабия.2

В този силно наелектризиран контекст, бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев изразява публична позиция в социалните мрежи, която бързо е тиражирана от националните медии. Той категорично заявява, че самолетите в София са „на път за Иран“ и че геополитическата ситуация там предстои да стане „много гореща много скоро“.4

Тези две обяснения – рутинно обучение на НАТО по източния фланг и подготовка за мащабна бойна операция в Близкия изток – не са непременно взаимноизключващи се. Напротив, в съвременната военна доктрина на САЩ (Agile Combat Employment - ACE), предварително планирани съюзнически учения често служат като гъвкав, легитимен инструмент за скрито стратегическо позициониране.

Разполагането на въздушни цистерни в България осигурява перфектен стратегически логистичен мост. Една ескадрила изтребители, излитаща от Великобритания (напр. F-22 от Lakenheath) или Германия в посока Източното Средиземноморие или Персийския залив, се нуждае от многократно дозареждане във въздуха. Цистерните KC-135, базирани в София, могат да излетят, да извършат среща и дозареждане на ударните групи над безопасното въздушно пространство на Източното Средиземноморие или Черно море, и да се върнат в базата си за ново зареждане с гориво, без самите те да навлизат в зони с висок риск от противовъздушна отбрана (A2/AD зони).2

Следователно, решението на българските власти да допуснат това развръщане, независимо от официалния етикет на учението (eVA), на практика интегрира България като ключов елемент в една много по-широка глобална мрежа за проектиране на военна мощ. Този факт разкрива важно третостепенно последствие, заложено още в договора от 2006 г.: двустранното споразумение позволява на силите на САЩ да използват българската територия и инфраструктура за логистична поддръжка на мисии в трети страни. Въпреки че правителствата са се договорили да се консултират, изрична нова оторизация от българския парламент за всяка конкретна цел на американската авиация извън страната не е нормативно изискуема, стига транзитът да е рамкиран като съюзническо сътрудничество.2

Гражданско-военна координация и управление на въздушното пространство: NOTAM анализ

Решението за затваряне на най-голямото гражданско летище в страната за комерсиални полети, макар и само за няколко часа през нощта, е изключително показателно за приоритетите на държавата при изпълнение на съюзническите логистични ангажименти. Публикуваните авиационни съобщения (NOTAM) разкриват прецизно оперативно планиране, целящо да минимизира икономическите загуби и репутационните щети за летище София като граждански оператор, докато същевременно гарантира сигурността на военните маневри.

Декодиране на авиационните ограничения и рестрикции

Чрез Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД) са издадени специализирани известия до летците. Най-важното от тях, NOTAM A0127/26, указва пълно затваряне на основната писта (RWY 09/27) за всички полети с изключение на военните, в строго определени времеви прозорци.2 Паралелно е издаден и NOTAM A0128/26, който затваря пътека за рулиране Лима (TWY L) между точка L1 и входа на площадката за противообледенителни процедури, поради "оперативни причини" – ясна индикация, че тази зона се използва за дългосрочно паркиране на част от тежките американски машини, поради изчерпване на капацитета на основните перони.37

 

Идентификатор на съобщението	Времеви прозорец (UTC)	Времеви прозорец (Местно време - EET)	Характер на авиационното ограничение	Засегнат граждански трафик
NOTAM A0127/26	23 февруари 2026, 01:15 – 02:50	23 февруари 2026, 03:15 – 04:50	Пълно затваряне на писта 09/27; разрешени са само военни полети (EXC MIL FLT).36	Изолирани карго полети, закъснели чартъри или медицински евакуации (изискващи пренасочване).
NOTAM A0127/26	24 февруари 2026, 01:05 – 03:35	24 февруари 2026, 03:05 – 05:35	Пълно затваряне на писта 09/27; разрешени са само военни полети.36	Единични ранни сутрешни полети; необходимост от леко пренасрочване.
NOTAM A0128/26	20 февр. 20:02 – 23 февр. 15:00	20 февр. 22:02 – 23 февр. 17:00	Затваряне на пътека за рулиране L (TWY L).37	Промяна в маршрутите за рулиране на гражданските самолети по перона.

Този часови пояс (между 03:00 и 05:30 ч. сутринта) е избран стратегически. В гражданската авиация това е така нареченият "прозорец за поддръжка" (maintenance window), през който редовният пътнически трафик е сведен до абсолютен минимум. По-голямата част от ранните сутрешни полети (early morning wave) на нискотарифните и традиционните авиокомпании, базирани в София, започват своите излитания след 06:00 часа местно време.36

Чрез концентрирането на военните операции (най-вероятно масово групово излитане на въздушните цистерни и транспортерите за изпълнение на мисии или пребазиране) в този стеснен времеви интервал, гражданско-военната координация постига оптимален баланс. Изпълняват се мащабните логистични нужди на ВВС на САЩ за скрито прегрупиране под прикритието на тъмнината, без да се блокира икономическата дейност и разписанието на най-натовареното летище в страната. Официалното обяснение от страна на летищните власти пред някои медии, че затварянето е свързано с "ремонт на шахти", представлява стандартна комуникационна димна завеса за прикриване на военни движения.39

Тази ситуация, освен логистичен успех, осветява и определени структурни уязвимости в националната отбранителна инфраструктура. Използването на столичното летище подчертава ограничения капацитет на чисто военните бази в региона за паралелно обслужване на стратегическа транспортна авиация. Докато бази като „Ново село“ (където САЩ са инвестирали над $80 милиона 41) и „Граф Игнатиево“ са обект на мащабни инвестиции за модернизация (включително подготовка за новите изтребители F-16 Block 70, чийто първи екземпляр бе доставен 11), капацитетът на техните перони за тежки машини остава недостатъчен. Това прави гражданските летища с двойно предназначение критичен компонент от националната сигурност и изисква тяхното включване в дългосрочните планове за съвместно финансиране по линия на НАТО (NSIP).

Вътрешнополитически сътресения: Комуникационен дефицит и институционален дисонанс

Въпреки перфектната техническа координация по разполагането, политическото управление на кризата се оказа силно проблематично. Събитията около летище „Васил Левски“ се развиват в изключително деликатен вътрешнополитически момент – буквално в часовете след назначаването на ново служебно правителство с министър-председател Андрей Гюров и насрочването на предсрочни парламентарни избори за 19 април 2026 г. с указ на президента.44 Процесът на предаване на властта създава управленски вакуум, който се проявява в тежка липса на синхронизирана стратегическа комуникация.

Институционалната фрагментация

Докато Министерството на отбраната (експертното ниво) очевидно е било напълно наясно с операцията, планирало я е и е издало необходимите разрешения, комуникацията към останалите звена на държавата е била компрометирана. В първия си работен ден, новоназначеният служебен министър на външните работи Надежда Нейнски бе принудена да признае пред журналисти, че външнополитическото ведомство разполага с „много малка информация“ по казуса и че тепърва е наредила да се събере максимално обем от данни.23 Тази видима диспропорция в информираността между силовите и дипломатическите ведомства индикира сериозен пробив в междуинституционалната координация и липса на предварително съгласувани опорни точки (talking points).

В кризата се намесва и президентската институция. В широко телевизионно интервю по bTV, вицепрезидентът/президентът Илияна Йотова потвърждава, че институцията е получила формално уведомително писмо от Министерството на отбраната в четвъртък, според което присъствието на самолетите е за подкрепа на планирано военно учение, като от българските власти е поискано единствено предоставяне на пространство.47 Същевременно, държавният глава отправя остра критика към изпълнителната власт за „комуникационната недостатъчност“, подчертавайки, че липсата на прозрачност, координация и навременни обяснения поражда неоснователни страхове в обществото и дава поле за медийни спекулации.25

Поради високото геополитическо напрежение (преговорите в Женева за Близкия изток, които според Йотова са „дълбоко тревожни“ 47), се обсъжда дори хипотезата за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), въпреки че предпочитаният първи ход е служебният премиер Гюров да свика Съвета по сигурността към Министерския съвет.47 Този институционален дисонанс генерира ясно второстепенно последствие: когато държавата не комуникира проактивно действия, свързани с националната сигурност и видимо чуждо военно присъствие в столицата, информационният вакуум се запълва моментално от неофициални експертни мнения и целенасочени дезинформационни кампании.49

Инструментализиране на темата от политическата опозиция

В условията на стартираща предизборна кампания, тази комуникационна слабост бе незабавно капитализирана от политическите субекти. Лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов използва ситуацията с американските самолети като трамплин, за да атакува директно легитимността на служебния кабинет на Андрей Гюров. В поредица от изявления в парламентарните кулоари и медиите, Костадинов нарича правителството „пародия“ и кабинет на „сглобката между Радев, Доган, ГЕРБ и ПП-ДБ“.50

Риториката на „Възраждане“ и други опозиционни фигури умело експлоатира публичните тревоги от евентуално въвличане на България във въоръжен конфликт – било то с Иран на юг или с Русия на изток. Кадри на военните самолети в София се споделят масово със заглавия, внушаващи загуба на национален суверенитет и обслужване на чужди военни интереси в ущърб на българската сигурност.53

Третостепенното последствие от тази вътрешнополитическа динамика е дългосрочната поляризация на обществото по фундаментални въпроси на отбраната. Всяко бъдещо рутинно военно учение, транзит или логистично развръщане на съюзнически сили рискува да бъде тълкувано не като гаранция за сигурност в рамките на колективната отбрана на НАТО, а като акт на ескалация, който излага територията на страната на ответни удари. Това поставя огромна тежест върху системите за стратегическа комуникация (StratCom) на Министерството на отбраната.

Стратегически изводи и перспективи пред националната сигурност

Въз основа на изложените факти, правни норми и оперативни анализи, разполагането на въздухоплавателните средства на САЩ на летище „Васил Левски“ формулира няколко ключови стратегически извода:

Първо, потвърждаване на логистичната надеждност на страната. Събитието де факто валидира функционалността на процедурите по Поддръжка от страна на държавата домакин (HNS). Бързата и успешна координация на техническо ниво между Министерството на отбраната, Държавно предприятие РВД, летищния оператор и логистичните офицери на САЩ доказва висока степен на оперативна съвместимост. Това утвърждава позицията на България като надежден стратегически логистичен възел в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Страната демонстрира капацитет не само за рутинни мисии по охрана на въздушното пространство (Air Policing), но и за осигуряване на глоба operations за стратегическо прехвърляне на сили (Strategic Airlift and Deployment), което е в основата на съвместната отбрана.11

Второ, повишаване на възпиращия потенциал (Deterrence).

Интеграцията на българската гражданска инфраструктура във военните планове повишава общия възпиращ потенциал на Източния фланг на НАТО. Външните държавни актьори, разполагащи с разузнавателни мощности в региона, получават недвусмислен сигнал. Те са изправени пред факта, че Алиансът разполага с гъвкава, многокомпонентна логистична мрежа, способна бързо да пребазира значителни въздушни сили във всеки един момент, използвайки широк спектър от военна и гражданска инфраструктура. Този модел на гъвкаво бойно развръщане (Agile Combat Employment) силно затруднява евентуалното планиране на изпреварващи удари от страна на противника.

Трето, необходимост от императивна реформа в стратегическата комуникация.

Инцидентът с информационния вакуум през февруари 2026 г. доказва, че институциите не могат да разчитат единствено на юридическата си правота. Когато военни действия, дори и от некомбативен, чисто логистичен характер, се извършват в гъсто урбанизирани зони (като столично международно летище), държавните институции са длъжни да прилагат проактивен модел на информиране.

Забавянето на официалните прескомюникета, прехвърлянето на отговорност между президентството и министерствата, както и опитите за прикриване на военни движения зад "ремонти на шахти", създават благодатна почва за хибридни атаки. Министерският съвет и Министерството на отбраната трябва да разработят протоколи за кризисна комуникация, които да изпреварват разпространението на снимки в социалните мрежи от случайни пътници или бивши политици, предоставяйки на обществото ясен, успокояващ и фактологично точен наратив, базиран на съюзническите договори.

Заключителни констатации

Решението за допускане, паркиране и обслужване на флотилия военнотранспортни самолети и въздушни цистерни на ВВС на САЩ на гражданското летище „Васил Левски“ е комплексен акт.

В строго юридически аспект, решението е безупречно обосновано чрез разпоредбите на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната (DCA) от 2006 г. и националното законодателство, делегиращо права на Министерския съвет да одобрява подобни мисии под шапката на дейностите на НАТО за усилена бдителност. В оперативно отношение, изпълнението демонстрира отлична гражданско-военна координация, минимизирайки въздействието върху икономиката чрез интелигентно планиране на полетите в нощни времеви прозорци.

В стратегически и политически план обаче, събитието разкрива уязвимости. Превръщането на столицата в логистичен трамплин за операции (независимо дали тренировъчни за Източния фланг, или реални за Близкия изток) изисква зряло политическо лидерство, способно да артикулира националните интереси пред обществото. Най-същественият дефицит в този случай се оказа вътрешнополитическият – неспособността на изпълнителната власт да комуникира адекватно решенията си, което позволи превръщането на един рутинен логистичен ангажимент в национална политическа криза.

Ето подробен анализ, оформен като отделен доклад, който разглежда ролята на българското въздушно пространство, включително транзита на бойни самолети, дронове, стратегически бомбардировачи и траекториите на крилати ракети при евентуален конфликт с Иран.

 

---

ДОКЛАД: Стратегическата роля на въздушното пространство на България при евентуална военна операция на САЩ срещу Иран

Резюме:

При евентуална мащабна военна кампания на САЩ срещу Иран, българското въздушно пространство няма да бъде зона за прелитане на крилати ракети, но ще играе критична роля като логистичен "въздушен мост" и транзитен коридор за американската бойна авиация, стратегически разузнавателни дронове и самолети-цистерни. Това значение се засилва от вероятността Турция да затвори въздушното си пространство за офанзивни операции.

1. Транзит на бойни самолети и стратегически бомбардировачи

Масираното струпване на американски сили (над 120 бойни самолета прехвърлени през Атлантика само за дни) разчита на сигурен въздушен коридор през Европа към Близкия изток.

• Изтребителна авиация: Ескадрили от стелт изтребители F-22 Raptor, F-35A, както и F-15E Strike Eagle и F-16, които се пребазират от бази в Европа (като британската RAF Lakenheath, италианската Aviano и германската Spangdahlem) към бази в Йордания, Саудитска Арабия и Катар, често използват безопасни въздушни коридори над Източна Европа.

• Стратегически бомбардировачи: Основен ударен компонент на САЩ срещу дълбоко заровени ирански ядрени обекти са стелт бомбардировачите B-2 Spirit (които са единствените, способни да носят 14-тонните противобункерни бомби GBU-57) и тежките B-52. По време на предходни операции (като Operation Midnight Hammer през юни 2025 г.), тези самолети оперираха от отдалечени бази, подкрепени от масирана мрежа от летящи цистерни.

• Заобикаляне на Турция: Турското правителство, включително външният министър Хакан Фидан и президентът Ердоган, категорично се обявяват против нова война и отказват съдействие за военни действия срещу Иран. Ако Турция откаже достъп до своето въздушно пространство за бойни мисии, САЩ ще разчитат на Черноморския маршрут. Този маршрут преминава от Италия и Гърция, през България към Черно море, откъдето самолетите могат да навлязат през Южен Кавказ (Грузия и Азербайджан) към Каспийско море и Северен Иран. Присъствието на седемте летящи цистерни KC-135 на летище София е ключово именно за поддръжката на този дълъг транзитен маршрут.

2. Ролята на безпилотните летателни апарати (Дронове)

България попада директно в обхвата на транзитните коридори за американските стратегически и бойни безпилотни платформи.

• Разузнавателни дронове (High-Altitude ISR): Стратегическите разузнавателни дронове на САЩ, като RQ-4B Global Hawk, редовно използват българското небе. Стандартният им маршрут за наблюдение на Черно море (с позивна FORTE10) започва от военноморската авиобаза Сигонела (Италия), преминава над Гърция и България (често в района на Варна), преди да заеме позиция над Черно море. Подобни маршрути са жизненоважни за събиране на разузнавателна информация, особено ако се планира "северно обкръжение" на Иран.

• Бойни дронове (MQ-9 Reaper): Въоръжените дронове MQ-9 Reaper се използват за прецизни удари и наблюдение. В момента САЩ поддържат такива платформи в Източна Европа (включително в авиобаза Къмпия Турзи в Румъния и в Полша). При мащабен конфликт е напълно възможно техни пребазирания към Близкия изток да преминат транзитно през България.

• Морско наблюдение: За Персийския залив САЩ разчитат основно на морската версия MQ-4C Triton, които оперират директно от бази в ОАЕ (Ал Дафра), за да следят движенията на иранския флот.

3. Морски ракетоносци и траектории на крилати ракети

При евентуален удар, гръбнакът на американската кинетична мощ от разстояние ще бъдат крилатите ракети "Томахоук" (Tomahawk). Според анализатори, САЩ са концентрирали кораби с потенциал за изстрелване на над 600 такива ракети в един залп.

• Разположение на ракетоносците: Към края на февруари 2026 г., ударната група на самолетоносача USS Gerald R. Ford навлезе в Средиземно море, ескортирана от разрушители от клас Arleigh Burke, въоръжени с крилати ракети. Втора ударна група начело с USS Abraham Lincoln се намира в Арабско море, а допълнителни разрушители са в Червено море и Персийския залив.

• Ще прелитат ли ракети над България?: Отговорът е твърдо не. Географията прави прелитането на ракети над България нелогично и ненужно.

1. Ракетите "Томахоук", изстреляни от Източното Средиземноморие (от разрушителите около USS Gerald R. Ford), биха поели по най-прекия маршрут към Иран. Този маршрут преминава право на изток – през въздушното пространство на Израел, Ливан, Сирия, Йордания или Ирак.

2. България се намира твърде далеч на север от оптималния вектор. Дори ако САЩ искат да избегнат въздушното пространство на определени арабски държави или Турция, те не биха изстреляли ракети над Балканите.

3. По време на Войната в Персийския залив (1991 г.) и Инвазията в Ирак (2003 г.), когато САЩ изстрелват ракети от Средиземно море, се случват инциденти с паднали ракети в Турция и Саудитска Арабия. Поради тези рискове от инциденти, Пентагонът избягва прелитането на крилати ракети над гъстонаселени европейски съюзнически държави като България, когато има директен достъп от юг.

Заключение

При потенциален конфликт с Иран, небето над България няма да бъде арена за прелет на ракети или преки бойни действия. То обаче ще се превърне в една от най-натоварените логистични артерии в света. Българското въздушно пространство ще бъде ключов коридор за стратегическите разузнавателни дронове (Global Hawk), бойните самолети от Европа и масивната флотилия от въздушни цистерни (базирани в София), които правят възможно нанасянето на удари на огромни разстояния, особено в условията на затворено за военни цели турско въздушно пространство.

Чувал ли си за "спойлер"? Що постваш такива големи чаршафи, които никой няма да прочете? Изтъркà ми се колелцето на мишката до като превъртам, дееба  

преди 6 минути, ivottoshev написа:

Чувал ли си за "спойлер"? Що постваш такива големи чаршафи, които никой няма да прочете? Изтъркà ми се колелцето на мишката до като превъртам, дееба  

братко, аз не съм ни писарушка, ни секретарка . оформлението на текстове трябва да е работа на високоплатени програмни специалисти-правят си автом. оформление ............ или слагат „копче“ за компресиране................  не виждам такова😁

преди 24 минути, laplandetza написа:

 или слагат „копче“ за компресиране................  не виждам такова😁

Ето го това прословуто копче:

преди 2 минути, ivottoshev написа:

Ето го това прословуто копче:

това го дава  „цитат“ какво общо има цитат с „компресиране“ на материала?

преди 6 минути, laplandetza написа:

това го дава  „цитат“ какво общо има цитат с „компресиране“ на материала?

Преди да пуснеш поста, маркираш чаршафа и натискаш копченцето. Очаква те голяма изненада 

Да не кажа че ако искаш, може да ползваш и това, ама айде да не задълбаваме:

преди 12 часа, andreygg написа:

Кабиле, каква база на НАТО се подготвя и не забравяйте, че сме на първа "фронтова" линия и при евентуална война сме една от основните мишени на Русия /каквито и да са ни отношенията с нея/. Това е реалността в момента.

То и преди бяхме на "първа фронтова линия", само че на "обратно".  

Войната не е нищото друго освен продължаване на една политика с други средства. Това е изтъркано клише, но малко хора го разбират.  

Без враг с кой ще воюваш?! 

Сега политиците ни се опитват да ни убедят, че Русия ни е враг, а преди, че НАТО е! Няма разлика! 

преди 17 часа, ivan_pop написа:

До преди 23 години бях военен от редиците на ПВО.

И, да не отегчаваме дамите във форума, то може ли да не коментираме казармените си истории.  

В този аспект, идеята за "съвет на мира" е опит да се замени ООН. 

Вместо да се "борим" централата на ООН да е в България, то така ще е! 

И да не отклоняваме темата към политиката с други средства. (електрони, или чрез медиите и т.н.)  Какво правиха тези самолети в България?!   

Моята хипотеза е , че имаме "руско" самолетно гориво, което САЩ "прибраха", като вид санкция срещу Русия.

Двама съюзници в миналото са се разбрали в Аляска колко "струва" будещия мир в Европа.      

преди 11 часа, laplandetza написа:

Стратегически, правен и военно-политически анализ на разполагането на съюзнически въздухоплавателни средства на летище „Васил Левски“

Чудесен анализ! Завиждам как го изкомандва!

По текста ми направи впечатление, че обяснява и какво сме "длъжни": "държавните институции са длъжни да прилагат проактивен модел на информиране", сиреч и машините ни командват, т.е. българската независимост е след тази на Гемини.

Искат да ни вкарат във война срещу Иран, страната ни в момента се управлява от внуците на монархофашистите, които търсят реванш и отмъщение за отношението към тях и семействата им. Управляват ни предатели и уроди. 

 

Дано Иран да се превърне в арабски Виетнам и гробница за американските и всякаквите там чужди имперски амбиции. Дано най - сетне да унищожат и Израел. Аз искам да разрушат тъпия храмов хълм, та да спрат от оная еврейска секта да се правят на богоизбрани и да се дуят.  Да ги видя без хълм и  трети храм как ще си "сбъднат" пророчеството.

преди 16 часа, Veni77 написа:

4 .Защо държавите от централна Европа са отказали а ние , да не можем.

Щом не сме отказали, значи не сме могли, ако ти беше на мястото на политиците ни, щеше знаеш защо, след като нямаш информация защо е лесно да обвиняваш този и онзи. 

преди 2 часа, Мери) написа:

Щом не сме отказали, значи не сме могли, ако ти беше на мястото на политиците ни, щеше знаеш защо, след като нямаш информация защо е лесно да обвиняваш този и онзи. 

Какво значи е са могли да откажат, нали уж сме свободни и независими със суверенитет и прочее? 

току-що, Bubbles написа:

Какво значи е са могли да откажат, нали уж сме свободни и независими със суверенитет и прочее? 

Никой на този свят не е свободен и независим, най пък малко онези, които са малобройни като население и не притежаващи атомно оръжие, време ти е да пораснеш и да проумееш някои очевидни  реалности. 

преди 25 минути, Мери) написа:

Никой на този свят не е свободен и независим, най пък малко онези, които са малобройни като население и не притежаващи атомно оръжие, време ти е да пораснеш и да проумееш някои очевидни  реалности. 

Аз съм ги проумял много отдавна тия неща, затова питам някой като теб, защото вие все пеете че сте свободни, независими и т.н. алабализми, та ми стана интересно. 

току-що, Bubbles написа:

Аз съм ги проумял много отдавна тия неща, затова питам някой като теб, защото вие все пеете че сте свободни, независими и т.н. алабализми, та ми стана интересно. 

Кога аз лично съм казвала подобно нещо? 🙄 Ти твърдиш, че трябва да сме независими и да се защитаваме сами с многобройното си население и с тежкото си въоръжение срещу всеки, който реши да ни освободи. Нямало нужда да участваме в съюзи като НАТО например. Аз твърдя, че трябва внимателно да преценим къде ни е по-изгодно да членуваме и от кого ни е по-изгодно да бъдем зависими и да членуваме там. Ти твърдиш, че ни е по-изгодно да членуваме в БРИКС и да разчитаме на помощ от Русия в случай на нужда, нищо, че се опитваш да замазваш твърденията си с нищо необосновани призиви да сме независими като една изключително велика сила  и да се защитаваме сами. Аз твърдя, че Русия ще ни помогне също толкова ефективно, колкото помогна на Сърбия, когато НАТО я бомбардираше и както помага на Иран в момента. 😥 

преди 23 минути, Мери) написа:

Кога аз лично съм казвала подобно нещо? 🙄 Ти твърдиш, че трябва да сме независими и да се защитаваме сами с многобройното си население и с тежкото си въоръжение срещу всеки, който реши да ни освободи. Нямало нужда да участваме в съюзи като НАТО например. Аз твърдя, че трябва внимателно да преценим къде ни е по-изгодно да членуваме и от кого ни е по-изгодно да бъдем зависими и да членуваме там. Ти твърдиш, че ни е по-изгодно да членуваме в БРИКС и да разчитаме на помощ от Русия в случай на нужда, нищо, че се опитваш да замазваш твърденията си с нищо необосновани призиви да сме независими като една изключително велика сила  и да се защитаваме сами. Аз твърдя, че Русия ще ни помогне също толкова ефективно, колкото помогна на Сърбия, когато НАТО я бомбардираше и както помага на Иран в момента. 😥 

Разбира се че трябва да можем да се защитаваме сами, това е единственият начин да сме независими и свободни. 

Конкретно ти нямам спомен, но ти си от имащите се за демократи и привърженици на тиквата и ппдб, а досега не съм срещал техен привърженик който да не пее че бил свободен и независим.   

Кога съм казал че ни е по-изгодно да членуваме в БРИКС? 

Повтарям : Искам пълна независимост, никакви Щати, Русии, китайци, марсианци и туземци, тука е Европа. Ние сме създали щатите бре, как така ще им слугуваме? 

Или да са ни приятели но без да ни се бъркат във вътрешните работи или майната им! 

 

 

 

 

 

току-що, Bubbles написа:

Разбира се че трябва да можем да се защитаваме сами, това е единственият начин да сме независими и свободни. 

Ако Щатите решат да те освободят, ще успееш ли да се защитиш? 🙄 Чакай, забравих, че ти живееш във Франция, колко удобно - ако случайно страни от НАТО решат да освобождават България, след като излезем от него,  ти ще си свободен и независим, понеже физически няма да си тук, но виж ние да му мислим как ще осъществяваме на практика високите ти идеали за независимост и свобода. 😥

 

току-що, Bubbles написа:

Конкретно ти нямам спомен, но ти си от имащите се за демократи и привърженици на тиквата и ппдб, а досега не съм срещал техен привърженик който да не пее че бил свободен и независим.   

Е, вече срещна, честито! 

 

току-що, Bubbles написа:

Кога съм казал че ни е по-изгодно да членуваме в БРИКС? 

Ами то това се подразбира, след като искаш да излезем от ЕС, следователно  си решил да ни ориентираш накъмто  към БРИКС.  Или предполагаш, че сами, независимо и самостоятелно можем да си оправим икономическата каша, в която сме затънали, защото имаме много честни, некорумпирани и кадърни политици и те няма да ни вкарат в нова финансова криза, ако излезем от ЕС и икономиката остане изцяло в техни ръце? Защо бяхме толкова време във валутен борд, защото се оказа, че когато сме независими, нашите крадливи политици ни завеждат до кривата круша. 😥

току-що, Bubbles написа:

Повтарям : Искам пълна независимост, никакви Щати, Русии, китайци, марсианци и туземци, тука е Европа. Ние сме създали щатите бре, как така ще им слугуваме? 

Или да са ни приятели но без да ни се бъркат във вътрешните работи или майната им! 

Ти може много неща да си искаш, но докато не си в състояние реално да ги осъществиш, ще продължаваш само да си искаш. 

преди 5 минути, Мери) написа:

Ако Щатите решат да те освободят, ще успееш ли да се защитиш? 🙄 Чакай, забравих, че ти живееш във Франция, колко удобно - ако случайно страни от НАТО решат да освобождават България, след като излезем от него,  ти ще си свободен и независим, понеже физически няма да си тук, но виж ние да му мислим как ще осъществяваме на практика високите ти идеали за независимост и свобода. 😥

 

Е, вече срещна, честито! 

 

Ами то това се подразбира, след като искаш да излезем от ЕС, следователно  си решил да ни ориентираш накъмто  към БРИКС.  Или предполагаш, че сами, независимо и самостоятелно можем да си оправим икономическата каша, в която сме затънали, защото имаме много честни, некорумпирани и кадърни политици и те няма да ни вкарат в нова финансова криза, ако излезем от ЕС и икономиката остане изцяло в техни ръце? Защо бяхме толкова време във валутен борд, защото се оказа, че когато сме независими, нашите крадливи политици ни завеждат до кривата круша. 😥

Ти може много неща да си искаш, но докато не си в състояние реално да ги осъществиш, ще продължаваш само да си искаш. 

вас лама(я) Тиквушефф ще ви пази........заедно с жълтопаветния планктонаж !🙂

преди 21 минути, Мери) написа:

Ако Щатите решат да те освободят, ще успееш ли да се защитиш? 🙄 Чакай, забравих, че ти живееш във Франция, колко удобно - ако случайно страни от НАТО решат да освобождават България, след като излезем от него,  ти ще си свободен и независим, понеже физически няма да си тук, но виж ние да му мислим как ще осъществяваме на практика високите ти идеали за независимост и свобода. 

Абе ти акъл имаш ли? Колко пъти да ти повторя : Не говоря само за България а за ЦЯЛА ЕВРОПА, ЦЕЛИЯ ЕС, ЕДИН ОБЩ ЕВРОПЕЙСКИ АЛИАНС НЕЗАВИСИМ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ.

Баси то бива да си тъпо, ама да ти се повтаря и ти да не вдяваш...

преди 23 минути, Мери) написа:

Ами то това се подразбира, след като искаш да излезем от ЕС, следователно  си решил да ни ориентираш накъмто  към БРИКС.  Или предполагаш, че сами, независимо и самостоятелно можем да си оправим икономическата каша, в която сме затънали, защото имаме много честни, некорумпирани и кадърни политици и те няма да ни вкарат в нова финансова криза, ако излезем от ЕС и икономиката остане изцяло в техни ръце? Защо бяхме толкова време във валутен борд, защото се оказа, че когато сме независими, на

 

Кфо излизане от ЕС бе? Кога и къде съм казал такова нещо?

Излизай от тоя раздел, нищо не става от тебе!

току-що, Bubbles написа:

Абе ти акъл имаш ли? Колко пъти да ти повторя : Не говоря само за България а за ЦЯЛА ЕВРОПА, ЦЕЛИЯ ЕС, ЕДИН ОБЩ ЕВРОПЕЙСКИ АЛИАНС НЕЗАВИСИМ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ.

Баси то бива да си тъпо, ама да ти се повтаря и ти да не вдяваш...

Кфо излизане от ЕС бе? Кога и къде съм казал такова нещо?

Излизай от тоя раздел, нищо не става от тебе!

Ако беше възможна идеята ти, отдавна да я бяха осъществили, но не са, значи към този момент не е възможна. Иначе аз нямам нищо против общ европейски  икономически и военен съюз, в който да влизат и Украйна, и Русия, но засега  не виждаме да има политическа воля за нещо подобно, което означава, че само си чешеш езика.  Когато такъв съюз се появи, ако преценим, че е удачно, ще се присъединим, дотогава ще членуваме в съществаващите към този момент съюзи, които са ни изгодни. 

преди 40 минути, Мери) написа:

Ако беше възможна идеята ти, отдавна да я бяха осъществили, но не са, значи към този момент не е възможна. Иначе аз нямам нищо против общ европейски  икономически и военен съюз, в който да влизат и Украйна, и Русия, но засега  не виждаме да има политическа воля за нещо подобно, което означава, че само си чешеш езика.  Когато такъв съюз се появи, ако преценим, че е удачно, ще се присъединим, дотогава ще членуваме в съществаващите към този момент съюзи, които са ни изгодни. 

Възможна е, но трябват топки.
Радвам се че най накрая ме разбра, съжалявам за по-грубия тон.

на 22.02.2026 г. в 21:43, laplandetza написа:

попитах Гемини

Толкова добре беше казано в поста на laplandetza, че сега по националните медии приказките, като че ли са извадени от препоръките на Гемини. Тия да не четат Калдата?  

току-що, Търсещ истини написа:

Толкова добре беше казано в поста на laplandetza, че сега по националните медии приказките, като че ли са извадени от препоръките на Гемини. Тия да не четат Калдата?  

🙂 , не бе , военните разузнавателни слувби на САЩ са минали под машинен контрол. ...................... или  зад Гемини седи цяло „секретно“ поделение „филипинци“😁

Iva Taseva

1h ·

Цялото изказване :

Знаете я , България е много близка до нас страна и нападения срещу тази страна биха означавали нападения и срещу Русия! Не мисля , че Иран или Израел биха ударили България или Румъния , но нашата противовъздушна система и отбрана може да защити както Русия така и страни като България и Румъния! Ние ще активираме нашата система така или иначе , а НАТО не мисля , че биха защитили страни като България и Румъния , защото тези страни за тях са единствено военен полигон.

 

Какви бЕха тея шахти, какво беше това чудо? ГолЕм ремонт пада, ей. А Народното събрание не е и обсъждало още присъствието на чужди военни самолети на гражданско летище.