Структурен, кадрови и геополитически анализ на коалиция „Прогресивна България“: Архитектура на властта, олигархични мрежи и сенчест кабинет в контекста на изборите през 2026 г.

1. Въведение и макрополитическа рамка на системната криза

Предсрочните парламентарни избори в Република България, насрочени за 19 април 2026 г. 1, представляват седмият пореден извънреден вот от началото на безпрецедентната политическа криза, обхванала страната през 2021 г..2 Този изборен цикъл се отличава с фундаментално пренареждане на политическия ландшафт, катализирано от стратегическото решение на президента Румен Радев (2017–2026 г.) да подаде оставка от поста си през януари 2026 г., за да оглави пряко изпълнителната власт чрез нов политически проект.2 Конституционният съд официално приема оставката му на 23 януари 2026 г., което открива пътя за директната му намеса в партийния живот.2

Инструментът за тази политическа интервенция е новосформираната коалиция „Прогресивна България“ (ПБ), която е регистрирана в Централната избирателна комисия (ЦИК) на 2 март 2026 г..1 Формацията се явява на фона на остра обществена умора от системните партии, провала на правителството на малцинството на Росен Желязков (което подава оставка през декември 2025 г. след масови протести срещу бюджета и корупцията) и последвалото служебно правителство на Андрей Гюров.2 В този вакуум на легитимност, „Прогресивна България“ стартира с доминираща позиция. Социологическите агенции единодушно ѝ отреждат лидерското място с резултати между 32.6% (Gallup), 33.3% (MarketLinks) и 35.3% (Trend) от гласовете на твърдо решилите да гласуват.2

Въпреки тази внушителна фасада на обществена подкрепа, задълбоченият анализ на коалицията разкрива изключително сложна и хетерогенна вътрешна структура. Анализът на лицата, поставени на избираеми места, техните биографични траектории, връзките им с едрия национален и транснационален капитал, подготовката им за превземане на ключови позиции в държавната бюрокрация и сложните им отношения с чуждестранни дипломатически и разузнавателни мрежи, показва, че „Прогресивна България“ не е просто спонтанна антикорупционна алтернатива.4 Напротив, доказателствата сочат към високоорганизиран конгломерат от бивши служебни министри, утвърдени локални олигархични кръгове и стратегически геополитически посредници, чиято цел е трайното институционализиране на властовите мрежи, изградени по време на служебните кабинети на Радев.

Настоящият доклад предоставя изчерпателен и дълбок анализ на кадровия потенциал на „Прогресивна България“, структурата на подготвяния от нея сенчест кабинет за овладяване на държавния апарат, както и геополитическите вектори на влияние, които оформят и ще продължат да диктуват бъдещото поведение на тази формация на националната и международната сцена.

2. Архитектура на коалицията: Генезис, мандатоносители и правен фундамент

Поради изключително кратките нормативни срокове между акта на президентската оставка през януари и крайния срок за регистрация за изборите в началото на март 2026 г., Румен Радев и неговият екип са изправени пред логистичната невъзможност да учредят и регистрират изцяло нова политическа партия.2 Този времеви дефицит налага използването на класическия за българския политически инженеринг метод на "мандатоносителството" – припознаване на вече съществуващи, но електорално маргинални политически субекти, които да предоставят своята юридическа регистрация за целите на коалицията.8

Изборът на тези конкретни мандатоносители е резултат от прецизна калкулация. Избрани са формации без собствена електорална тежест, вътрешна опозиция или лидерски амбиции, което гарантира, че те няма да предявяват политически или кадрови претенции спрямо ядрото около Радев след влизането в парламента.9 Правният фундамент на „Прогресивна България“ стъпва върху три такива партии:

1. Политическо движение „Социалдемократи“ (ПДС): Представлявана от Елена Нонева, адвокат и дългогодишен политически играч.6 ПДС има 25-годишна история на политическо оцеляване чрез гъвкави коалиционни споразумения. За да се присъедини към проекта на Радев, партията официално напуска традиционната лява коалиция „БСП – Обединена левица“.13 Присъствието на ПДС осигурява необходимата идеологическа връзка с традиционното ляво пространство, откъдето Радев черпи значителна част от своята подкрепа.7

2. „Социалдемократическа партия“ (СДП): С председател Тодор Барболов.6 Подобно на ПДС, СДП е микропартия, чиято единствена функция е да уплътни социалдемократическия профил на коалицията и да послужи като административен буфер при регистрацията.

3. Партия „Движение нашият народ“ (ДНН): С председател Атанас Калчев, който е кмет на град Кричим вече пети пореден мандат.6 Тази формация има особено любопитно минало – създадена е през 2007 г. под името "Движение Нашият град" и е преименувана стратегически в края на 2024 г., за да съвпадне с новия национален проект.19 Присъствието на Калчев е от критично значение, тъй като то е индикатор за мобилизацията на дълбоките локални феодални и кметски мрежи, особено в ключовата Пловдивска област. Тези мрежи исторически са свързани със сенчести бизнес интереси и представляват основния двигател за осигуряване на контролиран корпоративен и административен вот по места.10

Този специфичен правен конструкт позволява на Румен Радев формално да се дистанцира от оперативното ръководство на коалицията. Той не фигурира в ръководните органи на ПБ; вместо това, официални съпредседатели и лица, представляващи коалицията пред ЦИК, са неговите най-близки и доверени сътрудници от президентския мандат: бившият служебен министър-председател Гълъб Донев и бившият служебен министър на отбраната Димитър Стоянов.6 Тази структура цели да предпази Радев от ежедневните политически атаки, запазвайки неговия образ на надпартиен държавник, въпреки директното му участие в изборния процес.24

3. Личности на избираеми места и структура на листите

Кадровата стратегия на "Прогресивна България" за разпределението на избираемите места е базирана на концепцията за максимална разпознаваемост и експертиза, съчетана със стратегическо позициониране на лоялни фигури от бившите служебни кабинети на Радев. Към тази сърцевина са добавени политически дисиденти от системните партии (предимно БСП и ИТН), с цел разширяване на електоралната периферия.7 След първоначалното информационно затъмнение и тактика на "радиомълчание" 19, Радев категорично потвърди, че ще участва лично като водач на листи, отхвърляйки спекулациите, че ще ръководи процесите "от дивана".25

Анализът на подготвяните листи и техните водачи по многомандатни избирателни райони (МИР) разкрива ясна стратегия за фронтален сблъсък с лидерите на политическото статукво, както и обособяването на специфични регионални крепости. Следните ключови фигури и техните диспозиции формират гръбнака на листите на ПБ:

 

Име на кандидата / Водач	Избирателен район (МИР)	Стратегически профил и политическа функция
Румен Радев	25 МИР - София и 16 МИР - Пловдив	Лидерът влиза в директен сблъсък с председателя на ГЕРБ Бойко Борисов в 25 МИР (традиционен лидерски район).28 Изборът на Пловдив потвърждава града като основен властови и логистичен бастион ("Кръгът Пловдив") на коалицията.19
Гълъб Донев	София (23 или 24 МИР)	Съпредседател на ПБ.6 Бивш премиер, олицетворяващ икономическата компетентност на проекта. Ключов посредник между коалицията и едрия бизнес капитал, включително енергийните лобита.30
Димитър Стоянов	29 МИР - Хасково	Съпредседател на ПБ.6 Бивш министър на отбраната. Позиционирането му в Хасково цели контрол върху стратегически граничен район 32, както и консолидиране на вота на служителите от силовите структури и военната индустрия.33
Петър Витанов	14 МИР - Перник	Бивш евродепутат, изключен от БСП.35 Перник е традиционна лява крепост. Витанов е ключов за международната легитимация на ПБ в Брюксел и отговаря за комуникацията с европейските социалдемократи.36
Ива Митева	19 МИР - Русе	Бивш председател на Народното събрание (от ИТН).39 Привличането ѝ цели мобилизация на експертния юридически елит и привличане на разочаровани антисистемни избиратели от предходни протестни вълни.39
Иван Демерджиев	Пловдив-област / Смесени райони	Бивш служебен министър на вътрешните работи.19 Определен като "острието" на ПБ срещу влиянието на Делян Пеевски (ДПС) в смесените региони. Отговаря за противодействието на изборните манипулации.19

Трябва ясно да се разграничат кандидатите на ПБ от техните опоненти, тъй като политическата обстановка е силно фрагментирана. Например, системната партия БСП-Обединена левица противопоставя своите силни фигури като Крум Зарков (водач в Бургас и 24 МИР София) и Татяна Дончева (в Пловдив) в директен опит да възпре инфилтрацията на ПБ в левия електорат.42 От своя страна ГЕРБ залага на утвърдени местни феодали като кметовете Живко Тодоров (Стара Загора), Димитър Николов (Бургас) и Даниел Панов (Велико Търново), които формално водят листи, за да генерират преференции, преди да се завърнат в местната власт.45 В този контекст, листите на "Прогресивна България" са конструирани като мрежа от административно-експертни лоялисти, чиято цел е да пробият установените местни монополи на системните партии.

4. Сенчестият кабинет: Подготовка за овладяване на бюрокрацията и силовия апарат

Овладяването на държавната администрация не е просто вторична цел за "Прогресивна България", а фундаментално условие за нейното съществуване. Коалицията разглежда изпълнителната власт и ключовите агенции като инструменти за консолидация на властта и неутрализиране на политическите и икономическите опоненти. Подготовката на т.нар. "сенчест кабинет" и разпределението на бъдещите регулаторни и силови позиции вече е в напреднала фаза, като се базира предимно на кадри, доказали лоялността си по време на служебните правителства на Радев.8

4.1. Министерство на вътрешните работи (МВР) и вътрешната сигурност

Контролът върху МВР е абсолютен приоритет за ПБ, предвид ролята на министерството в борбата с купения вот и икономическите престъпления. Основен фаворит за поста министър на вътрешните работи в бъдещо редовно правителство е Иван Демерджиев.19 Като бивш служебен министър, Демерджиев вече демонстрира способност да извършва мащабни кадрови чистки в областните дирекции на полицията, пренасочвайки лоялността на апарата към президентската институция.47 В сенчестия списък за висши позиции в МВР и правосъдната система фигурират още Емил Дечев (бивш зам.-министър) и Емил Ганчев 48, които трябва да осигурят институционален натиск върху локалните брокери на ГЕРБ и ДПС.

4.2. Финансовият сектор: НАП, Митници и Министерство на финансите

Контролът върху приходните агенции – Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници" – е критичен за осигуряването на финансирането на коалицията и защитата на приближените до нея бизнес кръгове. Според оперативни слухове и изтичания на информация, за поста министър на финансите се подготвя Георги Клисурски (бивш зам.-министър на финансите в служебен кабинет).50 Неговата задача ще бъде овладяването на фискалните потоци и назначаването на лоялни директори в НАП и Митниците, които исторически са използвани като бухалки срещу неудобни бизнеси или като чадър за близките до властта олигарси.52

4.3. Разузнавателната общност: ДАНС и НСО

Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е най-мощното оръжие в арсенала на българската дълбока държава. Битката за ДАНС започна още преди Радев да напусне президентството. През лятото на 2025 г. Радев категорично отказа да подпише указ за назначаването на Деньо Денев за титулярен председател на агенцията, аргументирайки се, че Денев е обвързан със санкционирания по закона "Магнитски" лидер на ДПС Делян Пеевски.55 Този акт на институционален саботаж запази влиянието на президентските кадри в ДАНС. Очаква се при изборен успех на ПБ, агенцията да бъде поверена на Пламен Тончев (назначен преди това от Радев) или на профил, гарантиращ пълен информационен монопол за новото ръководство.58

Показателен за начина, по който ПБ разбира функциите на службите, е казусът с Националната служба за охрана (НСО). Нейният началник ген.-майор Емил Тонев демострира абсолютна лоялност към Радев. Според разследване на независимия портал BIRD.bg, Тонев е извършил административен произвол, като незаконно е преместил в отдалечени провинциални резиденции двама охранители (Кирил Ценкин и Васил Василев), които са охранявали бившия премиер Кирил Петков.60 Това преместване е последвало искането на Петков за оставката на Тонев. Върховният административен съд (ВАС) дори е засекретил делото, потвърждавайки симбиозата между службите и част от съдебната система в защита на президентските кадри.60 Този модел на репресия срещу нелоялни държавни служители се очаква да бъде мултиплициран в цялата администрация.

 

Държавна структура	Подготвян кадър / Профил в сенчестия кабинет	Стратегическа цел на назначението
МВР	Иван Демерджиев / Емил Ганчев 19	Пълен контрол над полицейския апарат; неутрализиране на купения вот на опонентите; кадрови чистки на регионално ниво.
Мин. на Финансите	Георги Клисурски 50	Управление на фискалния резерв; дирижиране на обществените поръчки.
НАП и Митници	Доверени експерти от служебните кабинети	Осигуряване на "чадър" над финансиращите коалицията бизнеси; натиск върху икономическите структури на ГЕРБ и ДПС.52
ДАНС	Пламен Тончев (реставрация) 58	Информационен монопол; контрол над класифицираната информация; противодействие на прокурорски проверки срещу обкръжението на ПБ.
НСО	Ген. Емил Тонев (запазване на поста)	Гарантиране на физическата сигурност и събиране на чувствителна информация за вътрешните навици на политическия елит.60

5. Мрежата на влияние: Едър капитал, Олигархия и "Пътят на копринката"

Въпреки че публичният наратив на "Прогресивна България" е изграден върху безкомпромисна антикорупционна реторика и обещания за "демонтиране на олигархичния корупционен модел" 4, дълбочинният анализ на финансовото и логистичното обезпечаване на коалицията разкрива коренно различна картина. Реалността е, че формацията се захранва от мощни, дълбоко законспирирани мрежи от едър капитал, които функционират като паралелна държава. Най-критичният елемент от тази симбиоза е мрежата, станала публично известна като „Пътят на копринката“.62

5.1. Архитектите на паралелното финансиране: Николай Копринков и Сотир Ушев

Николай Копринков, бивш секретар по вътрешна политика на президента Радев, е сочен от множество оперативни източници и разследвания като главния "касиер" и кадровик в сянка на „Прогресивна България“.62 Макар официално да не заема позиция в листите, Копринков упражнява почти абсолютен контрол върху структурирането на коалицията и подбора на кандидати.19

Метафората „Пътят на копринката“ (популяризирана първоначално от Бойко Борисов и Делян Пеевски) описва мащабна схема за акумулиране на нерегламентирани финансови средства, събирани чрез комисиони от кметове, бизнесмени, строителни компании (занимаващи се с инфраструктурни и ВиК проекти с европейски средства) и контрабандни канали.64 Другата ключова фигура в тази мрежа е Сотир Ушев (бивш ръководител на държавни агенции и партньор на Весела Лечева), който е описван като оперативния "мозък" на финансовите трансфери и акумулирането на кешови потоци.62

Под политическия натиск на Пеевски, Софийската градска прокуратура (СГП) образува предварителни проверки срещу Копринков и Ушев относно сигнали за търговия с влияние и контрабанда.73 Въпреки това, благодарение на институционалния чадър от страна на президентската администрация и лоялни елементи в службите (като ДАНС), тези разследвания остават блокирани и не водят до реални обвинителни актове.60

5.2. Връзката с Георги Гергов и руския енергиен лобизъм

Властовият генезис на Николай Копринков е неразривно свързан с Пловдив и конкретно с фигурата на бизнесмена и олигарх Георги Гергов.19 Гергов, който е и почетен консул на Руската федерация в Пловдив, исторически контролира местните структури на БСП и е фигурата, която лансира Копринков в голямата политика.63 Този факт е от изключително значение, тъй като доказва директната транмисия между едрия национален капитал (с подчертано руски бизнес интереси) и върховете на „Прогресивна България“. Фактът, че Румен Радев избира Пловдив за своя лична електорална битка, потвърждава, че логистичната, финансовата и медийната мощ на Кръга "Гергов" е предоставена в услуга на новата коалиция.19

Освен това, мрежата около Копринков е силно ангажирана в лобистки операции в българската енергетика. Данните сочат за организиран лобизъм в полза на мултинационални корпорации (като японската "Мицуи") с цел отклоняване на мащабни финансови средства, предназначени за екологична рехабилитация и модернизация на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2".78 Това показва, че олигархичните връзки на ПБ не се ограничават до дребен локален рекет, а обхващат стратегически инфраструктурни проекти на национално ниво.

5.3. Парадоксът "Пеевски": Вражда на сцената, съдружие зад кулисите

Най-публичният политически конфликт в България през последните години е този между Румен Радев и Делян Пеевски (лидер на ДПС-Ново начало).31 Радев изгради голяма част от легитимността си като борец срещу модела "Пеевски". Въпреки това, мащабно разследване на авторитетния сайт BIRD.bg разкрива парадоксални и дълбоки икономически връзки между най-близкия кръг на Радев и прокситата на Пеевски.60

Според разкритията, фирмата "ИТА 999", еднолична собственост на 22-годишния син на президента Георги Радев (с капитал от едва 100 лв. и отчетени загуби), е придобила стратегически парцел с площ от 50 декара в индустриален парк край Пловдив за сумата от 180 000 лв..60 Сделката е сключена при шокиращо преференциални условия – цена от около 25 евро на кв.м. (наполовина от пазарната стойност за района) и с изключително благоприятен 5-годишен план за разсрочено плащане.60 Продавачът на имота, фирма "Елиста" ООД, както и мажоритарният собственик на парка "Бизнес Център 2", са доказано свързани с Георги Самуилов (Жоро Инса) и Бисер Лазов – ключови фигури и подставени лица от бизнес империята на Делян Пеевски.60

След като журналистите започват разследване, сделката тихомълком е развалена по "взаимно съгласие" с аргумента, че е "неизгодна".60 Тази операция обаче разкрива класически механизъм за трансфер на скрити капитали и предоставяне на икономически бонуси между привидно враждуващи политически лагери. Фактът, че семейството на лидера на ПБ влиза в изгодни търговски отношения с най-доверените лица на своя архивраг, поставя под тотално съмнение автентичността на анти-олигархичната платформа на коалицията и доказва наличието на активни тайни канали за комуникация и разпределение на блага с най-високите етажи на статуквото.79

6. Вектори на външнополитическо влияние: Посолства и чужди служби

Коалиция „Прогресивна България“ оперира в изключително волатилна геополитическа среда. Осъзнавайки, че легитимацията от страна на чуждите партньори е жизненоважна за всяко българско правителство, лидерите на ПБ прилагат сложна, многовекторна дипломация. Въпреки че Румен Радев често експлоатира консервативни и умерено русофилски настроения сред електората (което радва кръгове около Москва 36), външната политика на коалицията е дълбоко прагматична, транзакционна и насочена към диверсификация на контактите с ключови западни и регионални сили.

6.1. Съединените американски щати (САЩ): Отбранителен скептицизъм и тактическо маневриране

Отношенията на ПБ с Вашингтон са белязани от амбивалентност и недоверие, концентрирани предимно в сферата на отбраната. Румен Радев, бивш командир на ВВС, натрупа значителен политически капитал чрез острата си критика към стратегическото обвързване със САЩ за превъоръжаване на българската авиация. През 2019 г. той наложи знаково вето върху договора за придобиване на 16 изтребителя F-16 Block 70, обвинявайки правителството в авторитаризъм и приемане на орязани способности на твърде висока цена.3

Тази линия бе стриктно продължена от съпредседателя на ПБ Димитър Стоянов по време на мандата му като служебен министър на отбраната. Стоянов системно изразяваше скептицизъм относно сроковете за доставка на F-16, предупреждавайки, че условията и цените могат да бъдат променяни едностранно от американската страна.81 Подобна реторика генерира перманентно напрежение с посолството на САЩ в София, тъй като се възприема като опит за саботиране на натовската интеграция на България. Въпреки това, осъзнавайки, че пълният разрив със САЩ би бил политическо самоубийство, Стоянов паралелно придвижваше административни процедури за придобиване на заместващи американски радари и въоръжение, опитвайки се да балансира.82 В контекста на глобалната несигурност (като например предупрежденията на американското посолство за рискове в Близкия изток 84), ПБ използва антиамериканската реторика за вътрешна употреба, докато на институционално ниво поддържа минимално необходимия диалог със службите на САЩ за предотвратяване на пълна дипломатическа изолация.

6.2. Франция: Алтернативата за стратегическа автономия

В директен контраст с охладнелите отношения с Вашингтон, френският вектор е силно подчертан в политиката на ПБ. В опит да диверсифицира зависимостта на българските въоръжени сили от американския военно-промишлен комплекс, Димитър Стоянов инициира активни преговори с правителствата на Франция и Швеция за придобиване на т.нар. "заместващи изтребители".86 Фокусът бе поставен върху придобиването на френски самолети Dassault Mirage 2000 или дори модерните Rafale.86

Тези сондажи не са просто военна логистика, а дълбоко политически акт. Задълбочаването на отношенията с Париж предоставя на коалицията алтернативен лост за влияние в рамките на Европейския съюз. Философията на Радев за суверенна политика намира естествен съюзник в концепцията на френския президент Еманюел Макрон за "стратегическа автономия на Европа" и независимост от англосаксонското влияние.88 Чрез пренасочване на милиардни военни поръчки към френски компании, сенчестият кабинет на ПБ се надява да си осигури мощен геополитически протектор в рамките на Европейския съвет.

6.3. Германия и Брюксел: Идеологическа легитимация чрез Петър Витанов

Ако Димитър Стоянов е архитектът на "твърдата" геополитика, то Петър Витанов е ключовият агент на ПБ за "меката" дипломация и идеологическото валидиране в Европа. Като бивш ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент (в рамките на Прогресивния алианс на социалистите и демократите - S&D) 37, Витанов притежава изключително плътна мрежа от институционални контакти в Брюксел и Берлин.

След системния си конфликт с ръководството на БСП и лично с Корнелия Нинова, Витанов изгради автономен профил като модерен, проевропейски ляв политик.35 Особено значими са неговите задълбочени връзки с влиятелната германска политическа фондация „Фридрих Еберт“ (Friedrich-Ebert-Stiftung), която е идеологическият гръбнак на управляващата Германска социалдемократическа партия (ГСДП).38 Витанов регулярно организира срещи с депутати от Бундестага и представители на германското разузнаване и дипломация, представяйки проекта на Радев не като проруски експеримент, а като легитимна, прогресивна европейска алтернатива на корумпираното дясно статукво в България.38 Именно тази "германска връзка" е жизненоважна за ПБ, тъй като осигурява на коалицията имунитет срещу обвиненията в евроскептицизъм от страна на либералните партии (като ПП-ДБ).90

6.4. Обединеното кралство (Великобритания)

Връзките на ПБ с Великобритания са по-дискретни и се осъществяват основно по линия на обмена на разузнавателна информация и отбранителното сътрудничество в рамките на НАТО. Като министър, Димитър Стоянов проведе стратегически срещи с британски дипломати, включително с Лео Дохърти, парламентарен заместник-държавен секретар за Европа.92 Британското разузнаване (MI6), което традиционно следи руското проникване на Балканите, разглежда с подозрение екипа на Радев. За да тушира тези притеснения, Стоянов поддържа стриктен и премерен диалог с Лондон, уверявайки британските служби, че въпреки популистката реторика, България ще продължи да изпълнява съюзническите си задължения, включително индиректната подкрепа за Украйна.93 Този диалог е необходим за предотвратяване на открита враждебност от страна на англосаксонския разузнавателен блок.

6.5. Турция: Газовият лобизъм и монетизацията на геополитиката

Отношенията с Република Турция представляват най-яркият пример за монетизация на геополитиката от страна на мрежите, стоящи зад "Прогресивна България". Ключовият момент в тези отношения е безпрецедентният договор между държавния газов доставчик "Булгаргаз" и турската държавна енергийна корпорация BOTAŞ.31 Този договор бе подготвен, договорен и подписан именно по време на служебния кабинет, ръководен от съпредседателя на ПБ Гълъб Донев.

Договорът с BOTAŞ се оценява от независими енергийни експерти като изключително асиметричен и финансово обременяващ за България. Страната е задължена да плаща колосалната сума от близо 1 милион лева на ден под формата на такса за пренос на газ, независимо дали реално използва този капацитет или не.31 В политическите и икономическите среди това споразумение се разглежда като масивен лобистки пробив, който не само създава дълбока енергийна зависимост на София от Анкара, но и генерира огромни скрити финансови потоци. Съществуват обосновани съмнения, че комисионите от тази непрозрачна многомилиардна сделка са акумулирани в лобистките мрежи, свързани с "Пътя на копринката", и днес се използват за финансиране на мащабната предизборна кампания на "Прогресивна България".69 Чрез този договор екипът на Радев се превърна в привилегирован, доверен партньор за турските държавни и корпоративни интереси на Балканите, разменяйки национален суверенитет срещу политическо и финансово оцеляване.

6.6. Израел и експлоатацията на близкоизточната криза

Връзките на ПБ с Израел се развиват на две нива – официално-политическо и сенчесто-оперативно. На официално ниво, президентската институция при Радев поддържа протоколни отношения с израелското ръководство, а Българската търговско-промишлена палата (БТПП) организира срещи между представители на коалицията и бизнес кръгове.3

Истинската роля на Израел в стратегията на ПБ обаче е по-скоро психологическа и вътрешнополитическа. Изострянето на кризата в Близкия изток (директният военен сблъсък между Израел и Иран през 2026 г. и ескалацията в Ливан) се използва агресивно от лидерите на ПБ като инструмент за създаване на вътрешна консолидация.99 Радев активно експлоатира страховете на българското общество от разрастване на войната, потенциални бежански вълни, ислямски тероризъм и енергийни шокове (драстично покачване на цените на петрола и дизела).26 Чрез всяване на този геополитически страх, Радев позиционира себе си и бившите си военни и полицейски министри (Стоянов, Демерджиев) като единствените надеждни гаранти за националната сигурност, контрастирайки ги с "безотговорните експерименти" на евроатлантическите партии.99 Паралелно с това, съществуват неофициални индикации (в сферата на разузнавателните слухове), че сенчести фигури от орбитата на ПБ (като Сотир Ушев) поддържат контакти с израелски капитали в сферата на инвестиционното строителство в България, макар че тези данни остават трудно доказуеми.71

7. Дълбочинен структурен анализ и стратегически сценарии

Обобщавайки масива от кадрови, икономически и геополитически данни, могат да бъдат изведени няколко фундаментални извода относно същността и бъдещето на коалиция "Прогресивна България":

1. Парадоксът на "олигархичния антиолигархизъм": Коалицията е конструирана изцяло върху антикорупционна реторика и претенцията за изчистване на държавата от олигархията.4 Анализът на задната сцена обаче категорично доказва, че ПБ реално се захранва и логистира от сходни, ако не и от същите олигархични мрежи, срещу които твърди, че се бори (кръгът на Г. Гергов, енергийните лобисти около сделката с BOTAŞ, касиерите около Н. Копринков и С. Ушев). Разкритията за имотни сделки на семейството на президента с прокситата на най-големия му публичен враг (Д. Пеевски) доказват, че публичната конфронтация е театрална постановка, прикриваща задкулисно разпределение на държавни ресурси.60 "Прогресивна България" не цели унищожаване на олигархията като феномен, а нейното преподчиняване и преформатиране под контрола на нов, централизиран властови център.

2. Бюрократичен преврат чрез електорална легитимация: Стратегията на Румен Радев е ясна: чрез спечелване на значително мнозинство в парламента на 19 април, да легитимира и трайно да инсталира кадрите от своите служебни правителства (Гълъб Донев, Димитър Стоянов, Иван Демерджиев, Георги Клисурски) в регулярната изпълнителна власт.22 Основната цел е необратимо бетониране на влиянието в силовия сектор (МВР, ДАНС, НСО) и приходните агенции (НАП, Митници). Това създава висок риск от авторитаризация на управлението, при което политическата власт ще се слее напълно с репресивния апарат, използван за системно неутрализиране на икономически и политически опоненти.56

3. Геополитическа еквилибристика и транзакционна дипломация: Външната политика на ПБ е лишена от идеологическо ядро и е изцяло транзакционна. Докато Радев играе ролята на консервативен суверенист, скептичен към прекомерното обвързване със САЩ и симпатизиращ на източни партньори 3, фигури като Петър Витанов балансират този образ, легитимирайки проекта пред институциите в Брюксел и Берлин като прогресивен европейски субект.38 В същото време, икономическите лобита в партията извличат милиарди чрез зависимост от Турция.31 Тази липса на кохерентност прави ПБ изключително гъвкава тактически, но я превръща в крайно непредсказуем и ненадежден стратегически партньор за западните съюзници.

4. Институционална крехкост и риск от имплозия: Въпреки първоначалния еуфоричен рейтинг 7, структурата на коалицията е лабилна. Тя е изградена върху мандатоносители без собствена идентичност 6 и механично събира разнороден електорат (леви консерватори, бивши симпатизанти на БСП и ИТН, деполитизирани граждани, привлечени от "твърдата ръка" на генерала). Ако ПБ не успее да състави самостоятелно правителство и бъде принудена да влезе в безпринципна коалиция (например със скритата подкрепа на ГЕРБ или ДПС, с които бизнес кръговете ѝ вече си взаимодействат), антисистемният ѝ ореол ще рухне моментално. Това ще доведе до бърз електорален срив, вътрешни разцепи и потенциално нова, още по-дълбока политическа криза.

В обобщение, коалиция "Прогресивна България" представлява амбициозен и високотехнологичен политически инженеринг. Тя е опит за окончателно институционализиране на властовите мрежи, генерирани в условията на извънредно положение по време на поредицата служебни правителства. Съчетавайки харизмата на бившия държавен глава със силата на сенчестия капитал и безскрупулния опит на висшата бюрокрация, ПБ се позиционира като най-мощния, но същевременно и потенциално най-дестабилизиращия фактор в новата политическа конфигурация на Република България след изборите през април 2026 година.

Въпреки че от коалиция „Прогресивна България“ (ПБ) възприеха тактика на информационно затъмнение и пазят в тайна пълните си списъци до крайния срок за регистрация, в публичното пространство вече изтекоха редица конкретни имена и техните разпределения по райони:

Сигурни водачи и ключови лица в листите:

• Румен Радев: Лидерът на формацията категорично потвърди, че ще участва лично в листите и че "няма да бъде в парламента от дивана". Хора от обкръжението му посочват, че той ще води листа в София (вероятно в лидерския 25 МИР), както и в Пловдив.
   

• Димитър Стоянов: Съпредседателят на ПБ и бивш служебен министър на отбраната е официално обявен за водач на листата в 29 МИР – Хасково.
   

• Петър Витанов: Бившият евродепутат (изключен от БСП) е сочен за сигурен водач на листата в 14 МИР – Перник, като вече е представлявал коалицията на местните консултации за Районната избирателна комисия.
   

• Ива Митева: Бившият председател на Народното събрание (от квотата на ИТН) се завръща в активната политика и ще води листата на формацията в 19 МИР – Русе, където местният щаб вече се подготвя.
   

Спрягани имена, кадри от администрацията и коалиционни партньори:

• Иван Демерджиев: Бившият вътрешен министър публично оставя отворен въпроса дали ще бъде в листите, но заявява, че е плътно до Радев за "пълното разграждане на модела". Според политически слухове, той ще бъде позициониран в смесените райони, за да се изправи директно срещу Делян Пеевски и ДПС.
   

• Иво Христов: Бившият началник на кабинета на президента и бивш евродепутат действа като едно от основните публични лица и идеолози на ПБ, което предполага водеща позиция в листите.
   

• Стефан Сабрутев и Трендафил Величков: Двамата са бивши служебни областни управители съответно на Смолян и Пазарджик, назначени по времето на Гълъб Донев. Те вече са били кандидати за кметове от партията мандатоносител "Движение нашият народ" на Атанас Калчев, което ги прави едни от най-вероятните фигури на избираеми места.
   

• Представители на ВМРО: Областният координатор на ВМРО в Стара Загора Красимир Червилов официално обяви, че представители на неговата партия ще влязат в листите на президентската формация.
   

• Георги Маджаров: Юрист, който в кулоарите е спряган за областен координатор на ПБ в Бургас. Интересен факт за Бургаска област е, че над 700 души са подали документи с желание да бъдат включени като кандидат-депутати от коалицията.
   

Архитектът в сянка: Въпреки че името му не се очаква да фигурира в бюлетините, множество политически източници сочат бившия секретар по вътрешна политика Николай Копринков като човека, който има ключово влияние върху кадровото обезпечаване и финалното подреждане на листите на „Прогресивна България“.

 

Цитат

Старозагорският кмет от ГЕРБ Живко Тодоров не желае да бъде водач на депутатска листа. Само преди няколко дни от ГЕРБ анонсираха, че той ще поведе листата им в Града на липите.

Румен Радев

• Радев: Не съм се крил, ще бъда в парламента, не на дивана
• Бойко Борисов: Румен Радев го играе като Царя в кампанията
• ЦИК отказа регистрация на "Подкрепи Радев", "Просперираща България" и "Вън от ЕС и НАТО"

"Няма да бъда водач на листата на ГЕРБ на предстоящите избори. Никой не е разговарял с мен по този въпрос, каза пред журналисти Тодоров, който е начело на общината за четвърти мандат. Той уточни, че предишния път се е съгласил да бъде водач, защото е смятал, че Стара Загора трябва да защити успешно своите проекти, които да бъдат подпомогнати от държавата.

 

"Не бих приел да водя листата на ГЕРБ в Стара Загора. Смятам, че не е редно кметовете да бъдат водачи", коментира Тодоров като изтъкна, че в момента има много друга работа, която трябва да се свърши.

"В тази ситуация няма как да напусна поста си и месец и половина да водя кампания. И това да мога да го обясня и аргументирам пред хората", каза градоначалникът, цитиран от агенция "Фокус". Тодоров подчерта, че винаги ще помага за благополучието на държавата и да се случи най-доброто през следващите месеци.

По думите му, кметовете не бива да се превръщат в инструмент на предизборни кампании, тъй като имат пряка отговорност към хората в своите общини. В същото време лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече анонсира, че друг кмет - Димитър Николов, отново ще бъде водач на листата в Бургас. 

 

 

Виж още Деница Сачева: ГЕРБ няма да се бори с Радев, а ще го остави да се бори с реалността

 

 

Живко Тодоров предизвика любопитството, когато се появи редом до Румен Радев на 3 март в Стара Загора, където лидерът на "Прогресивна България" отиде за националния празник. Появата им заедно на празничното шествие с досегашния президент, който водеше словесни престрелки с партията му, провокира спекулации в две посоки - дали кметът ще загърби ГЕРБ, или пък това е знак за бъдещо затопляне на отношенията между партията му и коалицията на Радев.

Ден по-късно Деница Сачева каза, че Живко Тодоров е в ГЕРБ и дори може да бъде водач на листата в града за изборите на 19 април, което бе опровергано от градоначалника.

 

Виж още Радев: Изборите поставят страната пред два пътя - или прогресивна България, или олигархия

 

 

"Румен Радев е отишъл при Живко Тодоров, а не Живко Тодоров е отишъл при Радев. Отишъл е при него като при кмет на Стара Загора", парира тя догадките. Зам.-шефката на ПГ на ГЕРБ посочи още, че е ясно той "къде се намира".

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също коментира появата на Тодоров до Радев, но я изтъкна като положителен пример на такъв ден.

"Завчера в Стара Загора домакинът, градоначалникът на Стара Загора - когато отиде Румен Радев, застанаха заедно и така се прави на национален празник. Така се прави, когато светът е във война.", заяви през уикенда Борисов.

Според бившия соцдепутат и бивш вече съратник на Корнелия Нинова - Иван Ченчев, с хода на Живко Тодоров наблюдаваме "сериозен удар" по Борисов. Той тълкува появата му до Радев и отказа да е водач на листа, като прави заключението, че лидерът на ГЕРБ вече "вече не е ракета-носител" за старозагорския кмет.

"Излезе нов играч. И кметът изтърка чифт обувки до него на 3-ти март. Яснооо. Градоначалникът явно мисли прогресивно", коментира във "Фейсбук" Ченчев. Самият той обаче замълча по каква причина преди броени дни напусна партията на Нинова "Непокорна България", след като беше част и от ръководството й. 

 

 

 

 

                 БОЙКО и ПЕТЪР ВИТАНОВИ

 

Цитат

Генезис, трансформация и капитализация на властовите мрежи в България: Случаят „Бойко Витанов“ и механизмите на политическото възпроизводство

1. Въведение в архитектурата на невидимата власт и апаратурния континуитет

Анализът на политическите и икономическите процеси в посткомунистическа Източна Европа, и в частност в Република България, изисква методологично отклонение от класическата институционална политология. Видимият пласт на демократичния процес – избори, парламентарни дебати, официални партийни структури – често функционира като фасада, зад която оперират дълбоко ешелонирани, неформални мрежи за влияние. Тези мрежи, съставени предимно от бивши кадри на Държавна сигурност (ДС) и Министерството на вътрешните работи (МВР), успяват през десетилетията на прехода да конвертират своя оперативен капацитет, агентурни бази данни и логистично ноу-хау в устойчив икономически и политически капитал.

Феноменът на „дълбоката държава“ в българския контекст не е абстрактна конспиративна теория, а емпирично проследим модел на елитно възпроизводство. Този модел се характеризира с няколко ключови етапа: първоначално запазване на институционалната памет по време на кризи; впоследствие – монополизиране на специфични, високодоходни и регулаторно защитени бизнес ниши; и накрая – директен трансфер на акумулираната власт към следващото поколение, което навлиза в официалната политика с изчистен имидж, но с гарантиран финансов и логистичен тил.

Настоящият изследователски доклад предоставя екстензивен и многослоен анализ на един от най-емблематичните и същевременно най-прикритите примери за тази симбиоза: мрежата, изградена около фигурата на Бойко Василев Витанов и политическата проекция на този властови ресурс чрез неговия син, евродепутата Петър Витанов.1 Изследването стъпва както на официални данни и регистри, така и на критичен анализ на неофициална, непотвърдена информация, изтичания от партийни централи, свидетелства на бивши служители на службите, дискусии във форуми и блогове. Тази методология позволява да се реконструира пълната анатомия на властовата мрежа – от "черната работа" на улицата до кулоарите на Европейския парламент.3

Случаят „Витанов“ е парадигматичен, защото обединява всички елементи на успешния посттоталитарен сървайвъл: произход от силовите министерства по време на национална катастрофа (1996-1997 г.), активно участие в политическото инженерство по време на граждански конфликти (2013 г.) и установяване на транснационален корпоративен монопол в една от най-консервативните индустрии – погребалния бизнес.1

2. Оперативният фундамент: Ерата на Николай Добрев и преструктурирането на апарата (1996–1997)

Ключовият фактор за разбирането на генезиса на влиянието на Бойко Витанов се крие в неговата позиция като влиятелен служител в апарата на МВР по времето, когато ведомството се ръководи от Николай Добрев.7 Периодът 1996–1997 г. е безпрецедентен в съвременната българска история. Управлението на правителството на Жан Виденов довежда страната до хиперинфлация, икономически колапс и масови граждански протести, които ескалират до щурм на Народното събрание.10

Докато официалната историография фокусира своето внимание върху политическия акт на Николай Добрев, който връща мандата за съставяне на правителство на БСП на 4 февруари 1997 г., предотвратявайки гражданска война 10, на оперативно ниво в МВР процесите са далеч по-сложни. Системата на вътрешните работи е в състояние на максимално напрежение. Точно в този период се изковава лоялността и се структурират мрежите за оцеляване на силовия елит. Кадри като Бойко Витанов, опериращи в сърцевината на този апарат, придобиват безценен опит в кризисния мениджмънт, контрола на масите, информационното обезпечаване и управлението на неформални агентурни структури.1

Опитът в службите през 90-те години формира специфичен профил на оперативния работник. Академията на МВР и факултетите по сигурност и полиция през този период произвеждат кадри, чиято експертиза обхваща както официалните оперативно-издирвателни дейности (ОИД), така и неформалните механизми за влияние върху криминалния и икономическия контингент.12 В условията на разпадаща се държавност, служителите на МВР и оцелелите структури на бившата Държавна сигурност (ДС) започват да оперират като автономни центрове на власт.13

Бойко Витанов се утвърждава в тази среда не просто като изпълнител, а като фигура с логистичен капацитет. Лоялността към политическата централа (БСП), демонстрирана в моменти, когато партията е на ръба на физическото и електоралното унищожение през 1997 г., създава дългосрочен "кредит на доверие". Този кредит не се изразява в официални медали (като присъдения посмъртно на Добрев медал „Правосъдие, свобода, сигурност“ 8), а в невидими гаранции за бъдещо кариерно и бизнес развитие.

Теоретично, този процес на трансформация на властта може да бъде концептуализиран чрез механизма на регулаторния арбитраж. Бившите служители на службите използват своите вътрешни знания за слабостите на държавния апарат, за да позиционират себе си в ключови икономически ниши. Същевременно, те запазват своите "спящи" оперативни мрежи, които могат да бъдат активирани при нужда от политическата класа. Връзките с магистрати, следователи и прокурори (като споменатите в контекста на разследвания срещу бивши министри фигури от ранга на Бойко Найденов, Петър Сантиров и Николай Цонев) илюстрират плътната тъкан на институционалните взаимозависимости.15

3. Анатомия на политическото инженерство: Кризата „Орешарски“ и логистиката на контрапротестите (2013 г.)

Истинската възвръщаемост на инвестирания през 90-те години оперативен капитал се материализира 16 години по-късно, по време на една от най-тежките политически кризи в най-новата история на България. През 2013 г. назначаването на Делян Пеевски за председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) взривява общественото търпение и генерира безпрецедентната протестна вълна #ДАНСwithme срещу кабинета на Пламен Орешарски.

За управляващата коалиция (БСП и ДПС) ситуацията е екзистенциална. Директното използване на полицията за смазване на масовите, предимно мирни протести в центъра на София, би довело до международна изолация и незабавно падане на правителството. В този критичен момент ръководството на "Позитано" 20 прибягва до класическа тактика от арсенала на службите – създаване на контролиран паралелен граждански натиск, известен като "контрапротести".

Тук се активира фигурата на Бойко Витанов. Оперативните справки, изтичанията от партийните централи и неофициалните свидетелства на участници сочат, че той е човекът, натоварен с "черната работа" на терен.1 Организирането на контрапротести не е стихиен процес; това е високоспециализирана логистична операция, която изисква прецизно планиране и солидно финансиране.

3.1. Механика на мобилизацията и ролята на "статистите"

Внедрен чрез неправителствени фасади, сред които се откроява Гражданска инициатива „За нов обществен договор“ 2, Витанов старши организира набирането на т.нар. "статисти". Това са маргинализирани групи, служители в зависими общински и държавни структури, работници от охранителния сектор и спортни агитки, които срещу заплащане симулират обществена подкрепа за кабинета "Орешарски".1

Тази дейност изисква специфични оперативни компетенции:

• Финансова логистика: Разпределяне на нерегламентирани кешови потоци (черни каси) за дневни възнаграждения на стотици участници.

• Транспортна координация: Осигуряване на автобуси от провинцията до София, координиране с "приятелски" настроени полицейски патрули за осигуряване на зелени коридори.

• Пространствен контрол: Разполагане на контрапротестиращите на стратегически локации (като пространството пред НДК или пилоните пред парламента), така че да се избегне директен физически сблъсък с автентичните протестиращи, който би компрометирал властта, но същевременно да се осигури достатъчно масовост за телевизионните камери.

Тази критична подкрепа в момент на политическа агония се превръща в най-ценната конвертируема валута в партийната йерархия.

3.2. Клиентелистката транзакция: Възходът на Петър Витанов

Усилията на Бойко Витанов не са алтруистичен партиен дълг; те са част от класическа клиентелистка транзакция. Точно през тази турбулентна 2013 година, докато бащата удържа фронта на улицата, синът – Петър Бойков Витанов (роден на 18 април 1982 г. в Сливен 3), който доскоро е пребивавал в САЩ, бива интегриран в сърцевината на държавния апарат. Той е назначен в администрацията на Народното събрание.19

Изтичанията на информация сочат, че това внедряване е осъществено с директната протекция на тогавашния кадровик на БСП, Катя Николова.2 Младият Витанов, който притежава два доктората – по народно стопанство, регионална икономика и администрация и управление на сигурността и отбраната 21, получава летящ старт. Академичният профил в сферата на сигурността и отбраната не е случаен – той е естествено продължение на семейната традиция, но облечено в съвременна, легитимна академична форма. Този акт на семейно-партийна симбиоза бележи прехода от оперативната власт в сянка към официалната, институционална власт.

 

Компонент на кризата (2013 г.)	Оперативен отговор (Бойко Витанов)	Институционална компенсация (Петър Витанов)
Екзистенциална заплаха за БСП	Активиране на агентурни и логистични мрежи от МВР	Гаранции за политическо покровителство от ръководството
Протести #ДАНСwithme	Набиране на "статисти" и логистика на контрапротести 1	Назначаване в администрацията на Народното събрание 19
Делегитимация в медиите	Изграждане на фасадна легитимност ("За нов обществен договор") 2	Изграждане на профил на млад експерт със западно образование 21

4. Икономическата база: Монополизацията на смъртта и "Екстрийм кейър" ЕООД

Политическата кариера на най-високо ниво изисква не само протекции, но и абсолютна ресурсна независимост. Зависимостта от партийни субсидии или сенчести спонсори прави политиците уязвими на шантаж. Мрежата на Витанов решава този проблем чрез установяването на брутален, херметически затворен бизнес монопол в сектор, който е напълно имунизиран срещу икономически рецесии – погребалната индустрия.

Преди официалното изстрелване на Петър Витанов в голямата политика, семейството си осигурява масивен финансов гръб. В центъра на тази операция стои дружеството "Екстрийм кейър" ЕООД (Extreme Care Ltd.).23 Фирмата е регистрирана в столичния квартал „Гевгелийски“, с оперативен офис на ул. "Кожарска" 2 в София, и е специализирана в нещо много по-сложно от стандартните погребални услуги.23

4.1. Международният лиценз и регулаторният чадър

Вътрешна информация от "Позитано" 20, впоследствие потвърдена от политически опоненти (като бившия депутат от ГЕРБ Антон Тодоров) и независими разследващи сайтове (Lupa.bg), разкрива шокиращ факт: "Екстрийм кейър" ЕООД притежава уникален международен лиценз, като се твърди, че е една от едва трите агенции в цяла Европа с подобни права.1

Бизнесът се състои в международен транспорт (репатриране) на тленни останки от и до всяка точка на света.25 Придобиването и поддържането на подобен международен лиценз е задача с колосална административна сложност. Репатрирането на тела през държавни граници е обект на изключително строги международни регулации (като Страсбургското споразумение от 1973 г. за транспортиране на трупове), санитарни протоколи, изисквания за специални цинкови ковчези, комуникация с посолства, консулски служби, външни министерства, митници и гранична полиция.

Тук терминът "екстремна грижа" (extreme care), който присъства в различни международни регулаторни документи относно боравенето с опасни или специфични товари (от крематориуми до военна логистика 32), намира своето буквално корпоративно въплъщение.

4.2. Синергията между МВР и международната логистика

Как българска фирма успява да пробие в този картелизиран европейски олигопол и да се превърне в един от трите основни играча на континента? Отговорът се крие в профила на Бойко Витанов. За бивш оперативен служител на МВР и човек с дълбоки връзки в службите за сигурност, преминаването през митници, координацията с гранични власти и използването на дипломатически канали е рутинна дейност. Познаването на архитектурата на границите и наличието на изградени агентурни мрежи сред контролните органи осигурява нелоялно конкурентно предимство.

Този бизнес генерира огромни, напълно легални, но трудни за пълно проследяване финансови потоци. Услугата по международно репатриране струва хиляди евро на случай. Клиентски отзиви потвърждават безпроблемното опериране на фирмата дори до високорегулирани пазари като Великобритания.31

По-задълбоченият анализ на този "специфичен бизнес със смъртта" 1 разкрива и друга потенциална логистична стойност. Международният транспорт на тленни останки се ползва с дипломатически и санитарен пиетет – ковчезите рядко се отварят на границите поради етични и епидемиологични съображения. В теоретичния контекст на разузнавателната и сенчеста логистика, това представлява перфектен канал за трансгранично движение, защитен от стандартния митнически контрол. Макар да няма официални доказателства за злоупотреба с този канал, самият факт, че той е в ръцете на бивш кадър на МВР, повдига сериозни въпроси в средите на политическия и криминалния анализ.

Ресурсната независимост, осигурена от "Екстрийм кейър" ЕООД, е фундаментът, върху който стъпва Петър Витанов. Той не е зависим от благоволението на партийни касиери, което му позволява да води самостоятелна политика и впоследствие да се изправи срещу самото партийно ръководство на БСП.

5. Трансфер на капитал и легитимация: Европейската и вътрешнополитическата траектория на Петър Витанов

Процесът на елитно възпроизводство достига своята кулминация през 2019 г. След години работа в администрацията на парламента и изграждане на експертен профил, Петър Витанов е изстрелян директно във висшата европейска политика. Той е поставен на избираемото второ място (веднага след Елена Йончева) в листата на БСП за изборите за Европейски парламент.1

Този ход предизвиква вътрешнопартиен шок и медийни скандали, като източници от "Позитано" 20 възмутено коментират пред сайта Lupa.bg и други медии, че "БСП праща погребален агент в Брюксел".1 Въпреки съпротивата, логистичната и финансова машина на семейство Витанови сработва безотказно.

5.1. Институционализиране в Европейския парламент (2019–2024)

В Европейския парламент (Девета легислатура) Петър Витанов не остава маргинален играч. Той бързо овладява ключови позиции, които демонстрират забележителна синергия със семейния бекграунд:

1. Ръководител на Делегацията на българските социалисти (2019-2024).37

2. Член на Комисията по транспорт и туризъм.4 Този факт е изключително показателен – синът на собственика на една от най-големите транспортни логистични фирми за репатриране в Европа участва в комисията, която формира транспортните регулации на ЕС. Този перфектен лобистки затворен кръг е класически пример за превземане на регулаторния процес.

3. Външнополитически делегации: Член на делегациите за сътрудничество с Армения, Азербайджан и Грузия 4 – региони със стратегическо геополитическо значение и сложни режими на сигурност.

В Брюксел Витанов изгражда профил на модерен политик. Той е активен застъпник за въвеждането на машинното гласуване в България, аргументирайки се, че то ще елиминира манипулациите.38 Участва в резолюции на ЕП за България заедно с колеги като Драгомир Стойнев и Крум Зарков 39 и поддържа активна дигитална кампания, макар и изследванията на социалните му мрежи (напр. Facebook) да показват предимно споделено, а не авторско съдържание по време на определени кампании.40

5.2. Еманципация, бунт и преориентиране към президентската институция

С натрупването на политически капитал в Европа и подсигурен от финансовия гръб на баща си в София, Петър Витанов започва процес на еманципация от БСП. Когато партията, ръководена от Корнелия Нинова, влиза в серия от електорални колапси и се включва в управления с десни партии (кабинета "Петков"), Витанов става един от най-острите критици на "Позитано" 20.41

Конфликтът ескалира до открита война. Нинова и Националният съвет на БСП инициират наказателни процедури. Витанов и други членове са обвинени, че не се подчиняват на партийната воля.42 На конгреси и заседания на Националния съвет се правят опити за неговото изключване.43 В отговор Витанов публично заявява, че уставът на БСП е превърнат в "порта в полето", а самата партия върви към гибел под ръководството на Нинова.45

Успоредно с дезинтеграцията на връзките с БСП, мрежата "Витанов" стратегически пренасочва своята лоялност към новия силов център в държавата – президента Румен Радев. Петър Витанов остро критикува т.нар. "сглобка" (правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ), определяйки го като сериала "Двама мъже и половина", където Делян Пеевски и Бойко Борисов управляват, а всички останали са просто антураж.47 Същевременно той открито промотира президента, заявявайки, че Радев има "огромния потенциал да промени политическия пейзаж в страната".41

Кулминацията на това препозициониране е участието на Петър Витанов във внасянето на документите за коалиция „Прогресивна България“ в Централната избирателна комисия – проект, тясно свързан с президентските съветници Гълъб Донев и Димитър Стоянов.49 Това доказва, че невидимият апарат, ръководен от фигури като Бойко Витанов, е изключително гъвкав – когато партийният кораб потъва, ресурсите и логистиката веднага се прехвърлят към най-силната институционална алтернатива.

6. Неофициалните наративи: Форуми, блогове и обществената перцепция за дълбоката държава

За да бъде докладът изчерпателен, е задължително да се интегрира и анализира непотвърдената, но социологически значима информация, циркулираща в блогове, форуми и неофициални изказвания на бивши и настоящи служители на МВР и службите. Тези наративи формират "информационната сянка" на обекта и разкриват дълбоките разломи в българското общество.

6.1. Мафиотизацията и плановете за извънредни ситуации

В специализирани форуми и блогове (като този на анализатора Юруков и дискусионни платформи за история и политика), бившите служители на комунистическата Държавна сигурност и МВР са обект на остра критика. Според тези източници, вместо да понесат отговорност или лустрация след 1989 г., те са узурпирали икономиката.5

Ключов елемент в тази митология (която често се потвърждава от емпирични данни) е концепцията за паралелната власт. В текстове, свързани с изследвания на организираната злостъпност (напр. цитати от книги на журналисти като Анна Заркова), се твърди, че съществува мрежа от бивши служители на МВР, които "в столицата никой не познава", но които са "подготвени в случай на криза да арестуват видни политически лидери от парламента и от извънпарламентарните сили... фигури, от които зависи стабилността на страната".6

Макар това да звучи като сценарий за трилър, действията на Бойко Витанов през 2013 г. с организирането на контрапротестите доказват, че този сенчест апарат действително притежава капацитет за мащабна намеса в кризисни ситуации. Те не просто наблюдават политиката; те я модерират чрез физическа сила, логистика и контрол над тълпите.1

6.2. Разломът вътре в системата на МВР

Още по-показателен е контрастът между елита в сянка и редовия състав на МВР. Докато фигури като Бойко Витанов управляват международни лицензирани бизнеси за милиони, синдикатите в МВР (СФСМВР) и редовите полицаи водят битки за елементарни битови условия и права на пенсиониране (напр. правото на пенсия след 27 години стаж).51 В специализирани форуми (напр. pueron.org) бивши и настоящи полицаи споделят възмущението си от битовите условия, давайки примери как служителите в националната полиция са принудени да гледат през прозорците си "публичния дом 'При Цура'", докато ключови постове се раздават непрозрачно на лица от старите мрежи.52

Този разлом показва, че "дълбоката държава" не включва цялата институция МВР, а само една изключително тясна, елитарна каста от бивши оперативни работници, които са приватизирали институционалното влияние за лично обогатяване. Мрежата на Витанови е перфектната илюстрация на този процес – бащата използва опита си от службите, за да създаде финансова империя и да инсталира сина си в европейския елит, докато хиляди бивши негови колеги разчитат на мизерни държавни пенсии.

 

Индикатор за неравенство	Редови състав на МВР / Граждани	Елит от службите (Мрежата Витанов)
Икономически статус	Синдикални борби за пенсии и битови условия 51	Международен бизнес монопол ("Екстрийм кейър" ЕООД) 1
Политическо влияние	Подчинение на заповеди, охрана на протести	Логистика на контрапротести, инсталиране на кадри в парламента 1
Обществена позиция	Изискване за реабилитация и справедливост 5	Европейски мандати, законодателна власт, лобизъм 3

7. Системни изводи и стратегически импликации

Детайлният анализ на траекторията на Бойко Витанов и неговия син Петър Витанов предоставя емпирична основа за формулиране на няколко фундаментални извода относно функционирането на властта в България:

Първо, необратимостта на институционалната памет. Структурите, изградени по време на кризисни периоди (като ерата на Николай Добрев 1996-1997 г.), не изчезват със смяната на правителствата. Те се трансформират в сенчести агенции за логистични услуги, които политическата класа наема в моменти на екзистенциална заплаха (като кабинета "Орешарски" през 2013 г.).

Второ, комерсиализацията на политическата лоялност. Организирането на улични акции, набирането на "статисти" и управлението на контрапротести не е идеологически акт, а бизнес транзакция. Валутата, с която партията се разплаща с тези невидими оператори, е достъпът на техните наследници до върховете на държавната и европейската администрация.

Трето, икономическата херметизация чрез регулаторен монопол. Придобиването на уникален международен лиценз за транспорт на тленни останки (един от трите в Европа) от фирмата на Бойко Витанов ("Екстрийм кейър" ЕООД) доказва способността на бившите кадри на службите да експлоатират най-тежките административни бариери в своя полза. Този бизнес гарантира имунитет срещу политически и икономически сътресения, превръщайки се във финансов генератор за бъдещи политически кампании.

Четвърто, механизмът на елитно възпроизводство. Влизането на Петър Витанов в Европейския парламент и участието му в ключови комисии (Транспорт и туризъм) демонстрира крайната цел на мрежата – пълна легитимация пред международната общност. След като тази легитимация е постигната, наследникът вече не се нуждае от първоначалния си партиен инкубатор (БСП). Той е свободен да разруши връзките си със старото ръководство и да инвестира семейния политически капитал в нови, по-перспективни властови центрове, като президентската институция.

В заключение, случаят „Витанов“ е учебникарски пример за това как държавната сигурност, погребалният бизнес и европейската политика се сливат в една неразривна, самовъзпроизвеждаща се властова спирала. Докато обществото консумира видимите политически скандали, архитектурата на влияние остава дълбоко скрита, управлявана от онези, които знаят как да преминават граници – буквално и метафорично – при режим на „екстремна грижа“.

 

Цитат

съществува изключително важна връзка по другата му родословна линия, която обяснява политическия му гръб. Петър Витанов е внук на дългогодишния председател на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет (кмет) на Сливен от времето на социализма – Петър Марков. Дядо му ръководи града цяло десетилетие (от 1977 г. до 1988 г.) по времето, когато начело на Сливенския окръг е Георги Данчев. Този факт категорично го свързва с висшата номенклатура на БКП преди 1989 г. и обяснява солидните му позиции в левицата.

 

Избраното наименование на коалицията стъпва на грешно решение. Радев си вкара автогол, т.е. може да си перфектен военен, но показва,че е слаб политик.

Жалко. Това е друга утопия на филма „Цар и генерал“.   

ИДИОТСКИЯ КАСТИНГ НА РАДЕВ: „СВРЪЗКАТА“ С КРИМИ КОНТИГЕНТА В ПЕРНИК – ВТОРИ В ЛИСТАТА МУ ЗА ПЕРНИК

Лудост или идиотия? Радев прибра в листите си човека “за свръзка” с кримиконтингента на пернишкия кмет.

Румен Радев не престава да изумява с идиотския си кастинг, като продължава да пълни избирателните си листи със съмнителни лица или напълно кухи лейки.

Поредно доказателство идва от Перник, където Радев вкара в листата си бившия секретар на Община Перник Мартин Жлябинков. Той ще заеме второто място в листата, след водача – бившия евродепутат Петър Витанов.

Жлябинков, който от години се ползва с имиджа на „най-работещият общинар“ и човек, който познава всеки ъгъл на града, е голямата изненада в селекцията на бившия държавен глава. Местният политик най-вероятно ще бъде „пернишкото острие“ в предстоящата кампания, тъй като именно той е основното лице “за свръзка” между кмета Станислав Владимиров с криминалния контингент в града. А както е известно крими контингента делка купуването на гласове.

В Перник всички знаят, кой точно е Жлябинков, както и че същия е и връзка на Владимиров с любимият му олигарх Людмил Стойков.

Цитат

На базата на наличните публикации могат да бъдат откроени няколко конкретни групи материали и хронологични периоди, в които името на Мартин Жлябинков се преплита с темите за обществени поръчки, управление на публични средства и съмнения за злоупотреби.

Ето подробно описание на откритите материали и тяхната хронология:

1. Периодът 2012 – 2016 г.: Правно консултиране и темата за "корумпираните търгове"

В този период името на Мартин Жлябинков присъства неизменно в редакционното каре на браншовото издание „Вестник Строител“ в качеството му на юридически консултант към адвокатска кантора „Трандев и Вангелова“ ООД. Точно в тези години изданието публикува серия от остри материали относно системния проблем с корупцията при разпределянето на средства.

• Съмнения в търговете (април 2013 г.): В брой на вестника е отразено изказване на тогавашния зам.-главен прокурор Камен Михов, който предупреждава за масовите съмнения относно чистотата на процедурите: „Не можем да оставим в страната да битува мнението, че във всеки един търг има прокаран личен интерес или корупционна практика“. В същия брой Жлябинков е посочен като юридически консултант.

• Системен риск при поръчките: В други броеве от този период се настоява за въвеждане на стриктна предварителна квалификация за процедурите по възлагане и създаване на електронен „онлайн пазар” на обществените поръчки, именно като мярка срещу ширещата се корупция. Настоява се и за пълна публичност на договорите.

2. 2013 г.: Мащабните проекти за отпадъци в Перник Докато Жлябинков гради своята юридическа експертиза , в бъдещата му месторабота – Община Перник – започва усвояването на огромни европейски средства по Оперативна програма „Околна среда“.

 

• Депото за 21 милиона: Публикации от лятото на 2013 г. описват старта на новото депо за битови отпадъци за 6 общини, чиято обща стойност е над 21,4 млн. лв. (повече от 16 млн. от тях са от Кохезионния фонд).
   

• Заводът за отпадъци: В същия период се подписва и договор за изграждане на завод за отпадъци на стойност над 5,2 млн. лв. без ДДС от консорциум „Кракра”. Тези огромни финансови потоци залагат основите на местната икономическа мрежа, която по-късно администрацията ще трябва да управлява.
   

3. 2020 – 2025 г.: Контрол над общинските ресурси и ОП "Флор"

След като става секретар на Община Перник, Жлябинков получава сериозен контрол върху административния апарат и общинските предприятия, като местният вестник „Съперник“ отразява детайлно този процес.

• Разкрития за раздути цени (юли 2020 г.): Публикация във в-к "Съперник" описва драстични разлики в ценообразуването за дейностите на общинското предприятие "Флор". Цитират се конкретни цифри: през 2019 г. са били почистени 1700 метра за сумата от 171 752 лева, докато при новото ръководство само за няколко месеца са обработени 2400 метра срещу едва 52 993 лева. Това е индиректно, но ясно доказателство за сериозни злоупотреби, завишени цени и източване на общинския бюджет в предходни периоди.

• Овладяване на общинското предприятие (2025 г.): Според публикации от август 2025 г., лично Мартин Жлябинков поема ръководството на ключовото за бюджета общинско предприятие "Флор", концентрирайки още повече финансов и оперативен ресурс в ръцете си. Впоследствие той отчита милиони дейности, свързани с овладяване на популацията на безстопанствените кучета и дейността на общинския приют.

4. 2025 - 2026 г.: Купуване на гласове и социално напрежение

В контекста на наближаващите избори и местното управление, пресата документира директни сблъсъци по темата за изборните манипулации.

• Купуването на вот в махалите (септември 2025 г.): В публикация от 19 септември 2025 г. ръководството на общината (в присъствието на Жлябинков) публично повдига темата за "купуване на гласове". Коментират се резултатите в квартал "Хумни дол" (известен със зависимия си вот), където според заместник-кмета подкрепата за определени партии е "в пъти по-висока".

• Протести и недоволство (февруари 2026 г.): Национални медии отразяват екстремни ситуации в общината, като например тежкото безводие в квартал "Църква". В репортажите се описва как Мартин Жлябинков е трябвало да "впрегне всичките си умения в опит да успокои протестиращите" граждани.

Тези публикации очертават ясна хронологична картина: натрупване на юридически опит в среда на мащабни (и често критикувани) обществени поръчки, преминаване в местната власт, разкрития за силно раздути бюджети на общински предприятия, до пълното им овладяване в среда на взаимни обвинения за купуване на гласове.

...................

 

На базата на наличните публикации, медийни архиви и статии, може да се състави ясна хронология и описание на материалите, които проследяват еволюцията на Мартин Жлябинков, връзките му с кмета Станислав Владимиров, както и икономическия контекст, свързан с разпределение на европейски средства и кръга около бизнесмена Людмил Стойков.

Ето подробен хронологичен анализ на откритите материали:

2011 г.: Икономическият бекграунд и делото „САПАРД“

• Публикация: Бюлетин на Българската стопанска камара (БСК).

• Съдържание: Материалите хвърлят светлина върху мащабите на финансовите средства, с които оперират фигурите в орбитата на местната власт. Публикацията припомня мащабното разследване за източване на европейски фондове срещу олигарха Людмил Стойков (сочен за свързан с администрацията в Перник). Стойков е бил обвиняем за източването на 7.5 милиона евро от програма САПАРД и последващото им изпиране . Въпреки че впоследствие е напълно оправдан от съда , това дело остава емблематично за съмненията за злоупотреби с европейски пари и очертава профила на едрия капитал в региона.

2012 – 2014 г.: Усвояване на милиони от Кохезионния фонд и ролята на юрисконсулта

• Публикации: Серия от статии във в-к „Строител“.

• Съдържание: В този период Мартин Жлябинков фигурира в официалните публикации като юридически консултант към адвокатска кантора „Трандев и Вангелова“ ООД [1], ``.

• Връзка с фондове и поръчки: Точно в този период Община Перник (като водеща организация) стартира един от най-големите си инфраструктурни проекти – изграждането на ново регионално депо за битови отпадъци [1]. Стойността на проекта е огромна за региона – над 21,4 милиона лева, от които над 16 милиона лева са безвъзмездно финансиране от Кохезионния фонд на ЕС, а 2,9 милиона са национално съфинансиране [1]. Жлябинков натрупва своя експертен опит именно при правното обслужване и провеждането на процедури от такъв финансов калибър [1].

• Съмнения за корупция: В същия период браншови издания публикуват анализи, в които директно се предупреждава, че разпределянето на огромни европейски и български публични средства чрез обществени поръчки е основен „източник на корупция“, като се настоява за прозрачност в процедурите ``.

2021 – 2022 г.: Консолидация на властта в тандема „Владимиров – Жлябинков“

• Публикации: Информационен портал „Съперник“.

• Съдържание: Публикациите от този период показват пълното срастване на Жлябинков (вече като секретар на общината) с кмета Станислав Владимиров. Двамата присъстват неизменно заедно на събития, спортни турнири и младежки форуми , .

• Иронията с антикорупционните програми: Показателна е статия от юни 2022 г., в която се съобщава, че общината (в лицето на Владимиров, зам.-кмета Кръстев и секретаря Жлябинков) е домакин на програма за „справяне с уязвимостите към корупцията на общинско ниво“ ``. Подобни ПР събития често се използват за изчистване на репутационния имидж на администрацията.

Февруари 2023 г.: Политическият разрив и запазването на местния „кръг“

• Публикации: Webcafe, Nova TV, Mediapool.

• Съдържание: Тези статии разкриват колко силно е консолидиран кръгът в Перник и как той действа независимо от националните партийни централи. На конгрес на БСП са изключени 14 ключови фигури от вътрешната опозиция, сред които е и Мартин Жлябинков (бивш лидер на младежкото обединение на левицата в града) , .

• Защитната реакция: В знак на солидарност и демонстрирайки пълен контрол над местната структура, кметът Станислав Владимиров напуска БСП, заявявайки, че партията заприличва на „еднолична фирма“ . Заедно с него си тръгват още около 50 души от общинското и областното ръководство . Това действие капсулира местната власт в Перник и показва, че лоялността към кръга „Владимиров-Жлябинков“ е по-силна от партийната принадлежност.

2023 – 2026 г.: Социален инженеринг и насочване на публичен ресурс към корпорации

• Публикации: Официален сайт на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и БНР.

• Съдържание: Жлябинков е лицето на високопрофилна социална кампания (с хоризонт парламентарните избори 2026 г.) за раздаване на проследяващи устройства за деца с аутизъм [2], [2].

• Скритият финансов механизъм: Зад хуманната цел на инициативата се крие класическа схема за гарантирано прехвърляне на общински средства към частния сектор. Жлябинков лично обяснява, че устройствата са осигурени от конкретен мобилен оператор, а месечният им абонамент се поема изцяло от бюджета на общинската администрация [2], [2]. Това на практика създава постоянен паричен поток от общината към избрани корпоративни партньори без ясна конкуренция, което е типичен пример за легализиран клиентелизъм под прикритието на социални помощи.

Обобщение на тенденциите:

Материалите очертават класическа траектория на завладяване на местната власт. Започвайки като юрист, консултиращ разпределението на десетки милиони от Европа за инфраструктура [1], Жлябинков се издига до позицията на секретар, където заедно с кмета Владимиров формират независим от националните партии локален властови център . Този център оперира в сянката на едрия бизнес (свързан с лица като Людмил Стойков ) и умело използва общинския бюджет за изграждане на ПР щит и финансиране на избрани икономически субекти [2].

 

................

 

Комплексен анализ на структурната корупция, клиентелизма и мрежите за влияние на общинско и национално ниво: Казусът "Перник" и еволюцията на Мартин Жлябинков

Въведение и концептуална рамка на локалното институционално завладяване

В съвременната политическа теория и в приложния анализ на системния риск, изследването на прехода от локално към национално политическо представителство изисква задълбочена дисекция на неформалните мрежи, които генерират, разпределят и мултиплицират властови ресурс. Настоящият доклад предоставя експертен, изчерпателен и многослоен анализ на политическата, административната и икономическата екосистема в Община Перник, фокусирайки се върху ключовата фигура на Мартин Жлябинков. В контекста на предстоящите парламентарни избори през 2026 г. 1, неговото стратегическо позициониране като кандидат разкрива сложна, високоадаптивна симбиоза между официалната местна власт, едрия олигархичен капитал и сенчестите структури, опериращи на ръба или изцяло отвъд спектъра на закона.

Анализът стъпва върху концепцията за "институционално завладяване" (state capture, преведено на локално ниво като municipal capture). При този модел формалните административни позиции не функционират според принципите на доброто управление (good governance), а се използват като институционален интерфейс за обслужване и легитимиране на частни корпоративни и криминални интереси. В центъра на това изследване е хипотезата за двойствената роля на висшия администратор: от една страна, изграждането на безупречен публичен имидж чрез високопрофилни, емоционално заредени социални политики 1, а от друга – функционирането му като критичен комуникационен и оперативен възел (политически брокер) между кметската институция в лицето на Станислав Владимиров, локалната олигархия (представлявана от Людмил Стойков) и криминалния контингент, ангажиран с мащабно изборно инженерство.

Ситуацията в Перник не е изолиран инцидент, а кристализация на системен дефект в пост-преходните демокрации, където децентрализацията на властта често води до децентрализация на корупцията. Трансформацията на Мартин Жлябинков от "най-работещия общинар", който детайлно познава демографската и инфраструктурна география на града, до "пернишкото острие" в национална политическа кампания 1, изисква прецизно картографиране на неговата професионална еволюция, мрежата му от контакти и механизмите, чрез които се осъществява контролът върху изборния процес. Този доклад разгръща изчерпателна аналитична рамка, проследявайки потоците на влияние от най-ранните етапи на усвояване на европейски фондове 2 до върховете на съвременната национална политика.

Генезис на административно-правния капацитет: Усвояване на европейски фондове и формиране на мрежи

За да се разбере настоящата роля на Мартин Жлябинков като бивш/настоящ секретар на Община Перник и основен двигател на сенчестата логистика, е абсолютно необходимо да се проследи неговата професионална и институционална генеалогия. Развитието на кадри, които впоследствие заемат висши административни длъжности и служат като свръзка с едрия бизнес, никога не е спонтанно. То е резултат от дългогодишна интеграция в процесите на разпределение на мащабен публичен ресурс, където се изгражда специфичната експертиза за правно легитимиране на предварително уговорени икономически резултати.

Юридическото консултиране като вход към властта (2013-2014 г.)

Данните от официални браншови издания сочат, че генезисът на административната и правна експертиза на Жлябинков е тясно свързан с усвояването на мащабни европейски и национални средства в сферата на екологичната инфраструктура. Още през 2013 г. той е идентифициран като юридически консултант към адвокатска кантора „Трандев и Вангелова“ ООД.2 Тази кантора и самият Жлябинков са директно ангажирани с един от най-големите и най-ресурсоемки инфраструктурни проекти в региона за онзи период – изграждането на новото депо за битови отпадъци, което е проектирано да обслужва всичките шест общини в област Перник.2

Финансовите параметри на този проект са показателни за мащаба на капитала, с който юридическите консултанти са оперирали още в зората на кариерата на разглеждания субект: обща стойност от над 21,4 милиона лева.2 От тази внушителна сума, повече от 16 милиона лева са безвъзмездно финансиране от Кохезионния фонд на Европейския съюз, а близо 2,9 милиона лева представляват национално съфинансиране.2 Проектът, чийто старт е даден през май 2013 г. с краен срок за завършване до края на 2014 г., изисква изключително сложна юридическа архитектура.2

Ролята на юридически консултант в проекти от подобен финансов калибър е от критично значение. На това ниво се изгражда и рафинира експертизата за "законно" насочване на обществени средства към предварително избрани икономически субекти. Опитът, натрупан при структурирането на документацията за депото за отпадъци 2, включва подготовка на тръжни документации по Закона за обществените поръчки (ЗОП), дефиниране на квалификационни критерии, методики за оценка и защита на процедурите пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС).

Финансови и структурни параметри на проекта (2013-2014)	Стойност / Детайли	Анализ на системното значение
Обект на инфраструктурата	Ново депо за битови отпадъци за 6 общини в област Перник	Създава регионален монопол върху управлението на отпадъците, изискващ координация между множество местни администрации.
Обща стойност на инвестицията	Над 21,4 млн. лв.	Осигурява мащабен капиталов поток, около който се формират дълготрайни клиентелистки мрежи в строителния сектор.
Финансиране от Кохезионния фонд	Над 16 млн. лв.	Изисква стриктно спазване на европейските процедури, което налага присъствието на висококвалифицирани юридически консултанти за създаване на привидно легална документална следа.
Национално съфинансиране	Близо 2,9 млн. лв.	Гарантира ангажираността на централната изпълнителна власт и съответните министерства.
Роля на Мартин Жлябинков	Юридически консултант (Адв. кантора „Трандев и Вангелова“ ООД)	Формиране на базисния експертен капацитет за управление на обществени поръчки, който впоследствие е капитализиран в общинската администрация.

Таблица 1: Деконструкция на инфраструктурния проект за управление на отпадъци като инкубатор за административен капацитет.2

От консултант към институционален контрольор

Преходът от частен правен консултант, обслужващ общината, към позицията на секретар на същата община, представлява класически пример за затваряне на цикъла на влияние. Като юридически консултант 2, Жлябинков е бил от външната страна на процеса – създавайки правната рамка, по която се усвояват средствата. Като секретар на общината, той вече контролира самия административен апарат, който възлага поръчките, одобрява плащанията и упражнява контрол върху изпълнението. Този генезис обяснява защо той се възприема като "най-работещият общинар" – неговата експертиза не е просто в рутинната административна работа, а в дълбокото познаване на механизмите за управление на крупни финансови потоци, придобити на терен по време на реализацията на проекти като депото за над 21,4 милиона лева.2 Тази експертиза го превръща в незаменим актив за всеки кмет (в случая Станислав Владимиров) и за всеки олигарх (като Людмил Стойков), чийто бизнес модел зависи от достъпа до публичен ресурс.

Изграждане на публичния фасад: Социалният инженеринг като инструмент за репутационно изпиране

Една от най-ефективните стратегии в съвременния политически мениджмънт за прикриване на дълбоки корупционни мрежи и неформални властови функции е изграждането на силен, позитивен публичен профил, базиран на технократска ефективност и подчертана социална чувствителност. Връчването на неформалния етикет „най-работещият общинар“ не е спонтанно обществено признание, а резултат от целенасочен пиар и административен инженеринг.

Иновативни социални политики като защитен щит

Като секретар на Община Перник, Жлябинков е позициониран като лицето на високопрофилни социални инициативи, които генерират значителен медиен и обществен капитал. Изключително ярък и емблематичен пример за тази стратегия е програмата за осигуряване на индивидуални устройства за проследяване на деца с аутизъм.1 Тази политика е представена пред обществеността директно от Жлябинков в интервю за националните медии (БНР), което концентрира позитивния отзвук и емоционалната подкрепа на обществото персонално върху неговата фигура, особено в контекста на предстоящите парламентарни избори през 2026 г..1

Детайлите на самата програма демонстрират висока степен на административна адаптивност, познаване на социалната психология и грижа за детайла, което допълнително бетонира имиджа му на компетентен и състрадателен управленец. Жлябинков детайлно обяснява, че устройствата са специално проектирани да не бъдат под формата на гривни, тъй като децата от аутистичния спектър често проявяват сензорна непоносимост и не ги търпят.1 Вместо това, технологичното решение е елегантно – устройствата наподобяват дистанционно за автомобил и могат да бъдат поставяни дискретно в джоб, чанта или прикрепяни с щипка към дрехите.1

Финансовата, логистичната и технологичната структура на тази инициатива също е показателна за начина, по който се управляват общинските ресурси за генериране на политически дивидент:

1. Технологична инфраструктура: Устройствата позволяват мигновено определяне на местоположението на децата чрез специализирано мобилно приложение.1

2. Интеграция на сигурността: Сигналът от проследяващото устройство се подава едновременно към предварително избрани телефонни номера на семейството, както и към институционализиран спешен и контролен център.1

3. Финансов модел: Устройствата са осигурени чрез партньорство с мобилен оператор, като месечният им абонамент се поема изцяло от страна на общинската администрация.1

 

Аспект на социалната политика	Характеристики според публичното представяне	Скрит политико-репутационен дивидент
Целева група	Деца с аутизъм и техните семейства.	Изключително уязвима група, която генерира максимална обществена емпатия. Критиката към подобна програма е социално неприемлива.
Дизайн на решението	Дискретни устройства (като автомобилно дистанционно, без гривни).	Демонстрира експертиза, микро-мениджмънт и персонална ангажираност на секретаря Жлябинков към специфичните нужди на гражданите.
Финансиране	Месечният абонамент към мобилния оператор се поема от Общината.	Създава пряка зависимост и благодарност на електората към администрацията, докато същевременно генерира сигурен приход за избран корпоративен партньор (мобилен оператор).
Комуникация	Персонално представяне от М. Жлябинков пред национални медии (БНР).	Трансферира институционалния успех в личен политически капитал, подготвяйки почвата за кандидатурата му на парламентарните избори 2026 г.

Таблица 2: Двойнствената функция на социалните инициативи: Решаване на реални проблеми срещу генериране на политически имунитет.

Подобни инициативи създават на практика непробиваем щит от обществено одобрение. Когато един администратор е разпознаваем като "спасител" на уязвими социални групи и инициатор на модерни, хуманни политики 1, всякакви последващи или паралелни обвинения в корупция, лобиране за олигарси или връзки с криминалния контингент се възприемат от широката публика като злонамерени, политически мотивирани атаки. Този парадокс на "добрия администратор" е класически феномен в системите на хибридно управление – високата социална ефективност на повърхността функционира като застрахователна полица за операциите в сянка.

Триъгълникът на неформалната власт: Кметът, Брокерът и Олигархът

Зад фасадата на социалните иновации и административната прецизност, структурният анализ на политическата екосистема в Перник разкрива съществуването на сложна мрежа от взаимозависимости, в която Мартин Жлябинков функционира като критичен, незаменим интерфейс. Основната парадигма, изведена от оперативната среда, постулира, че той е ключовото лице "за свръзка" между легитимната власт на кмета Станислав Владимиров и сенчестия капитал на олигарха Людмил Стойков.

Архитектура на политическото брокерство

В системите на местно управление, където кметът (в случая Станислав Владимиров) е изправен пред необходимостта да поддържа публична дистанция от едрия корпоративен капитал с противоречива репутация, институционализирането на фигурата на "брокера" е структурно наложително. Директният контакт между кмет и олигарх носи огромни репутационни и правни рискове – той може да бъде обект на журналистически разследвания, контрол от страна на антикорупционните агенции (КПКОНПИ) или прокурорски проверки.

Брокерът поема логистиката на неформалните договорености, действайки като изолатор. Като секретар на общината, Жлябинков разполага с перфектното институционално прикритие и реални, законово делегирани правомощия да осъществява тази функция. Секретарят на общината по закон ръководи общинската администрация, контролира целия документооборот, отговаря за подготовката на актовете на местната власт, координира работата между различните дирекции (включително ключовите отдели за устройство на територията, общинска собственост и обществени поръчки) и организира техническото обезпечаване на изборния процес. Този всеобхватен контрол върху "хартията" му позволява да материализира волята на кмета и олигарха в напълно легитимни административни актове.

Механика на олигархичното влияние: Факторът Людмил Стойков

Връзката с фигури като Людмил Стойков е фундаментът на политикономията в града. Стойков е индустриалец с дълбоки исторически корени в икономическата структура на Перник, контролиращ през годините значителни активи в металургията, туризма, енергетиката и търговията със скрап. Олигархичният модел на местно ниво не се изразява в директно управление, а в създаване на среда, в която бизнес интересите на доминиращата корпоративна група са защитени от конкуренция и подпомагани от публичния ресурс.

Интерфейсът, управляван от Жлябинков, обслужва тази ос чрез няколко основни вектора на влияние:

1. Контрол върху устройственото планиране (УТ): Разширяването на индустриални мощности, промяната на предназначението на земеделски земи или издаването на строителни разрешения за мащабни обекти са процеси, които могат да бъдат умишлено забавяни с години или ускорявани в рамките на дни. Администрацията гарантира "зелена вълна" за проектите на олигархичните спонсори.

2. Асиметричен административен натиск: Общинският инспекторат и данъчните служби на местно ниво могат да бъдат използвани като оръжие срещу икономически конкуренти на олигарха, докато свързаните с него предприятия се ползват с фактически административен имунитет от проверки за екологични нарушения или трудово законодателство.

3. Манипулация на разпределението на публичен ресурс: Използвайки експертизата в сферата на обществените поръчки, натрупана още от времето на проекта за депото за отпадъци през 2013-2014 г. 2, тръжните условия за ремонти, сметоизвозване и инфраструктура могат да бъдат написвани със специфични рестриктивни критерии, които фаворизират фирми, гравитиращи около орбитата на Стойков.

В тази сложна игра на интереси, Жлябинков действа като преводач и гарант. Той транслира политическите нужди на Владимиров (кампанийно финансиране, медиен комфорт, социален мир в предприятията на олигарха) в икономически концесии за Стойков, гарантирайки, че дивидентите от управлението на града са правилно канализирани и правно защитени чрез перфектен документооборот.

Симбиозата с криминалния контингент: Логистика на изборното инженерство

Най-тревожният и деструктивен за демократичния процес аспект от политическата архитектура в Перник е предполагаемата директна, структурна връзка между висшата общинска администрация и местния криминален контингент. Анализът на оперативната среда и публичните твърдения категорично позиционира Жлябинков като основен комуникационен канал между кмета Владимиров и представителите на организираната престъпност в града. Тази връзка не е спорадична, а придобива критично институционално значение в периоди на предизборни кампании.

Анатомия на "Делкането" и пазарът на контролиран вот

Феноменът на купуване на гласове в България отдавна е преминал от хаотично, инцидентно раздаване на финансови средства пред изборните секции към строго структуриран, квази-корпоративен процес, изискващ сложна логистика. Криминалният контингент в Перник, който исторически контролира доходоносни нелегални пазари като наркоразпространението, лихварството, рекета и каналите за контрабанда, разполага с изградени, високодисциплинирани мрежи за физическа принуда, икономическа зависимост и контрол върху маргинализираните социални общности (махали, бедни квартали, села с висока безработица).

Процесът, известен в оперативния жаргон като "делкане" (разделяне, квотиране) на купуването на гласове, представлява прецизно териториално и демографско райониране на изборния пазар. Различни фракции или "бригади" на криминалния свят поемат ангажимент пред политическите брокери за осигуряване на точно определен брой гласове в специфични изборни секции.

Този процес функционира на базата на сложна транзакционна икономика:

• Входен ресурс: Олигархичните спонсори (мрежата около Стойков) осигуряват масивния финансов ресурс (кеш), необходим за "разплащане" по веригата – от криминалните босове, през кварталните отговорници, до крайния избирател.

• Институционален ресурс: Общинската администрация осигурява достъп до списъци, демографски данни и, най-важното, гаранции за "полицейски чадър" по време на кампанията. Местната власт често има неформално влияние върху назначенията в регионалните структури на МВР, което позволява неутрализиране на потенциални акции срещу купувачите на гласове.

• Изходен резултат: Криминалните структури доставят попълнени бюлетини (или преференции), а в замяна получават не само финансов процент, но и легитимация – достъп до нискоразредни общински поръчки (сметопочистване, поддръжка на зелени площи, охрана на общински обекти), които служат за перфектно легализиране (изпиране) на криминалните им доходи през следващия мандат.

Секретарят като главен логистик на вота

За да функционира тази система безотказно, е необходим главен координатор, който обединява легалния административен капацитет с познаването на терена. Имиджът на Жлябинков като човек, който "познава всеки ъгъл на града", придобива зловещо звучене в този контекст. Познаването на "всеки ъгъл" не се отнася само до инфраструктурните проблеми на града, а до неговата електорална и криминална топография – коя улица от кой местен лидер се контролира, къде е концентриран зависимият вот, какви са тарифите за глас в различните квартали.

Като секретар на общината, той съчетава легалния достъп до базите данни на ГРАО (Гражданска регистрация и административно обслужване) с неформалния политически мандат да преговаря с тарторите на криминалните мрежи от името на кмета Владимиров. Той е арбитърът, който "делка" териториите между различните криминални фракции, за да избегне вътрешни конфликти, които биха привлекли вниманието на националните медии или прокуратурата. Тази двойна осигуреност – технологична от общината и силова от подземния свят – превръща изборния процес в Перник от демократично състезание в брилянтно изпълнена логистична операция по мобилизация на контролиран вот.

Компонент на мрежата	Роля в изборното инженерство	Принос към корупционния цикъл
Олигарх (Л. Стойков)	Финансиране	Осигурява нелегалния кеш за кампанията в замяна на бъдещи икономически монополи и административен комфорт.
Кмет (С. Владимиров)	Политическа легитимация	Предоставя институционалния чадър, контролира МВР на местно ниво (неформално) и гарантира възвръщаемостта на инвестициите на олигарха.
Брокер (М. Жлябинков)	Оперативна координация	Свързва финансирането, базите данни на ГРАО и криминалните изпълнители. "Делка" териториите и разпределя задачите.
Криминален контингент	Полева екзекуция	Прилага икономическа принуда, лихварска зависимост и директно разплащане за осигуряване на физическите гласове в урните.

Таблица 3: Логистична верига на контролирания вот и ролите в процеса на "делкане".

Национализация на пернишкия модел: Парламентарни избори 2026 г.

Локалните системи за институционално завладяване рядко остават изолирани в границите на една община. Тяхната крайна цел е екстракцията на власт и трансферирането на локалния клиентелистки модел на национално ниво, където се разпределят макроикономическите ресурси на държавата. Поставянето на Мартин Жлябинков на ключовото второ място в листите за парламентарните избори през 2026 г., в селекция, директно свързвана с политическия проект на бившия държавен глава Румен Радев 1, е емблематично доказателство за този процес.

Стратегическата ос "Витанов - Жлябинков"

Архитектурата на тази кандидат-депутатска листа е шедьовър на политическия прагматизъм, обединяващ два напълно различни профила за постигане на максимален електорален ефект. Водачът на листата – бившият евродепутат Петър Витанов – е фигура с изграден международен авторитет, европейска легитимация, висока образователна квалификация и интелектуален облик. Той е предназначен да привлече свободния, идеалистично настроен и проевропейски вот, както и да служи като "витрина" на политическия проект, предпазвайки го от обвинения в провинциализъм или популизъм.

Обаче, за да се материализира този интелектуален облик в реални гласове и депутатски мандати, е необходим безкомпромисен "полеви командир". Тук се явява Жлябинков, позициониран стратегически на избираемото второ място.1 Той е "пернишкото острие" на кампанията. Докато Витанов артикулира националните приоритети в телевизионните студия, Жлябинков оперира в сенките, активирайки изградената през годините машина за мобилизация на гласове. Второто място на Жлябинков не е признание за неговите идеологически приноси, а чисто транзакционно възнаграждение за факта, че той носи със себе си целия електорален потенциал на пернишкия триумвират (община - олигархия - крими контингент).

Импликации за президентския проект и държавността

Изборът на Радев да интегрира фигура с профила на Жлябинков в своите листи 1 е индикатор за дълбока институционална и морална криза в партийната система. Включването на местен политик, за когото съществуват устойчиви съмнения за ролята му на "свръзка" с криминалния контингент и олигархията, разкрива, че дори политически проекти, претендиращи за алтернативност и промяна, са принудени да разчитат на локалните феодални структури за своето електорално оцеляване.

Чрез този ход се постигат три стратегически цели за националния проект:

1. Гарантирана мобилизация на контролирания вот: Прехвърляне на локалния електорален ресурс, подсигурен от местните мрежи за влияние, директно в урните за парламентарните избори през 2026 г..1

2. Финансова логистика на национално ниво: Осигуряване на мълчаливата (или явна) финансова подкрепа на олигархичния капитал, гравитиращ около фигури като Стойков, за нуждите на скъпата национална кампания.

3. Асимилация на местната власт: Интегрирането на кмета Владимиров (чрез неговото прокси Жлябинков) в орбитата на националния проект, което осигурява логистичната подкрепа на общинската администрация в деня на вота.

За самата пернишка ос, изпращането на Жлябинков в парламента гарантира политически имунитет от най-висок порядък и създава директен лобистки канал в законодателната власт. Това би позволило моделирането на националното законодателство (например промени в Закона за обществените поръчки или екологичните норми) по начин, който обслужва интересите на местната олигархия.

 

Политически профил	Роля в Парламентарни избори 2026	Електорална функция
Петър Витанов	Водач на листата (1-во място)	Интелектуална легитимация, европейски имидж, привличане на идеологически и градски вот. "Светлото лице" на проекта.
Мартин Жлябинков	"Пернишкото острие" (2-ро място)	Логистика на терен, мобилизация на корпоративен и контролиран вот, активиране на мрежите на Владимиров и Стойков. "Тъмният двигател".

Таблица 4: Стратегическа дихотомия на изборната листа за Парламентарни избори 2026 г.

Морфология на корупционните схеми: Анализ на системния риск

За да се оцени пълният мащаб на риска, генериран от сливането на администрация, олигархия и престъпност, е необходимо да се деконструират самите механизми на корупционните схеми, в които подобни мрежи обикновено участват. Въпреки че детайлните финансови потоци са обект на специализирано разследване, експертният анализ на профила на Жлябинков (от юрисконсулт на милионни проекти 2 до секретар-брокер) очертава следните типизирани вектори на злоупотреби:

1. Капитализиране на инфраструктурата и обществените поръчки

Опитът от усвояването на 16 милиона лева по Кохезионния фонд 2 създава матрица, която се прилага върху целия общински бюджет. Корупционният механизъм не се състои в елементарна кражба на средства, а в интелигентно манипулиране на тръжната документация. Техническите спецификации за инфраструктурни ремонти се съставят така, че да отговарят на техниката и капацитета само на предварително избрани фирми, свързани с местната олигархия. Впоследствие, контролът върху качеството на изпълнението се занижава драстично от страна на общината, което позволява на изпълнителя да реализира свръхпечалба чрез използване на по-евтини материали. Тази свръхпечалба впоследствие се реинвестира в политическите кампании или се разпределя като дивидент към неформалните покровители.

2. Социалният инженеринг като квази-корупционен бизнес

Дори програми със силен социален заряд крият потенциал за клиентелизъм. Инициативата с устройствата за деца с аутизъм 1 демонстрира този модел. Месечният абонамент, който се поема от общинската администрация 1, генерира постоянен, гарантиран паричен поток към избран мобилен оператор. Изборът на този оператор, технологичният доставчик на устройствата (наподобяващи дистанционно за автомобил 1) и компанията, разработваща мобилното приложение, рядко се случва в условията на реална пазарна конкуренция. Често подобни високопрофилни социални поръчки се възлагат чрез процедури на пряко договаряне или под праговете, което позволява насочване на публичен ресурс към фирми на "приятелски" кръгове, като същевременно се генерира безценен пиар за инициатора.

3. Приватизация на обществения ред

Интеграцията с криминалния контингент за целите на изборното инженерство има дълготрайни, разрушителни последствия върху средата за сигурност. За да функционира системата на "делкане" на гласове, криминалните структури получават своеобразен концесионен договор върху определени територии от града. Те действат като паралелна полиция, която поддържа реда в махалите, гарантирайки покорството на населението не само по време на избори, но и в полза на икономическите интереси на олигархията (например за потискане на трудови протести или принудително изкупуване на имоти). Общината, чрез своето влияние, блокира опитите на редовите полицейски служители да разбият тези мрежи, превръщайки държавните институции в заложник на мафиотски структури.

Заключение

Цялостният анализ на наличната информация, структурните зависимости и политическата еволюция на Мартин Жлябинков разкрива картина на дълбоко вкоренен, високоорганизиран модел на институционално завладяване в Община Перник. Траекторията му – от юридически консултант, конструиращ правната рамка за усвояване на мултимилионни европейски проекти 2, през позицията на общински секретар, изграждащ перфектен социален имидж чрез иновативни политики 1, до ролята на стратегически брокер между кмета Владимиров, олигарха Стойков и криминалния свят – е христоматиен пример за това как се изгражда и функционира неформалната власт.

Имиджът на „най-работещият общинар“, който "познава всеки ъгъл на града", не е просто ласкателство, а точно описание на неговата функция: микро-мениджмънт на легалната администрация с цел обслужване на сенчести логистични операции, включително "делкането" на купения вот.

Позиционирането му на избираемото второ място в листите за парламентарните избори през 2026 г., веднага след Петър Витанов 1, маркира критичен момент в развитието на този модел. Това е опит за експорт на локалната клиентелистка машина на национално ниво и легитимирането ѝ чрез президентския авторитет. Успехът на тази операция би означавал, че експертизата по манипулиране на обществени поръчки, интеграция с организираната престъпност и лобиране за олигархичен капитал ще бъде пренесена директно в сърцето на българската законодателна власт. Този процес представлява тежък структурен риск за националната сигурност и върховенството на закона, илюстрирайки как симбиозата между общински прагматизъм и криминална логистика може да завладее най-висшите етажи на държавното управление.

Цитат

Архитектура на кандидат-депутатските листи: Анализ на кадровия потенциал и слуховете в публичното пространство

Един от най-критичните компоненти за успеха на "Прогресивна България" е процесът по конструиране на избирателните листи. Румен Радев публично декларира, че работата по селекцията на кандидатите тече интензивно, като признава за наличието на огромен натиск върху всички лица, ангажирани с новия проект.8 Този наратив за оказван натиск допълнително героизира участниците и ги консолидира като ядро на съпротивата срещу дълбоката държава.

Въз основа на изчерпателен анализ на актуалната информация, публичните изяви и десетките циркулиращи хипотези (включително крайно съмнителни спекулации и неофициални списъци), кадровият профил на коалицията се очертава като комбинация от високопоставени фигури от бившите служебни кабинети на Радев, знакови дисиденти от традиционната левица, лоялни представители на мандатоносителите, популярни граждански лица, както и множество локални имена от страната, които медиите спрягат в общия кюп на изборите за 19 април.

Следната максимално разширена таблица систематизира абсолютно всички ключови имена, експертни кръгове, неофициални слухове и хипотези (независимо от степента им на достоверност), които се спрягат за участие в листите за формацията:

 

Име на личността / Профил	Статус на информацията	Предполагаема позиция / Избирателен район (МИР)	Биографична информация и неофициални слухове	Стратегическа роля и влияние в коалицията
Румен Радев	Потвърден	Водач в ключови райони: София (напр. 25 МИР) и/или знаков областен център (Стара Загора - 27 МИР)	Бивш президент. Лидер и главен идеолог. Потвърждава категорично личното си участие: "Не съм се крил. Ще участвам в листите. Ще бъда в парламента, а не от дивана".	Като неоспорим лидер, Радев е основният електорален двигател, поемащ лична отговорност за легитимацията на битката.1
Гълъб Донев	Потвърден	Водач в София (23 или 24 МИР)	Бивш служебен министър-председател, дългогодишен съветник. Съпредседател на коалицията.3	Институционалният архитект на формацията. Внася експертиза в социалната сфера и усещане за административна стабилност.
Димитър Стоянов	Потвърден	Водач в голям регионален център (напр. Варна - 3 МИР или София област - 26 МИР)	Бивш служебен министър на отбраната. Съпредседател на "Прогресивна България".3	Представлява силовото крило. Неговият опит е ключов за посланията за геополитически неутралитет.
Петър Витанов	Потвърден	Водач в ключов МИР (София или голям областен град)	Бивш евродепутат с ляв профил. Дефинира основната си цел в кампанията – да убеди обществото, че проектът е "истинската алтернатива".7	Артикулира радикалната линия и отцепва ляв вот от БСП. Изключва диалог със статуквото.7
Елена Нонева	Потвърден	Избираемо място в националните листи	Председател на мандатоносителя ПП „Политическо движение Социалдемократи“.3	Легитимира коалиционния формат на регистрацията и историческия бранд на социалдемокрацията.6
Тодор Барболов	Потвърден	Избираемо място в националните листи	Председател на мандатоносителя ПП „Социалдемократическа партия“.3	Легитимира коалиционния формат на регистрацията.
Атанас Калчев	Потвърден	Предна позиция в локален/регионален МИР (вероятно Пловдив-област)	Кмет на Кричим пети мандат. Лидер на мандатоносителя ПП „Движение нашият народ“ (доскорошно "Нашият град").	Мобилизира локални структури, изградени по време на местните избори през 2023 г., осигурявайки силна подкрепа от регионални общности.
Иван Демерджиев	Неофициално спряган	Водач в Пловдив-град (16 МИР)	Изтъкнат адвокат. Бивш вицепремиер и МВР министър (2022-2023).9	Ключова фигура за Пловдив и привличане на десния/центристки вот, фокусиран върху правосъдието и антикорупцията.
Явор Гечев	Неофициално спряган	Водач в Пловдив-област (17 МИР) или предна позиция в Пловдив-град	Инженер-агроном. Бивш служебен министър на земеделието и бивш кадър на БСП.11	Отговаря за аграрния сектор и традиционния ляв електорат в Южна България.
Представители на "икономическия екип"	Очаквани / Неофициална информация	Водещи позиции в експертни листи	Неназовани поименно експерти, които вече официално придружават Радев на срещи с работодатели (като БТПП).	Гарантират макроикономическия капацитет пред бизнеса в условията на инфлация.
Крум Зарков	Крайно съмнителен слух / Спекулация	Водач в 24 МИР София или 2 МИР Бургас	В публичното пространство името му се спряга паралелно – хем като евентуална част от листите на Радев, хем като утвърден водач от Националния съвет на БСП за Бургас.	Илюстрира огромното припокриване и вътрешна битка между БСП и "Прогресивна България" за едни и същи кадри от левия спектър.
Атанас Телчаров	Слух / Непотвърдена информация	17 МИР Пловдив-област	Име, което масово циркулира в неофициални изтекли списъци за вота на 19 април в контекста на новата коалиция.	Разширяване на влиянието в Пловдивска област.
Николай Пенчев	Слух / Непотвърдена информация	18 МИР Разград	Фигурира в списъци със спрягани имена за парламентарния вот през април.	Присъствие в райони със смесено население.
Деница Иванова	Слух / Непотвърдена информация	19 МИР Русе	Фигурира в списъци със спрягани имена за парламентарния вот през април.	Засилване на позициите в Северна България.
Соня Келеведжиева	Слух / Непотвърдена информация	21 МИР Сливен	Фигурира в списъци със спрягани имена за парламентарния вот през април.	Локално представителство.
Севдалин Хъшинов	Слух / Непотвърдена информация	22 МИР Смолян	Фигурира в списъци със спрягани имена за парламентарния вот през април.	Подсилване на позициите в Родопите.
Габриел Вълков	Слух / Непотвърдена информация	23 МИР София	Фигурира в списъци със спрягани имена за парламентарния вот през април.	Младо лице за трудната столична битка в 23 МИР.
Атанас Атанасов	Слух / Спекулация	25 МИР София	Съвпадение на имена с десния лидер, но се спряга в неофициални списъци, вероятно като локален актив от левия сектор.	Уплътняване на листата в София.
Владимир Георгиев	Слух / Непотвърдена информация	26 МИР София-област	Фигурира в списъци със спрягани имена за парламентарния вот през април.	Привличане на вот извън столицата.
Иван Кръстев	Слух / Непотвърдена информация	27 МИР Стара Загора	Фигурира в неофициални листи за ключовия 27 МИР, където Радев откри кампанията.	Локална подкрепа в знаковия за старта на кампанията район.
Валери Жаблянов	Крайно съмнителен слух	30 МИР Шумен	Известен бивш кадър на левицата, чието име отново изплува в неофициалните списъци около 19 април.	Внася допълнителен антисистемен и ляв консервативен профил, ако слухът се потвърди.
Красимир Йорданов	Слух / Непотвърдена информация	31 МИР Ямбол	Фигурира в списъци със спрягани имена за парламентарния вот през април.	Консолидация на вота в Ямболско.
Кандидати зад граница (САЩ, Европа)	Спекулация / Слух	Листи в чужбина / Неуточнено	На фона на инициативи като "Избирам България" и заявеното желание на стотици българи да се завърнат (напр. от Ню Йорк), се спекулира, че Радев ще включи представители на диаспората, макар конкретни имена още да липсват.	Привличане на протестния и емигрантски вот от чужбина.
Наследници на популярни исторически фамилии (Балев, Багдасаров)	Слух / Клюки в публичното пространство	Неуточнено	Из коментарите в мрежата и политическите кулоари се разпространяват слухове за евентуални кандидати с фамилии отпреди 1989 г.	Рисков фактор: може да провокира носталгичния вот, но създава предпоставки за негативни атаки.
Популярни граждански лица "от ежедневието"	Слух / Хипотеза	Гражданска квота	Анализатори (като проф. Н. Найденов) прогнозират привличането на "земни" личности, познати на обществото от други роли извън тесния политически спектър.	Разширяване на електоралната база; привличане на аполитични гласоподаватели и засилване на антисистемния имидж.

Дълбочинен профилен анализ и роля на неофициалните фактори

Потенциалното разпределение на тези фигури разкрива стройна управленска визия. Издигането на Иван Демерджиев в Пловдив (16 МИР) 9 не е просто териториално разпределение, а стратегически удар. Като възпитаник на Пловдивския университет и утвърден адвокат, Демерджиев притежава дълбоки корени в региона. Неговият мандат като министър на вътрешните работи в периода август 2022 г. – юни 2023 г., където наследява Бойко Рашков, му изгради имидж на принципен борец срещу изборните манипулации.9 Заедно с Явор Гечев 11, чиято експертиза като инженер-агроном и бивш кадър на БСП е безценна за Пловдив-област, коалицията на Радев на практика затваря целия електорален периметър в Южна България – от градската интелигенция (Демерджиев) до земеделските производители и левите избиратели (Гечев).

Фигурата на Петър Витанов служи като идеологически филтър на формацията. Неговите категорични медийни изяви, в които изключва всякакъв диалог със системните партии на статуквото 7, изпращат ясен сигнал до избирателите, че "Прогресивна България" няма да бъде просто поредният гъвкав коалиционен партньор в бъдещия парламент, а претендира за пълно преформатиране на политическата сцена. Наскоро той дефинира основната си цел в кампанията – да убеди обществото, че проектът е "истинската алтернатива".

Слухове, неофициална информация и експертни квоти

Освен утвърдените политически и експертни фигури, около листите на "Прогресивна България" витаят множество спекулации. В публичното пространство тече интензивно изтичане на списъци с имена за ключови избирателни райони (като Атанас Телчаров за Пловдив-област, Габриел Вълков за София 23 МИР, Валери Жаблянов за Шумен и др.). Изключително интересен е казусът с фигури като Крум Зарков – макар официално да е утвърден за водач на листа от БСП в Бургас, името му упорито се върти и в слуховете като евентуален водач в 24 МИР София за новия проект, което илюстрира хаоса и жестоката борба за кадри между столетницата и формацията на Радев.

Политолози и анализатори очакват формацията да заложи на силна гражданска квота, включваща „земни“ хора, които са познати на обществото от други сфери на ежедневието и професионалния живот, за да се подсили антисистемният профил на коалицията.

Паралелно с това, в публичното пространство и социалните мрежи циркулират слухове за евентуално привличане на лица, носещи популярни фамилии от политическото минало преди 1989 г. (спрягат се имена като Балев, Багдасаров). Също така, покрай правителствените инициативи за завръщане на българите от чужбина, има очаквания за привличане на кандидати от диаспората в САЩ и Европа. Макар и напълно неофициални, подобни хипотези представляват нож с две остриета – те могат да мобилизират широк кръг гласоподаватели, но същевременно създават риск от негативна кампания от страна на политическите опоненти.

Много съществен компонент са и неназованите поименно експерти от "икономическия екип" на коалицията. Техни представители вече придружават Румен Радев на ключови срещи с работодателски организации като Българската търговско-промишлена палата (БТПП), което предполага, че голяма част от тези фигури ще намерят избираеми места в листите като гарант за експертния и макроикономическия капацитет на бъдещата управленска програма. Този ход консолидира доверието в проекта на фона на съществуващия безпрецедентен натиск върху членовете на коалицията, за който лидерът публично предупреждава.

Факторът "Десислава Радева" в предизборния контекст

 

Цитат

https://glasove.com/media/2026/03/15/181241/1010x570.jpg?_=1773581166

• Автор: "Сега"
• 15 Март 2026
• 455
• 10

 

Волейболната легенда Владимир Николов ще води листата на "Прогресивна България" на Румен Радев в Пловдив, съобщи "Марица". Листата ще бъде регистрирана от самия Владо Николов, както и от местния координатор на коалицията на Румен Радев - бившия областен управител Ангел Стоев, съобщава "Марица". "Прогресивна България" ще регистрира всички листи във всички РИК-ове в страната утре в 16 часа. 

Новини България

 

 

преди 33 минути, laplandetza написа:

 

Ako иска фатмака и папата да сложи за водач на листата, като цъфнат нещата, които имаме за жена му и дъщеря му.......ще сърба супата и то доста гореща

преди 1 минута, NewRedDragon написа:

Ako иска фатмака и папата да сложи за водач на листата, като цъфнат нещата, които имаме за жена му и дъщеря му.......ще сърба супата и то доста гореща

До там ли упряхте та да се занимавате с дъщерята и сина на президента! Гнусари! Нечистоплътни гниди!.........Само нещастници могат да посегнат и на децата му!😁

преди 34 минути, laplandetza написа:

До там ли упряхте та да се занимавате с дъщерята и сина на президента! Гнусари! Нечистоплътни гниди!.........Само нещастници могат да посегнат и на децата му!😁

Целта оправдава средствата!

https://afera.bg/лице-на-радев-от-плевен-в-момента-радев/

 

Цитат

ЛИЦЕ НА РАДЕВ ОТ ПЛЕВЕН: В МОМЕНТА РАДЕВ СЕ ОБГРАЖДА С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЪМНИТЕЛНИ ХОРА И ОТ КРИМИНАЛНИЯ КОНТИНГЕНТ! И МЕН ВЕЧЕ МЕ НЯМА В ТАЗИ СХЕМА И НЕ ЖЕЛАЯ ДА МЕ ИМА! /ВИДЕО/

Юлиян Неделчев от Плевен, който досега винаги е поддържал Румен Радев във всички избори за президент подобно на съпругата на Радев заявява: „Ще си позволя да перифразирам една дама – “обръщайте се към представителите, защото и мен няма в тази схема и не желая да ме има”.

Неделчев разкрива как в Плевен Радевата партия и Радев са свързани с изключително съмнителни лица както довели до безобразия през годините Плевен, така и с лица от криминалния контингент.

Цялото видео може да гледате тук:

Afera.bg

 

Цитат

КАКВО ПРАВИ ЕЖЕДНЕВНО В ОФИСА НА РАДЕВАТА ПАРТИЯ ВЪВ ВАРНА ОСЪДЕН ЗА ДДС ИЗМАМИ!

Радевата партия „Прогресивна България“ вече брандира свой офис във Варна, находящ се на „Цар Освободител“ 57.

Ежедневно в офиса на Рдевата партия в морската столица се подвизава лицето Димитър Димитров, който виждате на снимката.

Димитър Димитров е осъден за няколко ДДС измами.

През 2010 г. Димитров има влязла в сила присъда за няколко ДДС измами чрез подаване на неверни данъчни декларации. В мотивите на ВКС се отбелязва, че за периода 2004 – 2010 г. той не е имал каквито и да е доходи със законен източник, с оглед на което обосновано може да се предположи, че именно кумулираните средства от престъпната му дейност са му послужили за придобиване на имуществото. А ВКС  потвърди решенията на Варненския окръжен и Варненския апелативен съд, с които от Димитър Димитров по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) се отнема собственост на обща стойност 493 203 лв. С решението на съда в полза на държавата се отнемат: апартамент във Варна, дворно място на територията на общ. Провадия, както и левова равностойност на притежавани дялове и акции и суми от продажба на собственост.

Хубави хора с които Радев ще „разгражда олигархичния кръг“.

 

Цитат

РАДЕВ /КОПРИНКОВ/ НАБУТА НА ИЗБИРАЕМО МЯСТО В ЛИСТАТА ЗА ВАРНА СЪРДЕЧНАТА ПРИЯТЕЛКА НА БРУТАЛНО КОМПРОМЕТИРАНИЯ КОНТРАБАНДИСТ ИВАН ИВАНОВ – ПИЛЕТО!

Тюрлюгювеча на Радевата партия „Прогресивна България“ тропосан в кандидат – депутатските му листи придобива не само скандални, но и позорни висини. Засега оставяме настрана купищата спортисти в листите, като че ли парламента е физкултурен салон, и се съсредоточаваме върху ТОТАЛНАТА ЗАВИСИМОСТ НА РУМЕН РАДЕВ ОТ ЛИЦЕТО КОПРИНКОВ.

Варненската листа на „Прогресивна България“ може да се каже, че вече е олайнявена.

На избираемо място е турната Мария Тодорова, която е сърдечна приятелка и гербова марка на брутално компрометираното лице Иван Иванов – Пилето.

Поради компрометираността си „Пилето“ не играе директно, но от години пробутва като свой аватар Мария Тодорова, а той чрез нея винаги е в „играта“.

Мария Тодорова понастоящем е общински съветник във Варна от Левицата и работи в Министерството на образованието в столицата. И двете позиции дължи на … „Пилето“ и аверите му.

Иван Иванов – Пилето е човек на Копринков и вкарването на Мария Тодорова на избираемо място във варненската листа означава едно – че Румен Радев по никакъв начин и никога няма да се разкъса от зависимостите си от Копринков.

Чрез Тодорова, „Пилето“ ще го играе и задкулисен играч в изборния щаб на Радевата партия във Варна, като аватар на Копринков.

През 2023 година сърдечната приятелка на „Пилето“ пак по негова схема игра и като кандидат -кмет на Варна.

Още докато Румен Радев въртеше в Президенството проекти за партията си, Иван Иванов – Пилето шеташе из варненска околия като негов човек, разбирай човек на Копринков.

Иван Иванов – Пилето е известна скандална фигура от полицейско-политическия-арестантски контингент.

Роденият в село Драгоево Иван Иванов – Пилето е филолог по образование. Варненската публика се запозна с него доста скандално още през 2008 година. Тогава Иванов беше началник на група “Противодействие на престъпността” в граничния полицейски участък във Варна. В това си качество беше арестуван за подкуп в размер на 400 лв., който е взел, за да не направи проверка на 6 контейнера с ядки на пристанище ”Варна-Запад”. Заради това и съмнения за прикриване на трафика и на друга контрабандна стока през пристанище Варна, Иванов беше наказателно командирован за една година, заради което е бил преместен (вместо уволнен) за срок от една година в РГУ – Елхово.

Запознати с митничарските години на Иванов твърдят, че прякора си – Пилето, е получил заради злоупотреба със служебното си положение в полза на канал за нередовен внос на пилешки бутчета.

На Варненската политическа сцена звездата му изгря през 2015 г.

Тогава той влезе в Общинския съвет през коалиция “Варна”, като неофициално се заговори, че Иванов е личният общински съветник на варненския бизнесмен Даниел Славов – Дънката. Коалиция “Варна” се разпадна бързо и Иванов остана независим съветник.

Две години след това Иван Иванов се оказа на 22 място в депутатската листа на БСП – като коалиционен партньор от “Екогласност”. От тази позиция той парашутира в 44-ия парламент с внушителните 4394 преференции и избута от депутатската банка не кой да е, а градския председател на БСП Борислав Гуцанов. Така Иванов бе легитимиран ритуално (макар и неофициално) като депутат на Дънката.

Иванов известно време беше избутал Гуцанов от сърцето на Корнелия Нинова до там, че тя изгони Гуцанов от БСП, а позволи на Пилето да стане шеф на предизборния щаб на БСП и да властва в редиците на социалистите в цялата област. Гуцанов обаче не закъсня с ответния удар и успя да изчегърта Иван Иванов от БСП. Повод му даде участие на Иванов в скандал, приключил с побой над председателя на БСП – Долни чифлик Валентин Вълчев.  Тогава варненските е социалисти избухнаха в писмо до Нинова, в което разказаха и за други прегрешения на Пилето.

Според тях на парламентарните избори през 2017 година Иван Иванов оказвал натиск на партийни структури да гласуват за него, където трябвало плащал по 50 лева на ръка. Светкавичната реакция на Нинова беше изключването на Иванов от партията. Още повече, че до нея стигнаха и слуховете, че Иванов твърдо работи срещу нея и в полза на Кирил Добрев, който активно цепи БСП и нега е сред двигателите на новия президентски партиен проект.

В резултат на всички тези врътки Пилето кацна на “избираемо място” в листата на ВМРО, но се размина с парламента заедно с цялата партия на Каракачанов.

Така Радев разписа варненската листа с човека на контрабандиста „Пилето“ на избираемо място, нескършвайки хатъра на „Златния“ си Копринков. С който „ще разгражда олигархичния кръг“, както лъже ехалето.

Радев е толкова кух, че още не вдява как отдавна е торпилиран отвътре.

Позорът му във Варна вече е факт. Като вземе властта неговия Копринков да назначи „Пилето“ за шеф на митниците, че да „разградят олигархичния кръг“ и да надградят чувалите с кинти.

 

Коалиция „Прогресивна България“ ще представи приоритетите си за ускорено икономическо развитие и за демонтаж на олигархичния модел

„Прогресивна България“ обяви водачите на листите - ето кои влизат в коалицията на Румен Радев - bTV Новините

Ей ги водачите в листите на Продай България ПБ

 

https://dnes.dir.bg/politika/radev-vodi-v-burgas-i-sofiya-izpravya-se-sreshtu-borisov-v-listite-sa-bivshi-ministri-i-sportni-zvezdi

Успех.

е

преди 4 минути, The Lone Star написа:

Успех.

те ще имат успех, като изключим професионалистите спортисти и цирковия артист, от другите почти всички са пълна измет, ченгили, клептобюрократи, крадци, криминални физиономии, синчета и дечица на милиционери, юенгили и олигарси. Мирише на неизринати кенефи !

Водачите на листи : 

 

Цитат

Росица Карамфилова

 

Прогресивна България

 

Росица Карамфилова е на 49 години и е кандидат за народен представител от 1 МИР Благоевград.

Тя е експерт с над 20-годишен опит в управлението на околната среда. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на околната среда и водите в две последователни служебни правителства. От 2023 до 2025 г. е съветник по екология на Президента на Република България. Към момента е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда и член на Управителния съвет на Европейската агенция по околна среда (EEA).

Била е началник на отделите „Международни програми и проекти“ и „Стратегии и програми“. Има богат опит в управлението на национални и международни проекти в сферата на екологията.

През 2001 г. се дипломира като магистър-инженер по специалност „Екология и опазване на околната среда“ в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ) – София. През 2007 г. защитава образователна и научна степен „Доктор“ в същата научна област с дисертация на тема, свързана с иновативното третиране на отпадъчни биопродукти. Завършила е и магистърски курс по „Индустриален мениджмънт“.

Развива активна преподавателска дейност в ХТМУ – София (2011–2012 г. и 2023–2025 г.) и е автор на множество научни публикации в специализирани издания.

Владее английски и руски език.

Омъжена, с едно дете.

Румен Радев

 

Прогресивна България

 

Румен Радев е на 62 години и е кандидат за народен представител от 2 МИР Бургас и 25 МИР София.

От 2017 до 2026 г. Румен Радев е президент на Република България. На 19 януари 2026 г. в обръщение към българския народ обявява, че подава оставка като държавен глава. С решение на Конституционния съд пълномощията му се прекратяват от 23 януари 2026 г.

Дипломира се като първенец на випуска във военновъздушното училище в Долна Митрополия. През 1992 г. завършва ескадрилен офицерски курс „Максуел“, САЩ, а от 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабния профил на Военната академия „Г. С. Раковски“. Дипломира се като първенец на випуска.

През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ със степен магистър по „Стратегически проучвания“. Името му е изписано в Алеята на славата на Военновъздушния колеж. Има над 1400 летателни часа в кариерата си като пилот-изтребител. Демо-пилот на МиГ-29. Достига до чин генерал-майор, а в периода 2014 – 2016 г. е командир на Военновъздушните сили на Република България.

Владее английски, руски и немски език.

През 2000 г. става доктор на военните науки в областта на усъвършенстването на тактическата подготовка на летателния състав и симулиране на въздушния бой.

Женен, с три деца

Д-р Илин Димитров

 

Прогресивна България

 

Илин Димитров е на 42 години и е кандидат за народен представител от 3 МИР Варна.

Той е експерт с мащабен опит в сферата на туризма, академичната дейност и държавната администрация. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на туризма в двете служебни правителства на страната. Преди това е народен представител в 47-ото Народно събрание, където е избран за председател на Комисията по туризъм. В професионалната си биография заема и поста председател на Варненската туристическа камара (2020 – 2022 г.), работейки активно за развитието на регионалната икономика.

Понастоящем е преподавател в Икономически университет – Варна, съчетавайки експертизата си от бизнеса и управлението с научноизследователска дейност за прилагане на устойчиви икономически политики.

Притежава богата образователна подготовка, включваща дипломи от Колежа по туризъм – Варна, Висшето училище по мениджмънт и Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов по специалностите „Маркетинг и мениджмънт“, „Стопанско управление“ и магистърска степен по „Фирмен мениджмънт и контролинг“. Защитава образователна и научна степен „Доктор“ по туризъм в Икономически университет – Варна.

Владее английски, немски и руски език.

Женен, с две деца.

Проф. д-р Янка Тянкова

 

Прогресивна България

 

Янка Тянкова е на 61 години и е кандидат за народен представител от 4 МИР Велико Търново.

Тя е утвърден юрист и университетски преподавател с богат опит в правната наука и практика. Понастоящем е професор и ръководител на катедра „Частноправни науки“ в Юридическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, като преподава и в Юридическия факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“. В професионалната си биография съчетава академичната дейност с активна юридическа практика като адвокат от Великотърновската адвокатска колегия, медиатор и арбитър.

Завършва висшето си образование по специалност „Право“ с магистърска степен. Тя е доказан експерт в областта на търговското право и несъстоятелността, като е защитила образователна и научна степен „Доктор“.

Проф. Тянкова е автор на три монографии в областта на търговската несъстоятелност и производството по стабилизация, както и на множество научни студии и доклади, публикувани в престижни издания у нас и в чужбина. Член е на редколегии на научни форуми и участва активно в състава на научни журита.

Владее руски и английски език.

Омъжена, с едно дете.

Майор инж. Цветомир Цветанов

 

Прогресивна България

 

Цветомир Цветанов е на 37 години и е кандидат за народен представител от 5 МИР Видин.

Той е офицер от Българската армия с утвърден лидерски опит и доказани командни умения. Професионалният му път преминава през ключови военни длъжности, включително командир на взвод, заместник-командир на рота и командир на рота. Към момента заема отговорния пост на Началник на Военно окръжие – Видин, където отговаря за координацията и управлението на структурите на Министерството на отбраната в региона.

Завършва висшето си образование в Националния военен университет „Васил Левски“ в гр. Велико Търново. Дипломира се като инженер със специализации в областите „Танково-технически и автомобилни войски“ и „Автомобилна техника и транспортна логистика“. Притежава военно звание „Майор“.

Владее английски език.

Арх. Иван Шишков

 

Прогресивна България

 

Иван Шишков е на 62 години и е водач на листата за народни представители в 6 МИР Враца.

Той е утвърден експерт с мащабен опит в архитектурата, градоустройството и държавното управление. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на регионалното развитие и благоустройството, като преди това е бил заместник-министър и съветник в същото министерство. Професионалната му биография включва 24-годишен стаж като главен архитект на община Драгоман, както и на районите „Банкя“ и „Триадица“ към Столична община.

Понастоящем работи като архитект-проектант на свободна практика, прилагайки натрупания експертен опит в реализацията на значими инфраструктурни и устройствени проекти.

Завършва висшето си образование във ВИАС (днес УАСГ) в София, където придобива магистърска степен по специалност „Архитектура“. Средното си образование завършва в Техникума по строителство „Христо Ботев“, гр. София, със специалност „Строителен техник“.

Женен.

Николай Косев

 

Прогресивна България

 

Николай Косев е на 40 години и е кандидат за народен представител от 7 МИР Габрово.

Той е предприемач с над 20-годишен професионален опит в управлението на бизнес процеси. Като собственик и управител на компания в сферата на услугите с национално покритие, той притежава доказани умения в изграждането на устойчиви търговски структури и екипи. Косев е и пионер в социалното предприемачество, като основава първото регистрирано социално предприятие в град Габрово.

Паралелно с бизнес дейността си, той е активен общественик, ангажиран с организирането и подкрепата на множество социални каузи и благотворителни инициативи в региона и страната.

Завършва висшето си образование в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София, където придобива магистърска степен по „Международни икономически отношения“. Притежава и бакалавърска степен по „Философия“ от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Владее английски език.

Румен Мунтянов

 

Прогресивна България

 

Румен Мунтянов е на 40 години и е кандидат за народен представител от 8 МИР Добрич.

Той притежава над 15-годишен опит в обществения сектор и местното самоуправление. Професионалният му път в публичната администрация започва като експерт по връзки с обществеността в Община Генерал Тошево – пост, който заема в продължение на 9 години. В периода 2019 – 2023 г. е заместник-кмет по „Хуманитарни дейности“ в същата община, отговаряйки за ключови ресори в социалната и културната сфера. Понастоящем е секретар на Община Добричка.

Активен общественик, той е председател на Общинската структура на Българския червен кръст в Община Добричка и участва в организирането на множество културно-исторически и благотворителни инициативи.

Завършва висшето си образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където придобива бакалавърска степен по „Политология“ и магистърска степен по „Маркетинг“.

Владее английски език.

Иван Демерджиев

 

Прогресивна България

 

Иван Демерджиев е на 50 години, юрист с богат опит в правото и държавното управление. Кандидат от 9 МИР Кърджали.

В периода 2022 – 2023 г. заема постовете заместник министър-председател и министър на вътрешните работи в двете последователни правителства на Гълъб Донев. През 2021 г., е служебен министър на правосъдието и заместник-министър в същото ведомство. Професионалната му кариера е тясно свързана с адвокатурата – той е дългогодишен член на Адвокатска колегия – Пловдив, като в периода 2019 – 2021 г. е неин председател. Управител и съдружник е в адвокатско дружество с експертиза в търговското, гражданското и административното право.

Завършва висшето си образование в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където придобива магистърска степен по „Право“. Специализира в процесуалното представителство по сложни търговски дела, несъстоятелност и вещно право.

Владее руски и немски език.

Женен, с две деца.

Явор Гечев

 

Прогресивна България

 

Явор Гечев е на 47 години и е водач на листата за народни представители в 10 МИР Кюстендил.

Той е утвърден експерт и общественик с дългогодишен опит в областта на земеделието и развитието на селските райони. В периода 2022 – 2023 г. заема поста министър на земеделието в две последователни правителства. Професионалният му път включва опита му като народен представител в 42-ото Народно събрание и заместник-министър на земеделието. Дълги години оглавява Националния съюз на земеделските кооперации в България, а към момента е съветник на Президента на Република България по въпросите на селското стопанство, храните и горите.

Завършва Аграрния университет в Пловдив, където придобива магистърска степен като инженер-агроном със специалност „Растителна защита“. Преминал е редица специализации в областта на политическия мениджмънт и публичните политики на национално и европейско ниво.

Владее английски и руски език.

Ивет Горанова

 

Прогресивна България

 

Ивет Горанова е на 26 години и е водач на листата за народни представители в 11 МИР Ловеч.

Тя е олимпийски шампион по карате от игрите в Токио 2020 г. и един от най-успешните български спортисти в съвременната история. Професионалният ѝ път е тясно свързан със системата на Министерството на вътрешните работи, като до момента е била част от състава на Академията на МВР.

Завършва висшето си образование в Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов. Притежава бакалавърска степен по „Икономика на търговията“ и магистърска степен по „Мениджмънт на търговската дейност“.

Спортната ѝ кариера е белязана от изключителни постижения, сред които титлата Спортист на годината на България (2021 г.), златен медал от Европейски олимпийски игри, както и множество отличия от световни и европейски първенства. Ивет Горанова е многократен балкански и републикански шампион.

Владее английски език.

Димитър Петров

 

Прогресивна България

 

Димитър Петров е на 27 години и е водач на листата за народни представители в 12 МИР Монтана.

Той е юрист и експерт по публични политики с фокус върху местното самоуправление и конституционното право. Професионалният му път преминава през Столичния общински съвет, където заема длъжността старши юрисконсулт. Димитър Петров е докторант по „Конституционно право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и възпитаник на Националната програма „Управленски умения“ към Българското училище за политика „Димитър Паница“.

Паралелно с юридическата си дейност, той е активно ангажиран с културния живот на страната като съосновател и председател на „Съюза на младите писатели“ в България и автор на четири книги.

Притежава богата академична подготовка с четири магистърски степени: по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по „Политически мениджмънт и публични политики“ и „Дипломация и международни отношения“ от Нов български университет, както и по „Лидерски практики“ от Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Владее английски и руски език.

Гълъб Донев

 

Прогресивна България

 

Гълъб Донев е на 59 години и е водач на листата за народни представители в 13 МИР Пазарджик.

Притежава изключителен опит в най-високите нива на държавното управление. В периода 2022 – 2023 г. заема поста служебен министър-председател на Република България в две последователни правителства. Професионалната му кариера е тясно свързана с администрацията на Президента, където от 2023 до 2026 г. заема отговорната длъжност Началник на кабинета на държавния глава, а преди това е секретар по социални политики, демография и здравеопазване.

Гълъб Донев е утвърден експерт в областта на труда и социалната политика, като е заемал постовете служебен вицепремиер и министър на труда и социалната политика в три кабинета (през 2017 г. и 2021 г.).

Притежава две магистърски степени – по „Право“ и по „Финанси“.

Владее английски и руски език.

Семеен, с едно дете.

Петър Витанов

 

Прогресивна България

 

Петър Витанов е на 43 години и е водач на листата за народни представители в 14 МИР Перник.

Той притежава над 10-годишен опит в областта на международните отношения и парламентарната дейност. Професионалният му път в законодателната власт започва в дирекция „Международни връзки и протокол“ на Народното събрание (2013 – 2017 г.). В периода 2017 – 2019 г. е народен представител в 44-то Народно събрание, а от 2019 до 2024 г. е член на Европейския парламент, където активно участва в изготвянето на европейски политики и законодателство.

Завършва висшето си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с магистърска степен по „Международни отношения“. Притежава и втора магистърска степен по „Международни финанси“ от Нов български университет.

Владее английски и руски език.

Женен, с две деца.

Димитър Здравков

 

Прогресивна България

 

Димитър Здравков е на 36 години и е кандидат за народен представител от 15 МИР Плевен.

Той притежава над десетгодишен опит в сферата на държавната администрация, образованието и иновациите. В периода от 2017 до 2026 г. е част от екипа на Администрацията на Президента на Република България, където последователно заема позициите съветник по образованието и съветник по иновациите. Член на Комисията по българско гражданство.

Професионалният му път включва и работа в Министерството на образованието и науката (2013 – 2017 г.), където като експерт в дирекция „Финанси“ отговаря за бюджетни анализи и участва в управлението на мащабни проекти по оперативни програми.

Димитър Здравков притежава академична подготовка с две магистърски степени: по „Право“ от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и по „Макроикономика“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) – София.

Владее английски и руски език.

Семеен, с две деца.

Владимир Николов

 

Прогресивна България

 

Владимир Николов е на 48 години и е водач на листата за народни представители в 16 МИР Пловдив-град.

Той е един от най-успешните български спортисти, посветил 38 години от живота си на волейбола. Дългогодишен капитан на националния отбор на България, с който печели множество отличия на световно и европейско ниво. Професионалният му път включва 14-годишен управленски опит като мениджър и ръководител в структурите на волейболен клуб „Левски“, където работи активно за развитието на детско-юношеския спорт и професионалното направление.

Завършва висшето си образование в Националната спортна академия (НСА) със специалност „Учител и треньор“. Неговата експертиза съчетава спортната дисциплина с доказани лидерски качества и умения за управление на екипи и големи спортни проекти.

Владимир Николов притежава изключителна езикова подготовка, като владее пет чужди езика: сръбски, руски, английски, френски и италиански.

Женен, с четири деца.

Ген. Иван Лалов

 

Прогресивна България

 

Иван Лалов е на 63 години и е водач на листата за народни представители в 17 МИР Пловдив-област.

Той е висш офицер с изключителна професионална кариера в Българската армия и Военновъздушните сили. В периода от 2018 до 2026 г. заема поста заместник-командващ на Съвместното командване на силите (СКС). Между 2014 и 2018 г., е командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, където преминава през всички нива на летателната подготовка и командния състав. Военният му път започва в авиобаза „Равнец“.

Завършва ВВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и Военната академия „Г. С. Раковски“ в София. Завършил Общовойсковия колеж по отбраната в Париж, Франция.

Владее руски, френски и английски език.

Семеен.

Маломир Власов

 

Прогресивна България

 

Маломир Власов е на 52 години и е водач на листата за народни представители в 18 МИР Разград.

Той е утвърден предприемач с над 30-годишен професионален опит в сферата на земеделието. Започва своята кариера през 1993 г., основавайки собствено търговско предприятие. Към момента е съсобственик в няколко дружества.

Завършва висшето си образование в Тракийския университет – Стара Загора, където придобива квалификация по специалност „Ветеринарна медицина“. Неговата експертиза обединява професионалните познания в областта на животновъдството с умения за управление на мащабни търговски структури.

Владее руски и английски език.

Женен.

Арх. Живка Бучуковска

 

Прогресивна България

 

Живка Бучуковска е на 59 години и е кандидат за народен представител от 19 МИР Русе.

Тя е доказан експерт в областта на архитектурата, градоустройството и регионалното планиране. Професионалният ѝ път е тясно свързан с развитието на Русе, където дълги години заема поста Главен архитект на Общината. Била е главен експерт в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), отговарящ за регионалната политика в Северен централен район.

Паралелно с административната си дейност, арх. Бучуковска има богата проектантска практика в инвестиционното проектиране на жилищни и обществени сгради, както и в разработването на стратегии за устойчиво градско развитие.

Завършва висшето си образование в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ/ВИАС) в София със специалност „Архитектура“.

Владее английски и руски език.

Неомъжена, с едно дете.

Слави Василев

 

Прогресивна България

 

Слави Василев е на 41 години и е водач на листата за народни представители в 20 МИР Силистра.

Завършва бакалавърска степен по „Международни отношения“ в Бостънския университет в Масачузетс, САЩ. Притежава и магистърска степен по „Журналистика и медии“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Професионалната му дейност е фокусирана върху анализирането на публични политики и медийна комуникация.

Владее отлично английски и френски език.

Неженен.

Весела Момчева-Таун

 

Прогресивна България

 

Весела Момчева-Таун е на 42 години и е кандидат за народен представител от 21 МИР Сливен.

Тя е предприемач с разнообразен професионален профил и опит в няколко ключови икономически сектора. Нейната експертиза обхваща и сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), където работи по реализацията на проекти за чиста енергия. Притежава специализирана квалификация в областта на авиацията и туризма с международен сертификат от IATA.

Завършва висшето си образование в Икономическия университет – Варна, където придобива бакалавърска степен по „Стопанско управление“ и магистърска степен по „Туризъм“. Средното си образование завършва в Езиковата гимназия в град Сливен.

Владее английски и френски език.

Семейна, с две деца.

Петър Стойчев

 

Прогресивна България

 

Петър Стойчев е на 49 години и е водач на листата за народни представители в 22 МИР Смолян.

Носител е на Световната купа по плувен маратон в 11 поредни години и е световен и европейски шампион. Петър Стойчев е първият и единствен българин, приет в Международната зала на плувната слава в САЩ. Участвал е в четири поредни летни олимпийски игри, като на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. е знаменосец на българската делегация.

Служебен министър на младежта и спорта през 2013 г.

Петър Стойчев е доктор по „Теория и методология на спортната наука“ и магистър по „Спорт за високи постижения“ от НСА „Васил Левски“. Притежава и висше образование по специалност „Кинезитерапия“ от Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Владее английски и руски език.

Женен, с две деца.

Д-р Михаела Доцова

 

Прогресивна България

 

Михаела Доцова е на 42 години и е кандидат за народен представител от 23 МИР София.

Тя е юрист с мащабен опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите (МОСВ), където в продължение на над 7 години заема позицията директор на дирекция „Правна“. В рамките на ведомството тя е изпълнявала и длъжностите главен секретар и началник на кабинета на министъра.

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

Д-р Доцова притежава научна степен „Доктор по административно право и административен процес“. Автор е на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език.

Неомъжена.

Стефан Белчев

 

Прогресивна България

 

Стефан Белчев е на 55 години и е кандидат за народен представител от 24 МИР София (район Подуяне).

Той е утвърден експерт с 30-годишен професионален опит в областта на вътрешния одит и финансовия контрол в публичния сектор. През последните две десетилетия заема ключови управленски позиции в системата на Министерството на финансите, включително заместник-министър на финансите и директор на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). До февруари тази година той ръководи Инспектората към Министерството на финансите.

Професионалната му биография включва и стратегически роли като председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР), член на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО).

Стефан Белчев завършва магистърска степен по икономика в Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, и притежава научна степен „доктор по икономика“ със специализация в областта на счетоводната отчетност, контрола и анализа на стопанската дейност.

Владее английски език.

Женен, с три деца.

Проф. Румен Миланов

Румен Миланов е на 77 години и е водач на листата за народни представители в 26 МИР Софийска област.

Той е генерал-лейтенант от резерва и един от най-авторитетните експерти по национална сигурност в България. В кариерата си е оглавявал три от ключовите служби в държавата: Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП), Националната служба за охрана (НСО) и Дирекция „Жандармерия“. Бил е секретар на Съвета по сигурността към МС и ръководител на Центъра за противодействие на корупцията (БОРКОР).

Румен Миланов е професор е в УАСГ, като преподава и в УНСС и УниБИТ. Автор е на многобройни научни трудове в областта на сигурността и пътната безопасност.

Завършил е УАСГ и е специализирал в Скотланд Ярд.

Владее руски език.

Женен, с едно дете.

Александър Пулев

 

Прогресивна България

 

Александър Пулев е на 45 години и е водач на листата за народни представители в 27 МИР Стара Загора.

Той е финансист и мениджър с международен опит в реалната икономика и инвестициите. Професионалният му път преминава през водещи финансови институции като Уникредит, Ситигруп, EY и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

В държавното управление заема ключови позиции, включително заместник-министър на транспорта и съобщенията (2021 г.) и министър на иновациите и растежа в два поредни служебни кабинета (2022 – 2023 г.), където работи за подкрепа на бизнеса и привличане на инвестиции.

Магистър по бизнес администрация (MBA) с фокус върху финансите от Оксфордския университет, Англия.

Бакалавър по информационни системи и финанси от Университета в Мейн, САЩ.

Владее английски език.

Семеен.

Инж. Илко Илиев

 

Прогресивна България

 

Илко Илиев е на 67 години и е водач на листата за народни представители в 28 МИР Търговище.

Предприемач с над 35-годишен опит в реалната икономика. Основател и собственик е на компанията „Мебел-Стил“ – най-големият производител на мека мебел в България.

Професионалният му път започва в морския флот, където е бил капитан на кораб.

Завършва висшето си образование във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ със специалност „Инженер-корабоводител“ (магистър).

Владее руски език.

Женен.

Димитър Стоянов

 

Прогресивна България

 

Димитър Стоянов е на 57 години и е водач на листата в 29 МИР Хасково.

Той е полковник от резерва с над 25-годишна кариера във Военновъздушните сили, началник на щаба на ВВС. Притежава мащабен управленски опит на най-високо държавно ниво като министър на отбраната (2022 – 2023 г.), главен секретар на президента и секретар по сигурност и отбрана.

Ключов експерт в стратегическото планиране, инициатор на проектите за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS) и концепцията за гасене на пожари от въздуха.

Завършил е ВВВУ „Георги Бенковски“, Военната академия в София и Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ.

Владее английски и руски език.

Семеен.

Д-р Явор Плашилски

 

Прогресивна България

 

Д-р Явор Плашилски е на 51 години и е водач на листата в 30 МИР Шумен.

Той е лекар с близо тридесетгодишен опит в хуманната медицина. Професионалният му път започва в Спешна помощ – Шумен, преминава през Работническата болница и дългогодишна практика като семеен лекар в с. Царев брод. От 2008 г. е част от екипа на Медицински център „Здраве“ в Шумен, а от 2025 г. е наставник и обучава специализанти по обща медицина към МУ – Варна.

Магистър по хуманна медицина от Медицински университет – Варна.

Владее английски и руски език.

Женен.

Енчо Керязов

 

Прогресивна България

 

Енчо Керязов е на 52 години и е водач на листата в 31 МИР Ямбол.

Той е световноизвестен артист и общественик с мащабен принос към българската култура и спорт. Понастоящем е заместник-кмет на Община Ямбол втори мандат, създател на фондация „Енчо Керязов“ за подкрепа на талантливи деца и продуцент на престижния международен спектакъл „Нощ на звездите“.

Преди политическата си кариера постига глобален успех като еквилибрист и национален състезател по спортна акробатика. Носител е на множество висши отличия, сред които „Сребърен клоун“ от фестивала в Монте Карло, Почетен знак на Президента на Република България и наградата „Златен век“.

Завършва висшето си образование в НСА „Васил Левски“.

Владее руски и английски език.

Разведен.

https://dariknews.bg/novini/izbori/vladimir-nikolov-ivet-goranova-i-encho-keriazov-rumen-radev-obiavi-vodachite-na-listite-si-2448922

преди 55 минути, laplandetza написа:

Ей ги водачите в листите на Продай България ПБ

 

https://dnes.dir.bg/politika/radev-vodi-v-burgas-i-sofiya-izpravya-se-sreshtu-borisov-v-listite-sa-bivshi-ministri-i-sportni-zvezdi

А изпреварил си ме.😋

Доста ме изненада Ивет, това младо момиче къде се хвърля в тая помия наречена политика...

...Абе успех.

Цитат

Водачите в регионите

 

Според правилата на Централната избирателна комисия (ЦИК), политическите формации не регистрират пълните си списъци централно, а ги внасят за регистрация в съответните Районни избирателни комисии (РИК) по места.

По Изборен кодекс крайният срок за подаване на документите и окончателното регистриране на всички кандидатски листи в РИК изтича точно 32 дни преди изборния ден. Тъй като предсрочните парламентарни избори са насрочени за 19 април 2026 г., крайният срок за попълване и регистриране на всички кандидати е до 17:00 часа на 17 март 2026 г.

До този момент коалиция „Прогресивна България“ и всички останали участници трябва да са финализирали окончателната си подредба във всички 31 многомандатни избирателни района. След тази дата списъците стават окончателни и не могат да бъдат променяни (освен при много специфични обстоятелства като смърт или тежко заболяване на кандидат).

 

Изчерпателен стратегически и електорален анализ на коалиция „Прогресивна България“: Архитектура на кандидатските листи, социологически проекции и вероятностни модели за 52-рото Народно събрание

Институционален контекст и генезис на системната политическа криза

Република България се намира в епицентъра на безпрецедентна за съвременната си демократична история институционална и политическа криза, чиято кулминация са предстоящите предсрочни парламентарни избори, насрочени за 19 април 2026 г..1 Този изборен цикъл представлява осмият пореден предсрочен вот в рамките на едва четири години, което е категоричен индикатор за тежката ерозия на партийната система, фрагментацията на електоралното тяло и фундаменталната неспособност на традиционните политически субекти да генерират устойчиви управленски мнозинства.1 За да се разбере дълбочината на настоящия политически момент и каталитичният ефект от появата на коалиция „Прогресивна България“, е необходимо да се проследи детайлно траекторията на разпад на предходната изпълнителна власт и ескалацията на общественото недоволство.

Предходният редовен кабинет, ръководен от министър-председателя Росен Желязков (номиниран от коалицията ГЕРБ-СДС), беше формиран след вота през октомври 2024 г. и встъпи в длъжност през януари 2025 г. като правителство на малцинството.2 Първоначалната парламентарна архитектура на това управление разчиташе на крехка конфигурация, включваща формално ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица и „Има такъв народ“ (ИТН), със стратегическата подкрепа на Алианса за права и свободи (АПС) при вотове на доверие.2 Този баланс обаче беше критично нарушен през март 2025 г., когато решение на Върховния съд на Република България наложи преизчисляване на изборните резултати. Тази съдебна интервенция доведе до влизането на партия „Величие“ в парламента, което автоматично редуцира управленското мнозинство до абсолютния санитарен минимум от точно 121 депутатски мандата спрямо 119 мандата за опозицията.2

Ситуацията се влоши допълнително през април 2025 г., когато фракцията на АПС оттегли своята подкрепа за кабинета, оставяйки правителството на Росен Желязков в състояние на оперативна парализа.2 Финалният колапс на изпълнителната власт настъпи през декември 2025 г..1 Кабинетът бе принуден да депозира своята оставка на 11 декември 2025 г. под натиска на масови граждански протести, които блокираха ключови градски артерии.1 Тези протести бяха катализирани от комбинация от рестриктивни икономически политики, включително силно непопулярни данъчни увеличения, както и от акумулираното обществено възприятие за системен провал в борбата с корупцията и нежелание за демонтиране на олигархичните мрежи на влияние.1 Изследванията на общественото мнение от този период, като националното представително проучване на агенция Market Links (проведено между 3 и 7 декември 2025 г.), отчетоха исторически спад в доверието към институциите, като подкрепата за управляващите партии и техните лидери претърпя критична ерозия, създавайки огромен политически вакуум и обществено търсене на радикална алтернатива.5

Безпрецедентният институционален ход: Транзицията на Румен Радев

В условията на тази тотална делигитимация на партийния естаблишмънт, държавният глава предприе ход, който преначерта изцяло политическата карта на страната. На 23 януари 2026 г. Румен Радев официално подаде оставка от поста Президент на Република България.1 Този акт е без прецедент в посткомунистическата история на България, тъй като Радев прекъсна доброволно своя втори мандат (започнал през 2021 г. и с конституционен хоризонт до края на 2026 г.), за да се включи директно в партийната надпревара.1 Неговите функции бяха незабавно поети от вицепрезидента Илияна Йотова, която стана изпълняващ длъжността държавен глава.6

Оставката на Радев не бе спонтанна реакция, а внимателно калибриран стратегически ход. По време на протестите през декември 2025 г. той упражняваше значително задкулисно влияние и открито подкрепяше исканията на демонстрантите, обвинявайки правителството на Желязков, че тласка страната към задънена улица.1 В свое ключово публично обръщение през януари 2026 г., маркиращо началото на неговия политически проект, Радев заяви категорично, че "днешната политическа класа е предала надеждите на българския народ".1 На 2 март 2026 г. той официално встъпи в длъжност като лидер на новосформираната коалиция „Прогресивна България“, дефинирайки нейната основна мисия като обединение на гражданите с цел окончателно демонтиране на олигархичния модел на корупция, укрепване на държавността и възстановяване на социалната справедливост.1

Юридическа архитектура и регистрация на коалиция „Прогресивна България“

Изграждането на политическия субект на бившия президент изискваше сложна юридическа и институционална логистика, съобразена с рестрикциите на Изборния кодекс. Първоначалните опити на екипа на Радев да регистрира формацията под наименованието „Нашата България“ бяха блокирани, тъй като марката се оказа запазена в Патентното ведомство от друга партия в края на януари 2026 г..8 Този тактически удар от страна на политическите опоненти наложи бърза преконфигурация.

Официалната регистрация на коалиция „Прогресивна България“ за участие в предсрочните парламентарни избори на 19 април 2026 г. бе финализирана и утвърдена с Решение № 4528 на Централната избирателна комисия (ЦИК) от 3 март 2026 г..9 Според официалните документи, внесени на 2 март (Решение от 23.02.2026 г. за образуване на коалиция), формацията стъпва върху мандата на три съществуващи политически партии, които осигуряват необходимата правна рамка: партия „Политическо движение Социалдемократи“ с представляващ Елена Нонева, „Социалдемократическа партия“ с представляващ Тодор Барболов и движение „Нашият народ“ с представляващ Атанас Калчев.1 Включването на Атанас Калчев, който е дългогодишен кмет с пет мандата на южния град Кричим и явен поддръжник на президента в социалните мрежи, предостави не само регистрационен инструмент, но и ценен локален електорален ресурс.8

Оперативното ръководство и официалното представителство на коалицията пред институциите са поверени на двама съпредседатели, които могат да действат заедно и поотделно: Гълъб Донев и Димитър Стоянов.9 Тази структура не е случайна – Гълъб Донев е бивш служебен министър-председател, ползващ се с висок технократски авторитет (дори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов му дава висока оценка като бивш свой заместник-министър 10), а Димитър Стоянов е бивш служебен министър на отбраната и една от най-доверените фигури в тясното обкръжение на Радев. Заедно с основната коалиция, в публичното пространство се появиха и опити за регистрация на сателитни формации. На 4 март 2026 г. ЦИК излезе с Решение № 4547, с което отказа регистрация на коалиция „Просперираща България“ (първоначално заявена като „Подкрепи Радев“), съставена от Българска земеделска партия и партия „КОЙ“.11 Този отказ консолидира легитимността единствено върху официалния субект „Прогресивна България“, предотвратявайки разпиляване на електорална енергия в двойници.

Идеологически профил, геополитически вектори и национален суверенитет

Политическата платформа на „Прогресивна България“ е конструирана върху синкретичен идеологически фундамент, който съчетава консервативно-реформаторски елементи, лявоцентристка социална чувствителност и ярко изразен суверенизъм.2 Движението открито се обявява за запазване на националната идентичност, защита на националния суверенитет и водене на строго балансирана външна политика.8 Тези послания резонират мощно в общество, поляризирано от глобални конфликти и икономически шокове.

Един от централните разделителни маркери между партията на Радев и традиционните евроатлантически сили в страната (като ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ) е позицията относно геополитическата интеграция и войната в Украйна. Радев системно изразява скептицизъм относно макроикономическата готовност на България за присъединяване към еврозоната, планирано за 1 януари 2026 г., като в миналото дори инициира (макар и неуспешно) референдум по темата, който се превърна в централен фактор в политическия дебат.1 Тази позиция привлича огромна маса от избиратели, които изпитват остри социални страхове от потенциален инфлационен шок и обедняване вследствие на монетарната транзиция.12

Още по-отчетлива е демаркационната линия във външната политика. Бившият президент последователно заема позиции, които международните анализатори определят като близки до руския наратив, противопоставяйки се на военната помощ за Украйна и критикувайки икономическите санкции срещу Руската федерация.1 В своите предизборни речи, като тази по време на честванията на Националния празник в Стара Загора, Радев акцентира върху необходимостта от "опазване на българската свобода днес, когато световният ред се руши пред очите ни", призовавайки към национално единство срещу външни и вътрешни опити за разделение.7 Тази реторика директно адресира нарастващите изолационистки и националистически настроения в българското общество, които доскоро бяха монополизирани от по-радикални формации.

Социологически профил и електорална гравитация: Демонстрация на хегемония

Анализът на социологическите данни за месец март 2026 г. разкрива фундаментална промяна в електоралните пластове, която граничи със сеизмичен шок за традиционните партии. Влизането на Румен Радев в партийната политика акумулира енергия, която позиционира „Прогресивна България“ като абсолютен хегемон в предстоящия вот.

Данните от най-авторитетните национални социологически агенции са категорични и изключително консистентни в своите прогнози. Национално представителното проучване на агенция „Алфа Рисърч“ (проведено между 23 февруари и 2 март 2026 г. чрез преки стандартизирани интервюта) отчита, че 32.6% от твърдо решилите да гласуват биха подкрепили партията на бившия президент.2 Тази електорална тежест се транслира в проекция за внушителните 97 депутатски мандата.2 Паралелното изследване на агенция „Сова Харис“ (проведено между 7 и 12 март 2026 г.) дава 30.9% подкрепа, равняваща се на 92 мандата, а данните на „Галъп“ (10-28 февруари 2026 г.) фиксират резултата на 30.6%, също проектирайки 92 мандата.2

Този електорален взрив идва изцяло за сметка на досегашните системни играчи. За сравнение, допреди няколко месеца, според данни на Market Links от декември 2025 г., ГЕРБ-СДС водеше класациите със 17%, следвана от ПП-ДБ с 14.7% и „Възраждане“ с 9.3%.5 След формирането на „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС регистрира резултати между 19.3% и 20.1%, което ограничава формацията на Бойко Борисов до едва 58-61 мандата – сериозен регрес спрямо 66-те места, с които тя разполагаше в предишния парламент.2

Анатомията на електоралния корпус на „Прогресивна България“ е обект на специален анализ от страна на „Алфа Рисърч“. Проучването разкрива, че електоралната база на Радев е изключително хетерогенна и се състои от три основни демографски и политически масива 13:

1. Апатичните и негласуващите: Това е огромна група български граждани, дълбоко разочаровани от политическата криза, които са бойкотирали предходните избори. Фигурата на Радев успява да ги ремобилизира чрез аурата си на антисистемен играч, който идва да накаже корумпирания елит.

2. Бивши симпатизанти на Българската социалистическа партия (БСП): Възникнал първоначално в политиката с мандата на БСП, Радев де факто абсорбира почти изцяло остатъчния левоцентристки вот. Според данните, БСП-Обединена левица се намира в критична фаза, гравитирайки около санитарния минимум от 4.7% до 5%, понасяйки тежки електорални щети от бившия президент.5

3. Радикалният и суверенистки вот (електорат на „Възраждане“): Националистическата формация на Костадин Костадинов губи значителна част от своите поддръжници в полза на Радев. Избирателите, търсещи твърда антиевропейска и проруска линия, припознават в бившия държавен глава по-легитимен, институционално приемлив и ефективен носител на тези идеи спрямо по-маргиналната реторика на „Възраждане“.13

Към тези три стълба се добавят и значителни периферийни потоци от формации като ИТН (която бележи исторически дъна), МЕЧ, „Величие“, както и разочаровани центристи от ГЕРБ и ПП-ДБ.5 Влиянието сред младежките групи и поколението Z също е обект на трансформация. Докато предишни проучвания на Gallup International Balkan показваха, че младите избиратели са склонни да подкрепят ИТН или ПП-ДБ, анализаторите отбелязват, че фигурата на Радев се разглежда като потенциална мощна алтернатива за младежите, търсещи незабавна промяна на корупционния модел, макар част от градската младеж да остава скептична относно неговата истинска дистанцираност от старите мрежи на влияние.15

Социолозите предупреждават, че тази екстремна хетерогенност представлява нож с две остриета. Разнородната природа на избирателите поставя пред коалицията взаимноизключващи се очаквания. Това работи перфектно като универсален магнит по време на предизборна кампания, но крие огромен риск за политическата устойчивост на бъдещата парламентарна група, когато се наложи гласуването на конкретни реформи или външнополитически декларации.13

Стратегия при архитектурата на кандидат-депутатските листи

Конструирането на листите на „Прогресивна България“ разкрива прецизен политически инженеринг. Целта на ръководството е да изгради публичен образ, който рязко контрастира с традиционната партийна номенклатура, излъчвайки едновременно държавнически опит, експертиза и национална гордост. Анализът на регистрираните водачи на листи (представени официално пред ЦИК за 31 Многомандатни избирателни района) идентифицира три ясно изразени типологии кандидати, поставени на стратегическите първи места.16

Първата и най-масова група включва висши администратори и бивши министри от служебните кабинети на Радев. Издигането на фигури като Гълъб Донев (бивш премиер), Иван Демерджиев (бивш вътрешен министър), Иван Шишков (бивш министър на регионалното развитие), Явор Гечев (бивш министър на земеделието) и Росица Карамфилова (бивш министър на екологията) е директно послание към избирателите и пазарите: коалицията разполага с готов административен капацитет и може да поеме управлението на държавата в рамките на 24 часа след изборите, без период на адаптация.16

Втората стратегическа група е фокусирана върху спортните икони с висок морален авторитет. Позиционирането на олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова (в Ловеч), легендарния волейболист Владимир Николов (в Пловдив) и световния шампион по плуване Петър Стойчев (в Смолян) изпълнява двойна функция. От една страна, те генерират мощен патриотичен сантимент и позитивни емоции, а от друга – привличат напълно аполитичен и младежки вот, който не се интересува от идеологически дебати, но е склонен да гласува за разпознаваеми и успели българи.16

Третата група таргетира интелектуалния и европейски ляв вот. Включването на бившия евродепутат Петър Витанов като водач в Перник (традиционно силен регион за левицата) има за цел да легитимира формацията пред модерно мислещите социалдемократи и да ускори разпада на БСП в този регион.16

Самият лидер Румен Радев прилага класическата за българския политически модел стратегия на двойната кандидатура, оглавявайки едновременно 25 МИР София (основната арена за сблъсък на партийните лидери) и 2 МИР Бургас (ключов икономически и демографски център).16

Таблица 1: Списък на кандидатите за народни представители от „Прогресивна България“ по райони и последователност

Въпреки обществените очаквания за незабавно оповестяване на пълните листи след регистрацията на коалицията в ЦИК, лидерът Румен Радев официално уточни на 3 март, че "в момента се работи по съставянето на листите с кандидати за народни представители, които ще бъдат обявени в законоустановения срок".7 Поради тази причина и технологичното време за финализиране на подредбата от второ място надолу, публично обявените и регистрирани до момента кандидати обхващат най-важните стратегически позиции – водачите (първите места) в съответните избирателни райони.16

Следната таблица систематизира всички известни към днешна дата кандидати, подредени по техния регион и позицията им в листата:

 

Многомандатен избирателен район (МИР)	Последователност в листата	Кандидат за народен представител	Професионален профил / Институционален опит
1 МИР Благоевград	1-во място (Водач)	Росица Карамфилова	Експерт с над 20-годишен опит в екологията, бивш служебен министър на околната среда и водите (2022–2023), изпълнителен директор на ИАОС. 16
2 МИР Бургас	1-во място (Водач)	Румен Радев	Лидер на коалицията, Президент на Република България (2017–2026), бивш командир на ВВС, генерал-майор. 6
6 МИР Враца	1-во място (Водач)	Иван Шишков	Утвърден архитект, бивш служебен министър на регионалното развитие и благоустройството. 16
9 МИР Кърджали	1-во място (Водач)	Иван Демерджиев	Изтъкнат юрист, бивш служебен министър на вътрешните работи и вицепремиер. 16
10 МИР Кюстендил	1-во място (Водач)	Явор Гечев	Експерт по аграрна политика, бивш служебен министър на земеделието. 16
11 МИР Ловеч	1-во място (Водач)	Ивет Горанова	Олимпийски шампион по карате от Игрите в Токио 2020 г., изтъкната спортна и обществена фигура. 16
13 МИР Пазарджик	1-во място (Водач)	Гълъб Донев	Съпредседател на коалицията, бивш служебен министър-председател, дългогодишен секретар по социалните политики на президента.
14 МИР Перник	1-во място (Водач)	Петър Витанов	Бивш член на Европейския парламент, представител на прогресивната левица. 16
16 МИР Пловдив-град	1-во място (Водач)	Владимир Николов	Дългогодишен капитан на националния отбор по волейбол на България, спортен мениджър. 16
22 МИР Смолян	1-во място (Водач)	Петър Стойчев	Световен шампион по плуване, бивш служебен министър на младежта и спорта. 16
25 МИР София-град	1-во място (Водач)	Румен Радев	Лидер на коалицията, Президент на Република България (2017–2026). 6

Изборна математика и вероятностни модели за реализация на мандатите

Прогнозирането на персоналния състав на бъдещата парламентарна група на „Прогресивна България“ изисква интеграция на социологическите данни (прогноза за 30.6% – 32.6% национален вот) с математическите алгоритми на българската избирателна система. Разпределението на мандатите в Република България се извършва в две стъпки: първо на национално ниво по метода на Хеър-Ниймайер (за определяне на общия брой мандати за дадена партия), а след това на регионално ниво чрез метода на Д'Ондт (D'Hondt) с отчитане на остатъците.

Когато една политическа сила премине границата от 25-30% от националния вот, тя придобива статут на системен доминант в математическия модел. Това означава, че партията не само печели директни пълни мандати в големите изборни райони, но и събира огромна част от разпределяните остатъци в по-малките райони. При очаквани между 92 и 97 депутатски места (от общо 240) 2, „Прогресивна България“ ще спечели средно между 38% и 40% от всички налични места в залата.

Следователно, статистическата вероятност кандидатите, поставени на първо място (водачи) във всички 31 избирателни района, да бъдат избрани, клони към 100%. В големите градски центрове (София, Пловдив, Варна, Бургас), където се разпределят между 11 и 14 мандата, резултат от 30% гарантира между 4 и 6 директни мандата за формацията във всеки един от тези райони. Това означава, че кандидатите, поставени на второ, трето и дори четвърто място в техните листи, също имат "много висока" до "гарантирана" вероятност да влязат в новия парламент.

Специфичен феномен, който допълнително отваря места в листите, е правилото за отказ при двойна кандидатура. Тъй като Изборният кодекс позволява на едно лице да води листи в максимум два района (какъвто е случаят с Румен Радев в 2 МИР Бургас и 25 МИР София), след обявяването на резултатите Радев е задължен да декларира пред ЦИК от кой район желае да реализира своя мандат.16 Този административен отказ автоматично ще освободи едно мандатно място, издърпвайки кандидата, намиращ се на втора или следваща позиция в освободения район, директно в парламентарната зала.

Таблица 2: Прогнозни депутати, вероятност за избиране и потенциал за привличане на необичайни преференции

Базирайки се на социологическите прогнози и изборната математика 2, кандидатите, заемащи водещи позиции, имат изключително висок шанс да влязат в 52-рия парламент. Специфично внимание в тази таблица е обърнато на мажоритарния профил и способността за привличане на необичайни преференции – гласове от избиратели, които по принцип не биха гласували за политическата формация, но подкрепят конкретната личност.

 

Многомандатен избирателен район	Кандидат за депутат	Последователност	Прогнозна вероятност за избиране	Потенциал за привличане на необичайни преференции
1 МИР Благоевград	Росица Карамфилова	1-во място	Гарантирана (100%)	Нисък. Профилът ѝ е строго експертен и технологичен (екология) 16, очаква се да разчита на общия партиен вот, без значителни лични преференции извън него.
2 МИР Бургас	Румен Радев	1-во място	Гарантирана (100%)	Много висок. Като бивш президент и основател на движението 6, той концентрира мощен персонален вот и привлича масово гласоподаватели от най-различни социални слоеве.
6 МИР Враца	Иван Шишков	1-во място	Много висока (>95%)	Умерен. Разпознаваем като бивш министър на регионалното развитие 16, преференциите му ще бъдат генерирани предимно по партийна линия.
9 МИР Кърджали	Иван Демерджиев	1-во място	Висока (>85%)	Умерен към висок. В район със специфичен етнически вот, фигурата на бивш вътрешен министър 16 може да мобилизира наказателен и националистически вот, носейки лични преференции.
10 МИР Кюстендил	Явор Гечев	1-во място	Много висока (>95%)	Нисък. Експерт по земеделие 16, който ще акумулира основно гласовете на твърдото ядро, а не мажоритарен преференциален вот от периферията.
11 МИР Ловеч	Ивет Горанова	1-во място	Много висок (Отличен)	Изключително висок. Като олимпийски шампион 16, тя има потенциала да счупи партийните граници и да привлече огромен брой "необичайни" преференции от младежи, спортисти и напълно аполитични граждани.
13 МИР Пазарджик	Гълъб Донев	1-во място	Гарантирана (100%)	Умерен. Като бивш премиер и съпредседател, той е стожер на коалицията, но не притежава профила на нестандартен "ловец на преференции".
14 МИР Перник	Петър Витанов	1-во място	Много висока (>95%)	Умерен към висок. Може да привлече голям брой преференции специфично от традиционно леви избиратели в региона, които са дълбоко разочаровани от състоянието на БСП.13
16 МИР Пловдив-град	Владимир Николов	1-во място	Гарантирана (100%)	Изключително висок. Като легендарен волейболен капитан 16, фигурата му е силно консенсусна. Очаква се сериозен мажоритарен и преференциален пробив сред избиратели, които не се интересуват от политика.
22 МИР Смолян	Петър Стойчев	1-во място	Висока (>90%)	Изключително висок. Световен шампион 16, чиито спортни успехи резонират силно. В по-малък район като Смолян, личният авторитет може да донесе съществен процент преференции извън партийната рамка.
25 МИР София-град	Румен Радев	1-во място	Гарантирана (100%)	Много висок. Основният лидерски район в страната, където Радев играе ролята на мощен електорален локомотив за цялата формация.

Политически последици, коалиционна динамика и рискове пред националното управление

Математическата победа на коалиция „Прогресивна България“ е вън от съмнение, но политическата реализация на тази победа в устойчива изпълнителна власт представлява сложен и рисков ребус. Въпреки че прогнозираните 92-97 мандата превръщат Румен Радев в незаобиколим фактор, те са далеч под необходимите 121 гласа за формиране на самостоятелно правителство на мнозинството.2 Този дефицит налага влизане в тежки коалиционни преговори в един изключително фрагментиран и враждебен парламент.

Анализаторите от международната рейтингова и изследователска агенция Fitch Solutions публикуват тревожна прогноза за следизборния пейзаж в България. Според техния анализ, след изборите на 19 април най-вероятният сценарий е опит за формиране на управляваща коалиция между радикалната „Прогресивна България“ и евроатлантическата центристка формация „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ).3 Подобен съюз би събрал математическо мнозинство (около 130 мандата, предвид 36-те настоящи места на ПП-ДБ 2), но се разглежда като фундаментално нестабилен поради дълбоки идеологически разломи. Двете формации имат диаметрално противоположни възгледи по критични геополитически и икономически въпроси: ПП-ДБ са архитекти на стриктната евроинтеграция, приемането на еврото през 2026 г. и оказването на мащабна военна помощ за Украйна, докато Радев артикулира скептицизъм към еврозоната и призовава за преразглеждане на антируските санкции.1

Следователно, Fitch Solutions стига до извода, че изборите през април няма да доведат до стабилно управляващо мнозинство, което да изкара своя пълен мандат, и е изключително вероятно България да бъде изправена пред нови, девети поредни предсрочни парламентарни избори в близко бъдеще.3 Тази коалиционна парализа носи директни рискове за финансовата стабилност на държавата. Забавянето в сформирането на кабинет ще компрометира критичната бюджетна процедура и със сигурност ще отложи приемането на страната в еврозоната.12

Допълнителен слой на несигурност внася и овакантената президентска институция. Редовните президентски избори са насрочени за последното тримесечие (Q4) на 2026 г..3 Пазарите за политически прогнози, като базираната на блокчейн платформа Polymarket, отчитат изключително висока степен на несигурност относно изхода от тази надпревара. Тъй като Радев (който доминираше с 30% рейтинг) вече не е фактор в президентското уравнение, състезанието е напълно отворено. Към момента бившият премиер Николай Денков води с едва 16.5% вероятност за победа, следван от Росен Желязков с 12% и Росен Плевнелиев с 1.6%.17 Този вакуум предполага, че работата на 52-рото Народно събрание ще бъде силно политизирана и подчинена на предстоящата президентска кампания, като всяка парламентарна група ще използва трибуната не за законодателна дейност, а за промотиране на своите кандидат-президенти. В този контекст се очаква изпълняващата длъжността президент Илияна Йотова да използва правомощията си при назначаване на служебни правителства и регионални управители, за да генерира политическо предимство и да консолидира левия спектър преди есенния вот.8

В обобщение, макар фигурата на Румен Радев и кандидат-депутатските листи на „Прогресивна България“ да гарантират безпрецедентен електорален пробив и сигурно присъствие на десетки експерти и спортни фигури в новия парламент, този успех сам по себе си не решава структурната криза на българската демокрация. Математическата невъзможност за самостоятелно управление, съчетана с идеологическата изолация на коалицията по ключови евроатлантически въпроси, предвещава продължаваща институционална турбулентност, сериозни въпросителни пред фискалната интеграция на страната и поддържане на перманентна предизборна готовност през цялата 2026 година.

Цитирани творби

 

Цитат

Легендата на българския волейбол Владимир Николов , който реши да се състезава на полето на политиката, регистрира листата на "Прогресивна България" в 16 МИР Пловдив-град.

Предсрочни избори 2026

• Владо Николов повежда листата на "Прогресивна България" на Румен Радев в Пловдив
• Дечев: Радев не влияе на рокадите в МВР, дори му нямам телефона
• Илин Димитров регистрира листата на "Прогресивна България" във Варна

"Това е начинът да се постигнат резултати. Президентът Румен Радев ми отправи поканата и аз веднага приех. Аз съм сериозно и тясно свързан с Пловдив - жена ми е от града, родата ми също е оттам и самият аз съм от Пловдив", заяви водачът на листата.

 

Николов посочи, че целта е да спечелят шест депутатски места от града, като стратегията на партията се фокусира върху масовия спорт и децата.

"Някои от най-близките ми приятели ме предупреждаваха, че политиката е мръсна работа и че ще ме очернят, но вярвам, че мога да се справя", добави той, цитиран от сайта "Пловдив нюз".

Заедно с Владо Николов в РИК-Пловдив дойде и бившият главен секретар на МВР Петър Тодоров, който също е кандидат-депутат от коалицията на Радев. Той е и бивш директор на ОД на МВР-Пловдив, а на поста главен секретар беше предложен през 2021 г. от тогавашния министър Бойко Рашков.

 

 

Виж още Владо Николов повежда листата на "Прогресивна България" на Румен Радев в Пловдив

 

 

Тодоров подаде оставка през 2023 г., когато министър беше Калин Стоянов. Зад него тогава застана президентът, а сега Тодоров влиза в листите му. По-рано Радев отхвърли първия опит на Тодоров да подаде оставка, а вторият беше породен от искането на Калин Стоянов да бъде освободен от поста скоро след убийството на Алексей Петров в столичния кв. "Драгалевци".

 

Снимка: Булфото

 

Бившият главсек на вътрешното министерство обаче е на трето място, а преди него зад Владо Николов втора е Катя Стайкова - изпълнителен директор на Клъстер Тракия икономическа зона и експерт в областта на икономическото развитие и привличането на инвестиции.

 

 

Снимка: Булфото

 

На първите позиции в листата на Прогресивна България" в Пловдив е и пилотът, капитан в международна авиокомпания, Стефан свиленов, който е и юрист.

Официалното откриване на кампанията на Прогресивна България ще се състои в събота от 12 часа в зала "Сила" и на него ще присъства и президентът (2017-2026) Румен Радев.

 

Снимка: Булфото

 

В Пловдив Владо Николов и неговата коалиция имат за съперници лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и Татяна Дончева, която поведе листата на БСП - Обединена левица. Тук срещу него излизат още Асен Василев като водач на ПП-ДБ.

 

Ще има и чисто спортен сблъсък, тъй като за ДПС листата повежда друга именита спортистка - Стефка Костадинова, която се оттегли от БОК след една година съдебни спънки пред встъпването на избраната Весела Лечева. 

 

Петър Тодоров. За този има много скрити „компромати“ . Той закриляше една група бандйуги, но някои хора имат „записи“

п.п. един бизнесзасмен от Бургас го самоубиха и да, ...........търсете олигарсите около лйотчика.................

Цитат

КОГАТО СИ В ЛИСТАТА НА РАДЕВ, А ВСЪЩНОСТ СИ СУПЕР БЛИЗЪК С ГЕРБАДЖИЙСКИЯ ЕЛИТ В ПЛОВДИВ. И КОГАТО ВОЛЕЙБОЛИСТ СЕ ПРАВИ НА „ЧЪРЧИЛ“ ПО ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА, А ИМАШЕ ВРЕМЕ, В КОЕТО КРЕПЕШЕ ГЕРБ

Хората на Радев в Пловдив

PR vs Реалността:

PR:

Петър Денчев- представен като предприемач с визия и активен участник в развитието на строителството, туризма и индустрията в региона. Носител е на специалната награда „Сграда на годината“ и председател на Сдружението на пловдивските хотелиери. Съосновател е на инициативи за устойчиво развитие и бизнес иновации.

Преди предприемачеството е професионален футболист, част от младежкия национален отбор. Завършил маркетинг и бизнес администрация, Денчев продължава да надгражда знанията си в инженерното управление.

Същност:

Снимките сами говорят за това към кое бившо управляващо мнозинство е ориентиран. Снимки с топ Гербаджии и хора свързани с Петлешков и една от медийните групировки в Пловдив. Заради него и още няколко човека вече повече от година не може да се ограничи достъпа на коли до Стария град, защото няма как да го използват за безплатен паркинг на клиентите на хотелите, а живущите кучетата ги яли. Тъжно е когато си в листата на Радев, а всъщност си супер близък с гербаджийския елит в Пловдив.

Правете си сами сметката! Когато братът (Ангел Стоев) на (Мариана Чолакова) – жена на Радомир Чолаков бивш депутат от ГЕРБ и близък до Бойко Борисов реди листите какви ще бъдат хората в нея.

Промяната в Пловдив се оказа пак подмяна…

Любомир Чакъров

Бележка : А това е от времето, в което Владо Николов се кълнеше в ГЕРБ, а сега се прави на „Чърчил“ в Пловдив по „пътя на копринката“:

 

Цитат

Стратегически профил и геоикономически анализ: Ангел Стоев и архитектурата на властта в област Пловдив

Въведение и концептуална рамка на регионалното влияние

Съвременната политическа и икономическа екосистема в Република България се характеризира с висока степен на интерсекция между държавния апарат за сигурност, едрия корпоративен капитал и регионалната административна власт. В този контекст, област Пловдив – вторият по големина демографски център и водещ индустриален, логистичен и технологичен хъб на страната – представлява критична зона за геоикономическо и политическо влияние. Анализът на властовите динамики в региона изисква детайлно изследване на фигурите, които функционират като медиатори между тези сфери. Ангел Стоев е парадигматичен пример за такъв тип стратегически играч.

Настоящият доклад предоставя изчерпателен, многослоен анализ на биографията, професионалната еволюция, мрежите на влияние и политическото позициониране на Ангел Стоев. Преминавайки през най-високите етажи на регионалното разузнаване (НСС и ДАНС), през ръководни позиции в корпоративния сектор и елитни бизнес сдружения, до поста на областен управител и впоследствие – ключов политически координатор на коалицията „Прогресивна България“, Стоев демонстрира безпрецедентна способност за акумулиране и трансформиране на бюрократичен и агентурен капитал в реална политическа и икономическа власт. Докладът изследва неговите свързаности с ключови бизнес фигури, механизмите за контрол върху обществени поръчки и европейски субсидии, както и архитектурата на предизборните процеси в Пловдив.

Биографичен фундамент и академична подготовка

Разбирането на оперативната методология на фигура от ранга на Ангел Стоев изисква внимателен прочит на неговия образователен профил, който съчетава макроикономическата теория с доктрините за национална сигурност. Тази двойна експертиза създава когнитивната рамка, чрез която той оперира както в държавната администрация, така и в частния сектор.

Публичните данни сочат, че Стоев притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Международни икономически отношения“ (МИО) от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София.1 УНСС исторически функционира като основен инкубатор за българския икономически и политически елит. Специалността МИО предоставя фундаментални знания относно трансграничните капиталови потоци, механизмите за привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и интеграцията на националните индустрии в глобалните вериги за доставки. Тази академична основа е от изключителна важност за регион като Пловдив, който е лидер в привличането на международен индустриален капитал.

Успоредно с икономическата си квалификация, Ангел Стоев е защитил научна степен „доктор по философия“ в Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР) в София.1 Академията на МВР е най-висшата институция в България за подготовка на ръководни кадри в сферата на сигурността, контраразузнаването и охраната на обществения ред. Докторската дисертация в тази институция предполага задълбочено изследване на теоретичните, етичните и оперативните аспекти на държавната сигурност, механизмите за обществен контрол и институционалната философия.

Синтезът между международната икономика и философията на сигурността генерира специфичен управленски подход: икономическото развитие се разглежда през призмата на националната сигурност, а вътрешната стабилност се възприема като абсолютна предпоставка за корпоративен просперитет. Завършените специализации по управление на бизнеса 1 допълнително профилират Стоев като технократ, способен да ръководи сложни организационни структури.

Произход, семейна среда и дипломатически мрежи

При провеждането на задълбочен анализ на публични личности с дългогодишен стаж в разузнавателните служби, често се наблюдава информационен дефицит по отношение на тяхната ранна генеалогия. По отношение на произхода, родителите, бабите и дядовците на Ангел Стоев, публичните регистри и достъпната медийна и институционална фактология не предоставят детайлна информация. Тази липса на публичност е стандартна характеристика за кадрови офицери от структурите на Национална служба „Сигурност“ (НСС) и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), чиито лични дела и семейна история подлежат на строга класификация с цел оперативна защита.

Въпреки това, изследването идентифицира изключително значима информация относно неговото най-близко съребрено родство, което играе фундаментална роля в неговата мрежа за регионално влияние. Ангел Стоев е брат на д-р Мариана Чолакова, която заема престижния пост на почетен консул на Федерална република Германия в Пловдив.2

Стратегическата стойност на тази семейна връзка не може да бъде надценена. Германия е исторически най-важният търговски партньор на България и най-големият източник на преки чуждестранни инвестиции в Тракия икономическа зона, разположена около Пловдив. Почетното консулство функционира като първостепенен дипломатически и икономически мост между местната власт, регионалния бизнес и германските индустриални гиганти.

Семейно-дипломатическа мрежа	Стратегически импликации за региона
Ангел Стоев (Бивш директор на ДАНС, бивш областен управител, политически координатор)	Осигурява административен чадър, познаване на местната корпоративна среда, контрол върху регулаторните рамки и сигурността на инвестициите.
Д-р Мариана Чолакова (Сестра, Почетен консул на Германия в Пловдив)	Осигурява директен достъп до европейски дипломатически канали, легитимация пред чуждестранни инвеститори и връзка с германските търговски камари.
Синергичен ефект	Създаване на защитена екосистема за международни капитали, където административните пречки могат да бъдат преодолявани чрез директна координация между държавната власт и дипломатическото представителство.

Тази структура на родствено-институционална свързаност ефективно обединява регионалния държавен апарат с водещите европейски дипломатически канали, създавайки мощна ос на влияние, която е от ключово значение за позиционирането на Стоев като гарант за икономическата стабилност в региона.

Еволюция в службите за сигурност: НСС и ДАНС

Фундаменталната фаза от професионалната кариера на Ангел Стоев е дълбоко вкоренена в българския държавен апарат за сигурност. Дълго време той е служител и дългогодишен ръководител в Регионална дирекция Национална служба „Сигурност“ (НСС) – Пловдив.1 НСС беше основната контраразузнавателна агенция на България преди мащабните структурни реформи в края на първото десетилетие на 21-ви век. Работата в НСС изисква усъвършенствано разбиране на регионалните уязвимости, икономическата сигурност и мониторинга на вътрешни и външни заплахи.

През 2008 г. българската система за сигурност претърпява монументална трансформация със създаването на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – мегаструктура, предназначена да обедини контраразузнаването, финансовото разузнаване и борбата с корупцията по високите етажи на властта. Ангел Стоев успешно навигира този институционален преход и заема критичната длъжност на директор на Териториална дирекция на ДАНС – Пловдив в периода от 2008 до 2010 г..1

Ръководенето на ДАНС в регион с икономическата и стратегическа тежест на Пловдив по време на формиращите години на агенцията е индикатор за високо доверие от страна на централната власт. В този период мандатът на ДАНС включва не само контрашпионаж, но и агресивно разследване на икономически престъпления, пране на пари, контрол върху митниците (Пловдив е ключов логистичен възел) и организираната престъпност. Като директор, Стоев е имал достъп до класифицирана информация от най-висок порядък, касаеща скритите собственически структури на местните предприятия, финансовите потоци на олигархичните кръгове и политико-икономическите зависимости в региона.

Асиметричното информационно предимство, придобито по време на мандата му в държавната сигурност, му предоставя несравним лост за влияние. Той притежава интимно познаване на регулаторните уязвимости, структурната цялост на конкурентните корпоративни субекти и психологическите профили на ключовите регионални актьори. Когато впоследствие преминава в частния сектор и политиката, той го прави не просто като администратор, а като дълбоко информиран стратег, разполагащ с пълната карта на невидимите властови мрежи.

Корпоративна интеграция, финансова дейност и свързаности в частния сектор

След напускането на ръководния пост в териториалното контраразузнаване през 2010 г., Ангел Стоев пренасочва своята експертиза към най-високите етажи на частния сектор. Данните показват, че през следващите години той работи на високи мениджърски позиции в частния бизнес, по-специално изпълнявайки функциите на прокурист.1 В българското търговско право прокуристът е лице с изключително широки представителни и управленски правомощия, натоварено от собственика на капитала да управлява предприятието в неговата цялост. Назначаването на бивш шеф на ДАНС за прокурист е класически ход на едрия капитал за осигуряване на корпоративна сигурност, защита от враждебни придобивания и оптимизиране на отношенията с контролните държавни органи.

Най-значимата му институционална роля в частния сектор е избирането му за ръководител (шеф) на влиятелното сдружение „Бизнесът за Пловдив“.2 Тази организация не е обикновена търговска камара; тя функционира като елитен синдикат, обединяващ някои от най-мощните индустриалци, строителни предприемачи и корпоративни субекти в региона. Сдружението действа като консолидирана лобистка група, позиционирана да преговаря директно с общинските и държавните власти относно градоустройството, разпределението на публичните ресурси и местната данъчна политика.

Чрез ръководството на „Бизнесът за Пловдив“, Стоев се утвърждава като консенсусен представител на едрия регионален капитал. Неговият бекграунд в службите за сигурност гарантира на бизнес общността лидер, който разбира как да навигира сложните държавни бюрокрации, докато дипломатическите му семейни връзки разширяват международния хоризонт на сдружението.

Преминаването от частния сектор обратно към висшата държавна администрация (като областен управител) изисква стриктно спазване на антикорупционното законодателство и законите за конфликт на интереси. Анализът разкрива, че на 12 май, малко преди да поеме официално поста на областен управител, Ангел Стоев е излязъл от своята частна фирма, като е прехвърлил дяловете на съпругата си.2

Механизъм на корпоративна трансформация (Прехвърляне на активи)	Оценка на въздействието
Юридическо измерение	Спазване на законовите изисквания за заемане на висша държавна длъжност; формално елиминиране на конфликт на интереси.
Икономическо измерение	Запазване на генерирания капитал и корпоративния контрол в рамките на най-тесния семеен кръг (съпругата).
Политическо измерение	Осигурява имунитет срещу атаки от политически опоненти относно директно участие в търговски дружества по време на мандата.

Този правен маньовър е стандартна практика сред българския политически и икономически елит. Той позволява на лицето да упражнява публична власт и да контролира разпределението на държавни ресурси, докато икономическите активи и свързаните с тях дивиденти остават защитени в семейната структура.

Технологични иновации, субсидии и обществени поръчки

Важен сегмент от икономическата и финансова дейност, с която Ангел Стоев е пряко свързан в качеството си на публична фигура, засяга управлението на европейски програми, субсидии и технологичното развитие на региона. Пловдив се намира в преход от традиционна тежка индустрия към икономика на знанието и високите технологии. Стоев активно се позиционира като патрон и медиатор на тези процеси.

Доказателство за това е неговото пряко участие във форуми и инициативи, организирани от „Пловдив Тех Парк“. Стоев участва в кръгла маса, посветена на привличането на нови таланти в сферата на иновациите и изкуствения интелект.3 Събитието е директно обвързано със стартиралата в края на 2022 г. програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) – Deep Tech Talent Initiative.3 Тази програма е насочена към мащабно финансиране (субсидиране) на високотехнологични програми в гимназии, университети и компании в цяла Европа.

По време на тези събития Стоев е в тесен контакт с ключови фигури от технологичния и академичния сектор, сред които:

• Венелин Йорданов – изпълнителен директор на „Пловдив Тех Парк“.3

• Димитър Гишин – член на Съвета на директорите на ПТП.3

• Доц. д-р Йосиф Аврамов (от НБУ) – гост-лектор по темите за трансфер на научни технологии към бизнеса и европейските образователни програми за финансиране.3

• Любомир Благоев – основател и управител на USW Ltd..3

В качеството си на областен управител, Стоев публично заявява, че „Пловдив е с реален шанс да стане един от първите технологични центрове в Европа, които да развиват т. нар. „дълбоки технологии“ (Deep Tech)“.3

Тази позиция е стратегическа, тъй като усвояването на европейски субсидии и реализирането на мащабни технологични проекти неминуемо преминава през механизмите на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Макар централното разпределение на бюджети и субсидии да се извършва на министерско ниво (както се вижда от одитни доклади, засягащи корекции в бюджетите на структури като МТИТС и субсидиите за „Български пощи“ чрез възлагане по реда на чл. 20 от ЗОП) 4, областният управител е институцията, която осъществява контрол по законосъобразност на решенията на общинските съвети в областта.5

Областният управител има правомощието да връща за ново обсъждане или да оспорва пред съда актове на местната власт, включително такива, свързани с разпореждане с общинска собственост, инфраструктурни проекти и локални процедури за възлагане. Комбинацията от експертизата на Стоев в ДАНС (мониторинг на финансови потоци и превенция на злоупотреби), миналото му начело на „Бизнесът за Пловдив“ (сдружение на потенциалните изпълнители на поръчки) и позицията му на областен управител го превръща във върховен арбитър на регионалния пазар на обществени поръчки и усвояването на еврофондове. Той разполага както с инструментариума да блокира нежелани конкуренти през административен контрол, така и с контактите да фасилитира проектите на технологичния и индустриален елит.

Административно управление: Мандатите като областен управител

Ангел Стоев се завръща на върха на държавната йерархия в региона, когато е назначен за областен управител на област Пловдив. Той заема тази ключова длъжност първоначално в периода 2021-2022 година, а след това е преназначен отново в началото на август 2022 г..1 Назначенията му съвпадат с периодите, в които страната се управлява от служебни правителства, назначени от президента на Република България.

При встъпването в длъжност през август 2022 г., служебният кабинет извършва масова ротация на областните управители в страната (назначавайки фигури като Николай Шушков в Благоевград, Мария Кънева в Бургас и Георги Гугучков във Велико Търново).2 Целта на тези кадрови промени е утвърждаване на вертикалата на властта на президента и неутрализиране на влиянието на редовните политически партии върху местната администрация.

Официално заявеният основен приоритет за мандата на Стоев като новоназначен областен управител през август 2022 г. е организирането и провеждането на „честни и прозрачни избори“ 5, насрочени за 2 октомври 2022 г. В качеството си на областен управител, той оглавява Областния оперативен щаб (ООЩ) 5, който координира действията на полицията, териториалните структури на министерствата и местната власт за логистичното обезпечаване на вота и противодействието на изборните нарушения (купуване на гласове, корпоративен вот).

Назначаването на бивш директор на ДАНС за главен координатор на изборния процес на регионално ниво е изключително прагматичен ход от страна на президентската институция. Стоев притежава оперативното знание кои местни бизнесмени и криминални авторитети традиционно контролират потоците от купени гласове. Това му позволява ефективно да пренасочва ресурсите на МВР към конкретни невралгични точки, като по този начин гарантира политическите цели на служебното правителство в Пловдивския регион.

Политическо инженерство: „Прогресивна България“ и редене на изборните листи

Най-актуалната и стратегически значима роля на Ангел Стоев е неговата еволюция от формално неутрален държавен служител до явен политически координатор и архитект на изборните листи. Според анализа на локалните политически процеси, Стоев е основният фигурант, който реди предизборните листи в Пловдив за политическата формация „Прогресивна България“ (ПБ), която се възприема като част от мрежата на влияние около президента Румен Радев.6

Процесът по съставяне на партийна листа за 16-ти Многомандатен избирателен район (МИР) – Пловдив град е висша форма на политически инженеринг. Листата определя кои икономически и социални кръгове ще получат парламентарно представителство. Стратегията, приложена от Стоев в този контекст, демонстрира дълбоко разбиране на електоралната психология и популисткия маркетинг.

За водач на листата на „Прогресивна България“ в Пловдив е избран Владимир (Владо) Николов – изключително популярен бивш национал по волейбол.6 Изборът на спортна легенда за водач е класическа тактика за привличане на масовия избирател, който е разочарован от традиционните политически фигури. Спортната икона генерира позитивен медиен образ, свързан с национална гордост и честна игра.

Въпреки това, контролът върху политическата структура остава твърдо в ръцете на регионалния координатор. Данните категорично посочват, че при официалното внасяне на документите за регистрация на кандидат-депутатската листа в 16-та Районна избирателна комисия (РИК), водачът Владимир Николов е бил придружен лично от Ангел Стоев.6 Присъствието на бившия областен управител и шеф на ДАНС в този ключов момент е ясен публичен сигнал към политическия и бизнес елит в града: докато спортната фигура е лицето на кампанията, оперативната власт, организационният ресурс и гаранциите пред спонсорите се държат от Ангел Стоев.

Тази метаморфоза – от арбитър, отговарящ за „честните избори“ като областен управител 5, до активен играч и координатор, който структурира листите на конкретна политическа сила 6 – илюстрира флуидните граници между държавната администрация и партийното строителство в съвременна България.

Компоненти на политическата стратегия в Пловдив	Функционална роля
Електорален магнит (Владо Николов)	Генериране на публична симпатия, привличане на периферен вот, създаване на позитивен публичен наратив.
Организационен архитект (Ангел Стоев)	Редене на листата (селекция на кандидатите на задни позиции), логистика, координация с местния бизнес за финансиране на кампанията.
Институционален бекграунд	Използване на авторитета от предходните мандати като областен управител и директор на службите за респектиране на опонентите.

Синтез на икономическата и политическа мощ

Профилът на Ангел Стоев представлява съвършена симбиоза между четирите стълба на регионалната власт в България: спецслужби, корпоративен капитал, държавна администрация и политическо представителство.

Неговите връзки с хора не се ограничават до една сфера. В академично-технологичния сектор той колаборира с иноватори и ръководители на технопаркове (В. Йорданов, Д. Гишин, доц. Й. Аврамов) за привличане на европейски фондове (Deep Tech).3 В частния бизнес той е оглавявал елитния клуб на пловдивските индустриалци („Бизнесът за Пловдив“) и е управлявал компании като прокурист, прехвърляйки впоследствие активите на съпругата си за запазване на семейното благосъстояние при влизане във властта.2 В сферата на сигурността той разполага с мрежите и информационните масиви на ДАНС и НСС.1 В политиката той е довереното лице, което структурира силите на „Прогресивна България“ в съюз със спортни фигури като Владо Николов.6 А чрез сестра си, д-р Мариана Чолакова, той има индиректен достъп до най-мощния чуждестранен инвеститорски фактор в региона – германската дипломация и капитал.2

Стратегически изводи и бъдещи перспективи

Въз основа на изчерпателния анализ на събраните данни, могат да бъдат направени следните заключения относно модела на действие и бъдещите перспективи пред Ангел Стоев:

Първо, контролът върху икономическите процеси в Пловдив преминава през консолидация на властта. Стоев е доказал способността си да бъде консенсусна фигура, която може да посредничи между интересите на едрия бизнес (който кандидатства за обществени поръчки и субсидии) и регулаторните изисквания на държавата. Неговият опит като контрольор на финансови престъпления го прави идеален гарант, че разпределението на публичните ресурси в региона ще се случва без сътресения, които биха привлекли вниманието на европейските одиторски институции.

Второ, технологичният завой на Пловдив е неизбежен и Стоев се позиционира в авангарда на този процес. Чрез подкрепата за инициативи като Plovdiv Tech Park и програмите на Европейския институт за иновации и технологии, неговият кръг си гарантира първостепенен достъп до стотици милиони евро грантове, предназначени за "дълбоки технологии". Това представлява преминаване от традиционния модел на влияние чрез индустриални поръчки към много по-доходоносния и легитимен сектор на европейското технологично субсидиране.

Трето, неговата политическа роля като координатор на "Прогресивна България" показва дългосрочна стратегия за овладяване на законодателната власт. Като архитект на листите, той си гарантира лоялността на бъдещите депутати от региона, които впоследствие ще могат да защитават икономическите интереси на неговата мрежа в националния парламент.

Ангел Стоев не е просто публична личност; той е системен интегратор на властта в Пловдив. Неговата кариера доказва, че в българския политико-икономически модел най-голямо влияние имат не фигурите, които са постоянно в светлината на прожекторите, а онези, които контролират информацията, разбират механизмите на капитала и могат тихо да структурират процесите на заден план, извеждайки напред подходящите публични лица. Този модел на управление предвещава висока степен на стабилност за интересите, които той представлява, независимо от турбуленциите в централната изпълнителна власт.

 

https://afera.bg/безочливото-нахалство-на-иван-шишков/

 

Цитат

БЕЗОЧЛИВОТО НАХАЛСТВО НА ИВАН ШИШКОВ – ЗЛАТНА КАПИЯ НА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“. БИВШИЯТ КОМПРОМЕТИРАН МИНИСТЪР НА МРРБ ВЕДНАГА ПОЧВА ПЪЛНЕНЕТО НА ЧУВАЛИ С КИНТИ, ПАРДОН, СТРОЕЖА НА МАГИСТРАЛИ

В Нова телевизия водачът на листата на Радевата партия във Враца Иван Шишков. Чистото ПРЕДИЗБОРНО ИНТЕРВЮ КОЛКО КИНТИ СТРУВА, не бе изписано на екрана:

„За две години ще проектираме всички магистрали. Това е гаранция да няма проблем с кражбите – ясни проекти, цел и визия. Всички магистрали ще бъдат построени веднага. Част от тях ще са с публично-частно партньорство.“

…

Няма такава наглост и такова безочливо нахалство!

Шишков – бивш министър на МРРБ на Радев, абсолютен човек на „Златния“ Копринков от „пътя на копринката“ на Радев, лицето, свързано с корупционни практики по времето на щавенето от „пътя на копринката“ на служебните правителства на Радев, цъфна по телевизията и се изпъчи като новия „зидар“ на магистралите, които щял да построи веднага. Демек, веднага ще напълни чувалите с кинти на „пътя на копринката“.

Някой от радевите апологети беше рекъл, че Радев проверявал всеки от кандидат-депутатите си в листите. Проверявал – отзад! Копринков ги реди, Радев – козирува. Ако за Враца примерно беше питал за Шишков бившия си шеф на ДАНС Пламен Тончев, който апропо е от Враца, Радев едва ли щеше да изпъчи тоя дембел компрометиран за водач на листа. Ама Радев пита единствено Копринков и затова листите му са пълни или с безличници, или съмнителни копринкови аватари.

АФЕРА припомня мъничка част от безобразията на Шишков/Радев/Копринков:

На 4.02.2024 АФЕРА публикува:

„ПО ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“ – КОГАТО ПРЕЗИДЕНТЪТ СЕ ИЗЖИВЯВА КАТО „КАПО ДИ ТУТИ КАПИ“. ПРИПОМНЯМ ФАКТИ, С ИМЕНА, СЪБИТИЯ И ДАТИ, ОТ КОИТО ПРЕЗИДЕНТЪТ БЯГА, МАКАР ЧЕ НЯМА КЪДЕ ДА ИЗБЯГА! ДВЕ СРЕЩИ ПРИ РУМЕН РАДЕВ И ДИМИТЪР СТОЯНОВ – ЗА РЕКЕТ ОТ 10% ОТ СУМА ЗА РЕМОНТ НА ПЪТЕН УЧАСТЪК! СЛЕД СРЕЩАТА КОПРИНКОВ Е УВЕДОМЕН И ТОЙ ПРЕДУПРЕЖДАВА ИСКАЩИЯ РЕКЕТ

„ПО ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“ – КОГАТО ПРЕЗИДЕНТЪТ СЕ ИЗЖИВЯВА КАТО „КАПО ДИ ТУТИ КАПИ“. ПРИПОМНЯМ ФАКТИ, С ИМЕНА, СЪБИТИЯ И ДАТИ, ОТ КОИТО ПРЕЗИДЕНТЪТ БЯГА, МАКАР ЧЕ НЯМА КЪДЕ ДА ИЗБЯГА! ДВЕ СРЕЩИ ПРИ РУМЕН РАДЕВ И ДИМИТЪР СТОЯНОВ – ЗА РЕКЕТ ОТ 10% ОТ СУМА ЗА РЕМОНТ НА ПЪТЕН УЧАСТЪК! СЛЕД СРЕЩАТА КОПРИНКОВ Е УВЕДОМЕН И ТОЙ ПРЕДУПРЕЖДАВА ИСКАЩИЯ РЕКЕТ

На 17.11.2024 АФЕРА публикува:

ЗЛОВЕЩОТО МЪЛЧАНИЕ НА РАДЕВ ЗА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“. ДВЕ СРЕЩИ ПРИ РУМЕН РАДЕВ И ДИМИТЪР СТОЯНОВ – ЗА РЕКЕТ ОТ 10% ОТ СУМА ЗА РЕМОНТ НА ПЪТЕН УЧАСТЪК! СЛЕД СРЕЩАТА КОПРИНКОВ Е УВЕДОМЕН И ТОЙ ПРЕДУПРЕЖДАВА ИСКАЩИЯ РЕКЕТ!

ЗЛОВЕЩОТО МЪЛЧАНИЕ НА РАДЕВ ЗА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“. ДВЕ СРЕЩИ ПРИ РУМЕН РАДЕВ И ДИМИТЪР СТОЯНОВ – ЗА РЕКЕТ ОТ 10% ОТ СУМА ЗА РЕМОНТ НА ПЪТЕН УЧАСТЪК! СЛЕД СРЕЩАТА КОПРИНКОВ Е УВЕДОМЕН И ТОЙ ПРЕДУПРЕЖДАВА ИСКАЩИЯ РЕКЕТ!

На 5.03.2023 АФЕРА публикува:

МРРБ & ШИШКОВ – НА ДИРЕКТНО УПРАВЛЕНИЕ НА КОПРИНКОВ!  2 МЛРД.ЛВ. ПОДГОТВЕНИ ПО СХЕМА КЪМ ТЕХНИ ФИРМИ. 15% ДИРЕКТНО ВЛИЗАТ В „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“

МРРБ & ШИШКОВ – НА ДИРЕКТНО УПРАВЛЕНИЕ НА КОПРИНКОВ!  2 МЛРД.ЛВ. ПОДГОТВЕНИ ПО СХЕМА КЪМ ТЕХНИ ФИРМИ. 15% ДИРЕКТНО ВЛИЗАТ В „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“

На 8.03.2023 АФЕРА публикува:

БРУТАЛНО КЪМ РАДЕВ!: КОЛКО СРЕЩИ МИНИСТЪР ШИШКОВ Е ПРОВЕЛ С „ВИЧО КАСИЧКАТА“ В КАБИНЕТА СИ! КАКЪВ Е РЕКЕТА КЪМ „ВИЧО КАСИЧКАТА“ И КАКВИ УСЛОВИЯ СА МУ ПОСТАВЕНИ! РАДЕВ, ТВОИТЕ ШИШКОВ И КОПРИНКОВ ИНФОРМИРАХА ЛИ ТЕ!

БРУТАЛНО КЪМ РАДЕВ!: КОЛКО СРЕЩИ МИНИСТЪР ШИШКОВ Е ПРОВЕЛ С „ВИЧО КАСИЧКАТА“ В КАБИНЕТА СИ! КАКЪВ Е РЕКЕТА КЪМ „ВИЧО КАСИЧКАТА“ И КАКВИ УСЛОВИЯ СА МУ ПОСТАВЕНИ! РАДЕВ, ТВОИТЕ ШИШКОВ И КОПРИНКОВ ИНФОРМИРАХА ЛИ ТЕ!

afera.bg

 

Цитат

СОЦИОЛОГЪТ, АПОЛОГЕТ НА РАДЕВ, КОЛЬО КОЛЕВ ПРИЗНА: „ПЛАЩАТ НА ТАКИВА КАТО НАС! ЕДНА ТОРБА С ПАРИ – СЛОЖИ ПЕТ ПРОЦЕНТА ОТГОРЕ, МАХНИ ПРОЦЕНТИ ОТ ДРУГА ПАРТИЯ!“

Социологът Кольо Колев, който минава за един от апологетите на Радевата партия, заяви по Нова телевизия:

„Плаща се на такива говорещи глави като нас в предизборна кампания. Не познавам социолог на когото да не е предлагано – тука има една торба с пари, сложи пет процента отгоре, един -два процента, зависи колко е затънала партията, или махни проценти от друга партия…“

Изплеска го по отношение на коментари в студиото откъде са парите на прохождаща партия като тази на Радев и как водачите на листи дават пари за финансиране на кампаниите си.

Румяна Бъчварова в студиото опонира, че на нея никога не са и предлагали пари, на което Кольо Колев рече: „Късмет… Минали сте се“.

Кольо Колев „прностодушно“ обясни и какви огромни пари се дават винаги под масата и на черно, които касаят и водещи и журналисти с влияние по телевизиите.

Та, Радев/Копринков, откъде са кинтите, откъде са огромните кинти за предизборната ти кампания?!

 

Смяташ ли че така ще откажеш хората да гласуват за Радев?! 

току-що, The Lone Star написа:

Смяташ ли че така ще откажеш хората да гласуват за Радев?! 

не искам аз да ги отказвам, искам сами  да преосмислят решението си и сами да вземат чсно решение.Мисията ми е да провокирам по-младите и младежите да се затормозят за известно време и се натоварят с „мислене“

 Трябва да се припомнят времената, аз съм живял достатъчно, помня СДС и правителството на кака Филипа, Филип Димитров, Помня и Софиянски, помня и изборите за президент-Пешо Стоянов, помня и Мавъра от одс -сдс, помня и царя-плъх, помня и Генерал Бойко, помня и Данц ъит ме, помня и Възравдане, помня и ИТН, помня преди това много други, Евролевици, РЗС, едни от слави, атака, БББ, ипр...............сега ще запомня и Продай България...........................а Вие ПОМНИТЕ ЛИ !?