Румен Радев се регистрира за изборите с коалиция „Прогресивна България“

Румен Радев се регистрира в ЦИК минути преди 15.00 часа в понеделник, съобщиха от ЦИК. Коалицията се казва "Прогресивна България", представлявани от Гълъб Донев и Димитър Стоянов. В нея влизат три формации: ПП Социалдемократи, ПП Социалдемократическа партия и ПП Движение нашия народ.

Политика

 

Гълъб Донев е бил служебен премиер и министър на труда и социалната политика в няколко служебни правителства. От 2 август 2022 г. до 6 юни 2023 г. Гълъб Донев изпълнява длъжността служебен министър-председател на България, ръководейки две последователни служебни правителства, назначени от президента Румен Радев. Неговите правителства управляваха страната по време на политическа криза и подготовка за предсрочни парламентарни избори.

Димитър Стоянов е най-известен с поста си на министър на отбраната на Република България. Заема тази длъжност в две последователни служебни правителства, ръководени от Гълъб Донев, в периода от август 2022 г. до юни 2023 г. Преди назначаването си като министър, Стоянов има дългогодишен професионален опит в системата на Министерството на отбраната. Заемал е различни административни и ръководни позиции, включително началник на кабинета на няколко министри на отбраната. Бил е също така директор на дирекция и секретар на министерството. Завършил е Военната академия „Г. С. Раковски“.

Преди дни Радев обяви, че „за партия няма време, защото правенето на такава щяло да е "на ръба на законовия срок”. Досегашният държавен глава заяви, че ще се бори за мнозинство в парламента, както и „срещу модела Борисов-Пеевски”.

До този момент документи в ЦИК са подали от ГЕРБ-СДС, „Възраждане”, ДПС, „БСП-Обединена левица”, ИТН и „Величие”.

Припомняме, че на 19 януари президентът (2017-2026 г.) подаде оставката си, а след приемането ѝ от Конституционния съд постът на държавен глава беше поет от Илияна Йотова.

Източници: dariknews.bg, бТВ, NOVA

плъшока слугинаж Витанов щял да е кандидар депутат за Перник - при онези за които ви говорих, пернишките криминали

 

„„ Сред присъстващите на регистрацията беше и бившият социалист и бивш евродепутат от БСП Петър Витанов, който се спряга за водач на листата в Перник..“““

Очаквани лица дотук, важно е новите кои ще са.

преди 1 час, Bubbles написа:

Очаквани лица дотук, важно е новите кои ще са.

Новите лица.....ще ги назначат г-н Борисов и г-н Пеевски

трябват нови лица раждани след 1980г

времето на бумърите  отмина .

 не са адекватни на новото време 

купуват се чертежи на самолети и танкове....

Някой знаели още хора нароили се около Прецакай България- ПБ😄

РАДЕВ, РАДЕВ, ТЪПАК ДО ТЪПАКА СА ТВОЙТЕ! „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ В ЧЕСТ НА ЛГБТИ! КЬОРАВ КАРТИ НЕ ИГРАЙ!

Написахме вече, че „Прогресивна България“ е от тъпо по-тъпо име на Радевия полит. тюрлюгювеч.

Обаче.

Преди 2 години – през 2024 година във Фейсбук вече има страница на „Прогресивна България“ на „политическа организация“, която прави протест в защита на ЛГБТИ.

Ай честито, Радев. Тъпак до тъпака са твойте. И винаги е било така откак си във властта, а без нея пак са тебе – тъпак до тъпак.

ПРОБИТАТА ЛЕЙКА НА „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ НА РАДЕВ – ЕЛЕНА НОНЕВА /ПП СОЦИАЛДЕМОКРАТИ/, МАНДАТОНОСИТЕЛ НА ПП, ЛАПНАЛА СУБСИДИЯТА И НАПУСНАЛА БСП ЛЕВИЦА, ЩОТО НЕ И ДАЛИ КИНТИ ОТ СУБСИДИЯТА. РАДЕВ, РАДЕВ, ЗА … НЕ СТАВАШ!

По социалистически /вижте само снимката какъв тежък соц. е!/ Румен Радев пусна снимка във Фейсбук, придружена с глуповата декламация как ще бори „олигархията“ с тия на снимката, които са му в коалицията с още по-глуповатото „прогресив“ наименование, което се свързва обикновено с ЛГБТИ.

Очертаната на снимката е Елена Нонева – ПП „Социалдемократи“.

И сега внимавайте!

Ето я поредната връзка на Радевата „копринковщина“ с ПП -сектата.

През 2002 година именно ПП „Социалдемократи“ на Елена Нонева дава партията си на ПП за да я ползват за регистрация, тъй като още нямат създадена и регистрирана своя ПП партия.

Нонева дотогава е била в Левицата, бяга от там и отива при … „Промяната“.

След като „Промяната“ влизат в парламента Нонева и ПП „Социалдемократи“ лапват 90% от субсидията на „Промяната“, демек около 5 милиона лева годишно.

След това въпросната Нонева отива пак в БСП Левица и наскоро я напуска за да отиде при политическия тюрлюгювеч на Радев. А напуска БСП Левица, защото отново е претендирала за кинти от субсидията, обаче от БСП Левица я отрязват.

Така е доприпкала до „пътя на копринката“ на Радев, където чувалите с кинти се котират като „битка с олигархията“.

Та това „пробитата лейка“ на тюрлюгювеча на Радев.

преди 9 минути, laplandetza написа:

Някой знаели още хора нароили се около Прецакай България- ПБ😄

РАДЕВ, РАДЕВ, ТЪПАК ДО ТЪПАКА СА ТВОЙТЕ! „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ В ЧЕСТ НА ЛГБТИ! КЬОРАВ КАРТИ НЕ ИГРАЙ!

Написахме вече, че „Прогресивна България“ е от тъпо по-тъпо име на Радевия полит. тюрлюгювеч.

Обаче.

Преди 2 години – през 2024 година във Фейсбук вече има страница на „Прогресивна България“ на „политическа организация“, която прави протест в защита на ЛГБТИ.

Ай честито, Радев. Тъпак до тъпака са твойте. И винаги е било така откак си във властта, а без нея пак са тебе – тъпак до тъпак.

Това е някаква страница нищо повече.

преди 29 минути, Bubbles написа:

Това е някаква страница нищо повече.

Успех, г-н Радев! Но да бяхте проверил (СНИМКИ)

• Факла.бг
• 2 часа
• 95177 прегледи
• Политика

Успех на г-н Радев!

 

Но "Прогресивна България" е левичарско клише.

 

Никакво въображение след толкова дълго чудене.

 

И друго.

 

Да бяхте проверили поне!

 

Има сдружение с такова име, начело с ЛГБТ-активисти.

 

Меги Попова се казва дамата, сред организаторите на "София прайд" (на снимката).

 

Имат си и фб-страница, която рекламира такива събития.

 

Не е важно, ама ражда неприятни конотации и внушения.

 

А впрочем как стои въпросът с търговската марка?

 

Или няма значение? Народецът ще гласува за Румен Радев, както и да се нарича партията му и каквато и да е програмата й, а?!

 

Дали "прогресивна", дали "репресивна", дали "декоративна", дали "обсесивна", а май - много "наивна"...все тая.

 

 

Кое си избирате ?

 

 1. ПБ - Прецакай България

 2. ПБ -Промени  България

 3. Пробита България

 4. Продължавай България

 5.  с участието на оригиналното сдружение, организация прогресивна България в ЛБГТИ - актуално е и ПБ -п---р-стка България

   Защ о по дяволите прогресивна българия? , ей тва фуражките са доста ограничени същества!, никакво творчество ! , примерно ПБ-Промени България-ако не е заето?. или Продължавай, България!.......... да копаеш дъното !😁

И най-доброто за копринки, герговци и радеффци е  6. ПБ -Продай България !😁

 

абе ей, тикви зелени с пагони налепени! некадърници !

преди 28 минути, laplandetza написа:

Успех, г-н Радев! Но да бяхте проверил (СНИМКИ)

• Факла.бг
• 2 часа
• 95177 прегледи
• Политика

Успех на г-н Радев!

 

Но "Прогресивна България" е левичарско клише.

 

Никакво въображение след толкова дълго чудене.

 

И друго.

 

Да бяхте проверили поне!

 

Има сдружение с такова име, начело с ЛГБТ-активисти.

 

Меги Попова се казва дамата, сред организаторите на "София прайд" (на снимката).

 

Имат си и фб-страница, която рекламира такива събития.

 

Не е важно, ама ражда неприятни конотации и внушения.

 

А впрочем как стои въпросът с търговската марка?

 

Или няма значение? Народецът ще гласува за Румен Радев, както и да се нарича партията му и каквато и да е програмата й, а?!

 

Дали "прогресивна", дали "репресивна", дали "декоративна", дали "обсесивна", а май - много "наивна"...все тая.

 

 

Кое си избирате ?

 

 1. ПБ - Прецакай България

 2. ПБ -Промени  България

 3. Пробита България

 4. Продължавай България

 5.  с участието на оригиналното сдружение, организация прогресивна България в ЛБГТИ - актуално е и ПБ -п---р-стка България

   Защ о по дяволите прогресивна българия? , ей тва фуражките са доста ограничени същества!, никакво творчество ! , примерно ПБ-Промени България-ако не е заето?. или Продължавай, България!.......... да копаеш дъното !😁

И най-доброто за копринки, герговци и радеффци е  6. ПБ -Продай България !😁

 

абе ей, тикви зелени с пагони налепени! некадърници !

Може да има сдружение, фирма, кръчма в такова име, даже и партия дето викаш, нов случая говорим за име на коалиция, а вече какво участва в нея е друг въпрос.

преди 1 минута, Bubbles написа:

Може да има сдружение, фирма, кръчма в такова име, даже и партия дето викаш, нов случая говорим за име на коалиция, а вече какво участва в нея е друг въпрос.

Продай България !😁

ето едни „прогресисти“ от ПБ -продай България !

„„........................

Тогава осветихме лицето Бонка Вачева, изключително близка до Димитър Илиев – партия СБОР, който даде партията си като мандатоносител на Доган за да успеят да се явят доганистите на избори.

Партията СБОР бе създадена като такава, за да подкрепя президента Румен Радев, тъй като Димитър Илиев е ревностен привърженик на Радев и нееднократно настоява Радев да тръгне с проект, който да бъде подкрепен от него.

Бонка Вачева, която живее в Швейцария, е изключително близка до Десислава и Румен Радеви, както и помага на Димитър Илиев за спечелването на европейски проект.......““

 Кой е Димитър Илиев и коя е Бонка Вачева?

Цитат

Структурна трансформация на политическата власт в България (2024-2026 г.): Неформални мрежи, мандатоносители и ролята на Бонка Вачева и Димитър Илиев

Въведение в системната политическа криза и еволюцията на мрежовия контрол

Политическият пейзаж в Република България през периода 2024-2026 година представлява уникален случай на дълбока институционална фрагментация, съчетана с безпрецедентна трансформация на механизмите, чрез които се генерира, упражнява и възпроизвежда властта. Традиционният модел на представителна демокрация, доминиран от големи, идеологически и структурно обособени политически партии с ясна електорална база, търпи окончателен колапс. Този колапс не е внезапен, а е резултат от дългогодишна ерозия на общественото доверие, която кулминира в поредица от предсрочни парламентарни избори, масови антикорупционни протести и неспособност за формиране на устойчиви управленски мнозинства.1 В този вакуум на легитимност, реалната политическа власт се измества от официалните институции към сложни, неформални мрежи на влияние. Тези мрежи оперират в сивата зона между легалния политически процес, едрия бизнес, сенчестия лобизъм и инструментализирането на държавния апарат за преразпределение на публични средства и европейски фондове.

Настоящият стратегически доклад предоставя изчерпателен, нюансиран и дълбочинен анализ на архитектурата на това задкулисно политическо инженерство. Фокусът на изследването пада върху две ключови публични фигури, чиято симбиоза служи като емблематичен и структуроопределящ пример за срастването на бизнеса с висшите етажи на властта: Бонка Вачева и Димитър Илиев. Тяхната съвместна дейност, въпреки че често остава умишлено скрита от светлината на масовите медии, е от критично значение за деконструирането на процесите, довели до създаването, финансирането и овластяването на прокси-партии като "Справедлива България Обединени Родолюбци" (СБОР) и радикалния политически феномен "Величие".4

В рамките на този подробен анализ, фигурите на Вачева и Илиев не се разглеждат просто като изолирани политически или икономически актьори, а като фундаментални структурни възли в една много по-широка и мощна екосистема. Тази екосистема е известна в публичното и медийното пространство с нарицателното "Пътят на Копринката" – неформална, но строго йерархизирана мрежа, гравитираща около президентската институция и конкретно около президента Румен Радев, чиято основна цел е монополизирането на властови ресурси, кадрови назначения и финансови потоци.4 Проследяването на техните действия, бизнес интереси, успешни лобистки операции при усвояването на европейски проекти и ключовата им роля в осигуряването на мандатоносители за отцепили се политически фракции, позволява да се състави ясна картина за съвременното състояние на завладяната държава в България.

Еволюцията на българския политически модел през разглеждания период демонстрира категорично преминаване към своеобразен "политически франчайзинг". Това е процес, при който маргинални партии с нулева електорална тежест, но с изрядна съдебна регистрация, се използват като юридически черупки (shell parties) за легитимиране на мощни политически и икономически интереси, които поради репутационни или юридически пречки не могат да се явят самостоятелно на избори.4 Партия СБОР е може би най-класическият и успешно реализиран пример за този феномен, предоставяйки своята регистрация като мандатоносител на фракцията на Ахмед Доган (под формата на коалиция "Алианс за права и свободи") по време на историческия разкол в Движението за права и свободи (ДПС).4 В същото време, ключовата роля на лица като Бонка Вачева, опериращи предимно от територията на Швейцария, подчертава силно глобализирания и екстериториален характер на българското политическо лобиране. При този модел, личните контакти с държавния глава и неговото семейство се конвертират в пряко, непрозрачно влияние върху партийни структури и в директно разпределение на огромни финансови масиви.4

Анатомия на политическото посредничество: Профилът и генезисът на Димитър Илиев

За да бъде разбрано напълно политическото и икономическо значение на партия СБОР, както и нейните дълбоки връзки с висшите етажи на изпълнителната власт и президентството, е абсолютно необходимо да се направи дълбочинен, исторически обусловен профил на един от нейните съпредседатели и основни идеолози – Димитър Илиев. Познат в публичното пространство и сред бизнес елита с красноречивия прякор "Митю Ялтата", Илиев представлява класически архетип на фигура от българския преход, чиято траектория преминава от сенчестия развлекателен бизнес до върховете на стратегическото политическо инженерство.5 Неговата биография е показателна за механизмите, чрез които се генерира, изпира и капитализира влияние в съвременна България.

Бизнес генезис, социален капитал и репутационни тежести

Димитър Илиев и неговият брат Красимир Илиев са фигури с дълга, сложна и изключително противоречива история в българския корпоративен свят. Тяхното име е неразривно и исторически свързано с управлението на някои от най-знаковите столични заведения, най-известното от които е легендарният нощен клуб "Ялта".13 В контекста на българския преход, подобен тип заведения никога не са функционирали просто като центрове за развлечение. През 90-те години на миналия век и първите десетилетия на новия, те служат като жизненоважни, неофициални средища за комуникация между разнородни елити – представители на нововъзникващия едър бизнес, фигури от организираната престъпност, магистрати и ключови фактори от политическия елит. Дългогодишното владение и управление на подобни локации осигурява на братя Илиеви незаменим социален капитал, мрежа от информатори и директен, неформален достъп до лица, вземащи решения на най-високо държавно ниво.

Въпреки този натрупан капитал, името на братя Илиеви е дълбоко белязано от една от най-големите и травматични трагедии в съвременната българска социална история – инцидентът в столичната дискотека "Индиго" през декември 2001 г. При този инцидент, възникнал поради доказана лоша организация, струпване на огромни маси хора и липса на адекватен пропусквателен контрол от страна на собствениците и охраната, трагично загинаха седем деца.14 Този исторически факт не е просто биографична бележка; той има огромно аналитично значение. Фактът, че лица с подобно колосално репутационно и морално бреме не само продължават да оперират необезпокоявано в едрия бизнес десетилетия по-късно, но и се превръщат във водещи легитимни фигури в политически коалиции (като учредената коалиция "Заедно" и впоследствие партия СБОР), е най-яркият възможен индикатор за пълната липса на морални, обществени и институционални филтри в българската политическа система.14 Този тежък репутационен дефицит обаче налага оперативна необходимост: Димитър Илиев не може да бъде успешен фронтмен (кандидат за министър или премиер), поради което той е принуден да оперира предимно зад кулисите, използвайки прокси-структури, юридически черупки и подставени лица за реализиране на своите дългосрочни политически и финансови амбиции.

Политическа ориентация и стратегическият алианс с Румен Радев

В политическо отношение, профилът на Димитър Илиев е ясно дефиниран. Той е категорично идентифициран от множество независими източници като "ревностен привърженик" на президента на Републиката Румен Радев.4 Тази политическа лоялност обаче не трябва да се разглежда през призмата на наивна идеологическа симпатия или споделени ценности. Това е дълбоко прагматичен, стратегически алианс, изграден върху принципите на строгата взаимна изгода и транзакционната политика.

Комплексният анализ на събитията от последните години показва, че Илиев е един от основните и най-активни двигатели, които нееднократно и настоятелно са притискали Радев да излезе от сравнително ограничената конституционна рамка на президентската институция и да оглави свой собствен, независим политически проект. Идеята е този проект да бъде изцяло логистично, организационно и финансово подкрепен от структури, контролирани от Илиев и неговия кръг.4

Тази симбиоза се осъществява и развива в контекста на т.нар. "Път на Копринката". Това е утвърденото в публичното пространство название на мащабната мрежа за неформално влияние, кадруване и преразпределение на ресурси, която се свързва пряко със секретаря по вътрешна политика на президента, Николай Копринков.4 В тази сложна екосистема, партия СБОР е замислена и разглеждана не като класическа партия, бореща се за идеи, а като ключов инструментален актив – своеобразна "резервна гума", политически инкубатор или приемник за политици, експерти и кадри, които гравитират около президентството. Това включва и фигури, които са изпаднали от благоволението на други партийни проекти (като например отцепници от "Има такъв народ", бивши служебни министри и др.).5 Овладяването на партия СБОР отвътре, както изрично посочват разследващи журналисти, има една основна оперативна цел: да се осигури напълно готова, легално регистрирана в съда политическа платформа за бързо, почти мигновено явяване на избори. Това е стратегически ход, който цели заобикаляне на изключително тежките, тромави и времеемки процедури по събиране на подписи и съдебна регистрация на нова политическа партия от нулата.7

Европейски проекти, лобизъм и монетизация на политическото влияние

Третото и може би най-доходоносно ниво на мрежово влияние на Димитър Илиев се изразява в директната монетизация на изградените политически контакти чрез целенасочено усвояване на средства от европейските фондове. Връзката на Илиев с европейското финансиране не е плод на конкурентоспособност на свободния пазар, а е резултат от агресивно лобиране на абсолютно най-високо държавно ниво.

Събраните данни и свидетелства недвусмислено сочат, че за спечелването на значим, високобюджетен европейски проект, Димитър Илиев е получил критичната, решаваща помощ и лобистка намеса на Бонка Вачева – лице, което принадлежи към най-близкото, интимно обкръжение на президентското семейство (Румен и Десислава Радеви).4

Този механизъм представлява христоматиен пример за клиентелизъм и търговия с влияние от най-висок порядък: едър бизнесмен с дълбоки политически амбиции предоставя своята "джобна" политическа платформа (партия СБОР) в пълна услуга на стратегическите цели на държавния глава. В замяна на тази услуга, бизнесменът получава неформална, но безкомпромисно ефективна лобистка подкрепа за достъп до ограничен публичен и европейски финансов ресурс.4 Подобно взаимодействие напълно деконструира и размива границите между частния корпоративен интерес и държавната политика, създавайки затворен, херметизиран кръг на зависимост, който тежко ерозира основите на демократичния процес, правовата държава и честната икономическа конкуренция.

Механиката на мандатоносителството: Партия СБОР като универсален политически франчайз

За да бъде напълно осмислено стратегическото значение на партия "Справедлива България Обединени Родолюбци" (СБОР), е необходимо да се направи задълбочен теоретичен и практически анализ на концепцията за "партия-мандатоносител" в условията на българската политическа реалност. В българския Изборен кодекс и Закона за политическите партии съществуват редица рестриктивни административни, бюрократични и времеви бариери за регистрация на нови политически субекти в месеците непосредствено преди избори. Тази законова рамка, макар и създадена с цел стабилност, на практика поражда изключително доходоносен политически "черен пазар" за т.нар. "спящи" или "бутикови" партии. Това са организации с валидна, поддържана съдебна регистрация и изрядни финансови отчети пред Сметната палата, но с абсолютно нулева реална членска маса, местни структури или автентичен електорат. Тези партийни черупки биват де факто "отдавани под наем" или преотстъпвани на мощни политически фракции, дисиденти от големи партии или финансови играчи, които по една или друга причина са възпрепятствани да използват собствения си разпознаваем бранд.

Институционален генезис и структурна трансформация

Партия СБОР притежава изключително интересен организационен генезис, който разкрива много за нейната истинска същност. Първоначално формацията е регистрирана през 2012 година под друго наименование – "Нова алтернатива", като впоследствие претърпява ребрандиране, за да отговори на новите политически реалности.8 Към настоящия момент, а и в периода на най-високата ѝ политическа активност, тя се представлява от триумвират съпредседатели: Димитър Николов Илиев (анализиран по-горе), Веселин Малинов Пенев и Георги Тодоров Гатев.8

Присъствието на тези конкретни лица в ръководството не е просто случайност, а е резултат от прецизно кадрово инженерство. Всяко едно от имената носи специфичен институционален и мрежов актив:

 

Съпредседател на СБОР	Професионален и политически бекграунд	Стратегическа стойност за мрежата
Димитър Илиев (Митю Ялтата)	Едър бизнес, собственик на клубове, усвояване на еврофондове 12	Финансов гръб, връзка с президентството (Румен Радев) и лобистките кръгове (Б. Вачева).4
Веселин Пенев	Бивш дългогодишен активист и кадър на Движението за права и свободи (ДПС) 8	Осигурява институционална памет, ноу-хау за мобилизация на малцинствен вот и канали за комуникация със структурите на ДПС.
Георги Гатев	Бивш член на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Бюрото за контрол на СРС (от квотата на ДПС, отстранен през 2018 г.) 8	Генерира връзки с дълбоката държава, съдебната система, спецслужбите и гарантира юридическа защита на мрежата.

Тази специфична кадрови конфигурация превръща СБОР от самото ѝ преосноваване в хибридна структура, която едновременно е тясно свързана с орбитата и методологията на ДПС (чрез Пенев и Гатев), но паралелно с това поддържа изключително силни, лоялни връзки с президентската институция чрез Димитър Илиев. Това двойно, дуалистично позициониране позволява на партията да играе уникалната роля на мост и медиатор между различни, на пръв поглед антагонистични олигархични и политически центрове.4

Ролята на СБОР в историческия разкол на ДПС (2024 г.)

Истинският, мащабен потенциал на СБОР като инструмент за политическо инженерство се разкрива в пълната си сила по време на безпрецедентния и сеизмичен разкол в Движението за права и свободи през 2024 година. Конфликтът между почетния председател и основател Ахмед Доган и оперативния съпредседател Делян Пеевски довежда до тежък юридически и институционален пат. В битката за контрол над марката, крилото на Доган губи административния контрол върху съдебната регистрация, търговската марка и официалния печат на ДПС.4 За да оцелеят физически на политическия терен и да успеят да се явят на предстоящите парламентарни избори, лоялистите на Доган (често наричани в медийния наратив "доганисти" или "дерибеи") изпадат в остра, екзистенциална нужда от сигурен и лоялен мандатоносител.

Точно в този критичен, повратен момент, Димитър Илиев се активизира и предоставя партия СБОР като официален мандатоносител на крилото на Доган. Заедно със Земеделския народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев, СБОР става съучредител на новата коалиция "Алианс за права и свободи" (АПС), чрез която хората на Доган успяват да се регистрират в ЦИК.4

Този акт трябва да се разглежда далеч отвъд рамките на обикновена административна услуга; той е масивно геополитическо и вътрешнополитическо изявление. Фактът, че партия СБОР, която е "създадена като такава, за да подкрепя президента Румен Радев" 4, се притичва на безусловна помощ на Ахмед Доган в най-тежкия му момент, осветлява кристално ясно съществуването на дълбока, неформална и изключително мощна коалиция между президентската институция и крилото на Доган в тяхната обща, екзистенциална битка срещу Делян Пеевски.4

Обективните финансови данни на Сметната палата разкриват допълнителни, впечатляващи аномалии, свързани със СБОР, които доказват ролята ѝ на фасада. Въпреки че партията е практически напълно неизвестна за широката общественост, няма реални членове и според анализатори има "влияние около 0,002%" 5, по време на предизборната кампания за изборите на практика неизвестната СБОР е изпреварила самото ДПС по похарчени средства за политическа реклама, достигайки сумата от 75 583.62 лева.20 В контекста на Закона за политическите партии, този финансов парадокс може да бъде обяснен по един единствен начин: СБОР оперира като безпрепятствен финансов и логистичен проводник на огромни нерегламентирани ресурси, генерирани от скритите партньори в коалицията, изпирайки средства, чийто истински произход остава скрит от институциите.

Сивият кардинал в действие: Бонка Вачева и екстериториалните мрежи на влияние

Ако Димитър Илиев е публичното лице, бизнес операторът и собственикът на политическия франчайз, то Бонка Вачева олицетворява скритата, мрежова дипломация, която тихо, но безпогрешно свързва върховете на държавата с бизнес интересите, лобизма и радикалните популистки движения. Профилът на Вачева е умишлено забулен в мистерия, но данните сочат към фигура с изключително, непропорционално голямо влияние, оперираща предимно от безопасната, екстериториална дистанция на Швейцария.4 Животът в Швейцария не е просто биографичен детайл; той осигурява защита от българските служби за сигурност, дискретност на финансовите операции и неутрална територия за провеждане на тайни срещи с български и международни политически и бизнес фактори.

Близост до президентското семейство и механизми на висшия лобизъм

Основният, най-ликвиден капитал на Бонка Вачева е нейната доказана "изключителна близост" до Десислава Радева и президента Румен Радев.4 В условията на перманентна институционална криза, директният достъп до ухото на държавния глава се превръща в най-ценната, недевалвираща политическа валута. Вачева използва тази близост не просто за трупане на личен престиж сред елита, а като мощен инструмент за монетизация на влияние и уреждане на мащабни лобистки интереси.

Както бе детайлизирано по-рано, нейната директна интервенция се оказва ключовият, отключващ фактор за осигуряването на милионно европейско финансиране за проектите на Димитър Илиев.4 Фактът, че физическо лице, живеещо постоянно в чужбина, без да заема абсолютно никаква официална държавна, министерска или експертна длъжност, е способно да "лобира" и да "задвижва" европроекти в полза на конкретни бизнесмени (които от своя страна притежават партии-мандатоносители), илюстрира тежък, системен пробив в интегритета на държавните институции. Институциите, отговарящи за прозрачното разпределение на тези средства (като системата ИСУН и съответните управляващи органи към министерствата), очевидно функционират под натиск. Това е класическа, учебникарска проява на превзетата държава (state capture), където решенията се вземат не въз основа на обективни експертни оценки, а чрез телефонно право, неформални протекции и бартер на политически услуги.

Информационни войни, медиен шантаж и връзката с АФЕРА

Един от най-интригуващите, показателни и същевременно опасни аспекти от оперативната дейност на Бонка Вачева е нейната активна, дирижирана роля в медийните и информационните войни, които разкъсват българския политически елит. В продължение на година и половина, Вачева изгражда и поддържа изключително интензивен, почти ежедневен телефонен контакт със собственичката на влиятелния сайт за разследваща журналистика АФЕРА – Веселина Томова.4 В този дълъг период Вачева умело се позиционира като "голям фен" на сайта, но реално функционира като основен информатор ("къртица") от най-дълбокото, интимно обкръжение на президента.

По време на тези почти ежедневни разговори, Вачева методично споделя "потресаващи подробности от политическото и личното битие на Румен и Десислава Радева", както и изключително сензитивна, детайлна информация за това "какви срещи на кого е уредила с Радев".4 Още по-съществено от аналитична гледна точка е, че Вачева е изнасяла скандална, компрометираща информация за самия кръг "Копринките" – мрежата около президентския секретар Николай Копринков, която често е обект на публични обвинения в корупционни практики и контрабанда.4

Тази безпрецедентна информационна активност има дълбок, двояк характер. От една страна, тя трябва да се тълкува като опит за вътрешно разчистване на сметки и преразпределение на властта в самия президентски кръг – Вачева очевидно е използвала медийния канал на АФЕРА, за да дискредитира конкурентни фракции (като "Копринките") пред обществеността и пред самия Радев, укрепвайки собствената си позиция на незаменим брокер. От друга страна, този теч показва пълната липса на базова информационна сигурност и хигиена около държавния глава, превръщайки президентската институция в реле за разпространение на компромати.

Комуникацията с журналистката Веселина Томова прекъсва изключително рязко и внезапно, в момента, в който обкръжението на Радев ("копринките") усеща системното изтичане на информация и локализира източника.4 Този епизод разкрива дълбоката параноя, токсичната среда и безмилостните вътрешни борби в неформалните мрежи на властта, където лоялността е изцяло транзакционна, а предателството е ежедневен, легитимен инструмент за оцеляване и контрол.

Операция "Величие" и радикалният популизъм: Двойната игра на прокситата

Ако партия СБОР представлява прецизният инструмент на кръга около Радев за взаимодействие с традиционния, утвърден олигархичен модел (ДПС/Доган), то политическа партия "Величие" представлява дързък, мащабен опит за овладяване, канализиране и контрол на радикалния, популистки, националистически и евроскептичен вот в България. Тук отново, в пълния си блясък, изгрява ключовата роля на Бонка Вачева като върховен мрежов оператор.

Възходът на "Величие" – партия, възникнала привидно от нищото около спорния мегапроект "Исторически парк" на бизнесмена Ивелин Михайлов – бе една от най-големите шокови изненади в българската политика през този период. Първоначално формацията бе възприемана като автентичен, антисистемен, макар и екстремен бунт на периферията срещу жълтите павета. Разкритията на независими журналисти обаче, и по-специално публикуваните от журналиста Емил Русанов скандални аудиозаписи, напълно свалят маската на тази привидно антисистемна формация.4

Записите осветляват Бонка Вачева не просто като страничен наблюдател или симпатизант, а като истински "сив кардинал", който буквално "командари" процесите във "Величие".4 Вачева е категорично описвана като "закрилница на Ивелин Михайлов", което в езика на българския преход означава едно: осигуряване на непробиваем политически, съдебен и медиен чадър върху неговите изключително спорни бизнес начинания (често обвинявани във функциониране като финансови пирамиди) чрез връзките ѝ с президентството и дори с фактори от ДПС.21

Този неоспорим факт има колосално аналитично и политическо значение. Както отбелязват анализаторите, той на практика "илюстрира и доказва топлата връзка на Румен Радев с 'Величие'".4 Чрез Бонка Вачева, президентската институция де факто упражнява скрит, но ефективен контрол върху радикално-популисткия сектор. Това е класическа, макиавелистка стратегия на хеджиране на политическия риск: докато Радев поддържа официален, фасаден образ на строг държавник, обединител на нацията и (поне на хартия) евроатлантически партньор в рамките на конституционните си правомощия, неговите директни проксита (Вачева) дирижират антисистемни, проруски партии като "Величие". Тези партии канализират обществения гняв, държат традиционните партии в шах и най-важното – блокират формирането на стабилни, реформаторски и прозападни парламентарни мнозинства, създавайки перманентна необходимост от президентска намеса и служебни кабинети.23

Тази сложна, многопластова роля на Вачева може да бъде систематизирана по следния начин:

 

Сфера на операция на Б. Вачева	Инструментариум и действия	Краен политически ефект
Европейски фондове	Директно лобиране пред институции за проекти на Д. Илиев 4	Финансово обезпечаване на доверени лица, които впоследствие предоставят партии-мандатоносители (СБОР).
Медиен контрол	Ежедневен контакт с АФЕРА, изнасяне на компромати за конкурентни фракции 4	Дискредитиране на вътрешни врагове ("Копринките"); контрол върху информационния поток около Радев.
Радикален популизъм	Роля на "сив кардинал" и закрилник във "Величие" (Ивелин Михайлов) 4	Овладяване на антисистемния вот; създаване на контролирана опозиция в полза на президентския дневен ред.

Геополитическият и вътрешнополитически трус: Оставката на Румен Радев (януари 2026 г.)

Цялата описана дотук изключително сложна, детайлно конструирана мрежа от мандатоносители (СБОР), лобисти (Вачева), финансисти (Илиев) и прокси-партии ("Величие") намира своя логичен завършек и историческа политическа кулминация в безпрецедентните събития от януари 2026 година.

Контекстът: Падането на редовното правителство

Едногодишното, изпълнено с противоречия управление на редовното правителство, ръководено от премиера Росен Желязков (формирано с подкрепата на ГЕРБ, ИТН и БСП), претърпява пълен крах през декември 2025 г..1 Правителството подава оставка под натиска на десетки хиляди протестиращи в София и големите градове.1 Протестите са катализирани от комбинация от фактори: приемането на спорен държавен бюджет за 2026 г. (предвиждащ вдигане на данъци и осигуровки), продължаващата липса на реални реформи в съдебната система, дълбоки съмнения за корупция и икономическата несигурност, съпътстваща официалното приемане на България в Еврозоната на 1 януари 2026 г..1 В тази обстановка на тотален институционален колапс, сринато доверие в политическите партии и масов обществен гняв, президентът Румен Радев предприема ход, който променя изцяло траекторията на българската политика.

Безпрецедентният акт на оставката

На 19 януари 2026 г., точно навръх символичната годишнина от встъпването си във втори президентски мандат, Румен Радев обявява пред нацията, че подава предсрочна оставка като държавен глава пред Конституционния съд. Съдът официално одобрява оставката му на 23 януари, с което се слага край на неговия 9-годишен престой на "Дондуков" 2.2 Целта на този ход е ясна и отдавна подготвяна: директно включване в надпреварата за предстоящите през пролетта предсрочни парламентарни избори начело на свой собствен, автономен политически проект.2

В своето драматично прощално обръщение към нацията (продължило близо десет минути), Радев използва силно конфронтационна, популистка реторика. Той открито обвинява т.нар. "сглобка" (управляващите коалиции от последните години) в създаване на "порочен модел на управление", действащ чрез "механизмите на олигархията", и в престъпно изтриване на "границата между корумпираните актьори и борците срещу корупцията".3 Той отправя призив за изцяло "нов обществен договор", изтъквайки трагичния факт, че две трети от българите вече отказват да гласуват и не вярват в независимостта на съдебната система.3 Според Конституцията, Радев предава поста на вицепрезидента Илияна Йотова, която поема функциите на държавен глава до изтичането на мандата през януари 2027 г..23 Този ход е гениален от тактическа гледна точка – той гарантира на Радев напълно приятелски, защитен тил в президентската институция, докато той самият слиза на калния парламентарен терен, за да консолидира властта.

Ролята на изградената инфраструктура (Илиев, Вачева, СБОР) в новата парадигма

Оставката на Радев и намерението му да оглави партиен проект категорично не са спонтанни, емоционални решения, породени от декемврийските протести. Те са прецизно, дългосрочно подготвяни чрез тихото изграждане на неформалната мрежа, анализирана в предходните раздели на този доклад. Инфраструктурата вече е налице и е готова за активация.

През изминалите години, фигури като Димитър Илиев нееднократно и публично са "настоявали Радев да тръгне с проект, който да бъде подкрепен от него".4 Партия СБОР, която беше успешно използвана като тестов полигон и мандатоносител на Доган през 2024 г., сега се явява напълно готова, тествана в бой юридическа и логистична структура, която може да бъде активирана за нуждите на новия президентски проект или да послужи като ядро за неговото изграждане.4 Връзките с "дерибеите" на Доган, изградени и затвърдени именно чрез мандатоносителството на СБОР, гарантират на Радев скрит финансов гръб и електорална логистика в ключови смесени райони на страната, където ДПС традиционно доминира.

От своя страна, Бонка Вачева и нейният доказан контрол върху радикалната формация "Величие" 4 осигуряват на Радев готов, предварително обработен резервоар от избиратели в патриотичния, консервативен и открито русофилски спектър. Политическите анализатори и социолози единодушно сочат, че новата партия на Радев има огромни, реални шансове да привлече масово избиратели от формации като "Възраждане", рухващата БСП, радикалните МЕЧ и "Величие", както и да мобилизира голяма част от напълно апатичните граждани.2 По този начин Радев не влиза в парламентарните избори на празно, неразорано място. Той стъпва здраво върху сложна, предварително изградена и финансирана екосистема от проксита, мандатоносители и лобисти, които са му задължени.

Геополитически измерения и рискове

Слизането на Радев на политическата арена има изключително тежки, континентални геополитически последици за България и региона. По време на дългия си деветгодишен мандат като президент, в който управлява чрез безпрецедентен брой (седем) служебни правителства, той се утвърди безапелационно като политик с проруска, антинатовска и антиевропейска линия.23 Той системно, остро и публично се противопоставяше на всякаква военна помощ за Украйна, стигайки дотам да нарече защитата на Киев "обречена кауза" по време на руския Ден на победата, и призоваваше Брюксел да спре да "налива оръжия" в конфликта.23 Освен това, той бе яростен критик на приемането на България в еврозоната (факт, осъществен на 1 януари 2026 г.), подхранвайки страховете на населението от инфлация.3

Влизането му в парламентарната политика със собствена, мощна партия, финансирана от скрити кръгове, създава напълно реален риск от формиране на голям, консолидиран проруски и евроскептичен парламентарен блок в следващото Народно събрание. Макар създаването на открито проруска, антиевропейска управляваща коалиция да изглежда трудно постижимо на този етап, присъствието на масивна формация на Радев неминуемо ще блокира и усложни неимоверно формирането на каквото и да е прозападно, евроатлантическо правителство. Това поставя под директна заплаха ангажиментите на България към НАТО и ЕС, застрашава стабилността на току-що приетата европейска валута и минира подкрепата за Украйна.24 В този макроконтекст, това превръща фигури от сенките като Бонка Вачева и Димитър Илиев от обикновени локални политически тарикати във фасилитатори на процеси с глобално и историческо значение.

Синтез на мрежата: Институционални последици и бъдещи перспективи

Синтезирането на всички налични разследвания, изтекли записи и политически факти разкрива съществуването на една перфектно смазана, дълбоко ешелонирана машина за политическо влияние, подмяна на вота и извличане на икономическа рента. Тази хибридна машина може да бъде структурирана и дефинирана концептуално по следния начин, демонстриращ ясно симбиозата между отделните нива:

 

Йерархично ниво на мрежата	Ключови лица / Субекти	Основна функция и оперативни задачи	Институционален и обществен ефект
Върховен патрон (The Principal)	Румен Радев (и тесен семеен кръг)	Генериране на политически капитал, легитимация на мрежата, задаване на крайна политическа цел (превземане на изпълнителната власт) 3	Тежка ерозия на конституционния неутралитет на президентската институция; поляризация на обществото.
Сиви кардинали / Върховни брокери	Бонка Вачева, Николай Копринков ("Копринките")	Уреждане на тайни срещи, контрол над прокси-партии (напр. "Величие"), лобиране за мащабни еврофондове от чужбина 4	Заобикаляне на легалните канали за вземане на решения; изтичане на класифицирана и държавна информация.4
Оператори на терен и Финансисти	Димитър Илиев ("Ялтата"), Красимир Илиев, бизнес кръгове	Осигуряване на нерегламентирано финансиране (напр. 75k за СБОР), предоставяне на готови партии-мандатоносители 4	Пране на политическо влияние и пари; размиване на отговорността чрез използване на лица с компрометирано минало.14
Юридически черупки (Shell Parties)	СБОР (екс-Нова алтернатива), ЗНС, "Величие"	Участие в избори като легална фасада, трансфер на гласове, маскиране на токсични съюзи (като Радев-Доган) 4	Подмяна на вота на избирателите; създаване на фасадна, симулативна демокрация.

Тази детайлна архитектура демонстрира по недвусмислен начин, че политическата власт в България през периода 2024-2026 г. е силно децентрализирана по отношение на официалните, демократично избрани институции (парламент, министерски съвет), но е изключително строго централизирана около неформални кръгове и персони. Използването на лица с тежка, трагична и противоречива репутация (като братя Илиеви и сянката на трагедията "Индиго") 14 и на сенчести емисари, криещи се в чужбина (Вачева в Швейцария) 4, е най-болезненият симптом за система, в която доверието в официалните механизми на правовата държава е рухнало напълно.

Излизането на Румен Радев на открито политическо поле след оставката му през януари 2026 г. 3 неизбежно ще доведе до тежко преструктуриране на тази мрежа. Някои от прокситата (вероятно самата партия СБОР или отцепени елементи от "Величие") ще бъдат директно абсорбирани в новото политическо движение, за да му осигурят начален организационен тласък и готови местни структури. Други играчи може да бъдат безмилостно маргинализирани и "хвърлени под автобуса", ако тяхната публична репутация (като тази на Димитър Илиев) стане твърде токсична за имиджа на новия проект, който ще се опитва да се представи като носител на нов морал.

Заключение

Всеобхватният анализ на дейността на Бонка Вачева, Димитър Илиев и политическа партия СБОР разкрива далеч повече от просто поредния корупционен скандал; той разкрива самата скрита анатомия на системния политически разпад в България в навечерието на 2026 година. Тези публични фигури не са просто епизодични участници или случайни опортюнисти в политическия процес; те са жизненоважни, функционални елементи от една "дълбока държава" (deep state), която оперира изключително чрез механизмите на клиентелизма, трансграничния лобизъм и безскрупулния политически инженеринг.

Случаят с Димитър Илиев и партия СБОР показва нагледно как бизнес интереси със спорно, дори трагично минало могат безнаказано да си купят политическа релевантност и влияние. Те постигат това чрез финансиране и предоставяне на безценен "партиен франчайз" (мандатоносителство) на закъсали политически титани като Ахмед Доган по време на разпада на ДПС.4 Едновременно с това, Илиев утилизира тези изградени политически връзки, за да извлича преки икономически дивиденти, печелейки мащабни европейски проекти единствено благодарение на протекциите и лобирането от върховете на държавата в лицето на президентството.4

От друга страна, фигурата на Бонка Вачева илюстрира нещо още по-опасно: пълната приватизация и изнасяне в чужбина (Швейцария) на президентското влияние. Нейната доказана от аудиозаписи способност да кадрува и да управлява като сив кардинал радикални формации като "Величие" 4, да раздава европейски проекти на близки бизнесмени като Илиев 4 и да води брутални информационни войни срещу вътрешни конкуренти чрез медии като АФЕРА 4, показва пълния крах на институционалните бариери в Република България.

Цялата тази сложна, задкулисна екосистема намери своя стратегически, дълго подготвян смисъл през януари 2026 г. Тогава президентът Румен Радев, изправен пред рухнала партийна система и масови протести срещу правителството на Желязков, хвърли историческата си оставка.1 Целта е ясна: да материализира това огромно, натрупано през годините неформално влияние в официален политически субект, готов да вземе цялата власт в държавата. Мрежата, търпеливо изградена от хора като Вачева и Илиев, осигури необходимата почва, лоялни мандатоносители, изпрани финанси и стратегически съюзи (с фракцията на Доган и русофилския спектър), върху които Радев ще опита да изгради бъдещото си еднолично управление.

За бъдещето на българската демокрация, нейната национална сигурност и евроатлантическа ориентация обаче, утвърждаването на този олигархичен модел на прокси-политика и фасадни мандатоносители представлява екзистенциална заплаха. То превръща изборния процес в обикновен пазар на съдебни регистрации, а управлението на държавата и разпределението на еврофондовете – в разпределение на порции между невидими за обществото, често живеещи в чужбина, сиви кардинали. Справянето с тази тежка системна патология ще изисква много повече от просто поредните предсрочни избори. То ще изисква дълбоко, радикално реформиране на Закона за политическите партии, затваряне на вратичките за мандатоносителство в изборното законодателство и безкомпромисни механизми за контрол върху европейските фондове, за да се прекъсне веднъж завинаги симбиозата между сенчестия бизнес, политическите брокери и държавния връх. В противен случай, страната рискува да остане трайно пленена в хибридната зона между Изтока и Запада, управлявана от сенчести фигури без демократична легитимност.

 

Цитат

Политико-икономическият феномен „Пътят на Копринката“: Архитектура на влиянието, мрежова пенетрация и институционално овладяване

Теоретико-емпирична рамка и макрополитически контекст на феномена

Изследването на процесите на държавно управление и разпределение на публични ресурси в Република България през периода след 2021 г. разкрива дълбоки структурни аномалии, които концептуално се обединяват под политическия и медиен неологизъм „Пътят на Копринката“. Този термин не е просто публицистична метафора, а представлява сложен индикатор за съществуването на мащабна, многопластова и хипотетично извънинституционална мрежа за кадруване, извличане на рента и манипулиране на държавния апарат. В своята същност, феноменът илюстрира класически модел на завладяна държава (state capture), при който официалните конституционни механизми за вземане на решения биват систематично подменяни, заобикаляни или напълно субординирани на частни, неформални центрове на власт.

Историческият и политическият контекст, в който тази мрежа се заражда и експоненциално разширява своето влияние, е свързан с безпрецедентната за най-новата българска история поредица от служебни правителства, назначени от президента Румен Радев в периода между май 2021 г. и април 2023 г..1 В условията на остра партийна фрагментация, перманентна електорална криза и суспендиран парламентарен контрол, изпълнителната власт е изцяло концентрирана в ръцете на президентската институция. Според редица политически анализатори, именно този институционален вакуум и липсата на ефективни механизми за взаимен контрол (checks and balances) създават идеалната среда, в която неформални съветници, външни логистици и фигури от олигархичния спектър изграждат паралелни управленски структури.3 От президентството излизат множество служебни правителства, ръководства на специални служби и висши държавни чиновници, което затвърждава усещането за тотална концентрация на властови ресурс.6

Етимологията на самия израз води началото си от октомври 2021 г., когато в разгара на президентската предизборна кампания, лидерът на политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов за първи път артикулира фразата „Пътят на Копринката“.7 Изразът е умела лингвистична игра на думи, съчетаваща историческия „Път на коприната“ с фамилията на ключовия президентски секретар по вътрешна политика Николай Копринков, инсинуирайки съществуването на мащабен контрабанден и корупционен канал, започващ от митниците (например във Варна) и достигащ до село Труд, Пловдивско – родното място на Копринков.9

Този първоначален политически наратив претърпява съществена еволюция и ескалация през януари 2024 г., когато председателят на парламентарната група на Движението за права и свободи (ДПС) Делян Пеевски ревитализира темата с още по-остри обвинения. Пеевски конструира паралелния термин „Кешгейт“, публично определяйки президентската администрация като „тъмна институция, пълна с много кеш“ и поставяйки директни въпроси към правоохранителните органи относно съдбата на разследванията за „пътя на Копринката“ и така наречените „касиери“ на държавния глава.10 В тази разширена рамка, феноменът вече не се разглежда просто като локална пловдивска мрежа за влияние, а като национално, широкообхватно предприятие, проникнало в сърцевината на държавния суверенитет – от енергетиката и инфраструктурата до митниците и службите за сигурност.

Настоящият аналитичен доклад деконструира тази мрежа, като идентифицира всички нейни известни, неофициални и спорни участници, класифицирайки ги според тяхната функция, влияние и позиция в неформалната йерархия.

Архитектура на неформалната мрежа: Първичен ешелон и главни координатори

Функционирането на мрежи за неформално влияние от подобен мащаб изисква строго йерархична структура, в която официалните държавни длъжности служат предимно като логистична фасада за упражняване на скрита, реална власт. На върха на тази пирамида, непосредствено под нивото на самия държавен глава, чието мълчание и пасивност често се тълкуват като форма на върховен институционален чадър 15, оперира първичният ешелон от главни координатори.

Николай Копринков: Абсолютният разпределителен възел

Секретарят по вътрешна политика на президента Румен Радев – Николай Копринков – е централната и най-споменавана фигура в целия политико-икономически конструкт. Роден през 1978 г. и бивш кмет на пловдивското село Труд, завършил специалност „Физическо възпитание“ в Пловдивския университет, Копринков демонстрира изключително бърза политическа еволюция, превръщайки се в най-влиятелния кадровик в държавата по време на служебните кабинети.1 В политическите и медийни среди той е сочен като абсолютния медиатор между държавните институции и външните корпоративни интереси.1

Публичните обвинения системно го рамкират като главния „касиер“ на мрежата. Според тези твърдения, всеки субект, който е желаел да получи държавно финансиране, стратегически пост в администрацията, или да оперира безпроблемно в сферата на контрабандата и обществените поръчки, е трябвало да премине през неофициалната санкция на Копринков и да извърши съответните финансови отчисления.19 Жаргонно наричан от своите критици и в медийни публикации „Златния“ 20, Копринков е обвиняван, че е наложил тотален контрол върху ключови агенции като Министерството на вътрешните работи (МВР), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“.22 Делян Пеевски директно твърди, че Копринков е бил фигурата, която лично е препитвала и одобрявала назначаването на всички областни управители, гарантирайки по този начин пълен контрол върху държавния поземлен фонд и разпродажбата на държавни имоти по места.24 Въпреки тежките репутационни щети, свързани с неговото име, той остава ключова фигура в екипа на президента дори след края на служебните правителства.25 Бившият премиер Стефан Янев допълнително легитимира тези подозрения, заявявайки пред медиите, че по време на неговия мандат Николай Копринков се е опитвал да извършва нерегламентирани действия и кадруване зад гърба му, които Янев е трябвало активно да парира.2

Сотир Ушев: Стратегическият продуцент в сянка

Втората фигура от абсолютния връх на мрежата е Сотир Ушев. За разлика от Копринков, Ушев не заема официална щатна длъжност в президентската администрация, което прави влиянието му класически пример за власт в сянка. Той е бивш управител на Националния осигурителен институт (НОИ) от времето на Тройната коалиция и живее на семейни начала с Весела Лечева, изтъкнат шампион по стрелба и бивш служебен министър на младежта и спорта.1

Ушев е описван от изследователи на феномена и разследващи журналисти като „истинския мозък“ и дългогодишен доверен човек на президента Румен Радев, действащ като продуцент на Копринков в реалната власт.1 Анализът на оперативните данни предполага, че Ушев е функционирал като върховен логистик на кадровите назначения. Според твърденията, по време на поредицата от служебни правителства, Сотир Ушев е разполагал с неограничен достъп до всички министерски кабинети, където свободно е инсталирал така наречените „свои шпиони“ в средния и висш мениджмънт на държавната администрация.30 Разузнавателни източници, цитирани в медийните разследвания, го посочват като главното действащо лице, отговорно за организирането на събирането на финансови отчисления от различни сектори на икономиката, превръщайки го в неформалния ковчежник на мрежата.24

Пламен Узунов: Правният и силов архитект

Триадата на първичния ешелон се завършва от Пламен Узунов. Бивш висш служител на МВР в Пловдив, дългогодишен секретар на президента по вътрешен ред и сигурност, а впоследствие съветник по правни въпроси и борба с корупцията, Узунов формира оперативния и силов тандем с Николай Копринков.20 Докато Копринков оперира предимно с политическите и икономическите назначения, Узунов се смята за архитекта на влиянието в силовите министерства и службите за сигурност. Заедно, те представляват „кадровиците на държавата“ по време на служебната власт.17

Скандалната репутация на Пламен Узунов е подхранвана от серия публично документирани инциденти. Най-фрапантният от тях е документираната среща през април 2023 г. в столичния ресторант „Вила Парк“, където Узунов е заснет да получава масивна оранжева торбичка (описвана като „подаръчен плик“) от бизнесмени.20 Записите от разговорите по време на тази среща, публикувани в медиите, разкриват обсъждане на конкретни бизнес интереси, свързани с проекти за канализация, екотуризъм и курортния комплекс „Албена“. В хода на разговора Узунов прави знакови коментари от типа на „Ще продължим традицията“, докато неговите събеседници обсъждат необходимостта „10-20% да останат“ и изразяват задоволство, че вече могат да „участват навсякъде“ без присъствието на „случайни хора“.20 Освен логистиката на корпоративни интереси, името на Узунов директно се свързва в журналистически разследвания с опити за овладяване на контрабандните канали чрез предполагаеми срещи с водещи фигури от подземния свят.38

Главен Координатор	Статус към Президентството	Ресор на неформално влияние в мрежата
Николай Копринков	Секретар по вътрешна политика	Глобално кадруване (МВР, НАП, Митници, АПИ), контрол над областните управители, разпределение на финансови отчисления („касиер“).
Сотир Ушев	Неофициален (без длъжност)	Стратегическо планиране, контрол над министерствата чрез инсталиране на лоялни кадри, филтриране на корпоративния рекет.
Пламен Узунов	Съветник по правни въпроси	Контрол над силови ведомства (МВР, служби), директни контакти с бизнес и сенчести структури, логистика на обществени поръчки.

Вторичен ешелон: Ментори, олигархични инкубатори и легитиматори

Функционирането на мрежа от мащаба на „Пътя на Копринката“ би било невъзможно без наличието на солиден политически, финансов и идеологически фундамент. Вторичният ешелон обхваща фигури, които не са ангажирани с ежедневния микромениджмънт на корупционните схеми, но тяхното присъствие осигурява първоначалното генериране на кадри, необходимите външни протекции и дългосрочната стратегическа рамка.

Георги Гергов и пловдивският генезис

Бизнесменът и дългогодишен политически фактор в БСП Георги Гергов е категорично идентифициран като създателя и първоначалния ментор на Николай Копринков. Генезисът на връзката им се проследява до годините, когато Гергов оглавява областната структура на левицата в Пловдив, а Копринков е кмет на пловдивското село Труд.1 Под политическото крило на Гергов се оформя така нареченото „пловдивско лоби“ в администрацията на държавния глава, което впоследствие завзема ключови управленски позиции в страната.17

Тази симбиоза не се изчерпва само с партийни протекции. Според анализатори, важен елемент от спойката в този кръг е членството в пловдивската масонска ложа „Слънце“, където се твърди, че наред с Гергов и Копринков, членуват и редица ключови фигури от изпълнителната власт, като например бившият ресорен вицепремиер Христо Алексиев и заместник-министърът на транспорта Красимир Папукчийски.1 Това неформално масонско братство функционира като затворена екосистема за доверие и разпределение на ресурси. Отражение на тази мощ може да бъде открито в сложните маневри около окончателното придобиване на контрола върху Пловдивския панаир от страна на Георги Гергов – процес, който според някои източници е бил улеснен или защитен от институционалния чадър на президентските кадри.40

Весела Лечева и политическата проекция

Весела Лечева, освен че осигурява връзката със Сотир Ушев, има и самостоятелна стратегическа роля в мрежата. Като бивш служебен министър и публична фигура с висок авторитет, тя служи за политическа легитимация на кръга. Регистрацията на политическото сдружение „Трети март“ от нейна страна се интерпретира като подготовка на инфраструктурата за бъдеща политическа партия, директно свързана с Румен Радев.1 Този ход разкрива, че крайната цел на мрежата не е просто краткосрочно икономическо облагодетелстване, а дългосрочно политическо позициониране и запазване на властта и след изтичането на мандата на държавния глава.

Сянката на Алексей Петров

В анализа на вторичния ешелон трябва да бъде споменато и името на убития бизнесмен и бивш сътрудник на ДАНС Алексей Петров. Според източници и медийни публикации, през периода на служебните кабинети Петров е демонстрирал изключителна близост с Николай Копринков, генерирайки обосновани слухове, че се е подготвял да оглави голяма структура в сферата на националната сигурност.1 Освен това се твърди, че Петров е играл ролята на организатор на срещи между президентски съветници и външни наблюдатели, служейки като мост между официалната власт и структурите на дълбоката държава.34

Третичен ешелон: Оперативни аватари, административни изпълнители и бизнес проксита

Третият пласт на феномена обхваща лицата, които директно управляват държавния апарат и пренасочват финансовите потоци. Това са министри, заместник-министри, директори на агенции и частни бизнес субекти, които действат като аватари на главните координатори. Тяхната функция е да легализират политическата воля на Копринков и Узунов под формата на административни актове.

Овладяване на регионалната власт и държавната собственост

Един от първите и най-видими ходове за установяване на контрол по време на служебните кабинети е безпрецедентната чистка на областни управители. В рамките на кратки срокове са сменени почти всички областни губернатори в страната, като новите назначения са правени ексклузивно по списъци и след лично препитване от Николай Копринков.24 Тази кадрова инвазия има ясен икономически мотив – контролът върху държавните имоти и държавния поземлен фонд. Показателен е казусът с бившия областен управител на Пловдив Иван Кючуков. Според подадени сигнали, Копринков е оказвал безпрецедентен натиск върху Кючуков да разреши продажбата на държавен имот на силно занижена цена. След като Кючуков отказва да изпълни тази поръчка, той е незабавно уволнен, а сделката е бързо финализирана от неговия по-лоялен наследник на поста.24 Този модел на действие демонстрира как административната власт се използва за директно отчуждаване на национално богатство в полза на мрежата.

Строителство, Инфраструктура и ВиК (МРРБ и АПИ)

Секторът на инфраструктурата, където се разпределят най-крупните публични средства в страната (договори за милиарди левове чрез АПИ), е приоритетна цел на мрежата.46 Журналистически разследвания твърдят, че около 5-6 милиарда лева са системно разпределяни между тесен кръг от 5-6 преференциални пътностроителни фирми, които в замяна са подлагани на политически рекет от страна на властта.48

Основен оперативен лост в този сектор се оказва Захари Христов, заместник-министър на регионалното развитие в няколко поредни служебни кабинета. Христов е бакалавър по българска филология от Пловдивския университет и е директно лансиран от Николай Копринков и Георги Гергов.49 Неговият случай е емблематичен за недосегаемостта на кадрите от "Пътя на Копринката". След като срещу него започва разследване за директно изискване на подкуп от строителна фирма, той е уволнен от служебния премиер Стефан Янев.49 Въпреки този тежък корупционен скандал, Копринков оказва натиск върху следващите министри да уволнят хората, подали сигнала, и в крайна сметка успява да върне Захари Христов на същия пост само няколко месеца по-късно, демонстрирайки пълната доминация на задкулисието над официалните антикорупционни норми.52

В сферата на водната инфраструктура изпъква името на Пламен Манолов, бизнесмен с исторически връзки към групировката ВИС-2 и нейния бос Георги Илиев. Назначен в Съвета на директорите на ключовото дружество „Български ВиК Холдинг“ ЕАД от служебния министър Иван Шишков, Манолов се оказва критична брънка в мрежата, като същевременно е свързван и с изпълнението на луксозни строителни обекти, собственост на родата на Николай Копринков.23

Сектор Митници: Анатомия на една паралелна държава

Контролът над Агенция „Митници“ формира гръбнака на финансовите потоци по „Пътя на Копринката“. Анализът на оперативните данни и публичните разкрития показва, че под егидата на Пламен Узунов и Николай Копринков, на ключови позиции в митниците и "Гранична полиция" са инсталирани лоялни лица, чиято единствена цел е спускането на чадър над мащабни канали за контрабанда на цигари, горива, месо и алкохол.37 Този "дрийм тийм" на Копринката, както е наричан, е генерирал хипотетични загуби за държавния бюджет в размер на зашеметяващите 50 милиона лева месечно.37

Третичните изпълнители тук са ключови:

• Николай Николов – Паскал: Известен като контрабандист №1 в България, наследник на империята на Иван Тодоров-Доктора. Данните от службите индикират, че Паскал е ръководил контрабандните схеми под протекцията на съветниците. Твърди се, че през ноември 2021 г. Пламен Узунов е провел конспиративна среща с Паскал във ВИП зала на пловдивски ресторант, за да синхронизират контрола върху граничните канали.19

• Регионални ръководители: За да се гарантира безпрепятственото преминаване на стоките, мрежата подчинява ключови морски и сухопътни митници. Сочени като лица под директния контрол на Копринков и Узунов са Хризантема Бауренска (Варна), Валери Стефанов (Бургас), Володя Петров (Русе), както и Павел Геренски, издигнат до върха на агенцията по време на служебната власт въпреки наличната информация за съпричастност към схеми.1

• Петя Банкова: Бившата шефка на Агенция "Митници", която бе арестувана и обвинена за участие в организирана престъпна група с баща и син Димитрови (свързани с Паскал). Анализатори разглеждат нейното издигане и последвал крах като част от вътрешните войни за възстановяване на тоталното влияние на Копринков в агенцията, след като контролът му е бил временно разклатен.60

Всички тези милиони левове от контрабанда и рекет, според многобройни свидетелства и сигнали, са се пренасяли физически чрез мистериозен автомобил марка „Тойота“, който е доставял огромни суми в брой директно в така наречените „тъмни стаички“ в сградата на президентството („Дондуков“ 2), откъдето произлиза и терминът „Кешгейт“.1

Ешелон	Профил на участниците	Специфични фигури	Функция в структурата
I. Първичен (Архитекти)	Президентски съветници и лица от най-тесния кръг	Н. Копринков, С. Ушев, Пл. Узунов	Глобален дизайн, политически назначения, събиране и разпределение на капитали.
II. Вторичен (Ментори)	Олигарси, бивши политици, бизнесмени в сянка	Г. Гергов, В. Лечева, Ал. Петров	Политически протекции, легитимация чрез нови партии, логистика чрез тайни общества.
III. Третичен (Аватари)	Зам.-министри, шефове на агенции, локални босове	З. Христов, Пл. Манолов, Паскал, П. Банкова, П. Геренски, Явор Гечев	Директен рекет на бизнеса, пропуск на контрабандни тирове, манипулация на търгове.

Енергийна сигурност и геополитически ренти: Договорът с "Боташ"

Извън класическите корупционни схеми, феноменът „Пътят на Копринката“ се проектира и върху макроикономически сделки с тежки геополитически последици за държавния суверенитет. Най-яркият пример е сключването на споразумението за доставка на природен газ между "Булгаргаз" и турската държавна компания "Боташ". Сделката, реализирана по време на служебните правителства на Радев, е оценена на около 4 милиарда лева и е структурирана по начин, който нанася колосални финансови щети на България.

Съгласно клаузите на този договор, българската страна е задължена да плаща приблизително 1 милион лева дневна такса (капацитетна неустойка) на турската компания, независимо дали реално внася газ или не.1 Тази пълна анархия и капитулация на националния интерес пред външни посредници е детайлно анализирана в парламентарните комисии, където става ясно, че договорът е бил приет след безпрецедентен политически натиск.67 Николай Копринков е посочван от политически източници и анализатори като „дългата ръка“ и „тарторът“ зад форсираното подписване на тази неизгодна сделка, което индикира, че мрежата е оперирала не само на ниво локален криминален рекет, но и като субект, способен да търгува с националната енергийна сигурност в замяна на хипотетични геополитически или частни финансови ренти.1

Капитализация на влиянието: Роднински мрежи и изпиране на политически дивиденти

Функционирането на „Пътя на Копринката“ неизбежно води до необходимостта от легализиране на акумулираните капитали и трансформирането им в законен бизнес. Журналистическите разследвания на независими медии като BIRD.bg разкриват мащабни икономически процеси, свързани с най-близкото обкръжение на главните координатори, по-конкретно – семейството на Николай Копринков.

Докато Копринков овладява държавния апарат, неговите роднини претърпяват видима и светкавична финансова метаморфоза, превръщайки се в милионери и крупни предприемачи.69 Сестрата на президентския съветник, Мария Грънчарова, акумулира капитал от над 1.4 милиона лева за изключително кратък период, демонстрирайки забележителен и изключително печеливш „нюх“ за сделки с недвижими имоти.69 Грънчарова ръководи дружества като „Магра инвест“ и „Дийонима“.75

Върхът на тази бизнес експанзия е проектът за влизане в стратегическия сектор на възобновяемата енергетика. Данните показват как свързаните с Грънчарова субекти придобиват огромен, пустеещ парцел от 50 000 кв.м. край село Труд (бастионът на Копринков) на символичната цена от около 2 евро на квадратен метър. Впоследствие, на същия този парцел се стартира мащабен проект за изграждане на 5-мегаватова фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) на стойност 5.5 милиона лева. Симптоматично за нивото на институционално влияние е, че този частен проект бързо получава финансиране от Първа инвестиционна банка (ПИБ) под формата на кредит от 4.3 милиона лева, обезпечен със залог на търговското предприятие.19 Строителството на подобни луксозни и мащабни обекти често се възлага на лица, пряко свързани с административната мрежа на Копринков, като например вече споменатия кадър на ВиК холдинга Пламен Манолов.55

Този модел на изкупуване на земи на безценица в зони, където политическото влияние е тотално, и последващата им трансформация в многомилионни енергийни проекти чрез щедро банково кредитиране, представлява класически учебникарски пример за изпиране на политическо влияние и превръщането на неформалната държавна власт в частен семеен капитал.

Институционална парализа и съдебно-политическо оръжие: Ролята на Прокуратурата

Мащабът, дълбочината и публичността на разкритията около „Пътя на Копринката“ неизбежно повдигат въпроса за реакцията на правоохранителните органи в Република България. Анализът на събитията разкрива състояние на тежка институционална парализа, при която прокуратурата и специалните служби функционират не като независими арбитри, а като инструменти в по-широкия баланс на компромати между политическите фракции.

В края на 2022 г. гражданското сдружение БОЕЦ подава обширни и детайлни сигнали до Прокуратурата, МВР и ДАНС, озаглавени „КопринковГейт“, в които се описват грабежи, изнудване на бизнесмени и корупция за милиони, свързани директно с президентския съветник.8 Освен това, по време на мандата си като вътрешен министър, Бойко Рашков също е информиран за мащабната дейност на Копринков, но реални полицейски реализации така и не последват.1

През януари 2024 г., когато лидерът на ДПС Делян Пеевски подема своята масирана атака срещу президента Радев, изисквайки официални отговори от службите за разследванията около „Кешгейт“, касиерите и Сотир Ушев, Софийската градска прокуратура (СГП) е принудена да излезе с официална позиция.10 Ръководителят на СГП Илияна Кирилова прави публично изявление, в което заявява, че специализирано разследване или дело с името „Кешгейт“ в прокуратурата не съществува.81 Тя потвърждава, че е разпоредена ревизия на стари дела, за да се провери дали в тях не изплуват имената на Копринков и Ушев. Резултатите от тази ревизия, оповестени пред медиите, са показателни за системната слепота на институцията: прокуратурата не открива абсолютно никакъв сигнал или данни срещу Николай Копринков, а по отношение на Сотир Ушев е намерен само един единствен, изолиран сигнал от далечната 2010/2011 г..32

Тази институционална амнезия контрастира фрапантно с наличието на общодостъпни журналистически разследвания, банкови преводи и нотариални актове за нереално обогатяване. Ситуацията индикира, че феноменът „Пътят на Копринката“ през последните пет години умишлено не е бил обект на сериозно досъдебно производство, а сигналите са задържани "на трупчета".86 Следователно, този наратив е трансформиран в политическо оръжие – инструмент за натиск, шантаж и задкулисни сделки между различните крила на олигархията, а не като реален повод за правораздаване. Наблюдатели отбелязват, че липсата на реакция от страна на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и Антикорупционната комисия спрямо хората на Радев е доказателство, че държавата се управлява чрез компромати и папки, държащи политиците в подчинение под заплаха от повдигане на обвинения.88 Пеевски използва тази пасивност, за да се позиционира като "разобличител" (whistleblower), преследвайки собствени политически цели срещу президентската институция, докато реално съществуващите корупционни мрежи остават непокътнати.80

Заключителни аналитични изводи

Изследването на политико-икономофинансовия феномен „Пътят на Копринката“ води до няколко фундаментални извода относно естеството на съвременната българска държавност и механизмите на нейното функциониране.

Първо, периодът на масирано управление чрез служебни кабинети, лишен от демократичния контрол на парламентаризма, е катализирал изграждането на изключително мощна, централизирана мрежа за извличане на публичен ресурс. Тази мрежа се отличава с перфектна координация между трите си ешелона: стратегически ментори и идеолози (като Георги Гергов и Весела Лечева), безкомпромисни кадрови координатори и събирачи на ресурс на най-високо президентско ниво (Николай Копринков, Сотир Ушев, Пламен Узунов) и оперативни изпълнители по върховете на ключовите приходни и разходни агенции (Митници, АПИ, МРРБ).

Второ, обхватът на това "предприятие" далеч надхвърля традиционната дребна корупция. То представлява системно овладяване на държавния суверенитет, способно да диктува националната енергийна политика (договорът с „Боташ“), да източва фиска с десетки милиони левове месечно чрез организирана контрабанда (чрез фигури като Паскал и манипулирани митнически директори) и да разпределя милиардни бюджети за пътно строителство на базата на политически рекет. Успоредно с това, генерираните сенчести капитали незабавно се абсорбират и легализират в легитимния икономически оборот чрез мащабни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и недвижими имоти от страна на най-близките роднини на главните координатори.

Трето и най-тревожно от гледна точка на върховенството на правото, съществуването и безнаказаността на „Пътя на Копринката“ доказват тежката дисфункция на правоохранителната система в България. Прокуратурата и службите за сигурност, въпреки изобилието от публични разкрития и подадени сигнали, функционират като инструмент за селективна слепота. Те не разследват мрежата за да въздадат правосъдие, а складират информацията за нея като стратегически компромат, който политическите актьори (като Делян Пеевски) активират само тогава, когато се нуждаят от лост за натиск в битката за разпределение на властта.

В крайна сметка, „Пътят на Копринката“ не е просто епизодичен скандал или криминална схема на няколко самозабравили се съветници. Този феномен е симптоматичен за дълбоката патология на институционалния модел, в който фасадната демокрация прикрива безмилостната ефективност на неформалните олигархични мрежи, опериращи под най-високия възможен политически чадър.

 

Изчерпателен аналитичен доклад: Политико-икономическият профил на Атанас Калчев, ПП „Движение нашия народ“ и мрежите на влияние в Република България

1. Въведение и концептуална рамка на изследването

Анализът на съвременните политически процеси в Република България изисква дълбочинно и безкомпромисно изследване на механизмите, чрез които местната изпълнителна власт, корпоративните интереси и мрежите за национално влияние се преплитат в единни властови конфигурации. Настоящият доклад предоставя изчерпателен, нюансиран и фактологично обезпечен профил на Атанас Стефанов Калчев – дългогодишен кмет на община Кричим, и ръководената от него Политическа партия „Движение нашия народ“ (функционирала доскоро под името „Движение нашият град“).

Изследването деконструира генезиса на тази политическа формация от нейните корени като местен корпоративен проект в град Варна до трансформацията ѝ в ключов мандатоносител на национално ниво в рамките на коалицията „Прогресивна България“, инициирана от бившия президент Румен Радев за предсрочните парламентарни избори на 19 април 2026 г..1 Чрез проследяване на икономическите, политическите и институционалните връзки на Калчев, докладът осветлява сложната симбиоза между едрия и средния бизнес, местните административни структури и неформалните мрежи на влияние, архитектурирани около президентската институция, които в публичното и медийното пространство често са идентифицирани като „кръга Копринков“.4

Специално внимание в рамките на настоящия анализ е отделено на отношенията на субекта с българските служби за сигурност, включително историческото наследство на бившата Държавна сигурност (ДС), както и на външните икономо-финансови интереси. Докладът разглежда в детайли сложния баланс, който местната власт в България поддържа между прагматичното усвояване на ресурси от западния либералдемократичен свят (чрез неправителствени организации и европейски фондове) и участието в политически проекти с изразен суверенистки, националистически и антиелитарен профил. Този дуализъм не е просто локален феномен, а представлява структуроопределяща характеристика на българския политически модел в зрялата фаза на посткомунистическия преход.

2. Биографичен, административен и управленски профил на Атанас Калчев

За да бъде разбран механизмът на акумулиране на политическо влияние, е необходимо да се анализира фундаментът, върху който Атанас Калчев изгражда своята кариера. Неговият биографичен и професионален път предоставя класически пример за феномена на "незаменимите местни лидери" в българската провинция, които успяват да създадат устойчиви клиентелистки мрежи, гарантиращи им политическо дълголетие независимо от турбуленциите в централната изпълнителна власт.

2.1. Ранни години и образователен ценз

Атанас Стефанов Калчев е роден на 3 април 1970 г. в град Пловдив.6 Изборът му на образователна траектория му осигурява базовата хуманитарна и административна подготовка, необходима за успешна интеграция в структурите на местната власт. Той завършва висше образование във Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където придобива квалификация по специалността „Български език и история“.6 Тази педагогическа и хуманитарна основа впоследствие е надградена с изучаването на право (макар и завършено само на семестриално ниво).6 Юридическата подготовка, дори и непълна, представлява критичен актив за всеки администратор, опериращ в силно бюрократизираната и често противоречива нормативна среда на българското местно самоуправление.

2.2. Установяване на електорална хегемония в община Кричим

Политическата кариера на Калчев начело на община Кричим започва официално на 9 ноември 2007 г., когато той поема първия си кметски мандат.7 От този момент нататък той демонстрира изключителна способност да консолидира местния вот и да неутрализира ефективно всяка форма на политическа опозиция. Калчев е преизбиран последователно през 2011, 2015, 2019 и 2023 г., реализирайки безпрецедентните пет последователни мандата.8

Динамиката на неговите изборни победи илюстрира нарастващата степен на монополизация на политическото пространство в общината. На местните избори през октомври 2015 г., например, той печели още на първи тур, като акумулира безапелационната подкрепа на 70.81% от гласувалите съграждани.10 Подобни изборни резултати, надхвърлящи прага от 70%, са рядкост в конкурентни демократични среди и обикновено служат като индикатор за наличието на дълбоко ешелонирани мрежи за влияние, сливане на административния с партийния ресурс и липса на жизнеспособна икономическа алтернатива за местното население извън структурите, контролирани от кмета. На последните местни избори през октомври 2023 г., той отново е преизбран безапелационно според 100% от обработените протоколи на Общинската избирателна комисия, явявайки се като кандидат на ПП „Движение нашият град“.9

В таблицата по-долу е систематизирана електоралната хронология на Атанас Калчев, която демонстрира неговото политическо дълголетие:

 

Изборен цикъл	Позиция	Политически субект / Издигнат от	Статус на избора
Местни избори 2007 г.	Кмет на община Кричим	Независим / Инициативен комитет	Избран (Начало на мандата: 09.11.2007 г.) 7
Местни избори 2011 г.	Кмет на община Кричим	ПП „Движение нашият град“	Преизбран
Местни избори 2015 г.	Кмет на община Кричим	ПП „Движение нашият град“	Преизбран на първи тур (70.81% подкрепа) 10
Местни избори 2019 г.	Кмет на община Кричим	ПП „Движение нашият град“	Преизбран 12
Местни избори 2023 г.	Кмет на община Кричим	ПП „Движение нашият град“	Преизбран 9

2.3. Управленски стил и конфликти с централната власт

Управленският стил на Атанас Калчев се характеризира с подчертан прагматизъм и целенасочено избягване на остри идеологически конфронтации на местно ниво. Самият той публично декларира своята готовност за сътрудничество с всички политически партии, представени в Общинския съвет, поставяйки като единствено условие техните предложения да бъдат в интерес на Кричим и да не обслужват „тясно партийни или лични интереси“.14 Тази реторика на консенсус е класически инструмент за кооптиране на потенциалната опозиция – чрез предоставяне на достъп до общински ресурси в замяна на политическо спокойствие.

В същото време обаче, продължителният му престой във властта неизбежно води до силна концентрация на ресурси в ръцете на общинската администрация, която се превръща в главен дистрибутор на икономически блага, договори за обществени поръчки, разрешителни режими и социални помощи.15 В този контекст, Калчев често влиза в ролята на защитник на местните интереси пред централната държавна власт, култивирайки образа на локален патриот, който се бори срещу бюрокрацията в София.

Показателни в това отношение са острите му публични критики към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и държавните институции. Калчев многократно алармира за лошото състояние на републиканския път Кричим – Девин, като посочва, че пътят е „изключителна държавна собственост“, но държавата отказва да подпише споразумение за общо финансиране с общината, оставяйки участъка опасен за шофиране.17

Друг фронт на конфронтация с централната власт е националната политика за управление на отпадъците. Според Калчев, държавата е „абдикирала“ от този проблем, оставяйки общините сами да се справят с тежестта на новите регулации.19 Той изразява сериозни резерви относно въвеждането на нови основи за изчисляване на такса битови отпадъци (ТБО), аргументирайки се, че преминаването към база „брой ползватели“ е на практика невъзможно за прилагане при юридическите лица, което би довело до драстично увеличаване на тежестта за гражданите и бизнеса.20 Тази реторика на противопоставяне на "центъра" (София) срещу "периферията" (общините) е ключов елемент от политическото оцеляване на Калчев, тъй като канализира местното недоволство към държавните институции, оневинявайки общинското ръководство за структурните дефицити.

3. Икономическа база и корпоративни мрежи: Свързаност с едрия и среден бизнес

За да бъде напълно разбран политическият възход на Атанас Калчев до нивото на национален мандатоносител, е абсолютно необходимо да се анализира неговият икономически бекграунд и корпоративни участия. Политическото влияние в България рядко съществува във вакуум; то почти винаги е функция на акумулиран икономически капитал или достъп до мрежи от корпоративни интереси. Търговският регистър на Република България разкрива системна свързаност на Калчев със средния бизнес, фокусиран основно в експлоатацията на природни ресурси, търговски дейности и локални инициативи.23

3.1. Директни корпоративни участия и собственост

Архивите на Търговския регистър документират, че Атанас Стефанов Калчев е бил активно ангажиран в управлението и собствеността на няколко търговски дружества, които формират неговата лична икономическа база. Моделът на директно участие в частни компании успоредно с изпълнението на публични функции е индикативен за размиването на границите между публичния интерес и частната инициатива, характерно за прехода.

Следващата таблица систематизира данните за корпоративните участия на Атанас Калчев въз основа на официалните публични регистри:

 

Наименование на дружеството	Юридически статут / Роля на Атанас Калчев	Период на активно участие	Финансови параметри и мащаб на дейността
„КАСБУЛ“ ЕООД	Едноличен собственик на капитала (100% дял)	20.12.2012 г. – настояще (отчетен до 27.01.2025 г.) 23	Годишни приходи в диапазона 0 – 100 хил. лв. Микропредприятие. 23
„ВОЛОС 05“ ЕООД	Съдружник (50% дял)	23.01.2013 г. – 20.05.2019 г. (продължителност 6 г. и 3 м.) 23	Приходи между 1 млн. и 10 млн. лв. Персонал от 17 служители. Структуроопределящ бизнес. 23
„АКТА МЕДИС“ ООД	Съдружник (50% дял)	07.03.2013 г. – 24.11.2014 г. (продължителност 1 г. и 8 м.) 23	Краткосрочно участие, предимно търговска и консултантска дейност. 23
Сдружение „Футболен клуб-Кричим“	Член на Управителния съвет	03.04.2019 г. – настояще 23	Юридическо лице с нестопанска цел. Инструмент за социално и локално влияние. 23

3.2. Стратегическото значение на „ВОЛОС 05“ ЕООД

Най-значимият корпоративен актив в историческия профил на Калчев е участието му във „ВОЛОС 05“ ЕООД. Дружеството е основано през септември 2008 г. и оперира основно в сферата на дърводобива, дървообработването и производството на изделия от дървен материал.15 Финансовите показатели на компанията демонстрират сериозен растеж; например, оборотът на фирмата за 2021 г. достига 915 000 лв., което представлява ръст от 88% спрямо предходната 2020 г..24 Като цяло, в годините на най-активната си дейност, компанията генерира приходи, достигащи до 10 милиона лева, превръщайки се в типичен структуроопределящ среден бизнес за полупланински регион като Кричим.23

Влизането на действащ кмет (Калчев управлява от 2007 г., а придобива 50% от дружеството през 2013 г. заедно с Ангел Ранчев, а по-късно и с Веска Георгиева 26) в собствеността на дърводобивна компания повдига сериозни въпроси относно потенциален конфликт на интереси. Дърводобивът и горското стопанство в България са сектори, които са критично зависими от регулаторните режими, издавани от местните и държавни горски стопанства, от общинските разрешителни системи за достъп до горската пътна мрежа и от концесиите върху общинския горски фонд.

Въпреки че Калчев формално прехвърля дяловете си и напуска дружеството през май 2019 г. 23, влиянието му върху локалната икономика чрез свързани лица и дългогодишни бизнес партньори остава значително. Името на фирмата продължава да фигурира в официални общински документи (като Стратегическия план и Програмата за опазване на околната среда) като един от ключовите икономически субекти на територията на общината, наред с фирми за добив на инертни материали („Дюлгер“ ООД) и транспортни дейности („Кричим експрес“ ООД).15 В публичното пространство е отбелязан и показателен случай на филантропия, при който собствениците на „ВОЛОС 05“ ЕООД и друга местна фирма („ДАФИ 90“ ЕООД) закупуват и даряват на общината професионална техника (косачка на стойност 4800 лева) за безвъзмездно ползване.27 Този акт, макар и привидно благотворителен, ярко илюстрира симбиозата и взаимната зависимост между частния капитал и ръководената от Калчев общинска администрация.

3.3. Социален контрол чрез спортни структури

Участието на Атанас Калчев в Управителния съвет на „Футболен клуб-Кричим“ от април 2019 г. насам не бива да се разглежда единствено като проява на спортен ентусиазъм.23 В българската провинциална действителност, контролът върху местните спортни клубове е класически механизъм за упражняване на социално влияние и изграждане на лоялност сред младежките групи и активната част от населението. Тези клубове често се финансират чрез общински субсидии и дарения от местния бизнес, създавайки затворен кръг на зависимост, при който кметът функционира като върховен разпределител на благата, а спортната общност се превръща в дисциплиниран електорален ресурс по време на избори.

4. Институционална еволюция на политическия франчайз: От Варна до националната сцена

Връзката на Атанас Калчев с едрия бизнес и политическите мрежи извън неговия регион може да бъде проследена най-ясно чрез историята на политическата партия, която той оглавява. Институционалната еволюция на ПП „Движение нашия народ“ е христоматиен пример за това как локални корпоративни проекти могат да бъдат съхранени, трансформирани и използвани години по-късно като национални „политически франчайзи“ или мандатоносители.

4.1. Варненските корени и раждането на ПП „Движение нашият град“

Партията е първоначално регистрирана под името ПП „Движение нашият град“ и се появява за първи път в политическия живот на местните избори във Варна през октомври 2007 г..8 Още от самото си учредяване, формацията е сочена от политическите си опоненти, медиите и независими наблюдатели като класически продукт на политически инженеринг, създаден със специфичната цел да представлява, лобира и защитава интересите на конкретни местни бизнес кръгове в Общинския съвет на Варна.8

Ключова публична фигура в този ранен етап от съществуването на партията е Владимир Тонев, който дълго време функционира като местен лидер и председател на структурата във Варна, определяйки се сам като „пръв сред равни“.29 Анализът на дейността на Тонев и свързаните с партията общински съветници (като Иван Иванов, Неделчо Михайлов, Андрей Василев и др., фигуриращи в ръководните органи 31) разкрива директни връзки с мащабни корпоративни интереси и управленски схеми в морската столица.

Един от най-показателните примери за лобистката дейност на партията е нейното участие в процесите около публично-частното партньорство „Варна Ефкон“ ООД.34 Това смесено дружество, създадено през 2007 г. между Община Варна и австрийската компания „Ефкон АГ“, има за цел изграждането, експлоатацията и поддръжката на сложна система за обществено наблюдение, видеоконтрол и управление на трафика.36 Проектът е свързан с усвояването на значителни публични средства и създаването на дългосрочни концесионни зависимости за общината. Представители на „Движение нашият град“, и в частност Владимир Тонев, активно участват в дебатите, гласуванията, упълномощаванията и преструктурирането на това дружество в рамките на Общинския съвет.34 Техните действия често съвпадат с интересите на частния инвеститор, което предизвиква критики за сливане на обществения дълг с частния корпоративен интерес.

Медийни публикации и доклади на неправителствени организации (напр. Институт за развитие на публичната среда - ИРПС) позиционират „Движение нашият град“ в орбитата на най-мощните варненски икономически групировки.39 Въпреки че директните юридически връзки с конгломерати като ТИМ остават предимно в сферата на косвените индикации, обществените тайни и политическите обвинения, моделът на поведение на партията е недвусмислен.40 Тя функционира като "бизнес партия" – феномен, типичен за българския преход, при който големите корпорации създават свои собствени политически представителства, за да елиминират посредничеството на традиционните партии и да гарантират директен достъп до обществени поръчки, общинска собственост, приватизационни сделки и промени в устройствените планове.41

4.2. Трансфер на влиянието: Поглъщането на партията от Атанас Калчев

С течение на времето, след 2011-2013 г., политическата конюнктура във Варна се променя, влиянието на първоначалните създатели на „Движение нашият град“ намалява, а самата регистрация на партията се превръща в своеобразен „спящ актив“ или юридическа черупка. Този актив е придобит и функционално поет от Атанас Калчев, който прозира потенциала на готовия партиен лиценз и започва да го използва като своя официална политическа платформа за изборите в община Кричим.8

Калчев печели мандатите си през 2011, 2015, 2019 и 2023 г. именно като кандидат на тази партия, дистанцирайки се умело от традиционните национални политически сили като ГЕРБ, БСП или ДПС.11 Самият той мотивира публично този избор с желанието си да запази пълна независимост. В свои изявления пред националните медии той твърди: "През всичките си мандати като кмет, винаги работим за нашия град... Ако приемем подкрепа от голяма партия, ще се заличим".42

На практика обаче, използването на собствена, макар и малка, регистрирана политическа партия му предоставя огромна тактическа гъвкавост. Тя му позволява да води самостоятелни преговори с други политически сили, да издига лоялни листи за общински съветници, да има квоти в общинските и секционните избирателни комисии и да избягва тежките бюрократични процедури, свързани със събирането на подписи за независим кандидат при всеки изборен цикъл. В този смисъл, Калчев приватизира политическия инструмент на варненския бизнес и го адаптира за нуждите на своето локално феодално управление.

4.3. Ребрандиране и национални амбиции: „Движение нашия народ“

Кулминацията в институционалната еволюция на този политически субект настъпва през март 2025 г. Тогава ПП „Движение нашият град“ провежда конгрес и кардинално променя името и устава си, преименувайки се на ПП „Движение нашия народ“.43

Подмяната на думата „град“ (която носи силно локално, урбанистично и ограничено звучене) с далеч по-мащабната, емоционално натоварена и популистка концепция за „народ“ е недвусмислен сигнал за трансформацията на формацията. Това ребрандиране не е спонтанно решение, а внимателно планиран стратегически ход, който подготвя партията за предстоящата ѝ роля на национален мандатоносител. Чрез тази промяна, партията се опитва да изчисти остатъчния имидж на корпоративен варненски проект и да се позиционира като широка платформа за гражданско представителство, готова да абсорбира националния протестен или популистки вот.

В таблицата по-долу е проследена еволюцията на политическия субект:

 

Период	Наименование на формацията	Географски фокус	Ключови фигури	Основна политическа функция
2007 – 2013 г.	ПП „Движение нашият град“	гр. Варна	Владимир Тонев, Иван Иванов	Корпоративно лобиране, защита на бизнес интереси в местния парламент. 29
2013 – 2025 г.	ПП „Движение нашият град“	гр. Кричим (основно)	Атанас Калчев	Инструмент за електорална доминация и независимост на местно ниво. 11
Март 2025 – настояще	ПП „Движение нашия народ“	Национално ниво	Атанас Калчев	Национален мандатоносител, интеграция в коалиция „Прогресивна България“. 43

5. Отношения със службите за сигурност: Анализ на историческите и структурните зависимости

Един от най-чувствителните и изследвани аспекти в профила на всеки български политик, израснал или опериращ в годините на прехода, е потенциалната му свързаност с репресивния апарат на комунистическия режим – Държавна сигурност (ДС), или с наследилите я съвременни разузнавателни и контраразузнавателни служби (ДАНС, ДАР, Служба "Военно разузнаване").

5.1. Комисията по досиетата и личният статус на Атанас Калчев

Българското законодателство, и по-специално Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, вменява задължение на специална комисия (Комисията по досиетата) да извършва регулярни проверки на всички лица, заемащи висши публични длъжности, включително кметове на общини и членове на ръководни органи на политически партии.45

Задълбоченият преглед на масивите, решенията и докладите на Комисията по досиетата показва категорично, че името на Атанас Стефанов Калчев не фигурира сред обявените сътрудници, агенти, информатори или щатни служители на структурите на ДС или Разузнавателното управление на БНА.46

Този факт има съвсем ясно логическо, хронологично и демографско обяснение. Калчев е роден през април 1970 г. Към момента на падането на тоталитарния режим през ноември 1989 г., той е бил едва на 19 години. Въпреки че в архивите на Комисията съществуват прецеденти за вербуване на лица в много ранна възраст (най-често по време на отбиване на задължителна редовна военна служба), липсата на официално решение на Комисията категорично го оневинява по отношение на директно агентурно минало.49 Системата отчита мащабни проверки на други лица с фамилията Калчев – например покойният Димитър Калчев (бивш министър на държавната администрация и кмет на Русе, обявен като агент "Колев") или Желю Калчев (съдебен заседател), но те нямат никаква родствена или структурна връзка с кмета на Кричим.46

5.2. Структурното наследство на ДС в корпоративните политически проекти

Липсата на лично агентурно минало на Калчев обаче не означава пълна изолация от мрежите, създадени, контролирани или вдъхновени от бивши кадри на Държавна сигурност. Напротив, генезисът на ПП „Движение нашият град“ във Варна е тясно и неразривно преплетен с бизнес конгломерати, чиито фундаменти бяха положени в началото и средата на 90-те години от бивши офицери от специалните служби, военноморския флот и структурите на Министерството на вътрешните работи.50

Българският икономически преход се характеризира с мащабна и често непрозрачна приватизация на държавен ресурс, ръководена невидимо от неформални мрежи, произхождащи от бившата ДС.51 Политическите проекти тип "корпоративна бизнес партия", каквато несъмнено беше варненската формация на Тонев и партньори, често функционираха като легално политическо прикритие за интересите на тези структури, осигурявайки им достъп до общински бюджети и европейски фондове.

Придобивайки контрола над тази партийна регистрация, Атанас Калчев на практика наследява един политически инструмент, чиято "ДНК" е кодирана от и за нуждите на бизнес групировки с дълбоки корени в посткомунистическата олигархия. В съвременния политически контекст тези зависимости се трансформират и еволюират: старите офицери от ДС са заменени от нови икономически брокери, адвокати и консултанти, но самият механизъм на използване на "кухи" партийни регистрации за легитимиране на властови аспирации и корпоративно лобиране остава напълно непроменен.

6. Интеграция в президентските мрежи на влияние: Кръгът „Копринков“ и геополитиката на местната власт

Най-значимият скок в политическата кариера на Атанас Калчев, издигащ го от статута на влиятелен регионален феодал до фактор с национално значение, е неговото успешно интегриране в неформалните мрежи за влияние, гравитиращи около бившия президент Румен Радев (заемал поста в периода 2017–2026 г.). Ключовият архитект и организатор на тази интеграция е бившият съветник и секретар по вътрешна политика на президента – Николай Копринков.

6.1. Изграждане на неофициална „Партия на регионите“

Политическите анализатори, разследващи журналисти и политически опоненти често дефинират организационния модел на Николай Копринков като мащабен опит за създаване на мощна, неофициална „партия на регионите“.5 Стратегията се заключава в тихо, но методично овладяване на местната власт чрез изграждане на мрежа от лоялни, силни и финансово независими кметове, които не се подчиняват на традиционните партийни централи в София.5

Атанас Калчев (като кмет на Кричим) е категорично идентифициран в редица независими публикации като един от ключовите компоненти в тази президентска мрежа, рамо до рамо с други силни фигури от Пловдивска област, като кмета на община Родопи (Павел Михайлов, подкрепен от БСП и АБВ), кмета на Садово (Димитър Здравков) и кмета на Първомай (Николай Митков).4

Тази група кметове функционира като силно концентриран политически и икономически ресурс. Тяхната интеграция в президентската орбита преследва две взаимнодопълващи се цели:

1. За президентската институция: Осигуряване на мощна електорална тежест, организационна логистика на терен и финансов гръб за бъдещи национални проекти на Румен Радев, заобикаляйки официалните партийни структури на БСП, които допринесоха за неговото първоначално избиране.

2. За кметовете (вкл. Калчев): Осигуряване на защита от репресивните механизми на централната изпълнителна власт (министерствата) и правоохранителните органи чрез използването на неформалния политически и институционален чадър на президентството. В условията на силна централизация в България, благоразположението на държавния глава гарантира медиен комфорт и отблъскване на атаки от конкурентни икономически лобита.

6.2. Брюкселската делегация: Външна легитимация на вътрешни мрежи

Ярка индикация за сериозността на тези връзки и дързостта, с която те се извеждат на международно ниво, е организираното посещение на въпросната група кметове в Брюксел.53 Делегацията е водена лично от Николай Копринков, а официален домакин на визитата в институциите на ЕС е евродепутатът Иво Христов (който преди избирането си за член на Европейския парламент изпълняваше функцията на началник на кабинета на президента Румен Радев).54

Този акт представлява класически учебникарски пример за външнополитическо легитимиране на вътрешни клиентелистки мрежи. Чрез официалното посещение в институциите на Европейския съюз, неформалният „кръг Копринков“ изпраща мощен сигнал към местните феодали (кметовете) – той им демонстрира, че разполага не само с национален ресурс за влияние и закрила в България, но също така притежава европейски контакти, достъп до международни трибуни и способност за лобиране пред европейски институции.

За Атанас Калчев това посещение има огромна символична и прагматична стойност: то маркира преминаването му на нова политическа орбита. От провинциален кмет на сравнително малка община, той бива легитимиран като част от политическия елит, персонално подкрепян и насочван от най-високото държавно ниво в Република България. Разследващи публикации (като тези в платформата "Антимафия") остро критикуват това пътуване, задавайки риторичния въпрос в какво точно институционално качество президентски съветник по вътрешна политика води делегация от партийно независими кметове в Брюксел.5 Това действие се разглежда като симптоматично за демонтажа на институционалните граници и срастването на държавния апарат с частни политически проекти.

7. Коалиция „Прогресивна България“ и изборите през 2026 г.: Върхът на политическия инженеринг

Политическите събития в началото на 2026 г. играят ролята на катализатор, който финализира трансформацията на Атанас Калчев и неговата преименувана партия от скрит регионален резерв в явен, незаменим национален играч.

7.1. Оставката на Румен Радев и времевият дефицит

Политическият пейзаж в България претърпява тектонично разместване на 19 януари 2026 г., когато Румен Радев депозира своята оставка като президент на Републиката, прекратявайки втория си мандат предсрочно с ясната цел да влезе директно в изпълнителната власт и партийната политика.3 Вследствие на политическата криза, предсрочните парламентарни избори са насрочени за 19 април 2026 г..3

Този изключително сгъстен времеви график (по-малко от три месеца от оставката до деня на вота) изправя политическия екип на Радев пред непреодолимо юридическо и организационно препятствие – абсолютната невъзможност да се учреди, регистрира в съда и утвърди изцяло нова политическа партия в рамките на рестриктивните срокове, заложени в Изборния кодекс на България.56

7.2. Ролята на мандатоносителите и тактическото позициониране

За да преодолее този логистичен дефицит и да гарантира участието на Радев в изборите, неговият стратегически съвет прибягва до изпитаната в годините на прехода практика на "вземане под наем" на готови партийни регистрации – т.нар. използване на мандатоносители. В публичното пространство първоначално се появяват спекулации относно намеренията на бившия президент да използва формацията на Калчев. Калчев, съзнавайки политическите рискове от преждевременното осветяване на плана, се опитва да тушира слуховете. В интервю пред авторитетни регионални медии (в. „Марица“), кметът на Кричим заявява: "Никой не е искал партията ми за мандатоносител на Радев. Нека не ме пришиват към бившия президент, имам снимки и с Борисов".56 Този коментар е класически пример за тактическо маневриране и запазване на отворени комуникационни канали с всички основни политически играчи (вкл. лидера на ГЕРБ Бойко Борисов).

7.3. Учредяването на коалицията

Тактическото отричане на Калчев е бързо опровергано от развитието на събитията. Точно месец и половина преди изборите, на 2 март 2026 г., в Централната избирателна комисия (ЦИК) е официално регистрирана коалиция „Прогресивна България“, политическият субект, от името на който Румен Радев ще се яви на парламентарния вот.2 Регистрацията се извършва без присъствието на самия Радев; документите са внесени от най-доверените му лица – Гълъб Донев (бивш служебен министър-председател, назначен от Радев) и Димитър Стоянов (бивш министър на отбраната и дългогодишен главен секретар на президентството), които са обявени и за съпредседатели на новата коалиция.58

Структурата на коалицията стъпва върху съдебната регистрация на три политически партии:

1. ПП „Политическо движение социалдемократи“ (с дългогодишен председател Елена Нонева).44

2. ПП „Социалдемократическа партия“ (с председател Тодор Барболов).58

3. ПП „Движение нашия народ“ (оглавявана и представлявана от Атанас Калчев).1

Анализът на състава на коалицията показва една изключително важна политическа реалност: формацията на Калчев е единственият субект в коалицията, който притежава реално, съвременно и действащо участие в изпълнителната власт (макар и позиционирано на местно общинско ниво).1 Другите две социалдемократически партии са исторически формации с претенции за идеологическо наследство, но напълно маргинализирани и лишени от реална електорална тежест, организационни структури на терен или финансов ресурс през последното десетилетие.

Това съотношение на силите превръща ПП „Движение нашия народ“ на Калчев в основния логистичен, финансов и властови гръбнак на юридическата регистрация. Липсата на утвърдени, големи и системни политически субекти в състава на коалицията поражда моментални критики в публичното пространство, че новият проект разчита изключително на натрупания институционален авторитет и харизма на бившия президент Радев, отколкото на автентични партийни структури и идеи.1 Въпреки това, за Атанас Калчев този развой на събитията представлява върховна политическа капитализация: създаденият във Варна корпоративен бизнес проект, преименуван и адаптиран за нуждите на една пловдивска община, в крайна сметка се превръща в ракета-носител за бившия държавен глава. Обявената цел на Радев за „демонтиране на олигархичния корупционен модел“ 3 стои в остър парадоксален контраст с корпоративния генезис и клиентелистката история на неговия главен мандатоносител.

В следващата таблица е представена архитектурата на коалиция "Прогресивна България" и ролята на отделните субекти:

 

Субект в коалицията	Представляващ	Характеристика и принос към коалицията
Румен Радев (Лидер)	Няма формална регистрация	Осигурява електоралната харизма, националната разпознаваемост и политическата платформа. 64
Гълъб Донев & Димитър Стоянов	Съпредседатели на коалицията	Гарантират организационния контрол от страна на екипа на бившия президент; вносители на документите. 59
ПП „Движение нашия народ“	Атанас Калчев	Осигурява чиста съдебна регистрация, местен административен ресурс, мрежа от кметове и финансов гръб. 1
ПП „Политическо движение социалдемократи“	Елена Нонева	Осигурява лява/социалдемократическа идеологическа легитимация; липсва електорална тежест. 44
ПП „Социалдемократическа партия“	Тодор Барболов	Допълнителен мандатоносител за избягване на юридически рискове; липсва електорална тежест. 58

8. Външни икономо-финансови интереси и отношения със западния либералдемократичен свят

Позиционирането на Атанас Калчев и ПП „Движение нашия народ“ спрямо западния либералдемократичен свят, европейските институции и външните икономически донори се характеризира с дълбок дуализъм. Този подход се определя изцяло от различните нива, на които оперира субектът – местната власт налага един тип поведение, докато участието в национален политически проект изисква съвсем различна реторика.

8.1. Местно ниво: Прагматично абсорбиране на западни грантови ресурси

На ниво община Кричим, администрацията, ръководена от Калчев, демонстрира абсолютен, безкомпромисен прагматизъм в отношенията си с донори и фондации, произхождащи от западния либералдемократичен свят. Общината, както и множество свързани с нея местни неправителствени организации, читалища и инициативни комитети, са активни бенефициенти на различни програми за външно финансиране.

Публичните регистри и данни за реализирани проекти показват активно взаимодействие и финансиране от структури като американската фондация „Америка за България“ и фондации от мрежата на „Отворено общество“ (свързана с Джордж Сорос).65 Тези могъщи западни донори традиционно финансират инициативи за повишаване на институционалната прозрачност, развитие на местните граждански общности, подобряване на образованието, опазване на културното наследство и интеграция на уязвими малцинствени групи (включително ромското население, което има съществен дял в демографията на региона).

Приемането и оперирането с подобни средства изисква от администрацията на Калчев да възприеме, поне на формално проектно ниво, стандартите на западната демократична отчетност, инклузивност и толерантност. Това изгражда публичния образ на Кричим като модерна, европейски ориентирана и отворена община, която умело капитализира принадлежността на България към Европейския съюз и трансатлантическите донорски мрежи. Тази локална отвореност към западни НПО-та е изключително полезна стратегически, тъй като осигурява жизненоважни алтернативни финансови потоци, които заобикалят рестрикциите на държавния бюджет, и същевременно легитимира местната власт пред европейските и американските дипломатически и културни партньори.

8.2. Национално ниво: Геополитическо балансиране и суверенистки популизъм

На национално ниво обаче, в качеството си на ключов мандатоносител на Румен Радев в коалиция „Прогресивна България“, Атанас Калчев става съучастник в един много по-сложен, многопластов и често противоречив геополитически проект.

Официалната платформа на новата коалиция категорично декларира като своя стратегическа цел „развитието на България като модерна и демократична европейска държава“ и защита на ценностите на „свободата, солидарността и справедливостта“.3 Тази евроатлантическа декларативност е задължителна санитарна рамка за всяка политическа формация в България с реални претенции за участие в изпълнителната власт.

Въпреки тази официална рамка, политическата история и публичното поведение на лидера на коалицията – Румен Радев – са трайно маркирани от постоянни търкания с мейнстрийм евроатлантическите сили както в България, така и на ниво ЕС/НАТО. Тези търкания се изразяват в последователно скептични или уклончиви позиции спрямо директната военна помощ за Украйна, критики към наднационалните европейски регулации, опити за балансиране в отношенията с Руската федерация (преди изострянето на конфликта) и използването на подчертано суверенистка и антиелитарна реторика. Проектът на Радев е конструиран така, че да привлича голяма част от консервативния, ляво-ориентирания и националистически електорат, който често изпитва дълбоко недоверие към западните либерални елити, неправителствения сектор (включително "Отворено общество" и "Америка за България") и наложените външнополитически догми.

Този очевиден парадокс – дългогодишен кмет, усвояващ средства от водещи западни либерални фондации за местното си развитие, който същевременно предоставя своята политическа партия като ракета-носител за лидер със силни суверенистки и евроскептични нюанси – е изключително емблематичен за състоянието на българската политическа класа. Този факт недвусмислено доказва, че за фигури от ранга на Атанас Калчев политическата принадлежност не е въпрос на дълбока, осъзната идеологическа обвързаност със западния либерализъм или източния консерватизъм. Позиционирането е въпрос изцяло на прагматично опортюнистично оцеляване.

За мрежите около Калчев, западният либералдемократичен свят (институциите на ЕС, американските фондации) е разглеждан предимно инструментално – като сигурен източник на инфраструктурно, грантово и проектно финансиране, което укрепва местната власт. От друга страна, националните популистки и суверенистки мрежи (като структурата, изградена от Радев и Копринков) се разглеждат като основен източник на реална политическа власт, институционална протекция и имунитет от наказателно или административно преследване вътре в страната.

8.3. Сенчести финансови потоци и риск от международни разследвания

Анализът на външните икономически зависимости не би бил пълен без отбелязване на факта, че мрежите на влияние, към които Калчев принадлежи (особено неформалните кръгове около президентството), често попадат в острия фокус на независими разследващи медии и международни консорциуми (като Bird.bg, Liberta.bg и др.).

Макар в анализираната публична информация да липсват преки, неоспорими доказателства за персонално криминално участие на Атанас Калчев в транснационални схеми (като например трафик на антики, укриване на средства в офшорни сметки, разкрити в "Досиетата Пандора", или съмнителни контакти в Дубай, често свързвани с укриващи се български олигарси) 72, самото му тясно асоцииране с ръководителите на „кръга Копринков“ го позиционира в зона с екстремно висок корупционен и репутационен риск. Външните финансови интереси, гравитиращи около подобни властови центрове в България, исторически оперират чрез сложни мрежи от офшорни компании и подставени лица. Тяхната основна цел е скриване на реалния произход на капитала, пране на пари от държавни поръчки и превантивно избягване на тежките санкционни режими, налагани от Запада (напр. глобалния закон „Магнитски“, по който вече са санкционирани редица водещи български политици и бизнесмени).

9. Системен анализ на уязвимостите и перспективите пред субекта

Капитализирането на политическото влияние от страна на Атанас Калчев не е статична величина; то е функция на множество динамични и взаимносвързани зависимости, които формират неговия профил и определят бъдещите му ходове. Тези зависимости могат да бъдат категоризирани в четири основни направления:

1. Институционално-бюджетна зависимост: Като кмет на община с ограничени собствени приходи, Калчев е екзистенциално зависим от субсидиите и изравнителните трансфери от централния републикански бюджет, както и от целевите постановления на Министерския съвет (ПМС) за отпускане на средства за инфраструктурни проекти.76 Тази структурна зависимост прави кметовете в България заложници на благоволението на правителството. Присъединяването на Калчев към националния проект на Румен Радев е дързък опит за преодоляване на тази зависимост чрез създаване на силен, собствен лобистки властови център в парламента и правителството, който да гарантира безпрепятствен достъп до държавно финансиране.

2. Корпоративна зависимост и местен бизнес климат: Въпреки формалното си оттегляне от собствеността на „ВОЛОС 05“ ЕООД през 2019 г. 23, Калчев запазва неразривни връзки с местния дърводобивен, транспортен и търговски бизнес. Благосъстоянието на тези структуроопределящи фирми зависи изцяло от благосклонността на общината при определяне на наредбите за местните такси, разрешителните режими и разпределението на обществените поръчки. Тази зависимост има двупосочен характер – бизнесът, от своя страна, подкрепя логистично, електорално и финансово политическите кампании на кмета.

3. Политическа зависимост и рискове от патронажа: Пълното интегриране в „мрежата Копринков“ 5 осигурява на Калчев мощен, но неформален политически патрон. Тази зависимост обаче го прави изключително уязвим при евентуален провал или електорален крах на политическия проект на Румен Радев. Превръщайки своята партия в главен мандатоносител на „Прогресивна България“ 58, Калчев доброволно "изгаря мостовете си" със системните партии (като ГЕРБ и ДПС), с които до този момент е успявал да балансира успешно. Ако проектът на Радев не успее да формира мнозинство или да влезе в управлението, Калчев рискува да бъде подложен на политическа и институционална изолация.

4. Юридическа и одитна уязвимост: Като дългогодишен първостепенен разпоредител с публични средства, дейността на администрацията на Калчев подлежи на перманентен, макар и често избирателен, мониторинг от страна на Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Комисията за противодействие на корупцията (КПК).79 Редовното подаване на декларации за имущество и интереси от негова страна (публикувани в съответните регистри) 81 е просто формално изискване. Реалният риск за него произтича от потенциални дълбочинни одити на възлагането на обществените поръчки и разпореждането с общинска собственост. В този контекст, политическият чадър, осигурен от партньорството с бившия президент, функционира като превантивен щит срещу евентуални „поръчкови“ или реваншистки институционални атаки от страна на политическите опоненти.

10. Обобщени изводи и стратегическо заключение

Детайлният анализ на публичния, корпоративен, административен и политически профил на Атанас Стефанов Калчев и ръководената от него ПП „Движение нашия народ“ налага няколко категорични стратегически заключения относно състоянието на политико-икономическата среда в България:

На първо място, Атанас Калчев категорично надраства дефиницията за просто успешен локален администратор. Той се утвърждава като високоефективен политически брокер, който умело оперира на границата между местната феодална власт, средния корпоративен бизнес и националния политически инженеринг. Неговият 19-годишен непрекъснат престой начело на община Кричим, гарниран с размазващи изборни победи (достигащи над 70% на първи тур), доказва не толкова изключителни управленски качества, колкото наличието на дълбоко ешелонирани клиентелистки мрежи. Тези мрежи ефективно неутрализират всяка политическа конкуренция и консолидират разпределението на публичните ресурси в ръцете на тесен кръг от свързани лица и фирми.

На второ място, еволюцията на партията от варненски корпоративен лобистки проект („Движение нашият град“) в националния мандатоносител („Движение нашия народ“) представлява опасен прецедент, който осветлява дълбоките структурни дефицити на българската партийна и избирателна система. Вместо да стимулира автентично гражданско и идеологическо политическо представителство, системата толерира и дори насърчава използването на „спящи“ партийни регистрации като празни юридически кутии (франчайзи). Тези регистрации могат да бъдат свободно наемани, придобивани или "отстъпвани" на национални играчи (в случая – екипът на бившия президент Румен Радев) за бърза институционална легитимация преди избори. Тази практика заобикаля духа на изборното законодателство, подкопава доверието в институциите и превръща политическите субекти в обикновени търговски стоки.

На трето място, по отношение на историческата тежест на службите за сигурност, данните показват изчистен от пряка, документирана агентурна зависимост личен профил на Калчев (предвид младата му възраст по време на комунистическия режим). Въпреки това, формацията, която той придобива и използва, е генетично свързана с бизнес групировки от град Варна, чиито произход и механизми на натрупване на капитал неизменно водят към структурите на бившата Държавна сигурност и мрежите от бивши военни и полицейски кадри. Това осигурява невидима, но реална идеологическа и бизнес свързаност със старите мрежи на влияние, които продължават да дирижират политическите процеси в сянка.

На четвърто място, интеграцията на Атанас Калчев в т.нар. „кръг Копринков“ представлява класически пример за еволюция от локален към национален клиентелизъм. Използването на независими кметове и техните локални мрежи като логистичен фундамент за националната коалиция „Прогресивна България“ за предсрочните избори на 19 април 2026 г. е добре обмислен опит за институционално овладяване на държавния апарат чрез мобилизация на местния административен ресурс. В този контекст, показните делегации до Брюксел и активното усвояване на западни фондове (от НПО сектора до европейските програми) служат единствено като фасадна легитимация пред партньорите на България. Те прикриват политически формации, чиито вътрешни механизми на функциониране остават дълбоко олигархични, лидерски и непрозрачни.

В крайно обобщение, фигурата на Атанас Калчев и политическата еволюция на неговата партия са симптоматични за зрялата фаза на българския демократичен преход. В тази фаза едрите бизнес интереси вече не се нуждаят от пряко участие в политиката или от създаване на нови партии от нулата. Вместо това те оперират чрез лоялни, дългогодишни администратори, които умело използват целия наличен демократичен инструментариум – местни избори, пререгистрация на партии, усвояване на европейски проекти – за да възпроизвеждат, легитимират и защитават затворени икономически кръгове и властови монополи. Коалирането на Калчев с Румен Радев представлява пределната точка на тази политическа капитализация, превръщайки един кмет на малка община в централна ос на геополитическите и властови борби за контрол над държавата.

Тоя лапландец никак не го слуша главата или яко се е натрескал с алкохол.
Думата прогресивна означава обратното на назадничава.
Няма нищо общо с обратнорезбовите отрепки.
Та да, социалдемокрацията е прогресивна още от миналия век, когато международната здравна организация ги обявяваше за психично болни содомитите.

Иначе казано, това ще е център-ляво партийно обединение без еврогейските извращения от рода на станалото в Хижата на Петрохан.

Сега вече на не отреклите се от бившите комунисти на време, ще им се случи да го гледат народното събрание през телевизора без да имат депутати вътре.

Ще изчезнат и другите недоразумения като „няма такъв народ“ и разни хулигани от парламента.

На Коцето Мургавия ще му се стопи групичката депутати, щото умните гласоподаватели ще гласуват за Радев, като истински полезен ход.

преди 3 минути, Белгиеца написа:

Тоя лапландец никак не го слуша главата или яко се е натрескал с алкохол.
Думата прогресивна означава обратното на назадничава.
Няма нищо общо с обратнорезбовите отрепки.
Та да, социалдемокрацията е прогресивна още от миналия век, когато международната здравна организация ги обявяваше за психично болни содомитите.

Иначе казано, това ще е център-ляво партийно обединение без еврогейските извращения от рода на станалото в Хижата на Петрохан.

Сега вече на не отреклите се от бившите комунисти на време, ще им се случи да го гледат народното събрание през телевизора без да имат депутати вътре.

Ще изчезнат и другите недоразумения като „няма такъв народ“ и разни хулигани от парламента.

На Коцето Мургавия ще му се стопи групичката депутати, щото умните гласоподаватели ще гласуват за Радев, като истински полезен ход.

И тебе не те слуша главата, ама....кво?

Нито ти, нито лапландеца сте някакви фактори.

"Мистър КЕШ" и отрочето му ПБ - "Пари в брой".

Дълбочинен стратегически анализ на политическия, икономическия и разузнавателния профил на Гълъб Донев: Мрежи на влияние, корпоративен капитал и геополитически зависимости

1. Експозе и стратегическа рамка на изследването

В началото на март 2026 г. политическата и институционалната архитектура на Република България навлиза в нова фаза на структурна трансформация с официалната регистрация на коалиция „Прогресивна България“ в Централната избирателна комисия (ЦИК).1 Този новосъздаден политически субект, който е недвусмислено позициониран и възприеман като основния електорален и властови инструмент на бившия държавен глава Румен Радев (мандат 2017–2026 г.), извежда на абсолютния преден план фигурата на Гълъб Донев.3 В качеството си на съпредседател на формацията и бивш служебен министър-председател, Донев осъществява ключов преход от досегашното си амплоа на умерен, експертно ориентиран технократ към ролята на първостепенен политически лидер и главен оперативен ръководител на мащабен проект за преразпределение на политическата власт в страната.3

Настоящият доклад предоставя изключително изчерпателен, експертен и дълбочинен анализ на цялостния профил на Гълъб Донев. Изследването проследява с хирургическа прецизност неговия генезис, семеен произход, образователно формиране и кариерно развитие, за да деконструира сложните мрежи на влияние, в които той оперира. Обект на задълбочено и безкомпромисно изследване са неговите взаимодействия с местната олигархия, международния корпоративен капитал и мощните финансови лобита. Особено внимание е отделено на документираните, индиректните и имплицитните връзки с чужди и български разузнавателни служби, с фокус върху агенциите на Съединените американски щати, Великобритания, Република Турция, Държавата Израел и Френската република.3

Чрез систематична деконструкция на стратегическите решения, взети по време на неговия мандат като министър-председател – сред които се открояват безпрецедентният, финансово загробващ газов договор с турската държавна компания „Боташ“ и откритите опити за прокарване на дерогация в полза на руски петролни и корпоративни интереси – анализът осветлява дълбоките геополитически, икономически и разузнавателни зависимости, които формират неговия управленски и политически хабитус.3 Докладът доказва, че зад технократската фасада се крие сложна мрежа от обвързаности, чиито корени водят началото си от репресивния апарат на тоталитарната държава и достигат до съвременните транснационални корпоративни интереси.

2. Генезис, биографичен профил и наследствен номенклатурен капитал

Разбирането на настоящата политическа тежест, механизмите на вземане на решения и скритите зависимости на Гълъб Донев изисква прецизен, исторически обоснован анализ на неговия произход и специфичното му кариерно формиране. Тези елементи са дълбоко и неразривно вкоренени в архитектурата на бившия социалистически режим, неговия репресивен апарат и свързаните с него разузнавателни структури, които успешно се трансформираха в икономически елити по време на българския преход.

2.1. Фамилна обремененост: Сянката на Държавна сигурност

Произходът на Гълъб Донев разкрива директни и неоспорими връзки с най-високите ешелони на бившата Държавна сигурност (ДС). Според наличните и анализирани исторически данни, неговият баща, Спас Донев, е функционирал като кадрови агент на Държавна сигурност, работейки под прикритието на търговски представител на Народна република България в ключови западноевропейски държави – по-специално Австрия и Германия – в продължение на две десетилетия.8

В епохата на Студената война подобни външнотърговски позиции са запазени изключително и само за най-проверените, най-доверените и най-лоялните кадри на Първо главно управление (ПГУ) на ДС или Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУ-МНО). Тяхната задача в държави като Австрия (която функционира като основен шпионски и финансов хъб между Изтока и Запада) и Федерална република Германия е включвала не само класически икономически шпионаж и нелегално придобиване на западни технологии, попадащи под тежкото ембарго на КОКОМ, но и изграждане на дълбоки агентурни, контрабандни и финансови мрежи на Запад.8 Наследството на бащата предполага автоматичен достъп до специфичен „номенклатурен капитал“ – изключително ценна мрежа от международни контакти, достъп до скрити финансови ресурси и логистична подкрепа. В периода на икономическия и политическия преход след 1989 г., тези мрежи на бившата ДС се трансформират в най-мощния икономически и политически лост в държавата. Фактът, че Спас Донев е полагал три отделни клетви за вярност към структурите на ДС, създава сериозни индикации за наследствени зависимости и предварително програмирана кариерна траектория за неговия син в рамките на така наречената „дълбока държава“.8 Този генезис обяснява лекотата, с която Гълъб Донев впоследствие навигира в сложните води на държавната администрация и установява контакти с представители на едрия олигархичен капитал.

2.2. Образователен ценз: Военно-политическа индоктринация и технократска мимикрия

Образователният профил на Гълъб Донев следва класическия, строго контролиран модел за подготовка на висши държавни и партийни кадри от епохата на късния социализъм. След завършване на елитната 35-а руска езикова гимназия в София – учебно заведение, традиционно резервирано за децата на висшата партийна и дипломатическа номенклатура, в края на 80-те години той постъпва във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия.3

От абсолютно ключово значение за анализа е фактът, че той не завършва стандартен летателен или инженерен профил, а специализиран „политически профил“.3

 

Компонент на военно-политическото образование	Аналитично значение, исторически контекст и институционални импликации
Строг идеологически филтър и проверки	Приемът в политическия профил на военно училище през 80-те години категорично изисква най-висока степен на политическа и идеологическа благонадеждност. Тази благонадеждност е била щателно проверявана и потвърждавана от структурите на Трето управление на ДС (Военно контраразузнаване - ВКР). Това доказва пълната симбиоза на семейството с тогавашния режим и доверието, което апаратът е имал в младия кадър.3
Специализирана оперативна подготовка	Политическите офицери (т.нар. ЗКПЧ - заместник-командири по политическата част) са обучавани не само на базови военни дисциплини, но задълбочено са изучавали техники за психологическо въздействие, оперативен контрол над личния състав, управление на масите и политическа пропаганда. Това е де факто подготовка за контрол и управление на човешки ресурси в кризисни ситуации.
Мрежово позициониране след 1989 г.	Завършилите този специфичен профил формират гръбнака на военно-политическата мрежа, която след демократичните промени през 1989 г. не изчезва, а се преориентира към ключови, макар и по-нископрофилни позиции в изпълнителната власт, специалните служби, митниците и едрия бизнес.3

Осъзнавайки промяната в политическата конюнктура, впоследствие Донев надгражда този специфичен военно-политически профил с цивилно образование, което му осигурява необходимата за новите реалности "технократска мимикрия". Той придобива магистърска степен по финанси в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и завършва право в Русенския университет „Ангел Кънчев“.3 Тази мултидисциплинарна подготовка (военно-политическа, финансова и юридическа) завършва изграждането му като универсален държавен кадър, готов за дълбока интеграция в новите икономически и политически реалности, като същевременно запазва органичната си връзка със старите мрежи на влияние. Професионалният му път преминава през дългогодишна кариера в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Главна инспекция по труда и Националния осигурителен институт (НОИ), което старателно култивира публичния му образ на безпартиен социален експерт.3

3. Политическият проект „Прогресивна България“: Инженеринг и властова архитектура

На 2 март 2026 г., само броени дни преди изтичането на крайния законов срок за подаване на документи, в Централната избирателна комисия (ЦИК) е официално регистрирана коалиция „Прогресивна България“ за участие в предсрочните парламентарни избори, насрочени за 19 април.1 Проектът е официално и тържествено анонсиран в социалните мрежи от бившия президент Румен Радев, който заявява амбиция за радикално „демонтиране на олигархичния корупционен модел“ и отговор на очакванията на мълчаливото мнозинство за свобода и справедливост.2

3.1. Структура, мандатоносители и електорална фасада

Анализът на архитектурата на коалицията разкрива класически похвати на политическия инженеринг. Формацията не се оглавява формално от самия Румен Радев, което го предпазва от директни електорални щети в случай на неуспех. Управлението е поверено на най-тясното му и изпитано във времето доверено обкръжение – Гълъб Донев и Димитър Стоянов (бивш главен секретар на президентството и бивш служебен министър на отбраната), които влизат в ролята на официални съпредседатели и вносители на документите в ЦИК.5

За да се осигури легална рамка за участие в изборите, без да се преминава през сложния и времеемък процес по учредяване на изцяло нова партия, са използвани три малки, съществуващи периферни партии като мандатоносители 13:

1. Политическо движение „Социалдемократи“, представлявано от Елена Нонева.

2. „Социалдемократическа партия“, ръководена от Тодор Барболов.

3. „Движение Нашият народ“, с лидер кмета на град Кричим, Атанас Калчев.

Този подход – използване на маргинални формации без собствена значима електорална тежест, структури или финансова независимост – е добре известен метод за избягване на вътрешнопартийни сътресения. Той осигурява пълен, безпрекословен контрол върху реденето на депутатските листи, управлението на кампанията и, най-важното, върху насочването на финансовите потоци на коалицията от страна на лидерския тандем Донев-Стоянов.3 Обединяването на социалдемократически формации има за цел да привлече лявоориентирания електорат, който е традиционната база на президента Радев, предлагайки алтернатива на ерозиращата БСП.

3.2. Ролята на съпредседателя: Гълъб Донев като оперативен хъб за лобистки интереси

Изборът на Гълъб Донев за съпредседател на „Прогресивна България“ не е нито случаен, нито продиктуван единствено от лоялността му към Радев. Неговият внимателно култивиран публичен образ на „умерен технократ“, дистанциран от партийни крамоли, и авторитетът му на бивш премиер, управлявал държавата в условията на каскадни кризи, служат като мощна фасадна легитимация за проект, който в същността си цели радикално преразпределение на властовия, икономическия и институционалния ресурс в държавата.3

Докато публичната реторика на формацията активно таргетира социално слабите слоеве чрез популистки обещания за справедливост, солидност и социална защита, зад кулисите стои императивната необходимост от мащабно, многомилионно финансиране за предстоящата кампания през април 2026 г..20 Анализът на предишните действия на Донев в качеството му на служебен министър-председател сочи недвусмислено, че формацията разчита на скрита финансова подкрепа от едрия корпоративен капитал и местната олигархия. По време на своето управление, служебните кабинети на Радев, ръководени от Донев, вече са предоставили стратегически услуги на тези бизнес кръгове.3 Лобистките интереси, които се очаква да влязат в ролята на скрити дарители и спонсори на „Прогресивна България“, произтичат пряко от онези икономически субекти, които са акумулирали свръхпечалби или са получили институционален чадър по време на управлението на Донев – енергийни търговци, мащабни пътностроителни и инфраструктурни консорциуми, както и компании, чийто бизнес модел е зависим от вноса на руски суровини.

4. Симбиоза с местната олигархия: Легитимация на сенчестия капитал

Анализът на политическата идентичност на Гълъб Донев е фундаментално непълен без прецизно картографиране на неговите икономически обвързаности на национално ниво. Въпреки професионалния му профил на дългогодишен държавен чиновник от средния и висшия ешелон, неговото управление като премиер се характеризира с последователно, целенасочено и агресивно обслужване на интересите на едрия местен и международен капитал, което често влиза в пряк конфликт със защитата на дългосрочния обществен интерес.3

4.1. Оста „Вълканов – Мултигруп“ и държавните отличия като валута за влияние

Най-яркият, символно натоварен и аналитично значим пример за легитимиране на откровено олигархични структури от страна на кабинета „Донев“ е инициирането на процедурата по удостояване на крупния бизнесмен Николай Вълканов с най-високото държавно отличие в Република България – орден „Стара планина“ – първа степен.22

За да се разбере дълбочината на тази зависимост, е необходимо да се деконструира профилът на наградения. Николай Вълканов не е просто бизнесмен; той е бивш дългогодишен вицепрезидент на най-мощната, всеобхватна и противоречива корпорация от зората на българския преход (90-те години на XX век) – „Мултигруп“, ръководена от убития Илия Павлов.22 В общественото съзнание и в анализите на независимите наблюдатели, „Мултигруп“ е синоним на срастването на бившата Държавна сигурност с организираната престъпност и източването на държавните предприятия. Днес Вълканов е професор, мултимилионер и председател на Надзорния съвет на минния гигант „Минстрой Холдинг“.26 Още по-показателен е фактът, че Вълканов е публично известен като изключително близък до почетния председател на Движението за права и свободи (ДПС) Ахмед Доган – именно компанията на Вълканов е субектът, който изплати скандалния и безпрецедентен хонорар от 1 милион евро (или над 1.5 милиона лева) на Доган под формата на възнаграждение за предполагаеми консултантски услуги по хидроенергийни проекти.22

Механизмът, по който е осъществено това награждаване, е изключително показателен за стила на управление на Гълъб Донев. Решението на служебното правителство да предложи Вълканов за ордена е взето напълно тайно, без каквото и да е публично оповестяване или прозрачна обосновка от правителствената пресслужба.23 Самият указ впоследствие е издаден експресно от президента Румен Радев, затвърждавайки пълния синхрон между двете институции в обслужването на този корпоративен интерес.24

Аналитичното значение на този акт е огромно. Това действие разкрива дълбоката, органична симбиоза между президентския кръг (и персонално Гълъб Донев като изпълнител) с остатъците от структурите на бившата Държавна сигурност, които създадоха и контролираха субекти като „Мултигруп“.33 Връчването на най-висшия държавен орден не е просто въпрос на престиж; това е върховна форма на институционално разплащане, легитимация на капитали със съмнителен първоначален произход и осигуряване на държавна защита за бизнесмен, представляващ интересите на финансовите лобита, гравитиращи около ДПС и руския енергиен и миннодобивен комплекс. Взаимоотношенията на този кръг се разпростират и към други ключови фигури от местната олигархия, като пловдивския мултимилионер и почетен консул на Руската федерация Георги Гергов, чието влияние в социалистическите и президентските среди е константно и добре документирано.3

4.2. Инфраструктурни и корпоративни мрежи: Разпределение на държавния ресурс и семейни капитали

Проверката за скрити зависимости задължително преминава през подробен анализ на финансовото състояние на най-близкия семеен кръг на Гълъб Донев.3 Макар в публичните си изяви той стриктно да поддържа образ на човек със скромни доходи, живеещ от държавната си заплата, в медийното пространство и в журналистически разследвания циркулират сериозни въпроси относно стандарта и начина на живот на неговото семейство. Публикации документират луксозни околосветски пътешествия, чието финансиране изключително трудно може да бъде обяснено или оправдано само с официално декларираните доходи от държавния сектор.3

• Фамилия Фолеви и натрупването на капитал: Най-директната връзка с едрия частен бизнес преминава през дъщерята на бившия премиер, Габриела Донева. Тя е омъжена за пилота и бизнесмен Стериан (известен като Тери) Фолев.35 Фамилията Фолеви е категорично описвана в множество независими публикации като изключително заможна, управляваща собствена солидна „бизнес империя“.35 Специфичната концентрация на значителни капитали в този разширен семеен кръг, съчетана с прякото родство с висш държавник от ранга на министър-председател, създава класически, учебникарски условия за възникване на конфликт на интереси, нерегламентиран лобизъм и търговия с влияние.3 Отделно в медийния мониторинг се споменава и внук на Донев (син на Габриела и Стериан, идентифициран с името Робърт), който въпреки ранната си възраст е профилиран в социалните мрежи като дигитален "инфлуенсър" – съвременен белег за принадлежност към елитарни и финансово обезпечени социални кръгове, които могат да си позволят подобен начин на живот.3

• Контрол върху държавния ресурс и пътностроителните картели: Разследванията на зависимостите на Донев се фокусират и върху косвени, но мащабни индикатори за целенасочено насочване на държавни средства. Например, по време на мандата на неговото служебно правителство – правителство, което по презумпция би трябвало да изпълнява само текущи задачи и да организира избори – са финализирани и сключени мащабни договори за пътно строителство. Индикативно е бързото подписване на договор за колосалните 156 милиона лева с фирмата „Пътни строежи Велико Търново“ за поддръжка на републиканската пътна мрежа в областта.38 Макар към момента да няма директно документирана юридическа връзка между зетя на Донев и тази конкретна фирма (което често е обект на спекулации и объркване в публичните търсения), самият факт на ускорено, непрозрачно разпределяне на милиарди левове към пътностроителни консорциуми от едно временно правителство, опериращо без парламентарен контрол, повдига изключително сериозни въпроси за корупционни обвързаности с така наречените „пътни босове“ и създаване на финансови резерви за бъдещи политически проекти.

4.3. Разграничаване от фармацевтичния сектор

В хода на този експертен анализ е абсолютно необходимо да се направи едно категорично фактологично разграничение, за да се запази обективността на доклада. Въпреки множеството спекулации, Гълъб Донев няма установена роднинска връзка със собствениците на най-големите фармацевтични дистрибутори и производители в България (като „Софарма“), които носят същата фамилия („Донев“/Огнян Донев). Това чисто съвпадение на имена често се използва за създаване на целенасочен информационен шум, който играе ролята на димна завеса, отклоняваща вниманието на обществото и анализаторите от реалните лобистки центрове, свързани с енергетиката, инфраструктурата и руските интереси, където влиянието на Гълъб Донев е реално и документирано.3

5. Зависимости от международния корпоративен капитал: Казусът „Лукойл“

Управлението на Гълъб Донев не се ограничава само до обслужване на локални олигарси. То защитава изключително агресивно и безкомпромисно интересите на международния корпоративен капитал, конкретно на руския енергиен гигант „Лукойл“ и неговите дъщерни дружества, опериращи на територията на Европа.7

През есента на 2022 г., в разгара на енергийната криза в Европа, предизвикана от руската инвазия в Украйна, правителството на Донев предизвика тежък международен скандал. Кабинетът направи безпрецедентен опит да отмени предишно решение на редовното правителство на Кирил Петков и да позволи на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ да продължи да изнася нефтопродукти, произведени от евтин руски петрол, към трети страни дори след влизането в сила на европейското петролно ембарго на 5 декември.7

 

Инструмент за влияние и корпоративна защита	Ефект върху българската държава и руското лоби
Европейска реакция и дипломатически щети	Опитът за запазване на износа на „Лукойл“ предизвика остра и незабавна реакция от Брюксел. Европейската комисия, чрез своя говорител Даниел Фери, категорично предупреди кабинета на Донев да не злоупотребява с предоставената дерогация (която бе договорена единствено за задоволяване на вътрешния пазар, а не за трупане на експортни печалби). Това представлява тежък дипломатически удар по репутацията на България като надежден евроатлантически партньор.7
Финансови потоци към Швейцария (Litasco)	Защитата на износа има ясен финансов мотив, но той не облагодетелства България. Рафинерията в Бургас работи на принципа на ишлеме (tolling basis). Това означава, че огромните свръхпечалби, генерирани от разликата в цената на евтиния руски суров петрол "Уралс" и скъпите горива на международните пазари, не остават в България. Те се прехвърлят директно към регистрираната в Швейцария търговска компания Litasco, която контролира мажоритарния дял в "Лукойл България" и оперира извън обсега на българската данъчна система.7
Симулативно данъчно облагане	За да тушира общественото недоволство, правителството на Донев обяви, че ще наложи 33% солидарен данък върху свръхпечалбите. Анализаторите обаче оценяват този ход като симулативен и недостатъчен, тъй като основната печалба предварително е изнесена в офшорни или международни юрисдикции чрез трансферно ценообразуване, което прави ефекта за българския бюджет минимален.7

Този изключително показателен казус доказва безспорната готовност на Гълъб Донев да влезе в директен институционален сблъсък с Европейската комисия и да рискува санкции срещу страната, единствено за да защити финансовите потоци на международни корпорации с руски капитали, опериращи в сивата зона на европейските санкционни режими. Това не е поведение на независим държавник, а на корпоративен лобист, облечен във власт.

6. Аферата „Боташ“: Деконструкция на националния енергиен суверенитет

Най-тежкото, дългосрочно и разрушително наследство от премиерския мандат на Гълъб Донев (август 2022 г. – юни 2023 г.) е безспорно подписването на стратегическото газово споразумение между българския държавен доставчик „Булгаргаз“ и турската държавна енергийна компания „Боташ“ (BOTAŞ).3 Този акт не е просто неизгодна търговска сделка; той представлява христоматиен пример за съзнателно създаване на дългосрочни асиметрични зависимости, които надхвърлят чисто икономическите измерения, ерозират националния суверенитет и навлизат дълбоко в сферата на националната сигурност и разузнавателния компромис.3

6.1. Финансови параметри, асиметрични задължения и пазарен абсурд

Сделката е договорена и сключена в началото на 2023 г. от назначеното от президента Радев служебно правителство. Преките изпълнители, чиито подписи стоят под документите, са тогавашният служебен министър на енергетиката Росен Христов и изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Деница Златева.40 Договорът е дефиниран от независими експерти, международни анализатори и последващи парламентарни комисии като безпрецедентно, катастрофално неизгоден за българската държава.3

Ключовите параметри, които разкриват мащаба на щетата, са следните:

• Унищожителна тежест на задълженията (Take-or-Pay клауза): Според договора, България е безусловно задължена да плаща такса за капацитет от близо 500 000 щатски долара (което се равнява на около 1 милион лева) всеки божи ден, независимо от това дали реално използва този капацитет за пренос на втечнен газ през турските терминали или не.40

• Срок и невъзможност за прекратяване: Договорът обвързва страната с желязна хватка за период от 13 до 14 години, като общата му финансова стойност за целия период достига стъписващите 4 милиарда лева.45 В споразумението умишлено или поради престъпна небрежност липсва стандартна за индустрията клауза за периодично предоговаряне на цените (price review clause). Още по-скандално е, че контрактът може да бъде предсрочно прекратен само и единствено ако България заплати цялата дължима сума от 4 милиарда лева накуп предварително под формата на неустойка.45 Това прави излизането от договора практически невъзможно без фалит на държавното дружество.

• Реални загуби за държавното дружество: Към пролетта на 2024 г., поради обективната невъзможност да се използва огромният заявен капацитет, „Булгаргаз“ вече акумулира колосални загуби от над 267 милиона лева само от плащане за неизползван капацитет. Тази сума съставлява близо 85% от общите финансови щети на дружеството за периода.45 Ситуацията ескалира дотам, че българската компания е принудена да спре плащанията към турската страна поради пълна липса на ликвидност, задлъжнявайки с над 250 милиона лева.45

• Търговски и инженерен абсурд: Анализатори посочват фундаменталния логически и технически дефицит в договора: България се задължава да плаща за получаване на 53 200 мегаватчаса газ дневно от Турция. Въпреки това, максималният технически капацитет на свързващата газова инфраструктура между двете държави позволява вкарването на едва 38 356 мегаватчаса на ден. Това означава, че кабинетът на Донев съзнателно е подписал финансов ангажимент за капацитет, който физически е абсолютно невъзможно да бъде реализиран.47 Тази клауза преминава границата на некомпетентността и навлиза в сферата на умишленото ощетяване.

6.2. Геополитическото измерение: Легализация на руски газ и ролята на турското разузнаване (MIT)

Ако финансовите щети са разрушителни, геополитическите импликации на договора с „Боташ“ са катастрофални за националния суверенитет. Договорът не е просто търговски провал; той е прецизно калибриран инструмент за геоикономическо подчинение. Споразумението на практика деградира „Булгаргаз“ до статута на обикновен агент на „Боташ“, задължавайки българската държавна компания да действа от името на турската страна и да резервира от нейно име капацитет в българската и европейската преносна мрежа.48

По-задълбоченият анализ на разузнавателните, икономическите и дипломатическите реалности разкрива следните вектори на влияние:

1. Скрита легализация на руски природен газ: Публично известен факт е, че Турция не е нетен производител на природен газ. „Боташ“ функционира като разпределител, който миксира газ от различни източници, като основен, доминиращ доставчик остава Руската федерация (основно чрез тръбопровода „Турски поток“). Чрез подписването на този договор, служебният кабинет на Донев на практика създава перфектния правен и инфраструктурен механизъм за заобикаляне на европейските рестрикции и реинтеграция на руския газ в България и Европа под непроследимия етикет „турски газов микс“.43 Това обслужва директно и ексклузивно руските стратегически интереси (на „Газпром“) и връща пълната енергийна зависимост на София от Москва, маскирана елегантно през Анкара.

2. Зависимост от турските служби за сигурност (MIT): Енергийната дипломация на Република Турция не е просто търговска дейност; тя е инструмент на държавната мощ и е изключително тясно координирана с Националната разузнавателна организация (Milli İstihbarat Teşkilatı - MIT). Поставяйки българската национална енергийна сигурност в ръцете на турската държава за десетилетие и половина напред с невъзможни за изплащане неустойки, кабинетът на Донев доброволно предоставя на турските специални служби огромен, безпрецедентен лост за изнудване, политически натиск и влияние върху българските вътрешнополитически процеси.3 При всеки опит за независима политика, Турция може да активира финансовите клаузи на договора, заплашвайки България с фалит.

Въпреки наличието на неоспорими доказателства за нанасяне на тежки вреди на държавата, разследванията на българските правоохранителни органи буксуват. Съществуват данни, че Софийската градска прокуратура и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) формално са започнали проверки за евентуални длъжностни престъпления и неизгодна сделка срещу лицата, отговорни за подписването – Донев, Христов, Златева и Владимир Малинов (шеф на "Булгартрансгаз").42 Въпреки това, огромното влияние на президентския кръг върху силовите служби (особено предвид факта, че по времето на служебните кабинети ДАНС бе подчинена директно на премиера Донев) създава непреодолими пречки пред обективното разследване и търсенето на наказателна отговорност.51

7. Архитектура на разузнавателните зависимости: Национални и чужди служби

В контекста на глобалната нестабилност (инвазията в Украйна, конфликтите в Близкия Изток), позицията на служебен министър-председател осигурява на Гълъб Донев директен, неограничен достъп до класифицирана информация от най-високо ниво на НАТО и съюзническите партньорски служби. Твърденията и хипотезите за връзки с разузнавателни общности на САЩ (CIA), Великобритания (MI6), Израел (Mossad) и Франция (DGSE) изискват много внимателно, нюансирано аналитично разделяне на формалния оперативен контакт, произтичащ от длъжността, от реалното скрито институционално сътрудничество и влияние.3

7.1. Овладяване на националния апарат за сигурност: ДАНС като инструмент

По време на своето продължително премиерство Гълъб Донев упражняваше пряк, почти едноличен контрол върху Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). По силата на българското законодателство, председателят на агенцията е пряко подчинен на министър-председателя.51

Анализът на събитията показва наличие на данни за използване на ДАНС като инструмент не за защита на националната сигурност, а за политическа репресия и корпоративно разчистване на сметки в полза на лобистки кръгове. Изключително показателен е случаят с частната фирма „Евролаб“ и скандала с фитосанитарния контрол на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Капитан Андреево“ – външна граница на Европейския съюз. След като предходното редовно правителство на Кирил Петков направи опит да прекъсне утвърдения корупционен канал на границата и да върне контрола на държавата, служебният кабинет на Донев предприе диаметрално противоположни действия. Подпомогнат активно от ресурсите на ДАНС и Министерството на вътрешните работи (МВР), през август 2022 г. кабинетът извърши действия, които на практика върнаха статуквото и възстановиха контрола на частните субекти върху този стратегически и високодоходен граничен пункт.54 Използването на най-мощните служби за сигурност в подкрепа на частни бизнес интереси със съмнителна репутация доказва дълбокото овладяване на държавния репресивен апарат от корпоративно-мафиотски структури.

Успоредно с това, официални проверки на Комисията по досиетата (КОМДОС) регулярно и системно разкриват инфилтрирането на бивши агенти на репресивната Държавна сигурност в множество ключови държавни регулатори, районни избирателни комисии и управителни съвети. Например, установени са над 113 лекари на ръководни постове в болнични бордове, които са с доказана принадлежност към ДС.55 Този стар, но изключително витален агентурен апарат е естествената среда на Гълъб Донев (предвид биографията на баща му и собственото му идеологическо военно образование) и представлява невидимата логистична и информационна мрежа, върху която стъпва и разчита новият политически проект „Прогресивна България“.8

7.2. Взаимодействия с евроатлантическата разузнавателна общност (САЩ, Великобритания, Франция)

Като ръководител на правителството на държава-членка на НАТО по време на най-острата и критична фаза на конфликта в Украйна, Донев е бил краен потребител на огромни масиви от разузнавателна информация, предоставяна от съюзниците. В публичното и експертното пространство е отбелязано, че западните разузнавателни служби (CIA, MI6) са споделяли изключително прецизни данни относно руските военни намерения и хибридни операции, което е изисквало пълна координация и адекватна реакция от българска страна.58

• Великобритания (MI6): Донев е представлявал България на ключови международни форуми, включително е присъствал официално на коронацията на британския крал Чарлз III в Лондон, придружаван от дъщеря си Габриела Донева.59 В света на висшата дипломация и разузнаването, този тип протоколни събития често служат като идеална и дискретна платформа за контакти с представители на британския естаблишмънт и разузнавателна общност. Присъствието му там е опит за легитимация пред западните партньори.

• САЩ (CIA): Отношенията със Съединените щати по време на неговия мандат са маркирани от подчертана, шизофренна двойственост. От една страна, кабинетът създава евроатлантическа фасада, като формално изпълнява ангажиментите към Алианса – правителството одобрява ключовата програма за инвестиции в отбраната и придвижва процеса по придобиването на втората партида нови американски изтребители F-16 Block 70.7 От друга страна, реалните действия в стратегическата енергийна сфера (катогробищният договор с „Боташ“ и опитите за запазване на монополните експортни позиции на руската „Лукойл“) влизат в директен, тежък разрез със стратегическите цели на Вашингтон за изтласкване на руското зловредно влияние и капитали от Балканите.

• Франция (DGSE): Релевантно е да се отбележи интензивната дейност на френските разузнавателни служби (Генералната дирекция за външна сигурност - DGSE) в региона на Балканите по същото време. Френското разузнаване активно е разследвало и разкривало проникването на руски паравоенни мрежи, установявайки връзки на сръбски граждани (като например Александър Савич), чиято цел е била дестабилизация на Европа в интерес на Москва.62 Като съседна, гранична държава, българските служби, намиращи се под прякото ръководство на Донев, по протокол е трябвало да си взаимодействат тясно с DGSE по тези трансгранични заплахи. Това създава задължителен канал за комуникация, но и потенциално поле за изтичане на информация, ако българските служби не са били напълно лоялни към евроатлантическия курс.

7.3. Близкоизточен вектор: Индиректни контакти и израелски контекст

В геополитическия пъзел се появяват и индиректни препратки към близкоизточния разузнавателен вектор. Макар да липсват преки доказателства за директно вербоване, в информационните масиви се отбелязва контекстът на взаимодействие на българските служби с Израел (Мосад). Този контекст се обуславя от повишеното напрежение в Близкия Изток, ударите срещу Иран и общите усилия за борба с международния тероризъм, в които България е партньор.63 Въпреки това, тези контакти остават по-скоро в сферата на задължителния междудържавен обмен на информация, отколкото на персонална зависимост на Донев от израелските служби. Истинската му зависимост остава закотвена по оста София-Анкара-Москва.

8. Заключителни стратегически оценки

Въз основа на изчерпателния, мултидисциплинарен анализ на всички налични данни, деконструирането на биографичния профил, стратегическите политически решения и дълбоките икономически мрежи на Гълъб Донев, могат да бъдат направени следните дефинитивни изводи относно неговия профил и същността на новия политически проект „Прогресивна България“:

Първо, политическият проект „Прогресивна България“ не представлява автентично социалдемократическо движение, а прецизно контролиран политически инженеринг на президентската институция. Позиционирането на Гълъб Донев и Димитър Стоянов като съпредседатели през март 2026 г. има за основна цел да капитализира носталгията по така наречената „стабилност“ на служебните кабинети. Тази фасада е необходима, за да прикрие дълбоките органични връзки на формацията с едрия капитал и местната олигархия.1 Проектът е замислен като платформа за пренасочване на общественото недоволство към удобни за запазване на статуквото канали.

Второ, най-тежкото и потенциално криминално стратегическо наследство на Донев е институционализираното предаване на националния енергиен суверенитет в полза на Турция и Русия чрез договора с „Боташ“. Подписването на споразумение за 4 милиарда лева без абсолютно никаква ясна полза за държавата, но със задължителни ежедневни плащания от 1 милион лева, не може да се класифицира просто като управленска грешка или некомпетентност. То е явен индикатор за тежка асиметрична зависимост на кабинета от външни лобистки центрове, свързани с енергийната дипломация на Анкара (MIT) и Москва („Газпром“).3 Този акт създава перманентен, екзистенциален риск за икономическата сигурност на България в следващото десетилетие.

Трето, икономическият профил на Донев е неразривно свързан с обслужването на старата посткомунистическа олигархия и руските корпоративни интереси. Тайното награждаване на Николай Вълканов от бившата силова групировка „Мултигруп“ с орден „Стара планина“ и дипломатическият чадър, разпънат над швейцарските структури на „Лукойл“ (Litasco), за да се заобиколи европейското петролно ембарго, демонстрират недвусмислена готовност държавният ресурс и репутация да бъдат използвани като щит за частни корпоративни интереси с руски генезис.7

Четвърто, биографията му подсказва дълбока, органична връзка със структурите на бившата Държавна сигурност и русофилския сегмент на силовия апарат. Наследството от баща му (кадрови офицер и агент на прикритие в Западна Европа) и собственото му военно-политическо образование формират специфичен манталитет на „човек на апарата“, който безпрекословно изпълнява решения, взети в сенчести центрове на власт.8 Това напълно обяснява пълната липса на прозрачност и склонността му да работи в сиви зони – както при разпределянето на пътностроителни поръчки на стойност стотици милиони левове, така и при кадруването в репресивните служби като ДАНС.

Пето, взаимодействието с чужди разузнавателни служби е белязано от опасна двойственост (double game). Докато публично България под ръководството на Донев твърди, че подкрепя НАТО, купува изтребители F-16 и споделя информация с ЦРУ и МИ-6, практическите действия на правителството саботират усилията за реална диверсификация. Те създават тежки пробойни в източния фланг на Алианса чрез допускане на енергийни зависимости и създаване на вратички за руски капитали.60 Липсата на категорично противодействие срещу мрежите на руско влияние на Балканите показва съзнателен отказ от отстояване на националния суверенитет.62

В заключение, Гълъб Донев олицетворява класическия, но усъвършенстван модел на прехода в България – излъскана технократска фасада, зад която необезпокоявано оперират мрежи от бивши разузнавачи, олигарси с генезис от 90-те години (като кръга около „Мултигруп“), чужди държавни енергийни корпорации и геополитически центрове, категорично враждебни на евроатлантическата интеграция на страната. Проектът „Прогресивна България“ се явява най-новият, мащабен опит този конгломерат от интереси да получи легитимно парламентарно представителство и пряк, неограничен достъп до фискалния ресурс на държавата. Рисковете за националната сигурност, произтичащи от потенциалното нарастване на политическото влияние на тази формация, са изключително сериозни и изискват безкомпромисен постоянен мониторинг от страна на институциите, отговарящи за противодействието на корупцията по високите етажи на властта и неутрализирането на чуждото политическо и икономическо вмешателство. Тази преплитаща се мрежа от локална олигархия, чужди енергийни интереси и политически инженеринг превръща фигурата на съпредседателя на "Прогресивна България" от обикновен бюрократ в ключов вектор на стратегически риск за държавата.

Долу ръцете от лапландеца. Нека глаголи!

 

"Наши и чужди герои"...Кои са те, Прогресивна България?

• Факла.бг
• 1 час
• 78818 прегледи
• Политика

"Честит празник на всички българи! Да покажем, че наши и чужди герои не дадоха живота си напразно", отбелязал г-н Радев навръх Трети март.

 

"Чужди" герои...

 

Кои са те, г-н президент, подал оставка? Може би американци, белгийци, канадци? Вероятно украинци?

 

Всъщност по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) загиналите руски войници са около 20 000 - 30 000 души пряко в сражения, но общите жертви (включително от болести като тиф и рани) възлизат на над 100 000 до 150 000 души (включително починалите в лазарети).

 

Това е записано в учебниците по история.

 

А вие се страхувате просто да повторите обективната истина. Да

изречете фактите.

 

Страх, да. Изпотяващ, подъл, политкоректен...

 

Жалко.

 

Как не ви се обърна езика.

 

Или не е достатъчно "прогресивно"?!

 

И тепърва така ще я караме, нали?

 

Блажени са вярващите.

ТЯ СЕ ОТРЕЧЕ! Раздор в семейство Радеви?! "Мене ме нема в целата схема, питайте Волдемор!"

• Факла.бг
• 1 час
• 89402 прегледи
• Живот

Неочакван среднощен пост във фейсбук на Десислава Радева издаде раздор в президентското семейство.

"Мене ме нема в целата схема. Обръщайте се към съпредседателите или към онзи, на когото името не бива да се споменава (по Хари Потър)", написа жената на Радев.

Последното е препратка към злия магьосник Волдемор от книгите за Хари Потър.

Тя е приложила и логото на "Прогресивна България". 

Избликът на Радев затвърждава слуховете, че двамата с Радев имат проблеми и дори не живеят заедно. 

"Въпросът е какво правиш с надеждите на хората", пита тя риторично във връзка с появата на партия "Прогресивна България".

В момента, в който Радев подаде оставка през януари, жена му пусна друг статус: "Аз бях дотук!"

Напомняме, че двамата сключиха брак в разгара на предизборната кампания за държавен глава през лятото на 2016 г. Тогава Радев разтрогна брака си със своята първа съпруга Гинка, от която има две деца. 

Публично известно е, че Радева е в конфликт с ключовия съветник на съпруга си Николай Копринков.

 

https://dnes.dir.bg/politika/saprugata-na-rumen-radev-mene-me-nema-v-tselata-shema

 

Съпругата на Румен Радев направи коментар на коалицията, с която президентът от 2017-а до 2026 г. ще се яви на парламентарните избори.

Румен Радев

• Радев: Изборите поставят страната пред два пътя - или прогресивна България, или олигархия
• Радев отива на избори с коалиция "Прогресивна България" (снимки)
• Борисов: Как Радев ще се съревновава с мен, на базата на какво?

В кратък фейсбук пост тя събра цитати от Ъпсурт и Хари Потър, придружени с емблемата на "Прогресивна България".

 

"За протокола - "мене ме нема в целата схема", както пеят ЪпсурТ. Обръщайте се към съпредседателите или към "онзи, на когото името не бива да се споменава" (това по Хари Потър). Успех!", написа Десислава Радева.

Коалицията, с което Румен Радев ще се яви на предсрочния вот на 19 април, стана известна в понеделник - два дни преди крайния срок за регистрация в ЦИК. В "Прогресивна България" влизат три партии - "Социалдемократи", "Социалдемократическа партия" и "Движение нашия народ".

Самият Радев не присъства лично на регистрацията. Вместо него събраните подписи и документите бяха представени в ЦИК от Гълъб Донев и Димитър Стоянов, които бяха съветници на Радев като президент, както и лидерите на партиите в коалицията.

 

https://afera.bg/десислава-радева-мене-ме-няма-в-цяла/

 

ДЕСИСЛАВА РАДЕВА: „МЕНЕ МЕ НЯМА В ЦЯЛАТА СХЕМА!“ ПРЕДИ 3 ГОДИНИ „АФЕРА“ ПОКАЗА ИСТИНАТА, ЧЕ ДЕСИСЛАВА РАДЕВА Е НА ВОЙНА С „КОПРИНКИТЕ“ НА МЪЖА СИ И ЧЕ МЪЖЪТ И Е СТРАХЛИВЕЦ! ЩО Е РЕКЛА „АФЕРА“, ВСЕ Е ВЯРНО! /ДОКАЗАТЕЛСТВАТА!/

Съпругата на Румен Радев е публикувала на страницата си във Фейсбук:

Screenshot

Преди три години, във времето в което ЕДИНСТВЕНА „АФЕРА“ ОСВЕТЯВАШЕ НА ПОКАЗ ЗУЛУМИТЕ НА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“ НА „ЗЛАТНИЯ“ НИКОЛАЙ КОПРИНКОВ НА ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ, поисках среща с Радев и шефа на ДАНС заради информацията, която АФЕРА имаше за поголовното щавене и рекет на „пътя на копринката“.

Радев се скри, но пък вместо него среща с мен поиска … Копринков и то в Президентството.

Ето как тя се състоя:

На 1.02.2023 АФЕРА публикува:

В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО. ФАЛШИВ РАЗГОВОР ЗА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“. НИКОЛАЙ КОПРИНКОВ И „ЛУДАТА“ ВЕСЕЛИНА ТОМОВА. ИНКЯР МУ Е МАЙКАТА

В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО. ФАЛШИВ РАЗГОВОР ЗА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“. НИКОЛАЙ КОПРИНКОВ И „ЛУДАТА“ ВЕСЕЛИНА ТОМОВА. ИНКЯР МУ Е МАЙКАТА

Два дни по-късно написах остър материал срещу Румен Радев по повод тази среща:

На 3.02.2023 АФЕРА публикува:

СТРАХЛИВЕЦ! СТРАХЛИВЦИ. ЗА ТАКИВА – МЕЧ!

СТРАХЛИВЕЦ! СТРАХЛИВЦИ. ЗА ТАКИВА – МЕЧ!

След този материал преди полунощ получих това съобщение от Десислава Радева, която и тогава водеше война с Копринков, Пламен Узунов и „пътя на копринката“, но мъжът и Румен Радев беше избрал очевидно тях пред нея:

Десислава Радева обаче не предприе действия пред прожекторите, а остана да живее в драмата, разкъсвана между истинското си мнение за обкръжението на мъжа си и лицемерието за пред публиката като съпруга на президента.

След поредното разследване на АФЕРА на „пътя на копринката“ и опита ми да получа реакция от президента Радев, Радева реагира пред доверен неин човек за мен: „Ние си вършим нашата работа, тя да си върши нейната“ и избра пътя на лицемерието.

Това ме предизвика да осветя това нейно съобщение:

На 24.04.2023 АФЕРА публикува:

СЪПРУГАТА НА ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ – ДЕСИСЛАВА: „СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ СИ ИЗТЪРПЯЛА СРЕЩАТА СЪС СЕЛСКИЯ КМЕТ! ПРАВА СИ ЗА СТРАХЛИВЕЦА! ВСИЧКО СЕ ОКАЗВА ЕДНА ГОЛЯМА СЕЛЯНИЯ И САМОЗАБРАВЯНЕ ОТКЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ. МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВИНЯ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ ВИДИМ, ЗА ДА СЕ СПРАТ НА НЕГО КАТО КАНДИДАТУРА ЗА ПРЕЗИДЕНТ“

СЪПРУГАТА НА ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ – ДЕСИСЛАВА: „СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ СИ ИЗТЪРПЯЛА СРЕЩАТА СЪС СЕЛСКИЯ КМЕТ! ПРАВА СИ ЗА СТРАХЛИВЕЦА! ВСИЧКО СЕ ОКАЗВА ЕДНА ГОЛЯМА СЕЛЯНИЯ И САМОЗАБРАВЯНЕ ОТКЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ. МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗВИНЯ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ ВИДИМ, ЗА ДА СЕ СПРАТ НА НЕГО КАТО КАНДИДАТУРА ЗА ПРЕЗИДЕНТ“

Та, за изненаданите! И за онези, които пищяха, че публикувам фалшива информация тогава!

АФЕРА разкри конфликта на Десислава Радева с незаменимия за Радев Копринков и бандата му още преди три години.

ОМЕРТА - КАКВО СТАВА?! Радева против Радев, Пеевски се договаря, оцеляването на Борисов, Йотова се еманципира, а патриотите...

• Факла.бг
• 16 минути
• 52260 прегледи
• Живот

Какво се случва.

- Гръм в рая - Радева се дистанцира от мъжа си и партията му "Прогресивна България". Заговори за "Волдемор, онзи, чието име не бива да се споменава". Кой е Волдемор - одиозният таен съветник Копринков или самият Радев?

- Преди президентските избори през 2016 Радев се раздели с първата си съпруга Гинка, от която има две деца, и се ожени за Десислава. Сега историята се повтаря наобратно.

- В медиите на Пеевски - директива да не се "посяга" на Радев. Забранена е и съвсем невинна критика. Удря се само по ППДБ и служебния кабинет. Момчето се договаря, по традиция. Обръща палачинката. Така постъпи и през 2009, когато воюваше с Борисов, а после му стана медиен акламатор. Накрая, след фалита на КТБ и прогонването на Цветан Василев - и съдружник.

- Мълчание и откъм Банкя. Борисов се прави на умряла лисица и също опитва да се договори с новия месия. Лесно ще му е - вече са го правили след парламентарните избори през 2017 и служебния кабинет на Герджиков. Тогава, като знак на договорката им, изхвърча главата на Пламен Георгиев от КОНПИ, който разследваше Радев за конфликт на интереси. 

- Всяка авантюра води до следваща. Пламен Георгиев бе фаворитът на ГЕРБ за главен прокурор след Цацаров. Когато обаче го "оттеглиха" консул във Валенсия, изгря звездата на Иван Гешев, когото Борисов изначално не харесваше.

- Йотова опитва да се еманципира от сянката на Радев. Въпросът е дали ще й се получи и в каква посока ще "забие" - към ППДБ или към Пеевски. В бутафорната българска политика обаче посоката винаги е една.

- Какво според Борисов означава "договорка с Радев"? Преди всичко - да не го закачат. Съдебно, прокурорски, полицейски, финансово, медийно. Борисов винаги просто е искал да оцелее и за целта е ползвал партията и правителството като щит.

- Възможно ли е "Пътят на Копринката" и обръчите от фирми на Пеевски/Борисов да си делнат баницата след изборите? Това е ключовият въпрос. Който е риторичен. Възможно е, разбира се, и вече се случва. Пътни, строителни, газови олигарси на двете момчета финансират кампанията на бившия президент и демонстрират близост. Това са опасни маневри, особено ако се случват зад гърба на "третата страна" - Прокопиев, "Капитал", соросоидните НПО-та. Те също ще искат да "топнат човката". А в редовния кабинет да бъдат запазени част от марионетките им от служебния. В противен случай ще активират добре познатия уличен рекет за жълтопаветните грантаджии и жензита.

- Като цяло, прилича на "глобална омерта". По вертикала и хоризонтала. Лозунгите на Радев за "битка с мафията и корупцията" са клише - за стадото, което постоянно търси пастир и блее пред заколение. Същото това стадо ни докара Костов, Царя, Борисов...

- И никой от тези "играчи" не постъпва като себе си, според собствената си воля. Да не говорим за националните интереси. Всички са заложници на Брюксел и треперят каква ще е развръзката в геополитически план. Кой ще надделее - Тръмп, ЕС, Путин, Си, Ердоган? Какво ще се случи на изборите в Унгария през април и на междинните избори в САЩ наесен? Съдбата ни отдавна не се кове в София, тук компрадорите просто инкасират и си играят на "власт" и "опозиция". 

- Уви, няма алтернатива на хоризонта. При патриотите е...хм, да го кажем смешно, ако не беше трагично. Единият лидер е "пленен" в Дубай по джапанки, другият фараонства из села и паланки, третият е най-адекватен и точен, но пък тежко стигматизиран, егоцентричен, изпокаран и разделен с доскорошни съмишленици, потопен в изолация...

- Неслучайно в България, най-евроскептичната държава от съюза, рейтингът на националистите е най-нисък сред всички останали европейски държави. Това е програмирано от статуквото, което изстрелва начело на общността зависими и лесно манипулируеми персони.

Лапландецът се опитва да ни залива с помия от жълтата преса.
Поради което , хей сега ще го блокирам, за да не му виждам повече малоумните напъни.

п.п.
готово, той е първи на 4-та страница от блокираните люде.

преди 17 минути, Белгиеца написа:

Лапландецът се опитва да ни залива с помия от жълтата преса.
Поради което , хей сега ще го блокирам, за да не му виждам повече малоумните напъни.

п.п.
готово, той е първи на 4-та страница от блокираните люде.

От джемини чата, демек лгбт аналлизи.

В ЦЕЛАТА СХЕМА СЪВЕТНИЦИТЕ ТИ ТЕ ПРЕЦАКАХА. КАКТО ВИНАГИ

В целата схема аз вярвам само на преценката на Десислава Радева. Защо? Не я познавам лично. Но ми е ясно, че това е нормален човек. И с изненада наблюдава как нещо любимо се превръща в отврат.

И се чуди как да му помогне и да предотврати неизбежния срив на очакванията. А този срив неизменно се превръща в омраза. Може да е незаслужена, но съветниците ти те прецакаха. Както винаги.

Богомил Бонев

Румен Радев нападнал служебния кабинет, задал въпроси във фейсбук и пр.: „тревога буди пасивното поведение на служебния кабинет…“ все едно, че той няма нищо общо с избирането на Гюров за служебен премиер!

Румен Радев иска да ни убеди, че с Илияна Йотова не си говорят и не са обмислили заедно избирането на Гюров.

ПП/ДБ пък си въобразяват, че Радев им е сторил голямо добро.

Всъщност Радев ги превърна в мишена! В момента той използва тяхната самоунищожителна глупост, през която те ще взривят цялата си електорална периферия, която би била възможна, ако кабинетът беше оглавен от Главчев например. ПП/ДБ не набират скорост, въпреки че си мислят, че властта ще им осигури това. Не набират скорост, защото във властта те са психиатрични и арогантни едновременно, което е много неприятна комбинация.

Замитането на „Петрохан“, отстраняването на хора от МВР, опитът да се представя случая като нарочно раздухван, и да се търси оправдание при положение, че са налице трупове, педофилия и сектантство, още повече ги забива надолу! Направо ги вкопава.

Има опасност Иран да отговори асиметрично в България, а Румен Радев посочи Гюров и психиатрия да ни управляват в най-критичния момент откъм външни заплахи. Сега тръгнал да задава въпроси, че да не му казват, че мълчи.

България е най-слабото звено по източния фланг на НАТО и най-податливо на хаос и деструкция. Сега самите американци могат да видят какво са произвели с донорствата си в посока на комунистическите синчета и дъщерички. Произвели са ето този кабинет, където има 1% нормалност и 99% девиация. С педофили, обезмозъчени куклени хора и девианти не се воюва! Стратегията на американците беше сбъркана и мека, а стратегията на руснаците – обърната само към клептокрация и производство на олигархични ПРИМИТИВИ.

Два фактора, които за 35 години почти ни приключиха. И сега идва поредният, който НЕ ЗНАЕ какво да прави, как да управлява държавата и само на приказки е смел, а иначе е ментален слуга, човек, когото един кмет от село Труд навигира и семейство алчни троцкисти, които ни пробутват подрастващото си недоразумение за политически анализатор и фактор, въпреки че съвсем видимо природата си почива.

Тази компания се кани да ни управлява, докато започнем да кървим. Този номер с Гюров, в най-критичния момент за България, показва само, че Радев върти номера и ни хвърля в казана, за да се гаври, вместо да поеме сложен и интелигентен ангажимент за ръководство на държавата.

Номерът с Гюров показва, че Румен Радев не само, че не е способен, но е и особено страхлив. Той не е водач, той е човек, който ТРЯБВА да бъде воден. Защото не знае, и не може. Покажи ми приятелите ти, да ти кажа какъв си.

Човек със свити уши, съветван от посредствен антураж. Какви знания има Копринката?! По БСП-арско разпадане ли?! Трагедията продължава с пълна сила. Само като му видим листите с ревльото и хладилничето, както и с всички леки имена от служебните кабинети, и приключваме преди да сме започнали.