Пащал съм го, Раде

Казва се, когато някой проявява фалшива съпричастност, казва за нещо, от което друг страда, че го разбира. Произлиза от следния анекдот:

На един жена му раждала за първи път и много се мъчила. Викала, а той я утешавал, че е нещо, което и други са минали, като казвал "Пащал съм го, Раде", т.е. "Патил съм и аз от това".

Хой оправя, хой разваля.

Сефте комендантски!

Иронизира страхът на новобранеца да не срещне комендантски патрул и спокойствието на стария войник, че това е било много пъти и не е нещо особено.

"- Сгафих.
- Айде, сефте комендантски"

мОрен вОда не е пил.

Това е шопският изговор, с ударение на първата сричка в първите две думи, на "Не е пил уморен вода". Казва се за някого, който е живял лек живот и не е имал физическа работа. Смята се, че да пиеш вода, когато си уморен е рисковано и "сърцето може да пукне", но този към когото е поговорката не е рискувал да се уморява.

"Дяволски конец"

Казва се за запас от суровини, който точно съответства на ритъма на действие до края- до конец. Произлиза от конец при шиене, който е с подходяща дължина.

Идва от една рядка приказка: Дошло време за женене на една хубавица, дъщеря на терзия. Той обявил, че ще я даде на този, който най- бързо ушие дреха, но в едно състезание в дюкяна му, при което дъщерята ще реже конците. Тя рязала ту дълги- които се уплитали, ту къси, които трябвало да се вдяват и връзват по- често, а на своя избраник давала "дяволски конец", който хем е лесен за издърпване, хем не се оплита, хем стига за достатъчно време.

Поговорката се свързва с "Дорде не артиса, не стига"

Стигнало е, когато е хартисало!

Господ не оре, не копае- хора събира.

Тази не я знаех. Какво ли означава?

преди 17 часа, The Lone Star написа:

Тази не я знаех. Какво ли означава?

Мнението ми е, че към божеството си трябва да се обръщаме не когато имаме да орем и копаем- това си е наша работа, а когато трябва да се свържем с други хора- женитба, работа, изобщо социално участие. Псалмът "Блажен муж" е за този, който не се събира с нечестивци.

Доколкото си спомням това е първи псалм. Едно време даже го знаех наизуст.

Според мен може да означава, че Господ събира души, а не че събира хора за социални дейности.

преди 10 часа, The Lone Star написа:

Според мен може да означава, че Господ събира души, а не че събира хора за социални дейности.

Според мен "хора" е по- популярно: примерно "Господ е събирач" ТУК ,която поговорка се ползва когато семейните отношения са чудновати, несиметрични за околните, но семейството се оказва трайно. Прочее и в "Блажен муж" става дума за хора, а не души.

Когато Господ реши да те храни - не те пита чий син си!

Дали съм Дуда или съм друга? шоп.

Казва се когато някой е много объркан и чак не може да си каже името.

По приказката: Една булка, Дуда, като ходела по нива, все стигала до "кривата круша". Мъжът й отишъл да провери как така, и като я видял заспала под кривата круша, отрязал й косите. Тя, като се събудила, отишла на реката да се умие и не се познала. "Дали съм Дуда или съм друга?" пък си рекла "Ще си ида в къщи, пък ако децата ми викнат, мамо, Дуда ще да съм.

Ох- за деца. Ох- от деца.

Казва се когато някой се жалва, че не живее добре, защото няма нещо (деца, работа, имот), а после се оплаква, че трудно се оправя.

Тази поговорка я има у Славейков ТУК, като "Едни плачат за деца, а други плачат от деца.". Повечето поговорки от темата ги има там, което ще рече, че Славейков е направил един епохален сборник, жив и до днес. Да не забравяме, че "Люти чушки", Радой Ралин съставя, взимайки поговорките от Славейков. От друга страна, тази народна култура е вътре в делника ни и ни е потребна ежеминутно. Кратко, многозначно, запомнящо се.

Доме, ле, домице, никаде те нема. (правопис запазен)

Казва се, като се връщаш у дома, където и да си бил- на по- добро или на по- лошо.

Тези ги няма у дядо Петко:

"Ни да стиснеш, ни да пръ..." Показва безизходно, конфузно положение. Нерешителност , когато изходите са все неприятни. В сръбски поговорката е по- популярна, но пък техните вулгарности са и по- колоритни

"Държи се като сляп за стап". Тази е от македонския край. Особена е с това, че думата "стап", означаваща тояжка, бастун,символен жезъл, се свързва с немското щаб, първоначално със същото значение, а от там и англ. staff. Пенчо Славейков я ползва в "Кървава песен".

Ще добавя и една, която я има в съкратен вариат:

"Ни се води, ни се кара, ни стои да му се кАчиш". Поговорката е по- образна, когато се схване, че хайванчето се води с въженцето след човека, с пръчка се кара пред него, а най- добре да е послушно и да се качиш. Не става дума да се кара=разправя.