Търкулна се в ръцете ми като ябълка. Една такава гладичка и ароматна. Поднесох те към устата си, но не за да те гризна, а за да те вдъхна. И усещане за зрял плод задави сетивата ми. Удари ме в носа и се спусна по гърлото ми. Сладка и тръпчива. Свежа...

Допирам ябълката до устата си и галя с устните кората и. Просто ей така, с най-финния крайчец на устните си, дори и аз да се чудя, дали я допирам. Я тя като жива тупти под докосванията ми. Притиска се и търси все по-силен допир. Сякаш не аз, а тя е жадна за страсти. Поспирам се, за да не изскочи от ръцете ми и я потърквам в бузите си. Нежен допир, сега на мене ми се иска да я притисна. А тя все по-весело ме гъделичка. Смее се. Не знае, че ще я целувам дълго... Докато омекне цялата - докато се разнежи и се покрие със солена течност. Тогава ще я помириша пак и ще се спусна като хищник. Леко грубо. Ще се впия в края на плътта и - точно там където е най-горчива. Където са били листата на цветето.

Ще взема тази плът в устата си. Ще я премятам по езика и ще и поемам сока на дълбоко в гърлото си. Свежи мисли пак ми идват... Стигам семката, и тя минава през устата ми. През устните, през зъбите, опира се в небцето и ми носи нови ароматни страсти. Тя е като малка перла в пастта ми. Искам я. И следващата... И така докато свършат. Ще оставя само дръжката. Като спомен от хищната сласт, с която съм изгризал ябълката...

Усещам още топло, сладко, ароматно и горчиво. Като в заря на чувствата ще избухват вкусове прикрили се потайно в устата ми. Примлясквам и посягам да си взема още една ябълчица от ръката ти. На теб ще ти е драго да ме гледаш как изяждам те. Сладка и горчива... Ябълчица!

Ябълката е забраненият плод ! Плода на изкушението ! Красиво е !

Имаш ли Дневник в Калдата ? Сигурно ще има много добри отзиви !

Поздрави !