Точно.. и аз така мисля. Самото разбиране за Любовта ни кара да бъдем слепи.. да не виждаме истината.. каквато и да е тя..

А може би ние искаме да не виждаме истината.

А може би ние искаме да не виждаме истината.

Разбира се, че може.. Но понякога просто тя не може да се разбере само с едно желание. Трябва много повече.. Какво би станало, ако знаем всички истини? Няма да искаме да живеем, може би.. Може и обратното. Въобще много варианти има.

Разбира се, че може.. Но понякога просто тя не може да се разбере само с едно желание. Трябва много повече.. Какво би станало, ако знаем всички истини? Няма да искаме да живеем, може би.. Може и обратното. Въобще много варианти има.

"Няма причина да мислим, че когато открием истината, тя ще се окаже интересна"

dindi тази притча ме накара да се усмихна, много е хубава

И по темата: аз мисля че любовта е сляпа, малко грубо звучи, но влюбен ли си си като кон с капаци. Защо ли ами когато се влюбиш човека до теб става "перфектен", ти го боготвориш и си толкова щастлив че понякога спокойно махаш с ръка на лошите му качества и недостатъци, които после може да невредят и на двама ви. Когато си влюбен и обичаш някой дори бих казала че си безсилен да мислиш трезво, казвам го от личен опит душата ти се размеква и си като малко дете, щастливо и усмихнато и много наивно.

Аз не говоря за влюбване, а за любов. Има голяма разлика в тези две понятия. Можеш да се влюбваш всеки ден и на другия просто да забравиш, че си се влюбвал. Обичта, любовта е нещо дълбоко. За мен любовта е да познаваш недостатъците на този, когото обичаш, и въпреки това да го обичаш. Не да го идеализираш, защото ако идеализираш, ти обичаш не човека, а идеала и когато идеалът изчезне, изчезват и чувствата. Но ако знаеш що за човек е до теб и въпреки всичките му недостатъци /които ти знаеш, че той притежава/, ти продължиш да го обичаш, не можем да говорим за слепота, а за ЛЮБОВ. Пример за такава НЕСЛЯПА любов е майчината. Майката познава най-добре детето си, знае всичките му недостатъци, по-добре от всеки друг. Въпреки това тя го обича. Сляпа ли е майката? Тя вижда много по-добре от всеки друг, но обича!

Аз не говоря за влюбване, а за любов. Има голяма разлика в тези две понятия. Можеш да се влюбваш всеки ден и на другия просто да забравиш, че си се влюбвал. Обичта, любовта е нещо дълбоко. За мен любовта е да познаваш недостатъците на този, когото обичаш, и въпреки това да го обичаш. Не да го идеализираш, защото ако идеализираш, ти обичаш не човека, а идеала и когато идеалът изчезне, изчезват и чувствата. Но ако знаеш що за човек е до теб и въпреки всичките му недостатъци /които ти знаеш, че той притежава/, ти продължиш да го обичаш, не можем да говорим за слепота, а за ЛЮБОВ. Пример за такава НЕСЛЯПА любов е майчината. Майката познава най-добре детето си, знае всичките му недостатъци, по-добре от всеки друг. Въпреки това тя го обича. Сляпа ли е майката? Тя вижда много по-добре от всеки друг, но обича!

Това е много хубаво. Така можем да обичаме винаги. И всеки. Както майката детето си. Безусловно.

Истинската същност на всеки от нас е абсолютно съвършенство. Като диамант, проблясва с неизброими качества. Основните са безстрашие, радост и интелигентно съчувствие. При всеки от нас, тези качества са покрити няколко"воала" - този на така наречените "смущаващи" чувства, на закостенелите идеи, навици и карма. Всеки е съвършен в същността си, просто не всеки го знае.

Като срещаме хората, може да виждаме воалите или истинската им същност.

Ако виждаме същността ще обичаме всички, по начина по който майка обича детето си.

Никога няма да бъдем разочаровани, защото няма да имаме очаквания, няма да бъдем наранявани, защото знаем, че сами сме отговорни за всичко, което ни се случва, защото знаем, че и нашата истинска същност е съвършена.

Такава любов не е сляпа, защото вижда в дълбочина, защото приема, защото дава, защото няма очаквания, няма ревност, няма ограничения, няма обещания, няма вкопчване и привързаност. Такава любов не приема нещата лично.

Когато някой създава проблеми, това е резултат от проблемите в собствения му живот, резултат от това, че самия той не е щастлив. Повечето хора, които създават проблеми не са противници, по-скоро са пациенти. И като си представиш, че някой само за пет минути може да ти отрови деня, а самият той трябва да бъде със себе си по 24 часа. Горкият човек. Той винаги е в лоша компания.

Имаме избор. Да виждаме същността на хората и да обичаме безусловно.

Или да виждаме повърхността и да се водим от моментното състояние, пълни с очаквания, надежди, страхове, ограничения и заблуди.

Разбира се като обичаме безусловно, това не значи че трябва да сме глупави и да се оставяме да ни използват. Така или иначе всичко се променя, всичко има начало и край.

Можем да се радваме и да сме щастливи със ситуацията сега, но трябва да знаем, че нищо не е вечно.

И най-красивия танц рано или късно свършва.

Аз не говоря за влюбване, а за любов. Има голяма разлика в тези две понятия. Можеш да се влюбваш всеки ден и на другия просто да забравиш, че си се влюбвал. Обичта, любовта е нещо дълбоко. За мен любовта е да познаваш недостатъците на този, когото обичаш, и въпреки това да го обичаш. Не да го идеализираш, защото ако идеализираш, ти обичаш не човека, а идеала и когато идеалът изчезне, изчезват и чувствата. Но ако знаеш що за човек е до теб и въпреки всичките му недостатъци /които ти знаеш, че той притежава/, ти продължиш да го обичаш, не можем да говорим за слепота, а за ЛЮБОВ. Пример за такава НЕСЛЯПА любов е майчината. Майката познава най-добре детето си, знае всичките му недостатъци, по-добре от всеки друг. Въпреки това тя го обича. Сляпа ли е майката? Тя вижда много по-добре от всеки друг, но обича!

Нека не бъркаме майчината любов тя е нещо различно от любовта между двама души. Майчината обич е нещо което само една майка може да разбере, майчината обич е неизмерима и няма база за сравнение с каквото и да е.

За мен няма моментно влюбване, аз не съм лесно влюбчива и за мен влюбване = любов и обич. Но все пак хора различни... Когато аз обичам съм влюбена и когато съм влюбена обичам. Да обичта и любовта са нещо дълбоко това е факт няма две мнения по въпроса, не казвам че обичаш някакъв идеал ти обичаш човека до себе си, но той със своите качества и недостатъци се превръща в идеален за теб. Така го виждаш, така го чувстваш. Но човека е опиянен когато обича. Така мисля и няма да променя мнението си, дори с времето когато го няма първичното "влюбване" а остава както каза дълбоката обич ти пак си сляп понякога и безпомощен. Защото обичаш защото тагава можеш да простиш всичко, и можеш да направиш всичко за своят любим. Така приемам "да си сляп" в любовта, да не си егоист и да даваш ВСИЧКО за любимия/та.

Но нека и не забравяме че има различни хора затова са различните мнения по въпроса. Имаше тема какво за вас е любовта там имаше много различни позиции и определения.

Това са моите виждания mucunka, не искам да казвам че не си права, но аз имам различни виждания от твоите.

Редактирано 13 ноември 200619 г. от varvarinata (преглед на промените)

Нека не бъркаме майчината любов тя е нещо различно от любовта между двама души. Майчината обич е нещо което само една майка може да разбере, майчината обич е неизмерима и няма база за сравнение с каквото и да е.

За мен няма моментно влюбване, аз не съм лесно влюбчива и за мен влюбване = любов и обич. Но все пак хора различни... Когато аз обичам съм влюбена и когато съм влюбена обичам. Да обичта и любовта са нещо дълбоко това е факт няма две мнения по въпроса, не казвам че обичаш някакъв идеал ти обичаш човека до себе си, но той със своите качества и недостатъци се превръща в идеален за теб. Така го виждаш, така го чувстваш. Но човека е опиянен когато обича. Така мисля и няма да променя мнението си, дори с времето когато го няма първичното "влюбване" а остава както каза дълбоката обич ти пак си сляп понякога и безпомощен. Защото обичаш защото тагава можеш да простиш всичко, и можеш да направиш всичко за своят любим. Така приемам "да си сляп" в любовта, да не си егоист и да даваш ВСИЧКО за любимия/та.

Но нека и не забравяме че има различни хора затова са различните мнения по въпроса. Имаше тема какво за вас е любовта там имаше много различни позиции и определения.

Това са моите виждания mucunka, не искам да казвам че не си права, но аз имам различни виждания от твоите.

Аз съм от хората, които приемат различните мнения и различното мислене. Всеки гледа от различен ъгъл на нещата. Може би дори мислим еднакво, без самите ние да го осъзнаваме. Времето ще покаже.

А що се отнася до любовта, аз мисля, че тя е една. Може би има различни изяви. Но като вид чувство е една. Може би и нея я оценяваме, погледната от различни ъгли и затова ни се вижда различна. Една сграда погледната отляво, отдясно, отзад, отпред и отгоре изглежда различно, но тя си е една и съща нали?

Редактирано 13 ноември 200619 г. от mucunka (преглед на промените)

Истинската същност на всеки е безстрашие, радост и любов.

Истинската любов е тази, което извира от дълбините на сърцето ни.

Тя дава. Тя е неразграничаваща и богата.

Такава любов е безусловна.

Любовта, която ограничава, ревнува, вкопчва се, изисква и е пълна с очаквания -

произлиза от така наречените смущаващи чувства, като гняв, гордост, ревност, завист, алчност, привързаност ... Тя е резултат и на закостенелите ни идеи и навици.

При такава "любов" мислим първо за себе си и после за другия(те).

Това всъщност не е любов.

Редактирано 15 ноември 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Истинската същност на всеки е безстрашие, радост и любов.

Истинската любов е тази, което извира от дълбините на сърцето ни.

Тя дава. Тя е неразграничаваща и богата.

Такава любов е безусловна.

Любовта, която ограничава, ревнува, вкопчва се, изисква и е пълна с очаквания -

произлиза от така наречените смущаващи чувства, като гняв, гордост, ревност, завист, алчност, привързаност ... Тя е резултат и на закостенелите ни идеи и навици.

При такава "любов" мислим първо за себе си и после за другия(те).

Това всъщност не е любов.

Прочетох мненията Ви. Имам чувството, че аз съм ги писала. Като намеря малко свободно време, ще добавя каквото мога.

Тинтири-минтири... стига с тия красиви фрази от книгите и филмите.

Как си сигурна, че нещо е любов? Ами ако е просто привързаност, привличане...?

Съгласна съм с fifa ,не всичко което е красиво е любов ! Това че не можеш без един човек също не е любов ,любовта е чуството което изпитваш след като осъзнаеш че нямаш какво да губиш с даден човек..

Редактирано 29 декември 201015 г. от elunka (преглед на промените)