Аз самият доколкото помня, не е имало рестрикция която да ме спира, освен мисълта за болката която мога да причня на себе си или някому? Може би съм изключение, но това ми възпитание засега дава добри резултати в остановките на залязващия комунизъм, дивата демокрация и свободните републики. Смятам да дам същото възпитание и на децата си. То обаче не минава през вечерния час.

Терминале, детето ти ще има ли твоята благословия преди да е навършило 16 да излиза по нощни заведения (сега не става дума за това, че с подходящо възпитание, то може въобще да не иска, въпросът е ако все пак има желание, ще му разрешиш ли да излиза след 21 или 22 часа вечерта)? Ако - да, ако смяташ, че ще му имаш достатъчно доверие на 14 г. да си шета насам натам в 22 ч., ок, обаче смяташ ли, че за родителите, които нямат такова доверие на децата си и дори не могат да ги озаптят да излизат не е добре и държавата да помогне малко с един приличен вечерен час. А пък тези, които просто не обръщат внимание, заради закона ще се наложи да прогледнат. Пък ти на твоето прекрасно, добре възпитано дете ще му засвидетелстваш доверието си по друг начин.

Ако ли отговорът ти е не - тогава какво пречи да има и закон, налагащ поведение, което всеки нормален родител трябва да има.

Ето тук ти каза, че искаш да направиш света на твоите деца по-смислен и че главната роля за това трябва да изиграе всеки един от нас - това което поисках аз постове нагоре. Спор повече нямаме!

Че аз никога не съм твърдял обратното,а и не за това ни беше разговора.Но явно така си преценил,така си постъпил.Понякога човек осъзнава в процес на разговор с някой друг,че наистина има и други гледни точки и понякога те са по-правилните от собствената.Няма нищо срамно в това-вЕрвай ми,а и не боли да признаеш чат-пат правотата на някой от опонентите ти,а не да се измъкваш леко по терлици.

Приятен ден от мен.

Терминале, детето ти ще има ли твоята благословия преди да е навършило 16 да излиза по нощни заведения (сега не става дума за това, че с подходящо възпитание, то може въобще да не иска, въпросът е ако все пак има желание, ще му разрешиш ли да излиза след 21 или 22 часа вечерта)? Ако - да, ако смяташ, че ще му имаш достатъчно доверие на 14 г. да си шета насам натам в 22 ч., ок, обаче смяташ ли, че за родителите, които нямат такова доверие на децата си и дори не могат да ги озаптят да излизат не е добре и държавата да помогне малко с един приличен вечерен час. А пък тези, които просто не обръщат внимание, заради закона ще се наложи да прогледнат. Пък ти на твоето прекрасно, добре възпитано дете ще му засвидетелстваш доверието си по друг начин.

Ако ли отговорът ти е не - тогава какво пречи да има и закон, налагащ поведение, което всеки нормален родител трябва да има.

Арти - отговарям авъпроса ти директно. Няма да позволя. Това ще е част от възпитанието му. Ще му създам достатъчно ангажименти будещи интересите му, които ще го държат където му е мястото. С други думи ще се опитам да направя, така че той сам да иска да ограничи престоя си навън. Но нямам намерение да ограничавам свободата му. Така както, на мен навремето не ми я ограничиха. Воден съм по детски педагогически стаи, намалявано ми е поведението неведнъж. Бил съм се и са ме били, много време бях черната овца в квартала си и училището. Имал съм сблъсъци с органите на реда. Абе живях буен живот. Някои от познатите ми станаха престъпници, други си станаха обикновени хора. Аз не че съм стигнал много далеч, но живея честно, успявам добре да се грижа за семейството си и съм усвоил много от добродетелите на обществото ни. Но знаеш ли какво - аз се чуствах свободен и в момента продължавам да се чувствам свободен. Живея само с наложените лично от мен правила. Много хора ме имат за странна птица, но също толкова много хора ме прегръщат с обич и са ме дарили с доверието си. Знаеш ли защо? Защото в мен живеят принипите на баща ми. Гордея се с това. Гордея се също и с възпитанието, което ми даде улицата. Там се научават други уроци, не по-малко ценни и не по-малко верни, и приложими в живота. Въпреки дивотията ми, сега аз знам, че съм на много нива над болшинството хора. Заявявам го съвсем нескромно - горд съм този факт, а още по-горд съм, че това е въпреки бурните ми младежки години. Нямам намерението да вкарвам детето си в калъп. Не искам и чуждите деца да бъдат по калъп. Искам да живея с горди и свободни хора - търся ги и ги намирам. И занеш ли, толкова много добри хора са били диванета... Искам и синът ми да е диването, което ще открие личмата си свобода. Такъв закон само би ограничил свободата на хлапетата, при това без да се постигне желания ефект. Питам аз - тогава за какво ми е? На друго място трябва да е прицелен натиска. Той трябва да е индивидуален, а не обществен!

Помощен въпрос - Помисли си добре ли ще е да направят полицейски час, с цел ограничаване на престъпноста. Резонна мярка ли е това и ще помогне ли, като такава на обществото ни? Кой ще бъде наказаният - престъпниците или обществото ни?

Че аз никога не съм твърдял обратното,а и не за това ни беше разговора.Но явно така си преценил,така си постъпил.Понякога човек осъзнава в процес на разговор с някой друг,че наистина има и други гледни точки и понякога те са по-правилните от собствената.Няма нищо срамно в това-вЕрвай ми,а и не боли да признаеш чат-пат правотата на някой от опонентите ти,а не да се измъкваш леко по терлици.

Приятен ден от мен.

С теб разговора ни май ще е по-сложен. Много бързо завърташ нещата. Не се срамувам да бъда убеден от някой в нещо. Но първо трябва да се мине през целия процес на убеждаване. Ще рече, да се стигне до еднозначно отричане на моите твърдения и също така еднозначно валидиране твърденията на опонента. Хъх, никъде в разговора ни, с теб не стигнахме, до който и да е от тези етапи. Разговора ни прекъсна на етап уеднаквяване на прагматиките ни. Установихме, че се различават силно, искаме едно и също нещо, но да го постигнем по различен начин. Аз немога да навлезна в твоята прагматика - ти си видял много повече от мен (три деца - отново ти свалям шапка) и имаш своите валидни позиции, които не мога да отрека. Немога обаче и да отрека моите, позиции защото имам повече от един живи примера, които ги валидират. Нямам достъчно факти, които да разрушат противоречието и за това оставям времето да покаже, коя позиция е била истинната, с пълното съзнание, че може и двете да се окажат такива. Докато дойде момента на истината аз продължавам да стоя зад позицията си. Ще я повторя - не смятам, че вечерния час е мярка, която ще разреши проблемите на младежите. Следователно се явява излишна рестрикция, против която аз се обявявам.