Отваряте ми работа да трия като не четете преди да питате, това е всичко, което има в нет-а по въпроса. Просто мислете кои теми ще ви свършат работа от дадените досега, ако няма точно по вашия въпрос, обединете две или повече, така че да отговори точно на въпросите ви.

някой може ли да ми каже какво е посланието на автора в " Скрити вопли" ?

Редактирано 5 декември 200619 г. от PePsiToOo (преглед на промените)

Здравеите искам да ви попитам кое е увод,теза,доказателства ,ще съм ви много блаогдарен ако ми помогнете трябва ми до утре сутринта да знам кое да препиша да не препиша тезата като доказателство

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - „СКРИТИ ВОПЛИ”

КОПНЕЖ ПО РОДНОТО

В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за „фабулна поезия”, творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоцио­нална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена ат­мосфера в него.

Копнежът по родното е обективиран в душев­ни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни предс­тави. В предмет­но отношение домът присъства в пространството на родното с проблемно натоварени ключови думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката. Стилизацията на образа носи внушения за сакралност на майчиното присъствие. Пространството на родното в поетичния унес на лирическия АЗ става свещено. Превръща се в олтар за душата, в „пристан и заслона” за скрития вопъл на духа.

Лирическият АЗ, който се слива с поета, а чрез „ти”-глаголните форми става и лирически говорител, изживява романтично нежно своята мечта по спокойствието и хар­монията в родния дом, битуващи в детските му спомени.

Поетът не се е стремил към външни, сло­весни ефекти. Тишината и спокойствието в стихотворението са не само елементи от обстановката. Лирическият герой жа­дува, копнее да се потопи в техните живи­телни води:

Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.

Още тези първи стихове омайват, респектират и въздействат с плавността на словото, хармониращо с неуловимото от­тегляне на светлината и настъпването на нощта. Във визуално отношение всичко е притаено, а в слухово - всичко е приглуше­но. Одухотвореният образ на нощта под­готвя възприемането на най-характерното за майката, очакваща своя син, „печален странник”: нейната всеопрощаваща майчи­на прегръдка Този образ става осезателен и близък чрез израза, в който се повтарят метафорично и описателно форми от прилагателното „тих”: „тихи пазви тиха нощ разгръща”. От своя страна, възприемането на лирическия герой като победен от живо­та и по християнски смирен пред съдбата („смирено влязъл в стаята позна­та”), се подготвя от ме­тафоричния из­раз „вечерта смирено гасне". Това смирение имплицитно преминава през следващите стихове и ста­ва определящо за самохарактеристиката „печален странник”, осъждаща отлъчието от родния дом, прекъсването на родовите корени, но и приобщаваща го към всички „скръбни и нещастни”. Така по кос­вен път се стига до внушението, че отда­лечаването от бащиното огнище Като топос, съхраняващ родовите ценности, води индивида до вътрешна и житейска драма. Копнежът по родното е въвел лирическия герой в едно нереално време, несъществу­ващо - и най-драматичното - невъзможно за реализиране време на завръщане в бащи­ната къща. Страхът от пробудата е на­мерил израз отново в повторени форми -сега на прилагателното „плах", употребени като метафора на трепетно очакване и на боязън да не бъде събудена приспаната дейс­твителност. Пътят към сбъдването на мечтата, минаващ през двора, назован от Дебелянов „тихия двор с белоцветните виш­ни” („Помниш ли, помниш ли...”), спира най-напред до къщния праг, един от нейните символно-метонимични образи. Поетът го намира като най-подходящо място за сре­щата, жадувана и от сина, и от майката. С този поетичен момент в стихотворение­то навлиза библейският мотив за завръща­нето на блудния син. Димчо Дебелянов го модифицира, но запазва най-същественото и най-значимото от него.Завръщането не предполага опрощение за сина, а вечно прощаване с родното. Завръ­щането е в спомена, а прощаването е в реалния поетичен миг на лирическия копнеж. Останалото в миналото, в простран­ството на спомена завръщане, което не може да се осъществи реално, изпълва с болка и страдание копнежа по родното.

Елегично е пожеланието на лирическия АЗ към самия себе си и своята душа, „печално странстваща” из пространството на родното, но само Като далечен и тъжен спомен:

Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Тези трогателни слова, скулптурно изваяли паметния миг, са сред най-съкровените и художествено най-силните текстове в българската поезия. Срещат се изстрада­ла майка и изстрадал син, но в тъжния копнеж на спомена. Нежното чувство е намерило образни еквиваленти. От страна на сина -в един жест: „сложил чело на безсилно рамо”, и в един неизречен, но сънуван порив към любов и майчина ласка - ненаситното, пречист­ващо душата повторение: „мамо, мамо”. А от страна на майката — бленуваната „усмивка блага".Поетът се е освободил от словесната разточителност.

Изобразената среща, сакрализираща майката, обаче не освобождава стиховете от драматичното, подтекстово присъства­що напрежение, напротив - засилва го, тъй като завръщането на сина е представено не Като начало на нов живот , а като нужда от духовно пречистване. Тази смислова тен­денция се реализира и чрез тихата молит­ва пред „старата икона” в изпълнената с ти­шина позната стая. Чрез подтекстовото успоредяване между „старата” (в смисъл -майката) и „старата икона" поетът сакрализира майката и превръща „бащината къща” в храм. С лъчите на духовната чисто­та грее и синовната обич към майката Светликът умира, споменът чезне и остава копнежът по родното - неутолен и вечен като елегичен порив по трагично, невъзможно завръщане:

Aз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина. О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!

В емблематичната за Дебеляновото пое­тично творчество елегия всичко е пречу­пено през душата на един нежен лирик, най-нежният в нашата поезия, затова в нея има повествование, но не и многословие В ней­ното творческо поле миражно се мярват само щрихи от обстановката, от споменно сливащите се образи на „майка и родина” и лирически герой. Поетическата висота, постигната от Димчо Дебелянов в стихотворението „Скрити вопли”, поста­вя творбата на първо място в лиричката му, предизвикала високата оценка на съвременника му Николай Райнов: „След като биде убит, ние го сложихме веднага редом с Ботьова и Яворова - и не сбъркахме. ” Не е сбъркал и Яворов, който още приживе вижда в младия Дебелянов най-надеждния от новото поколение поети, останал в литературната ни история като наистина голям поет.

някой може ли да ми каже какво е посланието на автора в " Скрити вопли" ?

Има поне 3 теми за Скрити вопли тук, прочети поне една и няма начин да не усетиш какво е посланието на автора

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - „СКРИТИ ВОПЛИ”

КОПНЕЖ ПО РОДНОТО

В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за „фабулна поезия”, творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоцио­нална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена ат­мосфера в него.

Копнежът по родното е обективиран в душев­ни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни предс­тави. В предмет­но отношение домът присъства в пространството на родното с проблемно натоварени ключови думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката. Стилизацията на образа носи внушения за сакралност на майчиното присъствие. Пространството на родното в поетичния унес на лирическия АЗ става свещено. Превръща се в олтар за душата, в „пристан и заслона” за скрития вопъл на духа.

Лирическият АЗ, който се слива с поета, а чрез „ти”-глаголните форми става и лирически говорител, изживява романтично нежно своята мечта по спокойствието и хар­монията в родния дом, битуващи в детските му спомени.

Поетът не се е стремил към външни, сло­весни ефекти. Тишината и спокойствието в стихотворението са не само елементи от обстановката. Лирическият герой жа­дува, копнее да се потопи в техните живи­телни води:

Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.

Още тези първи стихове омайват, респектират и въздействат с плавността на словото, хармониращо с неуловимото от­тегляне на светлината и настъпването на нощта. Във визуално отношение всичко е притаено, а в слухово - всичко е приглуше­но. Одухотвореният образ на нощта под­готвя възприемането на най-характерното за майката, очакваща своя син, „печален странник”: нейната всеопрощаваща майчи­на прегръдка Този образ става осезателен и близък чрез израза, в който се повтарят метафорично и описателно форми от прилагателното „тих”: „тихи пазви тиха нощ разгръща”. От своя страна, възприемането на лирическия герой като победен от живо­та и по християнски смирен пред съдбата („смирено влязъл в стаята позна­та”), се подготвя от ме­тафоричния из­раз „вечерта смирено гасне". Това смирение имплицитно преминава през следващите стихове и ста­ва определящо за самохарактеристиката „печален странник”, осъждаща отлъчието от родния дом, прекъсването на родовите корени, но и приобщаваща го към всички „скръбни и нещастни”. Така по кос­вен път се стига до внушението, че отда­лечаването от бащиното огнище Като топос, съхраняващ родовите ценности, води индивида до вътрешна и житейска драма. Копнежът по родното е въвел лирическия герой в едно нереално време, несъществу­ващо - и най-драматичното - невъзможно за реализиране време на завръщане в бащи­ната къща. Страхът от пробудата е на­мерил израз отново в повторени форми -сега на прилагателното „плах", употребени като метафора на трепетно очакване и на боязън да не бъде събудена приспаната дейс­твителност. Пътят към сбъдването на мечтата, минаващ през двора, назован от Дебелянов „тихия двор с белоцветните виш­ни” („Помниш ли, помниш ли...”), спира най-напред до къщния праг, един от нейните символно-метонимични образи. Поетът го намира като най-подходящо място за сре­щата, жадувана и от сина, и от майката. С този поетичен момент в стихотворение­то навлиза библейският мотив за завръща­нето на блудния син. Димчо Дебелянов го модифицира, но запазва най-същественото и най-значимото от него.Завръщането не предполага опрощение за сина, а вечно прощаване с родното. Завръ­щането е в спомена, а прощаването е в реалния поетичен миг на лирическия копнеж. Останалото в миналото, в простран­ството на спомена завръщане, което не може да се осъществи реално, изпълва с болка и страдание копнежа по родното.

Елегично е пожеланието на лирическия АЗ към самия себе си и своята душа, „печално странстваща” из пространството на родното, но само Като далечен и тъжен спомен:

Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Тези трогателни слова, скулптурно изваяли паметния миг, са сред най-съкровените и художествено най-силните текстове в българската поезия. Срещат се изстрада­ла майка и изстрадал син, но в тъжния копнеж на спомена. Нежното чувство е намерило образни еквиваленти. От страна на сина -в един жест: „сложил чело на безсилно рамо”, и в един неизречен, но сънуван порив към любов и майчина ласка - ненаситното, пречист­ващо душата повторение: „мамо, мамо”. А от страна на майката — бленуваната „усмивка блага".Поетът се е освободил от словесната разточителност.

Изобразената среща, сакрализираща майката, обаче не освобождава стиховете от драматичното, подтекстово присъства­що напрежение, напротив - засилва го, тъй като завръщането на сина е представено не Като начало на нов живот , а като нужда от духовно пречистване. Тази смислова тен­денция се реализира и чрез тихата молит­ва пред „старата икона” в изпълнената с ти­шина позната стая. Чрез подтекстовото успоредяване между „старата” (в смисъл -майката) и „старата икона" поетът сакрализира майката и превръща „бащината къща” в храм. С лъчите на духовната чисто­та грее и синовната обич към майката Светликът умира, споменът чезне и остава копнежът по родното - неутолен и вечен като елегичен порив по трагично, невъзможно завръщане:

Aз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина. О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!

В емблематичната за Дебеляновото пое­тично творчество елегия всичко е пречу­пено през душата на един нежен лирик, най-нежният в нашата поезия, затова в нея има повествование, но не и многословие В ней­ното творческо поле миражно се мярват само щрихи от обстановката, от споменно сливащите се образи на „майка и родина” и лирически герой. Поетическата висота, постигната от Димчо Дебелянов в стихотворението „Скрити вопли”, поста­вя творбата на първо място в лиричката му, предизвикала високата оценка на съвременника му Николай Райнов: „След като биде убит, ние го сложихме веднага редом с Ботьова и Яворова - и не сбъркахме. ” Не е сбъркал и Яворов, който още приживе вижда в младия Дебелянов най-надеждния от новото поколение поети, останал в литературната ни история като наистина голям поет.

Не вярвах, че ще се наложи да отговарям на чак толкова ... хм... въпрос

Както виждаш съм ти отговорила чрез разстояния, сега ако пак попиташ - ама кое все пак е увод и кое извод....??!!

Има поне 3 теми за Скрити вопли тук, прочети поне една и няма начин да не усетиш какво е посланието на автора

Не вярвах, че ще се наложи да отговарям на чак толкова ... хм... въпрос

Както виждаш съм ти отговорила чрез разстояния, сега ако пак попиташ - ама кое все пак е увод и кое извод....??!!

Благодаря ти много радвам се че има хора които помагат толкова бързо,вече няма да питам кое е увод и кое извод

мерсиииии

Здравейте ! За първи път съм в този форум и много ми харесва ! Тук мога да намеря съчинения на всякакви теми и ще се радвам ако ми помогнете ! Търся темата "Носталгия по топлия свят на дома в Дебеляновите стихотворения" - тоест "Скрити вопли" и "Помниш ли " . Моля ви да ми помогнете ако може до два-три дена . Благодаря предварително

Здравейте ! За първи път съм в този форум и много ми харесва ! Тук мога да намеря съчинения на всякакви теми и ще се радвам ако ми помогнете ! Търся темата "Носталгия по топлия свят на дома в Дебеляновите стихотворения" - тоест "Скрити вопли" и "Помниш ли " .

Моля ви да ми помогнете ако може до два-три дена .

Благодаря предварително

Мисля, че ако беше прочела всичко тук щеше да знаеш какво да използваш, за да си напишеш темата, която ти трябва, готов общ анализ (за двете ситхотворения) няма.

Мисля, че ако беше прочела всичко тук щеше да знаеш какво да използваш, за да си напишеш темата, която ти трябва, готов общ анализ (за двете ситхотворения) няма.

Здр.Хора help-me ! Трябва ми ЛИС на тема : "Споменът за миналото-жалба и копнеж"("Помниш ли, помниш ли..."

А за др тема вече я немерих без да ви пиша и страшно много ВИ благодаря Надявам се да ми помогнете до няколко дена защото имам класна,а тези тема трябва да я знам ! ДО 1 седмица щте чакам помоща ви,предварително Ви благодаря !! " "

Моля ви помогнете ми търся следната темA по литература "МOтивът за носталгията в "Скрити вопли"" на Димчо Дебелянов

аз имам всички теми, които ви трябват, ако някой иска някоя тема за "Скрити вопли" да ми пише на email адреса [email protected]

Здравейте трябва ми тема с заглавие "Спомен и реалност в поезията на Димчо Дебелянов - "Скрити вопли " "Помниш ли,помниш ли " спешно е моля ви

трябва ми (есе) на помниш ли,помниш ли

За всички, които търсят конкертни теми върху Скрити вопли и Помниш ли..., вижте кометар 23, там има някои неща, както и пише какво да направите, за да си помогнете при писането, никой няма да ви даде теми точно по вашето заглавие наготово!!!

За всички, които търсят конкертни теми върху Скрити вопли и Помниш ли..., вижте кометар 23, там има някои неща, както и пише какво да направите, за да си помогнете при писането, никой няма да ви даде теми точно по вашето заглавие наготово!!!

арти аз само попитах дали някой може да помогне...... не чакам нищо само малко помощ ..... се пак нали този форум е е взаимно да си помогаме ??..

арти аз само попитах дали някой може да помогне...... не чакам нищо само малко помощ ..... се пак нали този форум е е взаимно да си помогаме ??..

Проблемът е, че вече има даден отговор на въпроса, просто не е наготово сервирана темата, а трябва малко да почетете и да посъберете от няколко теми, да направите една. Аз не се заяждам, просто казвам, че при условие, че има доста анализи върху тези стихотворения, няма смисъл да питате повече и да си повтаряте въпорсите по сто пъти. Никой няма да се появи и да свърши работата вместо вас, а така може да останете без тема за класното, при условие, че има толкова материали.

Проблемът е, че вече има даден отговор на въпроса, просто не е наготово сервирана темата, а трябва малко да почетете и да посъберете от няколко теми, да направите една. Аз не се заяждам, просто казвам, че при условие, че има доста анализи върху тези стихотворения, няма смисъл да питате повече и да си повтаряте въпорсите по сто пъти. Никой няма да се появи и да свърши работата вместо вас, а така може да останете без тема за класното, при условие, че има толкова материали.

ОК!! МОИТА ТЕМА Е НЯМА НИКАДЕ .. ПРОЧЕТОХ ВСИЧКО И НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ АКО СИ ТАКА ДОБРА ДА ПРАТИШ НЕЩУ Щ'ТИ thank-ксвам..... A за заяждане никоий не говори поне аз .. както си решиш а темата ми беше :

"Споменът за миналото-жалба и копнеж" (Помниш ли,помниш ли ...) (лис) аиде чакам ви 10х

Трябват ето тези две теми 1.Спомена блян в елегията Помниш ли помниш ли 2.Видението на спасителния"пристан и заслон"в елегията Скрити вопли

Проблемът е, че вече има даден отговор на въпроса, просто не е наготово сервирана темата, а трябва малко да почетете и да посъберете от няколко теми, да направите една. Аз не се заяждам, просто казвам, че при условие, че има доста анализи върху тези стихотворения, няма смисъл да питате повече и да си повтаряте въпорсите по сто пъти. Никой няма да се появи и да свърши работата вместо вас, а така може да останете без тема за класното, при условие, че има толкова материали.

Наистина тая тема я няма.До утре най-късно ми трябва.ПЛС помогнете!!!!!!РАзчитам на вас [темата е ----->"Споменът за миналото-жалба и копнеж" (Помниш ли,помниш ли ...) (лис)]

Редактирано 17 декември 200619 г. от Lokomotiv40 (преглед на промените)

Намерих нещо, обаче незнам дали ще ти послужи, но не си спомням "да се завърнеш у дома" затова стрелях на сляпо А да и започни като напишеш кОпнеж с О не с У

Копнеж по родното

В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за „фабулна поезия”, творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоцио­нална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена ат­мосфера в него.

Копнежът по родното е обективиран в душев­ни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни предс­тави. В предмет­но отношение домът присъства в пространството на родното с проблемно натоварени ключови думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката. Стилизацията на образа носи внушения за сакралност на майчиното присъствие. Пространството на родното в поетичния унес на лирическия АЗ става свещено. Превръща се в олтар за душата, в „пристан и заслона” за скрития вопъл на духа.

Лирическият АЗ, който се слива с поета, а чрез „ти”-глаголните форми става и лирически говорител, изживява романтично нежно своята мечта по спокойствието и хар­монията в родния дом, битуващи в детските му спомени.

Поетът не се е стремил към външни, сло­весни ефекти. Тишината и спокойствието в стихотворението са не само елементи от обстановката. Лирическият герой жа­дува, копнее да се потопи в техните живи­телни води:

Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.

Още тези първи стихове омайват, респектират и въздействат с плавността на словото, хармониращо с неуловимото от­тегляне на светлината и настъпването на нощта. Във визуално отношение всичко е притаено, а в слухово - всичко е приглуше­но. Одухотвореният образ на нощта под­готвя възприемането на най-характерното за майката, очакваща своя син, „печален странник”: нейната всеопрощаваща майчи­на прегръдка Този образ става осезателен и близък чрез израза, в който се повтарят метафорично и описателно форми от прилагателното „тих”: „тихи пазви тиха нощ разгръща”. От своя страна, възприемането на лирическия герой като победен от живо­та и по християнски смирен пред съдбата („смирено влязъл в стаята позна­та”), се подготвя от ме­тафоричния из­раз „вечерта смирено гасне". Това смирение имплицитно преминава през следващите стихове и ста­ва определящо за самохарактеристиката „печален странник”, осъждаща отлъчието от родния дом, прекъсването на родовите корени, но и приобщаваща го към всички „скръбни и нещастни”. Така по кос­вен път се стига до внушението, че отда­лечаването от бащиното огнище Като топос, съхраняващ родовите ценности, води индивида до вътрешна и житейска драма. Копнежът по родното е въвел лирическия герой в едно нереално време, несъществу­ващо - и най-драматичното - невъзможно за реализиране време на завръщане в бащи­ната къща. Страхът от пробудата е на­мерил израз отново в повторени форми -сега на прилагателното „плах", употребени като метафора на трепетно очакване и на боязън да не бъде събудена приспаната дейс­твителност. Пътят към сбъдването на мечтата, минаващ през двора, назован от Дебелянов „тихия двор с белоцветните виш­ни” („Помниш ли, помниш ли...”), спира най-напред до къщния праг, един от нейните символно-метонимични образи. Поетът го намира като най-подходящо място за сре­щата, жадувана и от сина, и от майката. С този поетичен момент в стихотворение­то навлиза библейският мотив за завръща­нето на блудния син. Димчо Дебелянов го модифицира, но запазва най-същественото и най-значимото от него.Завръщането не предполага опрощение за сина, а вечно прощаване с родното. Завръ­щането е в спомена, а прощаването е в реалния поетичен миг на лирическия копнеж. Останалото в миналото, в простран­ството на спомена завръщане, което не може да се осъществи реално, изпълва с болка и страдание копнежа по родното.

Елегично е пожеланието на лирическия АЗ към самия себе си и своята душа, „печално странстваща” из пространството на родното, но само Като далечен и тъжен спомен:

Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Тези трогателни слова, скулптурно изваяли паметния миг, са сред най-съкровените и художествено най-силните текстове в българската поезия. Срещат се изстрада­ла майка и изстрадал син, но в тъжния копнеж на спомена. Нежното чувство е намерило образни еквиваленти. От страна на сина -в един жест: „сложил чело на безсилно рамо”, и в един неизречен, но сънуван порив към любов и майчина ласка - ненаситното, пречист­ващо душата повторение: „мамо, мамо”. А от страна на майката — бленуваната „усмивка блага".Поетът се е освободил от словесната разточителност.

Изобразената среща, сакрализираща майката, обаче не освобождава стиховете от драматичното, подтекстово присъства­що напрежение, напротив - засилва го, тъй като завръщането на сина е представено не Като начало на нов живот , а като нужда от духовно пречистване. Тази смислова тен­денция се реализира и чрез тихата молит­ва пред „старата икона” в изпълнената с ти­шина позната стая. Чрез подтекстовото успоредяване между „старата” (в смисъл -майката) и „старата икона" поетът сакрализира майката и превръща „бащината къща” в храм. С лъчите на духовната чисто­та грее и синовната обич към майката Светликът умира, споменът чезне и остава копнежът по родното - неутолен и вечен като елегичен порив по трагично, невъзможно завръщане:

Аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина. О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!

В емблематичната за Дебеляновото пое­тично творчество елегия всичко е пречу­пено през душата на един нежен лирик, най-нежният в нашата поезия, затова в нея има повествование, но не и многословие В ней­ното творческо поле миражно се мярват само щрихи от обстановката, от споменно сливащите се образи на „майка и родина” и лирически герой. Поетическата висота, постигната от Димчо Дебелянов в стихотворението „Скрити вопли”, поста­вя творбата на първо място в лиричката му, предизвикала високата оценка на съвременника му Николай Райнов: „След като биде убит, ние го сложихме веднага редом с Ботьова и Яворова - и не сбъркахме. ” Не е сбъркал и Яворов, който още приживе вижда в младия Дебелянов най-надеждния от новото поколение поети, останал в литературната ни история като наистина голям поет.

Трябват ето тези две теми

1.Спомена блян в елегията Помниш ли помниш ли

2.Видението на спасителния"пристан и заслон"в елегията Скрити вопли

Намери и прочети всичко, което има за Помниш ли, помниш в темата, а то не е малко, няма кка да не ти помогне, пусни долу вляво в търсенето по следните думи "Пристан и заслон" в темата "Есета на всякакви теми" може да ти помогне по втората ти тема, също прочети и останалото тук за Скрити вопли.

Наистина тая тема я няма.До утре най-късно ми трябва.ПЛС помогнете!!!!!!РАзчитам на вас [темата е ----->"Споменът за миналото-жалба и копнеж" (Помниш ли,помниш ли ...) (лис)]

Хайде да припомня, че май не само теб те мързи - ето това се двете теми върху Помниш ли, помниш ... -

6. "Домът" и "Пътят" в елегичното изживяване на мечтата спомен (ЛИС - "Помниш ли, помниш ли...") - изтегли

7. Споменът - сън (ЛИС - "Помниш ли, помниш ли...") - изтегли, на пръва страница е написано как да си ги изтеглите -

които трябва да прочетете и да си напишете сами тема по точното заглавие - наистина се притеснявам, че ще вземете да отидете без теми на класното

ее батка тука сте големи пи4ове мн ви благодаря от тука си пи6а си4ки дома6на TnX ve без вас до ся да имам мн 2 туи 4е даваите все така! ии аз сум новак тука ма забелязах 4е arti prai golqmata raota

спешно ми трябва ЛИС на тема "Мотивът за завръщането в поезията на Дебелянов" PS: видях го има в предишната страница искам да Ви помоля да е различно от това

амм прегледах тука си4ко ма се не мога да открия не6то което се доближава до "Ве4ният мотив за раздяла на майка и син" моля ако мойе само ме насо4ите не6то 4е ми тряя 6е сум ви мн признателен ................... Tnx predvaritelno P.S ii na 2 te proizvedeniq ot D.Debelqnov

ее батка тука сте големи пи4ове мн ви благодаря от тука си пи6а си4ки дома6на

TnX ve без вас до ся да имам мн 2 туи 4е даваите все така!

ии аз сум новак тука ма забелязах 4е arti prai golqmata raota

Айде идва ваканция, почивка малко

За следващата година дано да има повече хора като теб само да благодарят и по-малко да питат по сто пъти за едно и също, като няма - няма, сядаш и с наличните помощни средства си го пишеш