Потомка

Стихотворението на Елисавета Багряна "Потомка" (1925) е включено в първата стихосбирка на поетесата - "Вечната и святата" - книга, с която тя заявява едно ново присъствие в българската литература.

Двайсетте години на ХХ в. са период, характерен именно с появата на нови гласове в литературния ни живот. Скъсването с традицията, креативната реакция срещу миналото, освобождаването от рутината на образно, стилово и поетическо равнище - това са все типични отлики на онези текстове на 20-те години, които се самоосъзнават и самозаявяват като "нови". Най-общо тези тенденции биват формулирани от литературните историци като постсимволистична модерност. В тази последователност се открояват експресионизмът на Гео Милев, самобитният автентизъм на Никола Фурнаджиев, често определян по посока на имажинизма (което обаче не е особено правомерно), акмеистичните признаци в поезията на Атанас Далчев, някои препратки към футуризма (в текстовете на Г. Милев, Ламар и др.).

Тъй като в българската литература е трудно да бъде учленен следсимволистичен авангардизъм с яснотата, с която това става в някои други европейски литератури, ще се огранича само с този общ фон.

"Потомка" на Елисавета Багряна е творба-образец именно за вътрешно противоречивата приемственост на "новите" гласове спрямо едно духовно наследство, мислено като традиция. Стихотворението е изградено по схемата: теза-антитеза-синтез - композиционна метафора на неспокойната-в-себе-си традиция, на излизащата отвъд себе си приемственост.

Още заглавието - "Потомка" - обещава една история за родовата връзка. И наистина, в стилистично и образно отношение творбата е издържана в духа на родовото сказание: прародителските портрети, фамилната книга, родът, заветите, древната кръв, прабабата - това са все реалии, характерни за родоописанието. Но как са подредени те? Точно емблемите на родовата памет са представени като не-свои:

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз техните завети,

техните лица, души, живот.

Или: това е и смислово, и композиционно отчленената теза на стихотворението.

Следва антитезата, представяща всичко онова, което е свое, присъщо за лирическата героиня на Багряна:

Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следите изравнил.

На официозната, неусетена, неусвоена родова история от първа строфа е противопоставена истинската, усещаната от героинята като насъщна, генеалогия на нейната душевност. В случая, очевидно е, не става дума просто за зачеркване на миналото, а за противопоставяне на два вида минало - на своето, почувстваното минало срещу очакваното според каноните на традицията.

Така духът на скитничеството, на личния бунт, на битийната свобода става новата родова история на лирическия субект, противопоставена на обичайно статично мисленото "фамилно наследство". Нещо повече, героинята на Багряна преобръща модела на наследяване - тя се оказва потомка именно на прабабата, изключение от традиционния ред - на прародителката, излязла извън представите за правилно, редно, добродетелно. Тоест лирическата героиня не се вписва в общоприетия образец, а парадоксално сама избира представата за рода си, идентифицирайки се именно с отклонението от нормата. Или - тя построява своя "неканоничен канон".

"Неканоничният канон" на Багряна (един безспорен оксиморон) е изграден чрез представи, типични за романтическото светоусещане. Този похват впрочем напомня за връзката между модернизма от първите десетилетия на ХХ в. с някои характеристики на романтизма.

Прояви на тази тенденция са мотивите за скитничеството ("скитническа, непокорна кръв"); за греха; за среднощното бягство (нощта в патриархалния космос е времето, в което праведните спят, а "бесните" будуват). В тази последователност място има и контрастът: "прабаба тъмноока" - "чуждестранен, светъл хан". Сътветно своето пространство тук са "крайдунавските равнини", а праотците са закриляни от вятъра, наместо да живеят в дом, закриляни от стряхата например.

Така закономерно следва синтезът на творбата:

Затова аз може би обичам

необхватните с око поля,

конски бяг под плясъка на бича,

волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,

може би средпът ще се сломя -

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице-земя.

Тук историчното и интимното битие на героинята се сливат в лирическия изказ, в който емоционалното преживяване и фактологията на личността добиват органичен синхрон в една изповед. Така се стига до крайното обобщение на творбата: "аз съм само щерка твоя вярна,/ моя кръвна майчице-земя". Героинята най-сетне назовава истинската си прародителка - земята. Именно хтоничното, първичната свързаност със земята, изначално женското е нейният корен, в името на който тя отхвърля едно по едно ограниченията на патриархалния канон.

Мислено в един по-широк план, това стихотворение е представително именно за типа модерност на Багряна, за начина, по който тя се откроява като "нов глас" - възраждайки земното, автентичното, живото, човешки преживяемото в бунта си срещу прекалената "литературност" на поезията.

Редактирано 16 декември 200718 г. от stanley56 (преглед на промените)

ооо покорна благодаря на marisa

Някой ще може ли да ми даде кратък отговор на въпроса: Защо лирическата героиня се обръща към майката земя(анализ на последната строфа) ПП:Ще ми трябва до 1 2 часа ако някой може да помогне ще съм му много благодарен

Виж мненията, които се появиха над твоето, там има кратко анализче на последната строфа.

Ето още няколко теми за

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА - "ПОТОМКА" от този сайт http://www.myschoolbel.hit.bg/Temi%20po%20...08%20klas.htm#4

!С десен бутон на мишката върху "изтегли", избирате Save Link As и го записвате някъде на компа си, разархивирате и готово!

1. Елисавета Багряна - "Потомка" (Елка Димитрова) - виж

2. "Потомка" - АНАЛИЗ - изтегли

3. "Потомка"-Ел. Багряна; "Жена"-Бл. Димитрова - СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ - изтегли

4. Духовната свобода като житейски избор в "Потомка" (ЛИС) - изтегли

5. Мотивът за одисеевското начало в "Потомка" (ЛИС) - изтегли

6. "Потомка" - Непокорната скитница (ЛИС) - изтегли

7. Връзката на потомката с рода (ЛИС) - изтегли

8. Гласът на освободената жена в "Потомка" (ЛИС) - изтегли

Някой би ли помогнал с: С какви средства е постигнат паралелът между потомката и ненйте предци? Как е внушено усещането за свобода? Ролята на изповедта в творбата.

Някой би ли помогнал с:

С какви средства е постигнат паралелът между потомката и ненйте предци?

Как е внушено усещането за свобода?

Ролята на изповедта в творбата.

Като прочетеш темата дадена тук и последваш някои от линковете и прочетеш още няколко от темите ще си отговориш сам на въпросите.

можете ли да ми намерите тамата: Гласът на кръвта като мотив в стихотворението "Потомка" спешно ми трябва

можете ли да ми намерите тамата: Гласът на кръвта като мотив в стихотворението "Потомка"

спешно ми трябва

Тема 2 и 7 от коментар 5 ще ти помогнат.

имам да напиша план в/у тема Образът на българската жена според Стихотворението Потомка P.Sтрябва ми за утре

имам да напиша план в/у тема Образът на българската жена според Стихотворението Потомка

P.Sтрябва ми за утре

Отиваш на този адрес и там търсиш темата: Родът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена, сваляш си я и отделяш само това, което касае Потомка, махаш излишното.

Образът на потомката в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна трябва ми съчинение на тези тема ...

Трябва ми анализ на стихотворението "Стихии" от Елисавета Багряна. Моля ви спешно е, помагайтее!

Образът на потомката в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна

трябва ми съчинение на тези тема ...

Теми 6, 7, 8....

Трябва ми анализ на стихотворението "Стихии" от Елисавета Багряна. Моля ви спешно е, помагайтее!

Линк към самото стихотворение "Стихии"

"Как ще спраш ти мене - волната, скитницата, непокорната -

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижното, просторното,

дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -

мене как ще спреш?"

Ето анализ:

Още в първата си стихосбирка, „Вечната и святата”, най-видната българска поетеса Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус и е представена най-често покровителствено, с преувеличение на положителното или отрицателното в нея, в поезията на Багряна тя е изобразена с женственост, която сама говори за себе си и сама оценява стойностите, които притежава и към които се стреми.

В художествената реалност на Багрянината поезия нещата добиват нови ореолни значения и едно от емблематичните за първата Ј стихосбирка, а и за цялото Ј творчество стихотворение с показателното заглавие Стихии* напълно доказва тази особеност. Стихиите в природата увличат и възхищават лирическата героиня, защото Ј дават представа за абсолютна свобода, за космически размах и за неустоима сила, за рушене и съзиждане. В тях вижда природни еквиваленти на своята неподвластност на морални и битови прегради и на закостенели условности. Те я вдъхновяват да разпери ръце за полет, да даде власт на волята си, на копнежа за пълно опиянение от живота, радостта и любовта.

Композицията на стихотворението: четири строфи от по четири дълги разказвателни и описващи стихове и един кратък, който акцентира върху реализма и разкрива обичта към града, приет като роден, обединени в един синтактически период, оформен като реторичен въпрос, дава простор за разгръщане на мисълта и за изчерпване на завладелите героинята чувство или образ. Стиховата архитектоника напълно съответства на творческата интенция на поетесата да утвърди порива, устрема напред и нагоре, смелостта и непреклонността пред неизвестното. Сцеплението между отделните куплети, всеки от които представлява една емоционална и смислова цялост и изгражда самостоятелен образ, е постигнато от възторга на лирическата героиня и от вярата Ј, че ще постигне и осъществи себе си.

Стихотворението има формата на диалогизиран монолог, в който лирическата героиня защитава своята теза, че никой и нищо не е в състояние да спре порива Ј, силен като стихия, към нови простори и нови пътища, „недостигнати, неминати”. И тя опоетизира в последователност общото в природните стихии – на въздуха (вятъра) и на водата (реката), както и на кипенето на виното, родено от съюза между природата и човека – неудържимата им сила.

Събеседникът опонент присъства негласно, но осезателно, маркиран с личното местоимение ти, което се повтаря в началния стих на всяка строфа.

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, префучава през боазите, вдига облак над диканите, грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата, сваля портите, оградите и децата по мегданите – в родния ми град?

Текстът чертае реалистичен образ на стихиен вятър като неукротим немирник и пакостник и нахвърля щрихи от Сливен, роден град на баща Ј, който поетесата също е приела за роден. Но вятърът присъства и с ореолни смислови значения, като въплъщение на сила и устремност напред и нагоре, на волност и непокорство, неудържимост и непредвидимост. Лирическата героиня е в захлас от неговата тотална освободеност, непризнаваща пречки и прегради.

Строфата е освободена от словесно излишество, изградена е изцяло от думи, изразяващи движение или вещественост, от седем глагола и четиринадесет съществителни имена. В нея не са допуснати прилагателни имена – с изключение на едно крайно необходимо („родния”) – поради усета, че ще попречат на поривистия устрем на словото.

Поетесата е представила вятъра с неговата пластичност и неудържима динамика чрез пет глаголни форми с имитативен характер: „иде” – предпочетен пред идва заради по-силния интензитет на действието; „префучава” – като израз на динамика и неудържимост; „вдига” – за да създаде представа и за устрема му нагоре; „грабва” и „сваля” – едно внушение за разбойничество, за своеволие и сила. Техният подбор разкрива зрителната Ј памет на художник и усета Ј към езика. Предпочетеното сегашно време създава представа за повторителност, а с това и за вечност, и внушението, че лирическата героиня като че ли сама се носи на крилете на вятъра – светла, жизнерадостна, щастлива.

Със завидна творческа сила е изграден образът и на водната стихия, конкретизирана в река – географски обект със смислово понятно и красиво име Бистрица:

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна, разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите и излиза от коритото, и завлича, мътна, пакостна – къщиците и градинките, и добитъка на хората – в родния ми град?

Водата, но не напоителната и галещата тялото в тихите си разливи, не като символен образ на плодородието и на обновлението, а спускащата се устремно по своя път, набъбнала от сила, нехаеща за пакостите, които прави, самодоволна от надмощието си, от разрушаването на спокойствието и монотонността в битовото ежедневие на хората, е вдъхновила творческото съзнание на поетесата. В строфата ясно се усеща одухотворяването на водната стихия и успоредяването Ј с преживяванията на лирическата героиня, която жадува за разтрошаване на ледовете, сковаващи патриархалния начин на живот, за излизане от тясното корито на битовото ежедневие, за отмиване на тинята на живота и завличане, унищожаване на всичко, което пречи на волността и устрема напред.

Макар че тук се долавя съчувствие към пострадалите от стихията, силен индикатор за което са умалителните съществителни „къщиците” и „градинките”, зрителният ъгъл на поетесата към природното бедствие отново не е трагически, както е например при Елин Пелин и Пейо Яворов. Лирическата героиня се увлича дори от яростта на реката като израз на бунта, защото сама е изпитала това чувство в борбата си за лично щастие и индивидуална свобода. Тя, вдъхновена от природата, възприема водната стихия и с очите („мътна, пакостна), и със слуха си („разтрошава”), радва се на непобедимата Ј мощ и красотата на динамиката Ј, която както и в първата строфа се подчертава и чрез предмети, които не могат да устоят на нейния напор. Все по-засилващото се сходство между лирическата героиня и природните стихии подготвя читателя за последната строфа, която се явява смислова и емоционална поанта на стихотворението.

За трета стихия (поетесата вероятно съзнателно е въвела свещеното за християнската религия число три), която да отговаря на личностния Ј порив към волност, Багрянината лирическа героиня не избира например огъня, а виното, в което се събира природната сила на гроздето, плод на сакрализираната от Библията лоза и човешкия труд, вложен в добиването на виното. Причината е може би в буйните тласъци на кръвта, които то предизвиква при освобождаването на невидимата сила, криеща се в него. Но докато вятърът и водата нямат дом, виното е ревниво пазено в изби, бъчви и бутилки, без обаче да загуби веднъж закипялата своя стихийна сила:

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени, на които с букви кирилски пише „черното” и „бялото” – в избите, студени, каменни, завещани от дедите ни – в родния ми град.

Строфата подчертава своята свързаност с предходните чрез анафоричните повторения в началото на първия и петия стих на всяка от тях с изключение на последната. Идеята за неудържимо движение тук се свързва с кипенето на виното, което ще предизвика и кипене на човешката кръв, и усещане за прилив на жизнена енергия.

Акцентът върху родното се постига чрез краестрофното повторение „родния ми град”, като в третата строфа то е силно разширено и е обогатено с внушение за дълбока старинност и вечност на българските традиции в бита и труда и с любов към далечните предци. Връзката с тях е осъществена именно чрез виното. Дълбоките каменни изби сполучливо кореспондират с дълбоката древност и с вечността, чийто символ се явява камъкът със своята твърдост, устойчивост и неподатливост на времето. Той пази спомена за стъпките и гласа на дедите и за техните буйни веселия. Все в духа на събудения спомен за миналото и за дълбокия български корен са и надписите с „букви кирилски”: „черното” и „бялото”, и като конкретика, но и като припомняне за двойствения образ на виното – питие на вечността, но и стихия, която превръща и човека в стихия – добра или зла. Сила, която покорява човека, доставя му наслада от живота – едно отърсване от баналността на ежедневието макар и чрез кратко опиянение.

Последната строфа не запазва анафоричните повторения на предходните, но също е оформена като риторичен въпрос. Щом на първите три въпроса отговорът може да бъде само: „Не, не мога. Невъзможно е”, по силата на логическото следствие и умозаключение и на четвъртия може да се отговори само по същия начин. Затова тук интонацията е тържествуваща:

Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната – родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е примамица непостижното, просторното, дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, – мене как ще спреш?

Финалното повторение, но вече в инверсия – „мене как ще спреш?”, – привлича логическото ударение върху формата от личното местоимение за първо лице, с което се откроява индивидуалното в заетата неотстъпчива и волнолюбива житейска позиция.

Строфата гради духовно-нравствения образ на лирическата героиня чрез собствените Ј самопреценки, изведени и като неин идеал за жена, разкъсала оковите на домашното пространство и потискащия, изостанал от живота морал. Първите Ј самоопределения: „волната, скитницата, непокорната” – едно интересно съчетание на съществително и субстантивирани прилагателни, – припомнят (на базата на контраста) авторовите определения на Елин Пелин: „тихата, нежната, благата и мечтателна Елка”, за да се почувства голямата разлика в ценностната система за жената от повествователното време на повестта „Гераците” и за жената от стихотворението на Елисавета Багряна.

В сравнение с Кукувица и Потомка в тази строфа от Стихии епитетът скитница е щедро естетизиран. Стиховете хармонизират човешките устреми и към непознатото с природните стихии. Така лирическата героиня не е само „родната сестра на вятъра, на водата и на виното” – тя сама е и вятър, и вода, и вино, – една волна и горда стихия, устремена към непостижимото, сънуваща „пътища – недостигнати, неминати”.

Стихотворението Стихии е образец за възторжена поезия, изблик на млада сила, на щастие и волност. Неговата самобитна и ярко индивидуална героиня обича предизвикателствата на живота и изпитанията на волята за себеотстояване, не се страхува да бъде първа, да тръгне сама към непознатото и да проправя пътеки сред лес от еснафски предразсъдъци. С не по-малка сила тя е влюбена в родното и с наслада пие магически глътки от непресъхващите български извори на жизнелюбието и радостта, на непокорството и на опиянението от самия живот и от любовта.

източник: http://www.helikon.bg/html1.php?file=Li9ib...zUyMTYyLmh0bQ==

хей арти или някои друг плс да ми помогни 4е ина4е ло6о трябва ми есе на тема "Любовта оправдава ли бягството от дома миси от сега трябва ми до дове4ера плс помагаите 8)

Трябва ми есе на тема "Любовта управдава ли бягството от дома?" Имам за домашна да направя теза на "Домът за човека е сигурност и святост"

Здравейте,... на мен пък ми трябва литературноинтерпретативно съчинение на тема : Свободата като изпитание в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна.... Предварително мнооооого много съм ви благодарна.

Редактирано 24 декември 200619 г. от `No`Name`Girl` (преглед на промените)

Трябва ми есе на тема "Любовта оправдава ли бягството от дома?"

Имам за домашна да направя теза на "Домът за човека е сигурност и святост"

Едно есе трябва да отразява твоето мнение. Замисли се, ако си на мястото на Багрянината лирическа героиня любовта ще оправдава ли постъпките ти? Може да започнеш от там, че човек трябва да следва гласа на сърцето си. Когато човек е влюбен не мисли, а чувства и всичко, което прави е оправдано от силата на чувствата. Спомени и стремежа на лирическата героиня към свобода и волност... Вложи малко усилия. Винаги на готово е по-лесно, но не е лошо понякога да разчитаме само на себе си.

Здравейте,... на мен пък ми трябва литературноинтерпретативно съчинение на тема :

Свободата като изпитание в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна.... Предварително мнооооого много съм ви благодарна.

Използвай дадените от arti материали и линкове. Подбери това, което е по темата и съчетай нещата. С малко усилия от твоя страна ще се справиш.

Весели празници!

Арти е дала много малко материали, от които мога да съчетая нещо. Та нали това е форум, в който в който можем да намерим помощ по задаен въпрос. Немислите ли, че ако аз можех да си напиша сама литературноинтерпретативното съчинение нямаше да го направя. Да ви кажа, че учителката ми дори и не ми обясни каква е разликата между съчинение разсъждение и литературноинтерпретативно съчинение. Каза, че нямало разлика.... Тогава защо са с различни имена?!?.... Ще съм ви благодарна ако ми помогнете с домашната и ми отговотите и на този въпрос, който зададох да госпожицата си по БЕЛ...

Арти е дала много малко материали, от които мога да съчетая нещо. Та нали това е форум, в който в който можем да намерим помощ по задаен въпрос. Немислите ли, че ако аз можех да си напиша сама литературноинтерпретативното съчинение нямаше да го направя. Да ви кажа, че учителката ми дори и не ми обясни каква е разликата между съчинение разсъждение и литературноинтерпретативно съчинение. Каза, че нямало разлика.... Тогава защо са с различни имена?!?.... Ще съм ви благодарна ако ми помогнете с домашната и ми отговотите и на този въпрос, който зададох да госпожицата си по БЕЛ...

Арти е дала толкова материали, колкото е имало налични в нет-а, ако са недостатъчни, има библиотеки, в които се търси някой брой на Рики или се купуват книжки с разсъждения, за който дотолкова не може да си напише съчинение, дори и с начален тласък.

Между счинение разсъждение и ЛИС, наистина няма разлика, все едно да се пита каква е разликата между ОЛВ и ЛИС, едното име от 95, другото е от няколко години. Това въобще не бива да те притеснява. В повечето случаи на по-малките ученици им се казва съчинение-разсъждение, за да не се плашат от термина "литературноинтерпретативно съчинение".

Весели празници!

Арти е дала толкова материали, колкото е имало налични в нет-а, ако са недостатъчни, има библиотеки, в които се търси някой брой на Рики или се купуват книжки с разсъждения, за който дотолкова не може да си напише съчинение, дори и с начален тласък.

Между счинение разсъждение и ЛИС, наистина няма разлика, все едно да се пита каква е разликата между ОЛВ и ЛИС, едното име от 95, другото е от няколко години. Това въобще не бива да те притеснява. В повечето случаи на по-малките ученици им се казва съчинение-разсъждение, за да не се плашат от термина "литературноинтерпретативно съчинение".

Весели празници!

Благодаря ти все пак....

Moже ли тези теми ? ЛИС-Потомката и нейните предци в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна Есе-Потомството и родовата памет (Потомка)

Поразрових из нета и из линковете, които бяха дадени в по-предните поустове, но не открих нищо, което да ми послужи дори като 'начална скорост' за някоя от тези теми: "Вечните пориви на душата в стихотворението "Потомка"" "Усещането за свобода в "Потомка"" "Ролята на родовата памет" (тема, отново отнасяща се за същото произведение) "Непокорството и грехът на лирическата героиня" "Образът на кръвната връзка в "Потомка"" :\ Моля някой да удари едно рамо ако може, защото другата седмица ми предстои класно на някоя от тези теми.

здравейте аз имам нужда от спешна помощ то същност не е мн спешно ама мн го отлагах ве4е ае плс ако може помагаите .. зна4иии аз тряя да напи6а есе " Фамилната книга на моя род" - потомка ама нямам идея как да стане плс помагаите мерси предварително

Редактирано 3 януари 200719 г. от papurana (преглед на промените)

Здравейте!Спешно ми трябва следната тема:Връзката между личността и рода в стихотворението "Потомка".Моля ви помогнете ми!!!