Здравейте! Имам за зада4а да направя анализ на "Зов" от Баряна, но не знам как.Моля ви, помаайте! Предварително ви благоаря много Хора ама наистина ми е много спешно, така че давайте предложения и идеи.

Спешно ми трябва анализ на стихотворението "Вечната" на Елисавета Багряна.Много Ви моля ПОМАГАЙТЕ!!!БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!

Здравейте, някой може ли да ми помогне с:

Бунт и примирение

(Сравнителен анализ на "Скрити Вопли" и "Потомка")

П.П: Благодаря предварително.

МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ Спешно ми трябва съчинение на тема- С какви средства е постигнат паралелът между потомката и нейните предци? Мерси предварително

Малко по-надолу има тема за Елисавета Багряна. Там има много неща за "Потомка"

http://www.pomagalo.com

http://www.pomagalo.com

няма там ве

Трябва ми спешно ЛИС на тема " Доброволният избор на самотата в Кукувица" и "Стихиината природа на човека в Стихии" мярнах една темичка за стихии, така цхе ако мойе поне да ми помогнете с първата ще сам ви много благодарна

Спешно ми трябва анализ на стихотворението "Вечната" на Елисавета Багряна.Много Ви моля ПОМАГАЙТЕ!!!БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!

2.1 Писането на български език с кирилица е задължително. Теми и съобщения, написани на латиница или само с главни букви, се изтриват без предупреждение.

Редактирано 6 ноември 200817 г. от potrebitel (преглед на промените)

Можете ли да ми направите съчинение разсъждение на тема "Който е приятел на всички,не е приятел на никого"

Абре,другари и другарки,търся си помощ във връзка с "Бретан" на Ели Багряна.Най-странното е,че в стихосбирката ми е представено под това име същото,което е известно в интернет като "Клетва".Та,можете ли да ми помогнете с линкове с анализи,разсъждения върху тази част от лириката й?Аз ще се справя с останалото.Благодаря ви предварително

Спешно ми трябва анализ на стихотворението "Вечната" на Елисавета Багряна.Много Ви моля ПОМАГАЙТЕ!!! :help wanted3: :help wanted3: :help wanted3:

Здравеите спешно се нуждая от ЛИС върху "Усещането за свобода в "Потомка""

Благодаря предварително

здравейте.трябва ми лис на една от темите : 1.С какви средства е постигнат паралелът между потомката и нейните предци ? 2.Как е внушено усещането за свобода? 3.Ролята на изповедността в творбата. темите са по стихотворението "Потомка" моля ви спешно е

Здравейте Може ли някой да ми намери някакво съчинение на тема Вечната (или) Святата на Елисавета Багряна. Благодаря предварително Много спешно ми трябва

Трябва ми наистина много спешно (за да спасявам поправка.. ИС (интерпретативно съчиниение) върху "стихии" от Елисавета Багряна

Мноого блягодаря !!!

?????? :wors: :sobbing:

трябва ми сачинение разсъждение върху стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна "Изповед на жената от ХХ век" трябва ми до 1,2 часа

Редактирано 18 декември 200817 г. от the_black|_devil (преглед на промените)

трябва ми есе на тема "Фамилната книга в моя род" за утре

моля помагайте

Здравейте,

ето още един сайт за безплатни реферати- www.referati.org

Грешна, святата и вечната жена в стихотворенията потомка, кукувица и видение Трябва ми ЛИС на тази тема.

Трябва ми ЛИС на тема "Волноста и любовта като родово наследство и като личен избор в стихотворението "Потомка" от Елисавета Багряна" ... Моля за помощ, не открих такава тема затова питам ако има някаде кажете моля ви ..!!

Трябва ми ЛИС на тема "Волноста и любовта като родово наследство и като личен избор в стихотворението "Потомка" от Елисавета Багряна" ... Моля за помощ, не открих такава тема затова питам ако има някаде кажете моля ви ..!!

Заповядай

Двайсетте години на ХХ в. са период, характерен именно с появата на нови гласове в литературния ни живот. Скъсването с традицията, креативната реакция срещу миналото, освобождаването от рутината на образно, стилово и поетическо равнище - това са все типични отлики на онези текстове на 20-те години, които се самоосъзнават и самозаявяват като "нови". Най-общо тези тенденции биват формулирани от литературните историци като постсимволистична модерност. В тази последователност се открояват експресионизмът на Гео Милев, самобитният автентизъм на Никола Фурнаджиев, често определян по посока на имажинизма (което обаче не е особено правомерно), акмеистичните признаци в поезията на Атанас Далчев, някои препратки към футуризма (в текстовете на Г. Милев, Ламар и др.).

Тъй като в българската литература е трудно да бъде учленен следсимволистичен авангардизъм с яснотата, с която това става в някои други европейски литератури, ще се огранича само с този общ фон.

"Потомка" на Елисавета Багряна е творба-образец именно за вътрешно противоречивата приемственост на "новите" гласове спрямо едно духовно наследство, мислено като традиция. Стихотворението е изградено по схемата: теза-антитеза-синтез - композиционна метафора на неспокойната-в-себе-си традиция, на излизащата отвъд себе си приемственост.

Още заглавието - "Потомка" - обещава една история за родовата връзка. И наистина, в стилистично и образно отношение творбата е издържана в духа на родовото сказание: прародителските портрети, фамилната книга, родът, заветите, древната кръв, прабабата - това са все реалии, характерни за родоописанието. Но как са подредени те? Точно емблемите на родовата памет са представени като не-свои:

Няма прародителски портрети,

ни фамилна книга в моя род

и не знам аз техните завети,

техните лица, души, живот.

Или: това е и смислово, и композиционно отчленената теза на стихотворението.

Следва антитезата, представяща всичко онова, което е свое, присъщо за лирическата героиня на Багряна:

Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ме води към греха ни пръв.

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен, светъл хан.

Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

вятърът, следите изравнил.

На официозната, неусетена, неусвоена родова история от първа строфа е противопоставена истинската, усещаната от героинята като насъщна, генеалогия на нейната душевност. В случая, очевидно е, не става дума просто за зачеркване на миналото, а за противопоставяне на два вида минало - на своето, почувстваното минало срещу очакваното според каноните на традицията.

Така духът на скитничеството, на личния бунт, на битийната свобода става новата родова история на лирическия субект, противопоставена на обичайно статично мисленото "фамилно наследство". Нещо повече, героинята на Багряна преобръща модела на наследяване - тя се оказва потомка именно на прабабата, изключение от традиционния ред - на прародителката, излязла извън представите за правилно, редно, добродетелно. Тоест лирическата героиня не се вписва в общоприетия образец, а парадоксално сама избира представата за рода си, идентифицирайки се именно с отклонението от нормата. Или - тя построява своя "неканоничен канон".

"Неканоничният канон" на Багряна (един безспорен оксиморон) е изграден чрез представи, типични за романтическото светоусещане. Този похват впрочем напомня за връзката между модернизма от първите десетилетия на ХХ в. с някои характеристики на романтизма.

Прояви на тази тенденция са мотивите за скитничеството ("скитническа, непокорна кръв"); за греха; за среднощното бягство (нощта в патриархалния космос е времето, в което праведните спят, а "бесните" будуват). В тази последователност място има и контрастът: "прабаба тъмноока" - "чуждестранен, светъл хан". Сътветно своето пространство тук са "крайдунавските равнини", а праотците са закриляни от вятъра, наместо да живеят в дом, закриляни от стряхата например.

Така закономерно следва синтезът на творбата:

Затова аз може би обичам

необхватните с око поля,

конски бяг под плясъка на бича,

волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,

може би средпът ще се сломя -

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице-земя.

Тук историчното и интимното битие на героинята се сливат в лирическия изказ, в който емоционалното преживяване и фактологията на личността добиват органичен синхрон в една изповед. Така се стига до крайното обобщение на творбата: "аз съм само щерка твоя вярна,/ моя кръвна майчице-земя". Героинята най-сетне назовава истинската си прародителка - земята. Именно хтоничното, първичната свързаност със земята, изначално женското е нейният корен, в името на който тя отхвърля едно по едно ограниченията на патриархалния канон.

Мислено в един по-широк план, това стихотворение е представително именно за типа модерност на Багряна, за начина, по който тя се откроява като "нов глас" - възраждайки земното, автентичното, живото, човешки преживяемото в бунта си срещу прекалената "литературност" на поезията.

или

Родът,семейството,традицията,са най-важните неща,които човек научава още с раждането си и които му дават усещането за принадлежност към определени хора,определена земя,определен личен свят.

В стихосбирката на поетесата Елисавета Багряна,озаглавена “Вечната и святата”,има няколко творби,в които тя въплащава именно търсенето на личността си,на корените,от които идва българското й самочувствие.Вместо жената,покорна и посветена единствено на дома и семейството,в стихотворенията “Зов”,”Вик”,”Потомка”,пред читателя се изправя лирическата героиняна Багряна,която се взира в себе си,в своя вътрешен свят и търси измененията на характера си.Тя иска да опознае себе си,за да разбере “стихиите”,които бушуват в кръвта й.И ги открива!За да разбере настоящето,трябва да се върне в миналото – там чертите на племето ще дадат отговор на въпроса:Коя съм аз?

Героинята на багряна е жена,в която “бие древна,скитническа,непокорна кръв”.Силна е тази кръв,щом се е предавала през поколенията,като е пренесла волността,свободолюбието,упоритостта на българката.

Да се чувства носителка на родовия корен,подхранван от прародителската кръв – такава е героинята в “Потомка”.С особена гордаст тя говори за онова,което се е случило някога,преди стотици години:

Може би прабаба тъмноока,

в свилени шалвари и тюрбан,

е избягала в среднощ дълбока

с някой чуждестранен,светъл хан.

Непокорната прабългарка е изменила на рода и религията си,за да последва любимия.Така е смесила буйната сила на тъмното и светлото,в дено цяло.

Нали ние,днешните българи ,носим в себе си онова силно начало,което ни е дало смесването на два толкова различни народи.Може би на това дължим упорството и умението да оцеляваме през вековни изпитания.

Силата на родовата кръв!За Багряна тя е резултат от “греха ни пръв”,но може ли да се каже кое е греховно и кое праведно?

От тази буйна кръв лирическата героиня е наследила любовта към “необхватните с око поля”,тя обича да гледа ”конски бяг” и да се наслаждава на своя “волен глас,по вятъра разлян”.И това е прекрасно като живота,като свободата,като любовта!Следователно,от родория корен носим у себе си онова неповторима,което другите народи не притежават.Затова тъй гордо и с такава любов поетесата заявява:

аз съм само щерка твоя вярна,

моя кръвна майчице земя.

От цялата творба блика заразяващ устрем,жизнелюбие и синовна привързаност към всичко родно.В мелодията и съдържанието на това стихотворение всеки българин открива нещо свое,близко,съкровенно-то е завладяващата сила но радовия корен.

Успехи !

Мерси много !!!

Здравейте!Някой може ли да ми помогне - трябва ми съпоставка на стихотворенията на Елисавета Багряна "Потомка" и "Стихии".Или ако някой има някаква обща тема за двете стихотворения ще съм много благодарна