Спешно ми трябва ЛИС на : песента като поетичен израз на силата на човешкия дух в Песен за човека от Н.Вапцаров

Здр. спешно ми трябва ЛИС на следната тема:

Лирическият герой от Песен за ч0века между греха и разкаяниет0.

И 1 малка изисканост от моя страна ... ако можете да ми изпратите съобщението на лична не публично.

Благодаря ви .. между другото съм нов и ако имате някаква забележка пишете.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ – „ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА”

ПОЕМА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО И ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО

Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее (Втората световна война), го изправя пред съдбовен, екзистенциален избор. Вапцаров отстоява докрай принципната позиция на хуманната си природа, избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото - живота си. Тази негова позиция определя трудностите и препятствията в по-нататъш¬ния му живот.

Екзистенциалният избор на Вапцаров не¬минуемо дава отражение и върху неговата поезия, която се характеризира с простота на изказа, диалогичност, непатетичност. Вап¬царов превръща прозата на живота в пое¬зия. Поет-мечтател, той успява да прозре бъ¬дещето на човечеството - бъдеще на висок технически и технологически прогрес, на „един живот желан и нужен". Вапцаров вяр¬ва в тази идея, в правотата на своя избор и го отстоява до степен на саможертва. Чрез своята поезия той предава тази вяра и стре¬межа към светлото бъдеще и на своя ли¬рически герой, който е сложен и амбивалентен. В стиховете си поетът внушава, че идеалът е постижим. Възкръсването на човешкото у човека е реална възможност за прогрес и осъществяване на мечтата живо¬тът да стане „по-хубав от песен". Именно тази духовна „трансформация” на човека, с неговата сложна природа, е разкрита най-цялостно в поемата „Песен за човека”.

Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опо¬нент на тема „Човекът във новото време”. Този спор разкрива отношението на двама¬та опоненти към човека като нравствена си¬ла и достойнство. Творбата е изградена на принципа на контраста, изразен с различните гледни точки на дамата и на лирическия повествовател. Чрез кратко и еднопосочно изложение дамата разкрива своята неприязън и отвращение от човека:

-Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека. Не струва той вашта защита.

В контраст с темата за братоубийството е широко разгърнатият разказ за отцеубийст¬вото. Вторият тематичен акцент, който води до развой на сюжетното действие на твор¬бата, е разказ за промяната на човека. Ге¬роят на драмата, въвеждаща темата за отцеубийството, извършва непростимо престъпление заради пари. Но е заловен и осъден на смърт, защото злото не остава не¬наказано.

На пръв поглед тезата за нищожността на човека, незаслужаващ защита, е доказана. Но близостта с хора, запазили ценностната си система,води до коренна промяна на човешката същност на героя:

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Осъзнаването на греха-отцеубийството, е сложен процес във вътрешния свят на ли¬рическия герой. Мотивът за престъпление¬то е социален:

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

Това сложно прозрение води отцеубиеца до дълбоко прозрение. То носи обновле¬ние на вътрешния му човешки свят. Погле¬дът към света вече е друг, разбирането за човека и човешкото - променено. Екзистен¬циалният избор е от позициите на хуман¬ността:

Ех, лошо,

ех, лошо

светът е устроен!

А може, по-иначе може... Нравственото изстрадване на греха и из¬бора води лирическия герой към „трансфор¬мацията”, към прераждането надуха и съз¬нанието. Неясният порив към материално „щастие”, тласнал човека към греха, се заме¬ня с ясно определен безкористен и човеко¬любив избор, въплътен в неговата бавна и ти¬ха песен.

Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо. Пред него живота изплаввал чудесен и после

заспивал

усмихнат...

Но осъзнаването и изстрадването на гре¬ха не носят изкупление. Идва очакваното възмездие. Близката смърт пробужда у ге¬роя естествения инстинкт за самосъхране¬ние и порив за живот

Но постигнал вътрешен катарзис и пречис¬тил душата си, героят разбира, че „страхът е без полза”. Просветлява съзнанието си, за да достигне нравствената извисеност на своята целеустременост. Последвалият контраст между мрака в килията и зората навън засил¬ва още повече внушението за чистия хуманен смисъл на живота, до който осъденият на смърт достига твърде късно. Хуманното у човека е осъзнато, но трагично непостигнато. Окъпаната в блясък звезда е в хармония с пречистената му, възкръснала душа. Неговата силна вяра и убеденост в правотата на избора пробуждат отново песента в душата на осъдения на смърт и тя избликва като пречис¬тващ извор, спокойно и твърдо. Дори в пос¬ледните мигове на своя живот лирическият герой е с пламък в очите:

„...Животът ще дойде по-хубав

от песен, по-хубав от пролетен ден... ”

Вярата, че не е сам и неговият избор е из¬бор на хиляди други свободни хора, пораж¬да усмивката. Палачите, безсилни да сломят човешкия му дух, го гледат със страх. Затворът трепери, а мракът бяга от ярките, светли зари, напиращи в душата на обречения, но духовно прероден човек.

Основателен е поетичният възторг на Вапцаров, поднесен метафорично: „Браво, човек! ” Нататък е ясно.

Смъртта е неизбежна, но „в разкривени¬те, / в сините устни/ напирала пак песента ”. Тази песен символизира непобедимия, об¬новен човешки дух, порива към щастие и справедливост. Лирическият герой знае, че ще умре, но не се проклина, не се вайка, а пее, защото „да умреш, когато/ се отърс¬ва,/земя та/ от отровната си/ плесен, / ко¬гато милионите възкръсват, / това е песен, / да, това е песен!” („Писмо”)

В поемата е ярко откроен и характерният за Вапцаров художествен процес на форми¬ращи се отговори, който дава възможност различни мнения и гледни точки да бъдат из¬разени и аргументирани. Включен е и чита¬телят в спора:

Как мисли ш, читателю, ти?

Чрез него се разкрива изключителната слож¬ност и уникалност на поемата и на Вапцаровия поетически стил. Двете развръзки: на втория разказ и на спора, са поредното доказателство за изключителността на творбата.

Чрез сложния и амбивалентен образ на ли¬рическия герой повествователят в поетична¬та дискусия доказва величието и стойността на човека, на „ човекът във новото време”.

Отстояването наличния екзистенциален из¬бор в живота и творчеството превръщат Вапцаров в поет на дълбоко изстраданата вяра в човека.

Мерси ама ако може Arti da mi prati 3-tata tema

1

Мерси ама ако може Arti da mi prati 3-tata tema

1

Ти нещо да седна да прочетеш - за Вапцаров

Аз съм да-от ония,лошите

И ако си ми дете ще лягаш и ще ставаш с Вапцаров

На готово всеки знае

Я се потруди малко и прочети - пък мозъка си напъни

Все ще е по-хубаво-защото е твое

Каквото и да напишеш

А не чуждо

Ти нещо да седна да прочетеш - за Вапцаров

Я се потруди малко и прочети - пък мозъка си напъни

Ето какво не се случва в обучението по литература: не се чете, не се мисли, не се пише. Липсва желание и потребност. По- лесно е да се вземе готова разработка, да се препише или да се преработи, и то механично.

Сега е актуално да се създава коментарен текст, но и той изисква усилие. Мисля си, че е време училището да се адаптира към съвремието, да се пишат по- кратки коментари, като се насърчава самостоятелното мислене. А иначе колко ученици харесват Вапцаров!? И дали го харесват, или се мъчат?

Няма да забравя как навремето се премятаха от ръка на ръка "Творби и литературни анализи",бяха едни дебели книги,в два тома

И бяха много ценни-понеже беше подчертано най-важното

Но учителите знаеха и анулираха такива преписвачески работи

И аз ги изчетох,но после съм писала с мои думи,писала съм моите разбирания

Най-напред започвах с няколко реда за самия автор,какво мисля за него пишех,после и по конкретната тема

Не пишех много,казвах с няколко реда всичко

И затова колкото и нескромно да звучи под съчинението ми преди Отличен 6 винаги имаше БРАВО!!!

P.S.Вапцаров е труден за разбиране от днешното поколение

Неговите идеали са на друго време,то беше по-близко до нас,но не и до тях

Редактирано 18 април 200818 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

може ли някой да ми даде есе на тема "между реалносста, мчтите и романтиката в поезията на Вапцаров" много е спешно моля ви чакам!!!!!!

2.1 Писането на български език с кирилица е задължително. Теми и съобщения, написани на латиница или само с главни букви, се изтриват без предупреждение.

Редактирано 16 март 200917 г. от potrebitel
кирилица!!! (преглед на промените)

Хора спешно ми трябва за утре ece върху една от темите за "Прощално" и "Борбата е безмилостно жестока" на Вапцаров

1.Какво за мен са идеалите?

2."Какво тук значи някаква си личност?"

3.Борба - жестокост - милост.

Редактирано 20 април 200917 г. от fifihate (преглед на промените)

СПЕШНО ''Животът ще дойде по-хубав от песен по-хубав от пролетен ден'' /Вярата на Вапцаров изразена чрез лирическия му герой в обикновения щастлив живот. това трябва да бъде есе

и още едно лис : Отношението но лир.говорител към злодея прероден в човек изразено в поемата ''песен за човека''

СПЕШНО ''Животът ще дойде по-хубав от песен по-хубав от пролетен ден'' /Вярата на Вапцаров изразена чрез лирическия му герой в обикновения щастлив живот. това трябва да бъде есе

и още едно лис : Отношението но лир.говорител към злодея прероден в човек изразено в поемата ''песен за човека''

Виж това

Това

Това

И това

Надявам се да ти помогнат. Не са със същите заглавия, но ако ги преработиш, ще станат много добре.

Редактирано 7 май 200917 г. от productxaxa (преглед на промените)

Моля ви спешно ми трябва ЛИС на тема "Песента, като израз на духовното просветление на човека" от "Песен за човека" !!! Моля ви трябва ми за утре !

Търсих из съчиненията ама не успях да открия почти нищо.Опитах се да сформирам от различни съчинения отговорите ама не се получава.. Трябва аргументивен текст на тези два въпроса:

1.Какво поражда драматизма в стихотворението?

2.Какво изразява осъденият с предсмъртното пеене?

/Много ще съм ви благодарен ако ми помогнете, даже ако ми дадете някакво съчинение/есе, в което пише даже и малко за въпросите.Мерси предварително/