Границите на страната ни явно отдавна са надскочили чисто географските понятия. Близо три милиона българи оставят своите следи в над 70 страни по света и не забравят Родината си. Това показват данните и информацията на Държавната агенция за българите в чужбина(ДАБЧ). Много преди влизането ни в ЕС, стотици хиляди наши съграждани са се приобщили към западните страни или са помогнали те да се приобщят към нас. Едва ли само българи похапват в ресторантите "Арда" и "Славяни" в Лондон, в австрийското заведение "Плевен" или берлинското "София", в "България" или "Трите попа" в Мадрид, в парижките "Кукери" и "Тракия". Подобни заведения на българи и с български имена има из цяла Европа. И следите ни не се изчерпват само с ресторанти. В Берлин може да преспите в хотел "Кубрат", а в Будапеща може да отседнете в хотел "Рила".

Знаете ли, например, че в Миланската област има графство Булгария. Според ДАБЧ, сред обектите в Италия с имена от български произход, има 5 града, 8 села, 27 селища, 6 стопанства, 2 кули, 20 пасбища, 5 планински масива и хълмове, 2 долини, 5 на канали, извори и чешми, 2 на морски и речни крайбрежия и даже на железопътна станция. Дали ще е Bolgheria, Bulgare, Bulghero, Bulgarello или Bulgarograsso, сигурно ще ви стане приятно да чуете или прочетете такова име, ако сте далече от Родината.

"Не е възможно да се разкаже за всяка съдба на българин, емигрирал от страната ни. От контактите с наши сънародници сме научили за много интересни случаи - всеки човек си е една вселена и всеки със своята различна история", твърди председателят на Агенцията за българите в чужбина Деница Христова.

Нашият сънародник Георги Марков, например, е президент на Българския културен център в Ел Ей и работи в една от най-големите фирми за водоснабдяване с питейна вода. Освен всичко друго, е запален футболист и мениджър на българския футболен отбор "БГ Юнайтед", който се състезава в лигата на Лос Анджелис. Той има един забавен случай от първите му сблъсъци с културата и традициите на Щатите. Когато пристига със съпругата си в Америка, тя получава нараняване на рамото и трябвало да отидат на лекар. Нямали пари да си платят, но попаднали на много съвестен медик, който не им взел нищо. Решили да му се отблагодарят, като всяка година му пращат картичка на Деня на благодарността. Понеже лекарят им бил много симпатичен, харесали една, на която пишело - "With Sympathy". След като няколко години подред му я изпращали, накрая случайно разбрали, че такъв вид картички се изпращат, когато някой почине.

Емигрантът Филип Григоров пък отива в Испания с набор от 200-300 думи. Една от работите, с които си изкарвал прехраната, е да бъде публика в телевизионните им предавания. Един ден, 20 секунди преди началото на пряко включване в ефир, водещият на шоуто се загледал в него и започнал да крещи на целия екип възмутено. "Не можах да го разбера, мислех, че е някакъв проблем свързан с мен - ние, българите, имаме този комплекс, че все ние сме виновни", разказва сънародникът ни. Оказало се обаче, че много приличал на един от кандидат-президентите им и водещият се карал на екипа, че не са го забелязали. Така г-н. Григоров започнал нова работа - като комичен дубльор на политика Сапатеро.

Естествено, три милиона съдби не могат да бъдат преразказани. Има успели, има и просещи. И все пак е добре да се знае, че в най-престижния университет в света - "Харвард", работят и български учени. Че един от най-добрите пластични хирурзи във Франция е д-р. Дарина Кръстинова. Малко известен е фактът, че именно тя успя да направи чудеса с лицето на журналистката Ана Заркова, която беше залята с киселина.

В момента ДАБЧ започва издаването на поредица от мултимедийни дискове, които съдържат подробна и систематизирана информация за формирането, числеността и статута на българите по света. Готов е първият диск за емиграцията в Централна и Западна Европа. В него може да видите колко българи живеят в дадена страна, в кои области и градове, дали имат ресторанти и магазини, български училища или медии.

БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА

Австралия - 20 000

Австрия - 30 000

Албания - 50 000

Алжир - 800

Аржентина - 40 000

Белгия - 3 500

Бразилия - 1 750

Великобритания - 80 000

Венецуела - 130

Гана, Сенегал и Кот д'Ивоар - 10

Германия - 60 000

Грузия - 680

Гърция - 230 000

Дания - 300

Конго, Зимбабве и Нигерия - 350

Египет - 100

Естония - 350

Израел - 55 000

Индия - 500

Ирландия - 2 000

Испания - 120 000

Италия - 70 000

Йемен - 50

Йордания - 100

Казахстан - 50 000

Канада - 40-50 000

Катар, Оман, ОАЕ - 350

Колумбия - 75

Куба - 55

Кувейт - 500

Латвия - 500

Либия - 5 000

Ливан - 500

Литва - 500

Люксембург - 1000

Мароко - 500

Мексико - 500

Молдова - 225 000

Нова Зеландия - 5 000

Норвегия - 1 500

Палестина - 100

Полша - 1 500

Португалия - 12 000

Южна Африка - 15 000

Румъния - 150 000

Русия - 50 000

САЩ - 270 000

Сирия - 1000

Словакия - 2000

Словения - 5 000

Судан - 50

Сърбия и

Черна гора - 100 000

Тунис - 260

Узбекистан - 2 000

Украйна - 350 000

Унгария - 7 000

Финландия - 2 000

Франция - 15 000

Холандия - 20 000

Хърватия - 8 000

Чехия - 10 000

Чили - 130

Швейцария - 2 000

Швеция - 3 500

Япония - 500

Източник: Монитор

Има страни, където можем да говорим не просто за българско малцинство, а направо за малка българска нация...

Уви три милиона не е никак малка цифра Това означава, че близо една трета от българите не живеят в България. А това е един от най тъжните факти на фона на политическите, социални и обществени проблеми у нас. За съжаление след влизането ни в ЕС, не виждам как положението ще се промени, т.е. тези българи да се завърнат в България.

Дали тези данни са верни е друг въпрос. Смятах горните цифри и излязоха около два милиона и двеста хиляди... Дали просто са пропуснали част от страните или са позакръглили нагоре не е ясно, но дори тази цифра е отчайващо голяма. Да не говорим за всички онези, които са изтекли нелегално от страната...

Напуснах Павликени 1989,градчето гонеше 20 000 жители.

След време попитах брат ми дали вече сме станали толкова

Къде ти,како,само 4 000 са заминали в Испания - все едно са си направили Испанско Павликени.

Днес Павликени е 6 хиляди и нещо,нямат и 7 хиляди,за 17 години близо 14 хиляди души ги няма вече там

И няма и да се върнат

Тука гледам и спорни цифри. Май се слагат и такива, дето се смятат за македонци. Интересно, защо ги няма и тия в Македония? Все пак според едно преброяване от преди 15-тина години там са се писали за българи 1000 човека, въпреки репресиите! А според друго проучване, което съм чел преди 5-6 години, за българи се определят 16 процента от населението на Македония!!! Друга голяма част смятат, че са имали нещо общо с България, но вече нещата са се променили!

И една забележка. Нека пред цифрите да се пише едно " ок."