Хълмът

Вървяхме и мълчахме. Тишина. Само шепот на река: спокоен, равномерен, сякаш нероден и неумиращ; сякаш никога няма да замлъкне. Вятърът погалваше кожата. Очите ми не можеха да се наситят на гледката. Отчаяно снимах. Снимах непрекъснато. Всяко дребно и гениално поставено на мястото си природно творение. Душата ми не можеше да се насити на лъхащата свобода. Дори дърветата, орисани да са вечно впити в земята с грамадните си корени, бяха свободни.

Вървяхме и мълчахме. Усещахме инстинктивно, че думите развалят магията. Всяко вдишване ни правеше по-добри. Всяко издишване ни правеше по-леки.

Вървяхме нагоре. Ставаше все по стръмно. Сърцето биеше по-бързо. Краката се заплитаха в тревите. Все повече се отдалечавахме от удобното и познатото. Усещахме страх и трепет. Копнежът да достигнем целта бе непреодолим. Тръните бодяха. Болката бе сладка. Мускулите бяха напрегнати до крайност. Дъхът едва стигаше. Вятърът вече не галеше. Не жалеше.

Стигнахме хълма. Чувството бе неописуемо. Сурова тишина. Вечна. Неродена и неумираща. Само вятърът се осмеляваше да я наруши. Дързък и непокорен.

Легнах по гръб направо върху оскъдната трева, направо върху тръните. Бодеше, но беше сладко. Отпуснах всяко мускулче на тялото си и оставих мислите да се реят спокойно в главата ми. Бях над всичко. Гледах мислите си някъде отгоре. Виждах отговори на въпросите си. Виждах решения на проблемите си. Колко е просто всичко. Колкото е по-високо, толкова е по-просто, толкова е по-истинско.

Повдигнах се леко. Имах чувството, че времето е спряло.

Обърнах се. Зад хълма пасеше стадо подивели коне. Наричаха ги „подивели”. Не. Те бяха свободни. Откъснати от юздите си, от тежките и грозни каруци, които цял живот трябваше на мъкнат. Малки, дребни, без блясък, некрасиви но излъчващи красота. Гонеха се, закачаха се. Чувстваха се красиви. И БЯХА КРАСИВИ!

Седях на хълма и гледах върха. Там беше сурово, каменно, но истинско. Това е новата ми цел. Хълмът беше част от пътя, част от подготовката. Сега искам върха! Той е мъдър. Знае много. Вижда всичко. Не му трябва натруфената красота на низините. Достатъчно са му мъховете, камъните и големите и силни птици. Неговата суровост е неговата красота. А суровостта му те кара да се изчистиш от люспите и да останеш ТИ. Чистият ТИ!

Слязохме надолу по пътеката. Гледах с пренебрежение хората, които предпочитаха да стигнат до хижата, да се излегнат на меките си одеалца и да плюскат мазно барбекю. По-точно ги гледах със съжаление, защото не могат да усетят красотата на това да напрегнеш мускулите, сърцето и дробовете си да изкачиш един хълм, да погледнеш отгоре и после да легнеш направо на бодящата трева, върху тръните, да усетиш истинското, дори да е болезнено, да усетиш истинските неща, без да си носиш пригоди, за да ти е по-удобно, за да ти е по-безболезнено. На конете не им пукаше, че лятото е към края си. Те се радваха на мига, те вървяха нагоре към върха, нищо, че там тревата ставаше все по-оскъдна. Там те бяха по-далеч от робството си. Там те бяха свободни, независимо, че е по-трудно да си намират храна. Там те бяха ТЕ!

Редактирано 13 август 200719 г. от mucunka (преглед на промените)

Браво .... излъчва невероятно преживяване. Страхотно е! Завладяващо е.

Обърнах се. Зад хълма пасеше стадо подивели коне. Наричаха ги „подивели”. Не. Те бяха свободни. Откъснати от юздите си, от тежките и грозни каруци, които цял живот трябваше на мъкнат. Малки, дребни, без блясък, некрасиви но излъчващи красота. Гонеха се, закачаха се. Чувстваха се красиви. И БЯХА КРАСИВИ!

Баш дивотата ли ти хареса най-много в тях?

Хубав разказ, браво!

Гледах с пренебрежение хората, които предпочитаха да стигнат до хижата, да се излегнат на меките си одеалца и да плюскат мазно барбекю. По-точно ги гледах със съжаление, защото не могат да усетят красотата на това...

Всеки се стреми към щастие и да избягва болката и страданията. Според мен по добра дума би била съчувствие, а не съжаление. Съчувствието според мен означава разбиране и желание да помогнеш на останалите, а съжалението произлиза от егото ни.

Баш дивотата ли ти хареса най-много в тях?

Магаре, прочети по-внимателно текста. Хареса ми това, че са свободни. Освободили са се от оковите си. Нито един питомен кон няма това излъчване, което имаха те.

Хубав разказ, браво!Всеки се стреми към щастие и да избягва болката и страданията. Според мен по добра дума би била съчувствие, а не съжаление. Съчувствието според мен означава разбиране и желание да помогнеш на останалите, а съжалението произлиза от егото ни.

За егоизма може би си прав. В крайна сметка всеки разбира щастието по различен начин. Не мога да искам всеки човек да чувства нещата като мен. Явно разликата между онова усещане, там на хълма и това, което видях долу в низините ме е накарало да отреагирам по този малко остър начин в разказа си.

Редактирано 9 септември 200719 г. от mucunka (преглед на промените)

Магаре, прочети по-внимателно текста. Хареса ми това, че са свободни. Освободили са се от оковите си. Нито един питомен кон няма това излъчване, което имаха те.

........................

Щом мислиш,че красотата се крие в дивотата-нямам нищо против

Само че не разбирам защо тогава си снимала?Нима мислиш,че на снимката можеш да запечаташ свободата?Та нали тогава ти я ограничаваш.

Слагаш свободата в рамка и си я държиш на бюрото за спомен.........

Щом мислиш,че красотата се крие в дивотата-нямам нищо против

Само че не разбирам защо тогава си снимала?Нима мислиш,че на снимката можеш да запечаташ свободата?Та нали тогава ти я ограничаваш.

Слагаш свободата в рамка и си я държиш на бюрото за спомен.........

Аз снимам красотата, а не свободата. На свободата мога само да се възхищавам, защото просто я нямам за сега.

Аз снимам красотата, а не свободата. На свободата мога само да се възхищавам, защото просто я нямам за сега.

Само ти сама можеш да се осободиш

Само ти сама можеш да се осободиш

Това ми е ясно. Но ми трябва време и зрялост.

Има време за всяко нещо под слънцето.

Време за съграждане и време за разваляне

Време за раждане и време за умиране.......

Време за зреене и време за вдетиняване

Има време за всяко нещо под слънцето.

Време за съграждане и време за разваляне

Време за раждане и време за умиране.......

Време за зреене и време за вдетиняване

Искам да узрея, без да губя детското в себе си. Детето във всеки човек е консервантът, който подържа духа жив.

В подивелите коне няма да немериш това,което търсиш най-много да подивееш и ти,но това не е запазване на "детското с себе си",а си е чисто и проста дивотия

В подивелите коне няма да немериш това,което търсиш най-много да подивееш и ти,но това не е запазване на "детското с себе си",а си е чисто и проста дивотия

Ти си беглец, Трихоцефалус. Ти можеш много силно да обичаш и да дишаш на свобода. Но това понякога наранява. Ти предпочиташ спокойствието. Избягал си от чувствата, защото те причиняват рани, нали?

Ти си беглец, Трихоцефалус. Ти можеш много силно да обичаш и да дишаш на свобода. Но това понякога наранява. Ти предпочиташ спокойствието. Избягал си от чувствата, защото те причиняват рани, нали?

Аз да не съм диво магаре та да бягам? Винаги съм бил на принципа :"Опре ли ви яйцето до дупето, вижте дали яйцата не са две" и обикновенно са се оказвали не само две,ами и доста повече,mucunkе

Но никога не съм бягал.

Но ти явно си,или често си искала да си свободна и дива като дивите ти коне.Точно и заради това си се качила на онзи баир-да избягаш от скуката и сивотата

А при мен скука и сивота просто няма.Аз обичам цветовете

Аз да не съм диво магаре та да бягам? Винаги съм бил на принципа :"Опре ли ви яйцето до дупето, вижте дали яйцата не са две" и обикновенно са се оказвали не само две,ами и доста повече,mucunkе

Но никога не съм бягал.

Но ти явно си,или често си искала да си свободна и дива като дивите ти коне.Точно и заради това си се качила на онзи баир-да избягаш от скуката и сивотата

А при мен скука и сивота просто няма.Аз обичам цветовете

Аз също обичам цветовете. Но се чувствам много по-уютно сред естествените цветове. Изкуствените цветове и развлечения притъпяват зрението и усещанията ми за нещата. Аз се качих на хълма, защото исках да видя естествените неща.

А нима си заобиколена само от изскуствени? Нима в теб не живее някое малко момиченце,което може и само да си измисля игри-да смята куклите за живи,да лети с крилете на въображението си,без да се налага да ходи по баирите и да се диви на подивели кранти?

А нима си заобиколена само от изскуствени? Нима в теб не живее някое малко момиченце,което може и само да си измисля игри-да смята куклите за живи,да лети с крилете на въображението си,без да се налага да ходи по баирите и да се диви на подивели кранти?

нешо лошо ли има в катеренето и откриването на истинските неща? Нещата такива каквито са?

Не- не си ме разбрала-не казвам ,че е лошо,просто не виждам смисъл да се търсят "истински" неща някъде.За мен всичко около мен си е плод на въображението ми Така,че всичко е "истинско" и не се налага да го търся някъде по чукарите.Стадо подивели коне са ми толкова вдъхновяващи и истински-колкото и чашата с бренди пред компа ми,или камъчето,в което в момента съм влюбен

Не- не си ме разбрала-не казвам ,че е лошо,просто не виждам смисъл да се търсят "истински" неща някъде.За мен всичко около мен си е плод на въображението ми Така,че всичко е "истинско" и не се налага да го търся някъде по чукарите.Стадо подивели коне са ми толкова вдъхновяващи и истински-колкото и чашата с бренди пред компа ми,или камъчето,в което в момента съм влюбен

Всичко това е вярно...но от твоя гледна точка, вярно е и е истинско за самия теб. Аз гледам на нещата под друг ъгъл. А ъглите, под които можеш да виждаш нещата са толкова, колкото са хората по земята. Нали?

Мда Винаги има и друга гледна точка-както гласи подписът на Вало.А един баир можеш да гледаш под различни ъгли-и всеки път да виждаш различни баири-нали така?

Но в стадото подивели коне не можеш да видиш нищо друго

Мда Винаги има и друга гледна точка-както гласи подписът на Вало.А един баир можеш да гледаш под различни ъгли-и всеки път да виждаш различни баири-нали така?

Но в стадото подивели коне не можеш да видиш нищо друго

Дълбоко романтичен както винаги

Хайде-хайде

не аз съм описал "плюскането на мазно барбекю" нали?

Хайде-хайде

не аз съм описал "плюскането на мазно барбекю" нали?

Е, хайде опиши ми романтиката в яденето на мазно барбекю! Освен ако не внесеш нотка на еротика, например в подаване уста в уста .

Е, хайде опиши ми романтиката в яденето на мазно барбекю! Освен ако не внесеш нотка на еротика, например в подаване уста в уста .

......най-после се изкачихме на върха.Духаше лек ветрец,заблудени птички се ухажваха в ниските храти с песни.От двете страни на върха се виждаше невероятна панорама,ниско под нас пасяха стадо овце.Тя отиде надолу по склона да набере диви ягодки,с които бе нашерена пролетната трева.

Аз излязох от колата,загасих цигарата си с тока на ботуша си и отворих багажника.Извадих барбекюто,чувала с дървени въглища и пържолите,които предвидливо бях бачукал още в къщи и бях овкусил с лют пипер и мадраско къри.

Сгобих барбекюто и го запалих.както винаги вятърът духаше срещу мен и ми подлюти очите.Нищо-така е по-сладко.Стана жарава за чудо и приказ.Сложих сочните пържоли на скарата.моментално цялата местност започна да ухае на печена мръвка.Дори и птичките престанаха с песните си,зачудени какво ухае толкова приятно.Аз се излегнах във високата трева,чакйки месото да се опече.Запалих си поредната цигара,щастлив от разходката.

Тя се върна,носейки цяла кошница със ситни горски ягодки.

Разпънахме едно месалче на тревата,аз извадих още димящите пържоли,от хладилната чанта от колата донесох и едно двулитрово шише "Каменица" и започнахме пиршеството.От чистия въздух ли,или от усилията положени да изкачим върха ни се беше отворил ужасен апетит.Късахме пържолите със зъби,забравили вилиците и ножовете,бяхме щастливи като два влюбени вълка,гладни,изморени,жадни за храна и пивото,жадни за живота във всичките му форми и вкусове.....

P.S.Доволна?

......най-после се изкачихме на върха.Духаше лек ветрец,заблудени птички се ухажваха в ниските храти с песни.От двете страни на върха се виждаше невероятна панорама,ниско под нас пасяха стадо овце.Тя отиде надолу по склона да набере диви ягодки,с които бе нашерена пролетната трева.

Аз излязох от колата,загасих цигарата си с тока на ботуша си и отворих багажника.Извадих барбекюто,чувала с дървени въглища и пържолите,които предвидливо бях бачукал още в къщи и бях овкусил с лют пипер и мадраско къри.

Сгобих барбекюто и го запалих.както винаги вятърът духаше срещу мен и ми подлюти очите.Нищо-така е по-сладко.Стана жарава за чудо и приказ.Сложих сочните пържоли на скарата.моментално цялата местност започна да ухае на печена мръвка.Дори и птичките престанаха с песните си,зачудени какво ухае толкова приятно.Аз се излегнах във високата трева,чакйки месото да се опече.Запалих си поредната цигара,щастлив от разходката.

Тя се върна,носейки цяла кошница със ситни горски ягодки.

Разпънахме едно месалче на тревата,аз извадих още димящите пържоли,от хладилната чанта от колата донесох и едно двулитрово шише "Каменица" и започнахме пиршеството.От чистия въздух ли,или от усилията положени да изкачим върха ни се беше отворил ужасен апетит.Късахме пържолите със зъби,забравили вилиците и ножовете,бяхме щастливи като два влюбени вълка,гладни,изморени,жадни за храна и пивото,жадни за живота във всичките му форми и вкусове.....

P.S.Доволна?

Сега ме убеди, че и романтиката може да бъде гледана под различни ъгли. Твоят е чисто Овенски /имам предвид астрологичния знак/