Едва ли има много хора, които с удоволствие са прочитали списъка с книги даден им през лятото, но винаги забелязвам една тенденция (дори и при себе си), че започваме да оценяваме значимостта на задължителната литература едва след като сме спрели да я изучаваме. Не знам дали при вас е така, но аз лично имам любими книги и произведения, които съм изучавала в училище, но съм започнала да ги харесвам едва след това. Какво мислите по въпроса?

Редактирано 29 август 200718 г. от AciDBurn (преглед на промените)

Сина ми поне тази литература преглежда. Не казвам ,че я прочита. Преди година си купи книга, която мислеше ,че ще му е интересна, но още не я е прочел. Сега чете "Тютюн". Пък атова е единственната книга която помня ,че съм отваряла докато бях ученичка. Зависи от настройката на човека. Много от нашата класика трябва да се чете с тълковен речник. Просто думи и термини и аз не ги схващам. Трудно се чете и "Гаргантюа и Пантагрюел“.

Не мисля, че е загуба на време. Тази литература, макар и съвсем да не се харесва на всички и да не се чете от всички, е много полезна. И колкото и да е жалко, за една голяма част от българите някои от "задължителните" книжки, прочетени в училище остава най-сериозния им допир с литературата за цял живот. Има какво да се желае от списъка със "задължителна" литература - например едва ли има смисъл подробно да се учи "Илиада" или средновековна българска литература, но колко хора биха прочели нещо от Дебелянов, Смирненски, Яворов и т.н. ако не беше "задължително". А на мен лично единствената книга от списъка със "задължителните", която някога истински ме е грабвала е "Граф Монте Кристо", харесвах и стиховете на Яворов и Гео Милев, а най-много не харесвах "Червено и черно", "Ад", "Дядо Горио" и "Фауст"

Oт кога "Червено и черно", "Дядо Горио" и "Фауст" са задължителни? На мен лично още в училище си ми харесваха повечето задължителни. С удоволствие съм чел и "Тютюн", и четирилогията на Талев (макар да беше задължителен само "Светилника" ), и "Под Игото", и не смятам, че това са отегчителни книги, напротив, четат се на един дъх с интерес. От поетите си имам един любимец - Н.Й.Вапцаров.

Аз също много си харесвам задължителната литература. Не знам дали, защото по принцин обичам да чета или повечето произведения са добре подбрани. Естествено имам забележки й към нея, но това е нормално. Честно казано, единствеия автор, който уважавам безкрайно, но не мога да изучавам е Вазов.

Те и затова не я четат, защото е задължителна. Но това е първата причина само - по-важната е, че списъкът е ОГРОМЕН. За 10 клас например моят беше от около 25-30 книги, всяка от над 300 страници. Аз нон-стоп цяло лято да чета, няма да мога да го преполовя. Затова най-добрият вариант си остават "разширените" преразкази от по 50-60 страници за книга. Така хем имаш представа от книгата, хем при нужда ще прочетеш само главите, които са ти най-важни + 2-3 най-интересни книги изцяло. Но май и за повечето книги не сме били дорасли в училище , за да ги оценим напълно. А и доста от тях само механично се предават в списъците, без да има идея дали наистина са полезни и разнообразни. Защото почти на никой няма да му е интересно да чете "Дядо Горио" или "Илиада" или "Червено и черно" (последната така и не я схванах), отколкото историите за Шерлок Холмс или Дан Браун или Хари Потър дори ( това е моят задължителен списък ).

Задължителната литерятура представлява елементарна обща култура. Оценяваш я тогава когато попаднеш някоя анкетьорка те попита: "Кой е любимя Ви герой от "Под игото"?" И ти разбереш, че и представа си нямаш кво е тва. Тогава когато чуеш някакво име в компания и представа си нямаш "кой е тоя". Лично аз съм се чувствала в такива ситуации като пълен идиот. Аз най - вече я оцених при кандидастването си, защото моята учителка беше много стриктна в това отношение. И когато една творба не бъдеше прочетена директно пишеше двойка. Така исках, не исках не минавах само с анализите и преразказите, а прочитах всичко. Сега съм и благодарна. Тъпо е да не знаеш нито един френкси автор, да не си прочел нищо написано от Гогол и т.н Още по идиотско е да си гледал "Ромео и Жулиета" с Леонардо ди Каприо, а да не си прочел Шекспир. Не е любимото ми произведение, но се радвам, че съм го чела. "Мъртви души" съм я чела по задължение, но и до ден днешен ползам Плюшкин като нарицателно за подобни хора, с които живота ме сблъсква.

Чета книги от много малка. Не са ми разказвани приказки, защото обичах да си ги чета сама. Когато бях ученичка, редовно се случваше да съм прочела книги, много преди да ми дадат списъка със задължителната литература. Голяма част от тях съм ги "поглъщала" и съм ги учила, анализирала и работила по тях, с голямо удоволствие. "Под игото" я започвах 3 пъти и нито веднъж не стигнах до края. С поезията и до ден днешен не сме на "ти", чела съм някои стихове по 100 пъти, за да ги осмисля. Това съвсем не означва, че не оценявам тази литература, но не мога и да я чета насила. Не мисля, че отношението ми към задължителната литература се е променило с годините.

Oт кога "Червено и черно", "Дядо Горио" и "Фауст" са задължителни? На мен лично още в училище си ми харесваха повечето задължителни. С удоволствие съм чел и "Тютюн", и четирилогията на Талев (макар да беше задължителен само "Светилника" ), и "Под Игото", и не смятам, че това са отегчителни книги, напротив, четат се на един дъх с интерес. От поетите си имам един любимец - Н.Й.Вапцаров.

Ами аз завърших гимназия преди 3 години, по времето, когато учх бяха задължителни. Но аз бях в някакъв измислен профил с литература - така че това може би обяснява нещата

dindi, като стана дума за "Мъртви души" - аз я четох, без да е задължителна. Какво да се прави, от малка съм си мазохистка

А аз до 4 ти клас бях прочел де що има български приказки, за това по преразказите все имах 6 ци. Знаех всичко което преразказвахме. Но все пак си станах фен на фантаскичната литература а не на "задължителната".

12 клас съм. Започнах да оценявам задължителната литература това лято, когато започнах да чета Железният светилник. Прочетох Под игото с ОГРОМЕН интерес, което досега не ми се беше случвало. Не е вярно това, че започваме да я оценяваме едва след като сме я изучавали. Поне при мен не е така...

Аз лично нищо не съм прочел и не съжалявам , просто не ме влече. Имам прочетени не повече от десетина книги и всички са свързани с шпиони от втората световна воина или по време на студената воина.

Ето примерно списъче на изучаваната литература в училище!

На нас тази година (ще бъдем в V клас) не ни дадоха списък, тъй като сменяме класен ръководител! Та днес си направих труда да изнамеря нещо по въпроса! Ще съм щастлива, ако прочетем поне 3 книжки (заедно). За съжаление не успях да предам моята любов по книгите. Ние си ги четяхме едно време (болшинството от съучениците ми), оценявахме го и това беше единственото ни занимание в летните жарки обеди! Пък и тогава нямаше как да излъжеш Другарката като изгледаш филма! До нас достигаше екранизирана само руската класика! Питам се дали е било по принуда? Едва ли!

Не помня кой клас бяхме и изучавахме Гогол.

Изобщо не ми беше интересен.

Но точно след има няма година-две започнах сама да си го чета с интерес.

Има някой произведения, за които трябва да си в необходимата възрастова група.

Няма да забравя как бях решила, че на 14 години ще прочета Идиот на Достоевски, ами и ще ми хареса....да да

Но после станах на 16 и възприятията ми се бяха променили.

Има някой произведения, за които трябва да си в необходимата възрастова група.

Съгласна съм! Но има деца, които изпреварват връстниците си поне с една, две, че понякога и три години! За тях е добре дошло! Както и такива, които изостават и късно откриват магията на приказките! Може би затова е хубаво всеки родител да допълни или намали броя книги, тъй като той най-добре следи развитието на детето си! Разбира се, винаги ще има някакви примерни списъци по които да се ръководим (дали ще достигнем японската образователна система, където всеки класен си има 5 до 8 дечица и им изготвя индивидуални планове и занимания - те тва е ефективно образование)....

Отплеснах се.....

Аз сега ще съм 10 клас и списъкът със задължителна литература настина си е дългичък, както zdravko87 вече спомена, но за сметка на това повечето от книгите са четиво, което не бих пропуснала. Винаги съм намирала книгите за училище интересни (поне повечето) и дори като бях малка се чудех защо ги наричат задължителни Вярно е, обаче, че някои от книгите може би трябва да се изучават в по-горни класове. Никога не съм разбирала защо учим "Малкият принц" в толкова ранна възраст. Когато бях малка изобщо не схващах какво всъщност значи написаното там, но след 2-3 години, когато я взех отново ми се изясниха доста от нещата.

Много голям обем за изчитане беше, аз четях само това което ми е интересно. Достоевски не сме учили (а ми е любим писател), спомням си че трябваше да четем "Война и мир" (стила не ми допадна и не я прочетох). Не мога например да разбера защо трябваше да изучаваме "Парижката Света Богородица", а не "Човекът който се смее" на нейно място??

Оценяваме я, когато спре да бъде задължителна. Големи сме. Разбираме нещата и ги пречупваме през тази призма, а водещото не е ученическото омерзение, че ми отнемат лятото с този списък! Оценяваме я, когато сме пренебрегнали нещо, което е трябвало да го прочетем когато трябва и идва момент, в който в разговор се оказва, че мълчиш и умираш от страх някой да не те погледне директно теб за мнението ти, защото - не е възможно да не си чел Достоевски! Четем го. Разбираме го. Харесваме го. Виждаме го с други очи. Приемаме го с натрупването, което времето ни е дало. Задължителната литература не е лошо нещо, но книгите не са съобразени с възрастта. Това е причината да я подминаваме. Асимилирах "Малкият принц" и я приех като най-любимата ми книга, когато станах на 30 години. А трябваше да я четем в шести клас?!!!!!

От друга страна много зависи представянето на и работенето с една творба в училище.Ставала съм свидетел на това, че понякога и най-интересните теми могат да бъдат представени по такъв начин, че да не искаш дори да погледнеш книгата повече.Има начини това да се промени.Има начини и да се промени отношението на учениците към четенето и книгите, както и става. Лично аз оценявам и се прекланям на литературата, която сме изучвали до сега и ще изучаваме, но за нещастие мисля, че не при всички е така.

повечето неща които се изучават в училище са писани от зрели хора за зрели хора децата няма как да ги разберат и оценят аз в момента чета неща които съм учил ... а съм завършил училище преди доста години

По принцип никой не обича да го задължават да прави нещо което не иска и започва да се бонтува и негодува,не е нарочно или от инат,а просто идва от самосебе си.Докато сме деца ни вълнуват и интересуват съвсем други неща,а през ваканцията искаме само да играеме и лодуваме по цял ден на вен,да замисляме някаква пакост,да сме по цял ден на плажа,да караме колелата и скейтбордовете си.Искаме да правим толкова неща,но не и да четем някакви си книги,които повечето не са ни интересни или не им разбираме смисъла или ги намираме за тъпи и скучни.Едва след години,когато вече сме големи и прочетем тези книги започваме да ги оценяваме,разбираме и харесваме.Както каза ji123 книгите са писани от зрели и само зрели могат да разбират и оценяват написаното от други зрели.Имам двама племеника на 10г.и на 8г.копувала съм им книжки по които са направени анимации,но те не ги намират за интересни,докато анимациите са ги гледали по няколко пъти.Образувателни книги имат,но освен един поглед да хвърлят повече не искат и да ги поглеждат,всякакви децки книжки и приказки са им скучни,а задължителните книги които им дават за ваканцията си стоят неотворени.Сега ги вълнува компютъра и да играят на него разни кървави игри и прословутата Джитиайка.

....Оценяваш я тогава когато попаднеш някоя анкетьорка те попита: "Кой е любимя Ви герой от "Под игото"?" И ти разбереш, че и представа си нямаш кво е тва.

Ами , ако си имаш съвсем ясна представа , какво е това просто си нямаш любим герой от въпросното произведение , щото не ти харесва ? И изобщо е малко тъповато някой да ти налага представата си за обща култура като те задължава да четеш това или онова ?! Бих направил аналогия с алтернативното кино (Тарантино да речем) и "утвърденото класическо" - ами гледам и едното и другото , но предпочитам алтернативата .